2012 РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ СТАТИСТИЧЕСКИ СПРАВОЧНИК 2012 СОФИЯ, 2012 Уважаеми читатели, Продължавайки традицията от 1959 г., Националният статистически институт представя на вниманието ви новото издание на Статистическия справочник на Република България. На неговите страници ще намерите актуални данни за социално-икономическото, демографското, културното и информационното развитие на страната ни през периода 2008 - 2011 година. За статистиката числата са важни не сами по себе си, а с информацията, която носят за промените, настъпващи в обществото, икономиката и благосъстоянието на хората. Тази информация е нужна и полезна за широк кръг потребители представители на държавната администрация, бизнеса, неправителствените организации, научно-изследователските среди, учебните заведения, както и за цялата общественост. Публикуваните в справочника данни на национално и регионално ниво характеризират населението, икономиката, околната среда здравеопазването, образованието, културата, туризма и други важни области. Информацията в отделните раздели е структурирана в таблици и графики, придружени от методологични бележки с кратък анализ на съответния отрасъл. В изданието са включени и данни от проведеното през 2011 г. преброяване на населението и жилищния фонд в Р България. Публикуваните в справочника данни са на Националния статистически институт, Българската народна банка и други институции - органи на статистиката, както и на различни международни организации - Евростат, ООН, Организацията за икономическо сътрудничество и развитие и други. Статистическите данни са данни за хората и за техния живот. Числата „улавят” пулса на времето и чертаят тенденциите в развитието на обществото. Ето защо нашият стремеж е да предоставяме на потребителите качествена статистическа информация, отговаряща както на европейските изисквания и стандарти, така и на потребностите на държавници, политици, бизнесмени, граждански организации и на цялата общественост в помощ на усилията за изграждането на по-добро бъдеще на страната ни. Д-р Ренета Инджова Председател на Националния статистически институт Статистически справочник 2012 3 СЪДЪРЖАНИЕ Стр. Предговор .................................................................................. 3 Съкращения и знаци .............................................................. 8 Общ преглед I. Географска характеристика и климат Територия и климат .............................................................. 12 Реки, езера и планини .......................................................... 14 II. Преброяване на населението и жилищния фонд към 1.02.2011 година Население според преброяванията .................................. 18 Възрастова структура на населението .............................. 20 Население по семейно положение .................................. 22 Население по юридическо семейно положение ............ 22 Население по фактическо семейно положение ............. 23 Етнодемографски характеристики на населението ........................................................................ 24 Самоопределение по етнос ............................................. 24 Самоопределение по майчин език ............................... 24 Самоопределение по вероизповедание ........................ 25 Образование .......................................................................... 26 Грамотност ............................................................................. 27 Икономическа активност ................................................... 28 Домакинства .......................................................................... 29 Семейства .............................................................................. 30 Жилищни сгради .................................................................... 31 III. Население Население и демографски процеси .................................. 34 Възрастово-полова структура на населението ............. 36 Раждаемост ............................................................................ 38 Смъртност ............................................................................. 40 Брачност и бракоразводност ............................................ 42 Население по области .......................................................... 44 Раждаемост и смъртност по области ............................... 46 Миграция на населението .................................................. 48 IV. Пазар на труда Работна сила .......................................................................... 52 Работна сила по области ..................................................... 54 Заетост .................................................................................... 56 Заетост по области ................................................................ 58 Наети лица ............................................................................. 60 Безработица .......................................................................... 62 Безработица по области ...................................................... 66 Средна годишна заплата ..................................................... 68 4 Статистически справочник 2012 Стр. V. Образование Видове образователни институции ................................. 72 Записани учащи .................................................................... 74 Преподаватели по степени на преподаване ................... 76 Детски градини ..................................................................... 78 Общообразователни училища ........................................... 80 Професионално обучение - I степен ................................ 82 Професионално обучение - II степен .............................. 84 Професионално обучение - III степен ............................. 86 Професионално обучение - IV степен и центрове за професионално обучение ................................................... 88 Висше образование ............................................................... 90 Училища, преподаватели и ученици по области .......... 92 Степени на участие на населението в образователната система и разходи за образование ................................... 94 VI. Култура и изкуство Издателска дейност .............................................................. 98 Сценични изкуства и кина ................................................ 100 Музеи и читалища ............................................................... 102 Библиотеки ............................................................................ 104 Радиопрограмна и телевизионна дейност ...................... 106 VII. Здравеопазване Лечебни и здравни заведения и медицински персонал 110 Медицински персонал по области ................................... 112 Заболявания от злокачествени новообразувания и активна туберкулоза ....................................................... 114 VIII. Доходи, разходи и потребление на домакинствата Общ доход на домакинствата .......................................... 118 Общ разход на домакинствата ........................................ 120 Потребление на основни хранителни продукти ......... 122 Покупателна способност на домакинствата ................ 124 Индикатори за бедност ...................................................... 126 IX. Престъпност и правосъдие Престъпления, завършили с осъждане ........................ 130 Осъдени лица ...................................................................... 132 X. Национални сметки Брутен вътрешен продукт ................................................ 136 Брутна добавена стойност ................................................ 138 Компенсация на наетите и брутен опериращ излишък/ брутен смесен доход ......................................................... 140 Инвестиции и потребление ............................................. 142 Производителност на труда ............................................. 144 XI. Финанси Парични агрегати ............................................................... 148 Статистически справочник 2012 5 Вземания на парично-финансовите институции от правителствения и неправителствения сектор ......... Лихвени проценти .............................................................. Депозити и кредити на сектор „Домакинства и НТООД“ ... XII. Цени Индекс на потребителските цени - годишна инфлация Индекс на потребителските цени - средногодишна инфлация ............................................................................. Хармонизиран индекс на потребителските цени ....... Индекс на цените на производител ................................... Цени на производител в селското стопанство ............ Цени на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство ............... XIII. Износ и внос на стоки Външнотърговски стокообмен ....................................... Износ по страни - основни търговски партньори ..... Внос по страни - основни търговски партньори ....... Износ и внос по стоки ....................................................... XIV. Платежен баланс Платежен баланс ................................................................. Преки чуждестранни инвестиции ................................. XV. Дълготрайни материални активи Разходи за придобиване на ДМА ................................... Придобити дълготрайни материални активи ............. XVI. Търговия; Хотелиерство и ресторантьорство Обекти за продажби на дребно ....................................... Продажби на дребно .......................................................... Оборот в търговията; хотелиерството и ресторантьорството .......................................................... XVII. Промишленост Продукция на промишлените предприятия ............... Структура на продукцията на промишлените предприятия ........................................................................ Индекси на продукцията на промишлените предприятия ........................................................................ Промишлени продукти в натурално изражение ........ XVIII. Строителство и жилищен фонд Продукция на строителните предприятия .................. Жилищен фонд ................................................................... Разрешителни за строеж и жилища в експлоатация ..... XIX. Енергетика Общ енергиен баланс ......................................................... Крайно енергийно потребление ..................................... Електроенергия и топлоенергия ..................................... 6 Стр. 150 152 154 158 160 162 164 166 168 172 174 176 178 182 184 188 190 194 196 198 202 204 206 208 214 216 218 222 224 226 Статистически справочник 2012 XX. Транспорт и съобщения Транспорт - основни данни за развитието .................. Превозени товари и пътници и извършена работа от транспорта ...................................................................... Съобщения .......................................................................... ХХI. Туризъм Средства за подслон и места за настаняване .............. Реализирани нощувки ....................................................... Пътувания на български граждани в чужбина и посещения на чужденци в България .......................... XXII. Горско стопанство Обща горска площ ............................................................. Стопанисване на горите .................................................... Добита дървесина ............................................................... Дивеч ..................................................................................... XXIII. Селско стопанство Преброяване на земеделските стопанства ................... Използвана земеделска площ и обработваема земя .... Производство от земеделски култури .......................... Селскостопански животни и птици ................................ Икономически сметки за селското стопанство .......... ХХIV. Околна среда Емисии на вредни вещества ............................................. Водоползване .................................................................. Шум ....................................................................................... Разходи за опазване и възстановяване на околната среда Битови отпадъци ................................................................ Защитени територии .......................................................... XXV. НИРД Научноизследователска и развойна дейност ............... Международен преглед Територия и население по континенти ......................... Пазар на труда ..................................................................... Образование ........................................................................ Култура ................................................................................. Здравеопазване ................................................................... Цени ...................................................................................... Износ и внос ........................................................................ Туризъм ................................................................................ Селско стопанство .............................................................. Околна среда ........................................................................ Международни сравнения ............................................... Стр. 230 232 234 238 240 242 246 248 250 252 256 258 260 262 264 268 270 272 274 276 278 282 286 294 296 297 298 299 301 303 305 308 309 За потребителите: Данните за 2011 г. са предварителни. Статистически справочник 2012 7 СЪКРАЩЕНИЯ И ЗНАЦИ АЕЦ BGN БВП БНБ бр. вкл. в т.ч. г. Гкал гр. ДВ ДДС дка ДМА ДПФ Евростат ЕК ЕП ЕСС ЕС ЕАСТ жп ЗСПД ЗЗД ЗСП ЗИХУ ИЗП ИКТ ИПЦ кВт кВтч кг кг/чов./г. КИД = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = атомна електроцентрала нови български левове брутен вътрешен продукт Българска народна банка брой включително в това число година гигакалория град „Държавен вестник“ данък добавена стойност декар дълготрайни материални активи Държавен поземлен фонд Статистическа служба на Европейския съюз Европейска комисия Европейски парламент Европейска система за сметки Европейски съюз Европейска асоциация за свободна търговия железопътен Закон за семейни помощи за деца Закон за закрила на детето Закон за социално подпомагане Закон за интеграция на хората с увреждания използвана земеделска площ информационно-комуникационни технологии индекси на потребителските цени киловат киловатчас килограм килограм на човек за година Класификация на икономическите дейности Статистически справочник 2012 8 ккал кл. км км2 кс КСО КСС COICOP л лв. л/ден. м м2 м 3 = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = килокалория клас километър квадратен километър конска сила Кодекс за социално осигуряване Класификация на сградите и строителните съоръжения Единна международна класификация на потребителските разходи литър лев литър на денонощие метър квадратен метър кубически метър Министерство на вътрешните работи Международен валутен фонд Министерство на земеделието и храните милион милиметър Министерство на околната среда и водите моторно превозно средство Министерски съвет Международна стандартна класификация на образованието Национален статистически институт некласифицирани другаде Национална класификация на икономическите дейности научноизследователска и развойна дейност нетърговски организации, обслужващи домакинствата Класификация на териториалните единици за статистически цели Организация на обединените нации Организация за икономическо сътрудничество и развитие МВР МВФ МЗХ млн. мм МОСВ МПС МС МСКО НСИ н.д. НКИД НИРД НТООД NUTS ООН ОИСР Статистически справочник 2012 9 пкм ППС ПРОДПРОМ ППЗСПЗЗ ПФИ СПС СПСОВ CIF СОФ SITC т т/г. ткм т н.е. FOB ФПУ ха хил. ХИПЦ чф. щ.д. . 0 % х * .. () = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = = пътниккилометър паритет на покупателната способност Национална класификация на промишлената продукция Правилник за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи парично-финансови институции стандарт на покупателната способност селищна пречиствателна станция за отпадъчни води стойност, застраховка, навло (cost, insurance, freight) социалноосигурителни фондове Стандартна международна търговска класификация тон тон/годишно тонкилометър тонове нефтен еквивалент франко борда (free, on board) финансовопосреднически услуги хектар хиляди Хармонизиран индекс на потребителските цени чифт щатски долар липсват данни няма случай величина, по-малка от половината на употребената единица мярка процент поради естеството на данните не може да има случай предварителни данни конфиденциални данни поради малкия обем на извадката данните в таблиците, оградени в скоби, не са достатъчно точни 10 Статистически справочник 2012 ОБЩ ПРЕГЛЕД I. ГЕОГРАФСКА ХАРАКТЕРИСТИКА И КЛИМАТ Статистически справочник 2012 11 Географска характеристика и климат Територия и климат Република България е разположена в Югоизточна Европа в източната част на Балканския полуостров и е с територия 111 001.9 кв. км. Климатът на страната е преходен между умереноконтинентален и субтропичен в неговия средиземноморски вариант (в южните части на страната). Наблюдават се четири сезона. Горите (широколистни и иглолистни) заемат 33% от територията на страната. Разнообразната природа е естествена среда на ценни животински видове. Фиг. 1. Територия на България1 Общо Земеделски територии Горски територии Населени места и други урбанизирани територии Водни течения и водни площи Територии за добив на полезни изкопаеми Територии за транспорт и инфраструктура 0 1 Кв. км 20000 40000 60000 80000 100000 120000 Източник: Агенция по геодезия, картография и кадастър към Министерството на регионалното развитие и благоустройството - „Баланс на територията на Република България към 31.12.2000 г.” . 1. Граници на България1 (Километри) Граници Общо Северна Източна Южна Западна 1 Общо Сухоземна 2245 - с Румъния - с Черно море - с Турция - с Гърция - със Сърбия - с Република Македония 609 378 259 493 341 165 1181 139 133 429 315 165 Речна 686 470 126 64 26 - Морска 378 378 - Източник: Агенция по геодезия, картография и кадастър към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. 12 Статистически справочник 2012 Географска характеристика и климат 2. Метеорологични данни за 2011 г.1 Температура на въздуха Средногодишно абсолютна абсолютна атмосферно средна минимална годишна максимална налягане годишна годишна о о C дата C дата hPa 1014.8 11.5 36.4 11.07. -15.2 26.01. 997.9 11.8 37.0 20.07. -13.6 27.01. 995.3 11.7 37.8 16.07. -12.8 2.02. 993.6 10.5 34.2 19.07. -15.2 5.01. 1013.1 12.2 33.2 31.08. -7.8 27.02. 1014.8 12.8 33.7 31.08. -5.1 31.01. 990.2 12.5 37.2 20.07. -12.2 25.12. 971.7 11.0 34.6 16.07. -11.7 7.01. 993.2 11.9 36.6 10.07. -15.4 25.12. 948.7 10.4 35.0 20.07. -14.8 26.01. 955.8 11.0 37.6 25.08. -12.8 26.01. 772.4 1.1 19.4 16.07. -20.1 8.03. 992.6 14.3 39.0 25.08. -7.1 27.01. Метеорологични станции Видин Плевен Велико Търново Добрич Варна Бургас Хасково Казанлък Пазарджик София - НИМХ Кюстендил Черни връх Сандански (Продължение и край) 2. Метеорологични данни за 2011 г.1 Средна годишна относителна влажност на въздуха % 76 70 70 74 73 74 73 73 68 68 65 80 59 Максимален годишен 24часов валеж мм 22 28 72 49 104 27 43 43 44 34 42 38 28 дата 20.02. 11.08. 11.08. 18.10. 18.10. 4.05. 11.08. 11.08. 11.08. 25.07. 9.10. 9.10. 9.10. Годишна Средна сума на годишна валежите облачност мм 277 447 592 597 572 481 580 419 383 406 326 549 355 (0 - 10) 5.0 5.0 5.4 5.2 5.5 5.3 5.6 6.5 4.9 5.4 4.7 5.7 4.9 Метеорологични станции Видин Плевен Велико Търново Добрич Варна Бургас Хасково Казанлък Пазарджик София - НИМХ Кюстендил Черни връх Сандански 1 Източник: Национален институт по метеорология и хидрология при Българската академия на науките. Статистически справочник 2012 13 Географска характеристика и климат Реки, езера и планини Реките в страната са сравнително къси и немного пълноводни. Най-дългата река в България е Искър с дължина 368 км, а най-пълноводната - Марица. Главни реки в страната са Дунав (470 км; гранична с Румъния), Искър, Вит, Осъм, Янтра (притоци на Дунав), Камчия, Марица, Места, Струма. 60% от територията на страната е с планински и хълмист релеф. Планините са изключително разнообразни и са част от Алпо-Хималайската верига, която обхваща планински системи на два континента - Европа и Азия. Те са достъпни през четирите годишни сезона и предоставят неограничени възможности за отдих, спорт и туризъм. Най-високата планина в България и на Балканския полуостров е Рила с връх Мусала - 2 925 м. 3. По-големи реки и естествени езера на територията на България Реки Дунав Искър Тунджа Марица Осъм Струма Янтра Камчия Арда 1 Дължина - км 470.0 368.0 349.5 321.6 314.0 290.0 285.5 244.5 241.3 Езера Бургаско Варненско Атанасовско Мандренско Поморийско1 Белославско Повърхност - км2 27.6 17.4 16.9 10.0 5.0 3.9 Без солниците. 14 Статистически справочник 2012 Географска характеристика и климат 4. Планини в България, най-високите им върхове и тяхната надморска височина1 Планини Рила Пирин Стара планина Витоша Осоговска планина Славянка Родопи Беласица Влахина Малешевска планина Кървав камък Милевска планина Руй Огражден Средна гора Лисец Чудинска планина Конявска планина Ерулска планина Верила Любаш Стража Плана Еловишка планина Земенска планина Видлич Люлин Ездимирска планина Стъргач Лозенска планина Пенкьовска планина Завалска планина Голо бърдо Рудини Черна гора Сакар Странджа 1 Върхове Мусала Вихрен Ботев Черни връх Руен Гоцев връх Голям Перелик Радомир Огреяк Ильов връх Било Милевец Руй Билска чука Богдан Връшник Арамлия Виден Големи връх Голям Дебелец Любаш Стража Манастирище Плоча Тичак Вучибаба Дупевица Големи връх Асенов връх Попов дел Конски връх Китка Ветрушка Бандерата Тумба Вишеград Градище Височина - м 2925 2914 2376 2290 2251 2212 2191 2029 1924 1803 1737 1733 1706 1643 1604 1500 1496 1487 1481 1415 1398 1389 1338 1329 1295 1294 1256 1219 1218 1190 1187 1181 1158 1155 1129 856 710 Източник: Агенция по геодезия, картография и кадастър към Министерството на регионалното развитие и благоустройството. Статистически справочник 2012 15 II. ПРЕБРОЯВАНЕ НА НАСЕЛЕНИЕТО И ЖИЛИЩНИЯ ФОНД КЪМ 1.02.2011 ГОДИНА Статистически справочник 2012 17 Преброяване на населението и жилищния фонд... Население според преброяванията От 1 до 28 февруари 2011 г. се проведе 17-ото поред преброяване на населението и жилищния фонд в демографската история на България в съответствие със Закона за преброяване на населението и жилищния фонд в Република България през 2011 г. (ЗПНЖФ), приет от 40-ото Народно събрание. За първи път България проведе преброяване като страна - членка на Европейския съюз, и при спазване на изискванията на Регламент (ЕО) № 763/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно преброяването на населението и жилищния фонд в ЕС, както и съпътстващите го европейски регламенти за техническия формат и качеството на данните. За първи път освен класическо преброяване с преброителна карта се проведе и преброяване по интернет с електронен въпросник като метод за регистрация на статистическите данни. Към 1 февруари 2011 г. населението на България е 7 364 570 души. В периода между двете преброявания през 2001 и 2011 г. населението на страната намалява с 564 331 души, или със 7.1%. Две трети от намаляването на населението, или 389 087 лица, се дължи на отрицателния естествен прираст. Естественият прираст за всички години през периода между двете преброявания е отрицателен, като най-голямо е намалението на броя на населението през 2002 година (–46 118 души). Почти една трета от намаляването на населението (31.1%) за периода между преброяванията през 2001 и 2011 г. се дължи на външна миграция, която се оценява на 175 244 души. Запазва се тенденцията на увеличаване на относителния дял на градското население и намаляване на населението в селата. В градовете живеят 5 338 261 души, или 72.5%, а в селата - 2 026 309 души, или 27.5% от населението на страната. 18 Статистически справочник 2012 90 80 % Преброяване на населението и жилищния фонд... 75.3 80.2 80.4 80.9 години Фиг. 1. Население по 80.1 79.4на преброяванията за периода 1900 - 2011 г. 78.6 66.4 72.5 69.0 894864967.2 64.8 8727771 8487317 8227866 58.0 7928901 7613709 608000000 53.5 7364570 7029349 7000000 46.5 6077939 50 5478741 6000000 42.0 4846971 405000000 4337513 35.2 33.6 4035575 32.8 31.0 4000000 3744283 27.5 30 24.7 3000000 19.8 19.6 19.1 19.9 20.6 21.4 202000000 10000000 70 9000000 1000000 10 0 1.12.1956 1.12.1965 2.12.1975 4.12.1985 4.12.1992 1.03.2001 31.12.1900 31.12.1905 31.12.1910 31.12.1920 31.12.1926 31.12.1934 0 1900 1905 1910 1920 1926 1934 1946 31.12.1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 1. ( 1 000 31.12.1900 31.12.1905 31.12.1910 31.12.1920 31.12.1926 31.12.1934 31.12.1946 1. 12.1956 1. 12.1965 2. 12.1975 4. 12.1985 4. 12.1992 1. 03.2001 1. 02.2011 3744283 4035575 4337513 4846971 5478741 6077939 7029349 7613709 8227866 8727771 8948649 8487317 7928901 7364570 742435 789689 829522 966375 1130131 1302551 1735188 2556071 3822824 5061087 5799939 5704552 5474534 5338261 3001848 3245886 3507991 3880596 4348610 4775388 5294161 5057638 4405042 3666684 3148710 2782765 2454367 2026309 961 962 966 1002 997 990 999 1004 1000 1003 1019 1035 1053 1053 ) Статистически справочник 2012 1.02.2011 19 Преброяване на населението и жилищния фонд... . , 2001 . 15. 15 - 64 67.9% 2001 . 1900 65 2011 . . 2001 . 68.3%. 18.5% 2011 . 15 15.3% . • 13.2%. • • 2 70 + 65 - 69 60 - 64 55 - 59 50 - 54 45 - 49 40 - 44 35 - 39 30 - 34 25 - 29 20 - 24 15 - 19 10 - 14 5- 9 0- 4 300 000 65 - 0.4% - 16.8% 200 000 100 000 0 2011 100 000 200 000 300 000 70 + 65 - 69 60 - 64 55 - 59 50 - 54 45 - 49 40 - 44 35 - 39 30 - 34 25 - 29 20 - 24 15 - 19 10 - 14 5- 9 0- 4 600 000 400 000 200 000 0 200 000 400 000 600 000 20 Статистически справочник 2012 Преброяване на населението и жилищния фонд... 2. Население по възраст и пол Възраст (в навършени години) Общо 0- 4 5- 9 10 - 14 15 - 19 20 - 24 25 - 29 30 - 34 35 - 39 40 - 44 45 - 49 50 - 54 55 - 59 60 - 64 65 - 69 70 - 74 75 - 79 80 - 84 85 - 89 90 - 94 95 - 99 100 и повече Общо 7364570 343163 316643 315466 377585 488807 491088 533945 545332 513814 495672 516851 523827 540980 415431 345327 301851 191309 86822 17341 3078 238 Мъже брой 3586571 176483 163076 162159 194099 251720 255616 276726 281170 263969 251056 256509 251297 248710 182565 143726 119774 71526 29824 5581 905 80 . 65 . . . . . . . . . . . . Жени 3777999 166680 153567 153307 183486 237087 235472 257219 264162 249845 244616 260342 272530 292270 232866 201601 182077 119783 56998 11760 2173 158 Относителен дял на градското от общото население на страната - % 72.5 73.8 72.0 72.0 72.8 77.9 77.7 78.4 78.0 76.0 74.6 74.2 73.2 69.8 64.3 61.3 60.0 61.9 61.5 61.6 61.9 63.0 3 . . . . . . . . . . . . .. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . Статистически справочник 2012 21 Преброяване на населението и жилищния фонд... Население по семейно положение Население по юридическо семейно положение Най-общата тенденция в структурата на населението по семейно положение за изминалите 10 години се изразява в намаляване на дела на женените/омъжените лица за сметка на неженените/неомъжените и на лицата в съжителство без брак. Към 1.02.2011 г. в страната са преброени 2 921 950 (39.7%) неженени/неомъжени, 3 259 954 (44.3%) женени/ омъжени, 754 526 (10.2%) овдовели и 428 140 (5.8%) разведени лица. Делът на лицата със сключен юридически брак през 2011 г. в сравнение с преброяването през 2001 г. намалява с близо 10 процентни пункта, а този на неженените/ неомъжените лица се увеличава с близо 7 пункта. 4 70+ 60 - 69 50 - 59 40 - 49 30 - 39 20 - 29 16 - 19 16 0 / 20 / 40 60 / 80 / % 100 3. Население по юридическо семейно положение и възраст Възраст (в навършени години) Общо Под 16 16 - 19 20 - 29 30 - 39 40 - 49 50 - 59 60 и повече Юридическо семейно положение Общо 7364570 1039949 312908 979895 1079277 1009486 1040678 1902377 неженен/ неомъжена 2921950 1039949 309806 805067 454165 165011 83824 64128 женен/ омъжена 3259954 2906 166188 552797 699118 755248 1083697 вдовец/ вдовица 754526 42 663 5549 24275 79906 644091 разведен/ разведена 428140 154 7977 66766 121082 121700 110461 22 Статистически справочник 2012 Преброяване на населението и жилищния фонд... Население по фактическо семейно положение Към 1.02.2011 г. 579 434 души, или 8.0% от населението живеят в съжителство без брак. Относителният им дял се е увеличил два пъти в сравнение с 2001 година. Броят на фактическите бракове е 289 717. Юридическото семейно положение на лицата, живеещи в съжителство без брак, е следното: неженени/неомъжени - 442 942, или 76.4%; женени/омъжени - 21 444, или 3.7%; овдовели 18 308, или 3.2%; разведени - 96 740, или 16.7%. От всички съжителства без брак 70% са сред младите възрастови групи от 16 до 39 години. С увеличаването на възрастта този дял намалява и сред населението на 40 - 49годишна възраст той е 16.0%, а сред лицата над 50-годишна възраст - 14.0% 5 40 35 30 25 20 15 10.8 10 5 0 0.1 3.1 1.1 20 - 24 ( 25 - 29 ) 30 - 39 40 - 49 50 - 59 60+ 11.5 7.2 3.9 18.8 16.9 9.1 6.4 6.9 23.2 21.4 16.3 8.4 5.4 22.3 % 37.3 36.5 33.5 20 4. Население по фактическо семейно положение, възраст и пол Възраст (в навършени години) Общо По възраст Под 15 15 - 19 20 - 29 30 - 39 40 - 49 50 - 59 60 и повече По пол Мъже Жени Фактическо семейно положение Общо не в брак (не в съжителство) 7364570 975272 377585 979895 1079277 1009486 1040678 1902377 3586571 3777999 3572394 974700 358430 644948 324967 226798 246306 796245 1698001 1874393 (Брой) в брак в съжителство без брак 3212742 2137 159406 542431 688266 745463 1075039 1598864 1613878 579434 572 17018 175541 211879 94422 48909 31093 289706 289728 Статистически справочник 2012 23 Преброяване на населението и жилищния фонд... Българската етническа общност обхваща 5 664 624, или 84.8% от лицата, доброволно декларирали етническото си самоопределение. Делът на българската етническа група в сравнение с преброяването през 2001 г. се увеличава с 0.9 пункта. Турската етническа група е втората по численост, като към 1.02.2011 г. 588 318 лица са се самоопределили като етнически турци. Те представляват 8.8% от всички лица, доброволно декларирали етническото си самоопределение. Относителният им дял намалява с 0.6 процентни пункта в сравнение с 2001 година. Ромският етнос традиционно е третият по численост. Към 1.02.2011 г. той наброява 325 343 души според самоопределянето на лицата с относителен дял от 4.9%, или с 0.2 процентни пункта повече от 2001 година. Към други етнически групи са се самоопределили 49 304 души, или 0.7%. Тук се включват лицата от други етнически групи: руска - 9 978, арменска - 6 552, влашка 3 684, гръцка - 1 379, еврейска - 1 162, каракачанска - 2 556, македонска - 1 654, румънска - 891, украинска - 1 789, и други - 19 659 души. Лицата, които не се самоопределят, са 53 391 - (0.8%). Лицата, които не са отговорили на въпроса за етническо самоопределение, са 9% от населението на страната. 5. Население към 1.02.2011 г. по етническа група и местоживеене Етническа група Общо В т.ч. отговорили Българска Турска Ромска Друга Не се самоопределят Общо 7364570 6680980 5664624 588318 325343 49304 53391 В градовете 5338261 4861400 4390052 221522 180266 34060 35500 (Брой) Етнодемографски характеристики на населението Самоопределение по етнос В селата 2026309 1819580 1274572 366796 145077 15244 17891 Българският е майчин език за 5 659 024 души, или 85.2% от населението, турският - за 605 802 души, или за 9.1%, и ромският - за 281 217 души, или за 4.2%. На доброволния въпрос за майчин език не са отговорили 9.8% от преброените лица. 24 Статистически справочник 2012 Самоопределение по майчин език Преброяване на населението и жилищния фонд... 6. Население към 1.02.2011 г. по майчин език и местоживеене Майчин език Общо В т.ч. отговорили Български Турски Ромски Друг Не се самоопределят Общо 7364570 6642154 5659024 605802 281217 48547 47564 В градовете 5338261 4828633 4368233 231329 159659 36369 33043 (Брой) В селата 2026309 1813521 1290791 374473 121558 12178 14521 Самоопределение по вероизповедание Лицата, самоопределили се към източноправославното християнско вероизповедание, са най-голямата група 4 374 135 души, или 76.0% от лицата, отговорили на въпроса. Католическо вероизповедание са посочили 48 945 души, протестантско - 64 476 души, съответно 0.8 и 1.1% от отговорилите. Мюсюлманско вероизповедание имат 577 139 души, или 10%. От тях мюсюлманско сунитско е вероизповеданието на 546 004 души, мюсюлманско шиитско - на 27 407 души, и 3 727 души са записали само мюсюлманско вероизповедание. Други вероизповедания изповядват 11 444 души, или 0.2% от отговорилите. Нямат вероизповедание 272 264 лица (4.7%) и 409 898 (7.1%) не се самоопределят. Делът на неотговорилите лица е 21.8%. 7. Население към 1.02.2011 г. по вероизповедание и местоживеене Вероизповедание Общо В т.ч. отговорили Християнско1 Мюсюлманско2 Друго Нямат Не се самоопределят Общо 7364570 5758301 4487556 577139 11444 272264 409898 В градовете 5338261 4185590 3483392 182773 10323 209412 299690 (Брой) В селата 2026309 1572711 1004164 394366 1121 62852 110208 1 2 Източноправославно, католическо и протестантско. Мюсюлманско сунитско, мюсюлманско шиитско и мюсюлманско. Статистически справочник 2012 25 Преброяване на населението и жилищния фонд... Образование Образователната структура на населението на 7 и повече навършени години значително се подобрява през 2011 в сравнение с предходните години, следвайки ясно изразената тенденция на увеличение на броя и дела на населението с висше и средно образование при същевременно намаление на броя на хората с основно и по-ниско образование. Към 1.02.2011 г. броят на лицата с висше образование е 1 348.7 хил., или всеки пети (19.6%) е висшист, a лицата, завършили средно образование, са 2 990.4 хиляди (43.4%). Делът на лицата с начално и по-ниско образование е 13.9% (или всяко седмо на 100 лица). Образованието на мъжете като цяло е малко повисоко от това на жените поради по-големия относителен дял на мъжете със средно и по-високо образование - 63.6 срещу 62.4%. Жените обаче завършват значително по-често висше образование от мъжете, като към момента на преброяването с висше образование са 791.8 хил. жени (22.3%), а мъжете висшисти са съответно 556.9 хиляди (16.7%). 8. Население към 1.02.2011 г. на 7 и повече години по завършена степен на образование и местоживеене (Брой) Образование Общо Висше Средно Основно Начално Незавършено начално Никога непосещавали училище Дете1 1 Общо 6891177 1348650 2990424 1591348 536686 328803 80963 14303 В градовете 4990698 1238037 2335030 872221 279683 216582 39070 10075 В селата 1900479 110613 655394 719127 257003 112221 41893 4228 До 7 години вкл., което още не посещава училище. 26 Статистически справочник 2012 Преброяване на населението и жилищния фонд... Грамотност При последното преброяване относителният дял на неграмотните лица (неумението да се чете или пише) е 1.7% от населението на 9 и повече навършени години, или един на 60 души е неграмотен. Жените са с доста по-висок относителен дял на неграмотните (2.0%) в сравнение с мъжете (1.3%). 6 1.7 1.3 2.1 1.5 0.9 1.3 1.3 0.6 2.7 5.2 1.1 1.6 1.3 2.6 0.5 1.6 1.9 2.3 0.8 3.8 5.7 1.5 1.3 ( ) 0.4 2.2 1.9 2.1 1.9 3.0 0 1 2 3 4 5 6 % Статистически справочник 2012 27 Преброяване на населението и жилищния фонд... Икономическа активност Икономически активното население обхваща всички лица на 15 и повече години, които са заети или безработни. Въпросите за икономическата активност на лицата се отнасят до положението им на пазара на труда през седмицата, предхождаща датата на преброяването. Към 1.02.2011 г. в страната има 3 329 683 икономически активни лица, или 52.1% от лицата на възраст 15 и повече години. От всички икономически активни лица 1 753 233 са мъже (52.7%), а 1 576 450 - жени (47.3%). Икономически неактивните лица на 15 и повече години са 3 059 615, от които 1 331 620 са мъже (43.5%), а 1 727 995 - жени (56.5%). Относителна мярка за степента на участие на населението в пазара на труда е коефициентът за икономическа активност, изчислен като отношение на броя на икономически активните лица към населението във възрастовата група 15 - 64 навършени години. Общо за страната коефициентът на икономическа активност възлиза на 65.3% (68.1% за мъжете и 62.5% за жените). Фиг. 7. Коефициент на заетост, безработица и икономически неактивни лица 70 60 50 40 30 20 10 0 ) % 28 Статистически справочник 2012 ( Преброяване на населението и жилищния фонд... Домакинства Домакинство образуват съвместно съжителстващи лица, независимо дали са в родствени или неродствени връзки помежду си, или съжителстват в колектив, подчинен на общ режим. Към 1.02.2011 г. населението в България живее в 3 005 589 обикновени и 787 колективни домакинства. 9. Обикновени домакинства към 1.02. 2011 г. по брой на членовете и местоживеене Общо Домакинства По брой на членовете: Едночленни Двучленни Тричленни Четиричленни Петчленни Шестчленни Седемчленни и повече Лица в домакинствата Среден брой членове в едно домакинство 3005589 925385 853735 606613 401517 133397 54163 30779 7296459 2.4 В градовете 2202498 676018 610251 482567 303100 84887 29789 15886 5287323 2.4 (Брой) В селата 803091 249367 243484 124046 98417 48510 24374 14893 2009136 2.5 Фиг. 8. Структура на обикновените домакинства по местоживеене и среден брой членове в едно домакинство по години на преброяванията 80 70 60 50 40 30 20 10 0 1900 1905 1910 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 -% -% % Брой 7 6 5 4 3 2 1 0 Статистически справочник 2012 29 Преброяване на населението и жилищния фонд... Семейства От 1965 г. до 2011г. в програмата на всички преброявания се наблюдава нуклеарното семейство, включващо две или повече лица, които са свързани помежду си с определена степен на родство както по кръвна линия, така и в резултат на брак/съжителство без брак или осиновяване. За разлика от биологичното семейство, обхващащо цялото потомство на съпрузите, към нуклеарното семейство се отнасят само никога невстъпвалите в брак лица, които живеят заедно с родителите си независимо от възрастта им. Към 1.02.2011 г. в България са преброени 2 123 224 семейства, в които живеят 5 802 005 лица. В сравнение с 2001 г. семействата в страната намаляват с 245 876 броя, а лицата в тях - с 880 389. През 1965 г. над половината (56.2%) от семействата са живеели в селата, докато при последното преброяване 72.4% от семействата живеят в градовете. 9. 3000000 2500000 2000000 1500000 1000000 500000 0 1965 1975 1985 1992 2001 2011 30 Статистически справочник 2012 Преброяване на населението и жилищния фонд... Към 1.02.2011 г. в страната има 1 309 229 семейства с деца, или 61.7%. Най-висок относителен дял заемат семействата с едно дете - 63.3%. Семействата с две деца са 424 051, или 32.4%. Значително по-малък е броят на семействата с три и повече деца - 56 017. Фиг. 10. Структура на семействата по брой на децата и местоживеене 50 45 40 35 30 25 20 15 10 5 0 % Статистически справочник 2012 31 Преброяване на населението и жилищния фонд... Жилищни сгради Към 1.02.2011 г. в страната са преброени 2 060 745 жилищни сгради, от които 766 438 - в градовете, и 1 294 307 в селата. В сравнение с преброяването през 2001 г. жилищните сгради в градовете се увеличават с 25 988, или с 3.5%, а в селата намаляват с 89 766, или с 6.5%. Обитаваните сгради са 1 365 240, или 66.2% от жилищния сграден фонд. В градовете относителният дял на обитаваните сгради е 73.4%, а в селата - 62.0% от общия брой на жилищните сгради. 11 1400000 1200000 1000000 800000 600000 400000 200000 0 1975 1985 2001 2011 1167407 1261928 1384083 1294307 679340 701583 740450 766438 12 1600000 1400000 1200000 1000000 800000 600000 400000 200000 0 2001 2011 1509819 1365228 923005 802770 586814 562458 32 Статистически справочник 2012 III. НАСЕЛЕНИЕ Статистически справочник 2012 33 Население Население и демографски процеси Обект на изследване в демографската статистика са съвкупностите на населението и на демографските събития. Броят и структурите на населението в края на 2011 г. са изчислени въз основа на получените резултати от проведеното към 1.02.2011 г. преброяване на населението и съответните изчисления за естествения и механичния прираст, получени от текущата демографска статистика за останалите единадесет месеца на годината. Съвкупностите на демографските събития включват събитията раждания, умирания, сключени бракове, бракоразводи и миграция. Те се регистрират в момента на тяхното настъпване през отчетната година. Източник на данните за естественото и механичното движение на населението е Единната система за гражданска регистрация и административно обслужване на населението. Както и през предходните години, така и през 2011 г. основни проблеми за демографското развитие на страната продължават да са задържащото се високо ниво на смъртността и сравнително по-ниската средна продължителност на живота в сравнение с другите европейски страни, както и отрицателното външно миграционно салдо. Фиг. 1. Коефициенти на естествено движение на населението (На 1 000 души) 30 25 20 15 10 5 0 -5 -10 1950 1960 1970 1980 1990 2000 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 Брачност Раждаемост Смъртност Естествен прираст ‰ 34 Статистически справочник 2012 Население 1. Основни демографски показатели Население към 31.12. - хил. Гъстота на населението на 1 км2 Полово съотношение (брой жени на 1 000 мъже) Коефициент на възрастова зависимост Темп на демографско остаряване Относителен дял на градското от общото население - % Раждаемост (на 1 000 души) Смъртност (на 1 000 души) Естествен прираст (на 1 000 души) Брачност (на 1 000 души) Детска смъртност (на 1 000 живородени) Нетен коефициент на възпроизводство Тотален коефициент на плодовитост 2008 7606.6 68.6 1066 44.6 99.5 71.1 10.2 14.5 -4.3 3.6 8.6 0.71 1.48 2009 7563.7 68.2 1067 45.1 100.0 71.4 10.7 14.2 -3.5 3.4 9.0 0.75 1.57 2010 7504.9 67.7 1068 46.0 101.7 71.6 10.0 14.6 -4.6 3.2 9.4 0.71 1.49 2011 7327.2 66.1 1054 47.5 105.6 72.7 9.6 14.7 -5.1 2.9 8.5 0.72 1.51 2. Население според преброяванията1 Години на преброяванията 1887 1892 1900 1905 1910 1920 1926 1934 1946 1956 1965 1975 1985 1992 2001 2011 Общо Мъже хиляди 3154 3311 3744 4036 4338 4847 5479 6078 7029 7614 8228 8728 8949 8487 7929 7365 1605 1691 1910 2057 2207 2421 2743 3054 3517 3799 4114 4358 4433 4171 3863 3587 1549 1620 1834 1979 2131 2426 2736 3024 3512 3815 4114 4370 4516 4316 4066 3778 Жени Относителен дял на градското от общото население на страната - % 18.8 19.7 19.8 19.6 19.1 19.9 20.6 21.4 24.7 33.6 46.5 58.0 64.8 67.2 69.0 72.5 1 До 1956 г. вкл. броят на населението е установен на базата на наличното население, а от 1965 г. - на базата на постоянното население. Статистически справочник 2012 35 Население Възрастово-полова структура на населението Възрастовата структура на населението е представена чрез разпределението на населението по възрастови групи. Възрастта на населението се изчислява към 31.12. на съответната година в навършени години. Продължава процесът на остаряване на населението в страната, който е характерен и за по-голямата част от страните в Европа. Значително нисък е относителният дял на лицата на възраст до 15 години - 13.4% през 2011 г., а този на населението над 65-годишна възраст непрекъснато нараства и сега е 18.8%. Тенденцията на остаряване на населението довежда до промени в неговата основна възрастова структура - разпределение на населението под, във и над трудоспособна възраст. Увеличава се делът на населението над трудоспособна възраст. Остаряването на населението води и до повишаване на средната възраст на населението, която от 40.4 години през 2001 г. нараства на 42.7 години през 2011 година. Фиг. 2. Възрастова структура на населението към 31.12.2011 г. по пол Възраст 90+ 85-89 80-84 75-79 70-74 65-69 60-64 55-59 50-54 45-49 40-44 35-39 30-34 25-29 20-24 15-19 10-14 5- 9 1- 4 0 400 Хиляди Мъже Жени 300 200 100 0 100 200 300 400 Хиляди 36 Статистически справочник 2012 Население 3. Население към 31.12.2011 г. по възраст и пол Възраст (в навършени години) Общо 0-4 5-9 10 - 14 15 - 19 20 - 24 25 - 29 30 - 34 35 - 39 40 - 44 45 - 49 50 - 54 55 - 59 60 - 64 65 - 69 70 - 74 75 - 79 80 и повече Общо Мъже брой 3566767 177862 165639 160513 184231 244907 254638 270154 283890 268802 245517 253526 252511 243210 190684 141493 119612 109578 Жени Относителен дял на градското от общото население на страната - % 72.7 74.3 72.4 72.1 72.3 77.6 77.7 78.3 78.3 76.2 74.7 74.2 73.3 70.6 65.6 61.6 60.3 62.1 (Проценти) 7327224 346017 321683 312256 358043 476084 490354 520808 550714 522726 483885 509722 524881 528972 433485 340532 303625 303437 3760457 168155 156044 151743 173812 231177 235716 250654 266824 253924 238368 256196 272370 285762 242801 199039 184013 193859 4. Население под, във и над трудоспособна възраст към 31.12.1 Общо Под трудоспособна възраст В трудоспособна възраст Над трудоспособна възраст В градовете Под трудоспособна възраст В трудоспособна възраст Над трудоспособна възраст В селата Под трудоспособна възраст В трудоспособна възраст Над трудоспособна възраст 1 2008 100.0 14.5 63.2 22.3 100.0 14.6 66.6 18.8 100.0 14.0 54.8 31.2 2009 100.0 14.5 63.1 22.4 100.0 14.7 66.4 18.9 100.0 14.0 55.0 31.0 2010 100.0 14.6 62.7 22.7 100.0 14.9 65.7 19.4 100.0 14.0 55.0 31.0 2011 100.0 14.3 61.7 24.0 100.0 14.3 64.4 21.3 100.0 14.1 54.6 31.3 Възрастовите граници за разпределение на населението по категориите под, във и над трудоспособна възраст се определят съгласно Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, приета с Постановление № 30 на МС (ДВ, бр. 21/17.03.2000 г.). Статистически справочник 2012 37 Население Раждаемост В съвкупността на ражданията се включват ражданията на живородени и мъртвородени деца, а не случаите на раждания, при които могат да бъдат родени едно, две или повече деца. Родените в предходни години, но регистрирани през отчетната година деца са включени в общия брой на ражданията, но са разпределени в съответните възрасти на населението. Броят на ражданията в страната през 2011 г. е 71 402, като от тях 70 846 (99.2%) са живородени. Коефициентът на раждаемост (брой живородени деца на 1 000 души от средногодишното население) нараства от 8.6‰ през 2001 г. на 9.6‰ през 2011 година. Нарастването на раждаемостта през последните няколко години се дължи предимно на повишаването на плодовитостта на родилните контингенти, измерена чрез тоталния коефициент на плодовитост, който показва средния брой живородени деца, които би родила една жена през целия си фертилен период. През 2011 г. този показател е 1.51 деца. Като се има предвид, че броят на жените във фертилна възраст намалява, а тоталният коефициент на плодовитост нараства, може да се предположи, че увеличеният брой на ражданията се дължи основно на отложени раждания и на раждания на деца от по-висок ранг. Фиг. 3. Средна възраст на жените при сключване на първи брак и раждане на първо дете 27 26 25 24 23 22 21 20 19 1990 1995 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 Средна възраст на жените при сключване на първи брак Средна възраст на жените при раждане на първо дете Години 38 Статистически справочник 2012 Население 5. Живородени по възраст и местоживеене на майката Местоживеене Възраст (в навършени години) Общо Под 15 15 - 19 20 - 24 25 - 29 30 - 34 35 - 39 40 - 44 45 - 49 50 и повече Непоказано В градовете Общо Под 15 15 - 19 20 - 24 25 - 29 30 - 34 35 - 39 40 - 44 45 - 49 50 и повече Непоказано В селата Общо Под 15 15 - 19 20 - 24 25 - 29 30 - 34 35 - 39 40 - 44 45 - 49 50 и повече Непоказано 2007 75349 407 9673 20147 23427 15970 4977 699 31 4 14 56257 252 5718 13527 18518 13470 4158 571 25 4 14 19092 155 3955 6620 4909 2500 819 128 6 2008 77712 456 9675 20312 23479 17436 5516 792 35 3 8 58367 298 5621 13610 18625 14841 4676 655 30 3 8 19345 158 4054 6702 4854 2595 840 137 5 2009 80956 464 9787 20373 24191 18428 6677 970 53 13 60664 285 5607 13542 18976 15645 5729 817 51 12 20292 179 4180 6831 5215 2783 948 153 2 1 2010 75513 350 8061 18249 22447 18141 7145 1054 54 6 6 57077 223 4625 12065 17623 15392 6206 888 44 5 6 18436 127 3436 6184 4824 2749 939 166 10 1 (Брой) 2011 70846 335 7464 16504 21226 16983 7137 1128 58 4 7 53396 213 4257 10684 16557 14440 6215 968 51 4 7 17450 122 3207 5820 4669 2543 922 160 7 - Статистически справочник 2012 39 Население Смъртност В съвкупността на умиранията се включват регистрираните през отчетната година умрели лица. Проблем в демографското развитие на страната е поддържаното високо ниво на смъртност. Коефициентът на смъртност (брой умрели лица на 1 000 души от средногодишното население) през 2011 г. е 14.7‰. Коефициентът за детска смъртност (брой умрели деца на възраст до 1 година на 1 000 живородени деца) през 2011 г. е 8.5‰ и е с 0.9‰ по-нисък от този през 2010 година. Достигнатото равнище на детската смъртност през последните няколко години е най-ниското в демографското развитие на страната, но тя продължава да е по-висока от тази в европейските държави. Показателят за средната продължителност на живота показва средната продължителност на предстоящия живот на новородените при хипотеза за неизменност в интензивността на наблюдаваната през дадена година повъзрастова смъртност. Сега тя е 70.4 г. при мъжете, а при жените е със седем години по-висока - 77.4 години. Фиг. 4. Коефициенти на обща и детска смъртност 20 18 16 14 12 10 8 6 1990 1995 1997 2001 2005 Обща смъртност 2006 2007 2008 2009 2010 Детска смъртност 2011 ‰ Фиг. 5. Средна продължителност на живота 80 78 76 74 72 70 68 66 64 62 60 Години 1990 1995 2001 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 Средна продължителност на живота на мъжете Средна продължителност на живота на жените 40 Статистически справочник 2012 Население 6. Умирания по възраст и местоживеене Местоживеене Възраст (в навършени години) Общо Под 1 01 - 04 05 - 09 10 - 14 15 - 19 20 - 24 25 - 29 30 - 34 35 - 39 40 - 44 45 - 49 50 - 54 55 - 59 60 - 64 65 - 69 70 - 74 75 - 79 80 - 84 85 и повече В градовете Общо Под 1 01 - 04 05 - 09 10 - 14 15 - 19 20 - 24 25 - 29 30 - 34 35 - 39 40 - 44 45 - 49 50 - 54 55 - 59 60 - 64 65 - 69 70 - 74 75 - 79 80 - 84 85 и повече В селата Общо Под 1 01 - 04 05 - 09 10 - 14 15 - 19 20 - 24 25 - 29 30 - 34 35 - 39 40 - 44 45 - 49 50 - 54 55 - 59 60 - 64 65 - 69 70 - 74 75 - 79 80 - 84 85 и повече Статистически справочник 2012 (Брой) 2007 2008 2009 2010 2011 113004 110523 108068 110165 108258 690 668 729 708 601 139 132 129 133 122 79 105 84 77 65 97 101 87 93 66 268 272 224 200 180 417 416 369 338 319 507 503 442 421 387 653 664 639 582 568 887 940 904 867 863 1428 1370 1381 1460 1355 2594 2549 2478 2403 2236 4412 4204 4112 3850 3783 6765 6471 6251 5994 5917 8284 8295 8561 8639 8731 10048 9622 9708 9706 9788 15725 14602 13445 12759 12461 19944 19276 18656 19048 18388 21999 21506 20473 20840 20333 18068 18827 19396 22047 22095 66486 447 99 54 55 173 304 364 454 628 956 1799 3051 4548 5343 5933 8782 11339 12247 9910 46518 243 40 25 42 95 113 143 199 259 472 795 1361 2217 2941 4115 6943 8605 9752 8158 65168 444 81 63 61 191 282 389 495 647 936 1755 2888 4346 5321 5736 8223 10838 12095 10377 45355 224 51 42 40 81 134 114 169 293 434 794 1316 2125 2974 3886 6379 8438 9411 8450 64335 468 93 55 56 140 257 318 464 653 969 1706 2806 4276 5564 5907 7616 10447 11571 10969 43733 261 36 29 31 84 112 124 175 251 412 772 1306 1975 2997 3801 5829 8209 8902 8427 65759 461 87 52 52 129 241 301 417 607 1016 1660 2591 4101 5668 5922 7400 10639 11958 12457 44406 247 46 25 41 71 97 120 165 260 444 743 1259 1893 2971 3784 5359 8409 8882 9590 65182 412 81 44 43 114 212 275 408 614 927 1487 2554 3991 5782 6110 7291 10302 11709 12826 43076 189 41 21 23 66 107 112 160 249 428 749 1229 1926 2949 3678 5170 8086 8624 9269 41 Население Брачност и бракоразводност Сключените бракове и бракоразводите се отнасят към населеното място, където е настоящият адрес на мъжа, или ако адресът на съпруга е извън страната - към населеното място, където е настоящият адрес на жената. Продължава тенденцията на намаляване на броя на сключените бракове. Тази тенденция се дължи на все по-предпочитаното съвместно съжителство без оформен граждански брак сред младите хора. През 2011 г. броят на регистрираните бракове е 21 448, а коефициентът на брачност (брой сключени бракове на 1 000 души от средногодишното население) - 2.9‰. Това е най-ниското ниво в развитието на брачността в страната. Броят на регистрираните бракоразводи през 2011 г. е 10 581 и е с 431 по-малък от този през 2010 година. Фиг. 6. Брачност и бракоразводност по области през 2011 г. (На 1 000 души от населението) Общо за страната Благоевград Бургас Варна Велико Търново Видин Враца Габрово Добрич Кърджали Кюстендил Ловеч Монтана Пазарджик Перник Плевен Пловдив Разград Русе Силистра Сливен Смолян София София (столица) Стара Загора Търговище Хасково Шумен Ямбол 0 1 2 3 4 ‰ Брачност Бракоразводност 42 Статистически справочник 2012 Население 7. Сключени бракове и бракоразводи през 2011 г. по статистически зони, статистически райони и по области Статистически зони Статистически райони Области Общо Северна и Югоизточна България Северозападен район Видин Враца Ловеч Монтана Плевен Северен централен район Велико Търново Габрово Разград Русе Силистра Североизточен район Варна Добрич Търговище Шумен Югоизточен район Бургас Сливен Стара Загора Ямбол Югозападна и Южна централна България Югозападен район Благоевград Кюстендил Перник София София (столица) Южен централен район Кърджали Пазарджик Пловдив Смолян Хасково Сключени Брако- Сключени Бракобракове разводи бракове разводи брой на 1 000 души 21448 10581 2.9 1.4 1644 159 342 278 280 585 2446 653 270 440 717 366 2984 1514 505 397 568 3123 1411 545 828 339 7111 1166 343 317 486 4799 4140 608 731 1977 210 614 1144 123 271 168 161 421 1248 361 183 178 369 157 1356 730 282 128 216 1653 664 243 575 171 3285 328 164 181 254 2358 1895 124 329 1071 95 276 2.0 1.6 1.8 2.0 1.9 2.2 2.9 2.5 2.2 3.5 3.1 3.1 3.1 3.2 2.7 3.3 3.2 2.9 3.4 2.8 2.5 2.6 3.3 3.6 2.5 2.4 2.0 3.7 2.8 4.0 2.7 2.9 1.7 2.5 1.4 1.2 1.5 1.2 1.1 1.6 1.5 1.4 1.5 1.4 1.6 1.3 1.4 1.5 1.5 1.1 1.2 1.5 1.6 1.2 1.7 1.3 1.5 1.0 1.2 1.4 1.0 1.8 1.3 0.8 1.2 1.6 0.8 1.1 Статистически справочник 2012 43 Население Население по области Данните за броя на населението и за настъпилите демографски събития в териториален разрез са представени според административно-териториалното устройство на страната към 31.12.2011 година. Най-малката по брой на населението е област Видин, в която живее 1.4% от населението на страната, а най-голямата е област София (столица) - 17.7%. В 16 области населението е под 200 хил. души. С брой на населението от 200 хил. до 300 хил. души са 6 области, които обхващат 21% от населението на страната. Шест са областите с население над 300 хил. души, като в две от тях - София (столица) и Пловдив, живее общо една четвърт от населението на страната. Трета по брой на населението е област Варна, а непосредствено след нея се нарежда област Бургас. Следващи са областите Стара Загора и Благоевград. Фиг. 7. Гъстота на населението на 1 км2 през 2011 г. - / . 33 - 40 41 - 50 51 - 55 56 - 100 101 - 1009 - 66 / . 44 Статистически справочник 2012 Население 8. Население към 31.12.2011 г. по пол, местоживеене, статистически зони, статистически райони и по области Статистически зони Статистически райони Области Общо за страната Северна и Югоизточна България Северозападен район Видин Враца Ловеч Монтана Плевен Северен централен район Велико Търново Габрово Разград Русе Силистра Североизточен район Варна Добрич Търговище Шумен Югоизточен район Бургас Сливен Стара Загора Ямбол Югозападна и Южна централна България Югозападен район Благоевград Кюстендил Перник София София (столица) Южен централен район Кърджали Пазарджик Пловдив Смолян Хасково Общо общо мъже жени В т.ч. в градовете общо мъже жени (Брой) 7327224 3566767 3760457 5324900 2572980 2751920 836601 99481 184662 139609 145984 266865 853468 256279 121389 123600 233767 118433 961965 474344 188088 119865 179668 1072850 414947 196712 331135 130056 2131233 322025 134990 131987 245616 1296615 1471107 152009 273803 680884 120456 243955 410804 48568 91072 68387 71682 131095 415546 123763 58610 60522 113905 58746 471287 232141 92342 58848 87956 524737 203139 96110 161652 63836 1027472 157707 65968 64622 120898 618277 716921 75526 134803 328759 58717 119116 425797 50913 93590 71222 74302 135770 437922 132516 62779 63078 119862 59687 490678 242203 95746 61017 91712 548113 211808 100602 169483 66220 1103761 164318 69022 67365 124718 678338 754186 76483 139000 352125 61739 124839 529030 63054 108506 86775 93267 177428 568743 177892 99293 58497 179565 53496 703810 396695 129668 64779 112668 768031 310571 130034 236789 90637 259134 30809 53207 42524 45701 86893 274656 85322 47921 28075 87246 26092 341812 193235 63055 31227 54295 373558 151082 63029 115195 44252 269896 32245 55299 44251 47566 90535 294087 92570 51372 30422 92319 27404 361998 203460 66613 33552 58373 394473 159489 67005 121594 46385 1773476 849656 923820 190619 92112 98507 92711 45029 47682 103945 50577 53368 149595 73381 76214 1236606 588557 648049 981810 474164 507646 63158 30619 32539 170216 83210 87006 506277 242798 263479 66060 32003 34057 176099 85534 90565 Статистически справочник 2012 45 Население Раждаемост и смъртност по области Най-висока е раждаемостта в областите Сливен, София (столица), Варна, Търговище и Бургас. С най-ниска раждаемост през 2011 г. се отличават областите Смолян и Видин. Сред всички административни области в страната с най-висока смъртност са областите Видин и Монтана, докато най-ниска стойност на този показател е регистрирана в областите София (столица), Варна и Благоевград. Под тези за страната са стойностите на коефициента на смъртност още и в областите Кърджали, Смолян, Бургас, Пловдив, Сливен и Пазарджик. Фиг. 8. Раждаемост по области през 2011 г. (На 1 000 души) 7.5 8.8 8.6 8.6 8.9 10.4 8.6 10.6 7.6 10.0 10.0 9.1 9.8 6.5 9.5 -‰ 7.9 8.5 9.8 10.2 10.4 8.7 8.9 8.1 12.5 10.3 10.0 8.0 10.0 6.5 - 8.0 8.1 - 8.6 8.7 - 9.1 9.2 - 10.0 10.1 - 10.4 10.5 - 12.5 - 9.6 1 000 Фиг. 9. Смъртност по области през 2011 г. (На 1 000 души) 22.7 16.5 20.9 18.5 18.5 16.0 15.5 14.9 16.8 11.7 18.9 18.4 16.8 17.8 14.5 15.5 16.0 15.0 11.9 13.3 17.0 18.8 14.6 11.9 13.8 15.7 12.9 12.1 -‰ 11.7 - 12.9 13.0 - 14.9 15.0 - 16.0 16.1 - 17.0 17.1 - 18.5 18.6 - 22.7 - 14.7 1 000 46 Статистически справочник 2012 Население 9. Живородени, умрели и естествен прираст на населението през 2011 г. по статистически зони, статистически райони и по области Статистически зони Статистически райони Области Общо за страната Северна и Югоизточна България Северозападен район Видин Враца Ловеч Монтана Плевен Северен централен район Велико Търново Габрово Разград Русе Силистра Североизточен район Варна Добрич Търговище Шумен Югоизточен район Бургас Сливен Стара Загора Ямбол Югозападна и Южна централна България Югозападен район Благоевград Кюстендил Перник София София (столица) Южен централен район Кърджали Пазарджик Пловдив Смолян Хасково Живо- Умрели Естествен Раждае- Смърт- Естествен родени прираст мост ност прираст на 1 000 души от брой населението 70846 108258 -37412 9.6 14.7 -5.1 7224 752 1594 1220 1264 2394 7226 2280 993 1055 1855 1043 9871 4948 1843 1248 1832 11363 4281 2471 3308 1303 16352 2279 3442 2586 3075 4970 14077 4326 2176 1849 3758 1968 13177 5636 2924 1923 2694 15738 5520 2857 5139 2222 -9128 -1527 -1848 -1366 -1811 -2576 -6851 -2046 -1183 -794 -1903 -925 -3306 -688 -1081 -675 -862 -4375 -1239 -386 -1831 -919 -7123 -687 -1466 -1504 -2034 -1432 -6629 -395 -1269 -2580 -777 -1608 8.6 7.5 8.6 8.7 8.6 8.9 8.4 8.9 8.1 8.5 7.9 8.8 10.2 10.4 9.8 10.4 10.2 10.6 10.3 12.5 10.0 10.0 9.9 9.8 8.0 7.6 8.6 10.6 9.5 9.5 10.0 10.0 6.5 9.1 19.4 22.7 18.5 18.4 20.9 18.5 16.4 16.8 17.8 14.9 16.0 16.5 13.7 11.9 15.5 16.0 15.0 14.6 13.3 14.5 15.5 17.0 13.2 11.9 18.8 18.9 16.8 11.7 14.0 12.1 14.6 13.8 12.9 15.7 -10.8 -15.2 -9.9 -9.7 -12.3 -9.6 -8.0 -7.9 -9.7 -6.4 -8.1 -7.7 -3.5 -1.5 -5.7 -5.6 -4.8 -4.0 -3.0 -2.0 -5.5 -7.0 -3.3 -2.1 -10.8 -11.3 -8.2 -1.1 -4.5 -2.6 -4.6 -3.8 -6.4 -6.6 21120 28243 3169 3856 1085 2551 1005 2509 2119 4153 13742 15174 14042 20671 1446 1841 2749 4018 6827 9407 788 1565 2232 3840 Статистически справочник 2012 47 Население Миграция на населението Миграцията на населението включва заселените и изселените лица за областите и официално регистрираната външна миграция за страната. През 2011 г. с положителен механичен прираст (разликата между заселените и изселените лица) са шест области в страната: София (столица), Бургас, Варна, Русе, Пловдив и София. В резултат на отрицателния механичен прираст наймного намалява населението в областите Благоевград, Разград и Хасково. Фиг. 10. Механично движение на населението през 2011 г. по статистически райони Северозападен район Северен централен район Североизточен район Югоизточен район Югозападен район Южен централен район -10000 0 10000 20000 Брой 30000 Фиг. 11. Механично движение на населението през 2011 г. по области Благоевград Бургас Варна Велико Търново Видин Враца Габрово Добрич Кърджали Кюстендил Ловеч Монтана Пазарджик Перник Плевен Пловдив Разград Русе Силистра Сливен Смолян София София (столица) Стара Загора Търговище Хасково Шумен Ямбол -5000 0 5000 10000 15000 20000 25000 Брой 30000 Заселени Изселени Механичен прираст 48 Статистически справочник 2012 Население 10. Механично движение на населението през 2011 г. по статистически зони, статистически райони и по области1 Статистически зони Статистически райони Области Общо за страната Северна и Югоизточна България Северозападен район Видин Враца Ловеч Монтана Плевен Северен централен район Велико Търново Габрово Разград Русе Силистра Североизточен район Варна Добрич Търговище Шумен Югоизточен район Бургас Сливен Стара Загора Ямбол Югозападна и Южна централна България Югозападен район Благоевград Кюстендил Перник София София (столица) Южен централен район Кърджали Пазарджик Пловдив Смолян Хасково 1 (Брой) Заселени 95368 12449 1734 3029 1755 2082 3849 11426 4103 1403 1241 3231 1448 12067 6192 2138 1332 2405 14821 5955 2439 4667 1760 28281 3022 1512 1968 3535 18244 16324 1332 2521 8528 1085 2858 Изселени 100163 14950 1926 3618 2333 2550 4523 13227 4616 1673 2216 3038 1684 13124 5936 2831 1772 2585 16193 5678 2981 5197 2337 23656 4038 1943 2173 3510 11992 19013 1866 3217 8362 1739 3829 Механичен прираст -4795 -2501 -192 -589 -578 -468 -674 -1801 -513 -270 -975 193 -236 -1057 256 -693 -440 -180 -1372 277 -542 -530 -577 4625 -1016 -431 -205 25 6252 -2689 -534 -696 166 -654 -971 Заселените и изселените лица в/от областите включват и движението към и от страната. Статистически справочник 2012 49 IV. ПАЗАР НА ТРУДА Статистически справочник 2012 51 Пазар на труда Работна сила Работна сила (икономически активни лица) са лицата на 15 и повече навършени години, които влагат или предлагат своя труд за производство на стоки и услуги. Работната сила включва заетите и безработните лица. Коефициентът на икономическа активност представлява относителният дял на икономически активните лица от населението на същата възраст. Фиг. 1. Структура на работната сила по възраст през 2011 г. 1% 14% 7% 15 - 24 21% 25 - 34 35 - 44 27% 45 - 54 55 - 64 65 30% Фиг. 2. Структура на работната сила по степени на образование през 2011 г. 14% 26% - 60% 52 Статистически справочник 2012 Пазар на труда 1. Работна сила Общо По местоживеене В градовете В селата По пол Мъже Жени По възрастови групи 15 - 64 15 - 24 25 - 34 35 - 44 45 - 54 55 - 64 65 и повече По степени на образование Висше Средно в т.ч. с придобита професионална квалификация Основно и по-ниско 2007 3492.8 2672.6 820.2 1852.2 1640.6 3447.9 294.3 783.1 1006.3 920.2 444.1 45.0 849.6 2071.4 1426.9 571.8 2008 3560.4 2713.6 846.8 1896.8 1663.6 3504.7 300.8 781.6 1009.3 933.4 479.6 55.7 877.0 2097.2 1420.2 586.2 2009 3491.6 2681.7 809.9 1862.4 1629.2 3441.5 286.2 742.2 1021.8 908.9 482.3 50.1 884.6 2051.1 1388.7 556.0 2010 3400.9 2624.2 776.6 1804.7 1596.2 3356.3 269.9 699.8 1018.8 903.6 464.2 44.5 869.9 2035.1 1354.3 495.9 (Хиляди) 2011 3321.9 2561.4 760.6 1752.0 1569.9 3279.1 244.0 676.6 995.6 899.9 463.0 42.8 858.7 2002.5 1323.6 460.6 2. Коефициенти на икономическа активност (15 - 64 навършени години) (Проценти) Общо По местоживеене В градовете В селата По пол Мъже Жени По възрастови групи 15 - 24 25 - 34 35 - 44 45 - 54 55 - 64 2007 66.3 68.5 60.0 70.6 62.1 28.9 81.7 87.9 83.3 45.7 2008 67.8 70.0 61.5 72.5 63.1 30.1 82.9 88.4 84.8 48.7 2009 67.2 69.6 60.1 72.0 62.5 29.5 80.7 87.5 83.8 49.2 2010 66.5 69.0 59.2 70.8 62.3 28.9 79.8 86.3 83.1 47.9 2011 66.0 68.3 59.2 69.6 62.4 27.4 78.7 85.1 82.6 48.3 Статистически справочник 2012 53 Пазар на труда Работна сила по области Работната сила (икономически активните лица) на 15 - 64 навършени години и коефициентите на икономическа активност за същата възрастова група са представени по статистически райони съгласно Класификацията на териториалните единици за статистически цели в България, влязла в сила от 14.02.2009 г., съответстваща на Европейската класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS), и по области. Фиг. 3. Структура на работната сила (15 - 64 навършени години) по статистически райони през 2011 г. 10% 20% 11% 14% 31% 14% 54 Статистически справочник 2012 Пазар на труда 3. Работна сила на 15 - 64 навършени години и коефициенти на икономическа активност по статистически зони, статистически райони и по области през 2011 г. Статистически зони Статистически райони Области Общо Северна и Югоизточна България Северозападен район Видин Враца Ловеч Монтана Плевен Северен централен район Велико Търново Габрово Разград Русе Силистра Североизточен район Варна Добрич Търговище Шумен Югоизточен район Бургас Сливен Стара Загора Ямбол Югозападна и Южна централна България Югозападен район Благоевград Кюстендил Перник София София (столица) Южен централен район Кърджали Пазарджик Пловдив Смолян Хасково Работна сила - хил. 3279.1 339.3 39.0 73.2 58.4 58.2 110.5 371.0 110.3 52.5 53.5 107.5 47.2 437.7 202.3 86.2 55.9 93.3 462.1 179.5 80.7 143.5 58.4 1023.0 162.7 62.4 58.9 106.4 632.6 646.1 54.0 129.2 301.3 59.7 101.9 Коефициенти на икономическа активност - % 66.0 60.6 59.4 58.9 62.6 60.2 61.4 62.4 61.9 65.3 61.6 65.0 56.2 66.1 64.1 65.2 65.0 72.7 64.7 63.5 63.0 66.1 67.4 71.6 70.7 68.6 67.1 66.1 73.6 64.0 53.0 67.1 64.6 68.3 63.3 Статистически справочник 2012 55 Пазар на труда Заетост Заети са лицата на 15 и повече навършени години, които през наблюдавания период: - извършват работа за производство на стоки и услуги поне 1 час, за което получават работна заплата или друг доход; - не работят, но имат работа, от която временно отсъстват поради отпуск, болест, бременност, раждане и отглеждане на малко дете (за периода, през който получават пълния размер на възнаграждението си), родителски отпуск, неблагоприятни климатични условия, стачка или други причини. Лицата, които са в неплатен отпуск по причини на работодателя, се считат за заети, ако продължителността на този отпуск е до три месеца. Работодатели са лицата, които сами или в съдружие с други лица управляват собствени предприятия (фирми, стопанства), работят под аренда или извършват самостоятелно друга дейност, като наемат на работа поне едно лице. Самостоятелно заети са лицата, които сами или в съдружие с други лица извършват стопанска дейност, работят на свободна (частна) практика, работят под аренда или извършват самостоятелно друга дейност, като не наемат на работа други лица. Наети са лицата, извършващи в обществения сектор или за частен работодател работа, за която получават възнаграждение в пари или в натура под формата на работна заплата, възнаграждение по граждански договор или друго възнаграждение. Неплатени семейни работници са лицата, които работят без заплащане във фирма, предприятие или стопанство на родствено лице от същото домакинство. Коефициентът на заетост представлява относителният дял на заетите лица от населението на същата възраст. Фиг. 4. Коефициенти на заетост по възраст 80 70 60 50 40 30 20 10 0 15 - 24 25 - 34 2010 % 35 - 44 2011 45 - 54 55 - 64 56 Статистически справочник 2012 Пазар на труда 4. Заети лица Общо По местоживеене В градовете В селата По пол Мъже Жени По възрастови групи 15 - 64 15 - 24 25 - 34 35 - 44 45 - 54 55 - 64 65 и повече По степени на образование Висше Средно в т.ч. с придобита професионална квалификация Основно и по-ниско По статус в заетостта Работодатели Самостоятелно заети, без наети лица Наети в частния сектор Наети в обществения сектор Неплатени семейни работници 2007 3252.6 2524.1 728.5 1731.5 1521.1 3208.8 249.8 730.7 948.5 865.9 413.8 43.9 828.9 1952.1 1346.9 471.6 131.8 234.0 2010.1 838.8 37.9 2008 3360.7 2591.0 769.7 1792.9 1567.8 3306.2 262.6 737.3 965.9 887.4 453.1 54.5 856.9 2002.5 1358.6 501.2 122.9 259.9 2156.1 787.7 34.0 2009 3253.6 2526.1 727.5 1732.3 1521.3 3204.8 240.0 691.0 965.2 856.6 452.0 48.8 858.9 1924.7 1303.7 469.9 113.4 259.4 2078.4 769.1 33.3 2010 3052.8 2390.8 662.0 1608.3 1444.5 3010.4 207.4 620.2 936.7 824.9 421.2 42.4 831.2 1838.4 1226.5 383.3 115.1 242.7 1933.4 729.3 32.2 (Хиляди) 2011 2949.6 2307.6 641.9 1536.3 1413.3 2908.3 179.1 587.1 905.3 816.2 420.6 41.3 816.2 1795.2 1188.8 338.2 108.3 221.7 1873.5 715.7 30.4 (Проценти) 5. Коефициенти на заетост (15 - 64 навършени години) Общо По местоживеене В градовете В селата По пол Мъже Жени По възрастови групи 15 - 24 25 - 34 35 - 44 45 - 54 55 - 64 Статистически справочник 2012 2007 61.7 64.7 53.1 66.0 57.6 24.5 76.2 82.8 78.4 42.6 2008 64.0 66.8 55.7 68.5 59.5 26.3 78.2 84.6 80.6 46.0 2009 62.6 65.6 53.9 66.9 58.3 24.8 75.1 82.6 79.0 46.1 2010 59.7 62.9 50.4 63.0 56.4 22.2 70.7 79.4 75.8 43.5 2011 58.5 61.5 49.9 60.9 56.2 20.1 68.3 77.4 74.9 43.9 57 Пазар на труда Заетост по области Заетите лица на 15 - 64 навършени години и коефициентите на заетост за същата възрастова група са представени по статистически райони съгласно Класификацията на териториалните единици за статистически цели в България, влязла в сила от 14.02.2009 г., съответстваща на Европейската класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS), и по области. Фиг. 5. Коефициенти на заетост (15 - 64 навършени години) по области през 2011 г. ( ) % 0 10 20 30 40 50 60 70 58 Статистически справочник 2012 Пазар на труда 6. Заети лица на 15 - 64 навършени години и коефициенти на заетост по статистически зони, статистически райони и по области през 2011 г. Статистически зони Статистически райони Области Общо Северна и Югоизточна България Северозападен район Видин Враца Ловеч Монтана Плевен Северен централен район Велико Търново Габрово Разград Русе Силистра Североизточен район Варна Добрич Търговище Шумен Югоизточен район Бургас Сливен Стара Загора Ямбол Югозападна и Южна централна България Югозападен район Благоевград Кюстендил Перник София София (столица) Южен централен район Кърджали Пазарджик Пловдив Смолян Хасково Заети лица - хил. 2908.3 296.7 31.1 66.7 51.7 50.3 97.0 322.9 97.4 47.4 42.5 94.6 41.0 369.4 181.4 70.7 48.9 68.4 408.0 156.9 67.0 134.1 50.0 947.9 149.3 53.2 54.4 96.2 594.8 563.4 51.2 106.8 274.4 45.5 85.5 Коефициенти на заетост - % 58.5 53.0 47.3 53.7 55.4 52.0 54.0 54.3 54.6 59.0 48.9 57.3 48.8 55.8 57.5 53.5 56.8 53.3 57.1 55.5 52.3 61.8 57.8 66.3 64.9 58.5 62.0 59.7 69.2 55.8 50.3 55.4 58.8 52.0 53.1 Статистически справочник 2012 59 Пазар на труда Наети лица Наети са лицата, които са в трудово правоотношение с работодателя съгласно Кодекса на труда или в служебно правоотношение съгласно Закона за държавния служител и по силата на тези правоотношения получават възнаграждение в пари или в натура под формата на работна заплата за извършена в определен обем и качество работа. Средният годишен брой на наетите лица е средна аритметична от средния им списъчен брой през отделните месеци. Средният списъчен брой по месеци е средна аритметична от списъчния състав за всеки календарен ден. Фиг. 6. Среден годишен брой на наетите лица по форми на собственост 3000 2500 2000 1500 1000 500 0 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 7. Наети лица по трудово и служебно правоотношение по икономически дейности (Среден годишен брой) Икономически дейности Общо Селско, горско и рибно стопанство 65390 60407 Добивна промишленост 24584 24931 Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия 99637 91256 Производство на текстил, кожи и изделия от тях 127426 121320 Производство на дървен материал, хартия и изделия от тях; печатна дейност 31130 30083 Производство на кокс и рафинирани нефтопродукти 2961 2648 Обществен Общо Частен сектор сектор 2010 2011 2010 2011 2010 2011 2242607 2088138 565772 565212 1676835 1522926 12927 7326 2042 209 263 12253 7256 2073 52463 17258 97595 48154 17675 89183 282 127217 121038 255 30867 2961 29828 2648 60 Статистически справочник 2012 Пазар на труда 7. Наети лица по трудово и служебно правоотношение по икономически дейности (Продължение и край) (Среден годишен брой) Икономически дейности Производство на химични продукти Производство на лекарствени вещества и продукти Производство на изделия от каучук, пластмаси и минерални суровини Производство на основни метали и метални изделия, без машини Производство на компютърна техника, електронни и оптични продукти Производство на електрически съоръжения Производство на машини с общо и специално предназначение Производство на превозни средства Друго производство; ремонт и инсталиране на машини и оборудване Производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ Дейности, свързани с води; управление на отпадъци и възстановяване Строителство Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети Транспорт, складиране и пощи Хотелиерство и ресторантьорство Издателска дейност, филмопроизводство, радио и телевизия Далекосъобщения Дейности в областта на информационните технологии и услуги Финансови и застрахователни дейности Операции с недвижими имоти Юридически, счетоводни, консултантски и инженерни дейности Научноизследователска и развойна дейност Рекламна и ветеринарномедицинска дейност; други професионални дейности Административни и спомагателни дейности Държавно управление, държавно обществено осигуряване Образование Хуманно здравеопазване Медико-социални грижи с настаняване и социална работа без настаняване Култура, спорт и развлечения Други дейности, н.д. Статистически справочник 2012 Общо 2010 7200 2011 7299 12880 12914 Обществен Частен сектор сектор 2010 2011 2010 2011 .. .. 185 4602 .. 10 1145 .. .. .. .. .. .. 44159 40390 62731 58115 7926 7875 146 43974 40244 4458 58129 53657 .. .. .. 17744 18410 28040 30238 15177 16135 41316 42060 - 17744 18410 3 28030 30235 - 15177 16135 1146 40171 40914 32428 30697 15765 14946 16663 15751 34749 33681 20703 20874 14046 12807 159552 123398 4143 3892 155409 119506 396487 372720 521 410 395966 372310 136087 122128 58441 55826 77646 66302 110834 89659 5113 5014 105721 84645 15662 14943 19509 19245 27576 28045 56463 53619 24146 20091 40358 33116 3667 .. 1065 2114 2092 1835 3624 11995 11319 .. .. .. 1004 26511 27041 2114 54349 51505 2260 22054 17831 1578 38523 31538 943 804 11060 10996 10117 10192 19204 16109 194 147 19010 15962 95635 98440 18682 24169 76953 74271 116996 114211 116996 114211 x x 164093 163035 156172 156800 7921 6235 104244 96647 79642 77549 24602 19098 26091 28075 25016 27212 1075 863 30679 28016 13081 13615 17598 14401 32453 27186 1320 1536 31133 25650 61 Пазар на труда Безработица Безработни са лицата на 15 - 74 навършени години, които нямат работа през наблюдавания период, като едновременно с това търсят активно работа през период от четири седмици, вкл. наблюдаваната, и са на разположение да започнат работа до две седмици след края на наблюдавания период. За безработни се считат и лицата, които не търсят активно, но са намерили работа, която очакват да започнат до три месеца след края на наблюдавания период. Продължителността на безработицата се определя от по-краткия от следните два периода: • продължителност на търсене на работа; • продължителност на времето, през което лицето е било без работа. Източник на данните за регистрираните безработни в бюрата по труда е Агенцията по заетостта. Фиг. 7. Структура на безработните лица по възраст 100 90 80 70 60 50 40 30 20 10 0 % 2007 15 - 24 2008 25 - 34 2009 35 - 44 45 - 54 2010 55 2011 Фиг. 8. Безработни лица по продължителност на безработицата 400 350 300 250 200 150 100 50 0 5 2007 2008 6 - 11 2009 12 - 23 2010 2 2011 62 Статистически справочник 2012 Пазар на труда 8. Безработни лица (Хиляди) Общо По местоживеене В градовете В селата По пол Мъже Жени По възрастови групи 15 - 64 15 - 24 25 - 34 35 - 44 45 - 54 55 и повече По степени на образование Висше Средно в т.ч. с придобита професионална квалификация Основно и по-ниско По продължителност на безработицата До 5 месеца 6 - 11 месеца 12 - 23 месеца 2 и повече години Регистрирани безработни в бюрата по труда към 31.12. 2007 240.2 148.5 91.8 120.7 119.5 239.1 44.5 52.3 57.8 54.3 31.4 20.6 119.3 80.0 100.3 63.5 35.1 37.8 103.7 255.9 2008 199.7 122.6 77.1 103.9 95.8 198.5 38.3 44.4 43.4 46.0 27.7 20.1 94.7 61.6 85.0 66.7 29.7 32.2 71.1 232.3 2009 238.0 155.6 82.4 130.1 107.9 236.7 46.2 51.2 56.6 52.3 31.7 25.7 126.3 85.1 86.0 91.0 43.5 39.9 63.5 338.1 2010 348.0 233.4 114.6 196.3 151.7 345.9 62.5 79.7 82.1 78.7 45.1 38.7 196.7 127.7 112.6 112.9 73.4 74.9 86.8 342.4 2011 372.3 253.7 118.6 215.7 156.6 370.8 64.9 89.5 90.3 83.7 43.9 42.5 207.4 134.8 122.4 97.8 65.2 86.9 122.4 342.4 Статистически справочник 2012 63 Пазар на труда Безработица Коефициентът на безработица представлява относителният дял на безработните лица от икономически активното население (работната сила). Коефициентът на продължителна безработица представлява относителният дял на продължително безработните лица (безработни от една и повече години) от икономически активното население. Обезкуражени са лицата извън работната сила (икономически неактивните лица), които желаят да работят, но не търсят активно работа, защото не вярват, че ще намерят. През 2011 г. коефициентът на безработица в страната нараства с 1.0 пункт в сравнение с предходната година, като достига 11.2%. Продължително безработни (от една или повече години) са 56.2% от всички безработни лица. Фиг. 9. Коефициенти на безработица и коефициенти на продължителна безработица 12 10 8 6 4 2 0 2007 2008 2009 2010 2011 % 64 Статистически справочник 2012 Пазар на труда 9. Коефициенти на безработица (Проценти) Общо По местоживеене В градовете В селата По пол Мъже Жени По възрастови групи 15 - 64 15 - 24 25 - 34 35 - 44 45 - 54 55 и повече Коефициент на продължителна безработица 2007 6.9 5.6 11.2 6.5 7.3 6.9 15.1 6.7 5.7 5.9 6.4 4.1 2008 5.6 4.5 9.1 5.5 5.8 5.7 12.7 5.7 4.3 4.9 5.2 2.9 2009 6.8 5.8 10.2 7.0 6.6 6.9 16.2 6.9 5.5 5.8 5.9 3.0 2010 10.2 8.9 14.8 10.9 9.5 10.3 23.2 11.4 8.1 8.7 8.9 4.8 2011 11.2 9.9 15.6 12.3 10.0 11.3 26.6 13.2 9.1 9.3 8.7 6.3 10. Обезкуражени лица Общо По местоживеене В градовете В селата По пол Мъже Жени По възрастови групи 15 - 64 15 - 24 25 - 34 35 - 44 45 - 54 55 и повече По степени на образование Висше Средно в т.ч. с придобита професионална квалификация Основно и по-ниско 2007 205.4 112.5 92.9 108.6 96.8 201.1 44.7 34.6 40.4 44.4 41.3 10.9 83.1 48.8 111.4 2008 151.9 82.0 69.9 77.0 74.9 149.9 33.6 27.3 34.2 30.8 26.0 5.3 57.1 33.9 89.5 2009 186.4 106.2 80.2 97.1 89.3 184.2 41.9 33.1 42.3 40.6 28.4 8.3 72.5 44.5 105.5 2010 224.6 126.0 98.6 121.2 103.4 222.3 47.7 37.1 49.4 50.4 40.0 10.9 102.8 61.5 110.9 (Хиляди) 2011 237.0 135.2 101.8 131.6 105.4 235.2 47.0 43.0 52.8 53.9 40.4 12.3 114.5 67.1 110.2 Статистически справочник 2012 65 Пазар на труда Безработица по области Безработните лица и коефициентите на безработица са представени по статистически райони съгласно Класификацията на териториалните единици за статистически цели в България, влязла в сила от 14.02.2009 г., съответстваща на Европейската класификация на териториалните единици за статистически цели (NUTS), и по области. Източник на данните за регистрираните безработни в бюрата по труда е Агенцията по заетостта. Фиг. 10. Коефициенти на безработица по области през 2011 г. ( ) % 0 5 10 15 20 25 30 66 Статистически справочник 2012 Пазар на труда 11. Безработица по статистически зони, статистически райони и по области през 2011 г. Статистически зони Статистически райони Области Общо Северна и Югоизточна България Северозападен район Видин Враца Ловеч Монтана Плевен Северен централен район Велико Търново Габрово Разград Русе Силистра Североизточен район Варна Добрич Търговище Шумен Югоизточен район Бургас Сливен Стара Загора Ямбол Югозападна и Южна централна България Югозападен район Благоевград Кюстендил Перник София София (столица) Южен централен район Кърджали Пазарджик Пловдив Смолян Хасково Безработни Коефициенти на лица - хил. безработица - % 372.3 42.6 8.0 6.5 6.8 7.9 13.4 48.5 13.0 5.2 11.1 12.9 6.3 68.6 21.0 15.4 7.1 25.0 54.2 22.6 13.8 9.4 8.3 75.7 13.5 9.2 4.5 10.2 38.3 82.8 (2.7) 22.5 26.9 14.2 16.5 11.2 12.5 20.3 8.8 11.5 13.5 12.0 12.9 11.7 9.8 20.3 11.9 13.0 15.5 10.3 17.7 12.6 26.5 11.6 12.4 16.7 6.6 13.9 7.3 8.2 14.5 7.6 9.5 5.9 12.7 (5.1) 17.2 8.8 23.8 16.0 Регистрирани безработни в бюрата по труда към 31.12. - хил. 342.4 55.1 6.8 13.0 8.6 11.3 15.4 43.4 11.8 3.8 9.4 10.1 8.3 50.4 17.4 10.3 9.5 13.3 49.7 16.3 12.4 13.2 7.9 67.4 18.7 7.4 5.6 13.4 22.5 76.4 8.8 17.4 27.3 11.2 11.7 Статистически справочник 2012 67 Пазар на труда Средна годишна заплата Брутната годишна заплата на наетите по трудово и служебно правоотношение e възнаграждението, заплащано на наетите лица обикновено на редовни интервали от време преди отчисляването на данъци (данък върху доходите на физическите лица) и на социални осигуровки за сметка на заетите. Средната брутна годишна работна заплата се изчислява, като начислените средства за работна заплата за отчетната година се разделят на средния списъчен брой на наетите по трудово и служебно правоотношение, без лицата в отпуск по майчинство. Фиг. 11. Изменение в номиналната и реалната работна заплата при база предшестващата година 30 25 20 15 10 5 0 -5 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 % 12. Средна годишна заплата по икономически дейности (Левове) Икономически дейности Общо Селско, горско и рибно стопанство Добивна промишленост Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия Производство на текстил, кожи и изделия от тях Производство на дървен материал, хартия и изделия от тях; печатна дейност Производство на кокс и рафинирани нефтопродукти Общо Обществен сектор 2010 2011 2010 2011 7777 8487 8983 9262 5750 12335 6318 13681 6946 16778 7913 18957 Частен сектор 2010 2011 7366 8194 5453 10448 5906 11513 6888 4404 5767 23944 7724 4873 6510 24943 22899 3411 5159 - 24817 4144 5434 - 6551 4405 5772 23944 7321 4875 6519 24943 68 Статистически справочник 2012 Пазар на труда 12. Средна годишна заплата по икономически дейности (Продължение и край) (Левове) Икономически дейности Производство на химични продукти Производство на лекарствени вещества и продукти Производство на изделия от каучук, пластмаси и минерални суровини Производство на основни метали и метални изделия, без машини Производство на компютърна техника, електронни и оптични продукти Производство на електрически съоръжения Производство на машини с общо и специално предназначение Производство на превозни средства Друго производство; ремонт и инсталиране на машини и оборудване Производство и разпределение на електрическа и топлоенергия и газ Дейности, свързани с води; управление на отпадъци и възстановяване Строителство Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети Транспорт, складиране и пощи Хотелиерство и ресторантьорство Издателска дейност, филмопроизводство, радио и телевизия Далекосъобщения Дейности в областта на информационните технологии и услуги Финансови и застрахователни дейности Операции с недвижими имоти Юридически, счетоводни, консултантски и инженерни дейности Научноизследователска и развойна дейност Рекламна и ветеринарномедицинска дейност; други професионални дейности Административни и спомагателни дейности Държавно управление, държавно обществено осигуряване Образование Хуманно здравеопазване Медико-социални грижи с настаняване и социална работа без настаняване Култура, спорт и развлечения Други дейности, н.д. Общо 2010 2011 8977 10041 10089 10286 6981 7298 8826 8342 8291 8065 6253 7776 7987 9650 9189 9107 8511 7288 Обществен Частен сектор сектор 2010 2011 2010 2011 .. .. 6167 5855 .. .. 8978 10041 .. 10090 10351 6861 6010 .. 6984 7412 8832 8342 8293 8065 6160 7779 8151 9659 9189 9107 8511 7214 5440 13115 .. 9494 9895 16651 17624 18933 20109 14493 15258 7654 7042 6523 8222 4562 8143 7513 7511 8409 7942 7662 7865 7005 6517 7083 4480 8472 7508 7042 8656 5382 7048 10789 12080 9336 9730 10136 5443 6242 6444 12343 11945 10443 10783 12932 12325 14896 17454 .. .. 14893 17454 20508 23580 13430 12954 20793 23976 16206 16994 18710 20278 16107 16856 7875 7935 7015 6785 7957 8083 11300 13395 8295 10201 5080 8555 9614 5393 9382 10719 11394 13534 7165 7958 3710 7328 20481 24037 9116 10224 3687 5414 9619 5955 10141 10604 10141 10604 8258 8574 8257 8498 8671 9359 8993 9349 5135 6669 5417 5276 7435 5935 5126 6728 6085 5268 6792 6042 x х 8261 10535 7629 9402 5334 6624 5389 5524 8061 5928 Статистически справочник 2012 69 V. ОБРАЗОВАНИЕ Статистически справочник 2012 71 Образование Видове образователни институции Образователни институции са тези, които директно провеждат обучение по образователни програми с учащи в организирани класове (групи) на място или чрез дистанционна форма на обучение. Образователните програми в тези институции обхващат всички степени на образование и/или придобиване на степен на професионална квалификация. Самообучаващите се лица и фирмите, провеждащи курсове за квалификация, езиково обучение и др., не попадат в обхвата на дефиницията за образователни институции. Видове образователни институции: • Детски градини. • Училища (І - XІІ клас) - начални (І - ІV клас), основни (І - VІІІ клас), прогимназии (V - VІІІ клас), гимназии (ІX - XІІ или VІІІ - XІІ клас), средни общообразователни (І XІІ клас), професионални (по изкуствата, професионални гимназии, предоставящи обучение по програми за придобиване на III и II степен професионална квалификация, вкл. и духовни училища, професионални училища с програми за II и I степен професионална квалификация с прием след VІІІ клас, професионални училища с програми за I степен професионална квалификация с прием след VІ и VІІ клас. • Професионални колежи и професионални гимназии, провеждащи програми с прием след средно образование. • Висши училища - колежи, университети и специализирани висши училища. Статистическото изследване на висшето образование обхваща всички акредитирани висши училища съгласно Закона за висшето образование и частните духовни висши училища, създадени по реда на Закона за вероизповеданията. Фиг. 1. Учебни институции по вид 2500 2000 1500 1000 500 0 2008/2009 2009/2010 2010/2011 2011/2012 72 Статистически справочник 2012 Образование 1. Учебни институции по вид и форми на собственост 2008/2009 Общо Детски градини Общообразователни и специални училища Начални (I - IV кл.) Основни (I - VIII кл.) Прогимназии (V - VIII кл.) Гимназии (IX - XII кл.) Средни общообразователни (I - XII кл.) Професионални Училища по изкуствата Професионални гимназии Професионални колежи Професионални училища Центрове за професионално обучение Висши училища Университети и специализирани висши училища Колежи в структурата на университети и специализирани висши училища Самостоятелни колежи 2009/2010 2010/2011 2011/2012 в т.ч. в т.ч. в т.ч. в т.ч. общо общо общо общо частни частни частни частни 5303 372 5298 455 5200 513 5164 517 2291 42 2262 48 2138 49 2112 50 2254 169 1487 16 167 415 487 21 433 28 5 66 2201 3 156 27 1453 3 14 29 165 4 413 53 487 1 21 26 422 26 39 5 66 2175 3 156 29 1429 2 13 29 166 3 411 63 484 1 21 25 422 37 36 5 68 2166 5 156 29 1431 2 12 28 161 4 406 60 477 1 22 25 414 34 36 5 69 7 28 2 27 5 58 1 23 34 - 218 195 295 262 350 320 356 324 53 16 53 16 53 16 53 16 43 28 10 7 9 43 23 10 7 9 44 22 9 8 8 45 21 8 9 7 Статистически справочник 2012 73 Образование Записани учащи Методологията на статистиката на образованието е изградена на основата на Международната стандартна класификация на образованието, ревизия 1997 г., и съпътстващите я методически ръководства: • Предучилищно образование в детски градини (образователна степен МСКО - 0). • Начален и прогимназиален етап на основното образование, средно образование във всички видове училища и професионално обучение след средно образование в професионални колежи (образователни степени МСКО - 1, 2А, 3А, 3С и 4С). • Професионално обучение срещу заплащане за придобиване на степен на професионална квалификация в центрове за професионално обучение, професионални гимназии, професионални колежи и професионални училища (образователни степени МСКО - 2C, 3С и 4С). Статистическото изследване е въведено от 2005 г. в съответствие с изискването на Евростат за обхващане на обучението на лицата, навършили 16 години, в платени професионални програми, водещи до придобиване на степен на професионална квалификация според Закона за професионалното образование и обучение. • Висше образование за придобиване на образователноквалификационни степени „професионален бакалавър”, „бакалавър” и „магистър” в колежи, университети и специализирани висши училища (образователни степени МСКО - 5В и 5А). • Висше образование за придобиване на образователна и научна степен „доктор” в университети, специализирани висши училища и научни организации (образователна степен МСКО - 6). Фиг. 2. Записани учащи по степени на образование 350 300 250 200 150 100 50 0 2008/2009 2009/2010 2010/2011 2011/2012 (IX - XII (I - IV .) (V - VIII .) .) 74 Статистически справочник 2012 Образование 2. Записани учащи по степени на Международната стандартна класификация на образованието (МСКО ‘97) 2008/2009 2009/2010 2010/2011 2011/2012 в т.ч. общо в т.ч. общо в т.ч. общо в т.ч. общо частни частни частни частни Общо Предучилищно образование (МСКО - 0) Начално образование (I - IV кл., МСКО - 1) Прогимназиално образование (V - VIII кл., МСКО - 2А) Професионално обучение за възрастни I степен професионална квалификация (МСКО - 2C)1 Средно образование (IX - XII кл., МСКО - 3А, 3С) Професионално обучение за възрастни - II степен професионална квалификация (МСКО - 3C)1 Професионално обучение след средно образование (МСКО - 4C) Професионално обучение за възрастни - III и IV степен професионална квалификация (МСКО - 4C)1 Висше образование (МСКО - 5В, 5А, 6 ) Образователноквалификационна степен „професионален бакалавър” (МСКО - 5В) Образователноквалификационни степени „бакалавър” и „магистър” (МСКО - 5А) Образователна и научна степен „доктор” (МСКО - 6) 1 2 1322952 85323 1314836 212454 261007 235022 1620 217804 1925 260340 1242 225055 86963 1307705 84263 1293961 1777 223186 1784 227971 1991 255086 1882 252372 1326 219980 1464 221274 83145 1821 1905 1517 5992 319813 5394 4640 3925 8403 7359 11219 10389 3673 4589 306925 4299 303375 3829 282512 6441 4368 5963 3931 4620 4716 3943 4245 4737 4160 3224 3048 4062 2804 3420 2461 3608 2279 3650 2420 4449 3393 6752 5230 274247 58380 287086 63037 285265 57344 284995 52729 27724 19273 28947 20113 25511 16962 16210 2 7727 242574 39052 254289 42863 255659 40342 264082 44859 3949 55 3850 61 4095 40 4703 143 Вкл. обучаваните в професионални гимназии и колежи. Броят на учащите намалява значително поради преобразуването на самостоятелен частен колеж в университет и презаписването на студентите от ОКС „професионален бакалавър” в ОКС „бакалавър”. Статистически справочник 2012 75 Образование Преподаватели по степени на преподаване Учителите (преподавателите) са длъжностните лица, които непосредствено провеждат учебните занятия съгласно учебните планове, независимо дали са пълно, или непълно заети. Управленският персонал включва длъжностни лица, изпълняващи управленски функции на равнище образователна институция - директори, помощник-директори с преподавателска заетост, ректори, декани и техни заместници, ръководители на катедри. В броя на преподавателите са включени учители и управленски персонал с преподавателска дейност. Учителите в основното и средното образование се групират по степени на преподаване и според вида на програмата (общообразователна или професионална). В случаите, при които един учител преподава в различни степени, той се отнася към съответната степен, в която има преобладаващ брой учебни часове. Фиг. 3. Структура на преподавателите по степени на преподаване през учебната 2011/2012 г. 22.3 % 19.2 % 0.5 % 14.2 % 24.8 % 18.9 % 76 Статистически справочник 2012 Образование 3. Преподаватели по степени на Международната стандартна класификация на образованието (МСКО ‘97) Общо Предучилищно образование (МСКО - 0) Начално образование (I - IV кл., МСКО - 1) Прогимназиално образование (V - VIII кл., МСКО - 2А) Средно образование (IX - XII кл., МСКО - 3А, 3С) Професионално обучение след средно образование (МСКО - 4C) Висше образование (МСКО - 5В, 5А, 6 ) Колежи (МСКО - 5В) Университети и специализирани висши училища (МСКО - 5А) 2008/2009 108305 19348 15259 21132 29412 482 22672 1566 21106 2009/2010 106024 19466 15054 20122 28169 551 22662 1385 21277 2010/2011 104078 19579 14780 19867 26903 517 22432 1375 21057 2011/2012 102925 19729 14666 19504 25539 532 22955 1079 21876 Статистически справочник 2012 77 Образование Детски градини Детските градини са целодневни, полудневни и седмични и за деца със специални образователни потребности и с хронични заболявания. Възрастта на децата, обхванати в детските градини, е 3 - 6 години. Преди първи клас обучението в подготвителна група или подготвителен клас е задължително. Постигнатият по-голям обхват на децата в детските градини при редуциран брой на тези институции е важен показател за усилията на общинските администрации за по-пълно обхващане на децата в предучилищното образование. Средният брой деца на един учител за страната през учебната 2011/2012 г. е 12, а средният брой деца в една група - 24. Фиг. 4. Деца в детските градини 230 220 210 200 190 180 170 2008/2009 2009/2010 2010/2011 2011/2012 217.8 212.5 228.0 223.2 78 Статистически справочник 2012 Образование 4. Детски градини 2008/2009 2009/2010 2010/2011 Детски градини Общо Постоянни Целодневни Полудневни Сезонни 2291 2288 2279 9 3 2262 2261 2249 12 1 2138 2138 2130 8 2112 2112 2105 7 (Брой) 2011/2012 Педагогически персонал Общо в т.ч. детски учители В постоянни детски градини В целодневни В полудневни В сезонни детски градини 19348 18147 19338 18323 1015 10 19466 18252 19462 18472 990 4 Деца Общо В постоянни детски градини В целодневни В полудневни В сезонни детски градини 212454 212370 195993 16377 84 217804 217759 201049 16710 45 223186 223150 204928 18222 36 227971 227942 209562 18380 29 19579 18340 19577 18522 1055 2 19729 18471 19727 18676 1051 2 Статистически справочник 2012 79 Образование Общообразователни училища Общообразователните училища са непрофилирани и профилирани (чуждоезикови, природо-математически, спортни, технологични и по изкуствата). Данните за броя на учениците са предоставени по групи класове. За завършили степен на образование се считат тези ученици, които са получили документ за завършена степен от легитимна образователна институция, съдържащ изискващите се според закона записвания и печати. На учащите в професионални училища и в самостоятелни професионални паралелки с прием след VІ и VІІ клас се осигурява общообразователна подготовка за придобиване на основно образование и професионална подготовка за придобиване на I степен професионална квалификация. Завършилите програми с прием след VІ и VІІ клас получават свидетелство за завършено основно образование и свидетелство за придобита I степен професионална квалификация. Фиг. 5. Завършили общообразователните училища 70000 60000 50000 40000 30000 20000 10000 0 2008 2009 2010 2011 36087 35789 58674 54364 51247 45407 32413 31999 80 Статистически справочник 2012 Образование 5. Ученици в общообразователните училища по групи класове и форми на обучение 2008/2009 Общо I - IV кл. в т.ч. вечерно и задочно обучение V - VIII кл. в т.ч. вечерно и задочно обучение IХ - ХII кл. 1 2009/2010 627163 258340 124 220196 997 148627 3922 2010/2011 615554 253149 246 215457 1315 146948 3959 2011/2012 608805 250352 658 217143 2394 141310 4266 644779 258419 146 229382 572 156978 3242 в т.ч. вечерно и задочно обучение 1 Вкл. VIII кл. на езиковите и другите гимназии с прием след VII клас. 6. Завършили общоoбразователните училища 2008 Основно образование Средно образование 58674 36087 2009 54364 35789 2010 51247 32413 2011 45407 31999 Статистически справочник 2012 81 Образование Професионално обучение - I степен Учащите в професионалните училища и паралелки с прием след VI, VII и VІІІ клас се обучават по професионални програми за придобиване на I степен професионална квалификация. В броя на завършилите са посочени успешно издържалите изпитите и получили свидетелство за придобита I степен професионална квалификация. Фиг. 6. Структура на учащите по тесни области на образованието в програми с прием след VIII кл. за придобиване на I степен професионална квалификация през учебната 2011/2012 г. 3.2% 11.8% 35.1% 29.3% , 20.7% 7. Ученици в програми с прием след VI и VII кл. за придобиване на I степен професионална квалификация по тесни области на образованието1 Тесни области на образованието Общо Технически науки и технически професии Добив и производствени технологии Архитектура и строителство Селско, горско и рибно стопанство Услуги за личността 2008/2009 1911 265 1212 74 113 247 2009/2010 2087 387 1174 29 180 317 2010/2011 2130 479 1110 28 151 362 2011/2012 1902 440 1011 23 150 278 1 Според Класификацията на областите на образование и обучение, утвърдена от председателя на НСИ и публикувана в ДВ, бр. 91 от 9.11.2007 г. 82 Статистически справочник 2012 Образование 8. Завършили програми с прием след VI и VII кл. за придобиване на I степен професионална квалификация по тесни области на образованието1 Тесни области на образованието Общо Технически науки и технически професии Добив и производствени технологии Архитектура и строителство Селско, горско и рибно стопанство Услуги за личността 2008 211 28 121 6 56 2009 333 44 221 12 7 49 2010 376 59 210 7 26 74 2011 318 36 199 7 26 50 9. Ученици в програми с прием след VIII кл. за придобиване на I степен професионална квалификация по тесни области на образованието1 Тесни области на образованието Общо Технически науки и технически професии Добив и производствени технологии Архитектура и строителство Селско, горско и рибно стопанство Услуги за личността Други неопределени области 2008/2009 817 113 355 12 106 231 2009/2010 785 18 411 78 278 2010/2011 691 76 254 79 256 26 2011/2012 841 99 246 174 295 27 10. Завършили програми с прием след VIII кл. за придобиване на I степен професионална квалификация по тесни области на образованието1 Тесни области на образованието Общо Технически науки и технически професии Добив и производствени технологии Селско, горско и рибно стопанство Услуги за личността Други неопределени тесни области 1 2008 294 63 133 39 59 - 2009 249 15 109 39 86 - 2010 218 7 116 30 65 - 2011 186 14 61 27 76 8 Според Класификацията на областите на образование и обучение, утвърдена от председателя на НСИ и публикувана в ДВ, бр. 91 от 9.11.2007 г. Статистически справочник 2012 83 Образование Професионално обучение - II степен Обучението за придобиване на II степен професионална квалификация се осъществява в професионалните гимназии и професионалните училища и е с продължителност четири години. Завършилите средно образование и придобили II степен професионална квалификация в професионалните гимназии и професионалните училища имат право да продължат образованието си във висшите училища или да започнат работа по придобитата професия (специалност). Фиг. 7. Структура на учащите по тесни области на образованието в програми за придобиване на II степен професионална квалификация през учебната 2011/2012 г. o , % 0 5 10 15 20 25 30 35 84 Статистически справочник 2012 Образование 11. Ученици в програми за придобиване на II степен професионална квалификация по тесни области на образованието1 Тесни области на образованието Общо Изкуства Стопански науки и администрация Физически и химически науки Информатика Технически науки и технически професии Добив и производствени технологии Архитектура и строителство Селско, горско и рибно стопанство Социални услуги Услуги за личността 2008/2009 2009/2010 2010/2011 2011/2012 42183 7 6227 20 866 14100 6227 2169 4946 7621 44430 47 8027 19 1058 13824 5604 1888 6045 81 7837 43225 102 7611 19 1194 13369 4648 1530 6844 7908 40285 94 6037 19 998 12528 4573 1243 7026 11 7756 12. Завършили програми за придобиване на II степен професионална квалификация по тесни области на образованието1 Тесни области на образованието Завършили средно образование Придобили професионална квалификация Изкуства Стопански науки и администрация Физически и химически науки Информатика Технически науки и технически професии Добив и производствени технологии Архитектура и строителство Селско, горско и рибно стопанство Социални услуги Услуги за личността Транспортни услуги Други неопределени тесни области 1 2008 7981 15532 5 1830 4 386 6732 2274 815 1251 10 2221 4 - 2009 7677 16816 3015 480 6436 2255 1060 1270 .. 2268 .. 2010 7498 14834 2775 447 5645 1982 906 1043 2014 4 18 2011 8288 8271 13 1725 .. 210 2334 959 480 810 1732 .. - Според Класификацията на областите на образование и обучение, утвърдена от председателя на НСИ и публикувана в ДВ, бр. 91 от 9.11.2007 г. Статистически справочник 2012 85 Образование Професионално обучение - III степен Професионалните гимназии и училищата по изкуствата осъществяват професионално образование с придобиване на III степен професионална квалификация с продължителност четири или пет години. В тях се приемат ученици със завършено основно образование или със завършен VІІ клас. Завършилите средно образование и придобили III степен професионална квалификация в професионалните гимназии и училищата по изкуствата имат право да продължат образованието си във висшите училища или да започнат работа по придобитата професия (специалност). Фиг. 8. Структура на учащите по тесни области на образованието в програми за придобиване на III степен професионална квалификация през учебната 2011/2012 г. , % 0 5 10 15 20 25 30 35 40 86 Статистически справочник 2012 Образование 13. Ученици в програми за придобиване на III степен професионална квалификация по тесни области на образованието1 Тесни области на образованието 2008/2009 2009/2010 2010/2011 2011/2012 Общо 119501 112821 112266 99896 Изкуства 5552 5836 6109 6147 Хуманитарни науки 475 383 360 380 Стопански науки и администрация 22239 20019 18896 16857 Физически и химически науки 17 .. .. Информатика 3982 4066 5405 5992 Технически науки и технически професии 40935 38088 37096 32442 Добив и производствени технологии 11868 10391 8813 6699 Архитектура и строителство 8957 8968 9367 8002 Селско, горско и рибно стопанство 8396 7533 7270 6397 Ветеринарна медицина 1709 1485 1504 903 Социални услуги 87 121 Услуги за личността 12550 13216 14701 13941 Транспортни услуги 1684 1730 1558 1137 Опазване на околната среда 1112 1079 1056 806 Сигурност и безопасност 25 27 20 .. Други неопределени тесни области .. 52 14. Завършили програми за придобиване на III степен професионална квалификация по тесни области на образованието1 Тесни области на образованието Завършили средно образование Придобили професионална квалификация Изкуства Хуманитарни науки Стопански науки и администрация Физически и химически науки Информатика Технически науки и технически професии Добив и производствени технологии Архитектура и строителство Селско, горско и рибно стопанство Ветеринарна медицина Социални услуги Услуги за личността Транспортни услуги Опазване на околната среда Сигурност и безопасност Други неопределени тесни области 1 2008 25525 8410 741 131 702 131 3014 1318 788 612 207 5 617 63 68 13 2009 25772 8332 724 67 1345 6 116 2824 1018 479 778 117 12 725 63 58 - 2010 23064 9366 784 75 1686 224 2937 1065 641 748 247 826 74 59 - 2011 22142 18628 1002 48 2835 535 6399 1945 1591 1154 375 2258 273 205 .. .. Според Класификацията на областите на образование и обучение, утвърдена от председателя на НСИ и публикувана в ДВ, бр. 91 от 9.11.2007 г. Статистически справочник 2012 87 Образование Професионално обучение - IV степен и центрове за професионално обучение Професионалните колежи и професионалните гимназии осъществяват професионално обучение с придобиване на IV степен професионална квалификация с продължителност до две години. В тях се приемат лица със завършено средно образование. Придобилите IV степен професионална квалификация в професионалните колежи и професионалните гимназии се реализират на пазара на труда по придобитата професия (специалност) и имат компетенцията за поемане на управленски отговорности за работата на други лица. Центровете за професионално обучение могат да провеждат обучение на лица, навършили 16 години, по програми, водещи до придобиване на степен на професионална квалификация. Фиг. 9. Структура на учащите по тесни области на образованието в програми за придобиване на IV степен професионална квалификация през учебната 2011/2012 г. % 0 10 20 30 40 50 88 Статистически справочник 2012 Образование 15. Ученици в програми след средно образование за придобиване на IV степен професионална квалификация по тесни области на образованието1 Тесни области на образованието Общо Изкуства Хуманитарни науки Стопански науки и администрация Технически науки и технически професии Добив и производствени технологии Архитектура и строителство Услуги за личността Транспортни услуги Сигурност и безопасност 2008/2009 2009/2010 2010/2011 2011/2012 4368 226 41 2965 259 406 184 17 270 4716 346 53 3179 251 258 186 9 434 3224 232 55 2112 187 39 289 5 305 2804 172 55 1318 187 .. 80 565 .. 426 16. Завършили програми след средно образование за придобиване на IV степен професионална квалификация по тесни области на образованието1 Тесни области на образованието Общо Изкуства Стопански науки и администрация Технически науки и технически професии Архитектура и строителство Услуги за личността Транспортни услуги Сигурност и безопасност 2008 1505 69 1044 80 76 106 4 126 2009 1651 92 1138 74 93 69 8 177 2010 1866 225 1306 106 .. .. 203 2011 1547 134 1040 77 .. 48 .. 207 1 Според Класификацията на областите на образование и обучение, утвърдена от председателя на НСИ и публикувана в ДВ, бр. 91 от 9.11.2007 г. Статистически справочник 2012 89 Образование Висше образование За студент се счита всяко лице, включено в образователна програма на формалното висше образование според МСКО, независимо от формата на обучение. Формалното образование включва учебните програми, провеждани в легитимните образователни институции, създадени по установения законов ред. НСИ ежегодно установява броя на записаните студенти чрез броене на учащите, а не броя на записванията. В рамките на един университет например (институт или колеж) според действащата национална методология студентите се броят само веднъж в случаите на едновременно изучаване на две специалности. Двойно броене не се допуска освен при случаите на неправомерно едновременно следване в два университета. На завършилите с минимален срок на обучение по учебен план четири години се присъжда образователноквалификационна степен „бакалавър”, образователно-квалификационна степен „магистър” се присъжда на завършилите с минимален срок на обучение пет години или не по-малко от една година след степен „бакалавър”. Образователно-квалификационна степен „професионален бакалавър” е степен на професионалното висше образование. Тя се присъжда след завършено обучение в колеж с минимален срок на обучение три години. Образователна и научна степен „доктор” се присъжда от научно жури според изискванията на Закона за развитието на академичния състав в Република България след минимум тригодишно обучение и успешна защита на дисертационен труд. Фиг. 10. Студенти в университетите и специализираните висши училища 265 260 255 250 245 240 235 230 2008/2009 2009/2010 2010/2011 2011/2012 90 Статистически справочник 2012 Образование 17. Студенти, обучаващи се във висшите училища 2008/2009 2009/2010 2010/2011 2011/2012 Общо В университети и специализирани висши училища В колежи 1 270298 242574 27724 283236 254289 28947 281170 255659 25511 280292 264082 1 16210 Броят на учащите намалява значително поради преобразуването на самостоятелен частен колеж в университет и презаписването на студентите от ОКС „професионален бакалавър“ в ОКС „бакалавър“. 18. Завършили висше образование1 2008 Общо Образователно-квалификационни степени „бакалавър” и „магистър” Образователно-квалификационна степен „професионален бакалавър” 1 2009 57167 50398 6769 2010 59927 52998 6929 2011 63405 55850 7555 54309 48760 5549 Без образователна и научна степен „доктор”. 19. Докторанти във висшите училища и научните организации 2008/2009 2009/2010 2010/2011 2011/2012 Обучаващи се в т.ч. редовно обучение Придобили образователна и научна степен „доктор” в т.ч. редовно обучение 3949 1791 601 295 3850 1774 636 304 4095 1964 596 254 4703 2384 638 230 Статистически справочник 2012 91 Образование Училища, преподаватели и ученици по области Административно-териториалните единици „области” са представени съгласно Закона за административно-териториалното устройство на Република България, влязъл в сила от 5.02.1999 г. (28 области), а териториалните единици за статистически цели - статистически зони и статистически райони, съгласно Класификацията на териториалните единици за статистически цели в България. Тази класификация кореспондира с Класификацията NUTS на Евростат и е утвърдена със заповед на председателя на Националния статистически институт на основание на Регламент (ЕО) № 176/2008 на Европейския парламент и на Съвета от 20 февруари 2008 г. за изменение на Регламент (ЕО) № 1059/2003, както и на основание на чл. 9, т. 9, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6 и 15, чл. 10 от Закона за статистиката и чл. 4, ал. 1 от Закона за регионалното развитие. В териториален аспект най-голям е броят на учениците в Югозападния и Южния централен район, а най-малък - в Северния централен район. Фиг. 11. Учащи през учебната 2011/2012 г. по статистически райони 0 50000 100000 150000 200000 250000 92 Статистически справочник 2012 Образование 20. Училища, преподаватели и ученици през учебната 2011/2012 г. по статистически зони, статистически райони и по области1 Статистически зони Статистически райони Области Общо за страната Северна и Югоизточна България Северозападен район Видин Враца Ловеч Монтана Плевен Северен централен район Велико Търново Габрово Разград Русе Силистра Североизточен район Варна Добрич Търговище Шумен Югоизточен район Бургас Сливен Стара Загора Ямбол Югозападна и Южна централна България Югозападен район Благоевград Кюстендил Перник София София (столица)2 Южен централен район Кърджали Пазарджик Пловдив Смолян Хасково 1 2 Училища Преподаватели 2646 1447 365 38 78 61 70 118 334 103 40 65 76 50 348 132 86 56 74 400 142 78 134 46 1199 633 136 49 45 107 296 566 82 123 207 67 87 60241 31410 7366 814 1664 1205 1312 2371 6942 2017 889 1193 1863 980 8205 3707 1659 1131 1708 8897 3337 1708 2804 1048 28831 16550 2906 1052 984 1974 9634 12281 1457 2415 5319 1105 1985 Ученици 758962 399310 90587 9946 20622 15094 15962 28963 86050 25235 10991 14336 23194 12294 103193 49329 19882 13417 20565 119480 44838 23747 36402 14493 359652 205212 35843 12792 12296 25506 118775 154440 17065 29990 70100 11358 25927 Без висшите училища. Вкл. българските училища в чужбина, финансирани от държавата. Статистически справочник 2012 93 Образование Степени на участие на населението в образователната система и разходи за образование Международно възприетият показател „степен на участие на населението в образователната система” (нетен коефициент) се изчислява като относителен дял на записаните ученици от определена възрастова група към броя на постоянното население на страната от същата възрастова група. Преждевременно напуснали образованието - показателят се изчислява като относителен дял на лицата на възраст 18 - 24 години, преждевременно напуснали образователната система, от общия брой на населението в същата възрастова група. Преждевременно напуснали образователната система са лицата, които нямат завършено средно образование и не са участвали в образование или обучение през наблюдавания 4-седмичен период. Общите разходи за образование (изчислени по методология на ЮНЕСКО, ОИСР и Евростат) обхващат държавните, общинските и частните (на частни субекти и на домакинства) разходи за образование и разходите, осигурени със средства от международни източници. За 2008 г. oтносителните дялове на разходите за образование от БВП за някои европейски страни по данни на ОИСР ca: Дания - 7.1%, Белгия - 6.6%, Швеция - 6.3%, Франция - 6.0%, Финландия - 5.9%, Естония - 5.8%, Великобритания и Полша - по 5.7%, Нидерландия и Ирландия - по 5.6%, Австрия и Словения - по 5.4%, Португалия - 5.2%, Испания - 5.1%; Германия, Италия и Унгария - по 4.8%, Чехия - 4.5%, Словакия - 4.0%. Този дял за България за 2008 и 2009 г. е съответно 4.8 и 5.0%.. Фиг. 12. Относителен дял на държавните и частните разходи за образование от БВП 1 4.5 4.0 3.5 3.0 2.5 2.0 1.5 1.0 0.5 0.0 % 2006 2007 2008 2009 2 1 2 Изчисленията са направени по методология на Евростат (UOE - финансови таблици). Изчисленията са на базата на предварителни данни за БВП. 94 Статистически справочник 2012 Образование 21. Нетен коефициент на записване на населението по степени на образование (Проценти) 2008/2009 2009/2010 2010/2011 2011/2012 Групови нетни коефициенти1 по степени на образование според МСКО ‘97 Предучилищно образование (МСКО - 0) Начално образование (I - ІV кл.‚ МСКО - 1) Прогимназиално образование (V - VIII кл.‚ МСКО - 2А) Средно образование (IX - XII кл.‚ МСКО - 3А‚ 3С) Професионално обучение след средно образование (МСКО - 4C) Колежи (МСКО - 5В) Университети и специализирани висши училища (МСКО - 5А) 3 - 6 г. 7 - 10 г. 11 - 14 г. 15 - 18 г. 19 - 23 г. 1 73.8 94.6 82 78.3 0.7 4.1 30.9 75.4 96.4 95.9 83 38.3 74.3 93.4 82.4 78.6 0.8 3.9 33.1 75.8 95.2 96.3 83.5 41.1 74.9 91.5 80.6 80.3 0.5 3.4 34.6 76.5 93.2 96.3 84 42.5 81.5 95.8 81.8 81.3 0.5 2.3 37.3 83.3 97.6 96.9 85.8 42.6 Нетни коефициенти2 на записване на населението в образователната система по възрастови групи Груповите коефициенти са изчислени в проценти като отношение на броя на учащите по степени във възрастовите групи 3 - 6‚ 7 - 10‚ 11 - 14‚ 15 - 18‚ 19 - 20‚ 19 - 21 и 19 - 23 години към броя на населението в същите възрастови групи. 2 Коефициентът е изчислен в проценти като отношение на броя на учащите в съответните възрастови групи независимо от степента на образование към броя на населението в същите възрастови групи. Броят на учащите и на населението е изчислен към 31.12. на съответната година. 22. Рано напуснали образователната система1 (Проценти) Общо Мъже Жени 2008 14.8 14.1 15.5 2009 14.7 13.7 15.8 2010 13.9 13.2 14.5 2011 12.8 12.0 13.7 1 Източник: НСИ, Наблюдение на работната сила - годишни данни. Статистически справочник 2012 95 VI. КУЛТУРА И ИЗКУСТВО Статистически справочник 2012 97 Култура и изкуство Издателска дейност Националното писмено културно наследство придобива изражение в издадената в страната книжна продукция (книги, брошури, вестници, списания, бюлетини и периодични сборници). Статистическата отчетност за издадената продукция дава представа на широката общественост за броя на заглавията и тиража по различни класификационни групи. Фиг. 1. Издадени заглавия 7000 6000 5000 4000 3000 2000 1000 0 2004 2005 2006 2007 Списания 2008 2009 2010 2011 Брой Вестници Книги и брошури Фиг. 2. Тираж 400 350 300 250 200 150 100 50 0 2004 2005 2006 2007 Списания 2008 2009 2010 2011 Млн. броеве Вестници Книги и брошури 98 Статистически справочник 2012 Култура и изкуство 1. Издателска дейност 2007 Заглавия - бр. Тираж - млн. бр. Заглавия - бр. Годишен тираж - млн. бр. Заглавия - бр. Годишен тираж - млн. бр. 1 2 3 6648 4.8 817 17.9 448 338.6 2009 Книги1 6767 6491 4.6 6.0 Списания4 775 745 14.7 11.4 Вестници 438 436 370.8 355.6 2008 2010 2 2011 3 4614 3.2 695 32.1 6152 5.4 680 29.8 359 340.8 340 320.5 Вкл. брошури. Данните са за деветмесечието на 2010 г. Данните са за последните 3 месеца на 2010 и за 2011 година. 4 Вкл. бюлетини. 2. Книги и брошури през 2011 г. по предназначение1 Предназначение Общо Обществено-политическа Научна литература Популярна литература за възрастни Научнопопулярна за възрастни Професионална Професионалнопроизводствена Учебна литература Висши училища Професионални гимназии и училища по изкуствата Общообразователни и специализирани училища Учебно-методична Художествена литература за възрастни Литература за деца и юноши Художествена литература за деца и юноши Научнопопулярна литература за деца и юноши Официално-документална литература Справочна литература 1 Общо Книги Брошури заглавия - тираж - заглавия - тираж - заглавия - тираж бр. хил. бр. бр. хил. хил. 6152 5367 5501 4515 651 852 36 33 35 33 1 0 1104 498 1065 485 39 13 1017 1017 51 51 1180 636 17 347 180 1737 436 297 139 105 485 858 858 35 35 1257 245 18 733 260 1128 855 572 283 80 622 955 955 45 45 1097 617 17 309 153 1567 216 144 72 104 417 818 818 30 30 1045 237 18 660 128 1057 412 302 108 80 555 63 63 5 5 83 19 37 27 171 220 153 67 1 68 40 40 5 5 212 7 73 132 72 443 270 173 0 67 Данните са за последните 3 месеца на 2010 и за 2011 година. Статистически справочник 2012 99 Култура и изкуство Сценични изкуства и кина НСИ наблюдава дейността на театрите, оперите, оперетите и музикалните колективи (филхармонии, ансамбли за народни песни и танци и оркестри), местата, посетителите и изнесените представления. Броят на посещенията в театрите през последните четири години остава относително постоянен. Броят на обикновените кина в страната (2008 г. - 57, 2011 г. - 43) намалява, но през последните години се наблюдава увеличение на броя на екраните, достигайки до 150 екрана през 2011 г., което е резултат от строителството на нови съвременни кина, обзаведени с модерна техника. Фиг. 3. Посещения в театрите 2000 1800 1600 1400 1200 1000 800 600 400 200 0 Хил. броеве 1800 1600 1400 1200 1000 800 600 400 200 0 2000 2005 2007 2008 2009 2010 2007 2008 Посещения 2009 2010 2011 В т.ч. в драматичните театри Фиг. 4. Посещения и прожекции в кината Брой 300000 250000 200000 150000 100000 50000 0 2007 2008 2009 2010 2011 Хиляди 5000 4500 4000 3500 3000 2500 2000 1500 1000 500 0 Посещения - хил. Прожекции - бр. 100 Статистически справочник 2012 Култура и изкуство 3. Театри Театри - бр. Места - хил. Представления - хил. Посещения - млн. 2008 78 28.4 10.8 1.7 2009 80 29.9 11.0 1.6 2010 73 28.4 11.4 1.7 2011 73 30.2 12.2 1.8 4. Кина 2008 Кина - бр. В градовете В селата Прожекции - бр. В градовете В селата Посещения - хил. В градовете В селата 57 50 7 159765 159544 221 2429 2427 2 2009 56 52 4 173140 172120 1020 3041 3029 12 2010 42 42 207275 207275 4157 4157 2011 43 42 1 255190 254183 1007 4649 4637 12 5. Произведени филми (Брой) Видове филми Произведени филми в т.ч. телевизионни Пълнометражни Игрални (художествени) Документални Късометражни и среднометражни Игрални Документални и образователни Анимационни Други (кинолетописи и други) 2008 91 72 14 8 6 77 12 55 10 - 2009 110 94 38 11 27 72 10 51 11 - 2010 144 100 21 14 7 123 17 86 20 - 2011 91 72 21 14 7 70 7 54 8 1 Статистически справочник 2012 101 Култура и изкуство Музеи и читалища Музеят е културна и научна организация, която издирва, изучава, опазва и представя културни и природни ценности и образци с познавателна, образователна и естетическа цел. НСИ наблюдава всички открити за посещение музеи: историческите, природните, археологическите, етнографските, изложбените галерии и други. От 2010 г. НСИ отчита само музеите, чиито колекции са културни ценности. За последната година фондовите единици, които формират основен фонд, фонд за научноспомагателни материали и обменен фонд, се увеличават със 17.7%, а посетителите намаляват с 1.0%. Народните читалища са „традиционни самоуправляващи се български културно-просветни сдружения в населените места, които изпълняват и държавни културно-просветни задачи” (чл. 2, ал. 1 от Закона за народните читалища). НСИ провежда изследването за дейността на читалищата на всеки пет години. Фиг. 5. Музеи 8000 7000 6000 5000 4000 3000 2000 1000 0 Хиляди Брой 240 230 220 210 200 190 2007 2008 Фондови единици - хил. 2009 2010 Посетители - хил. 2011 Музеи - бр. 180 Фиг. 6. Читалища и членове в читалищата Хиляди 1200 1000 800 600 400 200 0 1985 1990 1995 2000 2005 2007 Брой 5000 4500 4000 3500 3000 2500 2000 1500 1000 500 0 Членове - хил. Читалища - бр. 102 Статистически справочник 2012 Култура и изкуство 6. Музеи Музеи - бр. Фондови единици - хил. бр. Електронни единици - хил. бр. Посетители - хил. бр. Посетители в деня за свободен вход Персонал - бр. в т.ч. специалисти с научна степен или научно звание и уредници - бр. 1 2008 222 7052 4631 2398 897 2009 231 7592 4373 2432 918 20101 201 6320 4253 2500 895 2011 197 7439 144 4211 725 2674 957 Само музеи, чиито колекции са културни ценности. 7. Музеи по статистически зони и статистически райони през 2011 г. Статистически зони Статистически райони Общо за страната Северна и Югоизточна България Северозападен район Северен централен район Североизточен район Югоизточен район Югозападна и Южна централна България Югозападен район Южен централен район Приходи хил. лв. 38987 3491 6214 3919 4682 16878 3803 Разходи хил. лв. 33400 2761 5968 3697 4353 13218 3402 Персонал - бр. общо 2674 281 451 320 351 917 354 в т.ч. щатен 2459 262 420 298 305 847 327 8. Читалища1 Читалища - бр. В градовете В селата Членове - хил. В градовете В селата 2000 3027 511 2516 170 74 96 2005 2838 539 2299 164 68 96 2007 2895 548 2347 168 67 101 9. Читалища по статистически зони и статистически райони през 2007 г.1 Статистически зони Статистически райони Общо за страната Северна и Югоизточна България Северозападен район Северен централен район Североизточен район Югоизточен район Югозападна и Южна централна България Югозападен район Южен централен район 1 Читалища - Членове - Приходи - Разходи бр. хил. хил. лв. хил. лв. 2895 168 49818 47466 453 455 457 473 512 545 26 26 23 28 32 33 7546 6904 7387 7551 12338 8092 7274 6525 7144 7015 11833 7675 Новите данни ще бъдат на разположение веднъж на пет години. Статистически справочник 2012 103 Култура и изкуство Библиотеки От 2002 г. НСИ наблюдава библиотеките с библиотечен фонд над 200 хил. броя. Това са най-големите библиотеки в страната: Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий”, регионалните библиотеки и някои по-големи читалищни, специални библиотеки и библиотеки към висши училища. В края на 2011 г. 47-те библиотеки имат 32 758 хил. библиотечен фонд. Читателите са 218 хил., което е с 13.8% по-малко в сравнение с 2008 година. През периода 2008 - 2011 г. се наблюдава незначително намаление на библиотечния фонд (книги, продължаващи издания и други библиотечни документи) с 2 хиляди (6.4%). В същото време посещенията в тези библиотеки се увеличават с 4.4% (2008 г. - 3 005 хил., 2011 г. - 3 138 хил.). Фиг. 7. Библиотеки с библиотечен фонд над 200 000 броя 40000 35000 30000 25000 20000 15000 10000 5000 0 2007 2008 2009 2010 2011 Хиляди Библиотечен фонд В т.ч. книги Зает библиотечен фонд В т.ч. книги 104 Статистически справочник 2012 Култура и изкуство 10. Библиотеки с библиотечен фонд над 200 000 броя Библиотеки - бр. Библиотечен фонд - хил. в т.ч. книги Зает библиотечен фонд - хил. в т.ч. книги Читатели - хил. 2008 47 34987 18411 6842 4868 253 2009 47 35040 18395 6725 4776 233 2010 47 34781 18096 6156 4334 220 2011 47 32758 18427 6201 4558 218 11. Библиотеки с библиотечен фонд над 200 000 броя през 2011 г. Библиотеки по вид Общо за страната Национална библиотека „Св.св. Кирил и Методий” Регионални библиотеки Читалищни общински библиотеки Библиотеки към висши училища Специални библиотеки Библио- Библиотечен Читатели - Зает библиотечен хил. теки - бр. фонд - хил. фонд - хил. в т.ч. в т.ч. общо книги хил. книги 47 32758 18427 218 6201 4558 1 7809 1730 27 11778 10028 4 11 4 1039 5762 6369 977 4296 1396 13 127 9 66 3 476 3857 335 1496 36 75 3031 261 1182 9 12. Библиотеки с библиотечен фонд над 200 000 броя по статистически зони и статистически райони през 2011 г. Статистически зони Статистически райони Общо за страната Северна и Югоизточна България Северозападен район Северен централен район Североизточен район Югоизточен район Югозападна и Южна централна България Югозападен район Южен централен район Библиотеки - бр. 47 6 8 6 7 12 8 Библио- Читатели - Посеще- Зает бибтечен хил. ния - хил. лиотечен фонд фонд хил. хил. 32758 218 3138 6201 1725 3184 2765 2477 19258 3349 19 32 32 28 64 42 302 575 399 408 1086 367 586 1095 1021 1014 1566 919 Статистически справочник 2012 105 Култура и изкуство Радиопрограмна и телевизионна дейност За периода 2008 - 2011 г. броят на радиостанциите в страната намалява с 22.8% (от 114 през 2007 г. на 88 през 2011 г.). През 2011 г. делът на излъчените реклами е 4.3% от всички предавания, или с 0.8 процентни пункта повече от 2010 година. В сравнение с 2010 г. общата продължителност на телевизионните предавания през 2011 г. се увеличава с 2.1%. Делът на телевизионните реклами е 6.0% от всички предавания и в сравнение с 2010 г. този дял се увеличава с 0.8 процентни пункта (6.6 хил. часа). Фиг. 8. Структура на радиопредаванията 2008 11.5% 26.1% 24.6% 9.8% 8.7% 3.0% 2.1% 38.8% Новини Информационно-тематични Информационно-забавни Изкуство и култура 37.7% Спортни Музикални Други предавания 13.8% 6.8% 3.0% 2.0% 2011 12.2% 2011 Фиг. 9. Структура на телевизионните предавания 2008 7.2% 36.7% 43.3% 30.9% 29.2% 2011 6.5% 2.0% 3.8% 19.4% 2.3% 4.7% 13.9% 2008 Новини Художествени Музикални Спортни 2011 Детски Други предавания 106 Статистически справочник 2012 Култура и изкуство 13. Радио- и телевизионни станции Радиостанции - бр. Програми - часове Телевизионни станции - бр. Програми - часове 2008 114 797683 119 747036 2008 797683 92070 78394 58380 69520 23577 12708 3241 2446 1140 16765 30296 309121 24812 200392 83917 28316 21142 34663 5172 10732 2008 747036 53841 22873 851 22712 25796 6074 9746 17651 2657 28742 230497 124900 105597 30798 145089 14886 6801 25070 9520 36361 33475 23596 2009 104 726766 113 694778 2009 726766 75958 56478 46213 50622 24481 15234 4121 3248 662 17427 22365 307379 23940 209175 74264 31076 24229 34705 5526 7042 2009 694778 40240 26942 2179 26130 21616 6570 8629 8555 1165 22910 237559 118648 118911 25870 123433 16892 4571 24676 7008 36947 17012 35874 2010 86 674375 100 660775 2010 674375 79844 72009 50597 49110 21714 9930 3219 2262 706 14927 21301 270952 18319 175916 76717 16622 21282 23769 4474 11657 2010 660775 46933 30575 1473 24521 19047 4823 5616 9894 1565 24456 226582 133902 92680 21755 128567 15025 4263 16322 6848 34239 5948 32323 2011 88 631438 102 674367 2011 631438 (Часове) 14. Радиопрограми по вид Общо предавания Новини, бюлетини, коментари, спортни новини, времето Информационно-тематични Актуални Информационно-забавни Изкуство и култура Образователни Научни Религиозни Драматични Спортни Забавни Музикални Сериозна музика (класическа) Лека забавна музика Други музикални програми Детско-младежки Регионални Рекламни Анонси (промоции) Некласифицирани 76729 86928 37038 42995 18769 9766 2538 1596 895 12891 19506 237906 17689 135065 85152 10147 28551 27701 5701 11781 2011 674367 (Часове) 15. Телевизионни програми по вид Общо предавания Новини, бюлетини, коментари, спортни новини, времето Информационни предавания Преки включвания от Парламента Информационно-забавни Актуални предавания Човешки истории Изкуство, хуманитарни науки, естествени науки Образователни предавания Религиозни предавания Спортни предавания Художествени предавания Игрални филми Телевизионни или видеофилми Забавни предавания Музикални предавания Детски предавания Младежки предавания Документални предавания Регионални предавания Реклами Телевизионен пазар Некласифицирани Статистически справочник 2012 43697 38186 756 30731 33194 5368 14910 10462 1418 31801 197020 108134 88886 37926 93843 15246 2640 19160 5413 40794 9721 42081 107 VII. ЗДРАВЕОПАЗВАНЕ Статистически справочник 2012 109 Здравеопазване Лечебни и здравни заведения и медицински персонал Здравната мрежа включва болничната и извънболничната помощ и други здравни заведения. Данните са по състояние в края на годината. Данните за легловия фонд включват броя на действително разкритите и временно закритите легла за срок, по-малък от шест месеца, но не включват временно разкритите легла. При анализиране на данните за здравната мрежа трябва да се има предвид, че броят на заведенията и легловият фонд се променят не само в резултат на разкриване и закриване на заведения, но и поради промени, свързани с преобразуване на заведенията от един вид в друг или обединяване на заведения. В края на 2011 г. здравната мрежа в страната разполага с 53 535 легла във всички видове заведения. Лечебни заведения за болнична помощ са болниците, центровете за кожно-венерически заболявания, комплексните онкологични центрове, центровете за психично здраве1. Към 31.12.2011 г. лечебните заведения за болнична помощ са 344 с 47 391 легла. Общата осигуреност на населението с легла в лечебните и здравните заведения през 2011 г. е 731 легла на 100 хил. души от населението. Осигуреността с легла за болнична помощ е 647 легла на 100 хил. души от населението. В броя на медицинския персонал (физически лица на основен трудов договор) се включват практикуващите в лечебните и здравните заведения независимо от ведомствената подчиненост на заведенията. Не се включват данни за работещите извън страната медицински специалисти и за тези, които не работят в здравни заведения - напр. лекарите във фармацевтичната промишленост. Показателите за осигуреност на населението са изчислени с броя на населението в края на годината. Практикуващите лекари към края на 2011 г. са 28 411, лекарите по дентална медицина - 6 655. Показателите за страната за осигуреността на населението с лекари и с лекари по дентална медицина към 31.12.2011 г. са съответно 38.8 и 9.1 на 10 000 души. 1 До 2009 г. - кожно-венерически, онкологични и психиатрични диспансери. От 2010 г. диспансерите за белодробни болести са преобразувани в специализирани болници. Фиг. 1. Легла на 100 000 души от населението 760 740 720 700 680 660 640 620 600 580 Брой Легла в лечебните и здравните заведения общо В т.ч. в заведенията за болнична помощ 2008 2009 2010 2011 110 Статистически справочник 2012 Здравеопазване 1. Лечебни и здравни заведения към 31.12. (Брой) Лечебни заведения за болнична помощ Болници Многопрофилни болници Специализирани болници Центрове за кожно-венерически заболявания1 Комплексни онкологични центрове 2 Центрове за психично здраве 3 Други заведения за болнична помощ 4 Диспансери за белодробни болести 5 Лечебни заведения за извънболнична помощ Диагностично-консултативни центрове Медицински центрове Дентални центрове Медико-дентални центрове Самостоятелни медико-диагностични и медико-технически лаборатории Други лечебни и здравни заведения в това число: Центрове за спешна медицинска помощ Центрове за трансфузионна хематология Хосписи Домове за медико-социални грижи за деца 1 2009 2010 2011 заведе- легла заведе- легла заведе- легла ния ния ния 352 306 159 147 10 12 12 . 12 1715 115 590 49 33 928 189 28 4 59 32 50041 45906 32802 13104 218 1625 1530 . 762 856 283 541 8 24 4518 659 3859 346 312 164 148 10 9 12 3 . 1613 113 520 49 29 902 183 28 4 54 32 48934 45832 32576 13256 163 1334 1450 155 . 938 287 624 4 23 4570 716 3854 344 315 167 148 10 7 12 . . 1770 121 559 49 35 1006 150 28 4 49 31 47391 44811 31546 13265 100 1152 1328 . . 924 263 617 6 38 4546 790 3756 До 2009 г. - кожно-венерически диспансери. 2 До 2009 г. - онкологични диспансери. 3 До 2009 г. - психиатрични диспансери. 4 Непреобразувани диспансери съгласно измененията в Закона за лечебните заведения. 5 До 2009 г. От 2010 г. диспансерите за белодробни болести са преобразувани в специализирани болници. 2. Медицински персонал в лечебните и здравните заведения към 31.12.1 Лекари На 10 000 души от населението Лекари по дентална медицина На 10 000 души от населението Медицински специалисти по здравни грижи На 10 000 души от населението В т.ч. медицински сестри На 10 000 души от населението 1 (Брой) 2008 27480 36.1 6288 8.3 48378 63.6 32314 42.5 2009 27988 37.0 6493 8.6 48099 63.6 31961 42.3 2010 27997 37.3 6355 8.5 47468 63.2 31786 42.4 2011 28411 38.8 6655 9.1 47427 64.7 31609 43.1 По основно трудово правоотношение. Статистически справочник 2012 111 Здравеопазване Медицински персонал по области При анализа на данните за здравната мрежа и медицинския персонал трябва да се имат предвид специфичните особености на дейностите по медицинското обслужване в териториален аспект. В зависимост от специализацията на медицинските дейности лечебните заведения обслужват населението на една или няколко общини, области или на цялата страна. Показателите за населението на един лекар и на един лекар по дентална медицина са изчислени с броя на населението в края на годината. Населението на един лекар общо за страната за 2011 г. е 259 души. С показател, по-благоприятен от този за страната, са областите Плевен, Варна, София (столица), Пловдив, Ловеч, Стара Загора и София. Най-голям е броят на подлежащото за обслужване от един лекар население в областите Разград (390 души) и Силистра (380). Фиг. 2. Население на един лекар към края на 2011 г. по области Плевен Варна София (столица) Пловдив Ловеч Стара Загора София Общо за страната Габрово Враца Кюстендил Видин Монтана Русе Велико Търново Пазарджик Шумен Търговище Сливен Хасково Ямбол Благоевград Добрич Смолян Бургас Кърджали Перник Силистра Разград 0 100 200 300 400 500 Брой 112 Статистически справочник 2012 Здравеопазване 3. Обслужване на населението от лекари и лекари по дентална медицина по статистически зони, статистически райони и по области (Брой) Статистически зони Статистически райони Области Общо за страната Северна и Югоизточна България Северозападен район Видин Враца Ловеч Монтана Плевен Северен централен район Велико Търново Габрово Разград Русе Силистра Североизточен район Варна Добрич Търговище Шумен Югоизточен район Бургас Сливен Стара Загора Ямбол Югозападна и Южна централна България Югозападен район Благоевград Кюстендил Перник София София (столица) Южен централен район Кърджали Пазарджик Пловдив Смолян Хасково 2009 270 296 264 297 282 262 331 223 344 331 281 423 339 400 267 211 370 329 338 321 384 353 246 373 269 254 376 295 366 273 221 293 385 357 241 349 358 Население на един лекар по дентална лекар медицина 2010 2011 2009 2010 2011 268 258 1 165 1181 1101 290 282 1 436 1473 1373 256 243 1 463 1501 1413 281 288 1 001 1028 921 277 273 1 712 1760 1606 246 229 1 260 1223 1214 326 307 1 695 1682 1678 217 199 1 597 1726 1598 336 323 1 490 1498 1411 330 319 1 318 1364 1370 271 260 1 193 1205 1134 403 390 2 042 2067 1902 328 315 1 538 1495 1299 398 380 1 850 1824 1794 267 268 1 403 1424 1320 212 222 1 093 1118 1071 368 353 1 783 1717 1554 350 328 2 092 2096 1873 328 323 1 848 1961 1779 311 306 1 404 1475 1365 382 363 1 553 1633 1514 343 342 1 496 1578 1446 228 233 1 240 1287 1195 399 351 1 344 1445 1314 268 254 370 293 362 262 224 290 381 348 238 340 359 261 250 352 287 377 257 222 278 375 321 228 354 344 977 992 1 301 1 155 1 002 1 847 845 958 1 345 1 297 750 1 058 1 269 984 991 1283 1266 1020 2070 832 974 1396 1321 761 1048 1305 927 950 1234 1174 857 1949 817 895 1299 1190 699 987 1220 Статистически справочник 2012 113 Здравеопазване Заболявания от злокачествени новообразувания и активна туберкулоза Данните за заболяванията от новообразувания и туберкулоза се събират въз основа на годишните статистически отчети, изготвяни по известията за тези заболявания от специализираните здравни заведения. Изчисляват се два показателя - за болестност и заболеваемост. Коефициентът за болестност представлява отношение между общо регистрираните заболявания (вкл. и за предходни години) и средногодишното население за съответната година. Показателят за заболеваемост представлява отношение между новооткритите за годината заболявания и средногодишното население за същия период. През 2011 г. продължава трайната тенденция на увеличение на болестността от злокачествени новообразувания. Броят на регистрираните заболявания на 100 000 души от населението се увеличава от 3 438 през 2008 г. на 3 603 през 2011 година. Заболеваемостта е 449 на 100 000 души от населението. При децата до 17 навършени години болестността от злокачествени новообразувания е 115 регистрирани заболявания на 100 000 деца. Заболеваемостта е 11 на 100 000 деца от съответната възрастова група. През 2011 г. продължава тенденцията на намаляване както на коефициента на болестност от активна туберкулоза (74 на 100 000 души от населението), така и на коефициента на заболеваемост (28 на 100 000). При децата на възраст до 17 навършени години коефициентът на болестност е 52 на 100 000, а заболеваемостта е 18 на 100 000 деца. Фиг. 3. Регистрирани и новооткрити заболявания от злокачествени новообразувания (На 100 000 души от населението) Брой 4000 3500 3000 2500 2000 1500 1000 500 0 Общо 140 120 100 80 60 40 20 0 Брой Деца до 17 години Регистрирани заболявания Новооткрити заболявания 2008 2009 2010 2011 2008 2009 2010 2011 114 Статистически справочник 2012 Здравеопазване 4. Регистрирани заболявания1 2008 2009 2010 2011 От злокачествени новообразувания Общо 262059 261974 261382 264739 32478 33246 32067 32969 1336 132 1554 157 1691 179 1366 125 Общо в т.ч. новооткрити От общия брой: деца от 0 до 17 навършени години Общо в т.ч. новооткрити На 100 000 души от населението Общо в т.ч. новооткрити От общия брой: деца от 0 до 17 навършени години 2 Общо в т.ч. новооткрити 3438 426 104 10 3454 438 123 12 3469 426 135 14 3603 449 115 11 От активна туберкулоза Общо Общо в т.ч. новооткрити От общия брой: деца от 0 до 17 навършени години Общо в т.ч. новооткрити 9128 2932 884 292 8301 2546 740 266 6822 2285 710 274 5460 2049 622 215 На 100 000 души от населението Общо в т.ч. новооткрити От общия брой: деца от 0 до 17 навършени години 2 Общо в т.ч. новооткрити 120 38 69 23 109 34 59 21 91 30 57 22 74 28 52 18 1 2 Данни на Националния център по обществено здраве и анализи. Данните са изчислени с броя на населението в съответната възрастова група. Статистически справочник 2012 115 VIII. ДОХОДИ, РАЗХОДИ И ПОТРЕБЛЕНИЕ НА ДОМАКИНСТВАТА Статистически справочник 2012 117 Доходи, разходи и потребление на домакинствата Общ доход на домакинствата Данните за общия доход, общия разход, потреблението на основни хранителни продукти и покупателната способност на домакинствата са резултат от провежданото от НСИ тримесечно репрезентативно наблюдение на домакинските бюджети върху случайна извадка от 3 060 домакинства в страната. Общият доход включва всички парични и остойностени натурални доходи независимо от източниците на постъпление. Фиг. 1. Структура на общия доход на домакинствата по източници на доход 100 % 8.8 90 7.0 3.9 4.0 4.9 3.1 3.2 6.5 2.0 2.7 5.4 1.7 3.2 8.0 80 3.2 23.2 22.1 5.1 5.5 5.0 4.7 4.8 4.2 4.8 2.2 27.6 30.9 30.1 70 60 50 6.4 1.4 40 30 47.7 20 51.9 52.2 50.9 51.8 10 0 2007 2008 2009 2010 2011 118 Статистически справочник 2012 Доходи, разходи и потребление на домакинствата 1. Общ доход по източници на доход на домакинствата Източници на доходи 2007 2008 2009 2010 2011 Средно на лице - левове Общо Общ доход Работна заплата Извън работната заплата От предприемачество От собственост Обезщетения за безработни Пенсии Семейни добавки за деца Други социални помощи От домашно стопанство От продажба на имущество Други приходи Приходи от спестявания Взети заеми и кредити Върнати заеми 3347 3105 1482 144 170 30 9 685 17 76 248 50 194 127 109 6 3748 3502 1816 176 178 31 7 811 23 107 136 36 182 129 111 6 3867 3693 1928 156 176 24 20 1020 34 66 115 5 149 112 57 4 3812 3648 1857 82 174 28 23 1128 33 66 75 15 169 125 35 3 3937 3782 1960 52 241 25 27 1140 32 65 66 4 171 113 38 3 Структура - % Общ доход Работна заплата Извън работната заплата От предприемачество От собственост Обезщетения за безработни Пенсии Семейни добавки за деца Други социални помощи От домашно стопанство От продажба на имущество Други приходи 100.0 47.7 4.7 5.5 1.0 0.3 22.1 0.5 2.4 8.0 1.6 6.2 100.0 51.9 5.0 5.1 0.9 0.2 23.2 0.7 3.1 3.9 1.0 5.2 100.0 52.2 4.2 4.8 0.6 0.5 27.6 0.9 1.8 3.1 0.1 4.0 100.0 50.9 2.2 4.8 0.8 0.6 30.9 0.9 1.8 2.0 0.4 4.6 100.0 51.8 1.4 6.4 0.7 0.7 30.1 0.8 1.7 1.7 0.1 4.5 Статистически справочник 2012 119 Доходи, разходи и потребление на домакинствата Общ разход на домакинствата Общият разход включва всички парични разходи за хранителни и нехранителни стоки и услуги и остойностените натурални разходи, групирани в съответствие с приетата от Евростат Международна класификация на потребителските разходи (COICOP). Фиг. 2. Структура на общия разход на домакинствата 100 % 90 19.1 19.0 18.5 17.6 18.2 80 2.9 4.7 6.7 4.7 3.2 4.5 6.9 4.8 3.2 4.5 6.0 5.3 3.8 4.7 6.0 5.5 5.2 4.6 5.9 5.6 70 60 16.3 3.5 40 17.3 18.2 17.7 2.9 50 16.9 3.0 3.53 33.1 30 42.1 41.8 20 41.0 41.2 40.6 10 0 2007 , 2008 2009 2010 2011 120 Статистически справочник 2012 Доходи, разходи и потребление на домакинствата 2. Общ разход на домакинствата по групи разходи на домакинствата Групи разходи Общо Общ разход Потребителски общ разход Храна и безалкохолни напитки Алкохолни напитки и тютюневи изделия Облекло и обувки Жилища, вода, електроенергия и горива за битови нужди Жилищно обзавеждане и поддържане на дома Здравеопазване Транспорт Съобщения Свободно време, културен отдих и образование Разнообразни стоки и услуги Данъци Домашно стопанство Други разходи Влог Покупка на валута, ценни книжа Изплатен дълг и даден заем Общ разход Потребителски общ разход Храна и безалкохолни напитки Алкохолни напитки и тютюневи изделия Облекло и обувки Жилища, вода, електроенергия и горива за битови нужди Жилищно обзавеждане и поддържане на дома Здравеопазване Транспорт Съобщения Свободно време, културен отдих и образование Разнообразни стоки и услуги Данъци Домашно стопанство Други разходи Статистически справочник 2012 2007 3088 2857 2431 1071 132 100 357 108 134 191 133 103 102 83 55 288 107 1 123 2008 3521 3264 2780 1194 142 113 443 122 155 225 145 120 120 105 53 326 133 0 124 2009 3668 3335 2857 1216 157 103 484 123 177 199 150 129 120 108 44 326 167 0 166 2010 3481 3278 2811 1219 150 93 470 111 181 197 153 114 121 124 34 309 78 0 125 2011 3672 3494 2934 1265 155 104 493 96 196 205 162 121 136 182 30 347 46 0 132 Средно на лице - левове Структура - % 100.0 100.0 100.0 100.0 100.0 85.1 85.2 85.7 85.7 84.0 37.5 36.6 36.5 37.2 36.2 4.6 3.5 12.5 3.8 4.7 6.7 4.7 3.6 3.5 2.9 1.9 10.1 4.4 3.5 13.6 3.7 4.8 6.9 4.5 3.7 3.7 3.2 1.6 10.0 4.7 3.1 14.5 3.7 5.3 6.0 4.5 3.9 3.6 3.2 1.3 9.8 4.6 2.9 14.3 3.4 5.5 6.0 4.7 3.5 3.7 3.8 1.0 9.4 4.4 3.0 14.1 2.8 5.6 5.9 4.6 3.5 3.9 5.2 0.9 9.9 121 Доходи, разходи и потребление на домакинствата Потребление на основни хранителни продукти Потреблението на основни хранителни продукти включва количествата храни, консумирани в дома. Не е включена консумацията в заведения за обществено хранене. Фиг. 3. Средномесечно потребление средно на лице по основни хранителни продукти и напитки от домакинствата през 2011 г. M M K K - . Ko K 1.9 0.7 4.1 0.4 0.2 1.2 0.7 2.6 1.0 5.9 1.2 3.9 0.3 11 1.0 0.5 1.7 2.3 1.2 0.8 0.6 0.5 2.7 8.9 122 Статистически справочник 2012 Доходи, разходи и потребление на домакинствата 3. Потребление на основни хранителни продукти и напитки от домакинствата (Средно на лице) Продукти и напитки Хляб и тестени изделия - кг Брашно - кг Ориз - кг Други зърнени продукти и храни - кг Сладкарски изделия от брашно - кг Mесо - кг Mесни произведения - кг Риба и рибни продукти - кг Прясно мляко - л Kисело мляко - кг Сирене - кг Kашкавал - кг Яйца - бр. Олио - л Mаргарин и други растителни мазнини - кг Mлечни масла - кг Плодове (пресни и замразени) - кг Kомпоти - кг Зеленчуци (пресни и замразени) - кг Зрял фасул - кг Леща - кг Зеленчукови консерви - кг Зеленчукови нектари и сокове - л Туршии - кг Kартофи - кг Захар - кг Захарни изделия - кг Шоколадови изделия - кг Сол - кг Оцет - л Безалкохолни напитки - л Алкохолни напитки - л Цигари - бр. 2007 111.5 7.9 6.1 0.7 6.4 27.4 14.8 4.3 19.6 27.3 10.6 3.0 128 12.9 1.9 0.5 38.8 14.0 63.3 3.9 1.9 11.3 0.9 9.7 27.4 8.0 1.4 1.0 2.0 1.4 56.7 24.8 854 2008 109.5 7.7 6.0 0.8 6.5 28.3 15 4.6 19.1 26.6 10.7 2.9 127 12.7 2.0 0.5 39.9 11.5 65.2 3.9 1.9 11.5 1.1 8.6 27.2 8.0 1.4 1.0 2.0 1.4 55.2 24.9 860 2009 105.9 8.3 5.9 0.8 6.3 30.7 14.3 4.8 19.9 26.8 11.0 3.3 131 13.2 1.8 0.6 44.3 12.0 68.4 3.9 1.9 11.8 1.2 9.5 27.9 8.1 1.4 1.1 2.0 1.4 52.2 25.5 778 2010 108.0 9.1 7.0 0.8 6.1 32.0 13.8 5.3 20.9 28.9 12.0 3.6 137 14.1 1.9 0.7 43.5 15.4 69.1 4.9 2.6 12.9 1.2 8.9 31.2 8.5 1.4 1.1 2.0 1.6 50.9 23.6 591 2011 106.7 9.4 7.0 0.7 5.9 32.1 14.0 5.4 19.9 27.7 12.2 3.3 137 14.3 1.9 0.7 47.2 12.4 71.0 4.9 2.7 13.8 1.0 8.5 30.8 8.1 1.4 1.1 2.0 1.7 49.5 23.2 547 Статистически справочник 2012 123 Доходи, разходи и потребление на домакинствата Покупателна способност на домакинствата Покупателната способност е количеството стоки от един вид, което може да се купи с годишния паричен доход средно на лице от домакинство, ако той се използва само за покупката на тази стока. Фиг. 4. Средномесечна покупателна способност на лице от домакинството през 2011 г. K 30 27 139 56 29 43 73 59 165 240 212 236 224 287 231 109 356 127 235 124 Статистически справочник 2012 Доходи, разходи и потребление на домакинствата 4. Покупателна способност на домакинствата на лице Стоки Хляб бял - кг Ориз - кг Фасул зрял - кг Картофи - кг Домати - кг Краставици - кг Пиперки - кг Ябълки - кг Грозде - кг Мляко прясно - л Мляко кисело - кг Сирене - кг Кашкавал - кг Свинско месо - кг Месо от птици - кг Малотрайни колбаси - кг Трайни колбаси - кг Яйца - бр. Захар - кг Млечни масла - кг Мъжки обувки - чф. Дамски обувки - чф. Детски обувки - чф. Мъжки костюми - бр. Дамски костюми - бр. Въглища - кг Телевизори - бр. 2007 2008 2009 2010 2011 Хранителни стоки 2528 2513 2997 3103 2814 1966 1538 1372 1518 1522 1270 1178 1217 1307 1312 3539 4432 4458 4516 4269 1826 2307 2584 2230 2772 1758 2187 2257 2149 2544 2145 2201 2641 2530 2835 2161 2159 2764 2925 2691 2597 2783 3876 3304 3439 2949 2879 2972 2901 2879 1803 1861 1959 1993 1976 631 671 752 746 703 340 338 377 379 345 392 421 457 492 512 710 757 820 894 876 628 679 650 653 673 292 316 309 313 327 14900 16038 16981 16990 18570 1716 2054 2286 2411 1673 409 413 413 386 357 Нехранителни стоки 85 92 99 107 101 91 104 114 125 118 156 171 178 184 173 24 23 23 22 23 44 54 53 46 52 15728 15309 20976 16889 16148 9 7 7 6 8 Статистически справочник 2012 125 Доходи, разходи и потребление на домакинствата Индикатори за бедност Изследването на доходите и условията на живот е основен източник на статистически данни за доходите и социалното включване и съпътстващите ги общи индикатори. За пресмятане на индикаторите за бедност и социално включване се използва общ разполагаем нетен доход на еквивалентна единица. Поради различния състав и брой лица в домакинствата се прилагат еквивалентни скали. Използва се модифицираната ОЕСД скала, според която първият възрастен на 14 и повече години получава тегло 1.0, вторият възрастен на 14 и повече години получава тегло 0.5 и всяко дете под 14 години получава тегло 0.3. Теглата се присъждат на всеки член на домакинството и се сумират, за да се получи еквивалентен размер на домакинството. Общият разполагаем нетен доход за всяко домакинство се разделя на неговия еквивалентен размер и се формира общ разполагаем нетен доход на еквивалентна единица. Данните за равнището на бедност показват относителния дял на бедните под линията на бедност, определена като 60% от медианния еквивалентен разполагаем доход. Фиг. 5. Относителен дял на бедните по възрастови групи 45 40 35 30 25 20 15 10 5 0 2006 2007 2008 2009 22.0 19.4 29.9 23.9 25.5 21.4 17.0 24.9 21.8 16.4 20.7 16.0 % 39.3 33.8 32.2 26.7 0 -17 18 - 64 65 Фиг. 6. Относителен дял на бедните по икономическа активност 60 50 40 30 20 10 0 5.8 2006 32.6 23.6 19.3 7.5 2007 % 55.9 34.9 55.0 36.9 31.7 24.0 7.4 2008 24.0 7.7 2009 52.2 36.5 32.4 24.4 48.3 30.0 126 Статистически справочник 2012 Доходи, разходи и потребление на домакинствата 5. Относителен дял на бедните по възрастови групи Възрастови групи Общо 0 -17 18 - 64 65 и повече 2006 22.0 29.9 19.4 23.9 2007 21.4 25.5 17.0 33.8 2008 21.8 24.9 16.4 39.3 2009 20.7 26.7 16.0 32.2 6. Относителен дял на бедните по типове домакинства Тип домакинство Общо Домакинства без деца Едно лице в домакинство на възраст под 64 години Едно лице в домакинство на възраст над 65 години Едно лице в домакинството - жена Едно лице в домакинството - мъж Двама възрастни под 65 години Двама възрастни, поне един от тях на 65 и повече години Трима или повече възрастни Домакинства със зависими деца Един родител със зависими деца Двама възрастни с едно зависимо дете Двама възрастни с две зависими деца Двама възрастни с три или повече зависими деца Три или повече възрастни със зависими деца 2006 22.1 18.4 29.9 56.0 55.2 28.7 17.2 15.1 9.8 24.7 33.5 11.6 21.3 71.0 26.2 2007 21.3 21.9 32.7 67.8 66.3 34.5 16.5 28.7 10.6 20.7 38.3 11.8 14.6 74.2 21.9 2008 21.7 23.0 32.5 72.1 67.7 39.4 13.3 35.4 9.3 20.8 30.9 12.9 15.5 67.9 22.0 2009 20.7 19.4 30.7 61.6 58.7 34.5 12.0 26.9 7.9 21.7 42.3 13.7 16.3 65.2 21.9 7. Относителен дял на бедните по икономическа активност Икономическа активност Заети Незаети Безработни Пенсионери Други неактивни 2006 5.8 32.6 55.9 23.6 19.3 2007 7.5 34.9 55.0 31.7 24.0 2008 7.4 36.9 52.2 36.5 24.0 2009 7.7 32.4 48.3 30.0 24.4 8. Неравенство в разпределението на дохода S80/S20 Коефициент на Джини 1 1 2006 7.0 35.3 2007 6.5 35.9 2008 5.9 33.5 2009 5.9 33.2 Отношение между доходите на най-бедните и най-богатите 20% от домакинствата. Статистически справочник 2012 127 IX. ПРЕСТЪПНОСТ И ПРАВОСЪДИЕ Статистически справочник 2012 129 Престъпност и правосъдие Престъпления, завършили с осъждане Статистическите данни за наказаната престъпност са на основата на годишни данни, получавани от районните, окръжните и военните съдилища. В броя на престъпленията за дадена отчетна година се включват тези, за които присъдата е влязла в сила през същата година. Престъпленията, завършили с осъждане, включват всички престъпления, завършили с осъждане, независимо дали са извършени от едно или повече лица. При съучастие престъплението се счита за завършило с осъждане в случаите, когато само едно от обвиняемите лица е осъдено или условно осъдено. Когато няколко лица извършват едно престъпление, то се отчита само един път. Извършените престъпления от български граждани в чужбина са подсъдни на съдилищата в Република България. През периода 2008 - 2011 г. се наблюдава тенденция на плавно нарастване на броя на престъпленията, завършили с осъждане. По данни на НСИ през 2011 г. броят на престъпленията, завършили с осъждане, е 36 928. Данните за престъпленията, завършили с осъждане, са получени от наблюдения на НСИ и Националната следствена служба. Фиг. 1. Престъпления, завършили с осъждане, и осъдени лица 45000 40000 35000 30000 25000 20000 15000 10000 5000 0 Брой 2008 2009 2010 Престъпления, завършили с осъждане 2011 Осъдени лица 130 Статистически справочник 2012 Престъпност и правосъдие 1. Престъпления, завършили с осъждане, и осъдени лица Вид на престъплението (Брой) Общо в това число: Престъпления против личността 2075 2049 2256 2227 2072 2056 2108 2086 от тях: Умишлени убийства (довършени и опити) 173 188 134 150 149 162 152 166 Причинени телесни повреди 1050 1109 1113 1196 1034 1099 1105 1129 Разврат 451 395 438 403 352 336 378 367 в т.ч. изнасилване (довършено и опит) 186 193 158 173 135 149 146 153 Престъпления против брака, семейството и младежта 428 417 646 649 641 616 648 651 Престъпления против собствеността 12248 15642 12910 16440 12012 15614 12089 15205 от тях: Кражби 9015 12179 9108 12328 8719 12042 8806 12372 Грабежи 929 1126 1123 1409 1061 1331 1089 1367 Присвоявания 219 218 224 233 207 209 209 215 Престъпления против стопанството 855 935 1046 1229 1632 1793 1675 1788 Престъпления против финансовата, данъчната и осигурителната система 105 84 133 113 144 127 153 136 Престъпления против дейността на държавни органи, обществени организации и лица, изпълняващи публични функции 1480 1730 1544 1705 2162 2684 2186 2258 Документни престъпления 861 692 1210 1050 1525 1249 1594 1486 Престъпления против реда и общественото спокойствие 679 714 936 964 934 939 946 957 в т.ч. хулиганство 565 559 749 704 723 684 733 725 Общоопасни престъпления 13769 13622 16386 16129 14021 13741 14925 14869 от тях: Престъпления по транспорта и съобщенията 11970 11804 14016 13818 11522 11326 12001 11636 Противозаконно отнемане на МПС 255 300 321 365 273 316 304 325 Престъпления, свързани с наркотици 933 949 1329 1297 1522 1490 1526 1531 Военни престъпления 81 81 104 102 44 40 45 45 1 2008 2009 2010 2011 пре- осъ- пре- осъ- пре- осъ- пре- осъстъп- дени стъп- дени стъп- дени стъп- дени ления лица1 ления лица1 ления лица1 ления лица1 32766 36137 37409 40872 35397 39070 36928 40141 Според влезлите в сила присъди. Статистически справочник 2012 131 Престъпност и правосъдие Осъдени лица Осъдените лица през дадена отчетна година включват тези, на които присъдата е влязла в сила през същата година. Когато едно лице е осъдено за няколко престъпления, то се отнася към най-тежкото наказуемо деяние, а всяко престъпление поотделно - към съответния вид престъпление. Броят на осъдените не съвпада с физическия брой на лицата, тъй като едно лице през една календарна година може да се яви няколко пъти като осъдено лице. Възрастта на осъдените е посочена в навършени години. Непълнолетни лица са лицата, навършили 14, но ненавършили 18 години. Наказателноотговорни са лицата, навършили 14 години. През периода 2008 - 2011 г. се наблюдава постепенно увеличение на осъдените лица с влезли в сила присъди. През 2011 г. броят на осъдените лица е 40 141. Данните за осъдените лица с влезли в сила присъди са получени от наблюдения на НСИ и Националната следствена служба. Фиг. 2. Осъдени лица по пол 45000 40000 35000 30000 25000 20000 15000 10000 5000 0 Брой 2008 2009 Мъже 2010 Жени 2011 Фиг. 3. Осъдени лица по възраст 14000 12000 10000 8000 6000 4000 2000 0 14 - 17 18 - 24 25 - 29 30 - 39 40 - 49 50 Брой 2008 2009 2010 2011 132 Статистически справочник 2012 Престъпност и правосъдие 2. Осъдени лица по пол1 Пол Общо Мъже Жени Общо Мъже Жени 2008 36137 34004 2133 100.0 94.1 5.9 2009 Брой 40872 38405 2467 100.0 94.0 6.0 39070 36481 2589 100.0 93.4 6.6 40141 37526 2615 100.0 93.5 6.5 2010 2011 Структура - % 3. Осъдени лица по възраст1 Възраст Общо 14 - 17 18 - 24 25 - 29 30 - 39 40 - 49 50 и повече Непоказано Общо 14 - 17 18 - 24 25 - 29 30 - 39 40 - 49 50 и повече Непоказано 2008 36137 2964 9880 5868 8159 4455 2565 2009 Брой 40872 3123 11035 6731 9470 5282 3321 39070 2694 10949 6901 9906 5327 3293 40141 2735 12966 8004 9371 4536 2529 2010 2011 2246 100.0 8.2 27.4 16.2 22.6 12.3 7.1 6.2 1910 Структура - % 100.0 7.6 27.0 16.5 23.2 12.9 8.1 4.7 100.0 6.9 28.0 17.7 25.4 13.6 8.4 - 100.0 6.8 32.4 19.9 23.3 11.3 6.3 - 1 Според влезлите в сила присъди. Статистически справочник 2012 133 X. НАЦИОНАЛНИ СМЕТКИ Статистически справочник 2012 135 Национални сметки Брутен вътрешен продукт Националните сметки на България са разработени в съответствие с възприетите методологически принципи на „Европейската система за сметки, 1995“ (ЕСС ’95) - издание на Евростат и на „Системата на националните сметки, 1993” - съвместно издание на ООН, ОИСР, Евростат, МВФ и Световната банка. Основен макроикономически показател на Системата на националните сметки е брутният вътрешен продукт. Оценките за БВП представят състоянието и тенденциите в развитието на икономиката и са индикатор за определяне на икономическата политика на макроравнище. Брутният вътрешен продукт представлява балансирана оценка на данните, направена по следните три метода: - производствен метод; - метод на разходите за крайно използване (потребление); - стойностен метод (метод на доходите). Всеки от изброените методи се базира на различни икономически агрегати, които, взети заедно, представляват обобщение на логическите взаимовръзки в Системата на националните сметки. Основно изискване на системата е независимост на трите оценки, т.е. всеки компонент на БВП при различните подходи да бъде оценен самостоятелно и независимо. Фиг. 1. Индекси на физическия обем на БВП - България и ЕС-27 108 106 104 102 100 98 96 94 92 90 88 % 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 -27 136 Статистически справочник 2012 Национални сметки 1. Брутен вътрешен продукт на човек от населението В левове В евро В щатски долари Валутен курс - левове за 1 щ.д. 2008 9090 4648 6800 1.337 2009 9007 4605 6408 1.406 2010 9367 4789 6338 1.478 2011 10109 5169 7188 1.406 2. Брутен вътрешен продукт и брутна добавена стойност по икономически сектори и групировки по икономически дейности по цени на съответната година (Млн. левове) Икономически сектори и групировки по икономически дейности Селско, горско и рибно стопанство Добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване Строителство Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения Финансови и застрахователни дейности Операции с недвижими имоти Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа Култура, спорт и развлечения; други дейности; дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби Брутна добавена стойност по базисни цени Корективи Мита върху вноса Нето данъци върху продуктите, вкл. ДДС БВП по пазарни цени 2008 4132 2009 2841 2010 2976 2011 3637 12601 5386 11982 3464 3721 5181 2653 7136 12983 5411 11740 3375 4169 5520 3256 7724 13540 4341 12757 3445 4889 5936 3294 7885 15979 4210 12832 3608 5243 6083 3573 8111 1477 57733 11562 168 11394 69295 1676 58695 9626 103 9523 68322 1653 60716 9795 82 9713 70511 1556 64831 10434 95 10339 75265 Статистически справочник 2012 137 Национални сметки Брутна добавена стойност БВП по производствения метод се изчислява като сума от брутната добавена стойност по базисни цени общо за икономиката и корективите, които включват нето данъци върху продуктите (данъци минус субсидии), данък добавена стойност и мита върху вноса. От своя страна брутната добавена стойност представлява балансираща статия в сметка „Производство” и характеризира резултата от производствения процес - брутна продукция, и изразходваните в този процес стоки и услуги - междинно потребление. Брутната продукция (базисни цени) е стойността на произведените стоки и услуги в резултат на производствената дейност на единиците резиденти през съответния период. Междинното потребление включва стойността на всички стоки и услуги, трансформирани или изцяло изразходвани в процеса на производство през съответния период, с изключение на потреблението на дълготрайните активи, отчетено като потребление на основен капитал (амортизация). Фиг. 2. Структура на брутната добавена стойност по икономически сектори и групировки по икономически дейности за 2011 г. Селско, горско и рибно стопанство Добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване Строителство Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения Финансови и застрахователни дейности Операции с недвижими имоти Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа Култура, спорт и развлечения; други дейности; дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби 12.5 % 5.5 % 9.4 % 8.1 % 5.6 % 2.4 % 5.6 % 24.6 % 6.5 % 19.8 % 138 Статистически справочник 2012 Национални сметки 3. Индекси на физическия обем на брутния вътрешен продукт по икономически сектори и групировки по икономически дейности и на брутната добавена стойност (Предшестващата година = 100) Икономически сектори и групировки по икономически дейности Селско, горско и рибно стопанство Добивна промишленост; преработваща промишленост; производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване Строителство Търговия, ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения Финансови и застрахователни дейности Операции с недвижими имоти Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална работа Култура, спорт и развлечения; други дейности; дейности на домакинства като работодатели; недиференцирани дейности на домакинства по производство на стоки и услуги за собствено потребление; дейности на екстериториални организации и служби Брутна добавена стойност по базисни цени БВП по пазарни цени 2008 132.4 2009 90.5 2010 93.8 2011 98.9 102.2 117.4 97.1 179.7 108.5 96.1 89.9 96.7 92.0 99.7 91.8 98.9 113.9 95.5 107.9 99.7 98.5 82.1 114.1 102.3 100.7 103.4 95.6 98.8 109.1 98.9 98.9 101.9 99.9 99.4 108.1 99.0 145.4 106.3 106.2 105.6 96.7 94.5 96.2 100.5 100.4 91.9 101.8 101.7 Статистически справочник 2012 139 Национални сметки Компенсация на наетите и брутен опериращ излишък/брутен смесен доход Методът на доходите се съставя паралелно с производствения метод за оценка на БВП и характеризира създаването на първичните доходи на участниците в производствения процес. БВП по метода на доходите се състои от компенсация на наетите лица, нето данъци върху производството и вноса, брутен опериращ излишък/брутен смесен доход и корективи. Компенсацията на наетите лица се състои от всички начисления на работодателя в полза на наетите лица - работна заплата в стойност и в натура, всички доплащания съгласно националното законодателство и социалноосигурителни и здравни вноски за сметка на работодателя. Нето други данъци (данъци минус субсидии) върху производството и вноса са включени като компонент на добавената стойност по отрасли и представляват свързани с производството като цяло некомпенсируеми плащания на работодателя към държавния бюджет, намалени със субсидиите върху производството, предоставени на стопанските единици. Брутен опериращ излишък/брутен смесен доход е балансираща статия в стойностния метод. Тя е измерител на резултата от производствената дейност на стопанските единици и се изчислява като разлика между брутната добавена стойност, компенсацията на наетите лица и нето данъците върху производството и вноса. Фиг. 3. Структура на кoмпонентите на брутната добавена стойност по метода на доходите за 2011 г. / -1.4 0.7 43.1 % -10 0 10 20 30 40 50 60 57.6 140 Статистически справочник 2012 Национални сметки 4. Брутен вътрешен продукт по компоненти на брутната добавена стойност по цени на съответната година Икономически сектори и групировки по икономически дейности Компенсация на наетите лица Нето данъци върху производството (данъци минус субсидии) Опериращ излишък и смесен доход, бруто Потребление на основен капитал Опериращ излишък, нето Смесен доход, нето Брутна добавена стойност по базисни цени Корективи БВП по пазарни цени 2008 24396 -539 33875 8300 25575 . 57733 11562 69295 2009 25810 -539 33424 9446 23977 . 58695 9626 68322 2010 27130 -599 34185 10347 23838 . 60716 9795 70511 (Млн. левове) 2011 27966 -456 37320 x x . 64831 10435 75265 Статистически справочник 2012 141 Национални сметки Инвестиции и потребление БВП по метода на разходите за крайно използване се изчислява като сума от индивидуалното потребление, колективното потребление, бруто образуването на основен капитал, изменението на запасите и външнотърговското салдо на стоки и услуги. Индивидуалното потребление на домакинствата се състои от крайни потребителски разходи на домакинствата, крайни потребителски разходи на правителството за предоставени индивидуални услуги на домакинствата и крайни потребителски разходи на НТООД. Колективното потребление се измерва с крайните разходи на правителството за колективни услуги, предоставени на обществото като цяло. Бруто образуването на основен капитал включва разходите за придобиване на дълготрайни нефинансови активи, включително увеличението на незавършеното строителство, намалени с приходите от продажба на съществуващи дълготрайни материални активи. Изменението на запасите включва изменение на запасите от суровини и материали, незавършено производство, готова продукция и стоки за препродажба в предприятията и изменение на запасите на домакинствата, резултат от некорпорираните им дейности. Външнотърговското салдо (износ минус внос на стоки и услуги) като компонент на крайно използвания БВП представлява разликата между стойността на изнесените и внесените стоки и услуги. Износът и вносът на стоки се отчитат по цени FOB. Фиг. 4. Структура на брутния вътрешен продукт по компоненти на крайното използване -65.8 -59.3 66.5 57.4 2.2 0.1 20.9 22.8 7.6 8.2 68.6 70.8 -80 -60 -40 2010 -20 0 2011 20 40 60 % 80 142 Статистически справочник 2012 Национални сметки 5. Брутен вътрешен продукт по компоненти на крайното използване, текущи цени (Млн. левове) Брутен вътрешен продукт Крайно потребление Индивидуално потребление Колективно потребление Бруто капиталообразуване Бруто образуване на основен капитал Физическо изменение на запасите Външнотърговско салдо (износ - внос) Износ на стоки и услуги Внос на стоки и услуги Статистическа разлика 2008 69295 57496 51277 6219 26015 23283 2732 -14216 40342 54557 0 2009 68322 54293 48264 6030 20063 19724 339 -6035 32458 38493 0 2010 70511 55709 49918 5791 16138 16077 61 -1336 40481 41817 0 2011 75265 57392 51636 5756 17364 15743 1621 509 50061 49552 0 6. Индекси на физическия обем на брутния вътрешен продукт по компоненти на крайното използване Брутен вътрешен продукт Крайно потребление Индивидуално потребление Колективно потребление Бруто капиталообразуване Бруто образуване на основен капитал Физическо изменение на запасите Външнотърговско салдо (износ - внос) Износ на стоки и услуги Внос на стоки и услуги Статистическа разлика 2008 106.2 102.6 103 98.5 . 121.9 . . 103 104.2 . 2009 94.5 92.7 92.4 95.1 . 82.4 . . 88.8 79 . 2010 100.4 100.5 100.6 99.5 . 81.7 . . 114.7 102.4 . 2011 101.7 99.7 99.8 98.2 . 90.3 . . 112.8 108.5 . (Предшестващата година = 100) Статистически справочник 2012 143 Национални сметки Производителност на труда Производителността на труда е съставен икономически показател, който съпоставя постигнатия резултат (новосъздадения продукт) с вложения трудов фактор при осъществяването на определена икономическа активност на определена икономическа територия за определен период. Основните съставни елементи на производителността на труда са показателите, измерващи резултата от осъществяваната производствена активност (числител), и показателите за вложения труд в производствения процес (знаменател). За целите на международните сравнения на производителността на труда на националните икономики е възприето използването на БВП. БДС е показател, който е приложим за изчисляване на производителността на труда както на национално ниво, така и на ниво производствени дейности. Фиг. 5. Индекси на физическия обем на БВП на един зает и един отработен човекочас (Предшестващата година = 100) 108 106 104 102 100 98 96 94 92 2008 2009 2010 2011 % 144 Статистически справочник 2012 Национални сметки 7. Брутен вътрешен продукт на един зает и един отработен човекочас по цени на съответната година (Левове) БВП на един зает БВП на един отработен човекочас 2008 18115 10.9 2009 18341 11.1 2010 19858 12.0 2011 22127 13.4 8. Брутна добавена стойност на един зает и един отработен човекочас по икономически сектори по цени на съответната година1 Икономически На един зает сектори и групировки по икономически 2009 2010 2011 дейности Аграрен сектор 3888.1 4228.9 5364.3 Индустрия 17607.1 19096.2 22499.0 Услуги 16954.3 18581.1 19986.1 Общо за икономиката 18341.4 19858.2 22126.8 На един отработен човекочас 2009 2.6 10.3 10.0 10.6 2010 2.8 11.2 11.0 11.7 (Левове) 2011 3.6 13.5 11.8 12.8 9. Индекси на физическия обем на брутната добавена стойност на един зает и един отработен човекочас1 (Предшестващата година = 100) Икономически сектори и групировки по икономически дейности Аграрен сектор Индустрия Услуги Общо за икономиката На един зает 2009 91.3 101.9 99.1 97.1 2010 97.4 104.5 95.3 105.3 2011 102.6 111.3 104.1 106.1 На един отработен човекочас 2009 2010 2011 91.2 97.2 102.5 101.5 104.9 113.4 99.4 95.4 103.4 97.1 105.5 106.2 1 За изчисленията на производителността на труда данните за брутната добавена стойност не включват условно начисления наем на лицата, живеещи в собствени жилища. Статистически справочник 2012 145 XI. ФИНАНСИ Статистически справочник 2012 147 Финанси Парични агрегати Паричната маса е показател, характеризиращ състоянието на паричното обращение и финансовата система. Тя се измерва с парични агрегати. Използват се паричните агрегати М1, М2 и М3. Паричният агрегат М1 - „тесни пари” - включва най-бързоликвидните инструменти, използвани за разплащане (пари извън парично-финансовите институции и овърнайт депозити в левове и в чуждестранна валута). Показателят „пари извън парично-финансовите институции” включва парите в обращение, намалени с парите в касите на други парично-финансови институции. Овърнайт депозитите съдържат депозити, които нямат определен срок и могат незабавно да се конвертират в пари в брой или да се преведат чрез банково нареждане или чек без ограничения или санкции. Тук се включват и депозитите до един ден. Паричният агрегат М2 включва паричния агрегат М1 и квазипарите. Квазипарите са пасиви на паричната система, които не се използват като директно средство за разплащане в даден момент, но са паричен потенциал, който в бъдеще при определени условия може да се окаже в сферата на паричното обращение. Те се състоят от депозити с договорен матуритет до две години и депозити, договорени за ползване след предизвестие (вкл. спестовни депозити) до три месеца. Най-широкият паричен агрегат е М3 (широки пари) и включва паричния агрегат М2 и търгуемите инструменти. Търгуемите инструменти обхващат най-нисколиквидните финансови инструменти, включени в паричната маса - репо сделки, акции/дялове на фондовете на паричния пазар и издадени дългови ценни книжа до две години. Фиг. 1. Паричен агрегат М3 60 50 40 30 20 10 0 . % 80 70 60 50 40 30 20 10 2006 2007 2008 2009 2010 2011 0 ( ) 3 ( 3 (% ) ) 148 Статистически справочник 2012 Финанси 1. Парична маса1,2 (Млн. левове) Широки пари М3 Пари М1 Пари извън парично-финансови институции Овърнайт депозити Пари М2 (М1 + квазипари) Квазипари Депозити с договорен матуритет до 2 години Депозити, договорени за ползване след предизвестие до 3 месеца Търгуеми инструменти 1 2 2008 2009 2010 2011* 45777.8 47690.1 50740.9 56957.7 19866.6 18125.0 18387.1 21026.9 8029.2 11837.5 45687.9 25821.3 21394.4 4426.9 89.9 7114.9 11010.1 47633.5 29508.5 25421.7 4086.9 56.6 7356.7 11030.4 50668.6 32281.6 27840.4 4441.2 72.3 7793.4 13233.5 56838.8 35811.9 30445.7 5366.2 118.9 Източник: БНБ. Дефиницията на паричните агрегати е в съответствие с изискванията на Европейската централна банка. Фиг. 2. Компоненти на паричния агрегат М3 60000 50000 40000 30000 20000 10000 0 . 2006 2007 - 2008 2009 , 2010 2011 3 2 Статистически справочник 2012 149 Финанси Вземания на парично-финансовите институции от правителствения и неправителствения сектор Вземанията на парично-финансовите институции от сектор „Държавно управление” и неправителствения сектор формират вътрешния кредит, който е част от нетните вътрешни активи, включени в Паричния отчет. Паричният отчет е част от месечната парична статистика, която се публикува от БНБ. Вътрешният кредит обхваща кредита на консолидирания сектор „Държавно управление” (нетни вземания от сектор „Централно държавно управление” и брутни вземания от сектори „Местно държавно управление” и „Социалноосигурителните фондове”) и кредита на неправителствения сектор (брутни вземания от нефинансови предприятия, финансови предприятия, домакинства и НТООД). Фиг. 3. Вземания на парично-финансовите институции от правителствения и неправителствения сектор . 60 50 40 30 20 10 0 % 80 70 60 50 40 30 20 10 2006 2007 2008 2009 2010 2011 0 ( ) ( . .) ( (% ) ) 150 Статистически справочник 2012 Финанси 2. Вземания на парично-финансовите институции от правителствения и неправителствения сектор1 (Млн. левове) 2011* Вземания от сектор „Държавно управление” -5175.2 -4011.0 -2258.7 -520.7 Централно държавно управление (нето) -5403.6 -4267.8 -2552.8 -850.0 Вземания 2949.4 2812.0 3598.1 4261.8 ДЦК 2949.4 2812.0 3320.7 3926.7 Репо сделки Кредити 0.0 0.0 277.4 335.0 Минус задължения (депозити и репо сделки) 8353.0 7079.8 6150.9 5111.7 Местно държавно управление и СОФ 228.4 256.8 294.2 329.3 Ценни книжа, различни от акции 56.2 64.6 65.1 66.9 Репо сделки 2.3 Кредити 170.0 192.2 229.1 262.4 Вземания от неправителствения сектор 49708.3 51585.0 52280.4 54259.6 Нефинансови предприятия 30651.5 31319.1 32087.3 34085.6 Репо сделки 13.5 12.2 27.1 33.4 Кредити 30242.3 30928.6 31677.8 33427.8 Ценни книжа, различни от акции 274.4 252.5 225.6 414.8 Акции и други капиталови инструменти 121.2 125.9 156.8 209.5 Финансови предприятия 958.8 1120.4 1206.0 1271.9 Репо сделки 32.0 24.7 22.5 38.5 Кредити 749.7 905.1 881.0 872.4 Ценни книжа, различни от акции 79.8 48.3 90.2 79.2 Акции и други капиталови инструменти 97.3 142.3 212.3 281.7 Домакинства и НТООД 18098.0 19145.5 18987.1 18902.2 Репо сделки 6.5 6.7 3.2 2.7 Кредити 18091.5 19138.8 18983.9 18899.5 2008 2009 2010 1 Източник: БНБ. Статистически справочник 2012 151 Финанси Лихвени проценти Лихвените проценти са по левови инструменти. Изчисляват се чрез претегляне със съответните обеми, с изключение на основния лихвен процент и дългосрочния лихвен процент за оценка на степента на конвергенция, които се изчисляват като средноаритметични величини. Постигнатата доходност на дългосрочни ДЦК е средно претеглена ефективна доходност от индивидуалните сделки с лихвоносни ДЦК на вторичния пазар през отчетния период. Дългосрочният лихвен процент за оценка на степента на конвергенция се определя на основата на доходността до падеж на вторичния пазар по дългосрочна ценна книга (бенчмарк), емитирана от Министерството на финансите и деноминирана в национална валута. Ефективните годишни лихвени проценти са средно претеглени съответно с обемите по нов бизнес през отчетния период или със салдата към края на отчетния период. Това са лихвените проценти, прилагани от банките по отношение на кредитите и депозитите на резидентните сектори „Нефинансови предприятия” и „Домакинства и НТООД”. Годишният процент на разходите включва всички лихвени плащания по кредита, както и всички такси, комисиони и други разходи за сметка на клиента, извършването на които е условие за отпускането на кредита. Изчислява се само за кредити за потребление и за жилищни кредити. Фиг. 4. Динамика на лихвените проценти 8 7 6 5 4 3 2 1 0 2006 2007 2008 2009 2010 2011 % 152 Статистически справочник 2012 Финанси 3. Лихвени проценти1, 2 (Проценти) Основен лихвен процент Междубанков паричен пазар Доходност на дългосрочни ДЦК Дългосрочен лихвен процент за оценка на степента на конвергенция Нов бизнес3 Депозити с договорен матуритет Краткосрочни кредити, различни от овърдрафт Дългосрочни кредити, различни от овърдрафт Годишен процент на разходите Салда3 Овърнайт депозити4 Депозити с договорен матуритет Овърдрафт4 Краткосрочни кредити, различни от овърдрафт Дългосрочни кредити, различни от овърдрафт 2008 5.12 5.29 4.99 5.38 5.58 10.69 10.55 11.46 0.79 6.01 11.39 11.27 11.54 2009 2.40 2.43 5.50 7.21 6.97 10.15 11.82 13.84 0.69 6.80 11.31 9.91 11.06 2010 0.20 0.30 4.72 6.01 5.36 8.47 11.28 13.31 0.55 5.53 10.86 9.89 10.89 2011 0.20 0.24 4.43 5.36 4.75 7.29 10.72 12.83 0.53 5.27 10.41 8.98 10.69 Източник: БНБ. Лихвените проценти са по левови инструменти. Данните за 2011 г. са предварителни. Ефективни годишни лихвени проценти, прилагани от банките, по отношение на кредити и депозити на сектори „Нефинансови предприятия” и „Домакинства и нетърговски организации, обслужващи домакинствата (НТООД)”. 4 Лихвените проценти по нов бизнес и по салда съвпадат. 1 2 3 Статистически справочник 2012 153 Финанси Депозити и кредити на сектор „Домакинства и НТООД” Депозитите са средствата, приети от ПФИ, които могат да бъдат платими на виждане, платими без срок на предизвестие, със срок на предизвестие или при други предварително договорени условия на плащане. Депозитите се приемат по договореност между страните, като се уговорят условията по воденето на депозитните сметки, размерът на лихвата, сроковете на изплащане и санкции за страните при неизпълнение на договореностите. Те са задължение (пасив) на финансовите институции. Депозитите с договорен матуритет не са незабавно на разположение, тъй като имат договорен срок преди тегленето им. Тези депозити не могат да се използват за извършване на плащания и не са конвертируеми в пари в брой, без какъвто и да е вид значимо ограничение или глоба. Депозитите, договорени за ползване след предизвестие, включват спестовни депозити и други депозити, договорени за ползване след предизвестие. Спестовните депозити са непрехвърляеми депозити без определен матуритет, които служат за съхранение на пари на домакинствата срещу издаване на лична спестовна книжка или аналогичен документ. Такива депозити са жилищните влогове, детските влогове и други. Другите депозити, договорени за ползване след предизвестие, са непрехвърляеми депозити без определен матуритет, които не могат да бъдат конвертирани в пари в брой без период на предизвестие. При тях конвертирането в пари в брой не е възможно или е възможно преди срока на предизвестието, но с някаква санкция. Тук се отнасят и непрехвърляеми депозити, които са с фиксиран матуритет, но конвертирането им в пари в брой преди настъпването на матуритета им е възможно само срещу предизвестие. Фиг. 5. Годишен ръст на депозитите и кредитите на сектор „Домакинства и НТООД” 60 50 40 30 20 10 0 -10 2006 2007 2008 2009 2010 2011 % „ ” ( 2 „ , ” , 3 ) 154 Статистически справочник 2012 Финанси Кредитите са финансови активи, възникнали с цел осигуряване на парични средства, стоки или услуги на кредитополучателя. Условията по кредитите (фиксирани от кредитора или договорени) обикновено се оформят с непрехвърляем документ. Кредитът е безусловен дълг, който трябва да бъде изплатен при падежа му и да носи доход под формата на лихва. Овърдрафтът е кредит, отпуснат от кредитните институции в случаите, когато средствата по разплащателните сметки на клиентите не са достатъчни да покрият наредените плащания. Погасяването се извършва автоматично при постъпване на суми по разплащателните сметки. Включват се кредити както с предварително договорени лихвени условия и размер, така и без уговорка. Потребителски кредити - кредити, предоставени за покупка на стоки и услуги, които се употребяват лично от домакинствата. Жилищни кредити - кредити, предоставени на домакинствата с цел инвестиране в жилища за собствено ползване или наем, вкл. за строителство и за подобрения на жилища. Други кредити - всички останали видове кредити, предоставени на домакинствата, вкл. кредити за обучение и лечение. В показателя се включват всички кредити с търговска или производствена цел, както и кредитите за НТООД. 4. Депозити и кредити на сектор „Домакинства и НТООД”¹ (Млн. левове) 2008 Депозити на сектор „Домакинства и НТООД” В левове Депозити с договорен матуритет до 2 години Депозити, договорени за ползване след предизвестие до 3 месеца Овърнайт депозити В чуждестранна валута2 Кредити на сектор „Домакинства и НТООД” В левове Овърдрафт Потребителски кредити Жилищни кредити Други кредити В чуждестранна валута3 2009 2010 2011* 21004.1 23635.9 26661.9 30118.7 9409.4 10549.2 12602.4 15245.1 4665.3 2088.5 2655.7 11594.8 6059.4 2004.6 2485.2 13086.6 7646.5 2265.9 2690.0 14059.5 9392.4 2809.2 3043.5 14873.6 18091.5 19138.8 18983.9 18899.5 12800.4 13107.3 12211.9 11406.6 1719.1 1766.1 1578.1 1433.1 6360.8 6634.0 6175.7 5766.5 3975.0 4099.4 3932.1 3694.5 745.5 607.9 526.1 512.5 5291.1 6031.4 6772.0 7492.9 Източник: БНБ. 2 Показателят включва данни за овърнайт депозити, депозити с договорен матуритет до 2 години и депозити, договорени за ползване с предизвестие до 3 месеца. 3 Показателят включва овърдрафт, потребителски кредити, жилищни кредити и други кредити. 1 Статистически справочник 2012 155 XII. ЦЕНИ Статистически справочник 2012 157 Цени Индекс на потребителските цени - годишна инфлация Индексът на потребителските цени е официален измерител на инфлацията в Република България. Той оценява общото относително изменение на цените на стоките и услугите, използвани от домакинствата за лично (непроизводствено) потребление, и се изчислява, като се прилага структурата на крайните парични потребителски разходи на българските домакинства. Основен източник на информация за разходите е изследването на бюджетите на домакинствата в страната. ИПЦ в година t се изчислява при структура на разходите от година t -1. От 1999 г. НСИ прилага усъвършенствана методика за конструиране и изчисляване на индекса на потребителските цени в съответствие с изискванията на Евростат и препоръките на МВФ. За осигуряване на съпоставими серии с индекси на потребителските цени е извършена ревизия на месечните индекси за периода януари 1995 - декември 2000 година. Верижните индекси на потребителските цени измерват изменението на цените през текущия месец спрямо предходния месец. Верижните индекси на потребителските цени са измерители на месечната инфлация. 12-месечните индекси на потребителските цени измерват изменението на цените през текущия месец спрямо същия месец на предходната година. 12-месечните индекси на потребителските цени са измерители на годишната инфлация. Индексите на потребителските цени с натрупване от началото на годината измерват изменението на цените през текущия месец спрямо декември на предходната година. Индексите на потребителските цени с натрупване от началото на годината са измерител на натрупаната инфлация от началото на годината. През декември всяка година 12-месечният индекс и индексът с натрупване от началото на годината са равни. Фиг. 1. Индекси на потребителските цени по месеци на 2011 г. (Годишна и месечна инфлация) 7 % 5 3 1 -1 5.2 4.5 5.6 4.6 4.8 4.8 4.4 4.1 3.3 3.5 3.1 2.8 I II III IV V VI VII VIII I X XI XII Годишна инфлация (съответният месец на 2010 = 100) Месечна инфлация (предшестващият месец = 100) 158 Статистически справочник 2012 Цени 1. Годишни индекси на потребителските цени по основни групи стоки (Годишна инфлация - %) (Декември спрямо декември на предшестващата година = 100) Потребителски групи Общ ИПЦ Хранителни продукти и безалкохолни напитки Алкохолни напитки и тютюневи изделия Облекло и обувки Жилища (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива Жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома Здравеопазване Транспорт Съобщения Свободно време, развлечения и културен отдих Образование Ресторанти и хотели Разнообразни стоки и услуги 2008 7.8 6.0 14.7 9.3 15.5 6.1 4.5 1.8 -6.0 8.9 18.0 13.9 10.2 2009 0.6 -3.4 18.0 -1.4 -2.0 1.2 5.8 2.5 -0.8 3.3 8.8 4.0 6.6 2010 4.5 4.0 26.4 0.1 3.8 -0.6 1.0 10.1 -1.2 -0.9 1.6 1.5 4.0 2011 2.8 4.3 0.0 3.1 2.2 -0.2 3.0 4.0 -0.6 -2.3 4.5 3.3 2.6 Фиг. 2. Индекси на потребителските цени по групи стоки (Годишна инфлация) -3.2 4.0 4.2 4.1 1.8 4.4 3.8 7.5 2.2 0.8 1.6 -5 -3 2009 -1 1 2010 2.2 % 3 5 2011 7 9 Статистически справочник 2012 159 Цени Индекс на потребителските цени - средногодишна инфлация Средногодишните индекси на потребителските цени измерват средното изменение на цените за дванадесетте месеца на текущата година спрямо средното изменение на цените за дванадесетте месеца на предходната година. Средногодишните индекси на потребителските цени са измерители на средногодишната инфлация. Фиг. 3. Индекси на потребителските цени (Средногодишна инфлация) 14 12 10 % 12.3 8.4 8 6 4 7.3 5.8 6.1 5.0 2.3 2.8 2.4 4.2 2 0 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 Фиг. 4. Индекси на потребителските цени по групи стоки (Средногодишна инфлация) -0.3 -0.3 3.6 3.5 Хранителни стоки Нехранителни стоки 6.8 6.5 8.8 Обществено хранене Услуги -2 0 2.9 3.0 1.2 4.8 1.6 2 2009 4 2010 6 2011 8 10 % 160 Статистически справочник 2012 Цени 2. Средногодишни индекси на потребителските цени (1995 = 100) 2008 Общ ИПЦ 5837.42 2009 5998.13 2010 6144.43 2011 6403.71 3. Средногодишни индекси на потребителските цени по основни групи стоки (Средногодишна инфлация - %) (Предшестващата година = 100) Потребителски групи Общ ИПЦ Хранителни продукти и безалкохолни напитки Алкохолни напитки и тютюневи изделия Облекло и обувки Жилища (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива Жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома Здравеопазване Транспорт Съобщения Свободно време, развлечения и културен отдих Образование Ресторанти и хотели Разнообразни стоки и услуги 2008 12.3 16.7 10.3 10.3 12.0 5.5 4.6 14.6 -1.9 4.6 13.6 18.3 10.7 2009 2.8 -0.6 18.9 3.9 6.4 4.2 3.6 -4.9 -5.2 5.8 15.0 8.2 8.3 2010 2.4 -0.4 25.1 -1.6 0.5 -0.7 3.2 8.1 -0.8 2.0 5.7 1.8 4.5 2011 4.2 6.9 5.2 2.0 2.2 -0.1 2.3 8.2 -0.9 -1.9 2.6 2.7 3.0 Статистически справочник 2012 161 Цени Хармонизиран индекс на потребителските цени Хармонизираният индекс на потребителските цени е сравнима мярка на инфлацията на страните от ЕС. Той е един от критериите за ценовата стабилност и за присъединяването на България към eврозоната. ХИПЦ, както и ИПЦ, измерва общото относително изменение в равнището на цените на стоките и услугите. Двата индекса се изчисляват от една и съща кошница от стоки и услуги и от едни и същи цени, но се различават по използваните тегла. ХИПЦ се изчислява с тегла, представляващи относителните дялове по групи стоки на индивидуалното и колективното потребление на всички домакинства (включително институционалните и чуждестранните) на икономическата територия на страната. Основен източник на информация за теглата са данните от националните сметки. ХИПЦ в година t се изчислява с тегла от година t - 3. С приложението на вътрешната концепция от януари 2007 г. беше постигната пълна хармонизация с изискванията на Евростат. За осигуряването на съпоставими серии от индекси ХИПЦ беше ревизиран за периода януари 2005 - декември 2006 година. Фиг. 5. Хармонизирани индекси на потребителските цени по месеци на 2011 г. (Годишна и месечна инфлация) 5 % 4.3 3 1 -1 4.6 4.6 3.3 3.4 3.5 3.4 3.1 2.9 3.0 2.6 2.0 I II III IV V VI VII VIII IX X XI XII Годишна инфлация (съответният месец на 2010 = 100) Месечна инфлация (предшестващият месец = 100) Фиг. 6. Хармонизирани индекси на потребителските цени (Средногодишна инфлация) 14 % 12 10 8 5.8 6 4 2 0 2002 12.0 7.4 7.6 2.5 2004 2005 2006 2007 2008 2009 3.0 2010 3.4 6.1 2.3 2003 6.0 2011 162 Статистически справочник 2012 Цени 4. Средногодишни хармонизирани индекси на потребителските цени (2005 = 100) Общ ХИПЦ 2008 129.36 2009 132.56 2010 136.58 2011 141.21 5. Средногодишни хармонизирани индекси на потребителските цени по основни групи стоки (Средногодишна инфлация - %) (Предшестващата година = 100) Потребителски групи Общ ХИПЦ Хранителни продукти и безалкохолни напитки Алкохолни напитки и тютюневи изделия Облекло и обувки Жилища (наеми, текущ ремонт и поддържане), вода, електроенергия, газ и други горива Жилищно обзавеждане, домакински уреди и принадлежности и обичайно поддържане на дома Здравеопазване Транспорт Съобщения Свободно време, развлечения и културен отдих Образование Ресторанти и хотели Разнообразни стоки и услуги 2008 12.0 16.2 10.0 10.5 10.8 5.2 6.7 15.0 -1.7 3.4 13.6 17.2 11.8 2009 2.5 -0.9 17.9 4.4 7.2 3.8 4.4 -4.7 -5.1 5.3 15.1 7.6 10.9 2010 3.0 -0.5 23.9 -1.1 0.9 -0.1 2.7 6.0 -1.0 1.9 5.9 0.5 9.9 2011 3.4 6.5 5.2 2.0 2.2 -0.2 6.0 6.0 -1.4 -3.7 2.7 1.0 4.4 Фиг. 7. Хармонизирани индекси на потребителските цени по избрани групи стоки (Средногодишна инфлация) Хранителни продукти и безалкохолни напитки Жилища (наеми, ремонт), вода, енергия, горива -4.7 -0.9 -0.5 6.5 7.2 0.9 2.2 Транспорт 6.0 6.0 7.6 0.5 1.0 Ресторанти и хотели -6 -4 -2 0 % 2 4 6 8 10 2009 2010 2011 Статистически справочник 2012 163 Цени Индекс на цените на производител Индексите на цените на производител на вътрешния пазар в промишлеността измерват изменението на цените на промишлените продукти, произвеждани от промишлените предприятия и продавани на вътрешния пазар, на основата на постоянна извадка от предприятия и продукти. Наблюдаваните цени не включват данък добавена стойност, акцизи и субсидии. Индексите на цените се изчисляват при фиксирана база по формулата на Ласпер. След получаване на информацията от предприятията за цените на представителните продукти се изчисляват единични индекси на всеки един от тях (ценовото съотношение на цената за текущия месец към средногодишната цена през базисната година), след което се претеглят със структурата на оборота на различни нива на агрегация през базисната 2005 година. Фиг. 8. Индекси на цените на производител на вътрешния пазар в промишлеността (2005 = 100) 180 150 120 90 60 30 0 88.5 93.3 108.7 117.4 % 148.1 133.0 100.0 127.2 136.3 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 164 Статистически справочник 2012 Цени 6. Индекси на цените на производител на вътрешния пазар по подсектори на промишлеността Подсектори, КИД - 2008 Общо Добивна промишленост Преработваща промишленост Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия Производство на текстил, облекло, обувки и други изделия от обработени кожи без косъм; обработка на кожи Производство на дървен материал, хартия, картон и изделия от тях (без мебели); печатна дейност Производство на кокс и рафинирани нефтопродукти Производство на химични продукти Производство на лекарствени вещества и продукти Производство на изделия от каучук, пластмаси и други неметални минерални суровини Производство на основни метали и метални изделия, без машини и оборудване Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти Производство на електрически съоръжения Производство на машини и оборудване с общо и специално предназначение Производство на превозни средства Производство, н.д.; ремонт и инсталиране на машини и оборудване Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива Код B C CA 2009 2010 2011 2009 2010 2011 предшестващата 2005 = 100 година = 100 127.2 136.3 148.1 95.6 107.2 108.6 153.4 182.4 194.5 91.8 118.9 106.6 117.0 126.8 139.5 90.8 108.4 110.0 128.0 131.6 142.8 98.3 102.8 108.5 CB CC CD CE CF CG CH CI CJ CK CL CM 119.4 122.6 129.9 105.0 102.7 106.0 118.0 117.5 123.0 99.7 99.6 104.6 .. .. .. .. .. .. 127.5 131.2 144.1 103.7 102.9 109.8 106.4 108.8 109.3 101.8 102.3 100.4 123.8 119.7 119.5 102.0 110.9 125.5 133.7 111.2 112.1 112.1 96.7 99.9 87.9 113.2 106.5 98.6 100.8 100.0 127.3 131.2 136.3 100.6 103.1 103.9 123.5 124.5 129.7 103.1 100.8 104.1 115.1 117.1 117.2 103.2 101.7 100.1 121.6 124.1 129.9 103.7 102.1 104.6 D 150.5 154.1 163.8 108.2 102.4 106.3 Статистически справочник 2012 165 Цени Цени на производител в селското стопанство Изследването за цените на производител в селското стопанство се провежда в съответствие с основните изисквания на Методологията на Евростат за статистиката на селскостопанските цени (Handbook of Agricultural Price Statistics). Наблюдението е извадково и се провежда тримесечно. Обект на наблюдение е цената на производител на дефиниран конкретен продукт. Това е цената на най-голямата по количество покупка/продажба в съответния месец от отчетния период. При ежедневни сделки се отбелязва цената към средата на месеца. Цената на производител е цената на изхода на земеделското стопанство, т.е. тя не включва разходи за доставка, съхранение, транспорт и други разходи, възникнали при продажбата или закупуването на селскостопански продукти. Цената не включва получените субсидии върху продуктите (ако има такива), ДДС и други платени данъци. На основата на събраната информация за цените на производител в селското стопанство се изчисляват индекси на цените на производител при база 2005 = 100 и предшестващата година = 100. Фиг. 9. Индекси на цените на производител в селското стопанство за 2011 г. 180 160 140 120 100 80 60 40 20 0 2005 = 100 Общо Растениевъдство 2010 = 100 Животновъдство % 166 Статистически справочник 2012 Цени 7. Индекси на цените на производител на селскостопанските продукти и животни за 2011 г. 2011 в % към 2005 153.2 164.3 215.6 169.0 151.0 134.8 134.0 104.3 101.3 132.9 112.2 135.5 97.2 126.7 106.5 144.0 146.8 146.2 151.9 121.1 139.2 2010 120.2 125.3 134.4 129.9 112.1 88.3 83.8 110.5 90.0 109.0 103.1 105.3 100.7 109.2 102.1 113.9 118.2 117.1 134.9 90.8 141.1 Общо Растениевъдство Зърнени култури Технически култури Фуражни култури Картофи Зеленчуци Плодове Други растителни продукти Животновъдство Живи животни Живи животни от рода на едрия рогат добитък Живи животни от рода на свинете Живи животни от рода на овцете и козите Домашни птици Животински продукти Сурово мляко Краве мляко Други видове мляко Яйца Други животински продукти Статистически справочник 2012 167 Цени Цени на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство Изследването за цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство, се провежда в съответствие с основните изисквания на Методологията на Евростат за статистиката на селскостопанските цени (Handbook of Agricultural Price Statistics). Провеждат се пет наблюдения за цените на минералните торове, фуражите, препаратите за растителна защита, ветеринарномедицинските продукти и семената. Наблюденията са извадкови и се провеждат тримесечно. Обект на наблюдение са покупните/продажните цени на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство. Наблюдаваната единична цена е цената на входа на земеделското стопанство, т.е. цената, която купувачът действително е платил за продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство. Тя включва данъците и таксите и изключва субсидиите и приспадаемия ДДС. На основата на информацията от петте наблюдения, както и от други наблюдения, провеждани от НСИ, се изчислява общ индекс на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство (междинното потребление) при база 2005 = 100 и предшестващата година = 100. Фиг. 10. Индекси на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за 2011 г. 180 160 140 120 100 80 60 40 20 0 % 2005 = 100 Общо Посевен и посадъчен материал Електроенергия, горива и други Минерални торове 2010 = 100 Пестициди и други агрохимикали Ветеринарномедицински продукти Фуражи 168 Статистически справочник 2012 Цени 8. Индекси на цените на продуктите и услугите за текущо потребление в селското стопанство за 2011 г. 2011 в % към 2005 148.3 139.5 158.4 181.4 182.2 178.9 239.4 210.3 155.2 100.3 100.6 102.8 99.9 115.5 147.4 169.5 132.6 159.4 134.3 141.0 2010 109.3 104.5 113.5 120.0 120.4 121.4 107.2 107.6 106.7 97.8 99.2 98.4 97.3 99.3 115.5 117.1 114.2 101.2 101.1 102.3 Общо Посевен и посадъчен материал Електроенергия, горива и други Минерални торове Преки торове Азотни торове Фосфорни торове Калиеви торове Смесени торове Пестициди и други агрохимикали Фунгициди Инсектициди Хербициди Ветеринарномедицински продукти Фуражи Преки фуражи Смесени фуражи Поддръжка и ремонт на превозни средства, машини и дребно оборудване Поддръжка и ремонт на селскостопански сгради Други стоки и услуги Статистически справочник 2012 169 XIII. ИЗНОС И ВНОС НА СТОКИ Статистически справочник 2012 171 Износ и внос на стоки Външнотърговски стокообмен Показателите, характеризиращи стокообмена на Република България, се базират на данни за износа и вноса от Единния административен документ за търговията с трети страни, месечните Интрастат декларации за изпращания и пристигания на стоки на задължените фирми при търговията със страни - членки на Европейския съюз, статистически оценки на необхванатите стокови потоци при вътрешнообщностната търговия със стоки и допълнителна информация от други административни източници. Основен търговски партньор на България през последните години е ЕС, като над половината от износа и вноса на страната се осъществява със страните членки. Фиг. 1. Износ и внос 50000 40000 30000 20000 10000 0 . 2008 1 2009 1 2010 2011 (FOB) 1 (CIF) Данните са ревизирани по проект „Намаляване на асиметриите в Интрастат“ на Евростат. Фиг. 2. Износ и внос по икономически зони за 2011 г. 30000 25000 20000 15000 10000 5000 0 . 172 Статистически справочник 2012 Износ и внос на стоки 1. Външнотърговски стокообмен Стокообмен - млн. лв. Износ (FOB) Внос (CIF) 20081 20091 2010 2011 78816.3 55887.0 68074.5 85220.9 29736.4 22881.6 30435.0 39560.0 49079.9 33005.4 37639.5 45660.9 2. Брой на страните, търговски партньори на България Стокообмен Износ Внос 20081 208 204 168 20091 204 201 161 2010 200 195 168 2011 201 198 166 3. Износ и внос по групи страни (Млн. левове) Износ от него: ОНД ОИСР ЕС ЕАСТ Внос от него: ОНД ОИСР ЕС ЕАСТ 1 20081 20091 2010 2011 29736.4 22881.6 30435.0 39560.0 1663.9 1176.5 1819.7 2347.0 3541.8 2414.4 3560.2 4702.9 17833.5 14857.7 18520.1 24737.2 232.1 214.4 246.1 324.3 49079.9 33005.4 37639.5 45660.9 11455.9 6600.9 8125.9 10573.8 4330.2 2809.5 3035.1 3401.6 27820.9 19789.1 22015.2 27035.2 450.9 362.6 365.4 384.8 Данните са ревизирани по проект „Намаляване на асиметриите в Интрастат“ на Евростат. Статистически справочник 2012 173 Износ и внос на стоки Износ по страни - основни търговски партньори Географското разпределение на данните за износа е по страни, за които са изпратени стоките. На графиката са показани топ 10 страни в износната листа на страната. Износът на България, разпределен според Стандартната външнотърговска класификация, отбелязва най-голям относителен дял на групата на артикулите, класифицирани главно според вида на материала, следвани от групата на машини, оборудване и превозни средства. Фиг. 3. Износ - топ 10 страни за 2011 г. . 0 1000 2000 3000 4000 5000 Фиг. 4. Структура на износа по раздели на SITC, рев. 4, за 2011 г. 0.2 % 14.1 % 9.6 % 2.0 % 10.0 % , ( ( . , ) ) , 13.7 % 16.9 % 0.7 % 7.9 % 24.9 % , , , . . , . . 174 Статистически справочник 2012 Износ и внос на стоки 4. Износ по страни - основни търговски партньори Страни Общо в това число: Австрия Алжир Белгия Великобритания Германия Гърция Египет Иран Италия Китай Либия Ливан Република Македония Нидерландия Полша Румъния Русия САЩ Сирия Словакия Сърбия Тунис Турция Украйна Унгария Франция Чехия Швейцария Швеция Япония (Млн. левове) 20081 20091 2010 2011 29736.4 22881.6 30435.0 39560.0 611.9 82.4 1755.0 624.2 2705.4 2950.4 90.9 90.6 2487.7 214.4 28.0 137.9 670.1 422.8 567.8 2157.1 807.0 463.8 341.1 201.3 1297.6 129.2 2618.2 345.2 278.6 1231.4 264.3 156.2 137.5 35.1 448.9 59.9 1298.3 449.4 2582.5 2186.2 204.5 49.7 2137.0 187.7 13.8 63.5 467.8 362.0 359.5 1975.2 571.1 357.7 126.8 185.2 727.1 89.6 1655.6 196.0 264.4 1025.1 183.8 163.9 128.1 28.1 574.6 99.2 1148.7 592.6 3244.1 2419.0 201.9 101.7 2955.6 366.5 60.9 123.1 650.1 458.6 523.2 2772.2 863.2 414.7 155.0 204.6 1075.4 65.4 2576.2 387.3 387.4 1229.0 286.4 193.8 152.7 31.6 762.3 93.0 2022.3 739.6 4719.4 2787.8 330.9 107.4 3365.5 571.5 11.8 64.3 876.6 703.3 706.2 3780.1 1028.4 514.2 58.4 216.9 928.7 156.2 3371.3 554.3 499.5 1676.8 425.7 244.4 191.3 44.8 (Млн. левове) 5. Износ по раздели на SITC, рев. 4 Общо Храни и живи животни Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата) Минерални горива, масла и подобни продукти Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход Химични вещества и продукти Артикули, класифицирани главно според вида на материала Машини, оборудване и превозни средства Разнообразни готови продукти, н.д. Стоки и сделки, н.д. 1 20081 20091 2010 2011 29736.4 22881.6 30435.0 39560.0 2424.2 2373.9 3261.2 3787.1 584.1 676.9 679.1 795.8 1934.4 1650.5 2647.9 3959.1 4889.5 2956.8 4111.5 5421.2 146.0 154.8 203.0 294.3 2386.1 1759.4 2424.1 3122.1 7871.9 5263.8 7062.4 9850.5 4680.1 3853.3 5094.5 6683.7 4800.3 4166.1 4921.6 5595.4 19.8 26.1 29.7 50.8 Данните са ревизирани по проект „Намаляване на асиметриите в Интрастат“ на Евростат. Статистически справочник 2012 175 Износ и внос на стоки Внос по страни - основни търговски партньори Географското разпределение на данните за вноса е по страни, от които са изпратени стоките. На графиката са показани топ 10 страни, от които внасяме стоки. Разпределението на вноса по Стандартната външнотърговска класификация показва най-голям дял на групата на минерални горива, масла и подобни продукти, следвана от групата на машини, оборудване и превозни средства. Фиг. 5. Внос - топ 10 страни за 2011 г. . 0 2000 4000 6000 8000 10000 Фиг. 6. Структура на вноса по раздели на SITC, рев. 4, за 2011 г. 6.4 % 0.4 % 7.5 % 1.2 % 9.8 % , ( ( . , ) ) 22.9 % 23 % , 0.5 % 16.9 % 11.4 % , , , . . , . . 176 Статистически справочник 2012 Износ и внос на стоки 6. Внос по страни - основни търговски партньори Страни Общо в това число: Австрия Алжир Белгия Великобритания Германия Гърция Египет Италия Китай Либия Ливан Република Македония Нидерландия Полша Румъния Русия САЩ Сирия Словакия Сърбия Тунис Турция Украйна Унгария Франция Чехия Швейцария Швеция Япония (Млн. левове) 20081 20091 2010 2011 49079.9 33005.4 37639.5 45660.9 2021.4 1.6 888.0 659.9 5844.0 2597.2 51.1 3901.5 1478.5 14.8 20.6 555.8 1229.3 1046.8 2756.4 7054.2 527.4 117.5 424.1 356.8 124.1 2729.9 3596.6 1481.2 1652.5 1070.1 417.1 361.6 275.1 1335.5 2.3 557.8 451.2 4057.4 2015.3 44.0 2544.1 891.7 11.0 11.3 345.7 914.6 728.9 1868.7 4424.0 280.4 80.6 379.4 281.6 11.5 1798.3 1583.5 1137.0 1162.2 898.7 304.3 190.7 148.5 1307.2 9.5 712.1 593.2 4374.5 2232.7 153.8 2773.7 965.1 4.7 13.9 501.9 1052.2 788.0 2622.4 6115.0 260.9 58.7 407.5 394.6 30.2 2047.0 1571.6 1168.6 1231.7 711.5 340.8 196.8 136.5 1532.1 43.4 776.5 710.6 5016.2 2555.3 149.8 3260.6 1328.1 2.0 12.3 499.0 1159.4 873.9 3152.8 8067.2 388.6 72.4 549.6 495.7 18.2 2170.3 1833.4 1383.6 1483.3 790.0 355.0 286.8 133.9 (Млн. левове) 7. Внос по раздели на SITC, рев. 4 Общо Храни и живи животни Безалкохолни и алкохолни напитки и тютюн Необработени (сурови) материали, негодни за консумация (изкл. горивата) Минерални горива, масла и подобни продукти Мазнини, масла и восъци от животински и растителен произход Химични вещества и продукти Артикули, класифицирани главно според вида на материала Машини, оборудване и превозни средства Разнообразни готови продукти, н.д. Стоки и сделки, н.д. 1 20081 20091 2010 2011 49079.9 33005.4 37639.5 45660.9 2645.7 2625.3 2857.4 3446.9 475.0 476.0 495.3 553.1 3290.9 10723.8 187.2 4316.3 9512.3 14485.5 3393.0 50.2 2253.1 6599.5 136.2 3692.8 5684.1 8845.3 2613.2 79.9 3220.0 4485.1 8487.3 10519.5 171.0 4407.6 211.8 5190.0 6356.0 7720.6 8750.4 10470.1 2776.0 2932.6 118.5 131.2 Данните са ревизирани по проект „Намаляване на асиметриите в Интрастат“ на Евростат. Статистически справочник 2012 177 Износ и внос на стоки Износ и внос по стоки При отчитането на външнотърговските стокови потоци НСИ прилага Специалната система на търговия. Отчитането по видове стоки се извършва съгласно Комбинираната номенклатура. 8. Износ на някои стоки Стоки Свинско месо (прясно, охладено или замразено) - хил. т Месо от домашни птици (прясно, охладено или замразено) - хил. т Бяло саламурено сирене и кашкавал хил. т Домати (пресни или охладени) - хил. т Краставици и корнишони (пресни или охладени) - хил. т Царевица - хил. т Консервирани домати - хил. т Други консервирани зеленчуци - хил. т Суров или необработен тютюн - хил. т Цигари - хил. т Паста за зъби - хил. т Пневматични гуми от каучук (нови) хил. т Мъжки костюми, ансамбли, сака, панталони и други за мъже или момчета млн. лв. Мъжки ризи - млн. лв. Кожени обувки - хил. чф. Помпи за течности - млн. лв. Стругове - хил. т Електрически акумулатори - млн. лв. Мебели - млн. лв. 1 20081 1.1 9.8 15.0 5.9 10.1 225.9 2.6 31.9 56.7 5.2 2.9 1.5 462.5 124.2 6699.6 40.6 7.5 219.1 184.3 20091 1.2 24.0 14.5 10.7 10.3 585.5 4.0 26.1 59.1 8.1 3.0 1.4 340.8 92.6 6335.1 27.0 2.8 172.4 129.9 2010 1.7 38.2 14.3 4.8 10.9 654.0 4.3 23.7 40.2 13.3 3.6 1.7 361.0 96.7 7128.9 59.9 3.8 244.1 146.8 2011 4.7 41.4 14.5 2.3 14.7 939.0 3.1 22.4 47.3 16.2 2.3 2.1 442.6 102.4 6321.6 135.8 4.5 305.4 168.9 Данните са ревизирани по проект „Намаляване на асиметриите в Интрастат“ на Евростат. 178 Статистически справочник 2012 Износ и внос на стоки 9. Внос на някои стоки Стоки Банани - хил. т Портокали - хил. т Лимони - хил. т Грейпфрути - хил. т Маслини - хил. т Кафе на зърна - хил. т Пипер (черен или бял) - т Ориз - хил. т Маргарин - хил. т Шоколад - хил. т Плодови и зеленчукови сокове - хил. т Захар - хил. т Соев шрот - хил. т Сол - хил. т Каменни въглища (без антрацит) - хил. т Антрацит - хил. т Кокс - хил. т Целулоза - хил. т Вестникарска хартия - хил. т Цигарена хартия - хил. т Памук (вкл. линтер) - хил. т Обувки (кожени) - хил. чф. Тръби от чугун и стомана - хил. т Хладилници - хил. бр. Перални машини - хил. бр. Прахосмукачки - хил. бр. Телевизори - хил. бр. Битови шевни машини - хил. бр. Зърнокомбайни - бр. Пътнически автомобили - хил. бр. Товарни автомобили - хил. бр. Автобуси и тролейбуси - бр. Велосипеди - хил. бр. Мотоциклети - хил. бр. Трактори - хил. бр. Мотокултиватори - бр. Фотоапарати - млн. лв. Битови часовници - хил. бр. 1 20081 40.7 13.3 11.5 8.5 28.4 26.1 844.4 15.4 11.2 10.0 17.9 321.7 115.0 104.1 2141.2 2843.9 107.3 12.5 44.2 1.9 10.7 3989.2 92.8 168.0 246.9 367.7 641.0 12.1 734 142.2 18.5 2180 27.3 12.0 8.4 402 0.4 1506.9 20091 37.6 18.5 22.1 12.3 29.0 26.0 1313.6 29.9 10.7 9.4 15.2 226.8 112.8 97.9 1140.7 1908.4 72.4 13.0 45.5 2.0 6.5 2604.7 47.9 99.2 164.3 249.3 737.7 5.1 588 55.9 5.0 438 45.5 5.7 4.1 154 0.2 729.8 2010 42.0 22.1 12.1 11.3 19.2 26.7 1342.7 22.6 10.9 15.2 16.7 311.5 101.5 215.4 1128.7 1858.4 68.8 10.0 47.2 2.1 6.3 4369.0 53.0 97.6 170.0 330.1 748.6 4.7 431 55.2 4.9 451 30.3 2.3 5.4 512 0.1 997.9 2011 49.7 27.4 13.8 11.3 18.9 24.6 972.7 25.1 9.1 16.0 14.3 296.1 121.8 214.7 1032.2 2203.8 63.7 21.7 50.0 2.6 2.4 2753.0 57.3 104.1 137.5 238.3 695.8 9.9 674 65.8 6.6 298 39.4 3.3 7.0 324 0.1 1077.9 Данните са ревизирани по проект „Намаляване на асиметриите в Интрастат“ на Евростат. Статистически справочник 2012 179 XIV. ПЛАТЕЖЕН БАЛАНС Статистически справочник 2012 181 Платежен баланс Платежен баланс Платежният баланс на България (аналитично представяне) е в съответствие с петото издание на „Ръководството по платежен баланс” (МВФ, 1993) и Ръководните правила на Европейската централна банка. Компонентите на аналитичното представяне са класифицирани в следните основни категории: Текуща сметка - обхваща получаването и предоставянето на стоки и услуги, доход и текущи трансфери между страната и останалия свят. Капиталова сметка - включва капиталови трансфери и придобиване или предоставяне на нематериални, нефинансови активи. Финансова сметка - обхваща всички трансакции във външните финансови активи и пасиви на една икономика: Грешки и пропуски - компенсаторна статия. Резерви и друго финансиране - включва тези външни активи, които са на разположение и се използват за пряко финансиране на дефицити на платежния баланс. Платежният баланс се съставя от Българската народна банка. Фиг. 1. Текуща и финансова сметка 15000.0 10000.0 5000.0 0.0 . % 30 20 10 0 -10 -5000.0 -10000.0 2007 ( ) 2008 ( ) 2009 2010 ( ) 2011 (% -20 -30 ) 182 Статистически справочник 2012 Платежен баланс 1. Платежен баланс на България1,2 Текуща сметка Стоки: кредит (FOB) Стоки: дебит (FOB) Търговски баланс Услуги: кредит Транспорт Пътувания Други услуги Услуги: дебит Транспорт Пътувания Други услуги Услуги, нето Доход, нето Стоки, нефакторни услуги и доход, нето Текущи трансфери, нето Капиталова сметка3 Капиталови трансфери, нето Финансова сметка3 Преки инвестиции, нето Преки инвестиции в чужбина Преки инвестиции в България Сливания и придобивания, нето4 Портфейлни инвестиции, нето Финансови деривати, нето Други инвестиции, нето Други инвестиции - активи Търговски кредити, нето Заеми Валута и депозити Други активи Други инвестиции - пасиви Търговски кредити, нето Заеми Валута и депозити Други пасиви Грешки и пропуски Общ баланс Резерви и друго финансиране Резервни активи на БНБ Ползвани кредити от МВФ, нето Извънредно финансиране (Млн. евро) 2008 2009 2010 2011 -8182.5 -3116.2 -375.8 361.4 15204.0 11699.2 15561.2 20226.7 -23801.7 -15873.1 -18324.8 -22201.3 -8597.7 -4173.9 -2763.7 -1974.6 5355.4 4916.3 5163.7 5408.2 1210.6 1007.6 986.5 1094.5 2873.8 2681.2 2747.1 2852.4 1271.0 1227.5 1430.1 1461.3 -4045.7 -3616.5 -3147.0 -3121.0 -987.2 -801.5 -699.0 -910.2 -1566.6 -1258.7 -931.2 -958.7 -1491.9 -1556.2 -1516.8 -1252.1 1309.6 1299.9 2016.7 2287.2 -1755.7 -1198.3 -1134.3 -1644.0 -9043.8 -4072.3 -1881.3 -1331.4 861.3 277.4 277.4 11463.3 6205.7 -522.1 6727.8 0.0 -730.9 -43.5 6032.0 104.9 -155.1 -265.8 322.0 203.8 5927.1 172.3 3714.8 2047.4 -7.4 -2884.1 674.2 -674.2 -674.2 0.0 0.0 956.1 477.1 478.7 1163.4 2505.3 68.3 2436.9 0.0 -619.1 -18.3 -704.5 -632.3 -121.1 -1.9 -504.1 -5.2 -72.2 23.2 525.1 -590.6 -29.9 825.9 -649.8 649.8 649.8 0.0 0.0 1505.5 290.9 256.3 -698.5 1035.4 -173.1 1208.5 0.0 -661.2 -24.7 -1048.0 -35.3 -87.5 -118.3 147.9 22.6 -1012.6 -44.2 -423.3 -642.0 96.8 399.5 -383.9 383.9 383.9 0.0 0.0 1692.8 493.9 461.5 -1194.3 1204.8 -136.5 1341.2 0.0 -661.2 -24.7 -1976.5 -790.8 -119.7 -72.6 -541.0 -57.5 -1185.7 -13.1 -93.9 -1117.9 39.1 497.6 158.7 -158.7 -158.7 0.0 0.0 1 Аналитично представяне на платежния баланс в съответствие с 5-ото издание на „Ръководството по платежен баланс“ на МВФ. 2 Източник: БНБ. 3 Отрицателният знак (-) показва изтичане на капитал (нарастване на активи или намаление на пасиви). 4 В статията се отразяват всички сделки, които представляват придобивания или сливания. Статистически справочник 2012 183 Платежен баланс Преки чуждестранни инвестиции Пряка чуждестранна инвестиция в страната е международна инвестиция, при която прекият инвеститор - резидент на чуждестранна икономика, придобива дълготраен интерес в предприятие - резидент на българската икономика (пряко инвестиционно предприятие). Наличието на дълготраен интерес предполага дългосрочно взаимоотношение между прекия инвеститор и прякото инвестиционно предприятие и значителна степен на влияние от страна на инвеститора при управлението на прякото инвестиционно предприятие. Поради необходимостта от международна съпоставимост на данни на отделните страни в „Ръководството по платежен баланс” е възприет принципът, че придобиването на 10 или повече процента от правото на глас при управление на инвестиционното предприятие се счита за установяване на отношение между пряк инвеститор и пряко инвестиционно предприятие. Пряката чуждестранна инвестиция включва както първоначалната трансакция, чрез която се установява отношението между прекия инвеститор и прякото инвестиционно предприятие, така и всички последващи трансакции между тях. Трансакциите могат да бъдат както в посока на увеличение/намаление на задълженията на инвестиционното предприятие към прекия инвеститор, така и в посока на увеличение/намаление на вземанията на инвестиционното предприятие от прекия инвеститор. Фиг. 2. Размер на преките чуждестранни инвестиции в България по страни . 0.0 2000.0 4000.0 2009 6000.0 2010 8000.0 2011 10000.0 12000.0 184 Статистически справочник 2012 Платежен баланс 2. Приток на преки чуждестранни инвестиции в България по икономически дейности1 Икономически дейности Общо Добивна промишленост Други дейности, обслужващи обществото и личността Здравеопазване и социални дейности Образование Операции с недвижими имоти, наемодателна дейност и бизнес услуги Преработваща промишленост Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия, газообразни горива и вода Рибно стопанство Селско, ловно и горско стопанство Строителство Транспорт, складиране и съобщения Търговия, ремонт и техническо обслужване на автомобили и мотоциклети, на лични вещи и стоки за домакинството Финансово посредничество Хотели и ресторанти Некласифицирани 2009 2436.9 45.6 -23.0 0.8 0.3 527.6 -219.8 304.2 1.1 23.5 278.1 271.4 402.1 681.2 57.7 86.1 2010 1208.5 34.0 -27.0 -10.5 0.6 -75.4 583.1 322.3 0.1 1.0 88.7 57.6 -164.1 236.2 53.5 108.3 (Млн. евро) 2011 1341.2 8.9 46.0 0.1 0.1 42.4 -69.5 153.5 -0.2 9.5 44.4 498.4 223.2 152.2 56.4 175.9 1 Източник: Българска народна банка. Данните са класифицирани според икономическата дейност на местното предприятие съгласно споразумението между Евростат и страните - членки на ЕС, 2006 г. Статистически справочник 2012 185 XV. ДЪЛГОТРАЙНИ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ Статистически справочник 2012 187 Дълготрайни материални активи Разходи за придобиване на ДМА Разходите за придобиване на дълготрайни материални активи са фактически извършените разходи за придобиване на земя, сгради, строителни съоръжения и конструкции, машини, оборудване, транспортни средства и др. чрез строителство и закупуване, включително и употребяваните ДМА. Данните за разходите за придобиване на дълготрайни материални активи са по цени на съответната година. Фиг. 1. Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи 30000 25000 20000 15000 10000 5000 0 Млн. левове 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 1. Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи по видове Общо Земя Сгради, строителни съоръжения и конструкции Машини, оборудване и транспортни средства Други разходи 2008 2009 2010 2011 29424189 21274280 16218269 16749383 3525990 1989006 1091585 1004962 12887776 11417454 1592969 10499733 7553609 1231932 7697177 5945227 1484280 8241545 6610080 892796 (Хил. левове) 188 Статистически справочник 2012 Дълготрайни материални активи 2. Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи по икономически дейности (Хил. левове) Икономически дейности 2009 2010 2011 Общо 21274280 16218269 16749383 Селско, горско и рибно стопанство 840774 914565 966503 Добивна, преработваща и друга промишленост; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване 6581361 5103531 5171147 Строителство 2174458 1369398 1050913 Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство 4431078 3887223 3470997 Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения 574915 733488 1239660 Финансови и застрахователни дейности 463848 319539 592410 Операции с недвижими имоти 3458665 1592460 1478709 Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности 1290566 775105 584598 Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална дейност 1129341 1254608 2000325 Други услуги 329274 268352 194121 Статистически справочник 2012 189 Дълготрайни материални активи Придобити дълготрайни материални активи В обема на придобитите дълготрайни материални активи се включва стойността на всички придобити дълготрайни материални активи независимо от начина на придобиването им (строителство или закупуване). Придобитите чрез строителство дълготрайни материални активи се отчитат след въвеждането им в експлоатация по реда, установен от Министерството на регионалното развитие и благоустройството с Наредба № 2 от 31.07.2003 г. за разрешаване на ползването на строежите в Република България. Данните за придобитите дълготрайни материални активи са по цени на съответната година. Фиг. 2. Придобити дълготрайни материални активи 25000 Млн. левове 20000 15000 10000 5000 0 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 3. Придобити дълготрайни материални активи по видове (Хил. левове) Общо Земя Сгради, строителни съоръжения и конструкции Машини, оборудване и транспортни средства Други разходи 2008 2009 2010 2011 22261128 18439801 15552551 13092614 3525990 1989006 1091585 851019 7140559 10835539 759040 7745397 7758524 946874 6583429 6948651 928886 4938675 6585985 716935 190 Статистически справочник 2012 Дълготрайни материални активи 4. Придобити дълготрайни материални активи по икономически дейности (Хил. левове) Икономически дейности Общо Селско, горско и рибно стопанство Добивна, преработваща и друга промишленост; доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване Строителство Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети; транспорт, складиране и пощи; хотелиерство и ресторантьорство Създаване и разпространение на информация и творчески продукти; далекосъобщения Финансови и застрахователни дейности Операции с недвижими имоти Професионални дейности и научни изследвания; административни и спомагателни дейности Държавно управление; образование; хуманно здравеопазване и социална дейност Други услуги 2009 18439801 798074 2010 15552551 851382 2011 13092614 920463 5531432 1611136 4426850 550119 463606 2519930 1253745 976362 308547 5423969 1010721 3287101 701421 321649 2081793 683645 993869 197001 3735346 831068 2961702 984164 524157 1247897 663067 1047161 177589 Статистически справочник 2012 191 XVI. ТЪРГОВИЯ; ХОТЕЛИЕРСТВО И РЕСТОРАНТЬОРСТВО Статистически справочник 2012 193 Търговия; Хотелиерство и ресторантьорство Обекти за продажби на дребно В броя на обектите за продажби на дребно са включени магазините и павилионите от стационарната търговска мрежа, притежаващи търговска зала за обслужване на клиентите. В броя на магазините не са включени бензиностанциите и газостанциите. Стоковата специализация на обектите е определена съобразно преобладаващия асортимент на продажбите. Общият брой на обектите за продажби на дребно нараства непрекъснато за периода 2005 - 2010 година. Магазините за хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия бележат ръст от 6.5% спрямо 2005 година. С по-висок темп се увеличава броят на магазините за нехранителни потребителски стоки, като техният относителен дял в структурата на магазините за продажба на дребно нараства с 5.5 пункта в сравнение с 2005 г. и достига 62.4% през 2010 година. Фиг. 1. Структура на магазините за продажби на дребно 2005 2010 43.1% 37.6% 56.9% 62.4% Магазини за храни, напитки и тютюневи изделия Магазини за нехранителни стоки 194 Статистически справочник 2012 Търговия; Хотелиерство и ресторантьорство 1. Обекти за продажби на дребно към 31.12. Вид и стокова специализация Магазини За храни, напитки и тютюневи изделия в това число: Неспециализирани с разнообразни хранителни стоки Плодове и зеленчуци Месо и месни продукти Риба и рибни продукти Хляб и хлебни изделия Захар и захарни сладкарски изделия Алкохолни и безалкохолни напитки За нехранителни стоки в това число: Неспециализирани с разнообразни нехранителни стоки Текстилни изделия Облекло Обувки и кожени изделия Мебели, осветителни тела и стоки за домакинството Електродомакински уреди, радио- и телевизионни стоки Железария, бои и стъкла Книги, вестници и книжарски стоки Строителни и отоплителни материали Парфюмерия и козметика Автомобили, мотоциклети и резервни части за тях Аптеки, оптики и санитарни магазини Бензиностанции Газостанции Изменение - % (предшестващата година = 100) 2008 2009 2010 2009 2010 111370 121039 130102 8.7 7.5 Брой 43784 30835 2143 979 352 1833 2023 2090 67586 45930 31986 2518 1113 424 1961 1793 2148 75109 48877 32841 2930 1340 460 2260 2118 2576 81225 4.9 3.7 17.5 13.7 20.5 7.0 -11.4 2.8 11.1 6.4 2.7 16.4 20.4 8.5 15.2 18.1 19.9 8.1 10490 2415 15317 3174 3273 2059 2760 2955 1860 2725 4842 4825 2882 804 12604 2808 17604 3637 3400 1908 2825 2701 1598 3044 4820 5268 2804 672 14469 2879 18076 3835 3530 2047 2960 2875 1883 3178 5676 5281 2766 607 20.2 16.3 14.9 14.6 3.9 -7.3 2.4 -8.6 -14.1 11.7 -0.5 9.2 -2.7 -16.4 14.8 2.5 2.7 5.4 3.8 7.3 4.8 6.4 17.8 4.4 17.8 0.2 -1.4 -9.7 Статистически справочник 2012 195 Търговия; Хотелиерство и ресторантьорство Продажби на дребно Продажбите на дребно включват стойността на продадената собствена продукция, готови стоки и материали на краен потребител по цени на реализация (вкл. ДДС и акцизи), без тези в общественото хранене. Продажбите на дребно са представени по стокови групи, съдържанието на които съответства на изискванията на приетата от Евростат Класификация на индивидуалното потребление по цели. Индексите на продажбите на дребно отразяват изменението на продажбите между две последователни години по съпоставими цени и се изчисляват при база средногодишни цени на 2005 г., като са верижно обвързани и съпоставими по обхват. Влиянието на цените се елиминира чрез дефлиране на продажбите по отделни групи стоки, като се използват индексите на потребителските цени, прегрупирани според съдържанието на съответните стокови групи. През 2011 г. продажбите на дребно в страната по съпоставими цени намаляват с 1.6% в сравнение с предшестващата година. Групата „Храни, напитки и тютюневи изделия“ намалява с 2.8%, а групата „Нехранителни стоки“ - с 1.1%. Фиг. 2. Индекси на продажбите на дребно (2005 = 100) 160 140 120 100 80 60 40 20 0 2008 Общо 2009 2010 2011 Нехранителни стоки % Храни, напитки и тютюневи изделия 196 Статистически справочник 2012 Търговия; Хотелиерство и ресторантьорство 2. Индекси на продажбите на дребно (Предшестващата година = 100) Общо Храни, напитки и тютюневи изделия Нехранителни стоки 2009 87.5 106.0 81.2 2010 96.0 103.4 92.9 2011 98.4 97.2 98.9 3. Индекси на продажбите на дребно по групи стоки Групи стоки Плодове Зеленчуци Мляко, млечни продукти и яйца Месо и месни продукти Риба и рибни продукти, ракообразни и мекотели Хляб и хлебни изделия, продукти на мелничарската промишленост Захар и захарни сладкарски изделия Хранителни масла и мазнини Спиртни напитки Вина Бира Безалкохолни напитки Тютюневи изделия Кафе, чай и какао Облекла и кожухарски изделия Обувки Мебели Килими и други подови настилки Домакински уреди Стоки за домакинството Фармацевтични, медицински и ортопедични стоки Автомобили Мотоциклети и велосипеди Резервни части, материали и принадлежности за МПС Горива и смазочни материали за МПС Съобщителна техника Радио- и телевизионни стоки Оптика и фотопринадлежности Компютърна и канцеларска техника Строителни материали Статистически справочник 2012 2008 2009 2010 Храни, напитки и тютюневи изделия 112.1 96.5 98.9 107.5 98.4 97.4 100.9 98.8 98.5 103.0 97.0 102.6 110.6 99.5 100.0 99.4 101.6 113.1 102.9 104.4 102.6 114.8 102.2 96.4 151.6 186.3 94.2 116.2 103.1 109.8 141.9 100.6 92.2 331.8 157.9 190.8 120.2 88.6 112.5 95.6 101.0 95.9 98.7 103.7 100.7 114.8 99.5 127.6 92.8 92.2 73.4 94.3 76.4 105.1 113.4 58.9 77.1 79.5 88.6 75.0 76.3 94.8 80.4 73.0 (Предшестващата година = 100) 98.3 99.5 108.3 100.3 89.7 94.8 102.2 101.3 88.3 116.6 108.6 83.4 88.2 83.6 88.0 88.8 108.2 66.4 98.4 102.4 102.5 77.5 77.2 97.4 79.3 93.1 Нехранителни стоки 197 Търговия; Хотелиерство и ресторантьорство Оборот в търговията, хотелиерството и ресторантьорството Показателят включва реализирания оборот от стопанските субекти, класифицирани към сектор G „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ и сектор I „Хотелиерство и ресторантьорство“ по КИД - 2008. Тук се посочват всички приходи, фактурирани през отчетния период за извършени доставки на продукция, стоки или услуги, включително начислените акцизи. Индексите на оборота се изчисляват за всички групи търговски дейности, дефинирани в Регламент (ЕС) № 1893/2006. Те отразяват изменението на оборота между две последователни години по съпоставими цени и се изчисляват при база средногодишни цени на 2005 г., като са верижно обвързани и съпоставими по обхват. Влиянието на цените се елиминира чрез дефлиране на оборота, като се използват индексите на потребителските цени и индексите на цените на производител, прегрупирани според съдържанието на съответните групи дейности. През 2011 г. оборотът в сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ по предварителни данни реално намалява с 1.4% спрямо предшестващата година. В търговията на дребно общият спад е 1.9%. В търговията на едро намалението от 2.0% до голяма степен определя величината на общия индекс, тъй като дейността формира около 70% от обема на оборота за търговския сектор. Ръст се наблюдава в търговията с автомобили и мотоциклети - 7.2%. В сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ оборотът през 2011 г. по съпоставими цени нараства с 1.5% в сравнение с 2010 г., което се дължи изцяло на ръста в дейност „Хотелиерство“ - 9.0%. В дейност „Ресторантьорство“ се наблюдава намаление от 5.1%. Фиг. 3. Индекси на оборота за основните търговски дейности (2005 = 100) 220 % 200 180 160 140 120 100 2008 Общо Търговия на едро 2009 2010 2011 Търговия с автомобили и мотоциклети, ремонт Търговия на дребно 198 Статистически справочник 2012 Търговия; Хотелиерство и ресторантьорство 4. Оборот в сектор „Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети“ и сектор „Хотелиерство и ресторантьорство“ (Млн. левове) Икономически дейности Търговия; ремонт на автомобили и мотоциклети Търговия с автомобили и мотоциклети, техническо обслужване и ремонт Търговия на едро, без търговията с автомобили и мотоциклети в това число: Търговия на едро със селскостопански суровини и живи животни Търговия на едро с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия Търговия на едро с нехранителни потребителски стоки Търговия на едро с компютърна и комуникационна техника Търговия на едро с машини и оборудване със стопанско предназначение и части за тях Търговия на едро с неселскостопански междинни продукти, отпадъци и скрап Търговия на дребно, без търговията с автомобили и мотоциклети в това число: Търговия на дребно с хранителни стоки, напитки и тютюневи изделия Търговия на дребно в неспециализирани магазини с разнообразни стоки Търговия на дребно с автомобилни горива и смазочни материали Търговия на дребно с фармацевтични и медицински стоки, козметика и тоалетни принадлежности Търговия на дребно с текстил, облекло, обувки и кожени изделия Търговия на дребно с битова техника, мебели и други стоки за бита Търговия на дребно с компютърна и комуникационна техника и други потребителски стоки Хотелиерство и ресторантьорство Хотелиерство Ресторантьорство Статистически справочник 2012 2008 89373 7830 60153 2009 76772 4880 52295 2010 80625 4503 57211 2011 84681 4764 60396 3635 12228 6739 2520 4150 27935 21390 5275 425 5490 1312 915 4142 3434 2916 1186 1730 4070 13989 7025 2059 3132 20103 19597 5829 704 4266 1544 865 3289 2702 2826 1073 1753 5336 13854 7115 1795 2552 23722 18911 6137 851 3518 1707 913 2747 2648 2831 1083 1748 5930 12656 7904 1730 3128 26156 19521 6447 899 3979 1812 893 2549 2576 2887 1178 1709 199 XVII. ПРОМИШЛЕНОСТ Статистически справочник 2012 201 Промишленост Продукция на промишлените предприятия В информацията за промишлеността се включва дейността на предприятията за добив на суровини и природни ресурси (добивна промишленост), за производство на промишлени продукти и услуги (преработваща промишленост), за производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива и за доставяне на води, канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване. Показателят „продукция на промишлените предприятия” отразява цялостната дейност на предприятията, т.е. включени са приходите и от непромишлените дейности. Продукцията включва: приходите от продажби на продукция и услуги, разходите за придобиване и ликвидация на дълготрайни активи по стопански начин, други приходи, изменението на запасите от готова продукция и изменението на запасите от незавършено производство. Продукцията в стойностно изражение е публикувана по цени на съответната година. Фиг. 1. Продукция на промишлените предприятия 60000 50000 40000 30000 20000 10000 0 . 2008 2009 2010 2011 202 Статистически справочник 2012 Промишленост 1. Продукция на промишлените предприятия (Хил. левове) Общо Добивна промишленост Преработваща промишленост Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване 2009 2010 2011 45603576 50774416 59047833 1925157 2286017 2773542 35505091 40013037 46874129 6974341 1198987 7085141 1390221 8030789 1369373 2. Продукция на промишлените предприятия по подсектори (Хил. левове) Подсектори 2009 2010 2011 Общо 45603576 50774416 59047833 Добивна промишленост 1925157 2286017 2773542 Преработваща промишленост 35505091 40013037 46874129 Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия 7847423 8275496 9001379 Производство на текстил, облекло, обувки и други изделия от обработени кожи без косъм; обработка на кожи 2632092 2812822 3189638 Производство на дървен материал, хартия, картон и изделия от тях (без мебели); печатна дейност 1683891 1863131 2095383 Производство на кокс и рафинирани нефтопродукти .. .. .. Производство на химични продукти 1507003 1878524 2266455 Производство на лекарствени вещества и продукти .. .. .. Производство на изделия от каучук, пластмаси и други неметални минерални суровини 3721797 3581396 3970556 Производство на основни метали и метални изделия, без машини и оборудване 7037732 8447866 10572727 Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти 451083 573974 666135 Производство на електрически съоръжения 1352070 1601629 1789755 Производство на машини и оборудване с общо и специално предназначение 1331062 1731042 1969759 Производство на превозни средства 1025230 1163920 1360000 Производство, н.д.; ремонт и инсталиране на машини и оборудване 1830615 1687344 1929496 Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива 6974341 7085141 8030789 Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване 1198987 1390221 1369373 Статистически справочник 2012 203 Промишленост Структура на продукцията на промишлените предприятия Структурите (относителните дялове) са изчислени по цени на съответната година. Наблюдава се промяна в приноса на основните подсектори в обема на продукцията. Намалява относителният дял на производството на изделия от каучук, пластмаси и други неметални минерални суровини и на производството и разпределението на електрическа и топлинна енергия и газообразни горива, докато делът на производството на основни метали и метални изделия, без машини и оборудване, нараства. Фиг. 2. Относителен дял на произведената продукция в някои основни подсектори , , , , , % 0 2 4 6 8 10 12 14 16 18 20 2008 2009 2010 2011 204 Статистически справочник 2012 Промишленост 3. Структура на продукцията на промишлените предприятия по подсектори (Проценти) Подсектори Общо Добивна промишленост Преработваща промишленост Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия Производство на текстил, облекло, обувки и други изделия от обработени кожи без косъм; обработка на кожи Производство на дървен материал, хартия, картон и изделия от тях (без мебели); печатна дейност Производство на кокс и рафинирани нефтопродукти Производство на химични продукти Производство на лекарствени вещества и продукти Производство на изделия от каучук, пластмаси и други неметални минерални суровини Производство на основни метали и метални изделия, без машини и оборудване Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти Производство на електрически съоръжения Производство на машини и оборудване с общо и специално предназначение Производство на превозни средства Производство, н.д.; ремонт и инсталиране на машини и оборудване Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване 2009 100 4.2 77.9 17.2 5.8 3.7 .. 3.3 .. 8.2 15.4 1.0 3.0 2.9 2.3 4.0 2010 100 4.5 78.8 16.3 5.5 3.7 .. 3.7 .. 7.1 16.6 1.1 3.2 3.4 2.3 3.3 2011 100 4.7 79.4 15.2 5.4 3.5 .. 3.8 .. 6.7 17.9 1.1 3.0 3.3 2.3 3.3 15.3 2.6 14.0 2.7 13.6 2.3 Статистически справочник 2012 205 Промишленост Индекси на продукцията на промишлените предприятия Индексите на продукцията на промишлените предприятия са изчислени от съпоставимите цени на 2005 година. За изчисляване на произведената продукция по съпоставими цени за дефлатор е използван общият индекс на цени на производител, получен като средна претеглена от индексите на цени на производител на вътрешния пазар и индексите на цени на международния пазар. 4. Индекси на продукцията на промишлените предприятия (Предшестващата година = 100) 2009 Общо Добивна промишленост Преработваща промишленост Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване 84.7 84.8 82.7 103.6 72.7 2010 102.8 99.1 102.9 101.9 108.9 2011 107.4 109.4 107.6 107.8 95.3 206 Статистически справочник 2012 Промишленост 5. Индекси на продукцията на промишлените предприятия по подсектори (Предшестващата година = 100) Подсектори Общо Добивна промишленост Преработваща промишленост Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия Производство на текстил, облекло, обувки и други изделия от обработени кожи без косъм; обработка на кожи Производство на дървен материал, хартия, картон и изделия от тях (без мебели); печатна дейност Производство на кокс и рафинирани нефтопродукти Производство на химични продукти Производство на лекарствени вещества и продукти Производство на изделия от каучук, пластмаси и други неметални минерални суровини Производство на основни метали и метални изделия, без машини и оборудване Производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти Производство на електрически съоръжения Производство на машини и оборудване с общо и специално предназначение Производство на превозни средства Производство, н.д.; ремонт и инсталиране на машини и оборудване Производство и разпределение на електрическа и топлинна енергия и на газообразни горива Доставяне на води; канализационни услуги, управление на отпадъци и възстановяване 2009 84.7 84.8 82.7 95.6 77.2 80.5 .. 66.6 92.5 70.7 85.4 77.1 80.5 58.2 83.9 80.8 103.6 72.7 2010 102.8 99.1 102.9 103.5 103.4 109.4 .. 118.7 113.3 99.2 96.5 121.5 110.8 130.4 105.6 90.7 101.9 108.9 2011 107.4 109.4 107.6 100.6 106.2 107.6 .. 114.8 112.5 109.5 111.3 114.7 108.1 110.4 112.8 111.0 107.8 95.3 Статистически справочник 2012 207 Промишленост Промишлени продукти в натурално изражение Годишното статистическо наблюдение на промишлените продукти в натурално изражение се провежда на основата на Националната номенклатура на промишлената продукция (ПРОДПРОМ), която е пряко приложение на Европейската номенклатура на промишлените продукти (PRODCOM list) и отразява последните ѝ изменения, като осигурява сравнимост с промишлените продукти на ЕС. Информация се събира за всички ПРОДПРОМ кодове, за които има производство, на основата на представителна извадка от промишлени и непромишлени предприятия в съответствие с изискванията на методиката на статистическото изследване. В данните за произведените промишлени продукти в натурално изражение (табл. 6) са включени общо произведените изделия през съответната отчетна година (вкл. произведените на ишлеме), както и преработените и употребените за собствени производствени нужди (вътрешен оборот) на предприятията. Фиг. 3. Електрически двигатели и генератори . 2000 1800 1600 1400 1200 1000 800 600 400 200 0 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 Фиг. 4. Тютюневи изделия (цигари) . 30000 25000 20000 15000 10000 5000 0 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 208 Статистически справочник 2012 Промишленост 6. Производство на основни видове промишлени изделия Промишлени изделия Варовиков флюс; варовици за производство на вар или цимент (без смлените и ломените варовици) - хил. т Огнеупорни глини - хил. т Прокат - хил. т Тръби и кухи профили от стомана - хил. т Рафинирана мед и медни сплави, недеформирани (необработени); лигатури от мед - хил. т Олово и цинк (недеформирани) - хил. т Недеформиран (необработен) алуминий - т Машини за обработка на метал - бр. в това число: Стругове Машини, пробивни, разстъргващи или фрезови, работещи чрез отнемане на метал Полиспасти с електрически двигател (без специално предназначените за повдигане на превозни средства) - бр. Електрокари, височина на подема ≥1 м - бр. Мотокари - бр. Кранове - бр. Велосипеди - бр. Счетоводни машини; автоматични регистриращи касови апарати и подобни машини, съдържащи сметачно устройство - бр. Електрически двигатели и генератори хил. бр. Оловни акумулатори за задействане на бутални двигатели - хил. бр. Асансьори и товароподемници - бр. Телефонни апарати; видеофони; автоматични телефонни секретари, домофони и други апарати за комуникация - хил. бр. Електрически бойлери - хил. бр. Броячи за електричество - бр. 2007 5833 14 1955 153 149 197 17330 4687 2079 522 14446 466 904 180 527424 215344 1587 1869 3075 2008 5436 9 1594 167 207 197 12607 4427 1837 521 19312 205 507 138 535537 234257 1767 1996 2865 2009 3155 18 897 118 245 171 4132 1677 546 155 7087 95 136 127 443025 195595 309 1786 2283 2010 4543 18 899 102 286 169 12257 1559 629 217 12159 145 226 163 534008 294865 614 2371 1479 28.0 497.4 367989 22.6 480.0 224264 6.0 368.7 323864 1.0 350.6 341415 Статистически справочник 2012 209 Промишленост 6. Производство на основни видове промишлени изделия (Продължение) Промишлени изделия Амонячна вода (амоняк във воден разтвор) - т N Минерални торове - хил. т хранително вещество Сярна киселина - хил. т SO2 Инсектициди - т активно вещество Парфюми - хил. л Бои и лакове на основата на синтетични полимери или модифицирани естествени полимери - хил. т Перилни и почистващи препарати - т Паста за зъби - хил. бр. Портланд цимент и други видове хидравличен цимент - хил. т Негасена, гасена и хидратна вар - хил. т Cтроителни тухли от неогнеупорна керамика - хил. м3 Шперплат, фурнировани плочи и подобна слоеста дървесина - хил. м3 Плочи от частици и подобни от дървесина или други лигноцелулозни материали - хил. м3 Хартия и картон - хил. т Вълнообразeн картон (велпапе) - хил. т Тоалетна хартия - хил. т Санитарна керамика - хил. бр. Памучни прежди - хил. т Вълнени прежди - хил. т Памучни тъкани - млн. м2 Вълнени тъкани - млн. м2 Тъкани от коприна - млн. м 2 2007 2714 286 947.1 0.6 33 67.7 58986 34827 4413 1443 880 54.1 736.6 235 130 16.1 3726 14.8 7.4 52.1 7.3 17.7 2044 16443 35044 5.5 66.9 14.2 2008 2372 337 .. 0.9 40 80.2 57125 30426 4903 1423 1090 48.2 697.2 194 130 17.4 3297 10.1 6.4 31.1 6.3 14.7 1721 13990 29179 6.3 76.7 11.8 2009 1224 177 .. 0.6 47 63.7 53887 31212 2662 967 529 26.7 650.9 120 97 19.4 2377 7.8 4.1 22.3 3.1 4.2 1051 11620 25848 5.2 62.3 11.5 2010 1233 256 .. .. 60 52.9 62306 35958 1966 1308 454 29.2 771.8 154 94 20.4 2882 6.4 4.1 14.1 3.4 0.7 1302 12649 24761 4.5 58.0 12.5 Килими и килимени изделия - хил. м2 Мъжки горни шивашки облекла - хил. бр. Дамски горни шивашки облекла - хил. бр. Чорапогащи - млн. бр. Чорапи - млн. чф. Обувки (без спортните обувки и обувките със защитно метално бомбе) - млн. чф. 210 Статистически справочник 2012 Промишленост 6. Производство на основни видове промишлени изделия (Продължение и край) Промишлени изделия Тетрадки - т Месо (без субпродуктите)1 - хил. т Колбаси - хил. т Свинска мас и други видове мазнини (вкл. костни) от свине, топени - хил. т Риби и рибни продукти, преработени и консервирани - хил. т Зеленчуци, преработени и консервирани1 хил. т Плодове, преработени и консервирани1 хил. т Масло, мазнини и пасти за мазане - хил. т 1 2007 3886 145.9 105.2 0.7 8.7 102.2 87.5 2.1 43.7 28.4 1 2008 3259 146.2 113.4 1.0 9.8 106.4 82.1 1.3 44.9 23.2 54307 146.6 79.6 11.5 532 6.5 214 33.3 9.1 198.5 553.5 48.6 17614 2009 4011 152.8 104.3 0.1 10.0 83.4 37.4 1.2 45.2 20.3 55950 154.8 113.0 12.2 512 8.7 157 29.4 4.7 164.5 498.9 52.0 17574 2010 3653 146.8 106.0 0.2 10.7 70.8 47.3 1.1 42.9 19.9 60144 160.4 98.1 12.8 578 11.9 115 37.1 6.6 151.1 491.8 44.4 18739 Бяло саламурено сирене1 - хил. т Кашкавал1 - хил. т Обработено мляко, прясно, течно - хил. л Кисело мляко1 - хил. т Слънчогледово масло и неговите фракции, рафинирани, но не химически модифицирани - хил. т Майонеза и други препарати за сосове и готови сосове; комбинирани подправки и пикантни подправки - хил. т Брашно пшенично и смес от пшеница и ръж - хил. т Тестени храни (вкл. макаронени изделия) хил. т Рафинирана захар - хил. т Шоколад, шоколадови и захарни изделия хил. т Спиртни напитки от вино или гроздови джибри - млн. л алкохол 100% Вина (от грозде), вкл. гроздова мъст млн. л Пиво - млн. л Тютюн, стрипсиран, манипулиран и ферментирал, без тютюн за пушене - хил. т Тютюневи изделия (цигари) - млн. бр. 46786 137.8 81.9 11.1 509 4.8 199 36.1 7.0 222.6 556.6 40.2 20648 1 Източник: Министерство на земеделието и храните. Статистически справочник 2012 211 XVIII. СТРОИТЕЛСТВО И ЖИЛИЩЕН ФОНД Статистически справочник 2012 213 Строителство и жилищен фонд Продукция на строителните предприятия Публикуваните данни за продукцията на строителните предприятия са по цени на съответната година. Предприятията в сектор „Строителство” се класифицират съгласно Класификацията на икономическите дейности (КИД - 2008), според която те се разделят на: „Строителство на сгради” , „Строителство на съоръжения” и „Специализирани строителни дейности”. Фиг. 1. Структура на продукцията на строителните предприятия 2010 19.2% 24.0% 41.0% 45.6% 2011 35.2% 35.0% 214 Статистически справочник 2012 Строителство и жилищен фонд 1. Продукция на строителните предприятия по видове (Хиляди левове) 2008 Общо Сградно строителство Гражданско/инженерно строителство Гражданско/инженерно строителство 12389950 4527795 4663861 2009 10012464 4571249 4712469 2010 5426805 4642620 3180739 2011 5399578 4160155 2270661 21581606 19296182 13250164 11830394 Статистически справочник 2012 215 Строителство и жилищен фонд Жилищен фонд Данните за жилищния фонд към края на 2011 г. са получени на основата на резултатите от преброяването на жилищния фонд към 1.02.2011 г., като са прибавени данните за новопостроения и са извадени данните за разрушения жилищен фонд през 2011 година. Жилищни сгради са постройките, които по първоначално изграждане или чрез преустрояване са предназначени за постоянно обитаване от едно или повече домакинства. В обхвата на наблюдението са включени обитаваните и необитаваните жилищни сгради, летните кухни (когато са самостоятелни постройки), общежитията, пансионите, манастирите и домовете за стари хора, в които живеят колективни домакинства. Стоманобетонни сгради са тези, на които носещият скелет и подовите конструкции са изградени от стоманобетон, а стените са от панели, тухлена зидария или други материали. Масивни сгради са тези, на които носещите стени са от тухлена и каменна зидария, а поясите, гредите и подовата конструкция са изградени от стоманобетон, но нямат стоманобетонни колони. Към масивните сгради спадат тези, на които само подовите елементи са сглобяеми. В групата „други сгради” са включени построените от камък, кирпич (сурови тухли), дърво и други материали. Фиг. 2. Жилища 4000 3500 3000 2500 2000 1500 1000 500 0 . 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 Фиг. 3. Структура на жилищните сгради по вида на конструкцията през 2011 г. 12.8% 3.5% 83.7% 216 Статистически справочник 2012 Строителство и жилищен фонд 2. Жилищен фонд 2008 2009 Общо Жилища - хил. бр. Полезна площ - хил. м2 в т.ч. жилищна площ 3767 240717 154795 3789 242291 155811 3804 243458 156540 3901 283808 215179 2010 2011 В градовете Жилища - хил. бр. Полезна площ - хил. м2 в т.ч. жилищна площ 2391 154932 96622 2418 156328 97530 В селата Жилища - хил. бр. Полезна площ - хил. м2 в т.ч. жилищна площ 1376 85785 58173 1371 85963 58281 1372 85625 58054 1322 94124 72144 (Хил. броеве) 2432 157833 98486 2579 189684 143035 3. Жилищни сгради 2008 2009 Общо Общо Стоманобетонни Масивни Други 2134 103 1578 453 2136 105 1578 453 В градовете Общо Стоманобетонни Масивни Други 761 67 610 84 767 69 613 85 В селата Общо Стоманобетонни Масивни Други 1373 36 968 369 1369 36 965 368 1369 36 965 368 769 71 613 85 2138 107 1578 453 2010 2011 2064 73 1728 263 769 49 670 50 1295 24 1058 213 Статистически справочник 2012 217 Строителство и жилищен фонд Разрешителни за строеж и жилища в експлоатация Данните за издадените разрешителни за строеж са от провежданите от НСИ тримесечни статистически наблюдения, които осигуряват информация за издадените от местните администрации разрешителни за строеж на нови сгради според техния вид и разгъната застроена площ. Видовете сгради сe посочват в съответствие с КСC 2001 и се подразделят на: Жилищни - сгради, полезната площ на които в голямата си част е предназначена за жилищни цели за постоянно обитаване. Нежилищни - сгради за различни нежилищни нужди, които включват: - административни - офиси и сгради за административна дейност на ведомства и други организации и сдружения (представителни сгради - банки, пощи, правителствени сгради, сгради за конференции, конгреси, съдилища, общини). - други сгради - всички останали видове сгради, предназначени за различни дейности: производствена, търговска, транспортна, просветна, културна, спортна, селскостопанска, здравеопазване, бази за почивка и краткосрочно пребиваване (хотели, мотели, почивни домове, хижи и др.). Разгъната (обща) застроена площ на сградите е сумата от застроените площи на всички етажи по външни измерения. В обхвата на наблюдението се включват новопостроените жилищни сгради с одобрен приемателен протокол образец 16 или издадено разрешение за ползване съгласно Наредба № 2/31.07.2003 г. на Министерството на регионалното развитие и благоустройството. В състава на жилищната площ се включва площта на стаите за живеене, спалните, нишите за спане, столовите, стаите за дневно престояване, стаите, ползвани като работни кабинети и библиотеки на научни работници, гостните, холовете, но не се включва площта на кухните. В състава на спомагателната площ се включва площта на спомагателните помещения, стаите и кухните с площ, по-малка от 4 кв. м, вестибюлите с портал и друга преграда, коридорите, антретата, баните, тоалетните, килерите, дрешниците, другите спомагателни помещения (сушилни, перални, балкони и лоджии) независимо от големината на площта им. Площта на кухните над 4 кв. м е посочена отделно. Полезната площ на жилището представлява сума от жилищната и спомагателната площ и площта на кухните. 218 Статистически справочник 2012 Строителство и жилищен фонд 4. Издадени разрешителни за строеж на нови сгради Видове сгради Жилищни сгради - бр. в тях жилища - бр. Разгъната застроена площ хил. м2 Административни сгради - бр. Разгъната застроена площ хил. м2 Други сгради - бр. Разгъната застроена площ хил. м2 2008 10157 49407 6620 412 512 5680 4272 2009 6428 20166 2720 305 306 4569 2736 2010 4891 12832 1689 215 151 4360 2181 2011 4799 10973 1607 221 150 5325 2401 5. Въведени в експлоатация жилища 2008 2009 Общо Жилища - бр. Полезна площ - хил. м 2 2010 2011 20924 1635 1029 22058 1612 1034 15771 1190 744 13953 1115 723 в т.ч. жилищна площ В градовете Жилища - бр. Полезна площ - хил. м2 в т.ч. жилищна площ 19485 1480 933 19968 1431 923 В селата Жилища - бр. Полезна площ - хил. м2 в т.ч. жилищна площ 1439 155 96 2090 181 111 913 104 63 1601 171 109 14858 1086 681 12352 944 614 Фиг. 4. Въведени в експлоатация жилища 25000 20000 15000 10000 5000 0 2007 2008 2009 2010 2011 Статистически справочник 2012 219 XIX. ЕНЕРГЕТИКА Статистически справочник 2012 221 Енергетика Общ енергиен баланс Общият енергиен баланс обхваща всички първични и вторични енергоизточници, тяхното преобразуване и крайното им използване в отраслите на икономиката. Той е разработен по схемата и методологията на Евростат. Първична енергия е енергията във вида, в който е добита от природата - въглища, нефт, природен газ, дърва за горене, ядрена енергия, водна енергия и други първични енергийни ресурси (геотермална енергия, слънчева енергия, вятърна енергия и други възобновяеми енергийни източници). Изменението на запасите представлява разликата между запасите в началото и в края на годината в производителите, големите външнотърговски фирми и потребителите. Увеличението на запасите се показва със знак „-”, а намалението - със знак „+”. Морска бункеровка са заредените в страната горива на корабите за далечно плаване независимо от националността им. Брутно вътрешно потребление е показател, който се изчислява като производство на първична енергия + възстановени продукти + внос - износ - морска бункеровка + изменение на запасите. Вложено за преобразуване включва количествата горива и енергия, които се използват като суровина за производство на други енергоресурси. Получено от преобразуване са вторичните енергоресурси, които са резултат на отделните енергопреобразуващи процеси (производство на електроенергия и топлоенергия, нефтени продукти, брикети, кокс и др.). Потребление на енергийния сектор е крайното потребление на енергия и горива за осъществяване и поддържане на основната дейност на предприятията, добиващи и произвеждащи енергоресурси. Това са горивата/енергията, необходими за задвижване на съоръженията за добив и преобразуване на енергийни продукти. Крайно неенергийно потребление - количествата горива, използвани като суровина за производството на негоривни продукти. Крайно енергийно потребление е разходът на горива, при чието изгаряне не се получават други енергийни продукти. Тук се включва и разходът на горива за произведената от заводските централи топлоенергия, която не се продава, а се използва за дейността на предприятията. Фиг. 1. Енергийни потоци 25000 20000 15000 10000 5000 0 . 2006 2007 2008 2009 2010 222 Статистически справочник 2012 Енергетика 1. Общ енергиен баланс за 2010 г. Общо Въгли- Горива от Прироща въглища ден газ Производство на първична енергия Възстановени продукти Внос Изменение на запасите Износ Морска бункеровка Брутно вътрешно потребление Вложено за преобразуване Получено от преобразуване Размени и трансфери, постъпления Потребление на енергийния сектор Загуби при разпределение Налично за крайно потребление Крайно неенергийно потребление Крайно енергийно потребление Статистическа разлика (Продължение и край) (Хил. тонове нефтен еквивалент) Нефт и нефтени дестилати за рафинериите 23 6072 6095 6161 72 6 6 Нефтопродукти 1686 -101 3572 97 -2084 234 6021 -71 288 3344 174 3134 36 10234 201 11743 255 4507 97 17829 18048 11257 1 1275 547 9217 443 8691 83 4931 13 1700 230 46 6828 6403 1 10 414 410 4 1 47 9 57 391 413 1 78 75 3 59 2131 110 2300 992 167 13 1128 269 839 20 1. Общ енергиен баланс за 2010 г. Възобновяеми Топлинна горива и енергия от отпадъци ВЕИ (Хил. тонове нефтен еквивалент) Електрическа енергия (без ПАВЕЦ) от ВЕИ Ядрена енергия Топлинна енергия Електрическа енергия Производство на първична енергия Възстановени продукти Внос Изменение на запасите Износ Морска бункеровка Брутно вътрешно потребление Вложено за преобразуване Получено от преобразуване Размени и трансфери, постъпления Потребление на енергийния сектор Загуби при разпределение Налично за крайно потребление Крайно неенергийно потребление Крайно енергийно потребление Статистическа разлика 779 187 7 7 63 917 17 900 900 - 43 43 43 43 - 495 495 -495 - 3849 3849 3849 - 55 55 1 1362 310 139 967 962 5 100 826 -726 3461 495 508 385 2337 2328 9 2. Структура на производството на първична енергия Общо Въглища Нефт Природен газ Други твърди горива Ядрена енергия, хидроенергия и други ВЕИ Топлинна енергия от химични процеси 2007 100.0 49.0 0.3 2.4 7.1 41.2 2008 100.0 48.4 0.2 1.6 7.0 42.8 2009 100.0 47.6 0.3 0.1 7.5 44.1 0.4 (Проценти) 2010 100.0 48.2 0.2 0.6 7.6 42.9 0.5 Статистически справочник 2012 223 Енергетика Крайно енергийно потребление Крайно потребление на енергия е потреблението, при което не се получават други енергийни продукти. Крайното потребление се дели на неенергийно и енергийно. В крайното енергийно потребление се включва и разходът на горива за произведената от заводските централи топлоенергия, която не се продава и се използва в основната и спомагателната дейност на предприятията. Количествата на коксов и доменен газ и на електроенергия, използвани в доменните пещи за осъществяване на процеса за производство на желязо, са включени в „Потребление на енергийния сектор”. Крайното енергийно потребление обхваща потреблението в секторите „Индустрия”, „Транспорт” и „Други” (включващи домакинствата, селското и горското стопанство, търговията, обществените организации, финансовите институции, органите на управление, здравеопазването, науката, културата и др.). Фиг. 2. Структура на енергийните ресурси в крайното енергийно потребление през 2010 г. 4.7% 0.9% 26.8% 9.6% 11.1% 0.5% 10.3% 36.1% 224 Статистически справочник 2012 Енергетика 3. Крайно енергийно потребление в икономиката 2008 Общо Индустрия Добив, без добива на енергийни суровини Производство на хранителни продукти, напитки и тютюневи изделия Производство на текстил и облекло Производство на обработени кожи без косъм и изделия от тях Производство на дървен материал и изделия от него, без мебели Производство на хартия и картон; издателска дейност Производство на химични вещества, продукти и влакна (вкл. продукти на нефтохимическата промишленост) Производство на изделия от каучук и пластмаси Производство на продукти от други неметални минерални суровини Металургия и производство на метални изделия, без машини Производство на машини и оборудване, без електро-, оптично Производство на електро-, оптично и друго оборудване Производство на превозни средства Преработваща промишленост, н.д. Строителство Транспорт Домакинства, търговия, обществени организации и други в това число: Домакинства Селско, горско и рибно стопанство 2125 186 2149 183 2262 184 105.3 100.5 9419 3320 117 286 98 4 48 171 891 133 706 697 34 27 11 17 80 2830 3269 2009 хил. т н.е. 8475 2428 87 261 79 3 57 76 607 138 524 420 26 27 12 16 95 2774 3273 8692 2531 78 252 66 2 58 190 648 126 606 354 34 29 12 12 64 2727 3433 2010 2010 в % към 2009 102.6 104.3 89.7 96.6 83.5 66.7 101.8 249.2 106.8 91.3 115.6 84.3 130.8 107.4 100.0 75.0 67.4 98.3 104.9 Статистически справочник 2012 225 Енергетика Електроенергия и топлоенергия Производството на електрическа енергия представлява брутното производство. Това е сума на произведената от всички електроцентрали електрическа енергия, измерена на изходните клеми на генераторите. Брутната електрическа енергия включва и собствените нужди на централата. Собствените нужди са количествата електрическа енергия, изразходвани от производствените съоръжения в електроцентралата, те включват и загубите в трансформаторите на главния генератор. Потреблението на електроенергия по икономически дейности не включва собствените нужди на електрическите централи. Производството на топлоенергия представлява брутно произведената от обществените централи топлоенергия и само продадената топлоенергия от заводските централи. Централите за обществено ползване отчитат брутното производство на топлинна енергия. Това е топлинната енергия, произведена от инсталациите, включваща и собствените нужди на централата. Заводските централи отчитат само продадените количества топлинна енергия. Произведената топлинна енергия от заводските централи и потребена в основната дейност на предприятието не се отчита. В дейност „Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода” са включени собствените нужди на обществените централи за производство на електро- и топлоенергия. Фиг. 3. Структура на потреблението на електрическа енергия по икономически сектори 2009 0.9% 5.2% 35.4% 26.3% 36.1% , ; 6.2% 1.3% 2.2% 5.3% , 19.1% 2.2% 6.2% 1.0% 5.2% , 2010 0.8% 4.9% 24.5% 17.2% Фиг. 4. Структура на потреблението на топлинна енергия по икономически сектори 2009 0.0% 0.1% 26.9% 26.7% , ; 8.3% 0.2% 0.1% 0.1% , 37.6% 8.6% 0.3% 0.1% 0.1% 27.8% , 2010 0.7% 0.1% 30.9% 31.4% 226 Статистически справочник 2012 Енергетика 4. Баланс на електроенергията (Млн. киловатчасове) Ресурси Производство Внос Потребление Селско, горско и рибно стопанство Добивна промишленост Преработваща промишленост Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода Строителство Търговия и ремонт; хотели и обществено хранене Транспорт, складиране и съобщения Други Население Износ Загуби при пренос и разпределение За собствени нужди на електроцентрали Статистическа разлика 2007 46355 43297 3058 46355 214 1561 9408 1286 280 1354 898 5222 9376 7533 4692 4230 301 2008 48134 45037 3097 48134 286 1604 9691 1840 410 1606 753 4428 10027 8441 4669 4342 37 2009 45626 42964 2662 45626 252 1528 7656 1807 368 1528 650 5004 10302 7735 4512 4220 64 2010 47819 46651 1168 47819 227 1431 7167 1820 303 1477 634 5591 10559 9613 4480 4434 83 5. Баланс на топлоенергията (Млн. киловатчасове) Ресурси Производство От химични процеси Потребление Селско, горско и рибно стопанство Добивна промишленост Преработваща промишленост Производство и разпределение на електроенергия, газ и вода Строителство Търговия и ремонт; хотели и обществено хранене Транспорт, складиране и съобщения Други Население Загуби при пренос и разпределение Статистическа разлика 2007 14496 14496 14496 7 23 3617 3441 9 31 37 1374 4387 1615 -45 2008 16841 16841 16841 5 22 4311 5443 14 13 27 1241 4088 1698 -21 2009 17072 16588 484 17072 3 12 4163 5865 10 14 37 1282 4199 1533 -46 2010 16486 15852 634 16486 103 8 4579 4659 10 15 44 1269 4122 1622 55 Статистически справочник 2012 227 XX. ТРАНСПОРТ И СЪОБЩЕНИЯ Статистически справочник 2012 229 Транспорт и съобщения Транспорт - основни данни за развитието Транспортът е отрасъл на националната икономика, който обхваща транспортните предприятия, извършващи услуги срещу заплащане. В съответствие с Националната класификация на икономическите дейности разделът включва всички видове транспорт (железопътен, автомобилен, морски, речен, въздушен, тръбопроводен и градски електротранспорт). Разделът съдържа основни данни, характеризиращи състоянието и настъпилите промени в обществения и частния сектор. Общественият сектор обхваща държавните и общинските транспортни фирми. Общата дължина на железопътните линии включва текущия път и гаровите коловози. В текущия път влизат дължината на железопътните линии между осите на гарите и разстоянието от граничните гари до държавната граница. Дължината на удвоените и електрифицираните линии е измерена в една посока. В междуселищните автобусни линии до 2010 г. се включват и крайградските, и международните редовни автобусни линии, а от 2011 г. - само международните, без крайградските. Маршрутната дължина на тролейбусните линии, трамвайната мрежа и метрото е сбор от общата еднопосочна експлоатационна дължина на линиите. Дължината на покриващите се линии се отчита еднократно. Източник на данните за регистрираните товарни превозни средства и автобуси е Главна дирекция „Охранителна полиция“ към Министерството на вътрешните работи. Броят на тролейбусите, трамваите и мотрисите на метрото се отнася за наличните превозни средства, собственост на предприятията от градския електротранспорт. 230 Статистически справочник 2012 Транспорт и съобщения 1. Основни данни за развитието на транспорта Дължина на железопътните линии - км в т.ч. текущ път - км Относителен дял на електрифицираните жп линии от общата дължина на жп линии в текущ път - % Междуселищни автобусни линии - бр. Обща дължина на междуселищните автобусни линии - хил. км Градове с тролейбусен транспорт - бр. Маршрутна дължина на тролейбусните линии към 31.12. - км Маршрутна дължина на трамвайната мрежа към 31.12. - км Маршрутна дължина на метрото към 31.12. - км 1 2008 5923 4144 68.2 2683 354.1 15 555 153 10 2009 5888 4150 68.3 2773 322.7 15 558 146 18 2010 5831 4098 68.0 3464 371.3 14 525 135 18 2011 5660 4072 70.3 2935 1 365.1 14 524 149 18 До 2010 г. са включени крайградските и международните редовни автобусни линии, а от 2011 г. само международните, без крайградските. 2. Транспортни средства към 31.12. по видове 2008 Регистрирани товарни превозни средства - бр. Товарни автомобили Специални автомобили Влекачи Регистрирани автобуси - бр. Тролейбуси - бр. Пътнически места - бр. Трамваи - бр. Пътнически места - бр. Мотриси за подземен електротранспорт - бр. Пътнически места - бр. Морски товарни кораби - бр. Пълна товароподемност - хил. т Морски пътнически кораби - бр. Пътнически места - бр. Речни несамоходни товарни кораби - бр. Товароподемност - хил. т Речни пътнически кораби - бр. Пътнически места - бр. 328729 273570 29568 25591 24622 627 78834 303 58306 72 15060 66 1402 3 80 159 250 4 791 2009 348421 290784 30613 27024 24448 643 79900 303 58546 84 17570 28 579 3 50 158 254 2 371 2010 364786 304436 31329 29021 23857 600 75083 305 62219 88 18410 23 545 6 264 151 247 2 393 2011 379340 315505 31779 32056 23101 550 68815 317 66073 88 18410 12 322 3 198 149 247 2 393 Статистически справочник 2012 231 Транспорт и съобщения Превозени товари и пътници и извършена работа от транспорта Основните показатели, характеризиращи превозната дейност на транспорта, са свързани с осъществяването на превоз на товари и пътници със сухопътен, воден, въздушен и градски електротранспорт. Сухопътният транспорт включва превоза на пътници и товари с превозни средства на железопътния и автомобилния транспорт с българска регистрация, както и преноса на продукти с тръбопроводен транспорт. Данните за товарния сухопътен транспорт включват превозените товари и извършената работа от железопътния, автомобилния и тръбопроводния транспорт. Пътническите превози със сухопътен транспорт се отнасят за превозените пътници и извършената работа от железопътния и автобусния транспорт. Данните за градския електротранспорт включват превозените пътници и извършената работа от тролейбусния транспорт в страната, трамвайния транспорт и метрото в гр. София. Товарен транспорт Фиг. 1. Превозени товари 135000 120000 105000 90000 75000 60000 45000 30000 15000 0 . Фиг. 2. Извършена работа 100000 90000 80000 70000 60000 50000 40000 30000 20000 10000 0 . 2008 2009 2010 - 2011 2008 2009 2010 2011 Пътнически транспорт Фиг. 3. Превозени пътници 1000000 900000 800000 700000 600000 500000 400000 300000 200000 100000 0 Фиг. 4. Извършена работа 24000 21000 18000 15000 12000 9000 6000 3000 0 . 2008 2009 2010 2011 2008 2009 2010 2011 - 232 Статистически справочник 2012 Транспорт и съобщения 3. Превозени товари и извършена работа от транспорта Видове транспорт 2008 2009 2010 2011 Превозени товари - хил. т Общо Сухопътен транспорт1 Воден транспорт 2 123671 108372 15294 5 97045 87079 9947 19 87416 79441 7964 11 101338 95431 5899 8 Въздушен транспорт Извършена работа - млн. ткм Общо Сухопътен транспорт Воден транспорт2 Въздушен транспорт 1 2 94785 1 66672 20777 45885 10 48983 22440 26535 8 44485 25794 18684 7 20688 74094 3 Включва железопътен, автомобилен и тръбопроводен транспорт. Данните са обобщени за речния и морския транспорт. 4. Превозени пътници и извършена работа от транспорта Видове транспорт 2008 2009 2010 2011 Превозени пътници - хиляди Общо Сухопътен транспорт Воден транспорт 2 1 925534 623545 253 2636 299100 856484 567808 240 2184 286252 840196 546536 166 2327 291167 800303 517254 175 2693 280181 Въздушен транспорт Градски електротранспорт Извършена работа - млн. пкм Общо Сухопътен транспорт1 Воден транспорт 2 21718 16174 1 4467 1076 17480 12594 0 3713 1173 18345 12713 2 4275 1355 18684 12910 2 4496 1276 Въздушен транспорт Градски електротранспорт 1 Данните се отнасят само за платените пътувания от железопътния и автобусния транспорт. 2 Данните са обобщени за речния и морския транспорт. Статистически справочник 2012 233 Транспорт и съобщения Съобщения Разделът съдържа основни данни, характеризиращи състоянието и настъпилите промени на универсалните пощенски услуги, и специфични данни за съобщителната инфраструктура. Данните обхващат дейността и инфраструктурата както на държавните, така и на частните пощенски оператори. Пощенската мрежа обхваща пощенските телеграфни и телефонни станции в градовете и селата и пощенските агентства, които се намират само в селата. Изходящият трафик на универсалните пощенски услуги включва: Писмовна кореспонденция - отнася се за изходящите вътрешни и международни писмовни пратки (писма, пощенски картички, илюстровани картички, печатни произведения до 5 кг, малки пакети до 2 кг и пряка пощенска реклама до 2 кг). Периодични издания - включва абонамента за периодични и ежедневни издания, както и свободната продажба на вестници и списания. Колетни пратки - включва изходящите вътрешни и международни колетни пратки, съдържащи стоки със или без търговска стойност. Фиг. 5. Универсални пощенски услуги 90000 80000 70000 60000 50000 40000 30000 20000 10000 0 2008 2009 2010 2011 - . 234 Статистически справочник 2012 Транспорт и съобщения 5. Пощенска мрежа към 31.12. (Брой) ПТТ станции Пощенски агентства 2008 2981 1104 2009 3009 1496 2010 2981 2135 2011 2981 2705 6. Универсални пощенски услуги (Хил. броеве) 2008 Писмовна кореспонденция изходяща в т.ч. платена Периодични издания - изходящи в т.ч. вестници Колетни пратки - изходящи в т.ч. платени 86926 80806 38982 37707 1596 945 2009 67781 64827 36714 35499 1461 821 2010 55791 53032 34240 31264 1280 661 2011 37943 35473 29819 28856 1212 654 Статистически справочник 2012 235 XXI. ТУРИЗЪМ Статистически справочник 2012 237 Туризъм Средства за подслон и места за настаняване Обект на изучаване (в съответствие с Директива 95/57 на ЕК) са всички категоризирани средства за подслон и места за настаняване с над 10 легла, функционирали през съответния период - хотели, хижи, къмпинги, други места за краткосрочно настаняване (туристически селища, вили, апартаменти, частни квартири, почивни станции, ваканционни бунгала и други места за краткосрочно настаняване). В показателя „други места за краткосрочно настаняване” до 2002 г. са наблюдавани само квартирните бюра, през 2003 г. са добавени частни квартири, ваканционни селища, бунгала и други места за краткосрочно настаняване, а от 2006 г. - и частни апартаменти и почивни домове. До края на 2006 г. са наблюдавани категоризираните средства за подслон и места за настаняване с над 30 легла. При наблюдението на материалната база на туризма се събират данни за средствата за подслон и местата за настаняване по видове, реализираните нощувки в тях, пренощувалите лица, приходите от нощувки и други. През 2011 г. в страната са функционирали 3 776 държавни и частни средства за подслон и места за настаняване - хотели, мотели, хижи, къмпинги и други места за краткосрочно настаняване с над 10 легла. Фиг. 1. Средства за подслон и места за настаняване 4000 3500 3000 2500 2000 1500 1000 500 0 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2887 Брой 3533 3300 3217 3540 3776 238 Статистически справочник 2012 Туризъм 1. Средства за подслон и места за настаняване1 2008 Средства за подслон и места за настаняване - бр. Легла - хил. бр. Легладенонощия - хил. бр. Използваемост на легладенонощията - % Реализирани нощувки - хил. бр. в т.ч. от чужденци Приходи от нощувки - млн. лв. Хотели - бр. Легла - хил. бр. Легладенонощия - хил. бр. Използваемост на легладенонощията - % Реализирани нощувки - хил. бр. в т.ч. от чужденци Приходи от нощувки - млн. лв. Къмпинги - бр. Легла - хил. бр. Легладенонощия - хил. бр. Използваемост на легладенонощията - % Реализирани нощувки - хил. бр. в т.ч. от чужденци Приходи от нощувки - млн. лв. Хижи - бр. Легла - хил. бр. Легладенонощия - хил. бр. Използваемост на легладенонощията - % Реализирани нощувки - хил. бр. в т.ч. от чужденци Приходи от нощувки - млн. лв. Други места за краткосрочно настаняване - бр. Легла - хил. бр. Легладенонощия - хил. бр. Използваемост на легладенонощията - % Реализирани нощувки - хил. бр. в т.ч. от чужденци Приходи от нощувки - млн. лв. 3217 276.6 60765 30.1 18295 11802 741 1646 239.7 53051 32.1 17011 11641 723.5 13 2.2 368 18.5 68 11 0.7 130 7.1 2345 7.7 181 4 1.6 1428 27.6 5001 20.7 1035 146 15.2 2009 3533 287.4 61801 24.9 15372 9472 626.5 1784 249.2 53399 26.3 14053 9378 608.6 12 1.4 258 8.5 22 3 0.4 132 7.2 2427 7 164 3 1.6 1605 29.6 5717 19.8 1133 88 15.9 2010 3540 283.6 61997 26.2 16261 10565 653.7 1823 245.4 53466 28.1 15002 10455 634.4 10 1.2 226 9 20 3 0.6 125 6.7 2228 6 133 2 1.4 1582 30.3 6077 18.2 1106 105 17.3 2011 3776 283.3 58855 32.0 18855 12461 733.1 1862 241.7 50399 34.6 17454 12287 708.3 13 2.4 352 14.2 50 17 1.1 120 6.3 1994 6.3 126 3 1.5 1781 32.9 6110 20.1 1225 154 22.2 1 Функционирали през съответната година. Статистически справочник 2012 239 Туризъм Реализирани нощувки Общият брой на реализираните нощувки в средствата за подслон и местата за настаняване през 2011 г. се увеличава с 2 594 хил. (16.0%) до 18 855 хил. в сравнение с 2010 година. Броят на реализираните нощувки от чужденци (12 461 хил.) във всички средства за подслон и места за настаняване през 2011 г. се увеличава съc 17.9% спрямо предходната година. Почти всички чужденци - 98.6%, предпочитат да нощуват в хотели, докато в останалите средства за подслон (къмпинги, хижи и други места за краткосрочно настаняване) са нощували само 1.4%. Структурата на реализираните нощувки от чужденци през 2011 г. показва, че най-висок е относителният дял на нощувките в средства за подслон и места за настаняване с четири и три звезди (78.8%), следвани от тези с пет звезди (11.8%) и с една и две звезди (9.5%). Фиг. 2. Структура на реализираните нощувки в средствата за подслон и местата за настаняване през 2011 г. по категории Общо 9.7% 19.9% От чужденци 11.8% 9.5% 37.0% 33.4% C 1 и 2 звезди C 3 звезди 45.0% 33.7% C 4 звезди C 5 звезди 240 Статистически справочник 2012 Туризъм 2. Реализирани нощувки от чужденци в средствата за подслон и местата за настаняване през 2011 г. по страни и категории Страни Общо ЕС Австрия Белгия Великобритания Германия Гърция Дания Естония Ирландия Испания Италия Кипър Латвия Литва Люксембург Малта Нидерландия Полша Португалия Румъния Словакия Словения Унгария Финландия Франция Чехия Швеция Други европейски страни Норвегия Република Македония Русия Сърбия Турция Украйна Швейцария Други страни Израел Канада САЩ Останал свят Общо 12461275 8053444 117062 187027 878937 2528594 243808 181296 35653 59827 53598 131836 16713 27395 39563 15226 6202 197970 742170 19213 1352372 197981 48258 155692 158391 224861 275231 158568 Категория на средствата за подслон и местата за настаняване с 1 и 2 с 3 звезди с 4 звезди с 5 звезди звезди 1178709 4205236 5610685 1466645 596477 2686917 3861547 908503 4342 35103 55762 21855 3456 42401 99538 41632 65409 220079 484976 108473 66508 866366 1318895 276825 21706 49779 109343 62980 14948 66002 95348 4998 3894 10849 18736 2174 5706 21529 25063 7529 4009 16806 21224 11559 13763 39676 51228 27169 1130 2822 7273 5488 7754 11180 6450 2011 8896 14506 12775 3386 87 6080 6650 2409 513 1937 3015 737 31625 64522 86455 15368 120635 316685 274613 30237 782 9142 5839 3450 64669 383538 703032 201133 52161 81172 61357 3291 7269 16782 19134 5073 17681 72939 56453 8619 19210 62142 67500 9539 12722 79001 99887 33251 33763 134669 95342 11457 13839 61210 75659 7860 1146647 106484 30019 799347 34256 34601 131452 10488 128403 102668 2938 22797 243269 1210043 162874 48055 765938 35758 38188 137736 21494 260870 229656 5432 25782 278225 319537 7839 18252 225924 10595 14083 29129 13715 113839 76615 5412 31812 124766 (Брой) 3147346 471119 301560 24363 106001 9675 2083019 291810 98667 18058 104066 17194 405570 107253 48463 2766 515790 12678 415573 6634 14642 860 85575 5184 744695 98435 Статистически справочник 2012 241 Туризъм Пътувания на български граждани в чужбина и посещения на чужденци в България Статистическите данни за пътуванията на българи в чужбина и посещенията на чужденци в България са разработени на основата на месечна информация, получавана от Министерството на вътрешните работи, и извадково изследване на Националния статистически институт сред преминаващите български и чужди граждани през граничните пунктове на страната. Данните за броя на пътуванията на граждани от Европейския съюз представляват оценки на основата на информация от МВР и летищните власти. Данните за влезлите в страната граждани на „трети страни” са получени директно от МВР. Данните за целите на пътуванията са разработени на основата на регулярно провежданото от НСИ извадково изследване сред преминаващите български и чужди граждани през граничните пунктове на България. Фиг. 3. Структура на пътуванията на български граждани в чужбина по цел на посещението през 2011 г. 29.7% 31.6% Екскурзия и почивка Служебна Други 40.5% Фиг. 4. Структура на посещенията на чужденци в България по цел на посещението през 2011 г. 37.4% 51.5% Екскурзия и почивка Служебна Други цели 11.1% 242 Статистически справочник 2012 Туризъм 3. Пътувания на българи в чужбина и посещения на чужденци в България по страни (Брой) Страни Общо ЕС Австрия Белгия Великобритания Германия Гърция Дания Ирландия Испания Италия Кипър Малта Нидерландия Полша Португалия Румъния Словакия Словения Унгария Финландия Франция Чехия Швеция Други страни от ЕС Други европейски страни Норвегия Република Македония Русия Сърбия Турция Украйна Швейцария Други страни Израел Канада САЩ Останал свят 3675936 1781132 52895 27278 77239 157724 899357 3310 1242 76199 68484 13902 1231 23011 17342 2220 288187 1389 2414 15929 536 29234 18848 1871 1290 1847890 2183 293467 12691 294666 1226543 8917 9423 14217 5551 1882 6784 32697 Пътувания на българи в чужбина 2010 2011 3803240 1935405 54461 28022 77675 163314 1000660 2803 1186 77496 70272 12896 1118 23082 17584 2004 327555 1260 2313 17304 380 31010 20022 1851 1137 1813398 1742 305536 14157 295135 1178547 8892 9389 13063 5655 1477 5931 41374 8374034 5425737 181577 91183 309482 853430 1017914 84172 33089 58499 125683 22050 6370 156436 294131 9381 1445342 95380 22550 124438 45527 181317 184440 48992 34354 2344871 55414 409970 389864 307838 943137 199080 39568 208186 131144 14260 62782 395240 Посещения на чужденци в България 2010 2011 8712821 5540949 186438 91947 306939 836845 1120640 81860 29941 60026 130259 21157 4178 149449 289742 9099 1499415 94355 22140 123735 43570 182407 176135 49492 31180 2474735 48707 439679 469772 365644 860654 251803 38476 229519 138951 14849 65483 467618 Статистически справочник 2012 243 XXII. ГОРСКО СТОПАНСТВО Статистически справочник 2012 245 Горско стопанство Обща горска площ Общата горска площ включва залесени площи, земи за залесяване и недървопроизводителни земи. Широколистните високостеблени гори включват дървесни видове, които се стопанисват по начин, запазващ семенния им произход, със съчетаване на естествено и изкуствено възобновяване. Широколистните нискостеблени гори включват същите дървесни видове като широколистните високостеблени, но имат издънков произход (израстват от издънки) и се стопанисват по начин, запазващ тяхното биологично разнообразие и издънково възпроизводство (в т.ч. насажденията от бяла акация). Залесена горска площ е тази, която е обрасла или засадена с горски дървета и храсти. Включва естествени насаждения, редини и склопени, несклопени и изредени култури. Данните за извършеното залесяване са установени при инвентаризацията на горските култури. Реконструкцията на малоценни насаждения включва изсичането на нископроизводителни дървесни видове и залесяване с нови подходящи видове. Залесяване в зрели невъзобновени гори е извършване на залесителни мероприятия в зрели гори (на възраст за главна сеч), при които естественото възобновяване е незадоволително. Попълване на редини е залесяването на площи с малък брой дървета на единица площ (редини). Попълване на култури е залесяване в изкуствено създадени гори до 3-годишна възраст за възстановяване на изсъхналите (загубените) фиданки. Под отглеждане на културите се разбира извършване на мероприятия при култури до 3-годишна възраст, подобряващи растежа и устойчивостта на културата (изсичане на издънки, окопаване, премахване на конкурентна растителност и други). Фиг. 1. Обща горска площ по видове гори 2000 1500 1000 500 0 . 2008 2009 2010 2011 246 Статистически справочник 2012 Горско стопанство 1. Горска площ1 (Хил. хектари) Площ по видове гори Иглолистни Широколистни Високостеблени Нискостеблени В т.ч. залесена горска площ2 Иглолистни Широколистни Високостеблени Нискостеблени 1 2 2008 4115 1280 2835 901 1934 3721 1142 2579 838 1741 2009 4131 1281 2850 896 1954 3749 1146 2603 838 1765 2010 4138 1279 2859 904 1955 3761 1146 2615 846 1769 2011 4148 1271 2877 908 1969 3775 1141 2634 850 1784 Източник: Изпълнителна агенция по горите. Вкл. площта на клека. 2. Лесокултурни дейности1 (Хектари) Подготовка на почвата за залесяване Залесяване Ново залесяване Реконструкция на малоценни насаждения В зрели невъзобновени насаждения Попълване на редини Създаване на интензивни култури Попълване на култури Отглеждане на култури 1 2008 4577 4043 2384 194 1375 90 1011 1834 18684 2009 2445 3817 2608 5 1098 106 566 1533 16916 2010 764 1727 1118 559 50 432 1062 12426 2011 1603 1498 735 745 18 666 634 9281 Източник: Изпълнителна агенция по горите. Статистически справочник 2012 247 Горско стопанство Стопанисване на горите Отгледна сеч е сечта в млади и средновъзрастни насаждения с оглед регулиране на техния видов състав, подобряване на растежните условия и качествата на произвежданата дървесина. Санитарна сеч е изсичане на сухи, ветроломни или снеголомни дървета и храсти с цел предпазване на насажденията от каламитети и заболявания. Подпомагане на естественото възобновяване е провеждане на мероприятия, улесняващи естественото възпроизводство на горите - семенно или издънково. Фиг. 2. Площ с проведена сеч по видове 60000 50000 40000 30000 20000 10000 0 2008 2009 2010 2011 Фиг. 3. Подпомагане на естественото възобновяване на гори 6000 5000 4000 3000 2000 1000 0 2008 2009 2010 2011 248 Статистически справочник 2012 Горско стопанство 3. Стопанисване на горите1 (Хектари) Отгледна сеч Иглолистни Широколистни високостеблени Издънкови Селекционна сеч Иглолистни Широколистни високостеблени Издънкови Санитарна сеч Иглолистни Широколистни високостеблени Издънкови Изораване на междуредия Кастрене в т.ч. тополи Подпомагане на естественото възобновяване в т.ч. изсичане на подлес Маркиран лесосечен фонд Иглолистни Широколистни високостеблени Издънкови 2008 51833 25696 14454 11683 1228 468 636 124 14094 6323 2721 5050 1268 2076 2063 5350 4899 107747 38018 28592 41137 2009 37724 14394 12697 10633 1187 475 581 131 9151 3009 2541 3601 673 1404 1393 3089 2971 83246 21902 20635 40709 2010 49429 26683 12478 10268 1311 482 686 143 9148 3586 1861 3701 4 1442 1442 1177 1158 103761 39942 23990 39829 2011 56855 32825 13600 10430 1361 563 415 383 7915 2105 1733 4077 186 1261 1196 1622 1620 111807 41580 26834 43393 4. Горско семепроизводство1 (Килограми) Бране на иглолистни шишарки Събиране и добив на семена Иглолистни видове Широколистни видове от тях дъбов жълъд 2008 30156 212566 3305 209261 192407 2009 24519 103411 2585 100826 89886 2010 4023 16285 297 15988 12346 2011 5869 23705 429 23276 18484 1 Източник: Изпълнителна агенция по горите. Статистически справочник 2012 249 Горско стопанство Добита дървесина Данните включват общо добитата дървесина: от промишлен дърводобив, за местното население, суха и паднала маса и дървесина от изведени санитарни сечи в държавни общински и частни гори. Фиг. 4. Добита дървесина 8000 7000 6000 5000 4000 3000 2000 1000 0 2008 2009 2010 2011 . 250 Статистически справочник 2012 Горско стопанство 5. Добита дървесина по видове гори1 (Хил. плътни кубически метри) 2008 В стоящо (на корен) състояние В лежащо (отсечено) състояние Строителна дървесина Дърва и вършина В стоящо (на корен) състояние В лежащо (отсечено) състояние Строителна дървесина Дърва и вършина В стоящо (на корен) състояние В лежащо (отсечено) състояние Строителна дървесина Дърва и вършина Високостеблен бук В стоящо (на корен) състояние В лежащо (отсечено) състояние Строителна дървесина Дърва и вършина Високостеблен дъб В стоящо (на корен) състояние В лежащо (отсечено) състояние Строителна дървесина Дърва и вършина Други широколистни високостеблени В стоящо (на корен) състояние В лежащо (отсечено) състояние Строителна дървесина Дърва и вършина Нискостеблени В стоящо (на корен) състояние В лежащо (отсечено) състояние Строителна дървесина Дърва и вършина 1 2009 Общо 5465 4599 1662 2937 1679 1300 894 406 3786 3299 768 2531 687 598 135 463 180 152 36 116 478 423 205 218 2441 2126 392 1734 2010 6726 5669 2363 3306 2515 1961 1454 507 4211 3708 909 2799 771 675 166 509 205 174 47 127 582 511 244 267 2653 2348 452 1896 2011 7414 6206 2667 3539 2969 2310 1756 554 4445 3896 911 2985 898 792 186 606 219 189 46 143 610 532 248 284 2718 2383 431 1952 7317 6071 2710 3361 2953 2281 1733 548 4364 3790 977 2813 856 745 221 524 216 181 52 129 580 510 243 267 2712 2354 461 1893 Иглолистни Широколистни Източник: Изпълнителна агенция по горите. Статистически справочник 2012 251 Горско стопанство Дивеч Броят на видовете дивеч в България се установява ежегодно чрез таксация, която се извършва в държавните ловностопански райони, стопанисвани от държавните горски и ловни стопанства, и в предоставените ловностопански райони, стопанисвани от ловните сдружения. Таксацията представлява преброяване на дивеча по вид, пол, възраст и брой на определена територия на дивечопригодната площ. Тя се извършва с помощта на таксационни формуляри, които се попълват за съответния район от стопанисващите дивеча. В Изпълнителната агенция по горите се води регистър на национално ниво за извършената пролетна таксация по години. Фиг. 5. Дребен дивеч 400 . 300 200 100 0 2008 2009 2010 2011 Фиг. 6. Хищници 50 40 30 20 10 . 0 2008 2009 2010 2011 252 Статистически справочник 2012 Горско стопанство 6. Дивеч1 (Брой) 2008 2009 2010 2011 Едър дивеч Благороден елен Елен лопатар Сърна Дива свиня Дива коза Муфлон Мечка Алпийски козирог Тибетски як Зубър Глухар 19067 5545 73295 63963 2018 4372 1099 25 12 20 3359 18653 5243 74002 64852 1465 4235 906 18 19 2742 Дребен дивеч Заек Фазан Яребица Кеклик 388541 112004 258209 22586 386952 108620 262991 21402 400262 120680 281611 21811 402886 127730 303054 22259 19590 5843 79264 71204 1524 4430 898 18 19 2824 21140 6247 85648 76402 1488 4763 905 18 19 2624 Хищници Вълк Чакал Лисица Скитащи кучета 2561 33401 41163 22517 2282 36304 41896 30169 2026 36075 40303 29169 2073 39343 43899 31435 1 Източник: Изпълнителна агенция по горите. Статистически справочник 2012 253 XXIII. СEЛСКО СТОПАНСТВО Статистически справочник 2012 255 Селско стопанство Преброяване на земеделските стопанства През 2010 г. Министерството на земеделието и храните проведе преброяване на земеделските стопанства, което е първото преброяване на България като страна -членка на ЕС. Преброяването е реализирано в изпълнение на изискванията на Регламент (ЕО) № 1166/2008 на Европейския парламент и на Съвета относно изследванията на структурата на земеделските стопанства и изследването на земеделските производствени методи и на Закона за преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2010 година. Преброяването на земеделските стопанства е основен източник на информация за състоянието и тенденциите в развитието на земеделието. Целта е да се получи актуална картина на аграрния сектор, необходима за вземането на решения при провеждането на Общата селскостопанска политика. Събрана е информация за структурата на земеделските стопанства, използваните земеделски площи, броя на отглежданите животни, работната сила в земеделието и за първи път са наблюдавани използваните земеделски производствени методи и приложението на мерки за развитие на селските райони. 1. Използване на земята по категории земеделска площ1 Категории използвана земеделска площ Използвана земеделска площ (ИЗП) Обработваема земя Зърнени култури Технически култури Фуражни култури Картофи Ягоди, пресни зеленчуци и цветя Семена и посадъчен материал Други култури в обработваема земя Угари Семейни градини Постоянно затревени площи Трайни насаждения - общо Овощни видове - общо Разсадници Лозя - общо Други трайни насаждения Земеделски стопанства - бр. 2003 2010* 654808 533251 369436 88354 189871 209523 188687 1751 28521 534033 198129 260747 58511 497 223580 267 Площ - ха 2003 2010* 357074 2904479.6 3616964.7 250728 2674906.5 3124928 119640 1626666.9 1796147.9 57694 785227.8 1077023.6 75332 103168.7 106133.5 88750 17156.2 13553 72107 1399 236 12491 227926 107267 118610 42827 489 87002 204 29871.6 875.5 111939.8 21045.6 107393 101134.5 31575.5 951.7 68486.8 120.5 24708.2 533.2 342.7 106485.9 10364.6 382023 99649.1 45504.8 1334.4 52335.7 474.2 1 Източник: Министерство на земледелието и храните, отдел „Агростатистика“, преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2010 г. 256 Статистически справочник 2012 Селско стопанство 2. Структура на земеделските стопанства по статистически райони1 Статистически райони Общо за страната Северозападен район Северен централен район Североизточен район Югоизточен район Югозападен район Южен централен район Земеделски стопанства - бр. 2003 2010* 665548 370222 119650 51290 88305 43281 79134 43746 100451 56945 112879 65510 165129 109450 Стопанства - бр. с ИЗП без ИЗП 2003 2010* 2003 2010* 654808 357074 10740 13148 118076 48642 1574 2648 87574 42001 731 1280 78035 41675 1099 2071 97084 54481 3367 2464 111518 64221 1361 1289 162521 106054 2608 3396 (Хектари) 3. Използвана земеделска площ1 Статистически райони Общо за страната Северозападен район Северен централен район Североизточен район Югоизточен район Югозападен район Южен централен район Общо 2003 2010* 2904479.6 3616964.7 560026.9 749522 600306.1 718168.2 702623.8 738437.2 581548.1 731361.1 141279.8 235240.2 318694.9 444236 Средна 2003 4.4 4.7 6.8 8.9 5.8 1.3 1.9 2010* 10.1 15.4 17.1 17.7 13.4 3.7 4.2 4. Стопанства и отглежданите в тях селскостопански животни, видове и категории на животните1,2 (Брой) Видове и категории животни Говеда - общо Крави в това число: Млечни крави Други крави Други говеда Биволи - общо Биволици Други биволи Общо еднокопитни Кози - общо Кози-майки и женски за разплод над 1 г. Други кози Овце - общо Овце-майки и женски за разплод Други овце Свине - общо Свине-майки и свинe, заплодени за първи път Прасенца до 20 кг Други свине Птици - общо Кокошки-носачки, ярки и петли Пилета за угояване Пуйки Патици Гъски Други птици Зайкини Продуктивни пчелни семейства Земеделски стопанства 2003 2010* 211968 95357 194699 86210 193684 1754 140209 2379 2023 1543 254196 269044 265571 40499 237742 234617 43751 278844 54545 26837 236957 494298 476242 164427 87951 44936 43632 7710 62866 37636 85454 1113 57818 1028 817 672 92806 84581 84120 14391 91792 91132 19999 82265 15235 3963 75478 185455 180253 19457 15869 7907 7779 5398 23704 23982 Сескостопански животни 2003 2010* 682985 576339 377593 347291 371008 6585 305392 8731 4571 4160 269972 856854 772963 83891 1635223 1528795 106428 1278933 208222 334804 735907 21796380 8981103 9755288 930017 1432267 454453 243252 220248 409656 327462 19829 229048 10038 6323 3715 112632 388864 344300 44564 1415179 1272475 142704 670469 73547 140881 456041 17491187 7875278 7564578 172794 1543763 68131 266643 144873 588694 1 Източник: Министерство на земледелието и храните, отдел „Агростатистика“, преброяване на земеделските стопанства в Република България през 2010 г. 2 С изключение на пчелите, които са в брой пчелни семейства. Статистически справочник 2012 257 Селско стопанство Използвана земеделска площ и обработваема земя Данните за площите, заети със земеделски култури, както и за използваната земеделска площ и обработваемата земя, са резултат от наблюдението за заетостта и използването на територията на България на базата на териториална извадка. Наблюдението се провежда в периода май - юли и се реализира върху цялата територия на България. Изследва се заeтостта и използването на земята върху около 110 хил. точки, групирани в 3 123 сегмента. При всяко минаване на терена се наблюдават едни и същи точки в едни и същи сегменти. Фиг. 1. Структура на използваната земеделска площ 100 % 80 60 40 20 0 2006 2007 2008 2009 2010 2011 - 258 Статистически справочник 2012 Селско стопанство 5. Обработваема земя и използвана земеделска площ 1,2 (Хектари) 2008 2009 2010 Обработваема земя 3059358 3121804 3161625 Пшеница 1114427 1254151 1095703 Ечемик 223004 264689 250640 Ръж и тритикале 15296 17034 16116 Овес 40230 28894 24627 Царевица 348402 303881 360046 Други житни 13217 9809 9259 Слънчоглед 723962 687209 734314 Ттютюн 26742 27865 31652 Индустриални маслодайни култури 102899 115013 209347 Други индустриални култури 49023 60731 74738 Картофи 21648 14068 13824 Боб, грах и други варива 9725 9557 5839 Пресни зеленчуци 30001 28715 29420 Цветя, оранжерии и други 2129 2094 2113 Фуражни култури, окопни 0 0 96 Други фуражни едногодишни култури 7352 6349 7366 Ливади засети с бобови 99362 94226 87718 Ливади засети с житни 2468 1183 1191 Угар 229471 196336 207616 Използвана земеделска площ 5100825 5029585 5051866 Семейни градини 25763 21411 21629 Овощни насаждения 69893 71995 72913 Лозя - чиста култура 100873 84438 82675 Смесени трайни насаждения 12759 8103 8020 Разсадници 3314 2806 3014 Общо трайни насаждения 186839 167342 166622 Постоянно затревени площи и ливади овощни градини 1828865 1719028 1701990 Площ със селскостопанско предназначение 5648206 5490113 5492891 2011 3227237 1152999 174010 17841 17163 430914 12006 795319 21710 233934 54458 16852 8076 27227 2010 0 3804 83503 1301 174110 5087948 22517 69478 78468 8629 3311 159886 1678308 5486572 1 2 Източник: Министерство на земеделието и храните. Данните са от наблюдението за заетостта и използването на територията на България (БАНСИК). Статистически справочник 2012 259 Селско стопанство Производство от земеделски култури Данните за производството от земеделски култури са резултат от наблюдението за определяне на добивите от земеделски култури през 2011 година. Анкетите се провеждат през ноември чрез интервюиране на земеделските стопани. В общото производство на зеленчуците се включва производството от открити площи и оранжерии. Фиг. 2. Структура на производството на основни селскостопански култури по статистически райони през 2011 г. 100 % 80 60 40 20 0 260 Статистически справочник 2012 Селско стопанство 6. Реколтирани площи, производство и средни добиви от основни земеделски култури1 Култури Пшеница Ечемик Царевица за зърно Слънчоглед Реколтирани Производство площи - ха хил. т 2010 2011 2010 2011 1131565 1137462 4095 4458 245328 178993 833 707 327525 399421 2047 2209 729889 747131 1536 1440 Средни добиви - кг/ха 2010 2011 3619 3920 3397 3950 6251 5531 2105 1927 7. Площи, производство и средни добиви от зеленчукови култури, картофи, дини и пъпеши1 Култури Домати Краставици Пипер Картофи Дини и пъпеши Площи - ха 2010 2924 853 4703 13805 4293 Производство - т Средни добиви - кг/ха 2010 2011 28545 17576 24177 21116 14014 13717 18193 14320 16485 15696 2011 2010 2011 3860 114605 103145 786 65668 58852 4620 69080 66298 16219 251205 232314 5298 70808 83163 1 Източник: Министерство на земеделието и храните. Статистически справочник 2012 261 Селско стопанство Селскостопански животни и птици Информацията за броя на селскостопанските животни и птици в България е в резултат на проведена специализирана анкета. Получени са статистически данни за броя на селскостопанските животни по видове и категории, количеството произведено мляко и реализацията му по направления, продадените и закланите животни в стопанствата и основна информация за структурата на животновъдството. Анкетата е осъществена чрез интервю с ръкводителите на животновъдните стопанства. Информацията за броя на птиците и за производството на продукти от тях е получена от специализирана анкета за птицевъдството. Изчерпателно се анкетират всички големи птицевъдни стопанства. Получените резултати се допълват с информация за малките птицевъдни структури, получена от дребните животновъдни стопанства, определени чрез извадка. Фиг. 3. Структура на основни селскостопански животни по статистически райони на 1.11.2011 г. 100 90 80 70 60 50 % 7.2 5.1 34.3 26.3 15.2 11.1 23.8 18 40 30 20 10 22.4 14.7 23 18.7 16.3 12.5 18.9 12.7 29.5 12.2 11.7 15 21.3 8.1 9.8 12.2 0 262 Статистически справочник 2012 Селско стопанство 8. Селскостопански животни по вид към 1.11.1 (Хил. броеве) Видове животни Говеда в т.ч. крави Биволи в т.ч. биволици Свине в т.ч. основни свине-майки Овце в т.ч. овце-майки Кози в т.ч. кози-майки Птици - общо в т.ч. кокошки носачки и ярки 2008 564.9 330.4 9.2 5.3 783.6 62.0 1474.8 1198.1 429.8 355.2 17549.0 8798.0 2009 539.6 312.7 8.3 5.0 729.8 56.5 1400.3 1135.5 360.8 303.1 17400.0 8778.0 2010 544.5 326.8 9.2 5.4 664.0 54.2 1368.0 1093.0 356.3 278.0 15934.0 7800.0 2011 557.6 330.0 9.9 6.3 608.3 53.4 1454.6 1173.2 341.4 272.9 14656.0 6627.0 9. Стопанства и селскостопански животни по вид на 1.11.2011 г.1 Стопанства хил. бр. Говеда в това число: Крави Телета до 1 година Биволи в т.ч. биволици Свине в т.ч. свине-майки Овце в т.ч. овце-майки Кози в т.ч. кози-майки 75.9 50.9 0.8 0.7 61.2 6.6 74.3 73.1 65.8 64.8 330 139.8 9.9 6.3 608.3 53.4 1454.6 1173.2 341.4 272.9 4.3 2.7 12.8 8.7 9.9 8.1 19.6 16 5.2 4.2 83.8 Селскостопански животни хил. бр. 557.6 средно на едно стопанство - бр. 6.7 1 Източник: Министерство на земеделието и храните. Статистически справочник 2012 263 Селско стопанство Икономически сметки за селското стопанство Икономическите сметки за селското стопанство (данни на НСИ) са сателитни на националните сметки. Продукцията на отрасъл „Селско стопанство” представлява стойността на всички произведени стоки и услуги от единиците с основна селскостопанска дейност, в.т.ч. и от домакинствата. Данните се отнасят за крайната продукция, която не включва вътрешния оборот (стоките и услугите, произведени и потребени в самото стопанство през отчетния период). Информацията от 2007 г. включва и субсидиите от националния бюджет и бюджета на ЕС. Основна цел на разработването на икономическите сметки е изчисляването на предприемаческия доход, който дава представа за състоянието и тенденциите в развитието на отрасъл „Селско стопанство”. Фиг. 4. Структура на крайната продукция по текущи цени % 100 13.6 90 5.2 80 70 60 50 40 30 20 10 0 40.4 45.7 49.8 50.9 48.4 50.6 46.5 59.7 40.8 32.5 31.2 16.4 5.4 13.8 5.2 12.0 5.7 10.3 7.6 10.4 7.0 9.4 6.7 7.7 6.3 9.8 6.8 8.7 6.5 7.5 6.3 30.6 31.4 33.7 32.0 37.4 30.5 29.0 26.5 55.4 52.9 55.8 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 264 Статистически справочник 2012 Селско стопанство 10. Икономически сметки за селското стопанство - крайна продукция по текущи цени (Млн. левове) 2008 Зърнени култури Технически култури Фуражни култури Зеленчуци Картофи Плодове Вино Други растениевъдни култури Продукция от растениевъдството Селскостопански животни Продукти от животновъдството Продукция от животновъдството Селскостопански стоки Селскостопански услуги Продукция от селското стопанство Неселскостопански неотделими второстепенни дейности Продукция от отрасъл „Селско стопанство” Междинно потребление Брутна добавена стойност по базисни цени Потребление на основен капитал Нетна добавена стойност по базисни цени Доход по фактори Опериращ излишък (смесен доход) Предприемачески доход 2005.5 1150.4 170.2 1057.3 155.5 317.7 . 12.3 4868.9 1317.5 1372.2 2689.7 7558.6 554.1 8112.7 676.8 8789.5 5101.4 3688.1 242.7 3445.4 4381.1 4010.7 3666.4 2009 1321.5 1045.2 571.9 475.0 205.0 310.2 . 15.6 3944.4 1255.8 1016.9 2272.7 6217.1 505.1 6722.2 732.1 7454.3 4919.4 2534.9 348.4 2186.5 2995.0 2548.4 2194.4 2010 1648.4 1496.1 376.5 360.6 118.9 238.7 . 6.8 4246.0 1158.8 1040.1 2198.9 6444.9 491.8 6936.7 657.3 7594.0 4823.5 2770.5 293.1 2477.4 3384.6 2975.7 2499.8 2011 2298.4 1762.1 445.4 206.4 59.2 257.8 . 10.7 5040.0 1122.3 1117.4 2239.7 7279.7 527.3 7807.0 633.8 8440.8 5482.6 2958.2 255.0 2703.2 3808.3 3421.7 2771.5 Статистически справочник 2012 265 XXIV. ОКОЛНА СРЕДА Статистически справочник 2012 267 Околна среда Емисии на вредни вещества За събиране на първичната информация и изчисляване на емисиите на вредни вещества е използвана методика на НСИ и МОСВ, хармонизирана с методиката CORINAIR, която е разработка на Европейския съюз. Използван е последният актуализиран през 2007 г. вариант на методиката. Емисиите в атмосферата са пряк резултат от стопанската активност в страната. Размерът на емитираните вредни вещества зависи както от количеството на употребените горива и произведената продукция, така и от равнището на използваните технологии. Най-общата характеристика на връзката „икономика - околна среда” се съдържа в показателя „емисия на единица БВП“. След 1999 г. съществува тенденция за намаляване на емисиите в атмосферата. Тази тенденция може да се илюстрира с емисията на серни окиси през 2010 г., която намалява в сравнение с 1990 г. близо три пъти. Намаляват и емисиите на повечето от останалите замърсители. На фиг. 1 е показана тенденцията към намаляване на емисиите от серни окиси на фона на нарастващия БВП. Фиг. 1. Емисии на серни окиси и БВП 350 300 250 200 150 100 50 0 1990 1995 2000 2005 2006 2007 2008 2009 2010 % (1990 = 100) (1990 = 100) 268 Статистически справочник 2012 Околна среда 1. Емисии на вредни вещества в атмосферата1,2 Серни Азот- Немета- Метан Въгле- Въглеро- Двуаокиси ни нови летроден ден дву- зотен окиси ливи орокис окис окис ганични съединения 2008 Общо Индустриални горивни процеси Производствени процеси Други източници3 Общо Индустриални горивни процеси Производствени процеси Други източници3 Общо Индустриални горивни процеси Производствени процеси Други източници3 575 537 30 8 440 404 30 7 387 345 33 9 141 62 32 47 119 52 23 44 116 50 26 39 267 0 16 250 275 0 17 258 277 0 18 259 830 0 458 372 2009 702 0 371 330 2010 722 0 394 327 321 1 32 288 49857 30988 4998 13871 47 6 0 40 51 3 47 271 1 21 249 48384 30653 4377 13354 49 6 0 43 52 2 50 323 2 46 275 54828 34811 6531 13486 41 6 0 34 64 0 3 61 (Хил. тонове) Амоняк 1 2 3 Поради извършени закръгления някои числа превишават или не изчерпват съставните им. Съгласно последното издание на CORINAIR; използвани са и нови емисионни фактори. Включени са данни за емисиите от автотранспорта, селското стопанство и бита. Статистически справочник 2012 269 Околна среда Водоползване Информацията е резултат от статистическите наблюдения, обхващащи изчерпателно доставчиците на вода (ВиК и хидромелиоративните системи) и икономическите единици, ползвали над 36 хил. м3 вода годишно. Не се включва водоползването за хидроенергетика и водовземането от физически лица. Водоснабдяването се осъществява чрез доставчиците на вода и чрез самостоятелно водовземане. Oсновните потребители на вода са селското стопанство, индустрията и битовия сектор (домакинства и услуги). Равнището на водоползване в страната се определя главно от енергийното водоползване, за което са необходими значителни обеми за охлаждащи процеси. За изчисление на потреблението на питейна вода от домакинствата (доставена от ВиК, средно на човек) е използвано средногодишното население. След употреба, водите се отвеждат в обществената канализационна мрежа и водните обекти. Разграничени са две категории - отпадъчни води и води от охлаждащи процеси. Отведените отпадъчни води във водни обекти се формират от обществената канализационна мрежа (вкл. от неточкови източници), стопанските единици и домакинствата. Пречистването на отпадъчните води се извършва на място или в селищни пречиствателни станции за отпадъчни води. Оценката на населението с услуги по отвеждане и пречистване на отпадъчни води се основава на информация от ВиК операторите и общините с организирано отвеждане на водите в селищна пречиствателна станция (СПСОВ). Възможно е делът на населението да бъде надценен поради наличието на селища с частично изградена канализационна мрежа. Не е включено населението, чиито води се извозват с цистерни в канализационна система или СПСОВ. Фиг. 2. Основни показатели за водните услуги на населението 80 70 60 50 40 30 20 10 0 2005 2006 2007 2008 2009 2010 % 270 Статистически справочник 2012 Околна среда 2. Иззета, използвана и отпадъчна вода Иззета прясна вода - бруто Повърхностни водоизточници в т.ч. от р. Дунав Подземни водоизточници Иззета непрясна вода - бруто Използвана вода - общо Селско и горско стопанство в т.ч. за напояване Индустрия в т.ч. за охлаждане в енергетиката Други дейности (услуги) Домакинства Общо отведени отпадъчни води във водни обекти в т.ч. от пречиствателни станции (селищни и други) Отведени във водни обекти води от охлаждане 2006 6577 5930 3399 647 2 5343 178 166 4822 4287 75 268 776 508 3724 2007 6202 5560 2382 642 2 4933 258 242 4323 3612 74 277 799 499 3332 2008 6425 5810 2689 616 1 5168 291 272 4530 3848 76 271 793 516 3550 2009 6121 5536 2648 584 0 4911 326 296 4245 (Млн. куб. м/г.) 2010 5960 5403 2621 557 0 4821 309 283 4180 3624 68 271 757 494 3308 3560 68 264 811 544 3241 Фиг. 3. Използвана питейна вода от домакинствата средно на човек 100 80 60 40 20 0 / ./ . 2005 2006 2007 2008 2009 2010 Статистически справочник 2012 271 Околна среда Шум Източник на данни за шумовите нива е Националният център по обществено здраве и анализи. През 2011 г. са наблюдавани 727 пункта за измерване на нивото на шума, разпределени в 36 населени места. През 2011 г. продължава тенденцията измереното ниво на шума да надхвърля допустимите хигиенни норми от 55 - 60 dB. С най-неблагоприятна акустична среда през 2011 г. остават големите градове с ниво на измерен шум от 68 до 77 dB: София, Бургас, Пловдив, Русе, Варна, Стара Загора и други. През 2011 г. не са регистрирани шумови нива над 77 децибела. Фиг. 4. Наблюдавани пунктове за регистриране на шума 800 700 600 500 400 300 200 100 0 2007 2008 2009 2010 2011 710 726 727 696 727 272 Статистически справочник 2012 Околна среда 3. Наблюдавани пунктове за регистриране на шумовите нива по области през 2011 г. (Брой) Области Общо за страната Благоевград Бургас Варна Велико Търново Видин Враца Габрово Добрич Кърджали Кюстендил Ловеч Монтана Пазарджик Перник Плевен Пловдив Разград Русе Силистра Сливен Смолян София София (столица) Стара Загора Търговище Хасково Шумен Ямбол По регистрираните шумови нива в децибели Общо под 58 58 - 62 63 - 67 68 - 72 73 - 77 над 77 727 17 37 45 48 15 15 20 15 15 36 20 15 15 24 21 45 15 30 15 20 15 35 49 45 51 19 15 15 153 7 13 29 2 4 3 1 3 4 5 8 1 1 5 3 2 1 9 2 9 6 3 19 4 5 4 117 10 1 1 10 1 6 3 2 2 3 6 6 3 2 5 5 2 1 4 3 11 11 7 7 2 3 235 2 17 9 2 11 8 4 21 6 9 4 8 6 6 8 11 9 2 2 15 17 15 20 7 10 6 175 11 11 18 1 4 5 2 5 7 7 2 5 28 2 14 1 4 7 13 16 5 5 2 47 12 2 1 11 6 2 5 1 2 4 1 - Статистически справочник 2012 273 Околна среда Разходи за опазване и възстановяване на околната среда Необходимостта от опазване на околната среда изисква допълнителни средства. Ефективното им използване ще допринесе за намаляване на замърсяването, което е следствие от социално-икономическите процеси. През 2010 г. за опазване и възстановяване на околната среда са изразходвани 1 273 777 хил. лева. Делът на разходите за околната среда през 2010 г. е 1.8% от БВП. За 2010 г. общите разходи за опазване и възстановяване на околната среда са разпределени по съответните направления, както следва: с най-голям дял са разходите за оползотворяване и обезвреждане на отпадъците - 53% (42% за 2009 г.), за пречистване на отпадъчните води - 20% (21% за 2009 г.), за опазване на чистотата на въздуха - 11% (16% за 2009 г.), и за опазване на почвата и подпочвените води - 3%. Със значително по-малък дял са разходите за защита от шума, опазване на биологичното разнообразие, защитените територии и обекти и други. Фиг. 5. Екоразходи (% от БВП) 3.0 2.5 2.0 1.5 1.0 0.5 0.0 2000 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 % Фиг. 6. Структура на разходите за опазване и възстановяване на околната среда по направления през 2010 г. 13% 3% 20% 11% 53% 274 Статистически справочник 2012 Околна среда 4. Разходи за опазване и възстановяване на околната среда Общо - млн. лв. За придобиване на дълготрайни материални и нематериални активи млн. лв. За поддържане на дълготрайни материални активи - млн. лв. Дял на разходите от БВП - % 2006 1039 609 430 2.0 2007 1197 633 564 2.0 2008 1700 836 865 2.5 2009 1281 545 735 1.9 2010 1274 546 728 1.8 (Хил. левoве) 5. Разходи за опазване и възстановяване на околната среда по направления1 Направления Общо За отпадъчните води Специализирани съоръжения в това число: Производствени пречиствателни станции Селищни пречиствателни станции Интегрирани технологии За оборотно водоснабдяване За въздуха Специализирани съоръжения Интегрирани технологии За опазване и възстановяване на почвата, подпочвените и повърхностните води Специализирани съоръжения Интегрирани технологии За горите За опазване на биологичното разнообразие и защитените територии и обекти Специализирани съоръжения Интегрирани технологии За ловно- и рибностопански мероприятия За отпадъците Специализирани съоръжения Интегрирани технологии За шума Специализирани съоръжения Интегрирани технологии За научноизследователска дейност За просветна, образователна и друга подобна дейност За административна дейност За апаратура за мониторинг и контрол Оценка на въздействието върху околната среда 1 2009 1280563 270881 263895 80164 76960 6986 86826 209557 189802 19755 53573 53454 119 7758 1105 1105 . 2642 540974 540091 883 45 36 9 2852 111 18661 85422 156 2010 1273777 246233 232434 69772 63096 13799 62444 144271 122347 21924 38763 38685 78 9076 2039 2037 2 2969 677371 674083 3288 117 92 25 7488 1309 19469 60918 1310 Без разходите за амортизация. Статистически справочник 2012 275 Околна среда Битови отпадъци Битови са отпадъците, които се получават в резултат на жизнената дейност на хората в домовете, в административни, социални и обществени сгради. Към тях се приравняват и отпадъците от търговски обекти и съпътстващи производството занаятчийски дейности, обекти за отдих и забавления, когато нямат характер на опасни отпадъци и в същото време тяхното количество или състав няма да попречи на третирането им съвместно с битовите. Източник на данни за битовите отпадъци са общинските администрации. Продължава изграждането на регионални депа за битови отпадъци, като в края на 2010 г. са отчетени 30 броя. Закриват се сметищата, които не отговарят на екологичните изисквания, в резултат на което намалява общият брой на депата - от 435 през 2007 г. на 172 през 2010 година. Обслужените населени места от системи за организирано сметосъбиране през 2010 г. са 4 238. Въвеждането на организирани системи за сметоизвозване в нови населени места води до увеличаване на населението, обхванато с услуги по сметосъбиране - от 92.5% през 2007 г. на 98.2% през 2010 г. (фиг. 7). По данни на общинските администрации през 2010 г. на депа с организирано сметосъбиране са приети общо 3 725 хил. т отпадъци (в т.ч. битови, строителни и други). Събраните на депата и временно съхранени битови отпадъци са 3 067 хил. тона. От тях 3 041 хил. т са депонирани и 26 хил. т - предадени за рециклиране. Събраните строителни отпадъци на депа за битови отпадъци са 380 хил. тона. През 2010 г. събраните битови отпадъци на човек от обслужваното население са 404 кг. Фиг. 7. Дял на обслужваното население от системи за организирано сметосъбиране 100 90 80 70 60 50 40 30 20 10 0 % 2007 2008 2009 2010 276 Статистически справочник 2012 Околна среда 6. Битови отпадъци Мярка хил. т Общо образувани битови отпадъци1 Обслужвани населени места от системи за организирано сметосъбиране на битови отпадъци бр. Дял на обслужваното население от системи за организирано сметосъбиране % Събрани битови отпадъци на човек от обслужваното население кг/чов./г. Депа за битови отпадъци бр. Общо приети отпадъци на депата хил. т Депонирани битови отпадъци хил. т Временно съхранени битови отпадъци хил. т Събрани строителни отпадъци на депа за битови отпадъци хил. т 1 2007 3314 3128 92.5 420 435 3738 2980 344 . 2008 3615 3445 94.4 467 349 3987 3359 11 410 2009 3561 3988 96.6 467 278 3948 3421 265 396 2010 3091 4238 98.2 404 172 3725 3067 . 380 Данните са резултат от статистическа оценка на количествата образувани битови отпадъци от обслужваните и необслужваните населени места. Фиг. 8. Събрани битови отпадъци на човек от обслужваното население 600 500 400 300 200 100 0 420 / ./ . 467 467 404 2007 2008 2009 2010 Статистически справочник 2012 277 Околна среда Защитени територии Данните за защитените територии и обекти се осигуряват от Министерството на околната среда и водите. Защитените територии са предназначени за опазване на биологичното разнообразие в екосистемите и на естествените процеси, протичащи в тях, както и на характерни или забележителни обекти на неживата природа и пейзажи. През последните няколко години oпазването на околната среда и биологичното разнообразие са едни от най-важните приоритети на България. През 2011 г. площта на защитените територии в България е 582 122 ха, или 5.2% от територията на страната, и спрямо 2010 г. има намаление с 336 хектара. Към края на 2011 г. в България съществуват 954 защитени територии и в сравнение с 2010 г. те са с 1 повече. Фиг. 9. Площ на защитените територии 5900 5800 5700 5600 5500 5400 5300 5200 2006 2007 2008 2009 2010 2011 . Фиг. 10. Дял на защитените територии от общата територия на страната 6 5 4 3 2 1 0 2001 2002 2003 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 % 278 Статистически справочник 2012 Околна среда 7. Защитени територии и обекти през 2011 година1 Брой наличвключеност към ни през 31.12. 2011 г. 2011 г. 954 3 55 346 504 3 11 35 574 483 1767 3 11 Площ2 - ха изклю- наличизклювключечени ност към чени ни през през 31.12. през 2011 г. 2011 г. 2011 г. 2011 г. 2 582122 39 375 - 77035 13 2 18 16875 76883 150362 256456 4511 x x x 26 x x x 1 374 x x x Защитени територии Резервати Природни забележителности Защитени местности Национални паркове Природни паркове Поддържани резервати Защитени видове растения Защитени видове животни Защитени вековни дървета 1 2 Източник: Министерство на околната среда и водите. Поради извършени закръгления някои числа превишават или не изчерпват съставните им. 8. Защитени територии1 Години 2006 2007 2008 2009 2010 2011 Площ - ха 546785 566701 581736 582076 582458 582122 Дял на защитените територии от общата територия на страната - % 4.9 5.1 5.2 5.2 5.2 5.2 9. Защитени зони от „Натура 2000“ през 2011 г.1 Брой По Директива за птиците Одобрени с решение на МС2 в т.ч. обявени със заповед на министъра на околната среда и водите По Директива за местообитанията Одобрени с решение на МС в т.ч. обявени със заповед на министъра на околната среда и водите Oбщо по двете директиви Одобрени с решение на МС3 в т.ч. обявени със заповед на министъра на околната среда и водите 1 Дял на защитените зони от общата територия на общо територия акватория страната - % Площ - ха 118 2566588 2512559 102 1631267 1584094 231 3391225 3330115 - 54029 47173 61110 97559 47173 22.6 14.3 30.0 34.3 14.3 336 3905989 3808430 102 1631267 1584094 Източник: Министерство на околната среда и водите. 2 РМС № 335 от 26.05.2011 г. (ДВ.,бр. 41/2011 г.). 3 За 13 от зоните границите по двете директиви съвпадат. Статистически справочник 2012 279 XXV. НИРД Статистически справочник 2012 281 НИРД Научноизследователска и развойна дейност Научноизследователската и развойна дейност включва всяка творческа работа, която се провежда систематично с цел да се увеличи обемът на знанията, включително познанието за човека, културата и обществото, както и използването на този обем от знания за нови приложения. Научноизследователската и развойна дейност обхваща фундаментални и приложни изследвания и експериментални разработки. Разходите за научноизследователска и развойна дейност обхващат текущите разходи и разходите за придобиване на дълготрайни материални активи, предназначени за НИРД. Относителният дял на разходите за НИРД от брутния вътрешен продукт е международно съпоставим измерител на интензивността на НИРД. Персоналът, зает с научноизследователска и развойна дейност, включва три категории - изследователи, технически и помощен персонал. Той се измерва в абсолютен брой и в еквивалент на пълна заетост. Персоналът в еквивалент на пълна заетост се изчислява на основата на използваното работно време за научноизследователска и развойна дейност през отчетната година. Разходите и кадровият потенциал на научноизследователската и развойна дейност са разпределени в четири институционални сектора: сектор на предприятията, държавен сектор, сектор „Висше образование” и сектор на нетърговските организации. Фиг. 1. Структура на разходите за НИРД по институционални сектори през 2010 г. 11.7% 0.7% 50.3% 37.3% 282 Статистически справочник 2012 НИРД 1. Разходи за научноизследователска и развойна дейност по видове 2007 Общо - хил. лв. Текущи разходи Разходи за придобиване на дълготрайни материални активи Относителен дял на разходите за НИРД от БВП - % 244841 28206 2008 284126 41729 2009 320588 40472 2010 390369 31243 273047 325855 361060 421612 0.45 0.47 0.53 0.60 2. Персонал, зает с научноизследователска и развойна дейност, по категории Категории персонал 2007 2008 Брой Общо Изследователи Технически персонал Помощен персонал 19933 13090 4472 2371 20097 13416 4406 2275 21971 14699 4706 2566 20823 14138 4482 2203 2009 2010 В еквивалент на пълна заетост Общо Изследователи Технически персонал Помощен персонал 16940 11203 3638 2099 17219 11384 3738 2097 18230 11968 4023 2239 16574 10979 3704 1891 Статистически справочник 2012 283 МЕЖДУНАРОДЕН ПРЕГЛЕД Статистически справочник 2012 285 Международен преглед Територия и население по континенти 1. Територия и население1 Континенти Общо за света Азия2 Европа3 Америка Северна Америка Средна и Южна Америка Африка Австралия и Океания 2010 територия млн. кв. км 136.1 31.9 23.0 42.3 21.8 20.5 30.3 8.6 население - млн. 6974 4207 739 945 348 597 1046 37 1 Източник: Demographisches Jahrbuch, Statistik Austria, 2011 (UN-World Population Prospects, Rev. 2010). 2 Вкл. европейската част на Турция, без азиатската част на Русия. 3 Без европейската част на Турция, вкл. азиатската част на Русия. 2. Територия, гъстота на населението и столици1 Континенти и страни територия - гъстота - Столици население хил. кв. км на 1 кв. км ЕВРОПА ЕС-27 Австрия 84 99 Виена Белгия 31 345 Брюксел България 111 69 София Великобритания 243 249 Лондон Германия 357 231 Берлин Гърция 132 84 Атина Дания 43 126 Копенхаген Естония 45 30 Талин Ирландия 70 60 Дъблин Испания 506 87 Мадрид Италия 301 196 Рим Кипър 9 77 Никозия Латвия 65 35 Рига Литва 65 52 Вилнюс Люксембург 3 183 Люксембург Малта 0.3 1286 Валета Нидерландия 41 393 Амстердам Полша 313 122 Варшава Португалия 92 115 Лисабон 2010 Население дата хиляди 1.01.2010 1.01.2007 1.02.2011 29.04.2001 1.07.1999 18.03.2001 1.01.2010 1.01.2009 23.04.2006 1.07.2008 1.07.2009 1.07.2006 1.07.2009 1.07.2009 1.07.2009 1.07.2009 1.07.2010 1.07.2009 1.07.2009 1699 147 1203 8278 3387 789 531 399 506 3213 2734 224 710 548 90 6 767 1711 485 286 Статистически справочник 2012 Международен преглед 2. Територия, гъстота на населението и столици1 (Продължение и край) 2010 територия хил. кв. км 238 49 20 93 338 552 79 441 26 784 57 103 324 41 51 17098 . 604 3287 1860 2725 9597 378 1002 447 164 1221 9985 111 1964 9629 2780 1099 8547 7692 270 Континенти и страни Румъния Словакия Словения Унгария Финландия Франция Чехия Швеция Република Македония Турция Хърватия Исландия Норвегия Швейцария Босна и Херцеговина Русия Сърбия Украйна АЗИЯ Индия Индонезия Казахстан Китай Япония АФРИКА Египет Мароко Тунис ЮАР СЕВЕРНА И СРЕДНА АМЕРИКА Канада Куба Мексико САЩ ЮЖНА АМЕРИКА Аржентина Боливия Бразилия АВСТРАЛИЯ И ОКЕАНИЯ Австралия Нова Зеландия 1 2 Население гъстота - Столици население дата хиляди на 1 кв. км 91 Букурещ 1.07.2007 1932 430 110 Братислава 1.07.2009 99 Любляна 1.07.2009 271 108 Будапеща 1.07.2009 1717 16 Хелзинки 1.07.2009 580 111 Париж 8.03.1999 2125 130 Прага 31.12.2009 1249 20 Стокхолм 1.07.2007 789 79 Скопие 1.07.2007 524 91 Анкара 1.07.2007 3953 78 Загреб 1.07.2001 692 3 Рейкявик 1.07.2009 119 14 Осло 1.07.2009 581 176 Берн 1.01.2009 1123 86 Сараево 31.03.1991 527 8 Москва 1.07.2009 10536 . Белград 1.07.2009 1331 80 Киев 1.01.2009 2724 340 Делхи2 128 Джакарта 6 Астана 137 Пекин 338 Токио 73 68 63 39 3 102 53 31 1.03.2001 1.05.2010 1.01.2009 1.11.2000 1.10.2005 9817 9608 639 11510 8490 7249 642 691 1209 1239 2142 8851 560 13047 835 2482 352 198 Кайро 11.12.2010 Рабат 1.07.2007 Тунис 1.07.2000 Претория 2003 Отава 1.07.2010 Хавана 31.12.2010 Мексико 12.06.2010 Вашингтон 1.07.2009 1.07.2010 1.07.2009 1.08.2010 1.07.2009 1.07.2010 Буенос 14 Айрес 9 Ла Пас 22 Бразилия 3 Канбера 16 Уелингтън Източници: Сайт на ООН - http://www.unstats.un.org/. Ню Делхи. Статистически справочник 2012 287 Международен преглед 3. Население към средата на годината1 (Милиони) Страни Европа EС-27 Австрия Белгия България2 Великобритания Германия Гърция Дания3 Естония Ирландия Испания Италия Кипър4 Латвия Литва Люксембург Малта Нидерландия Полша5 Португалия Румъния Словакия Словения Унгария Финландия Франция Чехия Швеция Турция Хърватия Исландия Норвегия Швейцария 2005 2006 2007 2008 2009 2010 8.23 10.48 7.74 60.21 82.47 11.1 5.42 1.35 4.13 43.4 58.61 0.76 2.3 3.41 0.46 0.4 16.32 38.16 10.55 21.62 5.39 2 10.09 5.25 61.18 10.23 9.03 72.07 4.44 0.3 4.62 7.46 8.27 10.54 7.7 60.59 82.37 11.15 5.43 1.34 4.23 44.07 58.94 0.77 2.29 3.39 0.47 0.41 8.3 10.62 7.66 60.98 82.26 11.19 5.46 1.34 4.34 44.87 59.38 0.78 2.28 3.38 0.48 0.41 8.34 10.67 7.62 61.38 82.11 11.24 5.49 1.34 4.42* 45.59 59.83 0.79* 2.27 3.36 0.49 0.41 8.37 10.8 7.59 61.79* 81.9 11.28 5.52 1.34 4.46 45.93 60.19 0.80* 2.26 3.34 0.5 0.41 16.53 38.15 10.63 21.47 5.42* 2.04 10.02 5.31 62.62* 10.49 9.3 71.9 4.43 0.32 4.83 7.74 8.39 10.88* 7.53 62.22* 81.78* . 5.55 1.34 4.47* 46.07 60.48* 0.80* 2.24 3.29 0.51 0.42 16.62* 38.18 10.64 21.44 5.43 2.05 10.00* . 62.97* 10.52 9.38 72.7 4.43 0.32 4.89 7.83 16.35 16.38 16.45 38.13 38.12 38.12 10.58 10.61 10.62 21.58 21.54 21.5 5.39 5.4 5.41 2.01 2.02 2.02 10.07 10.06 10.04 5.27 5.29 5.31 61.59* 61.96* 62.30* 10.27 10.32 10.43 9.08 9.15 9.22 72.97 73.88 71.08 4.44 4.44 4.44 0.31 0.31 0.32 4.66 4.71 4.77 7.48 7.55 7.65 288 Статистически справочник 2012 Международен преглед 3. Население към средата на годината1 (Продължение и край) (Милиони) Страни Останал свят Австралия Нова Зеландия Русия САЩ Япония6 1 2 2005 2006 2007 21.07 4.23 142.11 301.29 127.77 2008 21.5 4.27 141.96 304.38 127.7 2009 2010 20.39 20.7 4.1 4.18 143.11 142.49 295.56 298.36 127.77 127.76 21.96* 22.34* 4.32 4.37 141.91 142.94 307 309.05* 127.56 127.45 Източник: UN, Monthly Bulletin of Statistics, No. 9, September 2011. Средногодишно население. 3 Без Гренландия и Ферьорските острови. 4 Данните се отнасят за районите, контролирани от правителството. 5 Без цивилните чужденци в страната, но вкл. временно отсъстващите полски граждани. 6 Без дипломатическия персонал извън страната и чуждестранния военен и цивилен персонал и техните семейства. Статистически справочник 2012 289 Международен преглед 4. Раждаемост1 Страни Европа EС-27 Австрия Белгия България Великобритания Германия Гърция Дания Естония Ирландия Испания Италия Кипър Латвия Литва Люксембург Малта Нидерландия Полша Португалия Румъния Словакия Словения Унгария Финландия Франция Чехия Швеция Турция Хърватия Исландия Норвегия Швейцария Останал свят Австралия Нова Зеландия Русия САЩ Япония 2005 2006 2007 2008 (На 1 000 души от населението) 2009 2010 9.5 11.4 9.2 12.0 8.3 9.7 11.9 10.7 14.8 10.7 9.5 10.9 9.3 8.9 11.5 9.6 11.5 9.5 10.4 10.2 10.1 9.1 9.7 11.0 12.8 10.0 11.2 18.9 9.6 14.4 12.3 9.8 12.7 14.0 10.2 14.0 8.4 9.4 11.6 9.6 12.4 8.2 10.0 12.0 11.1 15.4 10.9 9.5 11.3 9.7 9.2 11.7 9.6 11.3 9.8 10.0 10.2 10.0 9.4 9.9 11.2 13.1 10.3 11.7 18.7 9.3 14.5 12.6 9.8 12.8 14.1 10.4 14.3 8.7 9.2 11.7 9.8 12.7 8.3 10.0 11.7 11.8 16.2 11.0 9.5 10.9 10.2 9.6 11.4 9.5 11.1 10.2 9.7 10.0 10.1 9.8 9.7 11.1 12.8 11.1 11.7 18.1 9.4 14.6 12.4 9.9 13.5 15.1 11.3 14.3 8.6 9.3 11.9 10.2 12.9 8.3 10.5 11.8 12.0 16.7 11.4 9.6 11.6 10.6 10.4 11.5 10.0 11.2 10.9 9.8 10.3 10.6 10.8 9.9 11.2 12.9 11.5 11.9 17.8 9.9 15.2 12.7 10.0 13.8 15.1 12.1 . 8.7 9.1 11.8 10.7 12.8 8.1 10.5 11.4 11.8 16.7 10.8 9.5 12.0 9.6 11.0 11.3 10.0 11.2 10.9 9.4 10.4 11.3 10.7 9.6* 11.3 12.8 11.3 12.0 17.4 10.1 15.8 12.8 10.1 13.5 14.5 12.4 . 8.4 9.4 11.7 10.0 13.0 8.3 10.1 11.4 11.8 16.5 10.5 9.3 12.4 8.6 10.8 11.6 9.6 11.1 10.8 9.5 9.9 11.1 10.9 . 11.4 12.8 11.1 12.3 16.9 9.8 15.4 12.6 10.3 13.4 14.8 12.5 . 8.4 1 Източник: UN, Monthly Bulletin of Statistics, No. 9, September 2011; сайт на Евростат - http://epp.eurostat.ec.europa.eu/. 290 Статистически справочник 2012 Международен преглед 5. Смъртност1 Страни Европа EС-27 Австрия Белгия България Великобритания Германия Гърция Дания Естония Ирландия Испания Италия Кипър Латвия Литва Люксембург Малта Нидерландия Полша Португалия Румъния Словакия Словения Унгария Финландия Франция Чехия Швеция Турция Хърватия Исландия Норвегия Швейцария Останал свят Австралия Нова Зеландия Русия САЩ Япония 2005 2006 2007 2008 (На 1 000 души от населението) 2009 2010 9.1 9.9 14.6 9.7 10.1 9.5 10.1 12.9 6.6 8.9 9.7 7.2 14.2 12.8 7.8 7.8 8.4 9.6 10.2 12.1 9.9 9.4 13.5 9.1 8.5 10.5 10.2 6.2 11.7 6.2 8.9 8.2 6.4 6.5 16.1 8.3 8.6 9.0 9.6 14.7 9.4 10.0 9.5 10.2 12.9 6.4 8.4 9.5 6.6 14.5 13.2 8.0 7.9 8.3 9.7 9.6 12.0 9.9 9.1 13.1 9.1 8.3 10.2 10.0 6.2 11.3 6.3 8.9 8.1 6.4 6.7 15.2 8.1 8.6 9.0 9.5 14.8 9.4 10.1 9.8 10.2 13.0 6.4 8.6 9.6 6.9 14.5 13.5 8.1 7.6 8.1 9.9 9.8 11.7 10.0 9.2 13.2 9.3 8.3 10.1 10.0 6.6 11.8 6.2 8.9 8.1 6.5 6.7 14.6 8.0 8.8 9.0 9.8 14.5 9.4 10.3 9.6 9.9 12.4 6.4 8.5 9.7 6.5 13.7 13.1 7.4 7.9 8.2 10.0 9.8 11.8 9.8 9.1 13.0 9.2 8.5 10.1 9.9 6.4 11.8 6.3 8.7 8.0 6.7 6.7 14.6 8.1 9.1 9.3 9.7 14.2 9.1 10.4 9.6 9.9 12.0 6.5 8.4 9.8 6.5 13.3 12.6 7.3 7.8 8.1 10.1 9.8 12.0 9.8 9.2 13.0 9.3 8.5 10.2 9.7 6.4 11.8 6.3 8.6 8.1 6.4 6.8 14.2 7.9 9.0 9.2 9.6 14.6 9.0 10.5 9.4 9.8 11.8 6.1 8.3 9.7 6.7 13.4 12.8 7.4 7.2 8.2 9.9 10.0 12.1 9.8 9.1 13.0 9.5 8.4 10.2 9.6 6.3 11.8 6.4 8.5 8.0 6.5 6.6 14.2 . 9.4 1 Източници: Сайт на Евростат - http://epp.eurostat.ec.europa.eu/; сайт на ООН - http://www.unstats.un.org/. Статистически справочник 2012 291 Международен преглед 6. Детска смъртност1 Страни Европа EС-27 Австрия Белгия България Великобритания Германия Гърция Дания Естония Ирландия Испания Италия Кипър Латвия Литва Люксембург Малта Нидерландия Полша Португалия Румъния Словакия Словения Унгария Финландия Франция Чехия Швеция Турция Хърватия Исландия Норвегия Швейцария Останал свят Австралия Канада Нова Зеландия САЩ Япония 2005 (Умрели деца на възраст до 1 година на 1 000 живородени) 2006 2007 2008 2009 2010 4.2 3.7 10.4 5.1 3.9 3.8 4.4 5.4 4.0 3.8 3.8 4.6 7.8 6.8 2.6 5.4 4.9 6.4 3.5 15.9 7.2 4.1 6.2 3.0 3.6 3.4 2.4 23.6 5.7 2.3 3.1 4.2 5.0 5.4 5.1 6.9 2.8 3.6 4.0 9.7 4.9 3.8 3.7 3.8 4.4 3.7 3.8 3.6 3.1 7.6 6.8 2.5 3.6 4.4 6.0 3.3 13.9 6.6 3.4 5.7 2.8 3.6 3.3 2.8 22.6 5.2 1.4 3.2 4.4 4.7 5.0 5.1 6.7 2.6 3.7 3.9 9.2 4.8 3.9 3.5 4.0 5.0 3.1 3.5 3.5 3.7 8.7 5.9 1.8 6.5 4.1 6.0 3.4 12.0 6.1 2.8 5.9 2.7 3.6 3.1 2.5 16.8 5.6 2.0 3.1 3.9 4.7 5.1 4.9 6.6 2.6 3.7 3.7 8.6 4.6 3.5 2.7* 4.0 5.0 3.9 3.4* 3.6* 3.5 6.7 4.9 1.8 8.2 3.8* 5.6 3.3 11.0 5.9 2.4 5.6 2.6 3.6 2.8 2.5 16.1 4.5 2.5 2.7 4.0* 4.1 5.1 5.0 6.5 2.6 3.8 3.3 9.0 4.7 3.5 3.1 3.1 3.6 . 3.4 3.7 3.3 7.8 4.9 2.5 5.3 3.8 5.6 3.6 10.1 5.7 2.4 5.1 2.6 . 2.9 2.5 15.3 5.3 1.8 3.1 4.3 4.3 . 4.9 6.3 2.4 3.9 3.5 9.4 4.3 3.4 2.8 3.4 3.3 3.8 3.2 3.4 . 5.7 4.3 3.4 5.5 3.8 5.0 2.4 9.8 5.7 2.5* 5.3 2.3 . 2.7 2.5 13.2 4.4 2.2 2.8 3.8* . . 5.1 . 2.3 1 Източници: Demographisches Jahrbuch, Statistik Austria, 2012; сайт на Евростат - http://epp.eurostat.ec.europa.eu/. 292 Статистически справочник 2012 Международен преглед 7. Естествен прираст1 Страни Европа EС-27 Австрия Белгия България Великобритания Германия Гърция Дания Естония Ирландия Испания Италия Кипър Латвия Литва Люксембург Малта Нидерландия Полша Португалия Румъния Словакия Словения Унгария Финландия Франция Чехия Швеция Турция Хърватия Исландия Норвегия Швейцария Останал свят Австралия Нова Зеландия Русия САЩ Япония 2005 2006 2007 2008 (На 1 000 души от населението) 2009 2010 0.4 1.6 -5.5 2.3 -1.8 0.2 1.7 -2.2 8.2 1.8 -0.2 3.7 -4.9 -3.9 3.8 1.8 3.2 -0.1 0.2 -1.9 0.2 -0.3 -3.8 1.9 4.3 -0.6 1.1 12.6 -2.1 8.2 3.4 1.6 6.3 7.5 -5.9 5.7 -0.2 0.4 2.0 -5.1 2.9 -1.8 0.6 1.7 -1.8 8.9 2.5 0.0 4.7 -4.7 -4.0 3.7 1.6 3.0 0.1 0.3 -1.8 0.1 0.4 -3.2 2.0 4.8 0.1 1.6 12.4 -2.0 8.3 3.7 1.7 6.4 7.4 -4.8 6.2 0.1 0.2 2.2 -4.9 3.2 -1.7 0.2 1.6 -1.2 9.8 2.4 -0.2 4.1 -4.3 -3.9 3.4 1.9 2.9 0.3 -0.1 -1.7 0.1 0.6 -3.5 1.8 4.5 1.0 1.7 11.4 -2.4 8.4 3.5 1.8 7.0 8.4 -3.3 . -0.2 0.3 2.2 -4.3 3.5 -2.0 0.9 1.9 -0.5 10.3 2.9 0.0 5.1 -3.1 -2.6 4.1 2.1 3.0 0.9 0.0 -1.5 0.8 1.7 -3.1 2.0 4.5 1.4 1.9 11.4 -1.9 9.0 3.9 2.0 7.1 8.3 -2.6 . -0.4 -0.1 2.1 -3.6 3.7 -2.3 0.9 1.4 -0.2 10.2 2.4 -0.4 5.5 -3.6 -1.6 4.0 2.2 3.1 0.9 -0.5 -1.6 1.5 1.5 -3.4 2.0 4.3 1.0 2.3 10.8 -1.8 9.5 4.2 2.0 7.4 7.7 -1.8 . -0.6 0.2 2.1 -4.6 3.9 -2.2 0.3 1.6 0.0 10.4 2.3 -0.4 5.7 -4.8 -2.0 4.2 2.4 2.9 0.9 -0.4 -2.2 1.3 1.8 -4.0 1.9 4.4 1.0 2.7 11.2 -2.0 9.1 4.1 2.3 6.9 8.2 -1.7 . -1.0 1 Източници: UN, Monthly Bulletin of Statistics, No. 9, September 2011; сайт на Евростат - http://epp.eurostat.ec.europa.eu/. Статистически справочник 2012 293 Международен преглед Пазар на труда 1. Коефициенти на заетост за възрастовата група 15 - 64 навършени години1 (Проценти) Страни ЕС-27 Aвстрия Белгия България Великобритания2 Германия3 Гърция Дания Естония Ирландия Испания2, 3 Италия4 Кипър Латвия Литва Люксембург Малта Нидерландия5 Полша Португалия Румъния Словакия Словения Унгария Финландия Франция Чехия Швеция3 Турция1 Хърватия Исландия2 Норвегия Швейцария5 Останал свят САЩ6 Япония6 1 2005 68.6 61.1 55.8 71.7 65.5 60.1 75.9 64.4 67.6 63.3 57.6 68.5 63.3 62.6 63.6 53.9 73.2 52.8 67.5 57.6 57.7 66.0 56.9 68.4 63.7 64.8 72.5 46.0 55.0 83.8 74.8 77.2 71.5 69.3 2006 70.2 61.0 58.6 71.6 67.2 61.0 77.4 68.1 68.7 64.8 58.4 69.6 66.3 63.6 63.6 53.6 74.3 54.5 67.9 58.8 59.4 66.6 57.3 69.3 63.6 65.3 73.1 44.6 55.6 84.6 75.4 77.9 72.0 70.0 2007 71.4 62.0 61.7 71.5 69.0 61.4 77.1 69.4 69.2 65.6 58.7 71.0 68.3 64.9 64.2 54.6 76.0 57.0 67.8 58.8 60.7 67.8 57.3 70.3 64.3 66.1 74.2 44.6 57.1 85.1 76.8 78.6 71.8 70.7 2008 72.1 62.4 64.0 71.5 70.1 61.9 77.9 69.8 67.6 64.3 58.7 70.9 68.6 64.3 63.4 55.3 77.2 59.2 68.2 59.0 62.3 68.6 56.7 71.1 64.8 66.6 74.3 44.9 57.8 83.6 78.0 79.5 70.9 70.7 2009 71.6 61.6 62.6 69.9 70.3 61.2 75.7 63.5 61.8 59.8 57.5 69.9 60.9 60.1 65.2 55.0 77.0 59.3 66.3 58.6 60.2 67.5 55.4 68.7 64.0 65.4 72.2 44.3 56.6 78.3 76.4 79.0 67.6 70.0 2010 71.7 62.0 59.7 69.5 71.1 59.6 73.4 61.0 60.0 58.6 56.9 69.7 59.3 57.8 65.2 56.1 74.7 59.3 65.6 58.8 58.8 66.2 55.4 68.1 63.8 65.0 72.7 46.3 54.0 78.2 75.3 78.6 66.7 70.1 Източник: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/. Наблюдение на работната сила на ЕС. За Турция за 2005 вкл. източник на данните: Икономическа комисия на ООН за Европа, Статистически отдел; База данни. UNECE website - http://www.unece.org/. 2 Коефициент на заетост за възрастовата група 16 - 64 години. 3 Прекъсване на динамичния ред през 2005 година. 4 От 2008 г. коефициент на заетост за възрастовата група 16 - 64 години. 5 Прекъсване на динамичния ред през 2010 година. 6 Национални данни. Източник: http://epp.eurostat.ec.europa.eu/. 294 Статистически справочник 2012 Международен преглед 2. Коефициенти на безработица1 Страни ЕС-27 Aвстрия Белгия България Великобритания Германия Гърция Дания Естония Ирландия Испания Италия Кипър Латвия Литва Люксембург Малта Нидерландия Полша Португалия2 Румъния Словакия Словения Унгария Финландия Франция Чехия Швеция Турция3 Хърватия Исландия1 Норвегия Швейцария1,4 Останал свят САЩ Япония 2005 5.2 8.5 10.1 4.8 11.3 9.9 4.8 7.9 4.4 9.2 7.7 5.3 8.9 8.3 4.6 7.3 5.3 17.8 8.6 7.2 16.3 6.5 7.2 8.4 9.3 7.9 7.7 9.2 12.7 2.6 4.5 4.4 5.1 4.4 2006 4.8 8.3 9.0 5.4 10.3 8.9 3.9 5.9 4.5 8.5 6.8 4.6 6.8 5.6 4.6 6.9 4.4 13.9 8.6 7.3 13.4 6.0 7.5 7.7 9.2 7.2 7.1 8.7 11.2 2.9 3.4 4.0 4.6 4.1 2007 4.4 7.5 6.9 5.3 8.7 8.3 3.8 4.7 4.6 8.3 6.1 3.9 6.0 4.3 4.2 6.5 3.6 9.6 8.9 6.4 11.1 4.9 7.4 6.9 8.4 5.3 6.1 8.8 9.0 2.3 2.5 3.6 4.6 3.9 2008 3.8 7.0 5.6 5.6 7.5 7.7 3.3 5.5 6.3 11.3 6.7 3.7 7.5 5.8 4.9 6.0 3.1 7.1 8.5 5.8 9.5 4.4 7.8 6.4 7.8 4.4 6.2 9.7 8.4 3.0 2.5 3.5 5.8 4.0 2009 4.8 7.9 6.8 7.6 7.8 9.5 6.0 13.8 11.9 18.0 7.8 5.3 17.1 13.7 5.1 6.9 3.7 8.2 10.6 6.9 12.0 5.9 10.0 8.2 9.5 6.7 8.3 12.5 9.1 7.2 3.1 4.4 9.3 5.1 (Проценти) 2010 4.4 8.3 10.2 7.8 7.1 12.6 7.4 16.9 13.7 20.1 8.4 6.2 18.7 17.8 4.6 6.9 4.5 9.6 12.0 7.3 14.4 7.3 11.2 8.4 9.8 7.3 8.4 10.7 11.8 7.5 3.5 .. 9.6 5.1 1 Източник: Евростат - http://epp.eurostat.ec.europa.eu/. Наблюдение на работната сила на ЕС, за Швейцария и Исландия - Икономическа комисия на ООН за Европа, Статистически отдел, База данни; UNECE website - http://www.unece.org/. 2 Оценки. 3 Прекъсване на динамичния ред през 2007 година. 4 Не са налични данни за 2010 година. Статистически справочник 2012 295 Международен преглед Образование 1. Участие на населението в образователния процес през 2009 г.1 (Проценти) Страни ЕС Австрия Белгия Великобритания Германия Гърция Дания Ирландия Испания Италия Люксембург Нидерландия Полша Португалия Словакия Унгария Финландия Франция Чехия Швеция България (2009) България (2010) 1 Учащи от 5 - 14 г. Учащи от 15 - 19 г. като дял от като дял от населението на населението на възраст 5 - 14 г. възраст 15 - 19 г. 98.4 98.9 102.6 99.4 100.1 97.6 101.7 100.1 99.8 95.6 99.5 94.1 103.1 96.1 98.9 95.5 99.8 98.7 98.7 92.9 92.5 79.4 93.2 73.7 88.5 . 83.6 92.1 81.4 81.8 . 89.7 92.7 84.6 85.1 89.9 86.9 84.0 89.2 87.0 76.2 78.2 Учащи от 20 - 29 г. като дял от населението на възраст 20 - 29 г. 23.2 29.5 17.3 30.0 . 36.9 18.7 21.8 21.3 . 29.1 31.3 23.9 20.1 24.9 41.4 19.2 22.5 34.0 21.9 23.2 Източници: Education at a Glance 2011: OECD indicators и НСИ. 296 Статистически справочник 2012 Международен преглед Култура 1. Посещения в кината1 ЕС-27 Австрия Белгия България2 Великобритания Германия3 Гърция Дания Естония Ирландия Испания Италия4 Кипър Латвия Литва Люксембург Малта Нидерландия6 Полша Португалия Румъния Словакия Словения Унгария Финландия Франция Чехия Швеция Турция Хърватия Исландия Лихтенщайн Норвегия Швейцария 2008 922403 15634 21923 2823 164222 129396 11833 13246 1631 18229 107813 108666 842 2355 3376 1135 5 990 23515 33754 15979 3798 3362 2418 10352 6863 190034 12897 15317 38465 3283 1561 27 11869 14302 2009 977667 18424 22600 3176 173461 146346 12290 14082 1784 17654 109987 107149 884 1944 2815 1286 5 970 27305 39185 15705 5280 4141 2793 10601 6800 201140 12469 17396 36479 3200 1664 . 12702 15251 2010 954533 17323 23700 3898 169250 126610 11660 12900 2131 16487 97164 5 119000 853 2106 2622 1214 5 940 28178 34234 16560 6800 3911 2840 10810 7500 206490 13537 15815 41534 3200 5 1600 . 11020 14692 Източник: MEDIA Salles. Данните са от Националния филмов център. Вкл. общинските кина. 4 Екрани, активни повече от 60 дни през годината. 5 Eкспертна оценка. 6 Не са включени данните на малките дистрибутори. 1 2 3 Статистически справочник 2012 297 Международен преглед Здравеопазване 1. Лекари на 100 000 души от населението1 Страни ЕС-27 Австрия Белгия България Великобритания Германия Гърция Дания Естония Ирландия Испания Италия Кипър Латвия Литва Люксембург Малта Нидерландия Полша Португалия Румъния Словакия Словения Унгария Финландия Франция Чехия Швеция Исландия Норвегия Швейцария 1 2005 326.18 431.39 287.07 364.31 239.32 341.13 500.33 331.09 316.54 . 376.74 . 260.69 288.11 362.04 255.83 . 268.60 213.83 342.56 217.22 . 234.47 278.13 263.40 344.80 355.49 350.30 361.65 362.25 . 2006 331.05 444.24 288.59 365.12 244.92 345.32 534.59 338.63 319.01 274.00 362.85 . 252.94 293.67 365.25 257.70 . 272.97 217.97 348.85 215.60 . 236.00 303.58 268.20 343.07 356.45 359.48 359.14 379.39 . 2007 335.02 452.69 290.50 364.38 248.71 350.32 555.77 340.40 325.71 283.73 365.03 . 254.71 303.85 371.81 269.38 . 280.46 219.12 357.30 212.22 300.14 238.39 280.33 268.87 341.37 356.64 366.05 361.92 390.11 . 2008 341.39 459.58 292.07 360.47 256.83 355.74 603.32 342.96 333.34 294.48 349.83 . 287.01 310.67 369.64 272.38 . 286.63 216.17 366.51 221.43 . 238.01 309.06 272.05 341.99 354.00 372.93 362.61 400.32 388.63 2009 346.06 467.81 292.48 368.99 266.85 363.77 611.82 . 326.65 306.39 354.02 337.03 . 299.49 365.06 271.20 303.63 . 217.05 377.10 225.82 . 240.66 302.08 . 338.01 356.01 . 365.55 402.34 392.20 Източник: „Здраве за всички” - статистическа база данни на Регионалното бюро на Световната здравна организация за Европа, януари 2012 година. 298 Статистически справочник 2012 Международен преглед Цени 1. Индекси на потребителските цени1 (2005 = 100) Страни ЕС-27 Австрия Белгия България Великобритания Германия Гърция Дания Естония Ирландия Испания2 Италия2 Кипър2 Латвия Литва Люксембург Малта2 Нидерландия3 Полша Португалия 2 Румъния Словакия Словения Унгария Финландия Франция Чехия Швеция Република Македония Турция4 Хърватия Исландия Норвегия Швейцария 2007 103.7 103.6 116.3 107.6 103.9 106.2 103.6 111.3 109.1 121.0 116.9 120.2 117.3 109.7 105.0 117.4 101.6 103.5 123.3 111.7 107.4 106.2 112.2 104.1 103.2 105.4 103.6 105.6 140.0 106.2 111.9 103.0 101.8 2008 107.0 108.3 130.6 111.9 106.6 110.6 107.2 122.9 113.5 125.9 120.7 125.8 135.4 121.7 108.6 122.3 104.1 107.8 126.4 120.5 112.3 112.2 119.0 108.3 106.1 112.1 107.2 114.3 154.7 112.6 126.1 107.0 104.2 2009 107.5 108.2 134.2 111.3 107.0 111.9 108.6 122.8 108.4 125.5 121.6 126.2 140.1 127.1 109.0 124.9 105.4 111.6 125.2 127.2 114.1 113.1 124.0 108.3 106.2 113.3 106.9 113.4 164.3 115.3 141.2 109.2 103.7 2010 109.5 110.6 137.5 116.4 108.2 117.2 111.1 126.4 107.4 127.7 123.3 129.2 138.6 128.8 111.5 126.8 106.7 114.5 127.1 135.0 115.2 115.2 130.0 109.7 107.8 114.9 108.2 115.2 178.4 116.5 148.8 111.9 104.4 Статистически справочник 2012 299 Международен преглед 1. Индекси на потребителските цени1 (Продължение и край) (2005 = 100) Страни Останал свят Австралия Алжир2 Боливия5 Египет Индия 2 2007 106.0 123.5 100.0 117.8 136.0 187.8 104.2 6 2008 110.6 128.9 111.9 139.4 147.5 207.2 106.6 . 106.3 113.3 110.0 109.7 136.4 110.2 113.0 100.0 102.1 2009 112.6 . 115.6 155.8 163.1 216.1 106.9 100.0 107.4 119.3 112.3 112.8 152.3 109.8 117.0 107.1 100.7 2010 115.8 145.9 118.5 173.1 182.7 227.2 108.9 102.3 108.4 124.2 114.9 116.1 162.8 111.7 122.2 111.7 100.0 Индонезия2 Канада Колумбия Мароко3 Мексико Нова Зеландия Република Корея Русия САЩ Тунис ЮАР 1 2 . 102.5 107.7 105.8 104.8 119.6 106.2 107.7 . 100.7 7 Япония8 Източник: UN, Monthly Bulletin of Statistics, No.10, October 2011. База: 2000 =100. 3 База: 2006 = 100. 4 База: 2003 = 100. 5 База: 2007 = 100. 6 База: 2009 = 100. 7 База: 2008 = 100. 8 База: 2010 = 100. 300 Статистически справочник 2012 Международен преглед Износ и внос 1. Износ и внос1 Страни ЕС-27 Австрия Белгия България Великобритания Германия Гърция Дания Ирландия Испания Италия Люксембург Нидерландия Полша Португалия Румъния Словакия Унгария Финландия Франция Чехия Швеция Турция Норвегия Швейцария Останал свят Австралия Аржентина Бразилия Венецуела Египет Еквадор 2009 износ 130791 370131 16378 356516 1120666 20469 92843 117092 220848 406686 12786 431839 136786 44343 40621 55549 84586 62859 474911 113175 131043 102143 120880 166847 153884 56065 152995 57595 23062 13863 внос 136081 353246 23552 485238 926154 67775 81926 62595 290744 414723 18652 382268 149723 71729 54256 54807 78034 60822 556943 105256 120256 140928 69292 147894 165470 39105 133673 40597 44946 15090 (Млн. щатски долари) 2010 износ 144645 410387 20608 410176 1271352 20919 96842 118293 246274 447463 14155 492267 155796 48742 49357 64694 94759 69989 512901 132142 158114 113981 131395 185774 212358 62240 201915 65786 26438 17415 внос 150326 390578 25361 561511 1068054 50694 84586 60597 315548 486598 20620 440619 173752 75590 61885 67719 87612 68599 601131 125697 148473 185542 77252 166910 201641 42981 191464 33815 52923 20591 Статистически справочник 2012 301 Международен преглед 1. Износ и внос 1 (Продължение и край) (Млн. щатски долари) Страни Индия Индонезия Канада Китай2 Нова Зеландия Пакистан Перу Република Корея Русия САЩ Тунис Япония 2009 износ внос 164912 257200 119646 93802 313981 320287 1201790 1004170 24931 25578 17523 31648 26885 21006 361614 322843 301656 167411 1056750 1605300 14449 19241 580719 550550 2010 износ внос 221407 328359 157823 132099 386011 390526 1578270 1396200 31401 30621 21409 37783 35565 28818 466384 425212 397668 229655 1277580 1968120 16427 22218 769839 692434 1 2 Източник: United Nations, Monthly Bulletin of Statistics, No. 8, August 2011. Без Хонконг, Макао и Тайван. 302 Статистически справочник 2012 Международен преглед Туризъм 1. Туристи, посетили страните1 (Хиляди) Страни ЕС-27 Австрия Белгия България2 Великобритания2 Германия Гърция Дания2 Естония Ирландия Испания Италия Кипър2 Латвия2 Литва Люксембург Малта2 Нидерландия Полша Португалия2 Румъния2 Словакия2, 3 Словения2, 3 Унгария Финландия2 Франция Чехия Швеция2 Република Македония2 Турция Хърватия Исландия Норвегия Швейцария 2006 20269 6995 7499 30654 23571 16039 22333 1940 8001 58004 41058 2629 4649 2180 908 1532 10739 15670 22588 6037 30592 58274 9260 5345 78853 6435 4729 3369 18916 8659 971 4070 7863 2007 20773 7045 7726 30871 24420 16165 22535 1900 8332 58666 43654 2671 5209 1486 917 1732 11008 14975 23766 7722 32624 61293 8638 5736 80853 6680 5224 3903 22248 9307 1054 4377 8448 2008 21935 7165 8533 30142 24886 15939 9016 1970 8026 57192 42734 2404 1685 . . . 10104 12960 6962 . 1767 1940 8814 . 79218 6649 4728 . 24994 9415 . 4347 8608 2009 21355 6814 7873 28033 24224 14915 8547 1900 7189 52231 43239 2141 1323 . . 1183 9921 11890 6439 . 1298 1803 9058 3423 74200 6081 4875 . 25506 9335 . 4346 8294 2010* 22004 7217 8374 28133 26875 15007 9097 2120 . 52677 43626 2173 1373 . . 1332 10883 12470 6865 . 1327 1844 9510 3423 76824 6032 4678 . 27000 . . 4767 8628 Статистически справочник 2012 303 Международен преглед 1. Туристи, посетили страните1 (Продължение и край) (Хиляди) Страни Останал свят Австралия Алжир2 Аржентина Бразилия Египет 2 2006 5532 1638 4173 5017 8646 2287 1825 5082 4871 3225 18265 1840 49913 2150 1063 17547 6558 2 2007 5644 1743 4562 5026 10610 2506 2067 4447 5506 3430 17935 . 54720 2119 1017 20973 7408 2466 20605 55979 7957 4158 14464 6762 23122 1752 3092 17154 2507 9091 8347 2008 5586 1772 4700 5050 12296 1956 . 5082 6234 3729 17142 . 53049 2316 1333 22052 7879 2459 21566 57937 7778 5430 14584 7049 25392 1921 3139 17320 2699 9592 8351 2009 5584 1912 4329 4802 11914 2014 2321 5109 6324 3789 15771 . 50875 2405 1851 23646 8341 2458 19420 54884 7488 6092 14145 6901 20741 2055 . 16926 2750 7012 6790 2010* 5885 . 5288 5161 14051 2239 2805 5584 7003 4557 16095 . 55665 2507 2168 24577 9288 2525 20271 59745 9161 8546 15842 6902 21203 2352 3520 20085 2766 8074 8611 Зимбабве2 Израел Индия 2 Индонезия Йордания Канада Кения2 Китай Куба Ливан Малайзия Мароко Нова Зеландия Русия САЩ Сингапур Сирия Тайланд Тунис Украйна2 Уругвай Филипини Хонконг Чили ЮАР2 Япония2 1 2 3 2422 20149 50977 7588 4231 13822 6550 18936 1749 2843 15822 2253 8509 7334 Източник: UNWTO Tourism Highlights. Вкл. чужденците, влезли в страната с транзитни визи. От 2008 г. туристи, пренощували в средства за подслон и места за настаняване. 304 Статистически справочник 2012 Международен преглед Селско стопанство 1. Икономически сметки за селското стопанство - брутна добавена стойност по базисни цени1 (Млн. евро) Страни ЕС-27 Австрия Белгия България Великобритания Германия Гърция Дания Естония Ирландия Испания Италия Кипър Латвия Литва Люксембург Малта Нидерландия Полша Португалия Румъния Словакия Словения Унгария Финландия Франция Чехия Швеция 2007 2008 2009 2010 2011 156404.2 153715.2 130614.7 145494.8 153341.2 2920.9 2909.3 2371.5 2678.9 3137.3 2592.0 2122.2 2205.0 2705.8 2032.0 1227.2 1885.7 1296.1 1337.7 1512.6 7870.4 9183.8 7406.5 8452.5 9462.5 16031.2 16974.8 12670.1 13949.4 15306.6 6034.0 5356.6 5482.8 5509.5 5230.8 2619.6 1808.8 1767.5 2676.4 3061.3 305.6 221.6 178.2 236.7 291.9 1877.8 1590.3 938.3 1464.3 1848.6 25169.4 22847.5 20953.5 22106.1 21153.7 25525.3 26095.3 23345.8 23442.6 25361.9 297.2 288.1 305.1 314.9 328.5 352.0 297.4 216.4 238.0 268.8 768.8 740.3 592.3 650.8 853.5 144.3 107.6 81.4 85.9 95.4 55.4 57.7 60.1 56.1 58.8 9076.5 8210.0 7361.7 8773.0 8174.9 8335.3 7948.8 6656.9 7989.7 9373.1 2453.1 2455.3 2389.0 2380.7 2124.4 6244.0 8361.8 6392.0 6569.3 8315.2 525.9 644.8 290.1 361.5 544.3 429.6 403.2 394.5 418.8 448.5 2273.1 2687.2 1693.1 1998.3 3133.6 1363.5 1105.6 1327.6 1441.7 1425.7 29010.0 26760.9 22515.2 27172.5 26959.8 1208.3 1237.4 723.7 1008.1 1340.7 1694.2 1413.2 1000.3 1476.0 1496.8 1 Източник: Евростат - http://epp.eurostat.ec.europa.eu/. Статистически справочник 2012 305 Международен преглед 2. Номинална стойност на индексите на цените на производител в селското стопанство1 (2005 = 100) Страни ЕС-27 Австрия Белгия България Великобритания Германия Гърция Дания Естония Ирландия Испания Италия Кипър Латвия Литва Люксембург Малта Нидерландия Полша Португалия Румъния Словакия Словения Унгария Финландия Франция Чехия Швеция 2008 121.8 119.6 112.8 151.8 143.3 124.4 114.9 120.2 125.0 121.4 107.1 120.9 130.5 140.6 137.0 117.7 111.8 113.7 120.5 111.7 147.7 115.7 131.2 135.2 120.9 124.3 123.7 129.8 2009 108.1 105.4* 100.1 120.4 135.6 100.7 112.4 101.6 97.0 101.2 95.0 110.2 113.8 110.8 106.7 97.4 117.8 101.5 113.0 105.3 137.6 86.4 112.1 122.2 108.5 108.4 94.4 115.5 2010 117.0 118.4 108.6 134.0 142.9 114.1 127.5 110.9 117.3 111.6 101.1 111.9 116.2 131.8 124.2 106.5 114.2 112.5 124.3 110.7 152.3 98.7 114.4 143.6 115.2 116.3 100.9 128.8/ 2011 128.2 124.5 111.4 153.2 163.7 128.6 126.4 126.7 138.8 127.8 101.7 121.1 116.1 155.3 147.0 116.6 116.4 118.1 146.2 109.6 174.3 115.2 124.7 169.8 131.1 128.9 117.6 134.3 1 Източник: Евростат - http://epp.eurostat.ec.europa.eu/. 306 Статистически справочник 2012 Международен преглед 3. Номинална стойност на индексите на цените на средствата за производство в селското стопанство1 (2005 = 100) Страни ЕС-27 Австрия Белгия България Великобритания Германия Гърция Дания Естония Ирландия Испания Италия Кипър Латвия Литва Люксембург Малта Нидерландия Полша Португалия Румъния Словакия Словения Унгария Финландия Франция Чехия Швеция 2008 132.2 123.3 135.7 130.9 145.4 132.7 129.5 135.8 137.6 129.7 130.7 129 126.3 153.9 163 129 131.1 126.9 118.9 128.1 136.3 119.3 143.3 140.5 129.5 132.2 119 128.3 2009 121.1 115.5* 116.9 130.5 136.8 122.2 118.4 122.4 123.4 118.6 115.6 120.8 110.2 145.6 128.8 114.1 122.3 113.3 121 124.7 128.9 103.4 127.3 130.7 115.3 117.6 109.7 122.1 2010 122.4 117.4 116.2 133.9 135 122.9 125.6 121.6 127.3 116.6 118.1 124.3 107.8 141.3 135.2 118.1 125.5 116.7 122.9 125.3 141.3 104.5 129.6 136.7 119 116.2 107.6 119.9 2011 137.5 128.3 132 148.3 157.5 138.7 141.5 138.7 148.2 129.2 132.3 135.2 108 165 165.7 131.8 140.6 131.5 135.5 134.8 166.8 116.8 148.4 156.8 136.7 128.6 116.8 129.5 1 Източник: Евростат - http://epp.eurostat.ec.europa.eu/. Статистически справочник 2012 307 Международен преглед Околна среда 1. Антропогенни емисии на въглероден окис1 (Хил. тонове) Страни ЕС-27 Австрия Белгия България Великобритания Германия Гърция Дания Ирландия Испания Италия Нидерландия Полша Португалия Румъния Словакия Словения Унгария Финландия Франция Чехия Швеция Норвегия Останал свят Беларус Канада Русия Украйна 2004 837 898 755 3896 3940 637 428 204 2296 3759 697 3426 538 1204 296 159 559 551 5919 572 583 414 749 749 12132 3057 2005 821 790 740 3492 3725 1075 437 194 2110 3364 669 3333 525 1496 280 152 587 522 5411 511 581 386 532 532 12277 2923 2006 772 762 785 3281 3657 956 431 185 2086 3153 661 2804 505 1417 268 139 569 511 4886 484 549 362 592 592 10391 2553 2007 721 600 419 3061 3563 726 442 174 2074 3003 644 2553 492 1447 253 137 507 501 4624 509 544 346 541 541 10729 3182 2008 681 594 409 2881 3497 685 421 165 1943 2865 649 2717 495 1419 243 136 512 485 4478 439 533 331 518 518 11009 2551 2009 649 367 459 2277 3095 590 392 158 1718 2617 599 2695 461 1304 207 125 313 465 3951 404 536 316 500 500 10474 2425 1 Източник: EMEР (Co-operative programme for monitoring and evaluation of the long range transmission of air pollutions in Europe) - http://www.emep.int/. 308 Статистически справочник 2012 Международен преглед Международни сравнения Целта на програмата на Евростат за изчисляване на ППС е да осигури надеждно сравнение на цените и на обема на БВП и неговите разходни компоненти между страните участнички в рамките на даден период. Паритетите на покупателната способност представляват реални курсове за превръщане на стойностните показатели от национална валута в единна валута. Превърнатите в съпоставима валута чрез ППС разходи за крайно използване на БВП на отделните страни са сравними и отразяват единствено разликата във физическия обем на купените стоки и услуги. ППС сe представят в стандартизирана форма към страните - членки на ЕС (базата е ЕС-27 = 1), наречена стандарт на покупателната способност, т.е. евро в реално изражение (условна средна валута). Статистически справочник 2012 309 Международен преглед 1. Паритети на покупателната способност на ниво БВП (ЕС-27 = 1)1 (1 СПС = нац. валута/фиксирано евро за страните от еврозоната) Страни ЕС-27 Австрия Белгия България Великобритания Германия Гърция Дания Естония Ирландия Испания Италия Кипър Латвия Литва Люксембург Малта Нидерландия Полша Португалия Румъния Словакия Словения Унгария Финландия Франция Чехия Швеция Република Македония Турция Хърватия Черна гора Исландия Норвегия Швейцария Албания Босна и Херцеговина Сърбия 2008 1 1.0904 1.1173 0.8355 0.8325 1.0382 0.8966 10.2482 10.9834 1.2171 0.9211 1.0090 0.876 0.5051 2.1710 1.1591 0.7166 1.0774 2.3746 0.8304 2.0424 0.681 0.8114 165.5487 1.1737 1.1284 18.2420 11.2216 23.9269 1.1384 4.9004 0.4596 150.1897 11.1945 1.9808 53.4818 0.9658 40.1639 2009* 1 1.12264 1.14050 0.87118 0.86786 1.06736 0.92705 10.46261 10.83084 1.19963 0.94154 1.03872 0.89755 0.48138 2.14982 1.20227 0.72858 1.11590 2.47026 0.84320 2.11252 0.68099 0.84513 168.28492 1.20108 1.15235 18.46007 11.86819 23.58758 1.21710 5.06639 0.48842 169.50306 11.83945 2.03463 55.39494 0.98417 44.35401 2010* 1 1.10770 1.12365 0.87291 0.85834 1.05268 0.91796 10.22117 10.65274 1.11905 0.93221 1.04542 0.89089 0.45432 2.06213 1.19959 0.73177 1.09150 2.42471 0.83028 2.14445 0.67579 0.83394 169.20295 1.19257 1.13413 18.46712 11.72473 23.83357 1.26052 5.09291 0.49643 177.76307 11.68807 1.97038 57.82848 0.97423 46.92227 1 Източник: Eвростат, 2.12.2011 г. - http://epp.eurostat.ec.europa.еu/. 310 Статистически справочник 2012 Международен преглед Индексите на равнища на цени (сравнителни равнища на цени) са измерител на различията в равнищата на цените между страните партньори, показвайки колко единици от единната валута са необходими, за да се купи едно и също количество стоки и услуги в сравняваните с базата (ЕС-27) страни. Те се изчисляват като съотношение между ППС и официалните валутни курсове (национална валута/ евро) за всяка страна спрямо средното за ЕС равнище. Фиг. 1. Индекси на равнища на цени в балканските страни на ниво БВП на човек от населението, 2010 г. (ЕС-27 = 100) (Предварителни данни) 91.8 63.1 50.9 49.8 49.6 45.6 44.6 42.0 38.8 % 0 20 40 60 80 100 Статистически справочник 2012 311 Международен преглед 2. Индекси на равнища на цени на ниво БВП (ЕС-27 = 100)1 Страни ЕС-27 Австрия Белгия България Великобритания Германия Гърция Дания Естония Ирландия Испания Италия Кипър Латвия Литва Люксембург Малта Нидерландия Полша Португалия Румъния Словакия Словения Унгария Финландия Франция Чехия Швеция Република Македония Турция Хърватия Черна гора Исландия Норвегия Швейцария Албания Босна и Херцеговина Сърбия 1 2008 100.0 109.0 111.7 42.7 104.5 103.8 89.7 137.4 70.2 121.7 92.1 100.9 87.6 71.9 62.9 115.9 71.7 107.7 67.6 83.0 55.5 65.7 81.1 65.8 117.4 112.8 73.1 116.7 38.9 59.7 67.8 46.0 117.8 136.1 124.8 43.6 49.4 49.3 2009* 100.0 112.3 114.1 44.5 97.4 106.7 92.7 140.5 69.2 120.0 94.2 103.9 89.8 68.2 62.3 120.2 72.9 111.6 57.1 84.3 49.8 68.1 84.5 60.0 120.1 115.2 69.8 111.8 38.5 56.3 69.0 48.8 98.2 135.7 134.7 42.0 50.3 47.2 2010* 100.0 110.8 112.4 44.6 100.1 105.3 91.8 137.2 68.1 111.9 93.2 104.5 89.1 64.1 59.7 120.0 73.2 109.2 60.7 83.0 50.9 67.6 83.4 61.4 119.3 113.4 73.0 122.9 38.8 63.1 69.9 49.6 109.8 146.0 142.8 42.0 49.8 45.6 Източник: Eвростат, 2.12.2011 г. - http://epp.eurostat.ec.europa.еu/. 312 Статистически справочник 2012 Международен преглед Индексите на физическия обем на БВП на човек от населението отразяват единствено различията между страните партньори в международните сравнения по отношение на крайно потребения обем стоки и услуги в тях, т.е. елиминира се влиянието на националните цени в тези страни. Те се изчисляват, като превърнатите в единна валута чрез ППС национални разходи за крайно използван БВП на човек се отнесат към средните за ЕС-27 реални разходи за крайно използван БВП. Тези индекси не са предназначени за стриктно ранжиране на страните. Препоръчва се те да се използват за разделяне на страните - участнички в ПЕС, на групи със сравними равнища на реален БВП на човек от населението. Фиг. 2. Индекси на физическия обем на реален БВП на човек от населението в балканските страни, 2010 г. (ЕС-27 = 100) (Предварителни данни) 90 49 46 44 41 36 35 31 28 % 0 20 40 60 80 100 Статистически справочник 2012 313 Международен преглед 3. Индекси на физическия обем на реален БВП на човек от населението (ЕС-27 = 100)1 Страни ЕС-27 Австрия Белгия България Великобритания Германия Гърция Дания Естония Ирландия Испания Италия Кипър Латвия Литва Люксембург Малта Нидерландия Полша Португалия Румъния Словакия Словения Унгария Финландия Франция Чехия Швеция Република Македония Турция Хърватия Черна гора Исландия Норвегия Швейцария Албания Босна и Херцеговина Сърбия 1 2008 100 124 116 44 112 116 92 125 69 133 104 104 99 56 61 279 79 134 56 78 47 73 91 64 119 107 81 124 34 47 64 43 124 192 143 26 30 36 2009* 100 125 118 44 111 116 94 123 64 128 103 104 100 51 55 266 82 132 61 80 47 73 87 65 115 108 82 119 36 46 64 41 118 176 144 28 31 36 2010* 100 126 119 44 112 118 90 127 64 128 100 101 99 51 57 271 83 133 63 80 46 74 85 65 115 108 80 123 36 49 61 41 111 181 147 28 31 35 Източник: Eвростат, 2.12.2011 г. - http://epp.eurostat.ec.europa.еu/. 314 Статистически справочник 2012 Международен преглед Разходите на БВП за крайно потребление включват разходите на резидентните институционални единици (домакинства, нетърговски организации, обслужващи домакинствата, държавно управление) за продукти и услуги, използвани за индивидуално потребление на населението и за колективно потребление на обществото. В съответствие с принципите на националната концепция разходите на домакинствата за индивидуално потребление включват разходи за продукти и услуги на територията на страната и в чужбина. Фиг. 3. Индекси на физическия обем на разходи на БВП за крайно потребление на човек от населението в балканските страни, 2010 г. (ЕС-27 = 100) (Предварителни данни) 112 55 50 43 41 41 41 37 30 % 0 50 100 150 Статистически справочник 2012 315 Международен преглед 4. Индекси на физическия обем на разходи на БВП за крайно потребление на човек от населението (ЕС-27 = 100)1 Страни ЕС-27 Австрия Белгия България Великобритания Германия Гърция Дания Естония Ирландия Испания Италия Кипър Латвия Литва Люксембург Малта Нидерландия Полша Португалия Румъния Словакия Словения Унгария Финландия Франция Чехия Швеция Република Македония Турция Хърватия Черна гора Исландия Норвегия Швейцария Албания Босна и Херцеговина Сърбия 1 2008 100 119 107 45 125 114 115 104 60 109 101 108 122 59 69 153 81 111 60 86 47 69 84 57 102 107 66 104 40 52 60 53 115 125 136 29 37 41 2009* 100 121 109 42 122 117 116 102 53 102 97 109 115 49 61 155 85 109 63 85 44 71 84 57 101 110 69 104 41 52 57 49 99 128 139 31 38 42 2010* 100 123 109 41 122 118 112 103 52 101 97 108 116 50 60 151 83 106 66 86 43 70 82 56 103 109 68 103 41 55 55 50 97 130 141 30 37 41 Източник: Eвростат, 2.12.2011 г. - http://epp.eurostat.ec.europa.еu/. 316 Статистически справочник 2012 Международен преглед Бруто образуването на основен капитал се състои от придобитите минус отписаните дълготрайни активи от резидентните производители през определен отчетен период. Дълготрайните активи могат да бъдат материални и нематериални активи, произведени в процеса на производството (или от внос), които се използват многократно в производствения процес за повече от една година. Фиг. 4. Индекси на физическия обем на бруто образуването на основен капитал в балканските страни, 2010 г. (ЕС-27 = 100) (Предварителни данни) 78 45 45 44 36 33 27 26 25 % 0 20 40 60 80 100 Статистически справочник 2012 317 Международен преглед 5. Индекси на физическия обем на бруто образуването на основен капитал (ЕС-27 = 100)1 Страни ЕС-27 Австрия Белгия България Великобритания Германия Гърция Дания Естония Ирландия Испания Италия Кипър Латвия Литва Люксембург Малта Нидерландия Полша Португалия Румъния Словакия Словения Унгария Финландия Франция Чехия Швеция Република Македония Турция Хърватия Черна гора Исландия Норвегия Швейцария Албания Босна и Херцеговина Сърбия 1 2008 100 124 135 48 89 98 98 131 84 164 147 117 110 59 54 307 57 121 43 88 57 67 118 55 123 109 89 111 24 41 78 61 148 192 153 36 32 34 2009* 100 133 146 49 88 98 97 135 62 127 139 120 114 47 37 305 57 123 48 91 48 63 101 59 127 113 91 103 28 36 78 45 91 206 160 45 30 28 2010* 100 136 150 44 96 104 78 138 57 102 132 113 106 46 42 305 67 127 49 91 45 70 95 52 125 113 86 113 26 45 66 33 70 195 173 36 27 25 Източник: Eвростат, 2.12.2011 г. - http://epp.eurostat.ec.europa.еu/. 318 Статистически справочник 2012 ISSN 1313-9428 НАЦИОНАЛЕН СТАТИСТИЧЕСКИ ИНСТИТУТ СТАТИСТИЧЕСКИ СПРАВОЧНИК 2012 Отговорен редактор: М. Алексиева Автори: А. Данчева, А. Първанова, Б. Богданов, Г. Николова, Е. Йорданова, М. Гергова, М. Колев, М. Костова, П. Стоянов, С. Кавгаджийска, С. Кателиев, С. Цонев, Т. Давидков Стилови редактори: Л. Александрова, М. Трифонова Формат:105х215 Тираж: 1200 Предпечатна подготовка и печат: „Образование и наука” ЕАД 2012 www.nsi.bg