R6

ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. ХОМО ИНСТИТУТ Сборник ИЗСЛЕДОВАТЕЛ България, София, т. 6, 2009 г. Редакционна колегия Главен научен редактор: проф. д-р инж. Георги Ламбаджиев България, София, 1229, жк. Надежда, бл. 323, вх. В тел.: (359 2) 8977 353 e-mail: [email protected] Технически редактор: доц. д-р Нина Ламбаджиева e-mail: [email protected] Web side: Филип Дудин e-mail: [email protected] HOMO INSTITUTE Collection “RESEARCH WORKER” Bulgaria, Sofia, v. 6, 2009 Editorial board Scientific Editor: Prof. Ph. D. Eng. Georgi Lambadjiev Bulgaria, Sofia, 1229, jk. Nadejda, bl. 323, в tel: (359 2) 8977 353 e-mail: [email protected] Technical Editor: Assoc. Prof. Ph. D. Nina Lambadjieva e-mail: [email protected] Web side: Philip Dudin e-mail: [email protected] ISSN 1311-9443 Format A4 1 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. С ЪДЪРЖАНИЕ Content Предисловие Въведение Introduction І. Регулация на поведение 1. Спермидин и емоционалност 2. Спермидин и експлорация 3. Спермидин и болкова реакция 4. Полиамини – невробиологична роля 5. Участват ли полиамините в циркаосцилаторната система? 6. Пси-хирургия 16 22 28 33 40 46 5 8 11 14 ІІ. Душа и поведение Сравнение между душа и тяло на човек Паразитни връзки към душата на човека Събирателната точка Душата на животно Душата на растение и душата на човека Сходство и различие между душата на човека и душата на неорганично същество 13. Дух, душа и енергоинформация 7. 8. 9. 10. 11. 12. 52 60 66 72 81 86 91 ІІІ. Възприятия и мисъл 14. 15. 16. 17. 18. 19. 20. 21. Свръх възприятия Директен контакт на душа с обект Душа и информационни модели Позициониране на мисълта Форми на мисълта Душа и мисъл Душа, мисъл и позитивно отношение Душа и творчество 95 102 109 118 126 133 140 146 2 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. ІV. Манипулиане на поведение 22. Взаимоотношения между структурите на дух и душа 23. Извънземни и душата на човека 24. Манипулиране на човек чрез душата му 25. Въздействие на дух върху душа на човек 26. Канали за управление на дух, душа и тяло на човек 155 164 171 176 183 V. Установка 27. Електрически модел на установката на човек 28. Асинхронният електродвигател и душата на човека 29. Митологични модели и психотехники за психическия вихър 30. Психическият вихър 31. Мощност на установката 32. Ентропия на мощност на установката 33. Еволюция и хомеостаза на система душа – тяло 34. Установка на система душа-тяло и еволюция 35. Формализация на динамика на установката 36. Афинитет на душата към тялото на човека и разграждането на душата 37. Основни преобразувания на установката на човешката душа 38. Математически модел на количеството на популация на душите на хората 196 206 214 218 224 229 235 245 251 255 262 267 3 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. VІ. Макрорегулатор 39. 40. 41. 42. 43. 44. 45. 46. 47. 48. 49. Представи за Абсолютния бог Еволюция на система среда – бог Абсолютният бог и средата Самоорганизация на прасредата Нива на средата и еволюция Еволюционно развитие на средата и нейната установка Фундаментални нива на организация на средата Концептуални модели на еволюционното развитие на средата от небитие към битие Количество на движение на средата и еволюция Еволюционни връзки между основни управляващи параметри на средата Схеми на нива на организация в еволюционен интервал битие – небитие 275 285 298 310 319 326 332 342 353 357 364 Annotations 371 4 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. CONTENT Foreword Introduction І. Regulation of the behavior 1. 2. 3. 4. 5. Spermidine and emotionality Spermidine and exploration Spermidine and pain reaction Polyamines – neurobiological function Do the polyamines participate in the circa oscillatory system 6. Psy-surgery ІІ. Soul and behaviour 7. 8. 9. 10. 11. 12. A comparison between soul and body of man Parasitic links to the human soul The assembly point The soul of an animal The soul of plant and the human soul Similarity and difference between the soul of man and the soul of inorganic thing 13. Spirit, soul and energy information ІІІ. Рerceptions 14. 15. 8 14 16 22 28 33 40 46 52 60 66 72 81 86 91 16. 17. 18. 19. 20. 21. Hyperperceptions Direct contact of soul and object Soul and informational models Positioning of the thought Forms of the thought Soul and thought Soul, thought and positive attitude Soul and creativity 95 102 109 118 126 133 140 146 5 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. ІV. Мanipulation of the behavior 22. 23. 24. 25. 26. Relationships between the structures of spirit and soul Extraterrestrial and human soul Manipulation of man by his soul An influence of spirit on human soul Channels for controlling of human spirit, soul and body V. Set 27. 28. 29. for 30. 31. 32. 33. 34. 35. 36. Electrical model of the set of man The asynchronous electromotor and the human soul Mythological models and psychotechniques psyvortex Psyvortex Power of the set Entropy of power of the set Evolution and homeostasis of the soul - body system A set of system soul-body and evolution Formalization and dinamics of the set The affinity of the soul to the human body and the degradation of the soul 196 206 214 218 224 229 235 245 251 155 164 171 176 183 255 37. Basic transformations of the set of the human soul 262 38. Mathematical model of the quantity of human souls 267 VІ. Macroregulator 39. Concepts for the Absolut God 40. Evolution of system medium – God 41. The Absolut God and medium 275 285 298 6 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Selforganization of primary medium Levels of the medium and evolution Evolutional development of the medium and their s Basic levels of the evolution Conceptual models of the evolutional development from notbeing to being 47. Quantity of the enviroment and evolution 48. Evolutional connections between basic ruling parameters of the medium 49. Schemes of levels of organization in evolutional Interval being - notbeing Annotations 42. 43. 44. 45. 46. 310 319 326 332 342 353 357 364 371 7 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. ПРЕДГОВОР ( рецензия ) Статиите, разработени от доц. д-р Нина Ламбаджиева и екип са свързани с регулация на поведението. Те обобщават постигнатото от други изследователи в разглежданите области и го свързват с резултатите от оригиналните изследвания на екипа. Съдържанието на статиите е докладвано на научна конференция Контакт’2009. Основните приноси на серията от пет групи изследвания се заключават в следното: спермидинът в изследваната доза модулира емоционалността, ориентировъчно-изследователската активност и болковата латентност на полово незрели плъхове от двата пола. Тези ефекти зависят от пола, фотопериода и времевия интервал на провеждане на тестовете след въвеждането на полиамина. От направения обширен литературен обзор на изследвания, свързани с невробиологичната роля на полиамините се установява, че тези съединения участват в управлението както на метаболитната регулация на органи, така и в управлението на стреса, в патологията на редица заболявания, поради което са перспективно средство за тяхното лечение. Има основание да се предположи, че полиамините участват в цикаосцилаторната система на организма. Представеният личен опит на Юлия Логодажка свидетелства за хибридната същност на пси-хирургията и транс-хирургията. Изследванията на проф. д-р Георги Ламбаджиев са свързани с теоретично изследване и моделиране на различни аспекти на човешката душа, небитие, средата и други структури в нея. За целта са съпоставени сведения и представи от древността до началото на 21 век. Тези сведения са обобщени на основата на разработената от проф. д-р Георги Ламбаджиев еволюционна теория за развитие на средата и са свързани чрез разработената от него аналитичен модел на установката. На тази основа специално внимание в теоретичните изследвания е отделено на връзката между душа и тяло на човека. В електротехничeски аспект е разработен математически модел за установката на система душа-тяло, представена чрез RLC-верига. От този модел следва, че високочестотните външни смущаващи въздействия приоритетно се проявяват като стабилизиращи нормалното функциониране на човека, а нискочестотните – като дестабилизиращи. Асинхронният електродвигател е използван като физически модел на системата душа-тяло на човека. От този модел следва, че оптималната взаимосвързаност между душа и тяло на човек в обща система се изменя в границите от ± 5% от стойността на най-доброто им съчетание. При надкритична степен на асинхронност между функциите на душа и тяло енергитичността на организма намалява по хиперболичен закон. Съответно смъртта на тялото протича по хиперболичен закон. Аналитично е представена установката на система душа-тяло като произведение от установката на душата на човека и установката на тялото му. Установката на тялото на човека е по-голяма от установката на душата му. На 8 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. базата на установката са разработени множество аналитични модели, които са представени в различни статии на сборника. Повишаването на вътрешната ентропия на тялото на човека и приоритетният афинитет на човека към външна за него система ускоряват разпадането както на система душа - тяло, така и на душата на човека, като намаляват степента на разграждането й. Стъпалното свързване на душа с тяло може да бъде резултат от текущо проявения й интерес към други обекти в околната среда, от стъпално пренастройване на степента им на свързаност или от стъпално външно енергизиране. Разпределението на нивата на организация на сигналите за управление на дух и тяло на човек, които последователно се подават при свързването им и при разграничаването им, протича по хистерезисна крива в зависимост от нивото на организация на текущия управляван процес. На базата на литературни сведения е осъществен сравнителен анализ между функциите и свойствата на човешката душа от една страна и съответните характеристики на душата на животно, растение, неорганично същество и дух от друга страна. На тази основа е достигнато до извода, че относително устойчивият афинитет между дух и душа се подчиняват на стъпаловиден закон на разпределение. Вграждането на дух в душа е резултат от максимален афинитет или интерес на духа към душата. Смисълът на човешкия живот е интегрален регулатор на неговото поведение, който е предназначен да обслужва оптималното индивидуално развитие на душата на човека и по този начин и нейното еволюционно развитие. Биополето на произволна материална структура може да се разглежда като форма на проявление на душата й. Душата притежава толкова нива на съзнание, колкото нива на организация я изграждат. Съответно всяко ниво на организация на йерархичната структура на биополето на човек притежава специфична относително автономна памет. Творческият процес е подсъзнателно връщане към духовната предистория на човека, връщане към фундамента. Съответно: изучаването на творческия процес е средство за опознаване на духовната предистория на човека. И обратното: изучаването на еволюцията на духовността е средство за изучаване на последователните етапи на развитие на творческия процес. Този извод кореспондира със заключението, че мисълта протича по траектория, която е модел на индивидуалното развитие на душата на човека. Пространството в мястото на контакт между битие и небитие е изкривено по спирала. По подобна траектория протича еволюционен скок на средата. Съответно емержентният ефект, като проява на творчески процес в мисълта, е модел на този еволюционен преход. На базата на концепцията за еволюционната приемственост в развитието на средата са анализирани и съпоставени множество сведения от различни области на знанието. На тази основа са обосновани нови представи за функцията, структурата и свойствата на средата в периода преди образуването на небитие. Направен е извод, че пранебитие се състои от множество нива на организация. Вихровият процес е присъщ на битие и на небитие. Обобщено е, че законът за запазване на количеството на средата е по-общ от закона за запазване на количеството на енергията. В процеса на еволюция на средата се изменя съдържанието на количеството на движението на обекти в 9 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. нея, но големината на количеството на движението на обекти в нея остава непроменена. На базата на концепцията, че енергията се проявява като степен на различие на определен вид характеристика на конкретна среда е направен изводът, че различието между характеристиките на битиейна и небитиейна среди поражда различие във формите на проявление на енергията в тях. Съответно различието между характеристиките на битиейна и небитиейна среди поражда частично пренасяне на енергия между тях. Енергията и информацията са формирани приоритетно от различни нива на организация на средата Анализирани са представите за Абсолютния бог. На тази основа е достигнато до извода, че Абсолютният бог е сложна многойерархична структура от интелектуални системи. Разработена е концепция за стимулиращата функция на Абсолютния бог по отношение на еволюционното развитие на средата. Обобщено е, че функцията на Абсолютния бог постепенно се разтваря във функцията на средата, от която е произлязъл. Функцията на Абсолютния бог се е превърнала в органично част на средата, нейна вътрешна природа. Битие се проявява като компютърен инструмент за обитателите на небитие, които го регулират и развиват. В изследователския процес, свързан с анализ и моделиране на различни аспекти на душата на човека е приложен интердисциплинен подход. От взаимното пресичане на направените оригинални математически модели и концептуални изводи могат да бъдат формулирани множество нови изводи с повишена степен на конкретност, както и да се повиши степента на наукофициране на познанието за човешката душа. РЕЦЕНЗЕНТ: проф. дтн Кольо Минков e-mail: [email protected] 10 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. ВЪВЕДЕНИЕ 1. Информация за читатели Сборникът ИЗСЛЕДОВАТЕЛ включва изследвания, модели, концепции, идеи и прогнози в областта на еволюцията, поведението, творческите процеси и структурата на системите. Целите на редакционната колегия са: 1.Да се популяризират нетрадиционни иновации, които свързват различни области на познанието. 2.Да се представят нови методологични средства на познавателния процес. 3.Да се запазят авторските права на създателите на интелектуални продукти чрез представяне на описанието на тези продукти в престижни световни библиотеки. Сборникът ИЗСЛЕДОВАТЕЛ се предоставя безвъзмездно в: 1. Конгресна библиотека, Вашингтон. 2. Британска библиотека, Лондон. 3. Национална библиотека на Франция, Париж. 4. Национална библиотека на Русия, Москва. 5. Японска национална библиотека, Токио. 6. Национална библиотека "Св.Св. Кирил и Методий", България, София. 7. Централна библиотека на Българската академия на науките, България, София. 8. Интернет 11 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. 2. Информация за изследователи Езикът, на който е написан текстът на статията, може да бъде български или английски. На отделна страница се представя резюме на статията на английски език. Няма ограничения за количеството и обема на публикувани статии в сборник ИЗСЛЕДОВАТЕЛ от един автор или от един авторски екип. Статиите се публикуват без редактиране в оригиналния им вид. Всеки автор е персонално отговорен пред читателите за съдържанието и оформлението на своята статия или иновация. Заглавието е максимално кратко. Под него може да се изписват научните степени и звания на авторите (ако желаят), техните имена и фамилии, както и адрес за комуникация (ако е необходимо). Желателно е статията да включва въведение и раздели на изложенията. Тя включва текст, таблици, формули, графики и други черни или цветни илюстрации. Всяка статия задължително завършва с оригинални изводи, заключения или обобщения, характеризиращи предлаганата новост. Желателно е списъкът от ползвана литература да включва цитирани от авторите на статията източници или такива, чието съдържание е обобщено в статията. Желаещите да публикуват свои текстове или илюстрации в сборника е необходимо да ги изпратят на научния редактор. Те трябва да са записани на диск или дискета и отпечатани на бели листа с формат А4. Материалите се изпращат заедно с два адресирани до автора пликове и са придружени с пощенска такса за тях. Постъпилите за печат информационни материали не се връщат. 12 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Редакционната колегия информира авторите за решението за публикуване на представените от тях статии. На всеки автор или авторски екип, който е публикувал свои статии в сборник ИЗСЛЕДОВАТЕЛ се изпраща по пощата един екземпляр от съответния сборник. 3. Информация за спонсори и рекламодатели Спонсорите могат да отпечатват своя снимка, творческа автобиография, есе, поезия, проза, игри, фотоси, графични илюстрации, живопис и друго собствено творчество, върху което желаят да запазят авторските си права чрез съхраняване на информация в 7 от най-големите библиотеки в света. Илюстрации и реклама се изпращат съгласно процедурата, посочена в раздела за информация на изследователи, като графичното оформление е свободно избираемо. Редакционният екип ви пожелава творческо дълголетие ! 13 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. INTRODUCTION I. Reader’s Information The collection “RESEARCH WORKER” includes investigations, models, conceptions, ideas and prognoses in the field of evolution, behavior, creative processes and systems structure. The aims of editorial board are: To popularize non-traditional innovations, bringing different fields of knowledge together. To present new methodological means of cognitive processes. To preserve the copyrights of the authors of intellectual products by presentation of these products in prestigious libraries in the world. The collection “Research worker” is granted free or charge at library disposal in: National library “St.St. Cyril and Methodices”, Bulgaria, Sofia. Central library of the Bulgarian Academy of Sciences, Bulgaria, Sofia. National library of France , Paris. National library of Britain, London. National library, USA, Washington. National library, Japan, Tokyo. National library, Russia, Moscow. Internet. II. Information for research workers The articles have to be written in Bulgarian and English with a summary on a separate page in English. There aren’t any limitations on the number and volume of the articles published by one or more authors in the collection “Research worker”. 14 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. The articles will be published without wording in the original manuscript on the author’s own responsibility for the content and arragement of the article as innovation. The title has to be short with full names of the authors, scientific degree, title and address for correspondence. In the article are included: introduction, section, tables, formulas, figures, illustrations. At the end of the article obligatory are original conclusion or summary of the presented novelty. It is desirable that the references should included the cited sources or books and articles whose content was summarized in the article. Those who wish to publish their text or illustrations in the collection “RESEARCH WORKER” should send them to the scientific editor printed on format A4 (white) and recorded on a disc or diskette. The materials should be send together with two addressed to the author envelopes and post charge for them. The materials received for edition are not to be sent back. The editorial board informs the authors about the resolution for publication of the submitted articles. Every author or group of authors, whose article has been published in the collection “Research worker” will receive a copy of the collection by post. III. Information for sponsors and advertisings The sponsors could publish their picture, autobiography, essay, poesy, prose, plays, pictures, graphic illustrations, paintings and other creative work of their own on which they wish to reserve their copyrights printing and keeping the information in seven big libraries in the word. Illustrations and advertisement have to be submitted according to the information for the investigation with free chosen graphic design. The editorial board wish you a long creative life. 15 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Спермидин и емоционалност Доц. д-р Нина Ламбаджиева, ст. ас. Милена Шкодрова, Жана Рашкова СУ “Св. Климент Охридски”, Биологически факултет Обект на настоящата работа са ефектите на полиамина спермидин върху емоционалното състояние на плъхове в прематурационен период при периодична и постоянна светлина 2, 5 и 24 часа след въвеждане му. При периодична светлина в “открито поле” спермидинът в доза 0,6mg/100g b.w. i.p. не влияе статистически значимо върху хоризонталната двигателна активност на мъжки и женски полово незрели плъхове. В условията на стрес при постоянна светлина емоционалността на мъжките е повишена под влияние на въведения спермидин, а при женските плъхове полиаминът предизвиква двуфазен ефект във времето: на 2-я и 5-я час поведенческият показател е понижен, а на 24-я час той е повишен спрямо контролата. Тези изменения вероятно са свързани с нарушената неврохуморална хомеостаза, с фотопериодична и полиаминна модулация на възбудимостта. Ключови думи: “открито поле”, поведение, спермидин, полиамини. Въведение Силно нарастващ е напоследък интересът към ролята на полиамините в нормалните и патологичните мозъчни функции, като тази роля се изследва активно, но съществуващите възгледи за връзката полиамини – централна нервна система са твърде противоречиви. Установен е висок афинитет на усвояване и отделяне на полиамините в мозъка (Gilad and Gilad, 1991; Dot et al., 2000; Masuko et al., 2003), но свойствата и локализацията на мозъчните полиаминни транспортни системи не са изследвани в детайли (Goracke-Postle et al., 2007). Като се имат предвид взаимодействията им с различни трансмембранни канали (Dingledine et al., 1999), те могат да влияят върху електрическите свойства на възбудими клетки (Williams et al., 1997), да действат като невромодулатори при различни рецептори, да се натрупват в синаптичните мехурчета и да се отделят при деполяризация (Reis et al., 2000; Masuko et al., 2003). 16 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Полиамините влияят върху свойствата на различни невромедиаторни пътища, включително катехоламини, ГАМК, глутамат, ацетилхолин (Bastida et al., 2007; Seiler, 2004; Lynch et al., 1996; Zomkovski et al., 2006). Те имат важна роля в модулацията на нервното предаване (Anderson et al., 1975; Shaw, 1979; Harman and Shaw, 1981 a, b) и като вътре- и извънклетъчни посредници, които променят регулирания от катиони мембранен транспорт. Повечето изследвания свързани с полиамините са на клетъчно, субклетъчно и мембранно ниво. Тъй като има доказателства, че полиамините модулират механизмите на невронална и поведенческа пластичност (Berlese et al., 2005; Conway, 1998; Halonen et al., 1993; Rubin et al., 2004; Yu et al., 2000; Gilad and Gilad, 2002), те представляват определен интерес за невробиологията, невроетологията, патофизиологията. Модулацията на полиаминната система е възможата фармакологична мишена при лечението на редица психични и свързани със стрес заболявания. Настоящето изследване е насочено към влиянието на полиамина спермидин върху нерепродуктивното поведение, т.е. ефектите му на организмово ниво. Ефектите на спермидина върху хоризонталната двигателна активност са изследвани върху плъхове от двата пола в прематурационния период на онтогенезата. Проследено е и влиянието на фотопериодизма върху полиаминната модулация на това поведение чрез фотопериодичен модел от два светлинни режима: периодична и постоянна светлина. Материали и методи Използвани са мъжки и женски полово незрели плъхове от линията Wistar (със средно тегло 100g) по 10 броя в група при постоянна температура 22°C, при периодична (СТ 12:12) или постоянна (СС) светлина. Опитните животни са инжектирани интраперитонеално със спермидин (Sigma) в доза 0,6mg/100g b.w., а контролните – с 1ml физиологичен разтвор. Животните са тествани по метода "opеn field" (Hall, 1960; Lazarenko et al., 1982) 2, 5 и 24 часа след въвеждането на полиамина. Използвана е камера от стъкло с размери на основата 1m/1m и височина 0,6m. Подът е разграфен на 25 квадрата. Животното се поставя в средата на камерата и се регистрира броят на посетените квадрати за 5 минути – хоризонтална двигателна активност. След всяко изследване подът е почистван с разредена оцетна киселина. Резултати и обсъждане Спермидинът в доза 0,6mg/100g b.w. не влияе статистически значимо върху хоризонталната двигателна активност (ХДА) на мъжки и женски полово незрели плъхове по теста "open field" проведен 2, 5 и 24 часа след въвеждането на полиамина при периодична светлина (табл. 1). 17 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Таблица 1 Влияние на спермидина върху ХДА на мъжки и женски полово незрели плъхове при периодична светлина (СТ) по теста “open field” Контролни Опитни Контролни Опитни ИнтерМъжки Мъжки женски женски вал плъхове плъхове плъхове плъхове [часове] ХДА/N1 ХДА/N1 ХДА/N1 ХДА/N1 2 5 24 150 ± 9,1 80,1 ± 12,1 36,4 ± 9,3 161,2 ± 11 59,1 ± 9,2 19,8 ± 7,6 160,1 ± 9,2 105,4 ± 11,1 88,1 ± 10,1 167,9 ± 5,4 89,2 ± 5,9 68,3 ±10,8 N1 - брой посетени квадрати в “открито поле” за 5 минути Хабитуацията на животните от опитната група е по-добра от тази на животните от контролната група. Стойностите на поведенческия показател са по-ниски при опитната група и при двата пола, но тези разлики са статистически несъществени (p>0,05). В таблица 2 са представени експерименталните данни за стойностите на ХДА при мъжки и женски плъхове, но при постоянна светлина (СС) 2, 5 и 24 часа след въвеждане на спермидина. Установява се статистически достоверно понижение на поведенческия показател при мъжките плъхове (p< 0,05) 2 и 5 часа след въвеждане на полиамина и статистически достоверно повишение на ХДА 24 часа след въвеждането на спермидина на опитната група спрямо контролната. След първоначално подобряване на хабитуацията до 5-тия час, на 24 час тя е влошена. Повишение на ХДА се наблюдава и при женските плъхове при СС под въздействие на спермидина (р ddZ / dt , t където d Z / dt - първа производна на установката на индивидуално развитие на тялото на човека tZ по отношение на времето t на индивидуалното му развитие в битие, ddZ / dt - първа производна на установката на индивидуално развитие на душата на човека dZ по отношение на времето t на индивидуалното развитие на тялото на човека в битие. Машините са продукт на човека, както човешкото тяло е продукт на целенасочено действие на духа (душата). Машините еволюират по-бързо от вещественото тяло на човека, 246 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. така както то се развива по-бързо в сравнение с душата му. Еволюционно по-късно възникналото се развива ускорително по отношение на своите еволюционни предшественици. От (2) следва, че при t > 0 : t (3) Z > dZ , т.е. установката на индивидуално развитие на тялото на човека е по-голяма от стойността на установката на индивидуално развитие на индивидуалната му душа (а не на преродена душа в същото човешко тяло). Логаритъмът от стойността на установката на система изразява стойността на ентропията й [Ламбаджиев (1)]. На тази основа от (3) следва, че за всеки момент на съществуване на душатяло: t (4) Н > dН , t d където Н , Н – ентропия Н на индивидуално развитие тяло t и на индивидуалната душа d на конкретен човек. Неравенство (4) изразява по-голямата стойност на ентропията на тялото на човека, в сравнение с ентропията на душата на същия човек във всеки момент от съществуването на системата душа-тяло. От неравенство (4) или от изрази (1) и (3) следва, че душата на човека притежава по-голям ресурс за уравновесяване на система душа-тяло, в сравнение с тялото на човека, тъй като притежава по-голяма възможност за индивидуално развитие. В моменти на големи проблеми човекът търси външна помощ. В частност за целта той привлича за помощ своя бог чрез молитва. Това е признак, че установката на този бог е със значително по-висок енергиен потенциал, т.е. притежава значително по-ниска стойност на ентропия, в сравнение с тази на човека като цяло и в частност по отношение на тялото и на душата му. На базата на (1) може да запишем, че sо (5) Z = sZ . оZ, където sоZ - установка (Z) на индивидуално развитие на система субект (s) – обект (о), s Z , оZ - установка (Z) на индивидуално развитие на субект (s) и на обект (о). Ако субектът (s) е система душа-тяло (dt), то установката му е: s (6) Z = dtZ. Ако обектът е богът, към който субектът отправя молитва за помощ, то о (7) Z = вZ , в където Z - установка (Z) на индивидуално развитие на бога, който човек извиква на помощ, за да се стабилизира в някакво отношение. От (5), (6) и (7) следва, че ако по условие установката на човека (субекта) е висока (съответно е висока и ентропията му), то за да се стабилизира системата субект-обект е необходимо установката (и съответно ентропията) на обекта (бога) да бъде ниска по стойност, т.е. в (8) Z вZ , т.е. еволюционно по-първичното (душа, бог) е значително по-устойчиво от еволюционно следващото го. Ентропията на система нараства с повишаване на еволюционното й ниво на организация. В резултат на това еволюционно по-късно възникналите среди (например битие по отношение на небитие) живеят по-кратко от базиса, върху който израстват. Устойчивостта на една система се определя преди всичко от вътрешно присъщата й устойчивост, т.е. от фиксираната й установка. Обособеността на тялото на човека по отношение на външната му среда може да се представи като доминиране (съсредоточване) на вътрешните взаимовръзки в тялото му по отношение на външните му връзки със заобикалящата го среда. Това означава, че ентропията на вътрешните връзки в тялото на човека е по-ниска от тази на заобикалящата го среда и на тази основа то съществува като отделна, относително независима система. Ако се представят чрез установката си, тези връзки могат да се запишат във вида: t (12) Zf2 < tZf2 , Λ t t ν където Zf2 , Zf2 - вътрешни (Λ) и външни (ν) връзки (Zf2) на тялото (t). Λ ν От връзката между вътрешната и външната компонента в установката на система [Ламбаджиев (2), с.94] следва, че: t (13) Zf2 = tZf2 . tZf2 , Λ ν където tZf2 - установка на вътрешните (Λ) и външните (ν) връзки (Zf2) на тялото (t) на човек. От (12) и (13) следва, че външните връзки на тялото на човека повишават приоритетно установката на връзките му и съответно ентропията на тези връзки. Съответно външната среда е стимулатор на промените (на развитие или разграждане) на организма на човека. В процеса на еволюционното развитие на средата от пранебитие към небитие и от небитие към битие се увеличава степента на съсредоточеност на конкретна система в пространството, в което е разположена еволюционно присъщата му среда. Съответно се увеличава степента на съсредоточеност на вътрешните връзки на системата в пространството. Това е процес на увеличаване на степента на информационно самозатваряне на системата в процеса на еволюцията на изграждащата я среда. От това следва, че тялото на човека е в по-висока степен информационно самозатворено, отколкото душата му, т.е.: 248 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. (14) Λ Λ t Zf2 > Λ d Zf2 , Λ където tZf2 , dZf2 - установка (Z) на вътрешните ( Λ ) връзки (Zf2) на тялото (t) на човек и на душата му (d). Душата на човека е отделна система. На тази основа в съответствие с (12) може да запишем: d (15) Zf2 < dZf2 , Λ Λ ν където dZf2 , dZf2 - установка (Z) на вътрешните (Λ) и на външните (ν) връзки (Zf2) ν на душата (d) на човек. В периода на разкъсване на връзките между душа и тяло (смърт на тялото) се променя съотношението между вътрешната и външната установка на душата на човека. В този период нараства относителният дял на вътрешната установка и намалява относителният дял на външната установка на душата. Душата на човека се самозатваря. Тя преминава в режим на автономност. В периода на саморазграждане на душата в небитие или при структуиране на душата , която се насочва към ново прераждане, когато се осъществява прехода от едно към друго ниво на организация в небитие, се променя съотношението между съставките на установката на душата. Автономността на душата изисква нарастване на значението на вътрешната установка и намаляване на значението на външната установка. След присъединяване устойчиво към конкретен обект (материално тяло или среда от небитие с определени харктеристики) усановката на душата на човека се отваря информационно към този обект. В резултат на това нараства значението на външната установка на душата, като намалява значението на вътрешната й установка. Душата се превръща в подсистема и автономността й намалява. Аналогично на (13) може да запишем, че: d (16) Zf2 = dZf2 . dZf2 , Λ d d ν където Zf2 , Zf2 - установка (Z) на вътрешните (Λ) и външните (ν) връзки (Zf2) Λ ν Главните външни връзки на душата на човека са насочени към тялото му. От (15) и (16) следва, че нарастването на установката на връзките на душата на човека се обуславя приоритетно от нарастването на външните й връзки (тъй като те имат най-големи предпоставки за нарастване). Тези връзки са вътрешни за система душа-тяло. От системна гледна точка те притежават най-голям потенциал за нарастване, съгласно (15) в система душа-тяло. „Има противоречие между духовната и човешка същност. Сякаш двете водят борба за влияние върху егото ...” [Нютън, с.88]. Повишаването на ентропията (и установката) на тялото на човека поражда увеличаване на стойността на ентропията (и съответно на установката) на душата на човека, поради системната свързаност на душа и тяло. Над определена степен на ентропийно (деградиращо) влияние на тялото върху душата му е естествено тя да се затвори (в израз на самосъхранение) по отношение на него, т.е. да прекъсне фиксираните си връзки с тялото. Ако относително бавно и продължително протича процесът на нарастване на ентропията на хомеостаза на тялото на човека (продължителна неустойчивост и регрес на здравето), то душата му има възможност да се активизира, за да стабилизира свързаното с нея тяло. Промяната на характера на съществуването на човека се определя от: А. изчерпване на възможностите на индивидуалната душа на човека за достатъчно интензивен темп на развитие в условията на конкретен нейн цикъл (в система душа-тяло), Б. реакцията на система душа-тяло на текущите условия за нейното съществуване. 249 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. В общия случай тези обстоятелства се налага да се сменят скокообразно, за да се ускори темпът на промяна на фиксираната установка на душата на човека. Според Платон “Мъжът, който живее безцветно (безлично – Г.Л.), при второто раждане става жена; постоянните грешници стават животни” [Колюжный, с.31]. Относително тесен е диапазонът на изменение на управляващите параметри на установката на система душа-тяло [Ламбаджиев (5)]. Това е признак за фино регулиране на установката на човека по отношение на управляващите я параметри. Когато душата окончателно напуска тялото на човека, то загива по хиперболичен закон или по закон аналогичен на него по степен на стръмност [Ламбаджиев (3)]. Следователно душата на човека е главен регулатор на управляващите параметри на система душа-тяло. От условието за устойчивост на система [Ламбаджиев (4), с.302-303] приложено към система душа-тяло: d (17) Z = tZ и от условието за различен темп на тяхното изменение (2) следва, че тази система е неустойчива за продължителен период от време, което се потвърждава от смъртността на човешкото тяло. За интервала на относително устойчивото им взаимодействие от (17) следва, че (18) dtZ / dt ≈ ddZ / dt . От (2) и (18) следва, че в началния период на взаимодействие между душа и тяло (детски период на човека) тялото на човека се развива с по-големи темпове, отколкото душата му, а в края на живота на човека тялото се развива със забавени темпове, които са съизмерими с тези на душата му. Когато душата на човека значително изпревари темпа на развитието на тялото на човека, то системата душа-тяло се разпада. Периодът на изпреварващо развитие на тялото на човека по отношение на душата му, представен чрез неравенство (2), е относително по-кратък от останалия период от живота на човека, през който съществува относителен баланс между скоростта на развитие на душа и тяло (18). Следователно ситуацията, представена чрез неравенство (2), се реализира в близката околност на параметричните характеристики на ситуацията, представена чрез неравенство (18). Всяка система притежава вариабилна и фиксирана установка. Вариабилната установка на душата се възприема като проява на психическата дейност на човека. Фиксирана установка на душата е свързана с нейната предистория и с кармичността, която модулира поведението й. Вариабилната установка на тялото на човека е свързана с адаптивното му поведение. Фиксираната установка на тялото на човека е свързана с относителното устойчивите му способности, които в общия случай са генетично обусловени. Извекто е, че душата реагира значително по-бързо на рязко изменение на ситуацията в обкръжаващата я среда, в сравнение с тялото на човека. Например в екстремални ситуации душата успява да напусне тялото на човека преди то да успее да се настрои за тези промени. Ето защо вариабилната установка на душата се изменя значително по-бързо, отколкото вариабилната установка на вещественото тяло на човека: (19) dtZv / dt « ddZv / dt , където tZv , dZv - вариабилна установка (Zv) на тялото (t) и душата (d) на човек. Процесът на прераждане на душа от едно към друго тяло на човек може да продължи стотици години. Това е период на пренастройка от една към друга психика на индивида. Същевременно периодът на адаптиране на присъден орган към ново тяло е значително пократък. Тази съпоставка показва, че фиксирана установка на душата е значително по-инертна, в сравнение с фиксирана установка на вещественото тяло на човека: (20) dtZf / dt » ddZf / dt , където tZf , dZf - фиксирана установка (Zf) на тялото (t) и душата (d) на човек. 250 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. „...Полевият генотип се отличава от физическия на първо място с високо ниво на единство” [Лазарев (1), с.465]. От произведението на левите и на десните страни на (19) и (20) при условие (18) следва, че в периода на системно единство между душа и тяло на човек се промена съотношението между вариабилната и фиксираната им установка. В резултат на това: “...Ако се спасява само тялото, колкото по-ефективно е лечението, толкова по-бързо се влошава съдбата и характерът на човека” [Лазарев (2), с.190], т.е. установката на система душа – тяло остава непроменена. „...В поведението на човека има две логики. Неговата лична земна логика, на която можем да се противопоставяме. Тя заема 5-10 процента и 90 процента е Божествената логика, тя не е подвластна на нашия разум” [Лазарев (1), с.259]. Съответно колебанията на установката на тялото на човека варират в тесни граници. „По степен на важност душата заема 97 % и само 3 % се падат на тялото” [Лазарев (1), с.271]. Оптималната взаимосвързаност между душа и тяло в система душа-тяло се изменя в границите на ± 5% от стойността на най-доброто им съчетание [Ламбаджиев (3)]. Следователно оптималното колебание в съотношението между установките на душа и тяло е в порядъка на 5% от тяхната стойност. Основни изводи 1. Установката на система душа-тяло е произведение от установката на душата на човека и от установката на тялото му. 2. Установката на тялото на човека е по-голяма от установката на душата му. 3. От извод 2 следва, че ентропията на тялото на човека е по-голяма от тази на душата му. 4. Душата е главен регулатор, който осигурява финото регулиране на установката на система душа-тяло. Този извод се потвърждава от извод 3 (ентропията протича от обекти с по-висока ентропия към обекти с по-ниска ентропия). Литература 1. Колюжный Е. Тайны реинкарнации. Необычайные факты и свидетельства, Рипол классик, М., 2007. 2. Еврейская энциклопедiя, “ТЕРРА” – “ТЕRRА”, М., т.7, (1995). 3. Лазарев С.Н. (1) Диагностика на кармата, ч.1,2, Гуторанов,, Ловеч, 1996. 4. Лазарев С.Н. (2) Диагностика на кармата, ч.4, Астрала, Варна, 1998. 5. Ламбаджиев Г.(1) Модель установки материальной системы, В: Методология математического моделирования, ч. I, БАН, С., 1990. 6. Ламбаджиев Г.(2) Установката - обща концепция и формализация, Изследовател, т.1, 2001. 7. Ламбаджиев Г.(3) Асинхронният електродвигател и душата на човек, Изследовател, т.6, 2009. 8. Ламбаджиев Г.(4) Модель установки материальной системы, Методология математического моделирания, т.І, С., 1990. 9. Ламбаджиев Г.(5) Ентропия на мощност на установката на човек, Изследовател, т.6, 2009. 10. Нютън М. Следите на душите. 67 нови доказателства за прераждане, Хермес, Пловдив, 2000. 251 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Формализация на динамика на установката проф. д-р Георги Ламбаджиев e-mail: [email protected] Относителната времеконстанта (представена като ентропия) на приоритетния процес на система определя времеконстантата (ентропията) на съществуването й. Ключови думи: установка, динамика, формализация Въведение Целта на статията е да се осъществи в първо приближение формализация на установката на несмущавана система, чието поведение се разглежда като непрекъснат процес на подсистеми от различен ранг. Предпоставки за формализация Основното уравнение на установката е Z = Z f .Z o .Z v , (1) където Z - установка на система, Z f - фиксирана установка, Z o - неутрална установка, Z v - вариабилна установка. Уравнение (1) може да се интерпретира като аналитичен модел на културата на система. Фиксираната установка характеризира познанието на фундаментални принципи за преобразуване на вътрешната и на външната среда на системата. Неутралната установка характеризира познанието на преходни принципи (между фундаментални и текущо операционални) за преобразуване на вътрешната и на външната среда на системата. Вариабилната установка характеризира познанието на текущо операционални принципи за преобразуване на вътрешната и на външната среда на системата. Всяка от компонентите на установката на система включва съставящи от различен ранг. Постулираме, че: • Фиксираната установка включва установките на система, които са с ранг r3 (индивидуално развитие на система), r4 (развитие на вида на системата), r5 (тенденция на развитие на видове, включващи и разглеждания вид), r6 (тенденция на развитие на материята). Фиксираната установка на система включва преди всичко компоненти от ранг r3, в по-малка степен компоненти от ранг r4, в още по-малка степен компоненти от ранг r5 и в най-малка степен компоненти от ранг r6. Приемаме в първо приближение, че фиксираната установка е изградена само от процес с ранг r3 (индивидуално развитие на система). 252 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. • Неутралната установска включва съставящи от ранг r2 (отражателен процес – взаимодействие на системи). • Вариабилната установка включва съставящи от ранг r1 (процес на търсене на решение). Всеки процес на развитие в природата протича по експоненциален процес: (2) Z = еθ, където е ≈ 2,72 – основа на натуралния логаритъм, θ относителна времеконстанта на установката на система – обобщена времеконстанта. Формализация От (1) и (2) следва, че: Z f = еθf , (3) Z o = еθo , (4) Z o = еθv , (5) където θf , θo , θv - относителна времеконстанта (θ) на фиксираната (f), неутралната (o) и вариабилната (v) установки на система. От (1) ... (5) следва, че: (6) θ = θf + θo + θv . Последното равенства може да се получи чрез логаритмуване на (1), в което са заместени (2)...(5). Логаритмичната функция на установката изразява ентропията й. Следователно относителната времеконстанта (6) изразява ентропията на система, включваща фиксирана, неутрална и вариабилна съставящи. От условието стойността на ентропията да се изменя в границите между 1 и 0 следва, че: (7) 1 < Z < е, (8) 1 < Z f < е, (9) 1 < Z o < е, (10) 1 < Z o < е. От (2) ... (10) може да се уточни, че: (11) (12) (13) (14) 0 0 0 0 < < < < θ θf θо θv < « « « 1, 1, 1, 1. От (6) и (11)...(14) следва, че съставките на ентропията на установката на система се изменят в много тесен интервал в близост до стойност единица. На тази основа ентропията може да се представи като относително изменение на времеконстанта: (15) θ = τ / τmax , (16) θf = τ r3 / τ r3max , (17) θо = τ r2 / τ r2max , (18) θv = τ r1 / τ r1max , където τ , τmax - текуща и максимална стойност на времеконстанта θ , τ r3 ,τ r3max - текуща и максимална стойност на времеконстанта θf, τ r2 , τ r2max - текуща и максимална стойност на времеконстанта θо, τ r1 , τ r1max - текуща и максимална стойност на времеконстанта θv. 253 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. В общия случай процесите от по-висок ранг протичат с по-голяма времеконстанта, възникнали са в по-предишен период, в сравнение с процесите от по-нисък ранг и са значително по-устойчиви, т.е. притежават по-висока ентропия: (19) θf > θо > θv . В общия случай преходните процеси в една система могат да имат следната насоченост: А. Преход от съставящи от фиксираната установка към вариабилната установка с цел дедуктивно (от общо/фундаментално познание към частно) разрешаване на противоречие: (20) θf → θо → θv . Б. Преход от съставящи от вариабилната установка към фиксираната установка (индуктивен процес – от частното към общото), когато разрешаването на противоречие се отлага. Причината е невъзможност за достигане до частно решение и се търсене на по-обща предпоставка за достигане до практически резултат. В частност този процес разширява и обогатява фундаменталното познание: (21) θf ← θо ← θv . В. Преход на съставящи преди всичко от вариабилната установка и в по-малка степен от фиксираната установка към неутралната установка (при равностойни по значимост проблеми): (22) θf → θо ← ← θv . Процеси (22) характеризират адаптирането на текущия опит (познание) на система с фундаменталното й познание за обогатяване на системната връзка между тях. Г. Преход на съставящи на неутралната установка преди всичко към вариабилната установка ( с цел разграничаване на текущите от стратегическите проблеми): (23) θf ← θо → → θv . Процеси (23) характеризират обогатяване на текущия опит (познание) на система с познание от по-висока степен на обобщеност, както и на обогатяване на фундаменталното познание на същата система с актуални обобщения от текущия й опит. Полагаме: nf -1 (24) θf = nf Ξ аfj . θfj , f =1 nо (25) θо = nо Ξ аоk . θоk , -1 k =1 nv (26) θv = nv Ξ аvl . θvl , -1 l =1 (27) (28) (29) 0 0 0 < < < аfj < аоk аvl < < 1, 1, 1, където nf, nо, nv - максимален брой съставящи на фиксираната (f), неутралната (о) и на вариабилната (v) установка на система, j, k, l – индекс на текущ пореден номер на съставяща на фиксираната (j), неутралната (k) и на вариабилната (l) установка на система, 254 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. аfj - коефициент на значимост на съставка j от фиксираната (f) установка на система, аоk - коефициент на значимост на съставка k от неутралната (о) установка на система, аvl - коефициент на значимост на съставка l от вариабилната (v) установка на система, θfj, θоk, θvl - относителна времеконстанта (θ) на фиксираната (f), неутралната (o) и вариабилната (v) установки на система, отнасяща се за съставящи, съответно j, k, l. nf nо nv (30) Σ аfj + Σ аоk + Σ аvl = 1. j=1 k=1 l=1 Трансформирането на процес с относително голяма времеконстанта в процес с относително малка времеконстанта (20) поражда преразпределение на значимостите аfj, аоk , аvl, съгласно (30). Коефициентът на значимост на процеси от висок ранг е нисък, тъй като техните съставки не са от съществено значение на устойчивостта на конкретна система. Всяка система търси решение на максимално значими за нея проблеми. Ето защо: (31) аfj < аоk < аvl . Основни изводи 1. Търсенето на решение на процес, който притежава голяма времеконстанта, е предпоставка за увеличаване на времеконстантата на индивидуално развитие на моделиращата го система. Например учените живеят по-продължително от артистите, тъй като притежават стратегически дългосрочна мисия. 2. Търсенето на решение на процес, който притежава малка времеконстанста е предпоставка за намаляване на времеконстантата на индивидуално развитие на моделиращата го система. 3. Относителната времеконстанта на установката на система изразява ентропията на тази установка. 4. От изводи 1, 2 и 3 следва, че относителната времеконстанта (ентропията) на приоритетния процес на система определя времеконстантата (ентропията) на съществуването й. Афинитетът на душата към тялото на човека и разграждането на душата 255 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. проф. д-р Георги Ламбаджиев e-mail: [email protected] Афинитетът на душата и тялото на човека един към друг или към други системи намалява скоростта и степента на разграждане на душата на човека в небитие. Ключови думи: душа, тяло, дух, афинитет, разграждане Въведение Целта на статията е да се идентифицира в първо приближение връзката между афинитет на душа към тяло на човек от една страна и от друга страна скорост и степен на разграждане на душата в небитие. Епикур (342 – 270 г. пр. н. е.) разглежда душата и тялото като взаимозависими: „едното не може да съществува без другото” [Колюжный, с.33]. „Нашата душа процъфтява, когато има вътрешен покой, мир и признателност” [Дейвис, с.102]. Позитивното отношение на тялото към душата я стимулира да отговори с адекватно отношение (афинитет) към това тяло. „Червените кръвни телца, които пренасят кислорода от белите дробове, получават енергия от душата” [Бхактиведанта, с.87]. „…Душата джива (индивидуалната душа) означава това, което живее (т.е. нещо одушевено), контролира тялото и поддържа заедно органите и сетивата” [Ачаря, с.40]. Силен афинитет между душа и тяло на човека 1. Ако между душата и тялото на човека съществува висока степен на свързаност, то се забавя темпът на разграждане на духът след смъртта на човека. Духът на човека се стреми да запази предишните си връзки с тялото му. „Проникнете се от самочувствието, че имате определена мисия на земята... В такъв случай вашето здраве се превръща в условие на самоусъвършенстването и негова добродетел...” [Димков, с.7]. Установено е, че „Колкото по-силно сме привързани към други хора, толкова повероятно е да живеем по-дълго” [Аргайл, с.45]. „Други изследвания са показали, че по-добро телесно здраве се наблюдава при работещите в сравнение с безработните, при семейните в сравнение с несемейните и при хората, които имат деца, в сравнение с тези, които нямат” [там, с.47]. Следователно в условията на положителен афинитет на околната среда към субекта, той живее по-дълго. Полето на средата го захранва енергетично и намалява ентропията му. Духовните Учители в Далечния Изток достигали до възраст над 500 години [Сталдинг, с.7]. Вероятно те са усвоявали енергии и от други измерения. 2. Колкото по-продължително живее човек, толкова в по-висока степен има възможност да се разгради душата му в интервала между смъртта му и следващото я прераждане на неговата душа: „Общо взето е вярно, че онзи, който умре млад се връща скоро към нов земен живот, докато онези, които достигат зряла старост трябва да останат много по-дълго в духовните сфери преди да се въплътят, т.е. остават извън въплъщение по-дълго от обикновено. [...]. Колкото по-голяма е дължината на живота на земята, толкова по-голяма е дължината на времето между смърт и ново раждане” [Джоселин, с.181]. 256 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Афинитет на душа към тяло на човек, когато външната среда повишава ентропията на човека 1. Когато съществуването на тялото в обкръжаващата го среда е непоносимо, душата му с удоволствие очаква момента, когато ще се отдели от тялото. Такъв е случаят с осъден на екзекуция, който с радост я очаква, тъй като: „Цял живот не срещнах нищо друго освен страдание. Страдание бе за мен да си осигуря храна и дрехи. Скоро няма да имам нужда от тези неща. Веднага, щом разбрах, че наистина трябва да умра, почувствах облекчение. Тогава реших да нося кръста си смело” [Хил, с.160]. В лабораторията на Ю. Калиниченко чрез инжектиране на „концентратор и тревелер” в тялото се подпомага свиването на душата му в енергиен концентрат и излизането й от тялото за пътешествие [Тихоплав (1), с.131]. „Следните общи положения, в които всички ние сме се отзовавали, могат да ни правят особено уязвими и застрашени от загуба на част от душата ни, а понякога и от прилепване на чужда душа: • В травматично състояние, например след злополука, особено когато сме в безсъзнание. • При оперативна намеса, най-вече когато се прилага пълна упойка и се отстранява или трансплантира долен орган. • В състояние на шок или отделяне от тялото, например през време на физическо или сексуално насилие. • В състояние на парализиращ страх. • В изблик на ярост и загуба на самоконтрол. • При употреба на наркотици и алкохол, особено ако пием до състояние на безпаметност или загуба на съзнание. • Влюбване и „отдаване” на другия. • Включване в стара връзка, след като взаимоотношенията са приключили. • Когато скърбим за починал и желаем да отидем при него или го умоляваме да остане. • При широко отворена сърдечна чакра..., когато се предоставяме на разположение на всички, защото не можем да понесем болката им. • Когато прекарваме твърде много време с хора, които са уязвими, затормозени и в нужда и отчаяно се опитваме да им помогнем” [Дейвис, с. 163, 164]. Колкото средата, обкръжаваща човека е в по-висока степен неблагоприятна за неговото съществуване, толкова по-малка е степента на привързаност между душа и тяло. Този принцип може да се приложи за обясняване на факта, че множество видни творци са умирали при тежки обстоятелства: „Рембранд след блестяща кариера умира болен, забравен и напълно сам. Бетовен, глух, нещастен, безпомощен и изоставен, е напълно забравен от пияния младеж, изпратен да доведе доктор. Толстой умира на една провинциална гара, когато на осемдесет и две годишна възраст се впуска в невъзможното пътуване към Тибет. Нютон дотолкова се отдалечава от нормалното общуване, че го смятат за луд; същото става с Ницше” [Колин, с.110]. Легендите разказват, че Орфей пораждал възторг със своята музика даже в скалите, дърветата и дивите животни, но бил разкъсан на части от своите възторжени почитателки. Страданието в края на човешкия живот отблъсква душата от тялото на човека и е предпоставка за ускореното отдалечаване на душата от битие. 257 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. „Миризмата на живите е така противна и страшна за мъртъвците, както миризмата на мъртвите е страшна и противна за живите” [Басаргина, с.436]. Признаците за висока стойност на ентропия (преход към съседно ниво на организация) отблъскват еднакво обекти от различни нива на организация на средата. 2. Ако смъртта на човека е настъпила насилствено, то съвместната дейност на душа и тяло остава недовършена (останали са за разрешаване множество проблеми). „Ако душата не успява да следва тялото, започват проблемите” [Лазарев (2), с.179]. „Ако човек е в добро здраве и почине от насилствена смърт, аурата му не напуска тялото му веднага” [Игнатов, с.98]. По този начин се забавя разграждането на душата на човека. „При личности, загинали от насилствена смърт, Аз-ът остава по-дълго свързан с физическото тяло. Нормално починалите обикновено присъстват на погребението си и слушат какво се говори” [Пасиан, с.36]. Афинитет на душа към тяло на човек, когато тялото само повишава ентропията си 1. Безусловна привързаност на душата към тялото на човек. За две седмици раково образувание на задстомашната жлеза в размер на няколко юмрука изчезва в резултат на молитви, четене на книгите на Лазарев и почти абсолютен глад [Лазарев (2), с.44]. „Лекарите са фиксирали един незначителен процент случаи, когато такива заболявания като гонорея, сифилис, рак и СПИН са изчезвали безследно за няколко дни” [Лазарев (2), с.98]. „Душите приемат отговорностите си много сериозно, дори до такава степен, че остават в нефункциониращи тела. Те не са в плен на материята. Например една душа може да не напусне тялото изпаднало в кома с години, до смъртта” [Нютън (2), с.90]. През 1964 г. Клавдия Устюжанина била оперирана. Хирургът установил, че от рак червата й са разложени и затворил разреза. Заради състоянието й след това я отнесли в моргата и студенти си правили учебни разрези върху трупа й. Тогава тя се събудила. Повторната хирургическа намеса показала, че вътрешностите й са напълно здрави [там, с.57,61]. Като се има предвид, че тази жена е била атеистка може да се предположи, че не религиозни причини са я спасили, а стимулирането на тялото от душата й. През 1982 г. художникът Мелън – Томас Бенедикт е „умял” от мозъчен тумор в продължение на час и половина. След три месеца отишъл да сканира мозъка си, но от злокачествените образувания нямало и следа [Чопра, с.157,161]. Този ефект също може да се дължи на влиянието на душата върху тялото на човека. 2. Циклична привързаност на душата към тялото на човека. По време на клинична смърт Инго Сван е напуснал тялото си и го е наблюдавал отстрани, подобно на целенасочените му пътешествия в астрала. Той заключава, че между тези състояния „сходството е поразително”, но „не бива да се твърди, че тези състояния са идентични”. Сван разглежда напускането на физическото тяло като репетиция за окончателната смърт [Тихоплав (2), с.176]. Клодет Кили разглежда напускането на тялото при клинична смърт като сходно във висока степен с произволното напускане на физическото тяло [там, с.171]. Текущото пътуване на душата извън тялото на човека е форма на привързаността на душата към свързаното с нея тяло. По този начин се удовлетворява текущата потребност на душата за свобода на поведение и се намалява степента на противоречие между душа и тяло (например при нощното напускане на тялото от страна на душата му). От друга страна тялото придобива кратковременна функционална самостоятелност, която може да се разглежда като профилактика, стимулираща неговите функции. 258 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. 3. Стресът, ниското самочувствие, болестите и възрастта постепенно отблъскват душата от тялото на човека. „…Дон Хуан с един замах разруши хармонията в съзнанието ми, като ме удари силно отляво под ребрата” [Кастанеда,с.11]. „Ниското самочувствие и страхът водят до убийството на Аза... при което бавно, в течение на дълъг период от време ерозираме отвътре” [Уилистън, с.161]. Във връзка с преживявания близки до смъртта „Няколко човека разказваха, че са изпитали чувство на отчуждение от своето тяло” [Басаргина, с.381]. Комплексът за малоценност на човек е резултат от вътрешния му комплекс за пълноценност [Лазарев (2), с.122]. Високото самочувствие на душата подтиска самочувствието на тялото. „Колкото е по-силна независимостта, толкова по-големи разрушения може да понесе човек” [Лазарев (2), с.72]. „... Човекът трябва да изпитва постоянно... усещане за скорошна раздяла със земното. Само тогава и любовта към всичко земно няма да го приковава към Земята” [Лазарев (1), с.385]. „След като се настроим на честотата на темпоралния пояс, към който се стремим, е необходимо да извършим и второ действие – да изпитаме пълно безразличие към напусканото от нас измерение” [Коларов, с.138]. 4. Съсредоточаване на мисълта върху част от тялото връща душата в тялото на човека. „Мислено поисках от тялото си да раздвижи дясната ръка, заповядах му да помръдне макар и само палеца. В същия миг, в който го изпълни, бях внезапно всмукан надолу. Но това завръщане, това преобразяване беше необикновено мъчително. Действително, енергетичното ми тяло беше много по-обширно от физическото ми тяло и изпитах огромна мъка да се върна обратно, защото трябваше да се съсредоточа, да се свия в материята. Накрая с цената на нечувани усилия, придружени от силна болка се завърнах между четирите стени на стаята си с туптящо сърце, но в плен на някаква екзалтация” [Рабан, с.14]. 5. Отклонението на вниманието на субекта връща душата му в тялото. „...Една слаба разсейваща мисъл се появи доминантно само за микросекунда и вашият курс...” на пътуване извън тялото ще се прекрати – душата ще се върне отново в него [Монро, с.65]. 6. Външното енергизиране подпомага афинитета на душата към тялото на човека. Д-р Теньо Чаушев – българският махатма чрез биополето си възстановява напълно човек, на когото са открити разсейки на рак в стомаха, след като е бил опериран и освободен като безнадежден случай [Хубенова, с.28]. 7. Мощното външно енергизиране на душата може да преодолее нежеланието и да се свърже с тялото. В резултат на зомбиране изкопани от гробовете им мъртви тела за кратко време били заставени да ходят и да се движат така, като че ли са живи [Колюжный, с.12,13]. По този начин се нарушава нормалния процес на развитие на тези души и те се принуждават против волята им да съживят мъртвите тела, които са напуснали. Афинитет на душа към тяло на човек, когато човекът има за приоритет материални проблеми 1. Колкото по-ангажиран е човек с материални проблеми, толкова по-дълго след смъртта му духът му ще кръжи около местата, свързани с тези проблеми: 259 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. „Колкото по-материалистични сме били на земята, толкова по-заспали сме в духовния свят и толкова по-бързо се прераждаме, дори когато все още сме „незрели” духовно” [Джоселин, с. 252, 253]. Привързаността към материалното е форма на проявление на тактиката за оцеляване над стратегията – духовното развитие. Колкото по-голям е относителният дял на тактиката в живота на човека, по отношение на стратегията на съществуването му, толкова по-висока е степента му на неуравновесеност. 2. Свързаността на духа с материалния свят в резултат от пристрастията на човека, понижава скоростта на разграждането му в небитие и стеснява йерархичния диапазон, в който той обитава там. „…Погрешната система на приоритетите ражда агресията. Прекалено силната привързаност към земните стойности, желанието да ги превърнем в цел и смисъл на живота неизбежно водеше до натрупване на агресия. […] Прекалено силната привързаност към земното поражда страсти, а страстите водят до болест” [Лазарев (2), с.22]. „...Ако душата на човека е била материална и чувствена, тя се привлича от земята и не само не може да се откъсне от гроба, където е заровено тялото й, но понякога се и опитва да се върне в него” [Туколка, с.63]. Приоритетен афинитет на душата на човека към външна за него система 1. Душата спасява тялото на човека. Три пъти се явил непознат пред капитана и поискал да завие, за да спаси корабокрушенци. „След малко срещнали една корабна лодка с четирима души, единият от които бил „посетителят, „който сънувал миналата нощ, че влизал три пъти... и молел капитана да промени направлението... и да спаси... хората...” [Летбитър, с.143]. Неизвестно лице седи на капитанската маса и записва „обърнете на северозапад”. Капитанът обръща кораба в указаната посока и там намира корабокрушенци върху айсберг. Един от тях се оказва посетилото го преди три часа лице”. На айсберга той уверява: „Капитане, днес ние ще бъдем спасени”, виждайки насън спасителния кораб [Летбитър, с.140]. По време на сън на У. оксфордският свещеник П. извиква приятелят и колегата си У., за да бъде спасен от погребение: „У., заравят ме...” Тогава У. прекратява процедурата по погребението на П., загрял го и го съживил. П. живял още девет години. П. „... се материализирал частично и могъл да издаде физически звук, и така успял да привлече вниманието на своя приятел” [Летбитър, с.133]. 2. Ценността отделя душата от тялото. Колкото по-висока е степента на свързаност на човешката психика с конкретна ценност, толкова по-вероятно е в името на запазване на тази ценност душата да се отдели от тялото на човека при първа възможност. „…Душата не бива да се пристрастява към нищо. Когато човек периодично се отблъсква от духовността, това също го лекува” [Лазарев (2), с.28]. 2.1. „Душата се интересува само от това какъв си – дали си състрадателен, дали си егоист, грубиян, или вежлив и т. н.” [Илиев, с.284]. Например в предсмъртния си момент баща се появява нощем на сина си като видение, от желание да говори с него [Летбитър, с.147-151]. 2.2. Душата се интересува от тялото си или от негов модел. В предсмъртния си момент под формата на видение младеж поискал снимките си от фотото [Летбитър, с.151,152]. Тези снимки са спомен за тялото на младежа. 2.3. Историята е изпълнена с примери на жертви в името на различни, често противоположни каузи. Изменението на ценностите във времето девалвира жертвоготовността в някаква степен, а това би довело до неудовлетвореност на духа на загиналия. От това следва, 260 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. че духът на жертва (за висока кауза), както и духът на самоубиец не се разгражда съществено в небитие. И в двата случая духът на загиналия е обременен с проблеми, които изискват прераждане, за да бъдат разрешени. 2.4. „... Признаци...на...неспокойствие на душата, която не се е примирила със своето присъствие на този свят. Чести признаци за нежеланието за инкарнация са пристрастяване, депресии, опити за самоубийство, негативизъм, циничност и желание за напускане на този свят без всякаква способност да се оценят радостите му [Дейвис, с. 77]. Младообразуваните души по-лесно могат да бъдат „увредени” от поведението на тялото на човека [Нютън (1), с.121]. 3. Душата се присъединява към тялото, за да спаси други скъпи същества. Съпруг разтърсва жена си, за да се съвземе. „Стана ми ясно, че го гледам отгоре, от тавана. [...] Изведнъж си помислих как ще се грижи сам за двете малки деца. И като си помислих това, целият процес се превъртя обратното. Отново чух бученето и се прибрах в тялото си по същия начин, по който бях излязла извън него” [Уилямсън, с. 116]. 4. Привързаността към Бога ускорено отделя душата от тялото му. Колкото душата на човека е насочена в по-висока степен и по-често към конкретен бог, като се изолира от обкръжаващата среда на този човек, толкова ще бъде по-целеустремена към саморазграждане в небитие, за да се слее по-бързо със структурата на любимия й бог. „Колкото... душата на човека е по-чиста и по-духовна, толкова по-скоро и по-лесно прекъсва тя връзката си с напуснатото тяло” [Тухолка, с.63]. „Душата на човека трябва да бъде обърната към Бога, а съзнанието и тялото – към Земята” [Лазарев (1), с.270]. Основни изводи 1. Силният афинитет между душа и тяло на човека забавя разграждането на душата и е предпоставка за намаляване на степента на разграждането й. 2. Когато тялото на човека самٰо повишава ентропията си, се намалява привързаността на душата му към него. Това е предпоставка за ускореното й разграждане в небитие. 3. Когато човекът има за приоритет материални проблеми, то свързаната с него душа ще се разгради в небитие с по-малка скорост и в по-малка степен. 4. Приоритетният афинитет на душата на човека към външна за него система ускорява отделянето на душата от тялото. Ако тази система е в битие, то тя забавя разграждането на душата, съгласно извод 3, а ако системата е в небитие – ускорява разпада й. 5. Ако външната среда повишава ентропията на тялото на човека, то тя ускорява разкъсването на връзката между душа и тяло и забавя разграждането на душата в небитие. 6. От изводи 1 - 4 следва, че система душа-тяло притежава вътрешно присъщ темп на разкъсване на връзката между душа и тяло, който се регулира от външните за системата обстоятелства. Принудителното ускоряване на старта на този процес се компенсира от финалното му закъсняване (при разграждане на душата в небитие), съгласно извод 5. 7. От изводи 2 и 4 следва, че повишаването на вътрешната ентропия на тялото на човека и приоритетният афинитет на човека към външна за него система ускоряват разпада както на система душа-тяло, така и на душата на човека, а намаляват степента на разграждане на душата. 8. От изводи 3, 4 и 5 следва, че свързаността на човека с битиейна система или представа, както и външното принудително повишаване на ентропията на субекта поражда намалена скорост и степен на разпадане на душата му. 261 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Литература 1. Аргайл М., Хендерсън М. Анатомия на човешките отношения, Наука и изкуство, С., 1989. 2. Ачаря Ш. Брахма-сутра на Бадараяна с коментарите на Ш.Ачаря, Евразия-Абагар, С., 1992. 3. Басаргина Е. Жизнь за гранью жизни, Диамант, Санкт – Петербург, 1997. 4. Бхактиведанта А.Ч., Бхагават-гита такава, каквато е, Бхактиведанта Бук Тръст, (1990). 5. Дейвис Б. Душата – път през вечността, Кронос, С., 2006. 6. Джоселин Б. Граждани на космоса. Разгъването на живота от зачатие през смърт до прераждане, Изд. Везни, С., 1992. 7. Димков П. За живота без болести, Гея – Либрис, С., 1994. 8. Игнатов И. Ясновидството, Гея – Либрис, С., 1994. 9. Илиева М. Позволете да ви разкажа, Изд. Божии, Бургас, 2007. 10. Кастанеда К. Силата на безмълвието, Народна култура, С., 1995. 11. Коларов Н. Многоизмерен скок в края на времето, Аратрон, С., 2004. 12. Колин Р. Теория на вечния живот, Екалибрис, (1991 – 1997). 13. Колюжный Е. Тайны реинкарнации. Необычные факты и свидетельства, Рипол классик, М., 2007. 14. Лазарев С. Н. (1) Диагностика на кармата, ч. 1 и 2, Гуторанов, Ловеч, 1996. 15. Лазарев С. Н. (2) Диагностика на кармата, ч.3, Астросфера, Варна, 1997. 16. Летбитър Ч. Тайната доктрина, Живот отвъд смъртта, Библиотика „5ф”, № 4, С., 1992. 17. Монро Р. Пътуване извън тялото, Гуторанов и син, Ловеч, 1992. 18. Нютън М. (1) Пътят на душите, Аратрон, С., 1997. 19. Нютън М. (2) Следите на душите 67 нови доказателства за прераждане, Хермес, Пловид, 2000. 20. Пасиан Р. Прераждане. Един или няколко живота, ЖАР, С., 1994. 21. Рабан П. Траектория на един живот към друг, Хипопо, Варна, 1993. 22. Тихоплав В., Тихоплав Т. (1) Физика на вярата, Данграфик, Варна, 2005. 23. Тихоплав В., Тихоплав Т. (2) Великият преход, НСМ Медиа, С., 2005. 24. Тухолка С. Окултизъм.; Алтамарова Н. Практически магии, Астра вита, С., 1995. 25. Уилистън Г., Джонстън Д. Стъпки по пясъка на времето; Духовно израстване чрез познание на миналите животи, ЖАР, С., 1999. 26. Уилямсън Л. Медиумите и отвъдното, ЖАР, С., 1995. 27. Хил Н. Мисленето – ключ към богатството, С., 1992. 28. Хубенова К. Българският махатма д-р Теньо Чаушев, половин век ходеше бос и не пи вода цели 20 години. Предсказвал на хората на сън, Ванга изпращала пациенти, в. Доктор, 25.02 – 3.03.2008. 29. Чопра Д. Живот след смъртта. Тежестта на доказателствата, БАРД, С., 2007. Основни преобразувания на установката на човешката душа проф. д-р Георги Ламбаджиев e-mail: [email protected] 262 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Спирането на мисълта по време на смърт е средство за ускорен преход на душата към небитие. Ключови думи: душа, установка, смърт, преобразувания. Въведение Целта на статията е да се формулират главните характеристики на установката на душата при прехода й към автономно съществуване. Душа и смърт 1. Ум и смърт. Умът е процес на мислене [Ошо (2),с.239]. „На санскрит имаме дума, чита, която означава умуване, мислене: не ум, а умуване – процес [Ошо (2),с.58]. „...Умът е мярка за оцеляване. [...] Умът е оръдие за унищожаване. [...] Бил е изграден чрез насилие” [Ошо (2),с.59]. „Умът е главно свойство на духа...” [Кардек, с.88]. В книгата си „Медитация и живот” Йог Чинамайананда пише:„Умът – това е въображаема същност, която има сила и власт, когато има поток от мисли. [...] ... Когато източникът на мисли е спрян, умът изчезва” [Юй, с.406]. Мисълта и умът са резултат от функционирането на душата на човека и са част от нея. Следователно вътрешните (мисли) и външните (движения) вихри на душата са обусловени от функциите й. Вътрешните й вихри (мисловни модели) са обусловени от външните вихри (преходни процеси на обкръжаващата среда). Умът е преобразувател на информационни модели на вътрешната и външна среда на обекта. Умът е присъщ на душата, тъй като тя го използва в и извън тялото на човека. Относително устойчивата настройка на ума се пренася върху характеристиката на душата (табл.1, табл.2). Табл.1. Скала на вариабилната установка на душата Вариабилна установка Степен и поляритет на свързаност на обекта с обкръжаващата го среда Безсърдечен -(-2) Коравосърдечен (-1) Сърцераздирателен - /+ (0) Мекосърдечен + (+1) Сърдечен ++ (+2) Табл.2. Скала на фиксираната установка на душата Фиксирана установка Бездушие Малодушие Равнодушие Добродушие Великодушие 263 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Степен и поляритет на свързаност на обекта с обкръжаващат а го среда -(-2) (-1) - /+ (0) + (+1) ++ (+2) 2. Спиране на мисълта. От условието за необходимост от фиксиране на установката на душата на човека по време на смъртта на тялото му следва, че в момента на смъртта е необходимо умът на човека да прекрати своята преобразуваща функция. Спирането на мисълта е средство за увеличаване на енергитичността на организма [Ошо (1), с.57]. Спирането на енергийната и информационна поддръжка на душата към тялото , стимулира самосъхранителните му функции. Спирането на мисълта е средство за затихване на процесите, свързани със скалата на преобразувания, която е присъща на системите от битие и пренасяне на центъра на преобразувания извън тази скала, т.е. в областта на скалата на преобразувания, която е присъща на системите от небитие. По този начин системата се трансформира в условия, които са характерни за небитие. Съответно душата на човека се настройва (приспособява, адаптира) към спецификата на средата от небитие. Това е ускорено средство за прехода й в тази среда. Мисълта, моделирайки процесите в средата, заобикалящата човека, косвено моделира процесите, които протичат в небитие и в частност – в душата на човека. Мисълта протича по траектория, която е модел на траекторията на индивидуално развитие на душата на човека [Ламбаджиев (1)]. Спирането на мисълта е средство за спиране на процеса на естествено развитие на организацията на душата. Спирането на развитието е предпоставка за стимулиране на разграждане на същата структура. 3. Душа и йерархия на небитие. Индивидуалното развитие на душата на човека протича по траектория, която има вихров характер [Ламбаджиев (1)]. Вихровият характер на процесите забавя тяхното разграждане. Спирането на мисълта преодолява тази бариера в първата стъпка от разграждането на структурата на душата. Индивидуалното развитие на душата на човека повтаря в съкратен вид еволюционното развитие на средата [Ламбаджиев (1)]. И обратното: разграждането на структурата на душата на човека повтаря в съкратена последователност нивата на организация на небитие. „Хармоничният шаман е отивал в бъдещето, лекувал е болния там, помагал му е и болният се е оправял за два – три дни от тази болест. Колкото по-тежка е била болестта, толкова подалече в бъдещето е трябвало да отива шаманът, за да възстанови душата на болния. И ако навлизането в бъдещето е надвишавало възможностите му, шаманът е припадал или дори е изпадал в кома. Можел е и да умре. За да се усвои тази техника, са били необходими години” [Лазарев,с.217]. Корекцията на болестта се е осъществявала чрез корекция на душата, свързана с болното тяло. Корекцията на душата е свързана с корекция на установка й. Тази установка е закодирана в нейната предистория. Ето защо за лечението на тялото се е налагало преход към подпрограмата на душата на човека, т.е. преход към отдалечени от битие нива на организация от небитие. В тях е закодирана стратегическата перспектива за развитието на тази душа и на свързаното с нея тяло. Преходът към дълбоките нива на организация на небитие е могъл да предизвика оставане на душата на шамана в тях. 264 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. „Още през 1982 г. акад. М. А. Марков докладва пред Президиума на АН на СССР: „Информационното поле на Вселената е многослойно и по структура напомня матрьошка, при това всеки слой е свързан йерархически с по-високите слоеве, чак до Абсолюта и освен банка за информация, то представлява регулатор на съдбата на хората и човечеството” [Тихоплав, с.99,100]. „По-високите слоеве на Вселената” всъщност са по-първични, т.е. по-ниски еволюционни нива на организация. „Има достатъчно факти, че агенти на ФБР и ЦРУ разполагат с миниатюрни свръх секретни уреди, които могат да извлекат информация от мозъка на покойник. На монитора на уреда се изписват думи, имена и картини. Достатъчно е да се задават въпроси, на които душата, която все още е свързана с мъртвото тяло, дава отговор” [Янева, с.4]. Информационният контакт с душата на покойник е свързан и с естественото му излъчване: „Всеки мъртвец излъчва радиация и е опасно да се стои край него. Затова в древността веднага са погребвали умрелите. При това труповете са обличани и погребвани от хора, живеещи далеч от останалото население. На тях им е било забранено да се женят и да имат деца. [...] Според (Юлиана) Потоцка (от Русия емигрирала в САЩ на 6 години) радиоактивният фон на всяко гробище е толкова висок, че ако прекараме там няколко дни непременно ще се разболеем от левкимия” [Крачунова, с.8]. Формализация От съответствието между установките на душа и тяло в относително устойчивата система душа-тяло [Ламбаджиев (2)] може да запишем [Ламбаджиев (3)]: d (1) Z= d Z f . d Z o . d Z v , където d Z – установка на душата на човек, dZ f - фиксирана установка на душата на човек, dZ o - неутрална установка на душата на човек, dZ v - вариабилна установка на душата на човек, (2) 1 < d Z < е, (3) 1 < d Z f « е, (4) 1 < d Z o « е, (5) 1 < d Z v « е. „В момента на смъртта имат значение две неща: това, което сме направили през живота си и състоянието на ума ни в този момент” [Ринпоче, с.230]. Следователно установката на прехода се определя от фиксираната установка на душата до момента на смъртта на човека и от текущата му (вариабилна и неутрална) установка в този момент. „В каквото състояние на ума сте сега, какъвто човек сте сега, такъв ще бъдете и в момента на смъртта, ако не се промените” [Ринпоче, с.125]. Това състояние се определя от предисторията на душата на човека, тъй като : „Всички същества, които имат сходни карми ще имат сходни представи за света около тях...” [Ринпоче, с.125]. Следователно фиксираната установка на душата на човека не се променя, т.е.: (6) = const. В момента на смъртта вариабилната установка се влияе от външни фактори: обстоятелства на смъртта, връзка с обичаи, уважавани хора и житейски ценности. „Съществува много силна връзка между умрелия, мястото на смъртта и времето на смъртта, особено ако тя е f d Z 265 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. настъпила вследствие на злополука” [Ринпоче, с.304]. Неравновесието в средата се компенсира частично от установката на душата, която е потопена в тази среда. За да се прекрати автоматичното пренасяне на външно неравновесие на средата върху установката на душата на човека, се налага тя да се самоизолира от тази среда. Следователно колебанията в установката на душата на човека по време на смъртта му протичат само във вариабилната и в неутралната й установка. От (1) и (6) следва, че: (7) d Zo . d Z v = const. За да се предотврати следващо прераждане се препоръчва: „ Най-добрият начин е да изоставим емоциите като гняв, желание или завист и да признаем, че никое от преживяванията в бардо не съществува реално. Да умеете да постигнете това реално и после да отпуснете ума си в неговата чиста, пуста природа е достатъчно, за да се предотврати прераждането” [Ринпоче, с.299]. Това означава, че оптималното поведение на душата по време на смъртта на тялото на човека се характеризира с практически фиксирана стойност на вариабилната установка: (8) d Z v = const. От (7) и (8) следва, че в разглеждания момент: (9) d Z o = const. От (6), (8) и (9) следва, че за да се прекрати прераждането на душата е необходимо в момента на смъртта на тялото на човека, с което е била свързана, тя да се установи в състояние на устойчиво вътрешно равновесие по отношение на всички съставки на установката си. „...Лечителят се разделя с част от жизнената си аура за да помогне на болния” [Блаватска, с.44]. Тази енергия се съдържа във вариабилната установка на субекта (лечителя). Следователно чрез инжектиране на енергия (част от установката на лечителя) върху пациента последният може да се уравновеси, включително и (теоретично е възможно) да прекрати преражданията си. Основни изводи 1. За да се прекрати прераждането на душата е необходимо в момента на смъртта на тялото на човека, с което е била свързана, тя да се установи в състояние на устойчиво вътрешно равновесие по отношение на всички съставки на установката си. 2. За да се прекрати прераждането на душата в момента на смъртта е необходимо умът на човека да прекрати своята преобразуваща функция. 266 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. 3. Спирането на мисълта по време на смърт е средство за ускорен преход на душата към небитие. 4. Умът е преобразувател на информационни модели на вътрешната и външна среда на обекта. Литература Блаватска Е. Окултни изследвания, „Кралица Маб”, С., 1993. Кардек А. Книга духов, Ренессанс, М., 1993. Крачунова Ю. Загадката на съживяването, в.Мистерии на цивилизацията, №18, 2005. Лазарев С.Н. Диагностика на кармата, ч.4, Астросфера, Варна, 1998. Ламбаджиев Г. (1) Душа и мисъл, Изследовател, т.6, 2009. Ламбаджиев Г. (2) Установка на система душа-тяло и еволюция, Изследовател, т.6, 2009. Ламбаджиев Г. (3) Ентропия на мощност на установката на човек, Изследовател, т.6, 2009. 8. Ошо (1) Оранжевата книга, ИК Одисей, С., 1994. 9. Ошо (2) Книга на тайните, т.2, Одисей, С., 1993. 10. Ринпоче С. Тибетска книга за живота и смъртта, Абагар Холдинг, С. 1993. 11. Тихоплав В., Тихоплав Т. Физика на вярата, Данграфик, Варна, 2005. 12. Юй Л. Г., Чатерджи Б., Чинамайананда Й. И др. Даоская йога, МП „Одисей” , Бишкек, 1993. 13. Янева Н. ФБР извлича информация от мозъка на покойници, в. Мистерии на цивилизацията, № 4, 2006. 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. Математически модел на количеството на популация от душите на хората проф. д-р Георги Ламбаджиев e-mail: [email protected] Изменението на количеството на популация на душите на хората се осъществява по логистичен закон. 267 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Ключови думи: душа, популация, количество, математически модел. Въведение Целта на статията е да се представи математически модел на количеството на популация от душите на хората. В този модел по необходимост се пресичат множество процеси, свързани с душите на хората. Основен математически модел* С термина “количество на популация на душите на живи хора” означавам техния брой в текущия момент от съществуване на човечеството. Вътрешните противоречия на популация от души се характеризира със степента на различие между тях. Външните противоречия на популация от души се характеризира със степента на различие между базовата и външната за нея папулация. Предпоставка за формиране на математически модел за количеството на душите на хората са основните принципи за формиране на математически модел за количеството на конкретна неизолирана популация [Сендов, с.405]. На тази основа може да се запише: (1) n i=1 dN/dt = k0 N - αN2 - ∆N α ± β N N0 ± n i=1 j=1 m n m p ± N ∑ g i .k i.N i ± N ∑ ∑ g i j .k i j.N i . N j ± N ∑ ∑ ∑ g i j l .k i j l .N i .N j. N l, i=1 j=1 l=1 като: (2) (3) 1 > k0 > 0, 1 > α > 0, * Цитирано със съкращения в: Ламбаджиев Г. Математически модел на лодката на Харон, в.Феномен, №32, 1993, с.4. (4) (5) 1 > β > 0, 1 > g i > 0, (6) 1 > k i > 0, (7) 1 > g i j > 0, (8) 1 > k i j > 0, (9) 1 > g i j l > 0, (10) 1 > kijl > 0 където N – текущо количество на популацията на душите на живите хора, 268 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. dN/dt - изменение на количеството N за интервал от време dt, ∆Nα - текущо количество на индивидуалните души на мъртви хора, напускащи популация N, N0 - текущо количество на популация на души на умрели хора, които не са свързани с биологично тяло, т.е. количество на популация от духове на умрели хора, N i, N j , Nl - текущо количество на популации на самостоятелно съществуващи индивидуални души от нечовешки цивилизации i, j , l, k0 - коефициент, отчитащ вътрешно присъщата способност за нарастване на популацията на душите на живите хора при нулеви външни смущаващи въздействия и нулеви ограничителни условия, т.е. изразяващ специфичната скорост на нарастване на популацията от души на хора, - α – степен на текуща вътрешна конфронтация (-) за популация N, ± β – степен на текуща съгласуваност (+) или конфронтация (-) между популация N и популация N0, ± k i – степен на текуща съгласуваност (+) или конфронтация (-) между популация N и популация N i, ± k i j – степен на текуща съгласуваност (+) или конфронтация (-) между популация N и множество популации N i и N j , ± k i j l – степен на текуща съгласуваност (+) или конфронтация (-) между популация N и множество популации N i , N j и Nl , g i l – степен на текуща значимост на въздействието между популация N и популации N i и N j за развитието на популация N, g i j l – степен на текуща значимост на въздействието между популация N и популации N i , N j и Nl за развитието на популация N, n - максимален брой на взетите под внимание количества популации, които са означени с индекс i, m - максимален брой на взетите под внимание количества популации, които са означени с индекс j, p - максимален брой на взетите под внимание количества популации, които са означени с индекс l. На същия принцип последният аналитичен израз може да бъде разширен за да отрази взаимодействието между популация N и групи от четири, пет или повече популации от души. Коефициентите k0 и α отразяват степента на вътрешна свързаност или противопоставяне между душите на живите хора в текущ момент от развитието на човешката цивилизация. Коефициентите β , k i k i j , k i j l отразяват степента на йерархичното различие между популация N и съответните популации, с които тя взаимодейства. Положителните стойности на посочените коефициенти се определят от съответният етап на развитие на конкретна биологична популация [Сендов, с.404]. Конкретизация на основното уравнение Човешката цивилизация към началото на 21 век се развива така, като че ли не съществуват други цивилизации или тяхното въздействие върху човечеството взаимно се неутрализира. В този аспект е и “Закон за ненамеса и възпрепятстване на развитието на човечеството на Земята от същества от чужда планета” [Илиева, с.309]. На тази основа равенство (1) може да се редуцира във вида: (11) dN/dt = k0 N - αN2 - ∆N α ± β N N0. 269 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Равенство (11) може да се опрости на базата на следните съображения: 1. Количеството на популацията на умрелите хора N0, които изчакват за да се преродят отново в тялото на човек, е в зависимост от качеството на популацията на душите на живите хора N, т.е.: (12) N0 = kβ N, където kβ - текущ коефициент на пропорционалност между количествата на популации N0 и N. Стойността на N0 е по-голяма от тази на N (N0 > N), тъй като в отделен човек може да има повече от една душа едновременно (в качеството на духове - паразити) и тъй като периодът на прераждане на човешка душа в общия случай е значително по-продължителен от периода на смяна на поколенията на хората. Ето защо: (13) kβ > 1. 2. Количеството на средно статистично раждащите се хора е в зависимост от количеството на средно статистично умиращите хора за продължителен период от време, съгласно принципа на Ахаджанян [Добрев, с.6]. На тази основа може да запишем, че: (14) ∆N α = kα N, където kα – текущ коефициент на пропорционалност между количеството на популаци N и ∆Nα - на излъчените от цивилизацията души. Относително малка част от населението умира при нормални условия на живот, т.е. стойността на коефициент kα е малка: (15) 1 > > kα > 0. Нарастването на числеността на цивилизацията показва, че относителният дял на умиращите хора намалява, т.е. с течение на времето коефициентът kα намалява. 3. От теорията за количеството на популация на биологични обекти [Сендов, с.405] е известно, че (16) α = k0 / а, където а - граница на количеството на популация N, т.е. максималното й количество, което е ограничено от обстоятелствата, при които се развива. За цивилизацията едни от най-важните ограничителни фактори е природният ресурс на обработваема плодородна почва, която може да се усвои и природният ресурс на полезни изкопаеми, които могат да се използват от човечеството. От (11), (12), (14) и (16) следва, че (17) dN/dt = ( k0 - kα ) N – [k0 / а – (± β kβ)] N2. Съвременните представи за душата на човека утвърждават, че съществува съответствие между количеството на индивидуалните души на хората и количеството на веществените тела на тези хора. На тази основа може да се запише, че: (18) dN/dt = k N – αх N2, където k – специфична скорост на нарастване на човешката цивилизация, 270 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. αх - степен на текуща вътрешноцивилизационна конфронтация между индивидуалните души на човечеството. Равенство (18) описва информационно отворена популация при условие, че: (19) k > 0, (20) αх > 0. Аналитични следствия От съпоставката между десните страни на (17) и (18) следва, че: (21) (22) От (19) и (21) следва, че (23) От (20) и (22) следва, че (24) k0 > kα . k 0 / а > ± β k β. k = k0 - kα , αх = k0 / а – (± β kβ). Ако разделим лявата страна на равенство (24) с лявата страна на равенство (23), а дясната страна на (24) с дясната страна на (23) ще получим: (25) т.е.: (26) 1/а > ± β kβ / kα, kα > ± а . β .kβ, Стойността на коефициент а е висока, тъй като изразява максималното количество на популация N за условията на съществуването й. От това следва, че (27) kα > β. Стойността на kα е много близка до нула, съгласно (15). Следователно стойността на β е много близка до нула (27). От израз β N N0 от равенство (11) следва, че популацията на духовете N0 незначително оказва влияние върху популацията на душите на живите хора N. Съответна е и утвърдилата се представа в тази област. Когато цивилизацията нараства най-бързо съотношението ∆Nα / N притежава минимална стойност. В този период прераждащите се души dNβ са повече, отколкото душите на текущо умрелите ∆N α: (28) dN β - ∆N α ≥ 0, където dN β - количество на прераждащи се души (фиг.1). dNβ → N → ∆Nα ↑ ↓ N i , N j , Nl → ← N0 ← ↓ 271 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. ↓ ∆N0 ← фиг.1. Схема на циркулация на души на човечеството: N – текущо количество на популация от души на живи хора, N 0 – текущо количество на популация от души (духове) на умрели хора, които души очакват прераждане в тела на други хора, ∆Nα – текущо количество на популация от души (духове) на умрели хора за конкретен текущ период от време, dNβ – текущо количество на популация от души (духове) на умрели хора, които се прераждат в тела на живи хора, ∆N0 – текущо количество на популация от души (духове) на умрели хора, които никога няма да се преродят в тела на живи хора (край на цикъла на прераждания или прераждане в тела на същества, които не принадлежат към човечеството), N i, N j , Nl – текущо количество на популации от самостоятелно (независимо от цивилизацията ни) души (духове) от цивилизации i, j , l. От фиг.1 следва, че балансът на прераждащи се души в тела на живи хора се реализира за сметка на присъединяване на души от други цивилизации. Този извод съответства на представата, че човешката душа е средство за усъвършенстване на души от други цивилизации [Ламбаджиев]. Това обстоятелство подкрепя целесъобразността от увеличаване на относителния дял на души от други цивилизации N i, N j , Nl ..., които се прераждат в хора. От равенство (18) следва, че N се изменя по логистичен закон [Сендов, с.408]. На тази основа следва, че изменението на количеството на популацията на душите на човечеството протича по логистичен закон. Всяка душа може да се разглежда като обект със саморегулиране: всяка душа е обособена система и функционира самостоятелно или в симбиоза с тялото на човека, което е саморегулираща се система. Съответно популацията от души на човечеството представлява система със саморегулиране. Установено е, че забавянето на процес, който протича през множество обекти със саморегулиране протича по логистичен закон [Бородин, с.93]. Популацията има поведение на многокапацитивен обект. От това следва, че популацията на души на човечеството практически не се влияе в общия случай от нормални външни смущаващи я въздействия и има поведение на затворена система, притежаваща собствен закон на еволюционно развитие. От това следва, че нищожно количество души на човечеството се излъчват от популацията им и повече не се връщат към нея никога. Останалите се подчиняват на закона за прераждането. Тази характеристика е специфична за човешката популация души, тъй като (по сведения на починалия Ален Тесие) “съществуват духове, които никога не са се въплащавали и няма да го сторят” [Брюн, с.157], т.е. съществуват духове, които скокообразно преминават много дългия път на усъвършенстване на човешките души. На въпроса на индивидуалната душа на Монро дали има души “които идват и си отиват само с един човешки живот?” космическата му душа отговаря: “ – Чували сме за такива, но не сме срещали нито един. Или не сме могли да го разпознаем” [Монро, с.144]. Следователно “идеални “ души се раждат изключително рядко и те в общия случай не могат да се разпознаят от останалите. Един от признаците за отпадане на необходимостта от прераждане на конкретна човешка душа е тялото, с което тя е свързана до достигне до пределна биологична възраст. По най- 272 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. оптимистични представи това се случва на един човек от 100000. Следователно вероятността за окончателно напускане на земния живот на конкретна душа на човека е по-малка от 0,001%. Древните източни легенди разказват, че съществуват пет класа прераждащи се души. Първият и вторият от тях съставляват девет десети от душите на човечеството. Те се характеризират с кратковременен период между две последователни прераждания [Стульгинскис,с.82,83]. От това следва, че с намаляване на времеконстантата между две последователни прераждания стръмно нараства относителният дял на количеството на душите, които участват в този процес. От логистичния закон на изменение на количеството на душите на човечеството следва, че във финалния етап от развитието му ще се установи баланс между количеството на текущо отделящите се от него души ∆Nα и присъединяващите се текущо души dNβ, т.е. ∆Nα = dNβ . В резултат на това скоростта на изменение на количеството на душите на човечеството ще бъде равен на нула, тъй като е достигнато устойчиво максимално възможно количество на души на човешката популация: dN/dt = 0. При тези ограничителни условия (11) се редуцира във вида: (29) т.е. (30) От (12) и (30) следва, че (31) k0 = N [α - (± β kβ) ]. Максималната стойност на N е а, т.е. (32) k0 = а [α - (± β kβ) ], (33) От (2) и (30) следва, че (34) От (3), (4) и (34) следва, че (35) α > β. Това означава, че за целия период на съществуване на човечеството духовете, свързани с него няма да оказват съществено влияние върху неговото развитие (колебанията на душите на живите хора α са по-големи от тези на духовете на мъртвите хора β). В началото на 21 век човечеството превишава 6 милиарда човека. Счита се, че до сега на Земята са живели 60 милиарда души [Бейли, с.20; Стульгинскис, с.76] или 80 милиарда души [Ракен, с.42; Рязанцев, с.341], т.е. минимум десетократно повече от живеещите в началото на 21 век. Поради голямата детска смъртност в миналото по-голямото число е по-вероятно да отговаря на истината. Това означава, че съществува конкуренция между душите за реализиране на поредното им прераждане. Началният момент на формиране на човешката цивилизация може да се представи аналитично като частен случай на равенство (11): (36) Равенство (36) има решение: (37) N = N(0) . е k0t , където N(0) – първоначално количество на човешката цивилизация, dN/dt = k0 N. α / β > ± N0 / N. α > ± β kβ . N (k0 - αN ± β N0 ) = 0, k0 = αN - (± β N0). 273 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. е –основа на натуралния логаритъм, t – време. Съгласно библейската теза човечеството се заражда от един единствен човек, наречен Адам, т.е. N(0) = 1. От (37) следва, че (38) k0 = ln N / t . Развитието на количеството N на хората (и на техните индивидуални души) е експоненциална функция от времето t. Следователно коефициентът k0 = const. Решението на уравнение (18) е: (39) N = k. е kt / (k - αх + αх .е kt) , което означава, че при t → ∞ , N (∞) = k / αх > 0, т.е. съществува граница на растежа на популацията души свързани със Земята. От ускореното нарастване на населението на Земята следва, че все по-малко души от минали прераждания ще се присъединят към индивидуалните души на хората. Това означава, че част от космическите души на хората обслужват няколко индивидуални човешки души едновременно и част от космическите души на хората са преминали процеси на прераждане на други планети, т.е. не при земни условия. Тези обстоятелства са предпоставки за по-висока степен на адаптивност на космическите души към индивидуалните души на хората, т.е. индивидуалните души на хората в условията на бурен индустриален и социален преход на развитие на цивилизацията притежават по-висока степен на самостоятелност в поведението си, в сравнение с индивидуалните души хората от минали векове и епохи. Формирането на популацията от души на човечеството като резултат от фрактално развитие на първоначалната душа е предпоставка всяка отделна човешка душа да може да формира при определени външни условия началото на нова популация от души. Основни изводи 1. Синтезиран е математически модел на количеството на популация от души на човечеството. 2. Определен е физическия смисъл на константите на математическия модел и границите, в които те се променят. 3. На базата на математическия модел е синтезирана блок-схема за циркулацията на душите на човечеството. 4. От решението на математическия модел следва, че изменението на количеството на популацията на душите на човечеството протича по логистичен закон. 5. От математическия модел и литературни сведения следва, че много малка част от душите на хората не се завръщат за прераждане на Земята. 274 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. 6. В края на развитието на земната цивилизация духовете на умрелите хора ще образуват значително по-голяма по количество популация, отколкото популацията на душите на живите хора. Това е предпоставка за излъчване на души от популацията, свързана със земята към популации от души, свързани с други цивилизации. Литература 1. Бейли А. А. Посланията на тибетеца, ч.1, Гуторанов, Ловеч, 1996. 2. Бородин И. Ф., Кирилин Н. И. Основы автоматизации производственных процессов, Колос, М., 1977. 3. Брюн Ф. Мъртвите ни говорят, Гуторанов & Sherry, С., 1991. 4. Добрев С. Сигналите на умиращите, в. Феномен, № 30, 1992. 5. Илиева М. Позволете да ви разкажа, “Божич”, Бургас, 2007. 6. Ламбаджиев Г. Сходство и различие на душата на човека и душата на неорганично същество, Изследовател, т.6, 2009. 7. Монро Р. Безкрайно пътуване, Гуторанов и син, Враца, 1994. 8. Ракен Б. Преражданията, Хемус, С., 1996. 9. Рязанцев С. Тантология (учение о смерти), Вост. - Европ. Институт Психоанализа, Санкт – Петербург, 1994. 10. Сендов Б., Малев Р., Марков С., Ташев С. Математика за биолози, Унив. изд. “Кл.Охридски”, С., 1991. 11. Стульгинскис С. А. Космические легенды Востока, Сфера, М., 1992. Представи за Абсолютния бог проф. д-р Георги Ламбаджиев e-mail: [email protected] Боговете са системи от духове. Преходът от структурата на един бог към структурата на друг бог се осъществява чрез промяна на количеството на изграждащите го духове и на връзките между тях. Ключови думи: Бог, структура, система, съзнание, пространство, енергия. Въведение Целта на статията е да се определят най-общите характеристики на Абсолютния бог. 275 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Богът като пространствена структура 1. Фрактална структура. “В началото на сътворението Богът най-напред се разшири във вселенската форма на инкарнацията паруша и прояви всички елементи на материалното творение. Така най-напред бяха създадени шестнайсетте принципа на материалното действие. Това бе направено заради сътворението на материалната вселена” [Бхактиведанта, с.123]. Следователно стартът на материалната вселена е многоаспектно детерминиран. Това обстоятелство предполага съществуването на предварителна многоаспектна, а следователно и фрактално режисирана (синхронизирана) програма. Съответно метафората “лотосовите крака на Бога” изразява символично фрактално разклонената му структура в пространството. Фракталната структура на системата за управление и регулиране е предпоставка за осигуряване на ефективна многоаспектна синхронизация на управляваните от нея обекти. Според акад. Грабовский личността на човека е фрактална на Личността на Бога. Душата на човека е фрактална на Душата на Бога. Духът на човека е фрактален на Духа на Бога. Съзнанието на човека е фрактално на Съзнанието на Бога. Физическото тяло на човека е фрактално на физическото тяло на Бога. На тази логическа последователност акад. Грабовский достига до извода, че Богът има физическо тяло [Тихоплав (1), с.13]. По-точно: Богът има структура, която има аналог в някаква степен във физическото тяло на човека. “Пуруша ляга във водата на вселената, от пъпа на тялото Му като от езеро израства лотосовото стебло, а от лотосовия цвят на върха на стеблото се появява Брахма, господарят на всички създатели във вселената.” [Бхактиведанта, с.125]. Бхактиведанта коментира този текст на Бхагаватам по следния начин: “Първият пуруша е Каранодакашайн Вишну. От порите на кожата Му се появяват безброй вселени. Този пуруша влиза във всяка вселена като Гарбходакашайи Вишну. Той лежи в тази половина от вселената, която е пълна с потта от тялото Му. От пъпа на Гарбходакашайи Вишну израства лотосов цвят, върху който се ражда Брахма – бащата на всички живи същества и господарят на полубоговете създатели, които създават и поддържат съвършения ред на вселената. В стеблото на лотоса се намират четиринайсет планетарни системи. Земните планети са разположени по средата. Над тях се намират по-съвършенните планети, най-висшата от които се нарича Брахмалока или Сайтйалока. Под земната планетарна система са разположени седем низши планетарни системи, населявани от асури и други живи същества материалисти.” [Бхактиведанта, с.125]. “…Маха-Вишну …ляга в някоя част но материалното небе. Той лежи в океана карана и от там поглежда материалната Си природа, в резултат на което възниква махат-таттва. Заредена по този начин с енергията на Бога, материалната природа веднага сътворява безбройните вселени, както дървото само се украсява с множество зрели плодове, когато настане време..” [Бхактиведанта, с.125,126]. Според коментара на Бхактиведанта: “След като сътворил безбройните вселени и махаттаттва, пуруша влязъл във всяка вселена като втора пуруша, Гарбходакашайи Вишну. Когато видял, че във вселената няма нищо друго, освен мрак и постранство, и няма никакво убежище, където можеш да се подслониш, Той напълнил част от вселената със собствената Си пот и легнал в тази вода. Тя се нарича Гарбходака. След това от пъпа Му израсло лотосово стебло, върху чийто цвят се родил Брахма, главният създател на вселената. Брахма станал създател на вселената, а самият Бог във формата на Вишну поел отговорността за поддръжката й” [Бхактиведанта, с.129]. Според Театтирия-упанишада ІІ.6.1.: „След като създаде това, Той влезе в него”. 276 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Тези метафори нагледно представят цикличното формиране на материално пространство от енергийноинформационен център и формирането паралелно с това на управляващите ги богове. „Паякът е високопоставен в митологиите на Африка. Ашанти смятат, че той е най-умното животно. В приказките той често се появява като висш служител на бога” [Соколевич, с.103]. Паяджината на този модел на служител на бога може да се разглежда като метафора на фракталното формиране на връзки от общ център. Паяджините могат да бъдат създадени на различни нива във пространството. Съответно нивата на новите структури са неограничени. Енерийноинформационните канали „нади”, разположени в тялото на човека, също имат фрактална структура. В „Кундалини йога” Шри Шивананда Свами пише: „Нади – това са тънки астрални тръбички, носещи психически токове. Санскритският термин „Нади” е произлязъл от корена „Над” – движение. През тези Нади преминават Жизнените сили или токове на Прана. Тъй като надите са от много фина материя, то те е невъзможно с никакви средства да се видят на физически план. [...] Тялото е запълнено с безчислено количество Нади и те е невъзможно да се пресметнат. Различните автори наричат (определят) от 72000 до 350000 Нади” [Юй, с.609]. „Всички Нади започват от Канда, разположена между половите органи и ануса.” Нади е микроскопичен канал в гръбначния стълб, „там където е и гръбначния мозък” [Юй, с.621]. Мрежата на надите може да се разглежда като модел (аналог) на структурата на Абсолютния бог. В гл.3, текст 26 на Бхагаватам е записано: “О, брахмани, инкарнациите на Бога са неизброими като ручеи, които извират от неизчерпаем източник” [Бхактиведанта, с.148]. Ручеите в този текст илюстрират фракталния процес на създаване на многообразие от структури и тяхната единна организация. Още по-ясно тази мисъл се илюстрира в гл.3, текст 4 на Бхагаватам: “Със съвършените си очи предано отдадените виждат трансцеденталната форма на пурша, която притежава хиляди необикновени крака, бедра, ръце и лица. Това тяло има хиляди глави, уши, очи, и носове. Те са украсени с хиляди шлемове, красиви гирлянди и искрящи обици” [Бхактиведанта, с.128]. „...Прародителите ...се делят на Седем Класа. В езотеричната митология се казва, че те са родени „от хълбока на Брама” подобно на Ева от реброто на Адам” [Блаватска (1), с.202]. Фракталното разклоняване на структурата на Абсолютния бог се проявява и при формиране на човешките раси. 2. Среда на информационните канали на Абсолютния бог. „Една и съща дума на еврейски означава „Бог” и „нищо” [Блаватска (2), с.221]. На английски език „небитие” означава и „нищо”. Чрез понятието „нищо” се свързват понятията „Бог” (еврейски) и „небитие” (английски език). В по-общ план понятието „нищо” ни насочва към еволюционната предистория на небитие, тъй като и известно, че небитието се състои от обекти, които не са „нищо”. Ако приемем, че пранебитие се различава от небитие така, както битие от небитие, то огромното различие между битие и пранебитие е основание за материален наблюдател да го разглежда като „нищо”. Следователно естеството на информационноенергийните канали на Абсолютния бог се изменя в зависимост от еволюционното ниво на средата така, че процесите в нея да не й създават смущения. Това би могло да се осъществи чрез канали от среда, принадлежаща към еволюционно по-първично ниво на организация. 3.Форма. Гл.3, текст 30 на Бхагаватам утвърждава, че: “…всъщност Богът няма материална форма” [Бхактиведанта, с.154]. Според Стоян Марков „Бог е сфера” [Ганев, с.59]. Този извод вероятно се дължи на отъждествяване на душата на Бог с духа на човека, т.е. свързан е с формата на елементи от структурата на Абсолютния бог в небитие. Няма сведения за тази форма в пранебитие, в 277 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. прапранебитие и т. н. Вероятно тази форма е модел на формата на пространството, което заема първичната среда. Възможно е тя да е близка до сфера. Съответно фракталната структура на Абсолютния бог по необходимост се разполага в нея за да я управлява. От тук се налага извода, че формата на Абсолютния бог се адаптира към формата на средата, която е необходимо да управлява. Богът като система 1.Разклонения със съсредоточени параметри (локални регулатори) на Абсолютния бог. В древността религиите са включвали в себе си описанието на много богове. Пример за това е индуизмът. В периода на новата ера пеобладават монотеистичните религии. Библията е възникнала в период около 1500 години преди раждането на Христос. Следователно идеята за груповия Бог има основание да се търси и в Библията. „...Преводачите на Библията... превели съществителното от женски род множествено число „Елохим” като съществително от мъжки род единствено число „Бог” [Блаватска (2), с.257]. „...Цялата „Кабала” достатъчно обяснява, че Алхимите (Елохимите) са седем; всеки създава един от седемте обекта, изброени в първа глава, и това алегорично съответства на седемте творения [Блаватска (2), с.239]. „Всички тия типове на трето мъжко божество: Тот, Харт-Хат, Нисрох-Салман, Хермес или Меркурий представят бога, който е дал на хората изкуства, знания и закони, който е разбудил духа у хората, като ги е спасил. Питагор изобразява този бог с мистическата буква Е...” [Тухолка, с.17]. “Трансценденталистите…утвърждават, че душата и Свръхдушата са две различни същности, качествено еднакви, но различни като количество” [Бхактиведанта, с.105]. В Шримад-Бхагаватам, І песен пише: “От Ведите научаваме, че Той, единственият, става много” [Бхагтиведанта, с.19]. 2. Абсолютният бог като система от души. Във Вишну Пурана терминът Брахман е преведен като “абстрактен върховен дух” [Уйлкинс, с.64]. „Макар че джайнистите отхвърлят съществуването на бога като творец на света, те все пак смятат да се поклонят на постигналите освобождение съвършени души (сидха) и постоянно мислят за тях. Мисълта за бога тук ясно може да се заеме от постигналите освобождение души, притежаващи божествено съвършенство. Вярващите се обръщат към тях за напътствия и вдъхновение” [Чатерджи, с.99]. „Съвършените” души са достигнали пределното ниво на организация в небитие, което е най-близко до пранебитие, т.е. доближили са се към базовата структура на Абсолютния бог. Съответно те доближават свойствата си към Неговите фундаментални свойства. „О, душа на Вселената, Ти действаш, макар че си бездеен, Ти се раждаш, макар че си самата жизнена сила и си нероден” [Бхагтиведанта, с.367]. В “Текстове на пирамидите” се споменава понятието “ах”, което се възприема като означение на дух. В този смисъл името Алах може да се преведе като “подобен на дух”. Под хипноза много пациенти, които са били в небитие, са си спомнили, че там съществува Съюз на създатели, наречени Старци. Чрез този съюз духовните им енергии се обединяват за да създават Вселени [Нютън, с.251]. Тези сведения са в съответствие с тезата за екип от богове. „Тантра твърди, че Бог е самото творчество” [Ошо (2), с.187]. „Будистите твърдят, че няма Творец, а има само безкрайност на творческите сили, образуващи в своята единна и вечна Същност, чието естество е неизвестно...” [Блаватска (5), с.342]. 278 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. 3. Структурата на Абсолютния бог е изградена от система от богове. В Шримад-Бхагаватам, І песен пише: “От Ведите научаваме, че Той, единственият, става много” [Бхагтиведанта, с.19]. Блаватска заключава, че „...Драматургът е качествен колектив от множество Създатели или Строители” [Блаватска (1), с.110]. „...И у Бога има Бог. Духовният свят не е последната наша инстанция” [Иванова, с.110]. В Бхагават-гита Х.2. е записано: „Нито боговете, нито великите рши (мъдреци) знаят Моя произход, защото във всяко отношение Аз съм създателят на всички богове и велики рши” [Ачаря, с.251]. Брахма-сутра ІІ.3.13. уточнява: „Единствено Той чрез дълбока медитация върху всяко нещо [го създаде], и това се знае от Неговите признаци” [Ачаря, с.376]. “От Ведите научаваме, че Той, единственият, става много” [Бхагтиведанта, с.19]. „Даже Филон нарича Твореца, Логоса, стоящ до Бога, „Втори Бог”, когато говори за „Втория Бог”, който е Негова (на Висшия Бог) Премъдрост” [Блаватска (2), с.72]. В индуизма съществуват множество върхови богове, които в различни сюжети заемат различен ранг и в различни етапи на развитието на тази религия са възприемани с различна значимост. В Каушитаки-упанишада, ІІ.14. е записано: „Тези богове, такива каквито бяха, се караха за лично величие” [Ачаря, с.529]. Наличието на множество богове и организираност на заобикалящия ни свят е признак, че между действията на тези богове съществува координация. Стихийната координация би предизвикала стихии, неочаквани и незакономерни процеси. Това означава, че между тези богове съществува централизирана съгласуваност. В този смисъл е и древният текст на Риг Веда, І.30.6: „Кой изобщо знае кое е нещото, от което е възникнало това многолико творение, и кой в света е говорил за това? Боговете са се появили по-късно. Тогава как може някой да узнае кой създаде всичко това?” [Ачаря, с.250,251]. 4. Динамика на създаването. Брахма-сутра ІІ.3.13. уточнява: „Единствено Той чрез дълбока медитация върху всяко нещо [го създаде], и това се знае от Неговите признаци” [Ачаря, с.376]. “Богът казва в “Бхагават-гита”, че всичките Му дейности са трансцедентални, дори и появяването и напускането Му на материалния свят, и този, който знае това съвършенство, не се ражда отново в материалния свят, а се връща обратно при Бога” [Бхактиведанта, с.363]. “О, Господи, аз знам, че Ти си вечното време, че си върховният повелител, който няма нито начало, нито край и е всепроникващ” [Бхактиведанта, с.364]. В Шримад-Бхагаватам, І песен пише: „О, душа на Вселената, Ти действаш, макар че си бездеен, Ти се раждаш, макар че си самата жизнена сила и си нероден” [Бхагтиведанта, с.468]. Стартовото целенасочено структуриране на средата е съществено различно от известните ни конструктивни средства. Причината за уникалността на този акт включва и факта, че Абсолютният бог се изменя в процеса на формиране на своето творение. Мултиплицирането и модифицирането на Абсолютния бог в процеса на еволюция на средата се проявява в представа, че: „...първоначалните богове са били считани за бездушни, подобно на най-ранните раси от хора...” [Блаватска (2), с.247]. Душата на човека преминава през подобни етапи на развитие. Богът като съзнание 1.Взаимосвързаност. Абу Али ибн Авицена (980-1037) е предложил логически извод за съществуването на Бог. Той счита, че светът съществува вечно заедно с Бог [Научно доказателство..., с.8]. 279 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Физикът Ф. Капра като обобщава теорията на вътрешно присъщия ред на системите и теорията на бетстрапа стига до извода, че съзнанието може да представлява неотменима компонента на Вселената [Капра, с.298]. Професор Нажил Валит аналитично е моделирал взаимодействието между системите във вселената. Той е установил на тази основа, че всички обекти във вселената си взаимодействат, независимо от разстоянието между тях. Това му дава основание да предположи, че на този принцип Господ се информира, контролира и управлява процесите в природата. Според него текстовете на Корана, Библията и Тора потвърждават заключенията му [Научно доказателство..., с.8]. В Каушитаки-упанишада, ІІІ.3. е записано: „Това, което е прана, е съзнателност, а това, което е съзнателност, е прана” [Ачаря, с.81]. Следователно небитиейната проява на енергия е израз на съзнателен акт. Съответно проявата на Абсолютния бог се свеждат преди всичко до генериране и акумулиране на нови битиета. Целта е да се формират максимално устойчиви структури и да се установи перспективната насока за развитието им. Резултатите от развитието на тези битиета се проектират върху паметта на душите на хората или на други високо организирани интелигентни същества. Тези души са усвоили същността на иновациите в битието и я пренасят към структурата на Абсолютния бог. По този начин се изгражда и усложнява неговата структура и се затваря кръга на взаимосвързаност на различни нива на организация в битие и в небитие. Брахма-сутра І.4.25. обяснява, че: ”И защото и двете [произходът и унищожението] се обясняват непосредствено [с Брахман]” [Ачаря, с.234]. “…Свръхсъзнанието на Свръхразума се намира на духовно равнище и не се различава от трансцеденталната душа. То никога не се унищожава” [Бхактиведанта, с.255]. 2.Духовност. Според акад. Грабовой смисълът на създаване на човешкото тяло е да се развият знанията и физическото тяло на Бога. Той твърди, че душата на човека е “изначално безкрайно развита. […] Душата е инструмент, който развива света, а едновременно и тя се развива в него от гледна точка на заобикалящото я. Развива се само при външно наблюдение, а не при възприемането на физическото тяло на Бога.” [Тихоплав (2), с.80]. “Грабовой казва, че “човекът е личността, отделена от личността на Бога, която изначално е помолила Бога, Той да създаде човека в цялостен вид, където личността е и душа и дух, и съзнание, и физическо тяло, и единение с Бога в рамките на вечното развитие” [Тихоплав (2), с.69]. “Съзнанието е полева структура, чрез която душата управлява тялото” [Тихоплав (2), с.80]. Според Юнг несъзнателното е творческият, разумният принцип, свързващ индивида с цялото човечество, природата и космоса. В този смисъл несъзнателното при човека се свързва с божественото, т.е. с размитата връзка между битие и небитие, която управлява устойчивостта и развитието на средата. Съзнанието е макромодел на средата, включващ нивата на битие, небитие, пранебитие и т.н. Съзнанието (подсъзнанието, подподсъзнанието и т.н. поднива на съзнанието) е средство за синхронизиране на поведението на субекта с поведението и развитието на заобикалящата го среда. В този смисъл необходимостта от съзнание е екологично обусловено и е част от регулаторите, които осигуряват системната свързаност между обектите, изграждащи средата. Според Граф текущото ни съзнание се отъждествява с много малък фрагмент от онова, което сме в действителност [Тихоплав (3), с.55]. Информационният филтър между битие и небитие поражда стесняване на обсега на осъзнаване на ситуацията на средата в текущия момент от нейното развитие. Това обстоятелство подпомага управляващите функции на 280 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Абсолютния бог, тъй като поставя всички системи от средата ни (включително и човечеството) в условията на неустойчиво равновесие, което предразполага за лесно манипулиране. На базата на концепциите на Юнг и Граф се стига до заключението, че „...съзнанието на човека е фрактал на Съзнанието на Вселената и при съответни условия...човек ясно се осъзнава дори не като част, а като цялата Вселена” [Тихоплав (3), с.65]. „Индивидуалното съзнание на човека е фрактал на Съзнанието на Вселената” [Тихоплав (3), с.69]. Индивидуалното съзнание се определя от индивидуалната душа на човека, а Съзнанието на Вселената се определя от Абсолютния бог. Следователно индивидуалната душа на човека е фрактал на душата на Абсолютния бог. От тук се налага изводът, че душата на човека е модел на душата на Абсолютния бог. „Тантра утвърждава, че какъвто и да си, Абсолютът не ти противостои” [Ошо(1), с.28]. Това съждение съответства на парадигмата, че в позитивната среда (част от която е и нашето битие) противоречията не са или могат да сведат до неантагонистични. Според акад. Грабовой смисълът на създаване на човешкото тяло е да се развият знанията и физическото тяло на Бога. Той твърди, че душата на човека е “изначално безкрайно развита. […] Душата е инструмент, който развива света, а едновременно и тя се развива в него от гледна точка на заобикалящото я. Развива се само при външно наблюдение, а не при възприемането на физическото тяло на Бога.” [Тихоплав (2), с.80]. Основната характеристика на Абсолюта се счита, че е любов. Бог е любов е метафора, която изразява високата степен на свързаност на изграждащите го системи. „Работата на Духовния Наставник е да подтиква, подбутва, насърчава, съветва, подкрепя и ... да ни наставлява по време на жизнения ни път” [Браун, с.36]. Аналогична е и стимулиращата роля на Абсолютния бог по отношение на развитието на системите. Богът като енергийни връзки 1.Взаимосвързаност. Акад. Николай Иванов Коровяков утвърждава, че „...реално съществуващ и действащ фактор на системата се явяват не предметите, а ВРЪЗКИТЕ…” [Коровяков, с.5]. В Шветашватара-упанишада VІ.10. се споменава за висше същество, което „покрива” вселената „с нишки, образувани от прадхана”…” [Бонгард-Левин, с.180,181]. Понятието „прадхана” означава материя, природа [Напърт, с.260; Бонгард-Левин, с.182]. „Главната от тях, раджас е въплащение на принципа на енергия и активност, на сатва – на яснотата, равновесието, успокояването” [Бонгард-Левин, с.185]. От тези сведения следва, че главните елементи на всяка структура, включително и на божествената, са взаимовръзките между елементите на системата. Главната компонента на взаимовръзките е реализирана чрез енергия, тъй като тя е главния управляващ атрибут на небитие. Следователно в основата на устойчивостта на всяка система е енергитичното й лепило. В резултат на свъхсетивно възприятие прадуха се възприема като „пламъци, комети, връзки с висши нива” [Приор, с.120]. „Екстрасенсите, наблюдавани от проф. Шафика Карагюла, съобщават, че когато хората контактуват помежду се, между тях се наблюдават светещи нишки. Те могат да бъдат проследени на голямо разстояние. […] При телепатичен контакт между двама души еднаквите образи, които те си представят, предизвикват енергийни 281 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. вълни с една и съща дължина. Сребърните нишки на двамата се съединяват в една обща” [Игнатов]. Според мексиканските магьосници „…събирателната точка е като сияен магнит, който подбира излъчванията и ги групира където и да се движи в рамките на човешкия сноп на излъчвания” [Кастанеда, с.104]. „…Събирателната точка има свойството не само да ни кара да възприемаме накуп, но също и да пренебрегваме излъчванията. …Събирателната точка излъчва светлина, която събира на снопчета затворените излъчвания” [Кастанеда, с.104]. 2. Потенциал. Следователно енергийно обусловените връзки в аурата на човека са определящи за нейното функциониране. Душата на човека се разглежда като енергиен концентрат. Поради еволюционната приемственост душата може да се разглежда като опростен модел на божествената душа. От тук по обратен път се налага извода, че в същността си божествената душа е изградена от енергийни връзки на нивото на средата от небитие, пранебитие и т.н. Брахма–сутра ІV.4.17. утвърждава, че: „[Освободената душа получава всички божествени сили] освен мощта да управлява вселената [с нейното сътворяване, съществуване и разпадене]...” [Ачаря, с.734]. В Махабхарата се разказва, че самозародения дух (манас) е създал небесния лотос, запълнен с енергия. От него е възникнал Брахма [Гусева, с.74]. Гл.8, текст 30 на Бхагаватам гласи: “О, душа на вселената, Ти действаш, макар че си бездеен, Ти се раждаш, макар че си самата жизнена сила и си нероден” [Бхактиведанта, с.367]. Това описание характеризира качествено различната енергия на духовната структура, която управлява процесите в материалния свят, в сравнение с известните форми на физическите енергии. Ето защо “Преди всичко Богът е вечно млад” [Бхактиведанта, с.468]. “…Първи са самоорганизирани душата и духът на Бога. […] Може също да се предположи, че едновременно е създавал и непроявения свят, представляващ финоенергийното поле на Бога. Както науката вече е установила, този непроявен свят е гигантска енергоинформационна холограма” [Тихоплав (2), с.77]. Според акад.Г.Шипов: ”Абсолютното нищо – най-стабилното и най-устойчивото равнище на финия свят – не твори материя, а планове, замисли, идеи”. Акад. А.петров твърди, че “душата създава идея, изпълнена с информация, а духът – условия за съществуването й. Те заедно творят всичко.” Душата и духът на бога създават изначално непроявения фин свят. Едва след него започва процесът на сътворение на физическия свят” [Тихоплав (2), с.78,79]. „Но ще приемете силата, когато дойде върху вас Светия дух...” [Библия, Деяния..., 1:8]. Този текст илюстрира по-голямата сила (плътност на енергия) на Светия Дух (дух от ранга на Бог) в сравнение с тази на човека. “Днес мнозина говорят, че Бог е личност и поле!” [Тихоплав (2), с.59]. Акад. А.Маркон пише: “Бог е преди всичко информационно битие-идея, дух, логос. Но Той е и фундаментално битие – душевни емоции, любов. Той е и физическо битие – вещество, Вселена” [Тихоплав (2), с.61]. 3.Съзнание. “Съзнанието е полева структура, чрез която душата управлява тялото” [Тихоплав (2), с.80]. “Грабовой казва, че “човекът е личността, отделена от личността на Бога, която изначално е помолила Бога, Той да създаде човека в цялостен вид, където личността е и душа и дух, и съзнание, и физическо тяло, и единение с Бога в рамките на вечното развитие” [Тихоплав (2), с.69]. “…Първи са самоорганизирани душата и духът на Бога. […] Може също да се предположи, че едновременно е създавал и непроявения свят, представляващ финоенергийното поле на Бога. Както науката вече е установила, този непроявен свят е гигантска енергоинформационна холограма” [Тихоплав (2), с.77]. Според акад.Г.Шипов: ”Абсолютното нищо – най-стабилното и най-устойчивото равнище на финия свят – не твори материя, а 282 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. планове, замисли, идеи”. Акад. А. Петров твърди, че “душата създава идея, изпълнена с информация, а духът – условия за съществуването й. Те заедно творят всичко. ” Душата и духът на бога създават изначално непроявения фин свят. Едва след него започва процесът на сътворение на физическия свят” [Тихоплав (2), с.78,79]. “Свръхдуша – духовна субстанция, наречена Бог – творец на духовното битие във Вселената” [Илиева, с.252]. “Богът е една АБСТРАКЦИЯ. Той е абстрахиран от конкретните му форми и прояви. От друга страна обаче Богът е конкретен Бог” [там, с.36]. Богът като лъчение Древната езотерична школа на есените твърди, че Богът е абсолютна тъмнина [Ошо, с.55]. Съображението е, че светлината има източник, а тъмнината няма [Ошо, с.56]. Това противоречие може да се отстрани като се има предвид, че светлината и тъмнината са две фази на проявление на един и същи колебателен процес. „Неизмеримо Безкрайното и абсолютно Безпределното не може да желае, мисли и действа. Затова То постига това посредством своя Лъч, проникващ в Световното Яйце (или Безкрайното пространство), и излиза от него като Краен бог. Всичко това се предоставя на Лъча, скрит в Единното. Когато настъпи срокът, Абсолютната Воля, естествено, разпространява Силата, съдържаща се в нея, съгласно Закона, чиято вътрешна и ултимативна Същност е тя самата. Евреите не приели Яйцето като символ, а го заменили с „Двойни Небеса”, тъй като ако правилно се преведе фразата „Бог сътворил небето и Земята”, то ние ще прочетем: „И вътре, и извън, от своето собствено Естество, подобно на Утроба (Световното Яйце), Бог сътворил Две Небеса”. Християните избрали гълъба, птицата, а не яйцето като символ на Свети Дух” [Блаватска (1), с.76,77]. В този случай Абсолютният бог под формата на лъч предизвиква нов етап в развитието на средата. Развитието на средата поражда нови подпространства. В тези подпространства възникват локални богове и т.н. По този начин се редуват причината и следствието във времето. Лъчът формира началото на всеки от тези етапи. В древен египетски папиус е записано обръщение към бог Ра: “Ти създател на съществата, ние се покланяме на душите, които еманират от теб. Ти ни зареждаш нас, о, ти Непознаваем, и ние те славим, покланяйки се на всяка Бого-Дума, която поизлиза от теб и живее в нас” [Блаватска (3), с.194]. Текстът описва нормално повтарящ се процес на излъчване на души от божествената структура. В Библията пише: “Ще излея Духа си на всяка твар…” [Библия, Деяние на…,2:17]. “…В Риг-Веда Асурите са показани като духовни, божествени същества; тяхната ентимология произлиза от Асу, дихание, “Дихание на Бога” и те имат същото значение, което и Висшия Дух, или Асура на зароастрите. Вече по-късно заради богословските цели и догми, те са показани като родени от Бедрото на Брама и тяхното име е започнало да произлиза от а – отрицателната частица, и Сура –Бог, или “А-Сура”, “не-Бог”; така те били превърнати във врагове на Боговете” [Блаватска (4), с.75]. Д.ф.н. П.И.Градинаров посочва: „Прочитът Канва гласи: „всички божества и всички същества се излъчват” [Ачаря, с.772]. В Брхадараянка ІІ,120. е записано: „От Аз-а се излъчват всички органи, всички светове, богове, същества” [Ачаря, с.420]. Брхадараняка ІІ.1.20. утвърждава, че: „Всички тези души са излъчени” [Ачаря, с.381]. Библията и Коранът твърдят, че Богът е светлина. В този смисъл пусковият лъч, който формира нова среда, е дух. Следователно в преходът на един бог в друг се осъществява чрез дух(ове). 283 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Основни изводи 1. Боговете са системи от духове. Те са локалните регулатори на средата. 2. Преходът от структурата на един бог към структурата на друг бог се осъществява чрез промяна на количеството на изграждащите го духове и на връзките между тях. Връзките се осъществяват най-вероятно чрез канали на информация и среда, присъща на по-първични еволюционни нива на организация на средата. 3. Отделеният от бога дух има форма на лъч. 4. Йерархичната структура на бога има фрактална форма. 5. Съзнанието на бога има полева структура. 6. Абсолютният бог е стартовата структура, от която се формират по-късно възникналите богове. Ето защо техните структури са подобни. 7. Душата на човека е модел на душата на Абсолютния бог. Душата на човека е инструмент на Абсолютния бог за регулиране на средата и средство за идентифициране на нови насоки на развитието й. 8. Формата на Абсолютния бог се адаптира към формата на средата, която е необходимо да управлява. 9. От изводи 1...8 следва, че Абсолютният бог не е абсолютен във времето, пространството, в структурно и в качествено отношение. Литература 1. Ачаря Ш. Брахма-сутра на Бадараяна, Евразия-Абагар, С., 1992. 2. Библия. 3. Бейли А. А. Посланията на тибетеца, ч.1, Гуторанов, Ловеч, 1996. 4. Блаватска Е. (1) Тайната доктрина, т.1, кн.2, Астрала, В.Търново, 1994. 5. Блаватска Е. (2) Тайната доктрина, т.3, кн.1, Астрала, В.Търново, 1995. 6. Блаватска Е. (3) Тайната доктрина, т.3, кн.2, Астрала, В.Търново, 1995. 7. Блаватска Е. (4) Тайната доктрина, т.2, кн.1, Астрала, В.Търново, 1994. 8. Блаватска Е. (5) Разбулената Изида,т.2, кн.1, Астрала, С., 1995. 9. Браун С. До другата страна и обратно, Хермес, Пловдив, 2001. 10. Бхактиведанта, Шри Шрмад; Шримад - Бхагаватам, Първа песен, т.1, Бхактиведанта Бук Тръст, 1991. 11. Ганев Н. Феномени на България, Христо Ботев, С., 1993. 12. Гусева Н.Р. Индуизм. История формирования. Култовая практика, Наука, М., 1977. 284 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. 13. Иванова Н.М., Иванов Ю.М. Жизнь по интуиции, АО Комплект, Санкт-Петербург, 1994. 14. Игнатов И. Ясновидството, Гея либрис, С., 1994. 15. Илиева М. Позволете да ви разкажа, Изд. Божич, Бургас, 2007. 16. Капра Ф. Дао физики, Орис, , Санкт-Петербург, 1994. 17. Кастанеда К. Огънят отвътре, Петрум Ко, 1994. 18. Коран. 19. Ламбаджиев Г. Еволюцията на структурата на Абсолютния бог, Изследовател, т.4, 2004. 20. Научно доказателство за Господ, в.Мистерии на цивилизацията, № 41, 2003. 21. Нютън М. Пътят на душите, Аратрон, С., 1997. 22. Ошо (1) Книга на тайните, т.1, ИК Одисей, С., 1992. 23. Ошо (2) Книга на тайните, т.4, ИК Одисей, С., 1994. 24. Приор Ж. Аурата и безсмъртното тяло, Гуторанов и син, С., 1992. 25. Соколевич З. Митология на Черна Африка, Български художник, С., 1990. 26. Тихоплав В., Тихоплав Т. (1) Учение Грабовского, Теория и практика, ч.1, ИГ Весь, 2004. 27. Тихоплав В., Тихоплав Т. (2) Учението на Грабовой, НСМ Медиа, С., 2005. 28. Тихоплав В., Тихоплав Т. (3) Времето на Бога: съзнание и живот, НСМ Медиа, С., 2006. 29. Тухолка С. Окултизъм; Алтамарова Н. Практически магии, Астра вита, С., 1995. 30. Уйлкинс У. Д. Митология на древна Индия, ИК “Аргес”, ИК “Клуб 90”, С. 1993. 31. Чатерджи С., Датта Д. Увод в индийската философия, Евразия, С., 1995. 32. Юй Л. Г. и др. Даоская йога, МП „Одисей”, Бишкек, 1993. Еволюция на система среда – бог проф. д-р Георги Ламбаджиев e-mail: [email protected] В резултат на самоорганизацията си средата се поляризира. Всяка съставка постепенно формира своя Абсолютен бог и се доразвива. Ключови думи: бог, среда, еволюция, формиране. Въведение Целта на статията е да представи теоретична концепция за връзката между среда и бог като взаимосвързани системи. Първичната информация на средата 285 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. „...Когато се говори за различие, то се има предвид, като правило, отношение между два обекта, части на обекти и така нататък. Разнообразието, като многообразие се явява по-скоро като характеристика на съвкупността от различия, т.е. понятието различие ни се струва поатомарно, просто, отколкото разнообразието. ... Различието се представя чрез характеристика на външните отношения на обектите, които се сравняват... Разнообразието се представя като нещо вътрешно по отношение към обекта, това е като някакво отношение към себе си” [Урсул, с.89]. Първично е различието между генезисно съществуващите обекти в средата. Различието е в основата на първичната информация в средата. Различието е резултат от различно стечение на обстоятелства, т.е. от текущата комбинация на взаимодействия. Относително устойчивото различие се проявява като вътрешно присъща характеристика на обекта. Спектърът от различия (в различни аспекти и модификации) формира тяхното разнообразие. Съчетанието от различни обекти е предпоставка за възникване на система от различия. Според нас отношението е първата и най-бързо развиващата се реакция на различието, но тази реакция не е тъждествена на различието. Ако съществуваше тъждество между различие и произтичащата от него реакция, то в средата ще се формира теоретично безкрайно протичащ колебателен процес и не би могло да се формира устойчиво развитие. Реакцията на различието изостава от измененията на обкръжаващата среда и съответно не е абсолютно адекватна на смущаващото въздействие. Понятието „информация” на ниво битие е свързано с категориите „симетрия и асиметрия, системи, структури, сложност, организация, определеност и неопределеност, вероятност и т. н.” [Урсул, с.40]. Понятието „информация” е многостранно понятие [Гришкин, с.11]. Тази многостранност отразява многоаспектността на първичната среда, от която се заражда първичната информация. Съответно: „В отвъдния живот умът е многоизмерен” [Чопра, с.122]. Умът отразява мноизмерността на средата, в която функционира духът. Човешката логика отразява ограничеността на човешките модели в съответствие с ограничената насоченост на развитието на средата от битие в сравнение със средата от небитие. „Няма „случайности” в Природата, където всичко е математически координирано и взаимосвързано в нейните единици” [Блаватска, с.450]. Информацията е знание, разглеждано като отношение към външния свят (семантичен аспект) и като познавателни цели и задачи (прагматичен аспект) [Гришкин, с.32]. Всяка познавателна гледна точка в пространството е индивидуална. Следователно първичната среда, независимо от високата й степен на уеднаквеност в пространството, все пак е съдържала специфични многоаспектни различия между изграждащите я обекти. Обособеността им и относителната устойчивост на техните различия е признак, че тези обекти са притежавали самосъхранимост. Това означава, че всеки първичен обект в първичната среда е притежавал примитивно самостабилизиране. В противен случай всеки обект би се разтворил в обкръжаващата го среда и не би съществувала информация за него. Първичен е инстинктът за самосъхранение на средата. Проекцията на този инстинкт върху обекти от същата среда се проявява при човека като усещане за страх, когато той мисловно е настроен към възприятия на среда от небитие. Небитието е по-първична среда, в сравнение с битие, т.е. йерархично по-близко стояща до първичната среда. Доближаването до генезиса на инстинкта за самосъхранение повишава усещането за страх. Съответно: „Тези, които медитират рано или късно стигат до мястото, в което ги завладява страхът” [Ошо, с.194]. „От свръхчувствителността до трагедията е само една крачка” [Иванова, с.47]. Постулирахме, че първичните обекти в първичната среда са дясно ориентирани (позитивни) и ляво ориентирани (негативни) вихрови полета. По необходимост те си 286 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. взаимодействат помежду си. Първоначално взаимодействието им се проявява като опознаване на вида и степента на сходство и различие между тях. След това възниква процес на търсене на решение на противоречията (задълбочаващи се различия) между обектите. Според Грабовой „Във всяка информация съществува сегмент на друга информация”. През 1997 г. е регистрирано откритието на Грабовой: „Във всеки информационен обект винаги може да се отдели областта на създаване на този обект, която е статична фаза на реалността. Когато възприемаме обекта, възниква динамична фаза на реалността, която и създава информацията”. След като човек се запознае с информацията за обекта (статична информация), обектът придобива динамична форма в съзнанието му [Тихоплав (2), с.122]. Статичната информация за система може да се разглежда като израз на фиксираната му установка. Моделът на същността на система, който е изграден в съзнанието на субекта, се използва от вариабилната му установка – динамичната фаза на реалността. Тази компонента характеризира относително устойчивата съставка на променливата му характеристика. Тя включва обстоятелствата, в която съществува обекта. Еволюционното развитие на система се проявява преди всичко като еволюционно развитие на нейната същност, т.е. на част от фиксираната му установка. Фиксираната установка на система се изменя най-бързо чрез външните й връзки. Съответно ентропията на фиксираната установка на система се изменя най-бързо чрез управлението на тези връзки. Взаимодействието между първичните (относително устойчивите) и вторичните различия (възникнали в процеса на индивидуално развитие на субекта) обогатява многообразието на обработваната информация, която е получена от първичните обекти. Това взаимодействие усложнява структурата на обработваната информация. Според И. Земан информацията притежава количествена и качествена страна [Гришкин, с.144]. Според В.С.Тюхтин свойствата разнообразие и сложност са в основата на количествената мяра на информацията [Гришкин, с.145]. Тези фундаментални категориялни характеристики (връзки на приемственост) по необходимост са отражение на различия в праструктурата на средата. Разнообразието от различия поражда разнообразие от взаимодействия и посоки на развитие. Съответно фиксираната установка на система се характеризира количествено преди всичко чрез разнообразието на изграждащите я подсистеми и чрез сложността на връзките между тях. На тази основа [Ламбаджиев(1)] може да запишем, че: (1) Z f = Z f 1 / Z f 2, където: Z f - фиксирана установка на система, Z f 1 - същност на система, Z f 2 - взаимосвързаност на система. (2) (3) където Z f 1 q Z f 1 = Z f 1 q . Z f 1Q, Z f 2 = Z f 2 q . Z f 2 Q, - количествена същност на система, Z f 1 Q - качествена същност на система, Z f 2 q - количествена взаимосвързаност на система, Z f 2 Q - качествена взаимосвързаност на система. 287 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. С термина „степен на организация” на средата означаваме броят на взаимовръзките в конкретна система (среда). Когато количеството на взаимовръзките нарасне над определена мяра (на насищане) възниква развитие на взаимовръзките в системата (средата) по отношение на друг управляващ я параметър. Подсистемата се подчинява на закономерностите на системата, към която принадлежи. Ето защо управляващите параметри на конкретна подсистема (обект от средата), не променят еволюционния (стратегически) атрибут, който управлява развитието на системата (средата). Например битието се подчинява на закономерностите, които обединяват средата от материя, небитието се подчинява на закономерностите, които обединяват средата от енергия, пранебитието – от информация и т. н. С термина „ниво на еволюционна организация” на средата означаваме ниво на атрибути (материя, енергия, информация и други) на еволюцията на средата. Всеки атрибут на еволюцията формира съответна качествена специфика на средата, която управлява. Той модулира средата със своята предистория. Съотношение между съседни еволюционни нива на средата В древните индийски текстове пише: „Пустотата, създадена в Боддхи, се явява само мехур в океана” [Юй, с.21]. „Над 90% от вселената е невидима, точно както и над 90% от вашата осъзнатост е на неосъзнато ниво” [Есен, с.179]. „... Цялата вселена съдържа само 4% видима материя и енергия, останалите 96% са така наречената черна материя, чиято функция изглежда свързва в едно видимата вселена по някакъв мистериозен начин” [Чопра, с.204, 205]. Ако черната материя е среда от небитие (в която плува битие), то тя свързва небитие с материалния свят. „...Субстратът на Вселената е информационният вакуум (99,999999%) и само 0,000001% съставлява материята..., изхождайки от която ортодоксалният научен свят се опитва да опознае останалите 99,999999 % ” [Тихоплав (3), с.31]. Според генетиците „животът се появява не от частични аминокиселини, нанизани върху двойната спирала, а от пространството между тях [Чопра, с.301]. Съответно невидимият носител на информация съдържа повече информация от видимият. Дългата предистория е натрупала значително повече информация, отколкото нейният последен етап. Това означава, че във фиксираната установка на система се съдържа многократно повече информация, отколкото в неутралната и във вариабилната й установка. Еволюция на първичната среда 1. Всяка представа включва определено съчетание от свойства, структура и функция за обекта. Промяната на представата е преход към ново съчетание от характеристики на обекта. Над определен цикъл от представи за обекта възниква нова, по-обща представа за него. Тази представа е изградена върху йерархично по-отдалечена гледна точка на наблюдателя от обекта, в сравнение с първоначалната му позиция на наблюдение. Човешкото общество се развива в първия голям цикъл от еволюционното си развитие на базата на ценностна система (например за това какво е „добро” и какво е „лошо”). Тази ценностна система обслужва само интересите на човека. Ако човешкото общество разглеждаме 288 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. като модел на средата, то първият етап от еволюционното й развитие се характеризира само със самосъхранителни действия. Според Ханс Селие „пълното отсъствие на стрес е равно на смърт” [Милянкова, с.11]. Стресът е израз на степен на чувствителност на субекта към измененията в обкръжаващата го среда. Например: „Работещите могат да страдат в резултат на лични, междуличностни и междугрупови конфликти в организацията. Направените проучвания потвърждават, че вътрешните личностни конфликти са основен източник на стрес” [Милянкова, с.12]. Тези сведения, проектирани към своя генезис в първичната среда, са признаци, че праисторическият инстинкт за самосъхранение, възприеман като страх е текущо водещ и стратегически предопределящ поведението на всички системи по протежение на цялостното им еволюционно развитие. Според френският физиолог Кристиян Клод-Бернар „Вътрешната среда на организма трябва да бъде постоянна и относително независима от външната” [Милянкова, с.1]. Това означава, че подобно на системите в битие, първичните обекти в своя генезис имат за приоритет вътрешните интереси (ценности) пред външните. Предполагам, че във втория си голям цикъл на развитие човешкото общество ще ориентира ценностната си система в по-висока степен към ценностите на космическата среда, към която принадлежи. Съответно: през втория етап от своето развитие поведението на средата се ръководи и от последствията на своите действия върху първичните си нива на организация. В човешкато общество този критерии за ценност на решението се проявява като приоретет на духовното над материалното. В процеса на обединяването на първичните обекти от първичната среда в множества с относително общи интереси (или с минимални противоречия между тях) възниква и се развива във все по-голяма степен груповата ценност. Ценността на механичната съвокупност е прототип на системната ценност. Тя постепенно прераства в абстрактна представа (информация) на субекта за ценност изобщо. В общия случай тази ценност е йерархична. По тази начин частта (подсистемата – обектът) моделира в представите си цялото (системата). 2. Системността е начална стъпка на йерархичност на средата. „Древните мъдреци са наблягали върху универсалното правило на съзнанието, наречено „три в едно”. Ако обедините всяка от тези роли – гледащ, гледано и процес на виждане – ги поемате всичките” [Чопра, с.203]. „Вие и аз съществуваме не като наблюдатели, наблюдавани или процес на наблюдаване, а и трите едновременно” [Чопра, с.209]. В този случай субектът се самоопознава. Многоаспектното разглеждане на конкретен обект от страна на конкретен наблюдател е израз на изчерпване на ресурса за изучаването на обекта от страна на единичен наблюдател, който принадлежи към определено ниво на организация. Многоаспектносттна е породена от дефицит на информация. Същевременно: „Всичко, което е реално на едно ниво на съзнание, е нереално на друго” [Чопра, с.203]. Следователно самопознаването е коренно различно от взаимното опознаване. Процесите на подсистемно ниво са различни от процесите на системно ниво на организация. Съответно поведението на ръководител и на подчинен в обществото се различават съществено. Това различие е породило прототипът на йерархична структура на информацията, формиран от обекти от първичната среда. Този прототип на еволюционната структура на информацията за средата се е доразвил последователно в пранебитие, небитие и битие. Според акад. Г.И.Шипов „...абсолютното Нищо твори... не материя, а планове – замисли” [Тихоплав (4), с.74]. „Светът на Висшата реалност е свят на плановете, законите, отношенията между елементарните материи. ...Те дори са по-устойчиви от самата материя” [Тихоплав (4), с.74]. С други думи преди енергонаситената среда на небитие е била формирана 289 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. информационната среда на пранебитие. Съответно плътността на информацията в нея е милиарди пъти по-голяма от плътността на енергията в средата от небитие. „За първи път полският фантаст С.Лем развива идеята за една Вселена, представляваща суперкомпютър с вложени една в друга йерархични структури. Някои съвременни изследователи лансират представата за Вселената като един огромен торзионен компютър, в който всяко по-висше ниво на организация на материята има по-широк контакт с някакво „всеобщо информационно поле” [Лозенски, с.104]. Тази идея подкрепя концепцията, представена в тази статия, за йерархичната структура на средата, представена от еволюционни нива на организация, управлявани от различни главни управляващи параметри. В процеса на развитието си средата стеснява значително пространството и диапазона на проявление на управляващите я параметри. Според проф. Е. Мулдашев: „Множество духове образували помежду си информационни връзки и създали Всеобщото информационно пространство, т.е. Онзи свят” [Тихоплав (1), с.136]. Многоаспектната организация на изследване с цел синтезиране на нови структури характеризира по-висш етап на развитие в изследователския процес. Този изследователски подход е характерен както за битие, така и за небитие. 3. Самопознаването е връщане към предисторията, т.е. връщане към първичните приоритети. В основата им е страхът за самосъхранение. В този смисъл самопознанието е обогатяване (препрограмиране) на знанието на субекта с различни форми на инстинкта за самосъхранение. Акад. Шупулов посочва:„Изследванията показват, че има вълни, които могат да се разпространяват във всяка точка на вселената. Благодарение на това всяка произнесена дума или станало събитие се запечатва във всяка точка на Вселената завинаги” [Тихоплав (2), с.204,205]. Според представената в тази статия концепция битиетата плуват в пространство от небитие, а множество небитиета плуват в пространство от пранебитие. В резултат на това всяка точка от материялния свят съдържа измерение (битие) с висока концентрация на материя (спрямо други измерения), съдържа измерение (небитие) с висока концентрация на енергия (спрямо други измерения) и съдържа измерение (пранебитие) с висока концентрация на информация (спрямо други измерения). Според Свами Шивананда съществуват различни видове Самадхи. При Джада Самадхи не се придобива никакъв опит. „Йогът може в това състояние да бъде закопан в земята за половин година. ...Това състояние прилича на дълбок сън”. Чайтаня Самадхи не поражда потапяне в „нищото”. „Йогът се връща назад с Божествено Знание. [...] Слушателите му изпитват необикновен духовен подем”. Има и други видове Самадхи [Юй, с.597]. Тези сведения илюстрират различните нива на организация в небитие, които формират различни свойства в пребиваващият в тях дух. Възможно е „...мисълта... да осъществява промяна на структурата (кривината, усукването) на пространство-времето” [Акимов, с.120]. Чрез мисълта си субектът може да се върне към първичните структурни характеристики на средата, ако се налага в интерес на решаване на конкретен проблем. Това означава, че изследователят по принцип е възможно да проникне в дълбочината на фиксираната си установка. Главни етапи на еволюционно развитие на средата (теоретична концепция) 290 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. 1. Прасредата е съществувала обективно. Тя не е била организирана и е била съвсем различна от материалната среда. Може да се илюстрира с фино физическо поле, което се разпростира далече в пространството. 2. В продължение на огромен по продължителността си период от време в прасредата постепенно се формират различия в концентрациите й в пространството. Поради липса на регулатор постепенно асортиментът от различия между области от прасредата са нараствали. Тези различия са породили първичните реакции: разграничаване, отстраняване, изключване, ликвидиране и сливане, присъединяване, включване, пораждане. Тези операции принадлежат към основни позиции от скалата от хомеостазния спектър от преобразувания [Ламбаджиев, Ангелов, с.200-202]. В този смисъл хомеостазният спектър от преобразувания е формиран в условията на разграждане на прасредата. Този процес е продължил, докато прасредата се е поляризирала на диаметрално противоположни позитивна и негативна прасреди. Позитивната прасреда е огледален образ на негативната прасреда по отношение на конкретен еволюционно първичен признак (свойство) на средата. 3. Между антиподите: позитивна и негативна прасреди възниква борба за надмощие. Поради липса на регулатор екскалацията на преобразувания от хомеостазната скала постепенно превръщат борбата за надмощие в средство за оцеляване (самосъхранение) на всеки от участниците в този конфликт. 4. Във всяка от поляризираните прасреди възниква самоорганизация, като средство за ефективно самосъхранение. В резултат на самоорганизацията възникват постепенно нива на организация на позитивната и на негативната прасреди. 5. Върхът (максимумът) на нивото на организация на всяка от поляризираните прасреди е формиране на бог - регулатор и стимулатор на развитието на средата. По този начин се формира Абсолютен позитивен бог на позитивната прасреда и Абсолютен негативен бог на негативната прасреда. Всеки от тях се стреми да съхрани и доразвие средата, която го е формирала, за да гарантира съхранението си. 6. Всеки Абсолютен бог развива своята прасреда, като трансформира отделни подобласти от нея в еволюционно по-съвършени (в определено отношение) среди (например: пранебитие – в небитие; небитие – в битие и т. н.). Еволюционният „божествен първотласък” (терминът е на Исак Нютон) е средство за разрешаване на фундаментални противоречия чрез качествен скок на развитие на средата. Качественият скок предоставя възможност на средата да продължи количественото си саморазвитие (формиране на връзки). По този начин се ускорява нейното еволюиране. Основни следствия от теоретичната концепция за главни етапи на еволюционно развитие на средата 1. Еволюционното развитие на средата на всяко ниво на качественото й развитие (пранебитие, небитие, битие и друго) повтаря в съкратен срок и процедура основните аспекти на самоорганизацията на първичната среда (позитивна или негативна) до етапа на възникване на Абсолютния бог в нея. 2. Абсолютният бог (на позитивната или на негативната прасреда) е естествен продукт (резултат) от самоорганизацията й. В резултат на този процес Абсолютният бог се подчинява на вътрешно присъщите закономерности на развитие на средата и стимулира (оптимизира, регулира) нейната еволюция. От този извод следва, че противопоставянето между бог и природа, като независими субстанции на развитието на действителността е резултат от изкуственото им обособяване, 291 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. което противоречи на информационно отвореният характер на всички реални системи. Съответно разглеждането на религия и наука като взаимно изключващи се концепции е недоразумение. 3. По-късно възникналите нива на организация на конкретна среда (небитие, битие и други) са клонове на развитието й (подобно на листата на растение). Тези клонове възникват от основата на организацията на тази среда и се развиват в свои специфични аспекти (насоки). По този начин катастрофа в развитието на кой да е клон (направление на развитие) не нарушава стратегията на еволюционния процес на средата. Фракталната йерархия на развитие на средата е средство за осигуряване на нейната устойчивост. Фракталната йерархия на средата е средство за независимо развитие на всеки нейн клон. Това означава, че битиета от еднакво ниво на организация (например – вселени) могат да се характеризират с висока степен на различия в зависимост от спецификата на индивидуалното им развитие. По подобен начин хората се различават един спрямо друг, независимо че са родени в едно и също общество и живеят в общ район. 4. Всяка нова среда (небитие, битие и друга) възниква от субстанция на еволюционно предшестващата я (както семенцето на едно растение е зародиш за възникване на следващото растение). Съответно нивото на организация на еволюционно следващото ниво на средата стартира от ниска степен на организация: историята повтаря накратко основните етапи на предисторията си (пранебитие формира небитие, небитие формира битие). 5. Новите клонове на развитие на средата се развиват като приемници на нейната предистория, но само един от тези клонове може да я насочи към следващият перспективен етап от нейното развитие. Когато формата на проявление на развитие на локална област от средата съвпада с потребнастта от развитие на макрообласт, в която е включена, то локалното развитие прераства в макроразвитие, т.е. разглежда се като еволюционен процес. 6. Всяко по-късно еволюционно формирано ниво на организация на средата възниква в относително независими подобласти – паралелни подпространства. Всяка подобласт притежава индивидуален еволюционен и хомеостазен регулатор – бог. Всеки регионален бог е структурен и функционален модел на Абсолютния бог. Всеки индивидуален модел (регионален бог) е проектиран в съответствие със спецификата на конкретна подобласт, която регулира. И обратното всяка област от средата придобива облика на този бог, който я регулира. Диференцирането на областите от средата се проектира върху поведението на съответните богове. Това означава, че по подобие на поведението на първичната среда и боговете се диференцират (форма на размножаване). В частност мултиплицирането на боговете е предпоставка за диференциране (възникване) на нови области от средата, които са предназначени за проява (упражняване) на техните дейности. За целта всеки бог определя границите на основните управляващи параметри на средата, която регулира. Ако се наложи управляващият бог коригира в някаква степен границите на изменение на управляващите параметри, за да се стабилизира или за да се ускори процеса на развитие на средата. 7. В периода на самоорганизация на средата към ниво J = 0 (фиг.1) се повишават IM I, Q постепенно нивата й на организация I от стойност I = 0 до I = I M (максимум). По аналогия с I Q процеса на развитие в материални системи може да се предположи, че в периода 0 < J < 1 зависимостта I(J) се подчинява на логистичен закон. В етап J = 1 на развитие на средата броят Q на боговете, които управляват развитието й е минимален, т.е. Qm = 1. В процеса на еволюция на средата в съответствие с процеса на фракталното й диференциране нараства стойността на Q. 292 0 1 n J ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Qm фиг. 1. Разпределение на степени на организация I и броят Q на богове, управляващи среда с ниво на качествена (еволюционно обусловена) организация J = 0, 1, 2, 3, … n, където J = n – ниво на организация на средата на битие. По-късно еволюционно възникналата среда (например битие Jn в сравнение с небитие Jn-1) притежава по-ниска степен I на организация. Диференцирането на средата на подпространства, за да се запази темпа на еволюционно развитие на средата в тях, е свързано с необходимост от координация и стимулация. Ето защо върху по-късно еволюционно възникналата среда се упражнява по-висока степен на авторитарно (божествено) управление. То се изразява в поголямо количество богове Q за единица област от регулираното от тях пространство. Информационното съгласуване на поведението на среди от съседни еволюционни нива на организация J се осъществява спонтанно и целенасочено. Синхронизацията на средите се осъществява спонтанно чрез информационноенергийни канали, които свързват различни нива на взаимодействащите си среди. Целенасоченото съгласуване на среди от различно ниво на организация се осъществява чрез организацията от връзки, която е създадена от регулиращите ги богове. 8. В процеса на еволюцията си (по траекторията: прапранебитие – пранебитие – небитие – битие) средата се диференцира на подобласти. Съответно се изменя управляващия параметър, по отношение на който средата еволюира. Той е различен за всеки етап от еволюционното й развитие. Смяната на управляващия параметър понижава стойността на ентропията на процеса на развитие на средата. Различието между главните управляващи параметри на среди от съседни еволюционни нива (например битие и небитие) им осигурява различни закони на развитие и ги предпазна от катастрофално лавинообразно разграждане (например: разпад на битие – в небитие, на небитие – в пранебитие и т. н.). Съответно енергията се проявява като подсистема на информацията, а материята – като подсистема на енергията. На тази основа като повторение на първичния процес на диференциране на прасредата може да запишем, че: (4) (5) ∂ I =E, ∂ I ϕ ∂ E =M , ∂ E ϕ където: І – информационен управляващ параметър – главен управляващ параметър на фиксираната установка на пранебитие (PNB), 293 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Е – енергиен управляващ параметър – главен управляващ параметър на фиксираната установка на небитие (NB), М – материален (масов) управляващ параметър – главен управляващ параметър на фиксираната установка на битие (B), ϕ - главна насоченост (реализирана с най-голяма скорост) на изменение (еволюиране) I на среда с информационен главен управляващ параметър, ϕ - главна насоченост (реализирана с най-голяма скорост) на изменение (еволюиране) E на среда с енергиен главен управляващ параметър. Равенства (4) и (5) изразяват стратегическата тенденция на еволюционното развитие на средата от пранебитие към битие. Съответно главните управляващи параметри от гледна точка на наблюдател от определено еволюционно ниво на организация на средата (например: битие) изглеждат като фиксирани съставящи за много продължителен период от развитието й. На практика обаче те сащо се изменят, както се изменя всичко съществуващо. Ето защо те са функции и като такива могат да бъдат обекти на преобразуване. Това преобразуване по необходимост повтаря генезиса на този процес – диференцирането на прасредата. Информацията на заобикалящата ни среда се характеризира със знание (системно свързани съобщения) и сведения (текущи съобщения, които могат и да бъдат в различна степен противоречиви). В частност сведенията могат да се обединят в знание. Енергията на заобикалящата ни среда се характеризира с потенциална и кинетична съставяща. В частност кинетични енергии могат да се трансформират в потенциална енергия. Материята на нашата вселена се характеризира с веществена и полева структура. структура. „...Атомите изчезват, когато се открива, че се състоят от енергия, тоест вибрации в пустотата. Накрая енергията изчезва, когато е направено откритието, че вибрациите са временно възбуждане на полето и самото поле не вибрира, а поддържа равна, постоянна нулева точка.[...] Тъй като материята и енергията постоянно се появяват и изчезват обратно в пустотата, нулевата точка служи като превключвател между съществуването и нищото” [Чопра, с.245,246]. „Изчислено е, че нулевата точка съдържа до десет на четирийсета степен повече енергия, отколкото видимата вселена...” [Чопра, с. 247]. Следователно преходът от битие към небитие се характеризира с относително постоянен коефициент на преобразуване на материя в енергия, като плътността на енергията в средата от небитие е милиарди пъти по-голяма, отколкото в средата от битие (материална среда). Аналогичен е преходът от небитие към пранебитие. 9. Спецификата на еволюционния процес на средата формира разнообразие от форми на проявление на информация, енергия и материя. Това означава, че те се различават съществено на различни нива от своята организация и в различни макро области от пространството. В резултат на това естеството на информация, енергия и на материя в едни области от пространството може да бъде коренно различно от това в други области на пространството (извън вселената ни). Специфичните особености на конкретна област от първичната среда определят I предразположеността й към определена насоченост на развитие. В резултат на това ϕ има различен смисъл в различни точки от пространството. Съответно в мисълта на човека началният приоритет определя тенденцията на мисловния процес. В областта от I пространството, в което се намира вселената ни, ϕ е насочена приоритетно към енергийният фактор Е. В други области от пространството този фактор може да бъде друг. По същата причина множество битиета (вселени), които се намират в съседство с пространството на E нашата вселена, могат да притежават различни функции ϕ . В частност резултатът от тази 294 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. допълнителна възможност е материализация на средата в областта, която е заета от нашата вселена. В други съседни области на пространството извън вселената ни е възможно еволюцията на средата да е протекла по отношение на друг фактор, т.е. принадлежащите им вселени е възможно да не са материални. По отношение на пранебитие този процес подсказва, че в отдалечени области от нашето пространство (вселена) може да съществуват пространства заети от пранебитиета, които се подчиняват на други управляващи фактори, различни от информация. Това позволява средата да се развива във всички възможни аспекти. Аналогично: творческият процес може да се реализира във всички аспекти на конкретен обект, но на практика имат смисъл само тези от тях, които следват тенденцията на еволюционното му развитие (модел на относително устойчивата тенденция на еволюция на средата в част от пространството). И обратното: всяка частна (специфична) възможност за еволюционно развитие на средата, която е експериментално установена в отделно направление (например от битие) чрез небитие се трансформира във възможност за актуализиране на стратегическата еволюционна тенденция на средата в пранебитие. Тази еволюционна възможност се стимулира на принципа на позитивната обратна връзка. Тя обаче, както и всичко останало, е текуща тенденция. Тази текуща тенденция осигурява развитието на съответната локална среда с най-голяма скорост, докато друга още по-ефективна възможност нея измести. В резултат на това развитиета в разглежданата област от пространството ще придобие затихващи функции. Ако развитието на тази област е много отдалечено от стратегическата насоченост на еволюционно развитие на средата, то тази среда постепенно и необратимо ще започне да деградира. Разградените структури (до предишно еволюционно ниво на организация) постепенно ще се включат като градивни елементи в най-близките в пространствено отношение среди, които притежават по-перспективно развитие в съответствие с текущата представа (критерий) за стратегическо развитие на прасредата. Разграждането или оцеляването на конкретна среда зависи и от мощността на подкрепата на други (преди всичко на съседни) подпространства. Ако пространствата, които подкрепят развитието на конкретна област от средата, го осъществяват само с върховите си нива на еволюционно развитие, то мощността на подкрепата им може да се окаже недостатъчна за стабилизиране на проблемната среда. По-голяма е мощността на подкрепата им, ако те са много или поне една от тях осъществява подкрепа чрез всички нива на организация на своята структура. 10. Всеки атрибут притежава относително фиксирана и вариабилна съставяща. Вариабилната съставяща при определени обстоятелства може да се трансформира във фиксирана компонента. Равномерното движение в определена посока може да притежава колебания перпендикулярно на оста на това движение. Тези колебания могат да са разположени в различни плоскости. Тези плоскости в процеса на еволюция на средата могат постепенно или скокообразно да променят своята ориентация. Възможни са и колебания с различна интензивност в различни плоскости (аспекти) на фазовото пространство на еволюционния процес. Тази особеност допълнително формира разнообразие в еволюционния процес на конкретна област от средата. Преходът от един към друг атрибут (4), (5) е преход на структури, функции и свойства към други качествено различни характеристики. Преходът може да бъде инцидентен (качествен скок от типа на открития или изобретения), но в общия случай е резултат от продължителен процес на еднопосочни целесъобразни изменения (количествени натрупвания от типа на рационализации и оптимизации). Качественият скок в развитието е признак за необходимост от по-голяма скорост на фундаментални промени. Качественият скок не е край на развитието с определена насоченост, а замяна на един с друг приоритет в развитието на средата. По 295 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. аналогичен начин едни приоритети в науката, техниката и технологиите се заменят от други, те от трети и т.н. без да са изчерпани докрай възможностите на предишните насоки. Всеки аспект на развитие е подсистема на цялостното развитие на средата. Приоритетът на развитие на едни подсистеми е за сметка на развитието на други подсистеми. Стратегическата насоченост на еволюция на прасредата в конкретен момент от развитието й насочва оптималното преразпределение на ресурсите й от едни към други нейни области. 11. Според проф. Троицки скоростта на светлината някога е била 10 милиарда пъти повече от днешната [Хобринк, с.103]. „Скоростта на торзионните вълни е не по-малка от 10 9 х С км/сек, тоест милиарди пъти по-голяма от светлинната” [Тихоплав(4), с.87]. Ако торзионните полета са средство за пренасяне на информация в небитие, то при протяжност на небитие 109 пъти поголяма от тази на битие, ще се достигне приблизително едновременност на управление на процесите в битие и в небитие. Това означава, че за да се осигури еднаква степен на надеждност на регулиране на процесите в системите от битиета в рамките на определено небитие е възможно небитието да бъде милиард пъти по-голямо от средно стратистичното по големина битие, което включва в своето пространство. Ако екстраполираме тази зависимост до пранебитие, то следва, че пространството на едно пранебитие е милиарди пъти по-голямо от пространството на средно статистично по големина небитие, което включва в себе си. На тази основа следва, че първичната среда се е характеризирала с огромна протяжност и огромни скорости на пренасяне на информация в пространството. В резултат на тези характеристики времето в прасредата не е съществувало от гледна точка на наблюдател от битие. Възникването на небитиета в пространството на пранебитие и на битиета в пространството на всяко небитие поражда по аналогия възникване последователно на нови управляващи параметри, които могат да се изменят в границите на еволюционните им предшественици. Високите скорости на разпространение на информацията в еволюционните предшественици поражда в тях високи честоти на собствените им колебания, в сравнение с параметрите, които са възникнали по-късно. Еволюционно предшестващите параметри модулират поведението на еволюционните си приемници. По аналогия следва, че в най-мощните вихри в пространството на пранебитие се формират вихрите на небитие, а в най-мощните вихри в пространството на всяко небитие възникват пространства на битие (вселени), които по своята структура също имат вихров характер. Логично е да се предположи, че в центровете на най-мощните вихри в битие (вселени) е възможно да се формира свърхплътна среда, която е основа на бъдещото свъхбитие. Неравномерността на развитието на процесите може вече да е формирало в някои битиета среда от свръхбитие. Свъхускореното протичане на процесите в тези центрове поражда необходимостта да се предвижда далеч напред всяка стъпка в такава среда, за да не предизвика катастрофални последици за субекта, който съществува в нея. Периодичният колапс на битие (вселена) ликвидира свръхбитие така, както периодичният колапс на среда от област от небитие ликвидира средата на всяко от включените в него битиета (вселени). В процеса на диференциране на пространството на подобласти намалява необходимостта от информационен обмен с гигантските скорости, които са присъщи на прасредата. По този начин се намалява многократно обхватът на изменение на процесите във времето и в пространството. Това обстоятелство скъсява периода на търсене на решение за осигуряване на локалната устойчивост на системите, които изграждат всяка област от пространството. „...Никога не съм срещала дух или призрак, който може да нанесе дори и частица от физическата или емоционална вреда, на която са способни човешките същества” [Браун, с.15]. Това е признак, че степента на конфронтация между обекти в небитие е много по-малка, отколкото при битие. Логично е да се предположи, че подобно съотношение съществува между 296 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. степента на конфликтност на системи от пранебитие и подобни на тях от небитие. Конфликтността нараства в процеса на еволюцията на средата, тъй като пространството в което може да се реализира решение се стеснява и скоростта на комуникация намалява. Съответно свъхбитиета съществуват или ще съществуват много по-кратко от битиетата и степента на конфликтност на вътрешните им проблеми е значително по-голяма от тази при битиетата. В процеса на търсене на решение на проблем, свързан с устойчивост на локално пространство по необходимост проблемът се разгражда на подпроблеми, които принадлежат към по-първични нива на организация. Всеки подпроблем се поема за търсене на решение от еволюционното ниво на организация на средата, на което тя има компетентност да го разреши. По този начин всяко ниво на средата е запознато с тези компоненти на проблеми, които са свързани с него. Търсенето на тяхното решение е причина за развитието на съответното ниво на организация на средата. В процеса на търсене на решение на проблем, свързан с устойчивост на локално пространство и ниво на организация се усложнява (еволюира) цялата структура на средата, включително и прасредата. От тук се налага извода, че градивните елементи на Абсолютния бог постепенно стават все по-сложни, т.е. той еволюира в резултат на еволюцията на средата, от която е изграден. Основни изводи 1. Представена е концепция за еволюция на съществуващите системи в резултат от поляризация на първичната среда. 2. Всяка от поляризираните среди се управлява от свой Абсолютен бог. 3. Всеки Абсолютен бог стимулира еволюционното развитие на средата, която управлява в интерес на самосъхранението си. 4. Абсолютният бог ускорява еволюционното развитие на средата, като подпомага качественият скок в самоорганизацията й. Количественото натрупване на връзки в структурите на средата е приоритетна функция на самоорганизацията на тази среда. 5. Еволюцията на всяка система е процес на усъвършенстване на фиксираната й установка. В нея е закодирана паметта за предисторията на системата. 6. Материята е подсистемен фактор на енергията, а енергията е подсистемен фактор на информацията. 7. Всяка област от прасредата може да еволюира по отношение на различен фактор. 8. От извод 6 следва, че в частност съседните ни вселени може да не са материални. 9. Градивните елементи на прасредата и на Абсолютния бог стават все по-сложни. 10. Изследователят по принцип е възможно да проникне в дълбочината на фиксираната си установка. Литература 1. Акимов А., Бшинги В. О физике и психофизике, Сознание и физический мир, вып.1, М., 1995. 2. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.1, кн.2, Астрала, В.Търново, 1994. 297 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. 3. Браун С. Харисън Л. Посещения от другата страна, Хермес, Пловдив, 2007. 4. Гришкин И. И. Понятие информации, Наука, М., 1973. 5. Иванова Н. М., Иванов Ю. Н. Жизнь по интуиции, АО Комплект, Санкт-Петербург, 1994. 6. Есен В. Нови клетки, нови тела, нов живот, Шамбала, С.,2008. 7. Ламбаджиев Г. (1) Мощност на установката на човек, Изследовател, т. 6, 2009. 8. Ламбаджиев Г. , Ангелов И. Трансформиране на технически преобразувания от хомеостазния спектър в графични преобразувания, Контакт 2009, С., 2009. 9. Лозенски И. Програмираният Исус, „Уърлд – европейски клон”, С., 2008. 10. Милянкова Р., Чернев Р. Стресът на работното място, ЕТ „Персонал Консулт – Г. Попов”, С., 2008. 11. Ошо. Книга на тайните, т. 4., Одисей, С., 1994. 12. Тихоплав В., Тихоплав Г. (1) Физика на вярата, НСМ Медиа, С., 2006. 13. Тихоплав В.,Тихоплав Т. (2) Времето на Бога: съзнание и живот, НСМ Медиа, С, 2006. 14. Тихоплав В., Тихоплав Г. (3) Кардиналният поврат, НСМ Медиа, С., 2004. 15. Тихоплав В., Тихоплав Г. (4) Великият преход, НСМ Медиа, С., 2005. 16. Урсул А. Д. Информация, Наука, М., 1971. 17. Хобринк Б. Еволюцията – яйце без кокошка, Open Doors`,С., 1993. 18. Чопра Д. Живот след смъртта. Тежестта на доказателствата, БАРД, С., 2007. 19. Юй Л. Г. и др. Даоская йога, МП „Одисей”, Бишкек, 1993. Абсолютният бог и средата проф. д-р Георги Ламбаджиев e-mail: [email protected] Абсолютният бог се развива с изпреварващи темпове по отношение на средата, която управлява. Абсолютният бог е йерархична система от структури. Ключови думи: Абсолютният бог, битие, небитие, еволюция, модели. Въведение Целта на статията е да се анализират възможностите за развитие и взаимодействие на Абсолютния бог и средата. 298 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Според богомилството (10 в.н.е.) светът първоначално е създаден от един добър бог. След това Сатанил – главният помощник на този бог е създал Земята, човека и всичко свързано с него, с което действие се е превърнал в дявол. Тази теза кореспондира в някаква степен с представата на Нютон за „божествения първотласък”. Тя се доближава до концепцията ни за съществуването на Оригинален Абсолютен бог и за доразвитието на битие от други сили. Основна парадигма Йерархичната структура на информацията в обектите на първичната среда е резултат от натрупването на информация за взаимодействието на обектите на тази среда („В началото бе словото...”). Обектът, който най-добре усвоява постъпващата информация, може да се възползва най-добре от нея в интерес на индивидуалния си инстинкт за самосъхранение. Постепенно конкуренцията между множество възможности откроява обект, който най-бързо и пълноценно усвоява получената от средата информация и най-бързо и пълноценно я използва в интерес на самосъхранението си. Най-оперативният обект принуждава останалите да се адаптират към него. По силата на информационния обмен той става модел за подражание, част от заобикалящата среда. Към него се присъединяват все повече и повече обекти. Адаптирането към този водещ обект постепенно го превръща в еталон за поведение и в основен регулатор на средата. Постепенно средата започва да съгласува своето развитие с развитието на най-бързо развиващата си компонента. Съответно творческият пробив възниква в отделна мисъл, а след това се мултиплицира. Творческият ефект е гигантски в сравнение с големината на структурата, която го създава. Ето защо: „Богът може да става по-голям от десетки хиляди вселени, но може да става по-малък от атома” [ Бхактиведанта, с. 96]. Варианти на взаимодействие на Абсолютния бог и средата Табл.1. Следствия от утвърдените представи за Абсолютния бог (АБ) Утвърдена представа за АБ АБ не произхожда от средата АБ зависи от средата АБ произхожда от средата и зависи от нея Същност Перифразиране АБ не зависи от средата 299 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Бог е любов Любов = отношение Любов = енергия Светлина = любов Светлина = енергия Светлина = знание Могъщество = енергия Могъщество = Знание Непознаваем = отдалечен; недостъпен Непознаваем = непреводим Интересите на АБ съвпадат или са близки до интересите на човека (А) Енергитичността на АБ e по-голяма от тази на битие (Б) А Б Знанието на АБ е помогъщо (всеобхватно) от човешкото познание (В) А А, АБ принадлежи към първичното еволюционно ниво на средата (Г) Б Б, Г Бог е светлина А Б А, Г Б, Г В, знанието на АБ е резултат от представите, характерни за първичното ниво на организация на средата Б, Г В Базовото ниво на организация на средата, от което е формиран АБ, е практически недостъпно за човека и човешката душа, тъй като се намира на йерархично голяма дистанция от битие Ж, тъй като нивото на организация на АБ е много отдалечено от нивото на организация на човека В Бог е всемогъщ Бог е непознаваем Б В Б В Липсва достъпен за човека преход между средата на битие и средата на АБ (Д) Д Много сложни (абстрактни) са представите, с които оперира АБ и те практически не могат да бъдат опознати от нивото на човешката мисъл (Ж) Ж 300 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Бог е вечен Вечен = безкрайно дълго съществуващ Вечен = безкрайно устойчив АБ принадлежи към среда, в която времето е практически спряло спрямо времето, протичащо в природната среда(З) АБ притежава регулатори, които не са присъщи на природата (И) АБ притежава пълна информация за всеки обект във времето и пространството и на тази база може да прецени многоаспектно получените резултати (Й) – сложно за изпълнение З Темпът на време, който е присъщ на АБ, е характерен за фундаментално ниво на организация на средата И Бог е справедлив Справедлив = многоаспектен, т.е. пълноценно преценяващ Й Регулаторите на АБ са присъщи на фундаментално ниво на средата Ако критерият за справедливост се определя от интересите на средата, от която произхожда АБ, то преценката на всеки обект може да се осъществи по основни показатели на интересите на тази среда – просто за изпълнение Избор на вариант за връзка между Абсолютния бог и средата От съпоставката между вариантите за връзка между Абсолютният бог и средата следва, че най-малко противоречия и най-проста схема на взаимовръзки включва вариантът, при който Абсолютният бог произхожда от средата и зависи от нея. Вариантът, при който Абсолютният бог е паралелна структура на средата, е обект на религиозни концепции и противоречи на основния принцип за отвореността на всички системи в природата. При религиозните концепции природата се проявява като отворена система, а Абсолютният бог – като затворена система (не се развива и не се влияе от нищо съществуващо). Ето защо този вариант не може да го възприемем за рационален, независимо, че религиите се възприемат като монополисти по отношение на знанието за Абсолютния бог. Вътрешни причини на средата за зараждане на Абсолютния бог Според Хегел: „Богът (Духът на Вселената) се проявява като обективна Природа и отново се издига от нея” [Блаватска, с.326]. 301 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Ако приемем, че Абсолютният бог е възникнал като подсистема на средата, то се налага аналогията с човека (като образ и подобие на Абсолютният бог). Човекът е подсистема на природата, която се стреми да я опознае, за да я подчини на своите цели. Ускореното развитие на земната цивилизация породи сложна система от разнообразни по вид проблеми. Същевременно възникват и средствата за решаването на тези проблеми: системите за изкуствен интелект. Очаква се, че на определен етап от развитието на изкуствения интелект, той ще придобие автономност и ще направлява (оптимизира) развитието на човечеството. По аналогичен начин е възможно в резултат на продължителна самоорганизация на прасредата да е възникнал свръхинтелект, който е предназначен за решаване на текущите й вътрешни проблеми. Впоследствие той се е обособил като Абсолютен бог. От тази концепция следва, че Абсолютният бог е възникнал в период, който е в относителна близост до началния момент на развитие на Позитивната среда. Проекция на този етап върху човекът може да намерим в неговото детство: „Най-важният факт, когато работя в пренаталната фаза, е, че плодът няма аналитично съзнание, той не може да мисли съзнателно” [Валие, с.51]. „Точно в седмия месец мозъкът окончателно се формира и бебето става физически по-осъзнато” [Валие, с.137]. „На около две и половина или три годишна възраст детето започва да се осъзнава като отделно от майката същество” [Грискам, с.57]. „...Във възрастта от три до шест години се вземат повечето решения за този живот” [Валие, с.135]. Развитието на структурата на мозъка повишава яснотата на мисълта и е предпоставка за критична оценка към тази мисъл, доразвитие и абстрактни представи. Външни причини на средата за зараждане на Абсолютния бог Логично би било да се предположи, че в антисредата съществува Абсолютен антибог, който функционира приблизително по подобен начин както Абсолютния бог и по този начин осигурява равностойно развитие на антисредата по отношение на средата. На тази основа следва, че първична среда е съществувала обективно, а Абсолютният бог и Абсолютният антибог са вторични структури на процеса на нейното развитие. Те възникват по необходимост на определен етап от самоорганизацията на съществуващото, когато възниква потребност от ускореното му развитие. Необходимостта от ускорено саморазвитие на позитивната среда (самосъхранителен ефект) е основен фактор за зараждането на Абсолютния бог. Централизираното регулиране и управление на процесите на средата е по-ефективно средство за самосъхранението й, в сравнение със самопроизволните хаотични действия в него. На този принцип във всяка популация съществува организация, която повишава степента й на устойчивост при различни външни смущаващи я въздействия. Тази организация е проекция (филогенетичен образ) на стартовата организация на прасредата. Предпостаки за ускорена самоорганизация на Абсолютния бог Ако приемем, че Абсолютният бог е част от средата, която се развива ускорително, то следва, че развитието на тази среда е предпоставка за усъвършенстването на Абсолютния бог. Абсолютният бог се самосъхранява, като съхранява средата, която го поддържа. Йерархичното 302 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. развитие на средата е отлично средство за създаване на каскада от бариери срещу разрушаване на тази среда. Друга причина за ускореното развитие на Абсолютния бог е многократното увеличаване на броя на връзките в средата в процеса на нейното развитие. За да се моделират тази гигантски процеси е необходимо да се разглеждат от йерархично по-високо ниво на организация. Това изисква изпреварващо развитие на моделите по отношение на оригиналите. Изпреварващото развитие на моделите формира изпреварващо (прогностично) стратегическо мислене, т.е. изисква абстрактно мислене на по-високо ниво на организация. Трета причина за ускорено развитие на Абсолютния бог е увеличаването на броя на пространствата, които включват високоразвити структури. Необходимостта от оптимално съгласуване между развитието на тези пространства, за да се избегне противопоставянето между тях, налага изпреварващо моделиране на възможните взаимодействия между тези пространства. Това може да се осъществи, ако моделът на тези процеси е на по-високо ниво на организация в сравнение с оригиналите. Изпреварващото развитие на структурата на Абсолютния бог по отношение на заобикалящата го среда е признак, че съвременният Абсолютен бог е значително по-високо организирана структура в сравнение с първичната му структура. Съответно това, което е описано от древните религии като характеристики на боговете, вече не е актуално. В периода между два качествени скока в процеса на развитие на една система съществува период на количествено натрупване на промени в нея. Приложено към Абсолютния бог това означава, че в периода между две негови относително устойчиви нива на организация се осъществява натрупване (мултиплициране) на постигнато съвършенство. В областта на изкуственият интелект е известно, че се търси качествено по-добър ефект чрез мрежа от паралелно работещи компютърни системи. По аналогия това означава, че на определен етап от развитието на Абсолютният бог, той се е обединил с други интелектуални системи от неговия ранг, за да повиши своята ефективност. По силата на еволюционната приемственост интегрирането с други системи е протекло и през следващите етапи от развитието на Абсолютния бог под формата на фрактален процес. Според проф. Е. Мулдашев: „Множество духове образували помежду си информационни връзки и създали Всеобщото информационно пространство, т.е. Онзи свят” [Тихоплав (2), с.136]. На тази основа следва, че Абсолютният бог е сложна многойерархична структура от интелектуални системи. Съгласуване на представи за формиране и развитие на Абсолютния бог 1.Връзки. Съгласно предлаганата концепция Абсолютният бог е изграден от елементарни структури (градивни елементи) на първичната среда. По аналогичен начин диполните молекули на водата през водородни мостчета се свързват в големи структури, наречени клъстери. Водородът и кислородът са газове при същите условия, при които техният синтез (водата) е течност и кристал. Водата изгражда преобладаващата част от структурите на флората и фауната, включващи най-високо интелигентните популации на Земята. Външните (космически) обусловените колебания на водните молекули в структурите на растенията и животните ги синхронизират с процесите на Вселената. По аналогичен начин самоорганизацията на първичната среда стимулира развитието на Абсолютния бог чрез градивните му елементи, които й принадлежат. Съответно организацията на Абсолютния бог би следвало да се простира навсякъде, където съществува среда. 303 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. В частност по подобен начин се структурира и това, което се нарича енергия: „Енергията привлича подобна на себе си енергия и образува... „гроздове” от подобна енергия. Когато достатъчно подобни „гроздове” се сблъскват един с друг, те се „слепват” един за друг... Необходимо е невъобразимо голямо количество „слепена” подобна енергия за образуване на материя. Но материя ще се образува от чиста енергия. ... Това е единственият начин, по който материята може да се образува” [Уолш, с.61]. „Може да се предположи, че Абсолютът се отличава от Свръх-съзнанието, но е неотменим от него. [...]. Свръхсъзнанието се разглежда като висша форма на развитие на информацията, като творяща информация. ...”божествена” информация. Понякога я наричат „чиста енергия”. А първичните торзионни полета са носител на тази божествена информация, следователно и на Съзнанието на Вселената” [Тихоплав (2), с.183]. „Всяко нещо на света има повече от една същност. [...]. Преходът от най-повърхностната същност към най-дълбоката същност е постепенен, стъпаловиден, множествен” [Енев, с.24]. И обратното: постепенно, стъпаловидно се формира еволюционно новата, по-висша същност на организацията на Абсолютния бог. Тя повтаря по необходимост най-основните характеристики на средата, в която се развива. Съответно: еволюционното развитие на средата след формирането на Абсолютния бог и стимулирано от него повтаря по необходимост етапите на неговото структуриране. Ако клетките на животинския организъм остареят, те загиват за да отстъпят място на новосъздадените клетки в интерес на запазване на организма. Програмираната смъртност на ненужните за организма клетки се нарича апоптоз. Обновяващият механизъм на клетките се проявава в обновяването на обществените организации (военни, религиозни, партийни, научни и други) с нови членове. Починалите, загиналите, отстранените или отстранилите се водачи се заменят с нови. Съгласно източните легенди древният човек е притежавал способността да преминава от структура, изградена от праматерия в структура, изградена от вещество и обратното [Стульгинскис, с.46]. Този принцип е самосъхранителен и като такъв има предистория в първичните форми на съществуване на средата. Последователното и непрекъснато обновяване на елементите, които изграждат средата е обновило и модифицирало (адаптирало, усъвършенствало) и структурата на Абсолютния бог. 2. Устойчивост. „Като се усъвършенства, човекът усъвършенства боговете си” – мъдрост на маите [Тихоплав (1), с.270]. Абсолютизирането на функциите на водещата система (например: технологично и икономически водеща държава от човечеството) я стимулират да ги запази в съответствие с вложената в нея програма за самосъхранение. Стимул за ускорено преобразуване и съответно – за ускорено усъвършенстване на Абсолютния бог са били конкурентните условия, в които е съществувала първичната му структура. Ако се пренесе съдбата на Буда, Христос, Мохамед и други човеко-богове върху техния оригинал, то следва, че Абсолютният бог е съществувал в условия на жестока конкуренция. Възможно е на Абсолютния бог да е станал жертва на конкурентна борба за лидерство, както много фараони са загинали в древността. А както е известно жертвите в името на някаква кауза получават признание след смъртта си... Косвен признак за такова предположение е факта, че религиите проповядват своите доктрини в името (в съответствие с принципите) на избрания от тях бог, а не заради самия него. Богът е инструмент за проповядване на конкретна доктрина, т.е. на конкретен стил на поведение на хората. Религиите единодушно твърдят, че никой не е видял и няма да види Върховият им бог и затова включват в концепцията си и негов земен, човекоподобен модел. По този начин Абсолютният бог, представен чрез образите на множество религиозни модели, се 304 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. превръща в абстракция, във въображаема реалност. Съчетават се реални връзки на подчиненост към абстрактен водач. Подобни манипулативни похвати се прилагат, както е добре известно, в средите на „тъмния сват”. Тези признаци навеждат на мисълта, че зад узурпирано от религиите на право да представляват Абсолютния бог, се преследват и други интереси. Историите на религиите са пълни със злоупотреби в името на проповядвания от тях Бог. Много религиозни служители са извършвали ужасяващи престъпления. Не е логично един Всемогъщ бог толкова да е зает с управление на стратегическото развитие на средата, че да не обръща никакво внимание върху извращенията, които се правят в негово име. Това противоречи на представата, че Абсолютния бог е всеобичащ. Разглежданото противоречие отпада, ако се предположи, че Абсолютният бог отдавна не съществува. Неговите функции са поети от други структури, които са означени със същото име. От направеният анализ следва, че каузата, за която се е борил Оригиналният Абсолютен бог и неговите последователи е повишаване на индивидуалната устойчивост на индивидуалните системи чрез повишаване на устойчивостта на средата, в която съществуват всички системи. Това е стратегия за повишаване на устойчивостта на подсистемите чрез повишаване на устойчивостта на обединяващата ги система. И обратното: обединените усилия на подсистемите в подкрепа на обединяващата го система (Бог) е средство за самосъхранение. В тази посока са доктрините на Буда, Исус, Мохамед и други религиозни водачи, които впоследствие са обожествени. По своята същност това са две страни на единен екологичен подход. В реализацията на стратегически важната цел е възможно да се вградят и множество тактически, т.е. лични (на цивилизации и на субекти от тях) интереси: „Когато честотата на човечеството е контролирана и насочена така, че да се чувствате потиснати по определен начин, на което в основни линии е подложена вашата планета, вие вибрирате в определен обсег на електромагнитния спектър. [...] Други енергии ...се възползват от тази енергия...за собствени нужди” [Енев, с.292]. Ако тактическите цели или локалните интереси наделеят над стратегическите, то може да се очакват изравнителни (синхронизиращи) процеси. В общия случай такъв тип процеси първоначално са разрушителни, а след това стават градивни. В този аспект може да се разглеждат противоречията между различни цивилизации, които управляват земният им експеримент. 3. Код. Йог Чинамайананда в книгата си “Медитация и живот” цитира древен текст: „В началото бил Брахман, Праджапати, с който било Словото” [Юй, с.413]. В частност „Твърдят, че всички мюсюлмански имена са имена на Бога...” [Ошо , с.346]. В Библията името и означението (типа на персонажа) съвпада: Бог. Брахман и Бог започват името си с Б. С „Б” започва името на космическата душа БА. По своята същност първичната структура на Абсолютния Бог може да се разглежда като душа, която предшества и формира космическата душа БА, така както БА предшества и формира индивидуалната душа КА. Означаването на първичната душа с название, започващо с буква „Б” (бог) може да се разглежда като кодов символ за функция, която е аналогична на тази, реализирана от душата БА. От този кодов смисъл на названията следва, че преди Абсолютния бог е съществувало нещо (първична среда), тъй като кодовата буква Б е втора по азбучен ред след буква А в българската азбука (разглеждана като скала за дешифриране). В този кодов аспект може да се добави, че България (страната, която използва скалата за декодиране в качеството на азбука) също може да се дешифрира като запис на космическата душа БА (фонетично: БългарииА, т.е. Б...А). За кодовите връзки, свързани с българската азбука ще бъдат пубикувани допълнително множество статии. 305 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. 4.Цел. В частност: „Основната задача, която Висшият разум поставя пред човечеството, е да се промени самия човек” [Тихоплав (1), с.109]. Свами Шивананда в книгата си „Концентрация и медитация” пише: „Нашето тяло се явява инструмент за достигане на Богореализация” [там, с.537]. Иог Чинамайананда в книгата си „Медитация и живот” пише: „Животът става живот само тогава, когато човек постоянно живее Божествен Живот...” [Юй, с.387]. Основната цел е генериране на външно проявено творчество чрез вътрешно (психическо, духовно) самоусъвършенстване на личността. В този смисъл душата на човека е сложна йерархична система, която е еволюционно продължение на структурата на Абсолютния бог и се явява негов елемент. Индивидуалното развитие на душата на човека е в съответствие с потребностите на Абсолютния бог, тъй като го обслужва и в частност – доразвива в някакъв аспект. И обратното: кармата на човека изразява текущата потребност от корекция на индивидуалното развитие на душата на този човек, за да може развитието й да протече оптимално в съответствие с обслужващата й функция към Абсолютния бог. Проф. Иван Манев утвърждава, че „В Бога по всяка вероятност съществува вътрешна, морална потребност да способства и ускорява развитието на нашата млада в нравствено отношение цивилизация” [Манев, с.86]. На тази основа следва, че мотивът стимулиращ развитието на земната цивилизация е външен, както за нея, така и за самия Абсолютен бог. Този извод се съгласува с извода на проф. Манев, че „...Богът не е Творец на Вселената, а само Връх на нейното развитие...” [там, с.85]. От тук също следва, че Абсолютният бог е инструмент на еволюцията на средата и в частност на Вселената, т.е. подчинява се на нейното развитие. Развитието им е взаимно обусловено. Съчетаването на желанието на Абсолютния Бог за самосъхранение чрез максимално ускорено развитие на структурата на средата съответства на възможностите на тази среда да го реализира. В резултат на пресичането на тези две тенденции възниква оптимален темп на еволюционно развитие на средата. Ускореното й развитие поражда необходимостта да се съкрати максимално процедурата на повтаряне на предисторията й преди да възникне качествено новото. „Атомите никога не се съединяват автоматично, за да образуват жива клетка. Всичко във Вселената действа точно обратното” [Хобринк, с.64]. “Земните пластове говорят за внезапна поява на живот в неопределен брой разновидности. Всички основни видове имат напълно развити основни белези от самото начало. Не съществуват начални форми, от които да произхожда по-усъвършенстван представител на групата” [Хобринк, с.45]. Това съкращаване се проявява в частност като стъпално възникване на оригинални структури на растения и животни на Земята, без да се изчаква тромавият им процес на естественото елиминиране на възможни варианти. Тези признаци са в полза на теорията за целенасоченото формиране на системите във Вселената. Абсолютният бог и управлението на средата (теоретична концепция) 1.Преобразуване на информация. Изключително много малка (нищожна) част от душите на различни същества носят в себе си памет за оригинални общозначими решения. Тази информация съдържа оригинални частни решения на локални проблеми. Тези решения имат проекции в областта на еволюционното развитие на средата, т.е. могат да се използват като модели за стратегичиското й управление. 306 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Абсолютният бог приема тази информация като потенциална възможност за отделни направления на стратегическото (качествиното, еволюционното) усъвършенстване на средата. Ето защо съпоставката и обработката на тази информация не може да го затрудни. Подбраните решения има възможност да се доразвият чрез симулационно моделиране и да се изпитат на практика в отделни подобласти от пространството. Основната цел е да се уточнят в най-общ вид резултатите от приложението на иновациите в развитието на средата. Допълнителна цел е да се уточнят средствата за постигане на основната цел. По този начин последователно се подготвят регулатори (например регионални или локални богове) за все по-високите нива от организацията на средата. Подобна процедура се реализира при мениджмънта. Вероятно тя е проекция (модел) на универсалната процедура в условията на конкретна човешка дейност. Връщането към предисторията е гаранция за устойчивост. И обратното: разшифроването на историята е предпоставка за проникване в предисторията й. 2. Моделиране. Всяка система от средата паралелно с реализирането на индивидуалното си развитие (като един автоматизиран цикличен процес) осъществява моделиране (например чрез модулиране) и на някакъв вариант от развитието на тази среда. Моделират се процеси от същото ниво на организация на средата, на което се осъществява индивидуалното развитие на конкретна система. В частност преходът на душата между различни нива на организация в битие и в небитие е предпоставка за йерархично моделиране на конкретна насоченост на търсене на решение. По този начин всяка система от средата е елемент на един практически безкрайно грандиозен компютър, който решава проблеми, свързани със съхранение на средата. Инстинктът за самосъхранение стимулира в творческото търсене, съпоставяне и оптимизиране на решение. Това решение обслужва всички от Абсолютният бог до най-простата структура на средата. Общият интерес, проявяващ се като инстинкт за самосъхранение, свързва в системно единство всички структури на средата и Абсолютният бог включително. Битие може да се разглежда като физически модел (частен случай на еволюционно развитие) на небитие. При този модел множество променливи се превръщат в константи, а някои константи се превръщат в променливи величини. В резултат на тези обстоятелства битие е в състояние да моделира ускорено такива процеси, които на практика биха протекли за гигантски периоди от време. Битие се проявява като компютърен инструмент за обитателите на небитие, които го регулират и развиват. Може да се предположи, че този принцип на моделиране за първи път е бил реализиран от Оригиналният Абсолютен бог, възможно е в съчетание с екип. Криза в развитието на средата вероятно е била причината за търсене на нови пътища за ускоряване и обновяване на процесите в нея. Създаването на локални модели на нова среда първоначално са били само предварителни експерименти. Постепенно от инструмент за моделиране този процес се е превърнал във форма за реализиране на ускорено еволюционно развитие на средата. 3. Скорост на вземане на решение. От гледна точка на процесите в битие (например в нашата вселена) безкрайно бавно протичат процесите на изменение (усъвършенстване) на структурата на средата, в която са разположени първичните градивни елементи на Абсолютния бог. Това обстоятелство допълнително забавя утвърждаването на стратегически важните решения за ускоряване на еволюционното развитие на средата. Ето защо практически безкрайно малка е вероятността да се допусне грешка в насочеността на перспективното развитие на средата. Подобна е и утвърдилата се представа, че върховният Бог е непогрешим. 307 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. 4. Индивидуалното развитие на Абсолютния бог и управлението на средата. Според Свами Дев Мурти: «АУН е името на Върховния. ...АУМ и Върховният са идентични» [Атанасов, с.223]. «А» означава проявлението, «У» означава съхранението и развитието, а «М» означава инволюция. Всичко във Вселената без изключение, преминава през три еволюционни състояния растеж, съхранение и инволюция» [там, с.222]. «Християнската дума Амин е само версия на свещената дума АУМ, както и думат АЛЛАХ е нейната версия при мохамеданите» [Атанасов, с.224]. Тези кодови означения са отнасят към индивидуалното развитие на Абсолютния бог. Следователно АУМ е съкратено название на индивидуалното развитие на всяка система, включително и на Абсолютния бог. Съответно Абсолютният бог е формиран, развива се и загива, както и всяка система от разглежданата среда. Загиването обаче е безкрайно бавно, тъй като безкрайно бавно е темпото на промени в средата, от която са изградени първичните структури на Абсолютния бог. Освен това ускореното усъвършенстване на структурата на различни области от тази среда, управлявани от Абсолютния бог, е предпоставка за самоусъвършенстването му. Според Брандл «Творецът... [е]...висшият Аз, който «попива» нашия земен опит и се влияе от него». Еволюционното моделиране на различни нива на организация на средата се явява прототип на еволюционното моделиране на структурата на Абсолютния бог. В този смисъл Абсолютният бог управлява развитието на средата, а тя насочва неговото развитие. Елементите на система среда-бог са равнопоставени и еднакво заинтересовани за собственото си оцеляване. По аналогичен начин съдбата на служителите зависи от съдбата на работотдателя им. Съответно от работата на служителите в някаква степен се определя съдбата на работодателя. От самосъхранението на Абсолютния бог зависи стабилността на всички нива на организация на средата. Ето защо всяка система от тази среда е заинтересована от стабилността на Абсолютния бог. В частност религиозната привързаност (подчиненост) на много хора към Висшият им бог е изразява тяхната зависимост от неговото управление. Абсолютният бог и фракталната структура Измененията в ентропията на Абсолютния бог не могат да се регистрират за периода на съществуване на една вселена. Ето защо Абсолютният бог се разглежда като вечна структура: «За върховното Себе няма прераждане и превъплащение» [Атанасов, с.211]. «Всеки участък от кръвоносната система е фрактал на аортата... Фрактална система са и трахеята, бронхите, белите дробове. Целият човешки организъм е ...фрактална структура. [...] ...Във фракталната структура е залажен принципът, че една клетка на живия организъм (която и да е) съдържа информация за целия организъм» [Тихоплав (3), с.70]. «Човешката личност е нелинеен фрактал и затова хората в духовната им същност не са точни копия на Бога и един на друг» [Тихоплав (3), с.73]. Съответно семантичната структура на мисълта на човека е разклонена и може да се разглежда като нелинеен фрактал на началните съждения, които определят нейната същност. Според акад. Грабовой личността на човека е фрактал от личността на Бога, духът на човека е фрактал на Божия дух, съзнанието на човека е фрактал на Божието съзнание, физическото тяло на човека е фрактал на физическото тяло на Бога [Тихоплав (3), с.72]. Съответно фрактална е еволюционната структура на средата: битие съдържа информация за 308 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. небитие (небитие е модел за формиране на битие), а небитие съдържа информация за пранебитие (от което произхожда) на принципа на еволюционната приемственост. Оригиналният Абсолютен бог принадлежи към първичното еволюционно ниво на организация на средата. Това обстоятелство му гарантира максимална устойчивост срещу произволни смущаващи го въздействия. Разклоненията му в по-късно формираните нива на организация по необходимост се поемат от по-късно формирани структури (богове). Връзката между Абсолютният бог и боговете от следващото ниво на средата по необходимост се осъществява чрез канли за информация, изградени от първичната среда, към която принадлежи Абсолютния бог. Връзката между богове от второто и третото ниво на организация на средата по необходимост се осъществява чрез канли за информация, изградени от втричната среда. И така нататък. Боговете от по-висшите нива на средата притежават многакратно по-малки пространства от средата, в които могат да упражняват своята власт и то в много по-ограничен обхват. Тази фрактална структура напомня за схемата за управление в корпоративна структура. Основни изводи 1. Оригиналният (първоначалниат) Абсолютнен бог произхожда от първичната среда и зависи от нея. 2. Абсолютният бог стимулира развитието на средата, а генерираните от подсистемите й идеи за перспективно развитие подпомагат усъвършенстването на Абсолютния бог с цел да забавят неговото стареене. 3. Абсолютният бог, разглеждан в стартовата му структура, е напълно възможно отдавна да не съществува. Неговите функции са поети от други структури, които са означени със същото име. 4. Абсолютният бог се реализира чрез сложна многойерархична фрактална структура от интелектуални системи. 5. Битие се проявява като компютърен инструмент за обитатели от небитие, които го регулират и развиват. Чрез моделирането на процесите в небитие посредством модели, под формата на битиета, се ускорява многократно процесът на вземане на решение за реализиране на стратегически процеси на управление на поведениета на средата, т.е. процеси свързани пряко ил косвено с еволюция на средата от небитие и съответно на средата изобщо. 6. От извод 5 следва, че имитационното моделиране на процеси от небитие под формата на процеси, протичащи в различни битиета, е свързано и с подготовка на регулатори на тези битиета (например: цивилизации). 7. От извод 6 следва, че имитационното моделиране на процеси от небитие е свързано и с подготовка на специфични връзки между регулатори от битие и от небитие под формата на души (духове), които са свързани с двете нива и периодично циркурират между тях в качеството си на информационни носители, като същевременно изпълняват екологичната си процедура на самостоятелно индивидуално развитие. 309 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Литература 1. Атанасов Н. Хималайската йога на Свами Дев Мурти, ЕТ „Владимир Въжаров”, С., 2009. 2. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.1, кн.1, Астрала, С., 1993. 3. Бхактиведанта Ш. Ш.: Шримад Бхагаватам, т. 2, Бхактиведанта, Бук Тръст, 1991. 4. Валие И. Лекуване чрез минали прераждания, Астрала, С., 2001. 5. Грискам К. Лекуване на емоциите. Събуждане на безстрашния аз, Гуторанов, Ловеч, 1996. 6. Енев Н. Наука за Бога и неговите съвременни изисквания, Ателие, С., 2003. 7. Манев И. Единствен ли Бог?... Философия и культура, № 4, 2008. 8. Ошо. Книга на тайните, т.2, Одисей, С., 1993. 9. Тихоплав В., Тихоплав Т. (1) Великият преход, НСМ Медиа, С., 2005. 10. Тихоплав В., Тихоплав Г. (2) Физика на вярата, НСМ Медиа, С., 2006. 11. Тихоплав В., Тихоплав Г. (3) Учението на Грабовой, НСМ Медиа , С., 2005. 12. Уолш Н. Д. Разговори с Бога, СД „Недкова и сие – Математика”, С., 1999. 13. Хобринк Б. Еволюцията – яйце без кокошка, Open Doors`,С., 1993. 14. Юй Л. Г. и др. Даоская йога, МП „Одисей”, Бишкек, 1993. Самоорганизация на прасредата проф. д-р Георги Ламбаджиев e- mail: [email protected] Първичната среда се характеризира с относително неизменни стойности на реакцията на системите й (протосистеми, т.е. структури с разпределени параметри) по отношение на външни смущаващи я въздействия. В екстремелни ситуации тези системи реагират с максимално възможната им по интензивност реакция. Ключови думи: еволюция, среда, прасреда, концепция, приемственост. Въведение Целта на статията е да се синтезира концепция за самоорганизацията на първичната среда. Основа за формиране на такава концепция е еволюционната приемственост в развитието на средата. Например системите от небитие преимуществено циклично повтарят получената от 310 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. тях информация [Ламбаджиев (2), с.116]. Индивидуалното развитие на небитие се подчинява на строга цикличност [Ламбаджиев (12), с.168]. Далечната предистория на небитие е прасредата. Еволюционната приемственост свързва прасредата с небитие и битие. Процесите в небитие са преимуществено асоциативно свързани [Ламбаджиев (10), с.157]. Страхът за самосъхранение е основно движещо средство за всяка система, включителлно и за средата, разглеждана в нейната цялост. В частност при човека страхът е „...състояние, породено от тревога пред предполагаема възможност за унищожение на аза” [Грискам, с.232]. Самореализацията на небитие се осъществява чрез системното свързване на предисторията с историята й [Ламбаджиев (4), с.128]. „Дао ражда 1, 1 ражда 2, 2 ражда 3, 3 ражда 10000 неща. 10000 неща се разбиват от ин и се съединяват от ян” [Лукьянав, с.99]. Съответно 18 век се характеризира като период на натрупване на научнотехнически ресурси, 19 век – свързване на тези ресурси в предметно ориентирани области, 20 век – енергийно осигуряване и системно свързване на научнотехническите постижения, 21 век – информационно осигуряване и развитие на научнотехническите постижения на други нива на организация. Еволюционната приемственост на средата има своя проекция в научнотехническото развитие на земната цивилизация. Предпоставки за ускорена самоорганизация на прасредата Саморазвитието и самоорганизацията на средата е форма на проявление на инстинкта й за самосъхранение. Стремежът към ускорено саморазвитие (еволюция) на прасредата е реакция на външна заплаха за нейното съществуване. Усъвършенстването на прасредата е средство за противодействие на тази заплаха. Ускореното еволюиране на прасредата е признак, че заплахата за съществуването й се развива със същата скорост, с която прасредата се стреми да се самосъхрани като се самоорганизира. От това се налага извода, че средата и заплахата й са обединени в система. Всяко действие на една от тях предизвиква равно и противоположно противодействие на другата подсистема. Това може да се осъществи, ако двете системи са огледални образи една на друга и се развиват в диаметрално противоположни посоки. Например системата от прасреда и от антипрасреда. Развитието на една от тях предизвиква деградация на другата. Тези структури са свързани единствено чрез първичните си нива на организация. Те се стремят да се самосъхранят, като развиват собствените си нива на организация в качеството им на буферни структури срещу разграждането на основната им структура. Ускореното саморазвитие на прасредата и на антипрасредата е средство за тяхното съществуване, т.е. представлява израз на инстинкта им за самосъхранение. В частност взаимодействието между близнаци в утробата на майката може да се разглежда като модел на взаимодействие на прасреда и на антипрасреда. Надмощието на едно от близнаците е фатално за другото още в ембрионалния му стадий. Такава крайно негативна ситуация се случва много рядко: „В 53 годишния австралиец Уолтър Уелдман след операция е намерен ембриона на брат му близнак. Науката досега е регистрирала само няколко подобни случаи, когато в тялото на мъж се намира негов брат близнак. Това се случва, когато майката е бременна с близнаци, но по-силният буквално изяжда хранителните вещества, предназначени за двама” [Уникален…, с.12]. Формирането на гигантски интелект от типа на Абсолютния бог от една първична хаотична среда изисква гигантски период от време, който с представите за земния темп на протичане на време може да се разглежда като безкраен процес. Продължителността на този период по принцип е възможно да се осъществи, ако е съществувала огромна (практически безкрайна за земните представи) скорост на комуникация между елементите на тази среда. 311 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Случайното комбиниране на елементи в гигантското по протяжност пространство е могло да бъде мултиплицирано в много други нейни извънредно много отдалечени една от друга области, в които са възникнали предпоставки за формиране на подобни връзки. Известни са множество сведения за процеси в небитие, които протичат със скорости, многократно по-големи от скоростта на светлината в обозримата ни вселена. Логично е, че в още по-първични форми на съществуване на средата (пранебитие, прапранебитие и т.н.) скоростта на разпространение на информацията е многократно по-голяма. Самосъхранителният ефект, проявяващ се като мултиплициране на нови структури, е предпоставка за тяхното ускорено разпространение в средата. По този начин около много отдалечените едно от друго ядра на самоорганизация в прасредата са възниквали и други структури, които са били подобни на оригиналните ядра и са образували местни техни модели и модификации. Тези обстоятелства притежават еволюционна приемствиност в небитие. Например в сравнение със системите от битие системите от небитие притежават значително по-високата степен на свързаност, ниска степен на автономност и повишена степен на размитост в пространството. Системите от небитие приоритетно са структурирани от елементи с разпределени параметри. Небитиейните системи са относително по-малки по размери и маса в сравнение битиейните системи. Малка част от системите от небитие във висока степен са модели на битиейни системи. Небитието притежава значително по-малък относителен дял на системи, които са битиейни модели, отколкото битието – небитиейни модели. Това обстоятелство потвърждава приоритетната приемственост на процесите от небитие към битие. Около 75% от колапсите на небитие са последвани от преход в ново небитие и 25% в пранебитие [Ламбаджиев (1), с.111]. Повърхностната изолация на системите от небитие е с по-ниска степен на екранируемост в сравнение с повърхностната изолация на системите от битие [Ламбаджиев (1), с.112]. Тази тенденция се усилва в много по-висока степен за условията на прасредата, тъй като в нея още не са се формирали индивидуалните регулатори на размитите в пространството системи. Характеристики на прасредата 1. Поляризация. „Светът е поляризиран и нито един процес не се осъществява без наличието на разлика в потенциалите” [Тихоплав (1),с. 26]. Водните молекули са диполи. „... Едноименните торзионни заряди – класическите спинове – се привличат, тоест торзионните полета, насочени в една посока на въртене се привличат, а насочените в различни посоки на въртене се отблъскват. ... подобното се привлича от подобното” [Тихоплав (1), с.87]. Едноименните заряди се отблъскват. Еднопосочните токове се привличат. Паралелно протичащите електрони, които си обменят фотон се отблъскват [Капра, с.194]. Учени от Масачезетския технологичен институт откриват, че газовете могат да имат поведение на магнитна среда [В МИТ създадоха..., с.10]. Това е признак, че крайно разредената прасреда е могла да се поляризира. В Даоската йога Слънцето символизира положителният елемент (Ян), „Луната – отрицателният (Ин) ” [Юй, с.210]. Коментирайки Книгата на Дзиан Блаватска пише: “Духът е първата диференциация на ПРОСТРАНСТВОТО (и в него). Материята е първата диференциация на Духа. Това, което е нито Материя, нито Дух, е ТО – безпричинната ПРИЧИНА на Духа и Материята, които са същността на Причината на Космоса. И ТО ние наричаме ЕДИНЕН ЖИВОТ или 312 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Интракосмическо Дихание” [Блаватска, с.327]. “...ТО се явява от обективна гледна точка като Мулапракити... ” [Блаватска, с.345]. “Евгибий, християнинът, равинът Самуил Менсае бен Израил и маймонидите, всички те учели, че “Адам имал две лица и една личност и отначало той бил мъж-жена - мъж от една страна и жена – от другата (подобно на Брама при Ману); но след това тези части се разделили” [Блаватска, с.165]. Този текст може да се разглежда като символичен израз на поляризираността на пъвичната среда. „По време на сношение в мъжа се активира положителният, а в жената отрицателният полюс на астросома, при което се извършва енергообмен, в резултат на който астросомът на жената се обогатява с положителни, а на мъжа с отрицателни емоционално пречистени флуиди” [Руденко, с.64]. „По-материален (плътен) е отрицателният (полюс на астросома – б.а.), тъй като негов принцип на действие е свиването и уплътняването на на материята. Съответно, подуховен (фин) е положителният полюс, тъй като негов принцип на действие е разширяването” [Руденко, с.71]. „Тук е необходимо да се въведе законът за полярността: Полярността на човешкия астросом е право пропорционална на неговия информационен заряд” [Руденко, с.70]. „Самоорганизацията в науката и където и да е другаде е възможно само при определени условия, при които има едно устойчиво състояние. Когато се променят началните условия в особената точка се получава друга комбинация и тогава системата може да бъде устойчива, но може да бъде и неустойчива, може да бъде и катастрофическа” [Шкодров, с.115]. Следователно в процеса на промяна на началните условия (негативната прасреда) се променят условията за устойчивост на позитивната прасреда. Съответно Буда-Гаутама твърдял, че всичко съществува като следствие от естествени причини [Блаватска, с.162]. „...Когато се открие нещо ново, първо се изтискват военните приложения и едва след година започва да се изследва физиката на явлението в дълбочина” [Дамгов, с.99]. Тази особеност може да се разглежда като повторение на антагонистичното противопоставяне между позитивна и негативна прасреда, след което всяка една от тях започва да се развива ускорително. „Всяка история се съпровожда ...от неопределено число антиистории, всяка от които се явява допълнителна към друга: история от първи ранг съответства на антиистория от втори ранг и т.н. Прогресът в познанието и в създаването на нови науки се осъществява посредством поколение от анти-история, свидетелстваща за това, че някой ред, единствено възможен на един план, престава да бъде такъв на друг план” [Леви-Строс, с.320]. По този начин чрез щафетата на еволюционната приемственост в метафоричен вид се пренася далечната предистория към историята на процесите в материалния свят. Информационната ориентация на процесите е най-силно изразена в пранебитие [Ламбаджиев (14)]. Съответно доближаването на структурата на духа към по-близки нива на еволюционна организация до пранебитие е свързано с увеличаване на степента на поляризацията на процесите в него. Ако се продължи тази тенденция до първичната среда, то следва, че при нея поляризацията е изразена в най-висока степен. Негативната прасреда е антипод на позитивната прасреда, в която плува микроскопичната капка на вселената ни. Негативната прасреда е модел на първично ниво на организация от гледна точка на наблюдател от позитивната прасреда. В този смисъл конктруирането на второ ниво на организация в позитивната прасреда има за прототип отрицанието, което изпитва позитивната прасреда по отношение на негативната среда. Развитието на този процес като отрицание на първоначално отрицаното (вторична инверсия) поражда трето ниво на организация на прасредата. 2. Творчески процес. 313 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Инвертирането на предишното в един аспект е същевременно копирането му в различна степен в други аспекти. Не е известно абсолютно всестранно отрицание. Отрицанието е конкретно, защото противоречието, което го поражда е конкретно. Противоречието е конкретно (локално), защото в процеса на развитието си различията в различни аспекти се изменят с различна динамика. Динамиката на изменение на различията се обуславя от вътрешни и от външни фактори по отношение на субекта, в който възникват. Частичното инвертиране се уравновесява от частично копиране. Асиметричните противоположности се компенсират. Частичното инвертиране на характеристики на обект се проявява като заменяне на тези характеристики с нови. Частичното копиране на характеристики на обект се проявява като аналогизиране на част от неговите функции, структури и свойства. Аналогизираните характеристики на обект са предпоставка за тяхното лесно адаптиране към съществуващите характеристики на субекта (наблюдател). Заменените характеристики на обект могат лесно да се трансформират в по-подходяща за субекта форма. Адаптираните характеристики на обект към характеристиките на субект предоставят възможност да бъдат увеличени по количество (мултиплицирани) за сметка на тези характеристики на обекта, които не са адаптирани към субекта. Трансформираните от субекта (неподходящи) характеристики на обект могат да бъдат намалени по количество (редуцирани) с цел да се постигне по-висока степен на съгласуваност между субект и обект. Тези процеси постепенно затихват, насочени към уравновесяване на системата от субект и обект. „Изследванията показват, че когато мислим творчески, когато се чувстваме спокойни или когато изпитваме любов, тези емоции генерират силно съгласувано електромагнитно поле. И това електромагнитно поле се предава до останалата част на тялото. Освен това то създава поле на резонанс, при който всички клетки в тялото се обвързват една с друга” [Чопра, с.56]. „Синхронизирането е творчески процес” [Чопра, с.95]. Последователно подредените преобразувания: копиране, аналогизиране, адаптиране, увеличаване, уравновесяване, намаляване, трансформиране, заменяне и инвертиране са главни позиции от проясняващата скала от преобразувания [Ламбаджиев, Ангелов, с.203-206]. Приложимостта на преобразуванията от проясняващата скала в стартовия етап от поляризиране на средата е теоретичен признак за тяхната първичност. Тези преобразувания се използват често в практиката на човека като инструменти за реализиране на творчески ефект. В този смисъл те са отражение на първичните форми на творчески преход на прасредата към повисоко ниво на организация. Небитието е отворено за творческо развитие в границите на гарантирана стабилност на развитието му [Ламбаджиев (9), с.152]. Този основен принцип би могъл да се приложи към битие и към средата от всяко ниво на нейната организация. Съответно колкото по-стари са битие и небитие и колкото по-късно по реда си е възникнала нова възпроизведена от тях структура, толкова по-вероятно е тя да бъде небитие [Ламбаджиев (11), с.162]. Намаляването на енергийният потенциал поражда възпроизводство на установеното, устойчивото, безпроблемното. 2/3 от небитиетата, които проявяват усилен афинитет към друго небитие, в сравнение с афинитета им към битиета, предпочитат стабилна връзка с избраното от тях небитие [Ламбаджиев (6), с.139]. В детска възраст небитието по-добре възприема информация от битието [Ламбаджиев (7), с.141]. Творчеството е приоритет на младата възраст както за системите, така и за средата като цяло. Това означава, че огромните еволюцинни крачки са направени в стартовия момен на формиране на първичната среда. Всяко битие (пространство включващо материя) може да усъвършенства само детайли от първоначалната насоченост на еволюционното развитие на средата. 314 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Основните управляващи параметри на системите от небитие са взаимосвързани. Небитието се стреми към бързо изпълнение на задача, която се налага да извърши [Ламбаджиев (3), с.119]. Небитието постига по-висок ефект в управляване еволюционния порив на битието чрез признаване на водещата му функция [Ламбаджиев (5), с.133]. Успехът на небитие зависи от устойчивостта на връзката му с битие. Небитието се опира преди всичко към това битие, което се ползва с неговия най-голям афинитет [Ламбаджиев (5), с.134]. Небитието стимулира развитието на битието, но ограничава обхвата на неговото развитие. Небитието, което е по-резултантно в своята дейност, възприема в по-висока степен позитивно възпроизводствения си контакт с битие [Ламбаджиев (7), с.144]. Стимулиращите активност фактори при небитие са значително по-слаби в сравнение с тези при битие. Небитието чувства потребност от стимулиране на активността си [Ламбаджиев (9), с.151]. Небитието блокира пред възможността да се развива по нова еволюционна ниша, тъй като е хомеостазно ориентирано в своето поведение. Това е признак за еволюционно късен етап от развитие на небитие [Ламбаджиев (9), с.151]. Небитието формира устойчивост в развитието, но се подчинява на еволюционните пробиви, реализирани от битието [Ламбаджиев (10), с.156]. Небитието се стреми преди всичко към стабилизация и в по-малка степен към развитие [Ламбаджиев (10), с.157]. Съответно от прасредата се формират последователно еволюционни нива на организация, защото това развитие е гаранция за устойчивостта на средата като цяло. Темпът на промени в средата нараства в процеса на еволюцията й. Според представите на така наречения интелигентен дизайн: «Всяка форма на трансформиране на несъществена информация не може да има като резултат получаването на нова съществена информация по принцип» [Палюшев, с.36]. Това означава, че една консервативна система не може да се развие, тъй като се стреми към самоуравновесяване. В ситуацията с прасредата не съществува възможност за равновесие, тъй като е в антагонистични отношения с антипрасредата. Единствената възможност за съществуването на прасредата е да направи нещо необичайно. По подобен начин в остра конкурентна борба оцеляват тези фирми, които намират нова ниша на своята реализация. Необичайната акция на субект е акт на творчески процес. Този процес е преди всичко преобразуване (модифициране) на част от функциите, структурата и / или свойствата на субекта, за да се адаптира по-добре към конкретна ситуация. По необходимост антисредата ще отговори на такъв акт с друго или със същото изменение, за да запази паритет. По този начин отново възниква неустойчиво равновесие межде прасреда и антипрасреда. В резултат на това действие конкурентната борба между тях се изостря отново. Този безкраен процес на противопоставяне стимулира еволюцията им непрекъснато. Редуването на действия и противодействия между прасредата и антипрасредата рефлектира върху редуване на участието на прасредата и Абсолютния й бог в управление на процесите, свързани с възстановяване на относително устойчивото им равновесие. Тази ситуация в частност се представя от деизма като действия на Бога, които са създали света и живота, след което се е оттеглил и го е оставил самостоятелно да се развива [Палюшев, с.106,107]. 3. Вихър. „...Възбуждащ” лъч за Абсолюта става творческата идея. В резултат на това в Абсолюта се образува гигантски информационен вихър (вихърът е резултат от усукване на пространството), който се концентрира около първичната творческа идея за създаването на нашия физически свят. Когато концентрацията стига определен предел, гигантският вихър започва да се разпада на по-малки вихри, с дясно и с ляво въртене. Възникват първичните торсионни полета, които 315 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. добре са описани с уравненията на Шипов. „Те се появяват във всички точки на Вселената и моментално я покриват цялата изведнъж...” [Тихоплав (3), с.135, 136]. Установено е, че мисълта на човека се осъществява първоначално чрез биополето му извън неговия мозък [Ламбаджиев (13), с.135]. Според един дух зрението на духовете не е поместено в тях самите [Кардек, с.183]. Следователно средствата за главно възприятие на средата са разположени извън интелигентните обекти в битие и в небитие. Пренесено към Абсолютния бог тази структурна характеристика означава, че той „осмисля” средата чрез поле, което се разпростира далеч извън неговите основни структури, но не излиза извън рамките на средата, към която принадлежи. Логично е това поле да има вихров характер, тъй като вихрите имат проекция в полетата в битие. Небитието и системите му са програмирани приоритетно към „лява”, обратна на битиейната ориентация [Ламбаджиев (1), с.112]. Обръщането на ориентацията на системите, от съседни еволюционни нива на организация (битие по отношение на небитие, небитие по отношение на пранебитие и т.н.) е допълнително средство (бариера) срещу лавинообразно саморазграждане на структурата на средата. „Във вакуума се образува спинова пространствена структура, която копира торзионното поле на въздействащия обект. Тя се нарича фантом. Той запазва структурата си в пространството неопределено дълго време, след като източникът на възбудата е престанал да действа” [там, с.88]. Съответно: вихровото движение на галактиките във Вселената може да се разглежда като аналог на вихровото движение на средата в небитие, съответно в пранебитие и т. н. Ако се интерполира тази приемственост до нивото на първичната среда, то може да се предположи, че е била изградена от вихрови полета. В процеса на масаж на тялото „За успокоителен ефект кръговите движения, колкото и малък да е радиуса им, се правят от центъра на точката към периферията й по развиваща се спирала, за възбуждащ, обратното – към центъра по затворена спирала” [Гойденко, с.78]. На тази основа постулираме, че дясно въртящите се (по часовниковата стрелка в битие) вихри са изграждали позитивните структури на първичната среда, а ляво въртящите се (обратно на посоката на движение на часовниковата стрелка в битие) вихри са изграждали негативните структури на същата среда. 4. Реакция. Системите от небитие значително по-рядко от системите в битие използват екстремални стойности на управляващите ги параметри за възстановяване на тяхното равновесие. Амплитудата на тези екстремални стойности е по-голяма, отколкото при битие [Ламбаджиев (9), с.151]. Съответно първичната среда се характеризира с относително неизменни стойности на реакцията на системите й (протосистеми, т.е. структури с разпределени параметри) по отношение на външни смущаващи я въздействия. В екстремелни ситуации тези системи реагират с максимално възможната им по интензивност реакция. Небитието е по-издръжливо от битието при резки и големи енергийни загуби [Ламбаджиев (1), с.113]. Съответно прасредата е в неизмеримо по-висока степен устойчива на енергийни въздействия и по тази причина реагира екстремално само в крайни ситуации, при които съществува опасност от загуба на нейната устойчивост. Например небитието и системите му възприемат обкръжаващата ги среда предимно чрез крайните позиции от скалата на разпределение на управляващите ги параметри или като съчетание от два или повече управляващи ги параметри от битие [Ламбаджиев (3), с.119]. Съответно (пра)сетивността на 316 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. прасредата се основава на крайни (опасни за устойчивостта й) състояния (ситуации). Например когато е в спад, небитието е разрушително опасно за битието [Ламбаджиев (8), с.147]. Небитието относително по-бавно се стабилизира при разрушаване на възпроизводствената му връзка, отколкото при битието. Максимално бързата реакция за стабилизация на състояние на небитие е относително по-бавна, отколкото аналогичната при битие. Преходният процес в небитие затихва относително по-бавно, отколкото при битие [Ламбаджиев (9), с.153]. Устойчивостта на небитие срещу силно постоянно външно смущаващо го въздействие намалява с увеличаване на интензивността на въздействието [Ламбаджиев (3), с.123]. Кинетичните способности на небитие са относително по-малки, отколкото на битие [Ламбаджиев (1), с.112]. Съответно прасредата се харктеризира с висока степен на пасивност. Тя се дължи на високата степен на взаимно проникване на системите една в друга и пространственото им разпределение. Възрастното небитие натрупва относително по-голям енергиен резерв, в сравнение със съответния етап от индивидуално развитие на битие [Ламбаджиев (12), с.167]. По този начи се осигурява висока степен на устойчивост на по-късно еволюционно възникналата среда. 5. Възприятие-информация. „Още през април 1982 година академик М.Марков докладва пред Президиума на Академията на науките на СССР, че цялото заобикалящо ни пространство образува информационно поле. Той казва: „Информационното поле на Вселената е слоесто и структурно напомня матрьошка, като всеки слой е свързан йерархично с по-високи слоеве чак до Абсолюта и освен информационната банка е и регулатор в съдбите на хората и човечеството” [Тихоплав (3), с.17]. Във вакуума «от нищото» възникват електронно-позитронни двойки и това доказва, че съществува първородна среда, пораждаща материята. Още 4000 г. пр. Хр. във ведически източници се твърди, че съществува някаква среда, от която се ражда всичко и в която се връща всичко [Тихоплав (3), с.20]. „първичното торзионно поле поражда физическия вакуум и също определя физичните закони, на които функционира този вакуум. На свой ред физичният вакуум поражда елементарни частици, от които възникват атомите...” [Тихоплав (3), с.21]. Системите на небитие преимуществено в непрекъснат режим възприемат информация от обкръжаващата ги среда. За системите от небитие възприемането на информация преимуществено се определя от допълнителните информационни потоци, подкрепящи основния поток в различни негови аспекти [Ламбаджиев (2), с.115]. За системите от небитие всички аспекти на търсене на решение са приблизително равнопоставени. Системите в небитие притежават значително по-висока чувствителност към контакта си със системи от обкръжаващата ги среда в сравнение с битиейните системи. Чувствителността към външни въздействия на системи от небитие се повишава в периода на формиране на условия за създаване на нови системи. Чувствителността на системи от пранебитие е по-висока от тази в небитие [Ламбаджиев (2), с.116]. Съответно системите от прасредата се характеризират с висока чувствителност към промени на широк асортимент от фактори, разпределени в голяма пространствена област от обкръжаващата ги среда. Тази висока чувствителност намалява потребността от чести реакции на външни смущаващи ги въздействия. Многообразието на небитиета е по-голямо от многообразието на битиета [Ламбаджиев (12), с.165]. Небитиетата и техните системи в юношеския етап на индивидуалното си развитие равнопоставено развиват способностите си за абстрактно и сетивно възприятие [Ламбаджиев (12), с.166]. Приоритетът в информационния обмен между системи от небитие е намаляване на неопределеността на информацията им и запазване на позитивно отношение между тях [Ламбаджиев (2), с.117]. 317 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Основни изводи 1. Представена е концепция за еволюция на първичната среда на базата на интерполация на тенденцията на развитието на средата. 2. Дясно въртящите се (по часовниковата стрелка за битие) вихри са модели (проекции) на вихрите, които са изграждали позитивните структури на първичната среда. Ляво въртящите се (обратно на посоката на движение на часовниковата стрелка за битие) вихри са модели (проекции) на вихрите, които са изграждали негативните структури на същата среда. 3. Прасредата се харктеризира с висока степен на пасивност. 4. Първичната среда се характеризира с относително неизменни стойности на реакцията на системите й (протосистеми, т.е. структури с разпределени параметри) по отношение на външни смущаващи я въздействия. В екстремелни ситуации тези системи реагират с максимално възможната им по интензивност реакция. Литература 1. Блаватска Е. Тайната доктрина,т.1, кн.1, Астрала, 1993. 2. В МИТ създадоха първия магнитен газ, Обекти, №4, 2009. 3. Гойденко В., Норкина Т. Метаморфози на лечебната игла, Медицина и физкултура, С., 1989. 4. Грискам К. Лекуване на емоциите. Събуждане на безстрашния съд, Гуторанов, Ловеч, 1996. 5. Кардек А. Книга духов, Ренессанс, М., 1993. 6. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.2, кн.1, Астрала, В.Търново, 1994. 7. Дамгов В. Където и да копнем, намираме хаос, а не нещо детерминирано, В: Науката – новите тенденции, съст. Матеев Н., Свят 2001, С.,2001. 8. Капра Ф. Дао физики, Орис, Санкт-Петерберг, 1997. 9. Ламбаджиев Г. (1) Корелация между основни структурно-енергийни характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие, Изследовател, т.4, 2004. 10. Ламбаджиев Г. (2) Корелация между входни информационни характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие, Изследовател, т.4, 2004. 11. Ламбаджиев Г. (3) Корелация между входно - изходни информационни характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие, Изследовател, т.4, 2004. 12. Ламбаджиев Г. (4) Корелация между изходни хомеостазни информационни характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие, Изследовател, т.4, 2004. 13. Ламбаджиев Г.(5) Корелация между основни характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие от предметна област „Отношение между небитие и битие”, Изследовател, т.4, 2004. 14. Ламбаджиев Г.(6) Корелация между основни характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие от предметна област „Отношение между небитиета”,Изследовател, т.4, 2004. 15. Ламбаджиев Г.(7) Корелация между характеристики на връзка „отношение състояние” на системи мъж-битие и жена-небитие,Изследовател, т.4, 2004. 16. Ламбаджиев Г. (8) Корелация между хомеостазни характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие от предметна област „Обект за стабилизация”, Изследовател, т.4, 2004. 17. Ламбаджиев Г. (9) Корелация между хомеостазни параметри за стабилизация на системи мъж-битие и жена-небитие, Изследовател, т.4, 2004. 318 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. 18. Ламбаджиев Г.(10) Корелация между хомеостазни характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие от предметна област „Начин за стабилизиране” , Изследовател, т.4, 2004. 19. Ламбаджиев Г.(11) Корелация между основни характеристики на индивидуално развитие на системи мъж-битие и жена-небитие, Изследовател, т.4, 2004. 20. Ламбаджиев Г. (12) Корелация между характеристики на някои етапи от индивидуалното развитие на системи мъж-битие и жена-небитие, Изследовател, т.4, 2004. 21. Ламбаджиев Г.(13) Позициониране на мисълта, Изследовател, т.6, 2009. 22. Ламбаджиев Г.(14) Еволюционна връзка между основни управляващи параметри на средата, Изследовател, т.6, 2009. 23. Ламбаджиев Г., Ангелов И. Трансформиране на технически приобразувания от проясняващия спектър в срафични преобразувания, Контакт 2009. 24. Леви-Строс К. Первобытное мышление, Республика, М., 1994. 25. Лукьянов А.Е. Истоко Дао, Древнекитайский миф, Инсан, М., 1992. 26. Палюшев Б. Теорията на интелигентния дизайн срещу дарвинизма. Новото състояние в спора за произхода на живота и вселената, Дилок, С., 2008. 27. Руденко К. Кръстът на просветения. Методи на висшата магия, ИК „ВАНЕСА”, С., 1995. 28. Стульгинскис С.А. Космические легенды Востока, Сфера, М.,1992. 29. Тихоплав В., Тихоплав Т. (1) Великият преход, НСМ Медиа, С., 2005. 30. Тихоплав В., Тихоплав Г. (2) Физика на вярата, НСМ Медиа, С., 2006. 31. Тихоплав В., Тихоплав Г. (3) Учението на Грабовой, НСМ Медиа, С., 2005 32. Уникален медицински случай (от сп.Ню айдия” – Сидни), в. Знахар у дома, № 9, 2002. 33. Чопра Д. Спонтанното удоволетворяване на желанията, Бард, С., 2004. 34. Шкодров В. По-малки дори от пшеничното зърно, Науката – новите тенденции, съст. Матеев Н., Свят 2001, С., 2001. 35. Юй Л. Г. и др. Даоская йога, МП „Одисей”, Бишкек, 1993. Нива на средата и еволюция проф. д-р Георги Ламбаджиев e-mail: [email protected] Пранебитие се състои от множество еволюциоинни нива на организация. Ключови думи: еволюция, битие, небитие, пранебитие, среда, установка, формализация. Въведение Целта на статията е да се синтезира аналитичен модел на взаимовръзката между установките на битие, небитие и на пранебитие. 319 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Установка и формализация І От [Ламбаджиев (1)] следва, че t (1) Zf > dZf >> вZf , t d в където Zf , Zf , Zf - фиксирана (f) установка (Z) на тяло (t) на човека, на душата му (d) и на неговия бог (в). Като се има предвид, че тялото на човека е система от битие, душата – от небитие, а богът има основание да се предположи, че принадлежи към пранебитие (и нивата под него), то от (1) следва, че: В (2) Zf > NZf > РZf , В N Р където Zf , Zf , Zf - фиксирана (f) установка (Z) на средата от битие (В), небитие (N) и пранебитие (P). Фиксираната и вариабилната установка на система се допълват до единната й цялост. На тази основа от (2) следва, че в процеса на еволюционното развитие на средата нараства вариабилната й установка, за да се осигури нейната стабилизация, т. е.: В (3) Zv > NZv > РZv , В N Р където Zv , Zv , Zv - вариабилна (v) установка (Z) на средата от битие (B) , небитие (N) и пранебитие (P). Неравенство (3) изразява вътрешната предпоставка за нарастване на скоростта на еволюционно развитие на средата в процеса на развитието й. Богът (или боговете) са средства (инструменти) за стимулиране на това развитие. Развитието на средата е нейно стратегическо средство за самостабилизация. Преходът от пранебитие към небитие и от него към битие е процес на повишаване на нивото на организация на средата в отделни нейни подобласти. Установката на средата в конкретна точка от пространството, в което съществуват нива на организация от пранебитие, небитие и битие, представлява произведение от техните установки в разглежданата точка [Ламбаджиев (2)]. Този извод в съчетание с неравенство (3) показва, че установката (и съответно ентропията) на индивидуално развитие на средата като цяло нараства по стойност. Това означава, че еволюционното развитие на средата има предел, след който закономерно ще възникне разграждане на изградената организация. Съответно Ведите утвърждават, че съществува глобална цикличност на развитие и деструкция. При повишаване на нивото на организация на система вариабилната й установка нараства, а фиксираната и неутралната намаляват [Ламбаджиев (3), с.110]. На тази основа, като разделим почленно неравенство (3) на неравенства (2) ще получим неравенство (4): В (4) Zv / ВZ f > NZv / NZf > РZv / РZ f . Следствия І В процеса на развитие на средата относителният дял на вариабилната й установка нараства ускорително. Това следствие на (4) съответства на ускорителното развитие на организацията на човешкото общество. От (4) следва, че душата на човека е в по-висока степен консервативна към саморазвитие, в сравнение с тялото на човека. Съответно процесите в битие са в най-висока степен ориентирани към развитие на материалната среда чрез формиране на нови връзки в нея, т.е. чрез усложняване на нейната структура. Това обстоятелство създава условия за по-висока степен на устойчивост на средата от битие на базата на динамични процеси (бурно изграждане и разграждане на структури), в сравнение със средата от небитие. В небитие устойчивостта на средата се основава в по-висока степен на фиксирани връзки в изграждащите я системи. Това в още по-висока степен се отнася за средата от пранебитие. Съответно битиетата са подобласти 320 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. от областта, в която е разположено конкретно небитие, а множество небитиета заемат подобласти от областта на конкретно пранебитие. Душата на човека е изградена от градивни елементи, които са свързани чрез значително по-слаби, но еволюционно в по-висока степен неизменни връзки, в сравнение със структурата на човешкото тяло. От (4) следва, че душата на човека притежава по-висока степен на свобода за развитие, в сравнение с духовете, а духовете – в сравнение с боговете. Еволюционно по-първичното е поконсервативно, но и по-устойчиво. В процеса на разграждане на душата (духа) на човека в небитие, той достига до определено ниво на организация на своята структура. На това ниво на организация се осъществява относително устойчиво съответствие между установката на небитиейната среда и на душата (духът). В този случай липсва съществено различие (противоречие) между структурата на душата и на обкръжаващата я среда, както следва в частност от (4). “...Продължителността на пребиваването в което и да е равнище на астралния свят е право пропорционално на количеството материя от това равнище, намиращо се в астралното тяло...” [Ледбийтър, с.36]. Ето защо, ако “едно астрално същество непрекъснато работи чрез медиуми, тези фини астрални същества могат постепенно тъй да загрубеят, че да станат нечувствителни за по-висшите видове материя от тяхната собствена област, и покрай тях да виждат и физическия свят такъв, какъвто го виждаме ние” [там, с.23]. Това означава, че относителното разпределение на среди с определено ниво на организация в структурата на душата на човека определя устойчивата й характеристика. На основата на същия принцип следва, че душата се отделя от тялото, когато установките им съществено се различават и се присъединява към тялото, когато установките им се доближават (например при тенденция за оздравяване на тялото). Това следствие от (4) се потвърждава от практиката. От (2) и (3) следва, че В (5) Z > NZ > РZ , където ВZ ,NZ ,РZ - установка на индивидуално развитие (Z) на средата от битие (B) , небитие (N) и пранебитие (P). Неравенство (5) съответства на извода, че в процеса на еволюционното развитие на система нейната установка нараства [Ламбаджиев (3), с.109]. Съществува корелация между хомеостазните характеристики на мъж (функционален модел на типичните закономерности, управляващи битие) и жена (функционален модел на типичните закономерности, управляващи небитие) [Ламбаджиев (4), с.145 - 148]. На тази основа от (4) следва, че мъжете притежават по-голям относителен дял на вариабилната си установка по отношение на своята установката, в сравнение с жените. Съответно мъжете се изявяват в по-висока степен като творци, новатори, откриватели, а жените като одухотворители. Съответно на (3) продължителността на индивидуалното развитие (живота) на мъжа е по-кратка, отколкото при жената. Установка и формализация ІІ Фиксираната установка на човека има генетичен характер. Еволюционната й предистория е формирана от развитието на душата на човека (в качеството й на по-първична структура, с която тялото на човека се съгласува в системата душа-тяло). От своя страна установката на душата притежава също фиксирана установка, свързана с предисторията й в небитие. Тази предистория притежава своя предистория в условията на пранебитие и т.н. Следователно от гледна точка на крайния наблюдател (участник, потребител и други) на една установка, тя притежава следната структура: n 321 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. (6) Z(v) = Zv(v) . Zo(v) . П Zfj(v) , j=1 където Z(v) - установка (Z) на наблюдаваната среда или на обект от нея, като наблюдателят й се намира във вариабилната (v) й съставка, която се характеризира с приоритетно вариабилно (динамично променящо се) поведение, Zv(v) - вариабилна установка (Zv) нa наблюдаваната среда, разглеждана от наблюдател, принадлежащ към нейната вариабилна установка (v), Zo(v) - неутрална установка (Zo) нa наблюдаваната среда, разглеждана от наблюдател, принадлежащ към вариабилната (v) установка на тази среда, Zfj(v) - j-та съставка на фиксираната (f) установка (Zf) нa наблюдаваната среда, разглеждана от вариабилната й установка, j - текущ индекс на съставка на фиксираната установка (Zf), съответстващ на нивото й на организация, разглеждано от вариабилната й установка (Zv), n - максимално количество съставки (нива) на фиксираната установка, разглеждани от вариабилната установка (Zv). “Когато се чувстваме уязвими, когато сме болни или травмирани, съществува възможност да загубим част от собствената си душа или към нея да се прилепят фрагменти от чужди души” [Дейвис, с.167]. Ако в (6) Z(v) изразява установката на душата на човека, то Zv(v) изразява вариабилната й съставяща, като: m Zv(v) = П dZvk (v) , k=1 където dZvk(v) - k-та съставяща на вариабилната установка dZv(v) на душата на човек, m – брой на съставящи (структури) k на вариабилната установка dZv(v) на душата на човек, формирани през предисторията на разглежданата душа. Една или няколко от съставящите dZvk (v) може да принадлежат на една или на няколко външни души или духове, присъединени към субекта, както и на компоненти от тях, които временно са прилепени към аурата му. Съответно друга или други компоненти dZvk(v) могат да принадлежат на съставки (или копия, т.е. модели) на душата на разглеждания човек, които са вградени в биополето на друг човек. Ако k = m = 1, то dZv(v) може да се интерпретира като израз на установката на оригиналната: земната душа СА на човека. Z0(v) може да се интерпретира като израз на установката на същността на индивидуалната душа КА на конкретен човек, изградена само от двойката: възпроизвеждащата душа МА и енергизиращата душа ТА. Произведението Zv(v) . Z0(v) може да се интерпретира като установка на цялостната индивидуална душа КА на субекта, включваща и душата СА. n На тази основа произведението П Zfj (v) може да се интерпретира като установка на j=1 космическата душа БА. Тази душа е изградена от множество последователно свързани индивидуални души КА на предишни субекти, в които те последователно са били формирани и свързани чрез приемствеността на прераждането. Ако наблюдателят е позициониран на някое ниво j от фиксираната установка, то от подсистемна гледна точка тя би изглеждала примерно така: (7) m d (8) Z (f) = П Zvk(f) . Z0(f) . Zf(f) , k=1 322 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. където Z (f) - установка на средата (или на обект), разглеждана от позицията на наблюдател, който е в относително устойчиво състояние, съответстващо на фиксираната й установка Zf , Zvk(f) - k-та съставяща на вариабилната (v) установка Zv на наблюдаваната среда от гледна точка на наблюдател, който е позициониран поведенчески във фиксираната й установка (f), k - текущ индекс на съставка на вариабилната установка на средата от гледна точка на наблюдател, позициониран във фиксираната й установка Zf , m - максимално количество съставки (нива) на вариабилната установка на наблюдаваната среда и на обектите, които я изграждат, разглеждани от фиксираната й установка, Z0(f) - неутрална установка на наблюдаваната среда, разглеждана от фиксираната й установка, Zf(f) - фиксирана установка на наблюдаваната среда, разглеждана от позицията на същата фиксирана установка. Следствия ІІ Ако в (6) Z(v) характеризира установка на средата, върху която е изградено битие, то вариабилната установка Zv(v) съответства на приоритетната настройка за поведение на средата в битие, неутралната установка Zo(v) – на приоритетната настройка за поведение на n средата в небитие, а фиксираната установка П Zfj(v) - на пранебитие. j=1 От този аналитичен модел следва, че пранебитие се състои от множество еволюциоинни нива на организация. Съответно от формула (8) следва, че наблюдател, който е позициониран в някое небитие, ще възприема вариабилността на обкръжаващата го среда като резултат от поведението на множество еволюционни нива на организация, които я изграждат относително бавно, но устойчиво и целесъобразно. В първият случай (6) областта на действие на вариабилната установка е обхваната от областта на действие на неутралната установка, а тя от своя страна е заобиколена от областта на действие на фиксираната установка. Във втория случай (8) областта на действие на вариабилната установка на средата е обхванала областта на неутралната установка, а тя от своя страна включва в себе си областта на действие на фиксираната установка на тази среда. Последният вариант може да се представи чрез електропровод, през който по повърхностния слой протича променлив ток – модел на вариабилната установка на конкретна среда, а през сечението на проводника протича постоянен ток – модел на фиксираната установка на същата среда. В този случай вариабилната установка обхваща фиксираната установка (на електрическия ток) – електрически модел на установката на конкретна среда. Модел по ранг „Творческият акт или изява се получава тогава, когато една концепция или убеждение се предава от източника си във висшите нива надолу към по-плътните нива на реалността и накрая кристализира във физическата реалност” [Бренън, с.143]. Следователно творческият процес е дедукция на стратегическата насоченост на развитие на средата, проектирана върху конкретната ситуация. „Човекът е в добро здраве, когато творческата сила, идваща от духовната реалност, е насочена съгласно изискванията на универсалните или космически закони” [Бренън, с.145]. 323 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Мисловният процес е модел на обекти и процеси от обкръжаващата среда на човека, включително и на еволюционно предшестващите я среди (например: процесите в небитие се проектират в най-близките до осъзнато ниво на организация подсъзнателни процеси). Мисълта е необходим модел на протичащите процеси в средата на различни нива от нейната организация, чрез който човекът синхронизира своите действия с насочеността на процесите в обкръжаващата го среда. Ранговите процеси се характеризират с различни управляващи параметри, така както еволюционните нива на организация на средата (битие, небитие, пранебитие и други). На тази основа ранговите процеси на мисълта ги разглеждаме като модел на процеси, които протичат между различни еволюционни нива на организация на средата. Хипотезата (процес от ранг r1: търсене на решение на противоречие) включва в себе си преди всичко подпроцеси от ранг r2 (отражателен процес, характеризиращ взаимодействието между две или повече системи, в частност – между хипотези), по-малко подпроцеси от ранг r3 (индивидуално развитие на системи, в частност – на хипотези, от които се извежда новата хипотеза). В още по-малка степен хипотезата включва в себе си подпроцеси от ранг r3 (индивидуално развитие на системи, в частност – на хипотези, от които се извежда новата хипотеза). В още по-малка степен хипотезата включва в себе си подпроцеси от ранг r4 (характеризиращи етапите на индивидуално развитие на вида, към който принадлежи субекта на търсеното решение и в по-малка степен – и на обекта на това решение). В още по-малка степен в същата хипотеза участва подпроцес от ранг r5 (тенденция на развитие на видовете, към която принадлежи индивидуалното развитие на субекта на търсеното решение). Теоретично, т.е. в много малка степен в хипотезата участва и процес от ранг r6 (тенденция на развитие на средата, в която функционират видовете, включващи субекта на търсеното решение). Насочеността на процес от ранг r1 определя комбинациите на подпроцеси от по-висок ранг, които коригират крайната ориентация на процеса на търсене на решение (фиг.1) [Ламбаджиев Г. (5), с.192-195]. Чрез дъговидни тънки стрелки на фиг.1 са илюстрирани възможни траектории на развитие на мисълта в границите на определен ранг, а с плътна непрекъсната линия – реализираната траектория на конкретен цикъл от мисловния процес. В края на всеки преход по ранг възникват вихри от финиширали траектории на търсене на решение. Те стабилизират резултата от изминатия етап на търсене на решение. Траекторията на главния вихър на мисълта (изобразена с плътна линия на фиг.1) е изградена от точки, от които могат да продължат траекториите за търсене на решение, насочени към следващо фазово пространство (слой) по ранг. За разлика от относително интуитивния преход към слоеве с нарастващ ранг, при обратния път (към намаляващ ранг) на мисълта се изключват траектории, които не водят към началната фазова точка. В частност могат да възникнат няколко възприятия за решения едновременно в мисловния процес на човека. 324 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Фиг.1. Схема на траектория на пълен цикъл от процес на търсене на решение (например при синтез на хипотеза) по ранг rj относно противоречие от ранг r1. Схемата е със сферична координатна система с текущ радиус rj, изобразен еквидистантен на процеса на търсене на решение с повишаващ се ранг. От моделът по ранг следва, че: 1. Съществуват множество разновидности на протичане на мисълта на човека на всяко ниво от нейната организация. Тези разновидности се увеличават както в посока от началните условия към обекта на изследване, така и от обекта на това изследване към субекта на изследващата мисъл. Следствията от (6) и (8) съответстват на тези разклонения. 2. От всяко еволюционно ниво на средата, моделирано от мисълта (съгласно извод 1), може да се достигне по принцип до всяко друго нейно ниво и разновидност на проявление, 3. Огромното разнообразие от нива и разновидности на форми на проявление на средата не гарантира завръщането на сигнала в изходната му точка. Той може да се акумулира от средата в различни нива и форми на проявление. Модел на творчески процес Творческият процес е връщане към предисторията: 1. Преходът се осъществява като прекъсване на постепенността. Например в мисълта на човека творческият процес възниква като интуитивно прозрение в интервал между две логически мисли. 2. Творческият процес възниква когато съществува баланс между алтернативите. Тогава възниква третото, което е различно. Този ефект се проявява и след прошка, когато главното вътрешно противоречие е отстранено и спонтанно се проявява пробив в подсъзнанието. 3. Творческият процес възниква като скок (излизане) от крайна преумора (физическа, психическа или умствена), когато няма по-нататък перспектива за развитие. По аналогичен начин, когато процесите излизат извън пространствените граници на битие, те навлизат в по необходимост в небитие. Творческият процес е модел на връщане към небитие. Той е хармонизиращ регулиращ процес на организация на средата, свързващ съседни нива от нейната организация. Взаимодействие между прасреди Известни са метафорите представящи духа (душата) на човека като змия, змей или вихър. Общото в тях е стремежът им да обхванат и включат в себе си противниковият дух (душа). По необходимост моделът на това поведение е заимстван от взаимодействието между позитивната и негативната прасреди, което предшества формирането на прадуховете като 325 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. вихри. Взаимното обхващане на тези прасреди в стремежът им за надмощие може да се илюстрира чрез символът на ин и ян. В него малка част от ин е обхваната от ян и обратното. Съответно малка част от позитивната прасреда е обхваната от пространството на негативната прасреда и малка част от пространството на негативната прасреда е обхваната от пространството на позитивната прасреда. Това означава, че по принцип е възможно да се достигне до границата на позитивната ни среда с негативната среда. Взаимодействието на тези среди може да се представи като взаимно прилепнали и усукани фазови пространства, изградени от слоеве по ранг, като рангът нараства от външната (контактна) повърхнина към същността (вътрешността) на пространството. Основни изводи 1. В процеса на еволюционно развитие на средата установката й нараства. 2. От гледна точка на наблюдател в битие областта на действие на вариабилната установка на средата е обхваната от областта на действие на неутралната установка, а тя - от областта на действие на фиксираната установка. 3. Ако приложим общият модел за структурата на установката на средата към една от изграждащите я системи: душа-тяло, то следва, че тялото на човека е високоентропийна обвивка на душата му. 4. Относителното разпределение на среди с определено ниво на организация в структурата на душата на човека определя устойчивата й характеристика. 5. Пранебитие се състои от множество еволюциоинни нива на организация. Литература 1. Бренън Б.А. Ръце от светлина, Кибеа, С., 2000. 2. Дейвис Б. Душата – път през вечността, Кронос, С., 2006. 3. Ламбаджиев Г. (1) Установка на система душа – тяло и еволюция, Изследовател, №6, 2009. 4. Ламбаджиев Г. (2) Еволюционно развитие на средата и нейната установка, Изследовател, т.6, 2009. 5. Ламбаджиев Г. (3) Установка и ниво на организация, Изследовател, т.1, 2001. 6. Ламбаджиев Г. (4) Корелация между хомеостазни характеристики на системи мъж-битие и жена-небитие от предметна област “Обект за стабилизация”, Изследовател, т.4, 2004. 7. Ламбаджиев Г. (5) Модел на синтез на хипотеза по ранг във фазово пространство, Контакт 2009, С., 2009. 8. Ледбитр Ч. Астралният свят. Чакри, кундалини, прана, Из-во “Кралица Маб”, С., 1992. Еволюционно развитие на средата и нейната установка проф. д-р Георги Ламбаджиев e-mail: [email protected] 326 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Еволюционното развитие на средата от пранебитие, през небитие към битие е представено аналитично чрез фиксираните установки на тези среди. Ключови думи: еволюция, среда, пранебитие, небитие, битие, установка, формализация. Въведение Целта на статията е да се представи концепция за еволюционното развитие на средата на базата на нейната фиксирана установка. Известно е, че съществува веществена и полева форма на материята. Например мисълта на човека се реализира чрез полева форма на материята [Манев, с.83]. Според автора съществуват множество форми на съществуване на средата, като материята е само една малка съставка (компонента) от тях. На всяко ниво на организация на средата е формирана специфична за нивото й относително устойчива форма на същесвуване. Всяка форма на съществуване на средата е предпоставка на нейна база да възникне нова по-сложна форма. Новата форма на средата е реализирана на базата на паметта за развитието на предишната форма. В частност: „...Животът във Вселената се е зародил благодарение на атрибута памет и вечното движение на материята” [Манев, с.82]. „Всяка история се съпровожда ...от неопределено число антиистории, всяка от които се явява допълнителна към друга: история от 1 ранг съответства на анти-история от 2 ранг и т.н. Прогресът в познанието и в създаването на нови науки се осъществява посредством поколение от анти-история, свидетелстваща за това, че някой ред, единствено възможен на един план, престава да бъде такъв на друг план” [Леви-Строс, с.320]. Тази особеност е проекция на различието и частичното противопоставяне на закономерностите, които управляват процесите в съседни еволюционни нива на средата (битие, небитие, пранебитие и други). Концепция за еволюционно развитие на средата 1. Основни положения (парадигми). 1.1. Определение за еволюционен процес: процес на трансформиране на фиксираната установка на средата. 1.2. Начин на еволюционно развитие на средата: чрез еволюиране на част от нея. 2. Нива на еволюционно развитие на средата (определения). 2.1. Прапранебитието (PPNB) е среда, която се стреми да разшири пространството на своето разположение. За целта формира в отделни свои подобласти среда от пранебитие (PNB). 2.2. Пранебитието е среда, която се стреми да увеличи информационната плътност на пространството, т.е. да увеличи концентрацията на информацията в единица обем от своята среда. За целта формира в отделни свои подобласти среда от небитие (NB). В тези подобласти плътността на информацията надхвърля мярата и поражда развитие по нов управляващ параметър – енергия. 2.3. Небитието е среда, която се стреми да увеличи енергетичната плътност на информацията, т.е. да увеличи концентрацията на енергия в единица информация от среда. За целта формира в отделни свои подобласти среда от битие (B). В тези подобласти плътността на енергията надхвърля мярата и поражда развитие по нов управляващ параметър – материя. 327 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. 2.4. Битието е среда, която се стреми да увеличи плътността (концентрацията) на материята за единица енергия, вложена в нея. За целта (на принципа на еволюционната приемственост на средата – 2.1, 2.2, 2.3) ще формира в отделни свои подобласти среда от свръхбитие (SB), за да реализира своето еволюционно предназначение по отношение на друг управляващ параметър. 3. Фиксирани установки на основните еволюционни нива на организация на средата в близост до нивото на организация на битие. 3.1. Фиксирана установка на прапранебитие: (1) ZfPP = f ( SPP ), където ZfPP - фиксирана (f) установка (Z) на прапранебитие (PP), SPP - пространството (S), заето от средата на прапранебитие (PP). 3.2. Фиксирана установка на пранебитие: (2) ZfPN = IPN / SPN, където ZfPN - фиксирана (f) установка (Z) на пранебитие (PN), IPN - информация (I), вложена в пространството на пранебитие (PN), SPN - пространството (S), заето от средата на пранебитие (PN). 3.3. Фиксирана установка на небитие: (3) ZfN = EN / IN, където ZfN - фиксирана (f) установка (Z) на небитие (N), EN - енергия на средата на небитие (N), IPN - информация (I), вложена в пространството на небитие (N). 3.4. Фиксирана установка на битие: (4) ZfB = MB / EB, където ZfB - фиксирана (f) установка (Z) на битие (B), MB - количество материя М от средата на битие (B), EB - енергия на средата на битие (B). 4. Установка на средата. 4.1. Съчетаването на установките на всички еволюционни нива на организация, които съществуват в конкретен пункт от пространството, формира общата установка на средата в този пункт. 4.2. Съчетаването на установките на определен диапазон от еволюционни нива на организация, които съществуват в определен пункт от пространството, формира диапазонната установка на средата в този пункт. 4.3. Диапазонната установка на средата, която включва нивата на пранебитие, небитие и битие, представлява установка на средата, която в определен пункт от битие включва установките на небитие и пранебитие в този пункт. 4.4. Фиксираната диапазонна установка на средата, която включва нивата на пранебитие, небитие и битие, представлява фиксираната установка на средата, която в определен пункт от битие включва фиксираните установки на небитие и пранебитие. 4.5. Категориялна характеристика на фиксираната установка на средата включва нивата на пранебитие, небитие и битие, изразени чрез категории Всяко от разглежданите еволюционни нива на организация на средата (на битие, небитие и пранебитие) съществува като относително независим слой от организацията на средата. Това обстоятелство ни дава основание да ги разглеждаме като вериги от слоеве, които са свързани последователно чрез входните или изходните си категориални характеристики, т.е. : (5) Zf P-N-B = Zf PN . Zf N . . Zf B , 328 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. където Zf P-N-B - фиксирана (f) диапазонна установка (Z) на средата в определен пункт от пространството, включваща фиксираните установки на пранебитие ZPN, небитие ZN и битие Z B. Равенство (5) е произведение от предавателни отношения (т.е. от съотношения между изходни и входни величини) на последователно свързани среди. Същата форма на представяне на фиксираната диапазонна установка произтича и от разглеждането на фиксираните установки на пранебитие, небитие и битие като установки на подпонятия, които са системно свързани от установката на обединяващата ги система (например установката, обединяваща подпонятията вътрешно и външно) [Ламбаджиев, с.93]. От (2) ... (5) следва, че: (6) Zf P-N-B = ( IPN / SPN ). ( EN / IN ) . ( MB / EB ), Информационният фактор IPN е изходен за пранебитие, а IN е входен за небитие. Енергийният фактор EN е изходен за небитие, а EB е входен за битие. Ако потоците на информационния обмен между пранебитие и небитие са балансирани, т. е. IPN = IN , а енергийният обмен между небитие и битие също е балансиран, т.е. EN = EВ , то от (6) следва, че за конкретното пространство на обмен SPN = SВ , където SВ е пространството от битие (В), в което се осъществява този обмен, то: (7) Zf P-N-B = MB / SВ . Следователно фиксираната диапазонна установка на пранебитие, небитие и битие в определен пункт от битие представлява концентрация на материя в единица обем от пространството. Този извод притежава проекция в подсъзнателния стремеж на хора и животни да нарастват пространствено в процеса на индивидуалното си развитие и да контролират максимално възможна по обем заобикаляща ги среда. Същата тенденция се наблюдава при уедряване на планети, звезди и галактики в резултат на гравитационното им привличане, приложено към заобикалящата ги космическа среда. Съответно в битие съществува тенденция към усложняване на връзките между обектите, което е косвена форма за пространствено разширяване и контрол върху заобикалящата ги среда. В тази връзка е и утвърждаването на физическата парадигма за физическия вакуум като праматерия [Тихоплав (1), с.25]. От (7) следва, че всеобщият стремеж към увеличаване на протяжността на системите от битие е ефективно средство за намаляване на тяхната установка, а чрез нея и на ентропията им. По този начин еволюционно целесъобразното поведение на системите от битие (мултиплициране на постиженията в организацията на системи от битие в пространството, заето от еволюционно по-първични структури, в сравнение с тези от битие) е ефективно средство за реализиране на тяхната устойчивост. Този ефект се постига, тъй като всяко следващо еволюционно ниво на средата представлява конкретизацията й по отношение на нов фактор на еволюционно развитие. 5. Връзка между факторите на еволюционно развитие на средата от пранебитие до битие. Основните фактори на еволюционно развитие на пространството са информация, енергия и материя - основни общонаучни категории. Известна е връзката между енергия Е, маса m и скоростна светлината с, съгласно формулата: (8) Е = m.с2. Според Учителите от „Акаша” „енергията е информация, а информацията е енергия” [Логинова, с.50]. „...Древните признавали и една по-тънка материя, която преминава вече в енергия, и я наричаме етер, а индусите я наричали акаша. Този...елемент е астралът” [Тухолка, с.25]. „Всички частици могат да се превръщат в други... Те могат да се създават от енергия и да 329 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. се превърнат в други частици. Могат да бъдат образувани от енергия и отново да станат енергия” [Бренън, с.37]. „Физиците казват, че основни градивни елементи на материята не съществуват” [Бренън, с.40]. „...Кореновата дума за информация ...е форма. Живеем във „вътрешноформена”...вселена според Ервин Ласло...” [Чопра, с.271,272]. “Енергията е информация в смисъл, че всички химични и електрически заряди могат да се изразят като плюс и минус, положителни и отрицателни, нули и единици” [Чопра, с.270, 271], т.е. енергийният носител може да притежава функцията и на информационен носител. На тази основа може да се предположи, че съществува връзка между информация I и енергия Е: (9) I = Е. в, където в - коефициент или функция на пропорционалност. “Информацията е формата на всичко, тя е потенциал на бъдещата енергия” [Тихоплав (1), с.31]. “..В Тънкия свят протичат главно процеси на информационен обмен” [там]. Утвърждава се представата, че “...торсионните полета или полетата на усукване са носители на информация в Тънкия свят” [Тихоплав (1), с.25]. Според акад. А.Е.Акимов: “Съзнанието и материята на нивото на торсионните полета се оказват неразривни същности” [Тихоплав (1), с.26]. Носителят на информация в “Тънкия сват” според представите на руските физици от началото на 21 век е спиновото или торсионно поле [Тихоплав (1), с.28]. “...Кореновата дума за информация ... е форма. Живеем във ” вътресформирана (informed) вселена според Ервин Ласло...” [Чопра, с.271, 272]. “Квантовите изчисления вече показват, че празното пространство е опаковано в безкрайно количество виртуална енергия, повече енергия на квадратен сантиметър, отколкото вътре в звезда” [Чопра, с.256]. “...Ако енергийното ти ниво не отговаря на важността на това, което знаеш, спокойно можеш да се сбогуваш със знанието си – то никога няма да стане достъпно за теб” [Кастанеда, с.129]. „Когато количеството на енергия достигне определено „критично” равнище се преминава към ново качество на енергията” [Коларов, с.22]. Информационните изменения пораждат енергийни изменения, а те – изменения на материалната структура. На основата на аналогичен принцип на взаимовръзка между еволюционните фактори може да се предположи, че съществува аналитична връзка между пространство S и информация I: (10) S = I. a, където a - коефициент или функция на пропорционалност. Извод (10) се подкрепя от заключението,че “...телата раждат поле, полето управлява движението и поведението на телата” [Тихоплав (1), с.55]. От (10) следва, че в конкретен момент от съществуването на система, обхващаща пространство S = const, при a = const, то I = const. Това означава, че конкретизирането в определен аспект на информация, свързана със разглежданата система, поражда обобщаване на информацията за същата система по отношение на други аспекти. Съответно принципът на Бор гласи: “получаването на информация за някои физически величини, описващи микрообект в даден експеримент, неизбежно е свързано със загуба на информация за други величини, допълнителни към дадените” [Тихоплав (1), с.60]. На принципа на връзката в равенство (8) (енергията е функция на два фактора, единият от които - m формира еволюционна приемственост, а другият - с обслужва хомеостазата) следва, че а и в изразяват функции от други (хомеостазни) фактори. В частност, ако тези фактори са константи, то също а и в са коефициенти, както с. От (8), (9) и (10) следва, че: (11) S = a. в . с2. m. 330 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Следователно пространството, в което се разполага конкретен вид среда, е функция на масата на тази среда и зависи от множество константи, които характеризират нейните свойства. Чрез усукване на пространството “от абсолютното “Нищо” се раждат първичните торсионни полета...елементарни пространствено-времеви вихри с дясно и ляво въртене, пренасящи не енергия, а информация” [Тихоплав (1), с.83]. От (10) и (11) следва, че формираната, посредством усукване на пространството, информация е: (12) I = в . с2. m. Следователно информацията, формирана в резултат от усукване на пространството е функция на свойствата му и зависи от количеството на средата, която изпълва това пространство. Свойствата и количеството на средата, която формира определено пространство се определят от нивото на организация на тази среда. От тук се налага извода, че информацията се определя от еволюционното ниво на средата, от която се формира. Саи Баба “...е способен да влага информация в електроните и протоните, така че те да се съединяват по определен начин и да съставят различни елементи” [Тихоплав (1), с.87]. Л.Уотсън споделя впечатленията си за този индийски феномен: “...Той превръщаше камъни в сладкиши, цветя - в скъпоценни камъни, въздуха – в свещенна пепел и лекуваше с докосване или от разстояние” [там]. На тази основа от (12) следва, че коефициент в характеризира качествени (еволюционно обусловени) преобразувания. Този извод в съчетание с (9) показва, че информацията и енергията се формират и управляват приоритетно еволюционно различни нива на организация. „В една от демонстрациите на учението си академик Грабовой показва, че може да се създават материали, каквито изобщо няма на Земята. Демонстрира как от един елемент от Таблицата на Менделеев може да се премине към друг, т. е. на практика може да се преобразува един елемент в друг. Тава преобразуване се осъществява на духовна основа” [Тихоплав (2), с.109]. „Всяка по-нисша сфера захранва енергийно по-висшата, това е законът на връзката” [Везнева, с.50]. Ако разгледаме управляващите категории информация, енергия и маса като резултат от концентрацията на пространствата, в които се формира качествено новата среда, то следва, че на определена степен от концентриране на пространството се формира нов управляващ фактор, който доминира над еволюционния си предшественик. Метафорично това означава, че концентрираното пространство формира информация, концентрираната информация формира енергия, а концентрираната енергия формира маса. Основни изводи 1. Разработена е концепция за еволюционно развитие на средата на базата на трансформации във фиксираните установки на всяко еволюционно ниво на нейната организация. 2. Синтезирани са фиксираните установки на средата от пранебитие, небитие и битие. Илюстриран е съвместният еволюционно-хомеостазен ефект от фиксираните им установки. 331 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. 3. Представена е концепция за параметрична връзка между факторите на еволюционно развитие на средата. 4. От водещата роля на еволюционния процес на средата по отношение на всички останали процеси в нея следва, че неравновесието на процеси по ранг [Ламбаджиев, с.103-106] се предава по посока от по-висок (еволюционно мащабно значим за средата) към по-нисък (значим за хомеостаза на конкретна система от средата) ранг. 5. От извод 4 следва, че равновесието на процеси от по-висок ранг е предпоставка за уравновесяване на процеси от по-нисък ранг. 6. Незатихването на процесите на уравновесяване на хомеостаза в средата е признак, че към тях периодично се добавят еволюционни процеси от по-висок ранг. 7. От изводи 5 и 6 следва, че цикличните еволюционни процеси в пранебитие пораждат процеси на индивидуално развитие на нови системи от небитие, които предизвикват нови хомеостазни процеси в битие. 8. Качеството на информацията се определя от качеството (нивото на организация) на средата, която я формира. 9. Енергията и информацията са формирани приоритетно от различни нива на организация на средата. Литература 1. Бренън Б.А. Ръце от светлина, Кибеа, С., 2000. 2. Везнева М. По спиралата на еволюцията, Откровение, С., 1995. 3. Кастанеда К. Изкуството на сънуването, Петрум Ко, С., 1995 4. Коларов Н. Многоизмерен скок в края на времето, Аратрон, С., 2004. 5. Ламбаджиев Г. Установката – обща концепция и формализация, Изследовател, т.1, 2001. 6. Леви-Строс К. Первобытное мышление, Республика, М., 1994. 7. Логинова Е., Зарев В. Пътят на светлината, Колелото на съдбата, 2.Дуло, С.(1990-2000). 8. Манев И. Пространственна и материальна ли мысль, Философия и культура, № 3, 2009. 9. Тихоплав В., Тихоплав Т.(1) Физика на вярата, “Данграфик”, Варна, 2005. 10. Тихоплав В., Тихоплав Т.(2) Учението на Грабовой, НСМ Медиа, С., 2005. 11. Тухолка С. Окултна енциклопедия, редакция „6 плюс”, С., 1991. 12. Чопра Д. Живот след живота. Тежестта на доказателствата, ИК Бард, С.,2007. Фундаментални нива на организация на средата проф. д-р Георги Ламбаджиев e-mail: [email protected] 332 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Съществуват минимум 6 фундаментални нива на организация на средата. Първичните духове и Първичните богове са резултат от самоорганизацията на средата и са средство за ускоряване на нейното развитие. Ключови думи: среда, организация, нива, духове, богове, развитие, парадигми. Въведение Целта на статията е да се представи концепция за основните различия между фундаментални нива на организация на средата. За целта е използвана аналогия между фундаменталните етапи на развитие на човешката цивилизация и съответните етапи на организация на средата. Аналогията се основава на парадигмата, че етапите на развитие на земната цивилизация са моделирани по образа на фундаменталните нива на организация на средата. По този начин в началото на индивидуалното си развитие земната цивилизация повтаря накратко предисторията на средата, в която съществува. В резултат на това еволюцията на земната цивилизация чрез своята приемственост по отношение на еволюцията на средата се проявява като екологично целесъобразен процес. Закодирането на този еволюционен процес в развитието на цивилизацията е познавателно целесъобразен акт. Според Свами Дев Мурти: „Цялата Вселена е съставена от две вещества – Акаша (етер) и Прана (енергия). [...] Акаша ...е нещо толкова фино, че не може да бъде възприето чрез сетивата. Тя може да бъде възприета само когато стане гъста, груба. В началото на творението е имало само Акаша. В края на цикъла твърдите тела, течностите и газовете ще се разтворят отново в Акаша и при новият цикъл на творението отново ще произлязат от Акаша. [...] При началото и края на цикъла на творението всички сили, които действат в тази вселена, се разтварят обратно в Прана. Акаша е статична енергия, докато Прана е динамична енергия... В резултат на Пранаяма статичната и динамичната енергия се разтварят в Себето. [...] Индивидуалното Себе потъва във върховното Себе...” [Атанасов, с.113,114]. В това описание са представени няколко нива на организация на средата, които са свързани с циклични процеси на формиране, развитие и разграждане, т.е. притежават признаците на индивидуално развитие, което е присъщо на всяка известна ни веществена система. Накратко казано: на всички нива на организация на средата историята повтаря предисторията си. Ето защо като знаем в някаква степен историята бихме могли да реставрираме (чрез обратна трансформация) в най-общ вид предисторията (табл.1). Парадигми в подкрепа на концепцията за фундаментални нива на средата Парадигми за приемственост 1. Законът за “Огледалния свят”: “... всяко от различните нива на сътворението има точно свое копие както над себе си, така и под себе си. […] Това означава, че преди да е създадено нещо в нашия физически свят, то е било вече създадено в Духовния свят и е очаквало 333 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. подходящо време, за да се появи” [Илиева, с.250]. “...Това, което се намира долу, е аналогично на това, което е горе” [там, с.281]. 2. “Всички ние сме огледала за другите и трябва да се научим да виждаме себе си в отражението на останалите. Това се нарича огледало на взаимоотношенията” [Чопра, с.154]. “Чрез признаването, че можем да видим себе си в другите, всяка връзка се превръща в инструмент за еволюиране на съзнанието ни. […] ...Когато се чувствате привлечени от някого, се запитайте какво у него ви е привлякло. […] ...Това качество процъвтява и у вас” [Чопра, с.155]. 3. “Всяко нещо, което напуска хармонията, е обречено на гибел” [там, с.313]. 4. “Закон за пътя на хармонията от по-малкото към по-голямото” [там, с.314]. 5. “Закон за хармонията, управляваща цялата Вселена” [там, с.316]. 6. “...Няма преграда между вас и цялата вселена. Знайте, че сте едно с цялото чудо и красота на времето и пространството” [Дейвис, с.285]. 7. „...Физическите ни закони са частен случай на общите закони, които управляват цялата Вселена” [Бренън, с.144]. 8. „Божественият закон за единосъщието” [Илиева, с.252]. 9. „Учените приемат Отвъдността като фрактална” [Нанев, с.242]. 10. “Божественият закон за единството – единство във всичко. [...] Единият да се изразява чрез многото, един от всички и за всички.” [Илиева, с.252]. 11. “Закон за дихармонията – “Това, което Бог е предвидил за теб, рано или късно ще се случи” [там, с.255]. 12. “Истинската сила идва отвътре и има по-скоро духовна, отколкото материална основа” [Чопра, с.164]. 13. Съществува сходство, приемственост и взаимно проникване между битие и небитие. Парадигми за развитие 1. „Всичко най-напред се създава горе в по-фините енергийни зони, след това се реализира на Земята във физически план” [Илиева, с.93]. 2. “Закон за оцеляването и приспособяването чрез подбор и развитие” [там, с.275]. 3. “Закон за развитие от по-простото към по-сложното като непрекъснат процес на усъвършенстване” [там, с.276]. 4. “Закон за развитие на световете във Вселената” [там, с.276, 277]. 5. “Закон за непрекъсната промяна във Вселената – всичко се променя и всички неща са преходни” [там, с.276, 277]. 6. “Закон за движението във Вселената – всички неща са в движение” [там, с.276]. 7. “Закон за промените” [там, с. 277]. 8. “Закон за динамиката и вечното движение на световете” [Илиева, с.276]. 9. “Закон за движението и порядъка на вселенските структури” [там, с.276]. 10. „…Съществува подобие на структури, а не на форми или на проявления” [Богданович, с.302]. 11. “Закон за съхранение на енергията и преминаването й от едно състояние в друго чрез промяна на вибрациите” [Илиева, с.279]. 12. “Закон за отрицание на отрицанието” [там, с.316]. 13. “...Всичко в живота е в процес на пресътворяване” [там, с.317]. 14. “Закон за всеобщата еволюция” [Илиева, с.282]. Всяка структура от средата се развива. 15. “Закон за природата” [там, с.284]. 16. “Единственото предназначение и цел на душата е еволюция” [там, с.284]. 334 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. 17. “Закон за действието на ума” [там, с.293]. 18. “Дхарма означава цел на живота” [Илиева, с.256]. 19. Законът “Във вселената не съществуват случайности и съвпадения” [Илиева, с.276]. 20. “Закон за превръщане на количествените изменения в качествени и качествените в количествени” [Илиева, с.277]. Математическото моделиране на Големия взрив, формирал вселената ни, показва, че ако броят на остатъчните (неанихилирали) частици след взрива е бил малко по-голям от 10 80, то поради гравитационните сили новата структура би се разпаднала (под формата на черна дупка), а ако е бил малко по-малък от 1080, то вселената би се разширила толкова бързо, че галактиките не биха могли да се формират [Чопра, с.105, 106]. Изследванията ми в областта на еволюцията на технически средства ми дава основание да обобщя, че в мястото на контакт между системи, в което те най-интензивно си взаимодействат при функционирането им, възникват предпоставки за развитие (еволюция) на система, която обединява взаимодействащите си системи. Парадигми за уравновесяване 1. “Закон за голямото равновесие, създаващ дисциплина” [Илиева, с.251]. 2. “Закон за любовта и единството на всички същества” [там, с.258]. 3. “Има достатъчно и в изобилие от всичко във Вселената” [там, с.258]. 4. “Закон за абсолютната правда и хармония при взаимодействието между различните сили” [там, с.261]. 5. “Закон управляващ световното поле на съзнанието” [там, с.264]. 6. “Закон за единението на всички вероучения (духовни пътища), възникнали на майката Земя в единно семейство” [там, с.286]. 7. “Каквото се дава, това се връща” [там, с.267]. 8. “...Психоанализата показва, че никога не можем да постигнем онова, което желаем, чрез потискане. Потискането винаги се завръща в чудовищна форма” [Мур, с.174]. 9. “Закон за компенсацията” [Илиева, с.268]. 10. “Закон за задоволяване на нуждите от универсалната субстанция...” [там, с.269]. 11. “Закон за жаждата за живот и инстинкта за самосъхранение” [там, с.274]. 12. “Закон за самосъхранението” [там, с.275]. 13. “Закон за голямото равновесие” [там, с.275]. 14. “Подобното привлича подобно” [там, с.303]. 15. „...Подобното е това, което отчасти има в себе си тъждественото” [Платон, с.62]. 16. “Закон за полярността във Вселената” [там, с.316]. 17. “Закон за действието и противодействието” [там, с.280]. Едноименните заряди се отблъскват. Еднопосочните токове се привличат. Паралелно протичащите електрони, които си обменят фотон се отблъскват [Капра, с.194]. Установено е, че преди да се родят близнаците или са привързани един към друг, или са в непрекъсната борба по между си за лидерство. Съответно: градивните елементи на средата или са твърдо (ограничено) свързани по между си или се конкурират. 18. “...Крайната цел на всички цели е някакво осъществяване на духовно ниво, което наричаме щастие, радост или любов” [Чопра, с.77]. 19. “Божественият закон за реда – божественият ред във всичко” [Илиева, с.251]. 20. Всяка система може да съществува като индивидуалност, защото притежава система за регулиране. Парадигми за религия 335 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. 1. “През септември 1992 г. в Чикаго се състоя Форум на световните религии. Около хиляда представители от триста вероизповедания стигнаха до извода за единния корен на всички религии, а това лишава от основания всякакви противоречия на религиозна почва” [Тихоплав (1), с.67]. 2. “Всички религии всъщност са терапия за страданията и разстройствата на Душата” [Тайната на..., с.62]. 3. „...Всяка една от известните ни религии възниква в съответното време в процеса на еволюция на човешкото общество, за да реши определени и специфични за конкретна човешка общност космически и земни задачи” [Томов, с.123]. 4. Вярата е безкритично възприемане на истини. [...] Религиозното съзнание ограничава разума с твърди рамки” [Лазарев, с.458]. 5. „Всички велики Учения, всички религии, всички философии са изхождали от единен източник . [...] Винаги във всички времена се давало на света тази част от Истината, която човечеството можело да възприеме” [Стульгинскис, с.102]. 6. „...Бог се открива на различните религии чрез своите различни лица, тоест различните религии имат достъп до различните лица на Бога” [Томов, с.130]. 7. „Всички религии, родени на Запад, в частност произтичащи от юдаизма, са били религии на бедните хора. Техните пророци са били необразовани. Исус не е бил образован, Мохамед не е бил образован, Монсей не е бил образован. [...] Буда, Махавира, Кришна, те са говорили в едно твърде богато общество. [...] Сега Западът е богат, а Изтокът беден. Тогава Западът бил беден, а Изтокът богат” [Ошо (1), с.124,125]. 8. „Науката и религията се срещат в задълбочената психология. [...]...Методът на задълбочената психология е метод на науката” [Ошо (2), с.85]. „Науката се нуждае от обективни, повторими експерименти. [...] Религията... не се занимава с доказване на фактите; по-скоро се интересува от достигането до тяхното индивидуално изживяване” [Ошо (2), с.86]. „Затова науката и религията в действителност не могат да се срещнат, защото подходите им са различни” [Ошо (2), с.87]. 9. „Историята на науката познава много примери, когато изтъкнати световни учени са били вярващи. Това са Нютон, Планк, Максуел, Фарадей, Айнщайн и много други. Разбира се, те не са били църковно набожни, а са имали своя представа за „висшите сили”...” [Тихоплав (3), с.17]. 10. Последователно възникналите религии проявяват противоположно отношение към жените: индуизмът негативно (монасите са само мъже), християнството позитивно, мюсюлманството негативно (не допуска жените в джамията), комунизмът позитивно. 11. Божествените закони са приложими за безконфликтни или за слабо конфликтни общества. Парадигми за Дух 1. “Закон за единството във Вселената. Свръхдуша – духовна субстанция, наречена Бог – творец на духовното битие във Вселената” [Илиева, с.252]. 2. “Закон за битието на великия дух на благодатта” [там, с.262]. 3. “Хармония на всичко с духовната субстанция, Вселенската Свъхдуша, с цялото” [там, с.271]. 4. “Закон за единната духовна същност и взаимодействието между душите” [там, с.287]. 5. “Закон за трансмутацията на духа. [...] Трансмутацията представлява процес на непрекъснато прераждане на духа...” [там, с.288,289]. 336 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. 6. “...Безтелесната (напуснала тялото) душа може да се разглежда като дух. [...]Но Духът (обърнете внимание на главната буква!) е онова, което можем да определим като “върховна душа” или онова, което Плотин нарича “световна душа”. Можем да го наречем Бог. То представлява нещо цялостно, непрекъснато и постоянно, което се проявява навсякъде като създание, обединяващо нашите души в споделено разбиране, “виждане” и опит. [...] Това е субстанцията, от която са възникнали нашите души. И към която накрая ще се върнат, постигайки върховно просветление” [Дейвис, с. 45]. 7. “Самият Висш Аз по някои данни обитава 6-D пространството, докато душите 4-D. По този начин централният двупосочен канал КА всъщност представлява интерфейс между различни измерения, свързващ разхвърляните в пространството множество Аз на индивида, и които след окончателното му отваряне осигурява стабилна интегрираност на матричните комуникации” [Коларов, с.264]. Ако битие се характеризира с 3-D измерение, небитие с 4-D, пранебитие с 5-D, а прапранебитие с 6-D измерение, то съгласно цитираната представа Висшият Аз е позициониран в прапранебитие. От табл.1 следва, че в прапранебитие се формират Първичните духове, т.е. съществува корелация между изводите. Парадигми за душата 1. Душата в интерес на ускоряване на еволюция на Духа може да се разделя на две или три структури, които се прераждат в различни бебета [Илиева, с.180]. 2. “В човешкото тяло има около 250 различни вида клетки – от сферични, прости мастни клетки, до разклонените нервни клетки” [Чопра, с.53]. Многообразието им може да се разглежда като аналог на разнообразните форми на проявления на душата: от сферична до разклонени структури. 3. “...Принцип за извисяване, известен като МЕР-КА-БА. МЕР би трябвало да означава земния (женски) аспект, съединен чрез енергийната система КА” [Коларов, с.266]. Перифразиран принципът МЕР-КА-БА може да се запише като последователност от еволюционни нива на среди: битие-небитие-пранебитие. В друг аспект същият принцип изразява връзката между основни подсистеми на душата на човека: МА-КА-БА. Всяка от тези интерпретации се основава на принципа за структурна приемственост в процеса на еволюционно развитие на обекти. Парадигми за Бог 1. “Бог е процес на непрекъснато сътворяване” [Илиева, с.245]. 2. “Бог се изявява чрез всеки от нас” [там, с.248]. “Ние сме Бог и Бог е във всеки от нас” [там, с.252]. 3. “Бог е ТВОРЕЦЪТ на целия свят. [...]Той твори по механизма на взаимосвързаните системи” [Енев, с.34]. 4. “...Той е динамичен бог, който се променя и развива непрекъснато” [там, с.35]. 5. “Богът е една АБСТРАКЦИЯ. Той е абстрахиран от конкретните му форми и прояви. От друга страна обаче Богът е конкретен Бог” [там, с.36]. Парадигми (закони) за информация във финия свят (на акад. Григорий Петрович Грабовой) [Тихоплав (2), с.166] 337 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. 1. Първи закон (за запазване на информацията): Сумарното количество информация и ентропия на конкретно състояние на пространството или на съответната област от него, възникващо в резултат на какъвто и да и било процес е постоянно. 2. Втори закон: общият обем на информация се състои от информация на материята, информация на съзнанието и информация на външната среда. 3. Трети закон: всеки обект на информация, след като има качествата независимост и нерушимост, е свързан с информационни връзки с други обекти на информация. 4. Четвърти закон: всеки новосъздаден обект на информация има локален характер. 5. Пети закон: всеки новосъздаден информационен обект е отдалечен на равно разстояние от всички други структури. 6. Шести закон: във всяка информация съществува сегмент на друга информация. Идентифициране на фундаментални нива на организация на средата Идентификацията е осъществена концептуално на базата на сравнителен анализ между етапите на развитие на човешката цивилизация като “самоорганизираща се система” и техните аналози в духовни измерения (табл.1). Циклите са разграничени като верига от етапи на синтез (еволюция) – начална фаза и регрес (частична реконструкция) – финална фаза. Неравномерността на процесите на синтез и регрес в пространството определя възможността в различни точки от пространството (средата) да протичат процеси, които принадлежат към различни нива на организация. Това означава, че едновременно съществува елементарна среда, Първични духове, Първични богове, Абсолютни богове и т.н. в различни области на средата, така както в началото на 21 век на Земята съществуват форми на съществуване на хора, присъщи на първобитния човек, робовладелското общество, феодализма, капитализма и социализма. Комуникацията между хората е средство за ускоряване развитието на формите на обществената им организация. Този процес усъвършенства не само взаимовръзките между хората, но и взаимовръзките в тях. И обратното: локалното развитие на личността се мултиплицира като ценност за обществото. По аналогичен начин техническият прогрес се развива двупосочно: чрез комбиниране на разработените технически средства и чрез усъвършенстване на тези средства. „Душата еволюира „плавно” в отделните етапи от процеса на еволюцията и „скокообразно” (качествено) от поредния етап към следващия [Томов, с.27]. Тази неравномерност на еволюцията на душата на човека е признак за стъпална структура на организацията на средата. „...Философията се движи от нещата, такива каквито са сами по себе си, към техните значения” [Кастанеда, с. 58,59]. Познанието повтаря предисторията на събитията: от единичното към общото. Табл.1. Сравнение между характеристики на фундаментални нива на организация (оригинал) на средата и етапи на развитие (модел) на човешка цивилизация 338 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. № № Оригинал Модел Дивачество. Примитивен етап на съществуване на човека, в който той не е могъл да се разграничи от обкръжаващата го среда, тъй като е притежавал силна полева връзка с обекти от тази среда. Племенен етап. Първобитните хора са се обединявали в племена с различни традиции. Тези племена са достатъчно отдалечени едни от други за да не възниква необходимост от конфликт между тях. Етап на междуплеменни конфликти. Конфликтите възникват преди всичко като борба за завладяване на жизнено важен район. Етап на междуплеменни съюзи. Обединяване на две или повече племена в съюз с общ вожд. Възникват множество племенни съюзи с различна степен на устойчивост и периодично прегрупиране. Вождът има функцията на шаман. Действията му се отъждествява с поведението на духове, в които хората вярват. Етап на конфликти между междуплеменни съюзи. Борбата за жизнено важни територии изостря конфликтите между междуплеменни съюзи. Конкуренцията стимулира тяхното развитие и усъвършенства техническите средства за постигане на победа. Формиране на държава (кралство, царство). 339 Прапрапрапранебитие (4РNВ): 1 финална фаза. 1 Елементарна среда: еднородна, изотропно, привидно празно пространство. 2 Прапрапранебитие (3РNВ): начална фаза. Елементарна среда, която е поляризирана в резултат на самопроизволни флуктуации. Тя включва структури с приоритетно дясно и с приоритетно ляво ориентирани вихри. Прапрапранебитие (3РNВ): финална фаза. Конкурентна поляризирана елементарна среда. В нея възникват конфликти между отделни вихри и между групи от вихри с различна ориентация. Прапранебитие (2РNВ): начална фаза. Обединяване на две или повече групи от вихри в обща система, която представлява прототип на Първичен дух. Възникват множество прототипи на Първични духове в конкурентната елементарна среда. 3 4 5 6 Прапранебитие (2РNВ): финална фаза. Борбата за власт на определен регион изостря конфликтите между Първични духове и стимулира тяхното фрактално разрастване. Същевременно се стимулира усъвършенстването на градивните елементи, от които са изградени тези духове. Пранебитие (2РNВ): начална фаза. ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Група първични духове, обединени в система, формират структурата на Първичния бог. В различни области на средата в различни моменти възникват независими един от друг Първични богове. На микро ниво на еволюция на средата от елементите на Първичния дух възниква космическата душа БА. Всяка душа БА обединява в структурата си противоположните по функция души МА и ТА, така както структурата на Първичния дух обединява в себе си противоположно ориентирани вихри [Ламбаджиев (1), (2),(3)]. Небитие (NВ): финална фаза. Борба за териториално могъщество между Първични богове. Разминаване и взаимно проникване на границите на областите на тяхното господство. Същевременно между различни космически души БА възникват локални конфликти. Небитие (NВ): начална фаза. Формиране на съюзи между Първични богове за да се разшири областта на тяхното господство. Обединяване на космически души БА в групи. Формиране на мрежа от взаимосвързани космически души. Небитие (NВ): финална фаза. Конфликти между съюзи от Първични богове за да се преразпределят сферите им на господство. Конфликти и разграничаване между групи космически души БА поради различие на интереси. Битие (NВ): Множество племенни съюзи и племена се обединяват в държава с общ вожд. Неговата функция се отъждествява с тази на главния бог на утвърдената в региона религия. На микро ниво на еволюция на държавността възникват качествено нови дейности и технически средства за повишаване на тяхната ефективност. 7 8 9 10 Междудържавни конфликти. Борба за територии (империи) и икономическо могъщество поражда войни между държави. Възникват и междурелигиозни конфликти. Взаимно се пресичат и размиват границите на области с приоритетно изповядвани религии. Възникват конфликти на интереси между длъжности в държавата. Формиране на междудържавни икономически съюзи и междудържавни военни блокове. Целта е разширяване на икономическо, военно и политическо господство на група държави. Либерализиране на отношението към особеностите на личността и способността й да участва в различни групи по интереси. Конфликти между междудържавни съюзи или между междудържавни военни блокове. Целта е преразпределяне на области на влияние. Конфликти и разграничаване между религиозни, политически, етнически, спортни и други общности. Цивилизация с единно планетарно 340 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. начална фаза. Възникват области от битиета в средата, принадлежаща на конкретно небитие. Боговете от това небитие формират обединение, възприемано от човека като Абсолютен бог. На микроеволюционно ниво космическата душа БА последователно формира множество индивидуални души КА и ги присъединява към структурата си. Възниква вещественото тяло на хуманоид като средство за ускорено развитие на КА. Цикличното удължаване на структурата на БА и КА повтаря в адаптиран вид цикличното удължаване на структурата на Първичния дух. управление. Планетарното управление обхваща държави и групи от държави. На микроеволюционно ниво се обединяват религии с науката в обща познавателна доктрина. Личността възстановява, присъщите й за периода на дивачеството, духовни връзки и духовни свойства. Основни изводи 1. Разработена е концепция (парадигма) за наличие на минимум 6 фундаментални нива на организация на средата и са сравнени със съответните социални етапи на организация от първобитния човек до планетарна цивилизация. 2. От извод 1 следва, че развитието на цивилизацията повтаря (адаптирано в съответствие с условията й) процеса на развитие (еволюция) на средата. 3. От изводи 1 и 2 следва, че еволюцията на повишаване на степента на организация на средата протича едновременно във всичките й нива като фрактален процес. 4. От основната парадигма (извод 1) следва, че Първичните духове и Първичните богове са резултат от самоорганизацията на елементарната среда и са средства за ускоряване на еволюцията на нейната организация. 5. От извод 4 следва, че Първичните духове и Първичните богове развиват своята структура чрез еволюция на градивните й елементи в процеса на организация на средата. 6. От извод 5 следва, че духове и богове от всички нива на организация представляват система от относително самостоятелно съществуващи елементи. 7. От изводи 3 и 6 следва, че еволюцията на душите намалява ентропията на духовете, а еволюцията на духовете намалява ентропията на боговете, които изграждат. 8. От извод 7 следва, че душите частично намаляват ентропията си чрез тялото на човека, с който са свързани, а това тяло намалява частично ентропията си чрез техническите средства (машини, инструменти, технологии), които го обслужват. 9. От извод 8 следва, че от цялата система от структури, които изграждат средата най-бързо еволюират техническите средства. Те имат най-голям принос в развитието на организацията на средата. Циклично човекът се дистанцира от управлението на техническите средства, предоставяйки им все по-голяма степен на автономност. Това ускорява тяхното развитие и увеличава приносът им в организацията на средата. Литература 341 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. 1. Атанасов Н. Хималайската йога на Свами Дев Мурти, ЕТ „Владимир Въжаров”, С., 2009. 2. Богданович В. И. Психокоррекция в повседневной жизни, Респекс, Санкт – Петербург, 1993. 3. Бренън Б. А. Ръце от светлина, Кибеа, С., 2000. 4. Дейвис Б. Душата път към вечността, Кронос, С., 2006. 5. Енев Н. Науката за Бога и неговите съвременни изисквания, Ателие, С., 2003. 6. Илиева М. Позволете да ви разкажа, Изд. Божич, Бургас, 2007. 7. Капра Ф. Дао физики, Орис, Санкт-Петерберг, 1997. 8. Кастанеда К. Пътят на силата, 2. Обяснения, Екстрем, С., 1998. 9. Коларов Н. Многоизмерен скок в края на времето, Аратрон, С., 2004. 10. Лазарев С. Н. Диагностика на кармата, т. 1,2, Гуторанов, ловеч, 1996. 12. Ламбаджиев (1) Душите БА и КА, Изследовател, №6, 2009. 11. Ламбаджиев (2 ) Душите МА и ТА, Изследовател, №6, 2009. 12. Ламбаджиев (3) Психическият вихър, Изследовател, № 6, 2009. 13. Мур Т. Грижа за душата, Аратрон, С., 1998. 14. Нанев Х. Бъдете в този свят, но не от този свят, Свръхфеноменът Слава Сервюкова, Пловдив, 2005. 15. Ошо (1) Книга на тайните, т.1, Одисей, С., 1992. 16. Ошо (2) Книга на тайните, т.4, Одисей, С., 1994. 17. Платон. Диалози, Наука и изкуство, С., 1990. 18. Стульгинскис С.А. Космические легенды Востока, Сфера, М., 1992. 19. Тайната на златното цвете, Евразия-Абагар, Плевен, 1993. 20. Тихоплав В., Тихоплав Т. (1) Великият преход, НСМ Медиа, С., 2005. 21. Тихоплав В., Тихоплав Т. (2) Учението на Грабовой, НСМ Медиа, С., 2005. 22. Тихоплав В., Тихоплав Т. (3) Физика на вярата, Данграфик, Варна, 2005. 23. Томов В. „Тангра” – знак на българите, ЗИМЕК – 99, С., (1999). 24. Чопра Д. Спонтанното удоволетворяване на желанията, БАРД, С., 2004. Концептуални модели на еволюционното развитие на средата от небитие към битие проф. д-р Георги Ламбаджиев e-mail: [email protected] Енергообменът между битие и небитие се реализира чрез поле. Ключови думи: битие, небитие, еволюция, модели, електрически модел. Въведение Целта на статията е да се представят концептуални модели на еволюционното развитие на средата от небитие към битие. Тези модели са необходими за да обяснят в първо приближение причините за типичното вътрешноприсъщо поведение на човешката душа през периода на нейното индивидуално развитие, съставено от множество прераждания. Древноиндийският епос изобилства с разкази за превъплащения от различен ранг. В Библията думата “Расит” се тълкува в новото й значение като Принцип, а не като Начало [Блаватска (1), с.54], т. е. “Началото бе словото” може да се интерпретира като 342 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. “Принципът (или законът на еволюционно развитие) се е проявил чрез информацията (“словото”)”. Според началото на “Битие” еволюционното развитие протича в следната последователност: нощ – вода – дихание – светлина – слово. Окултиската версия продължава тази версия, като след “слово” възниква: “феноменална светлина – небесен свят и човек – физически свят и човек” [Блаватска (2), с.281]. Съответно: „Където и да спрете в астралния свят, вие ще откриете, че се намирате някъде” [Денинг]. Всяка точка от небитие е индивидуална и уникална, така както индивидуални и уникални са спецификите на еволюционните й етапи. Цикличността им в частност се изобразява със завитите рога на овена – символ на древноегипетския бог на слънцето Амон – източник светлина, енергия и еволюционно развитие. Символите за етапи от еволюционно развитие на средата са естетизирани. Те изразяват вътрешната хармония на относително устойчивите връзки на формираната система. Например в областта на музиката, литературата, изкуството и на промишления дизайн преходът от една към друга хармония е относително скокообразен процес. Теоретичен модел Теоретичният модел на еволюционното развитие на средата, изграждащо прабитие, небитие и битие (етапи от нейното развитие) се основава на парадигмата, че законите на развитие на управляващите параметри на средата и на взаимовръзките на тази среда се различават съществено (фиг.1). Траекторията на еволюционно развитие на конкретен управляващ параметър изменя ъгъла на наклона си спрямо оста на конусната повърхннина 1 на еволюционното развитие. Това означава, че при определени етапи на развитие е възможно техните тенденции да са еднопосочни (например при главен управляващ параметър на еволюционно развитие на средата) или перпендикулярни една към друга (при изчезването на ролята на този фактор в конкретен еволюционен етап): “...Супраменталът не разбърква законите, а минава над тях (или чрез тях) на степен, на която те вече не съществуват...” [Сатпрем, с.235]. В частност насочеността на развитие на конкретен управляващ параметър може да се противопоставя на тенденцията на развитие на средата. Разклоняването на схемата на взаимовръзките има характер на фрактал. По този начин се постига многообразие на вариантите на участие на различни управляващи параметри в системно единство, т. е. създава се предпоставка за формиране на специфичен закон, на който се подчиняват процесите в различни еволюционни нива на средата (пранебитие, небитие, битие и т. н.). Това означава, че еволюционната приемственост в развитието на средата протича в различна степен и с различна динамика за различни управляващи я параметри. “В древноиндийския епос “Рамаяна” се казва: “На всеки косъм от тялото на Рама се намират множество светове – такива, като нашия” [Дегтяревя, с.31]. Съответно фракталната структура на взаимовръзките между пространства от битиета в пространството от небитие е неявно изразена във веществената среда, тъй като отразява по-високо (надсистемно) ниво на организация. Ето защо знанието за тази структура е подсъзнателно закодирано в човешката мисъл. Разпределението на семантичните структури от евристики (препоръки за търсене на решение) [Ламбаджиев (1), (2)] може да се разглежда като проекция на разпределението на видове битиета в небитие. В древната китайска “Книга на планините и моретата” пише: “И има там дърво, наречено Високото Дърво. То е стотици ли високо, ала няма клони. Само горе на върха има девет чвора, а долу девет израстъка”. “Като дръпнеш кората на Високото Дърво, тя се отделя и прилича на 343 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. кожата на нашарена на ивици змия”. Високото Дърво служело като стълба, по която боговете се качват на небето или се спускат на земята [Кюнстлер, с.81]. Фиг.1. Пространствена схема на връзки на приемственост, формирани в процеса на еволюционно развитие на управляващите параметри от ниво небитие (NB) към ниво битие (B): 1. Конусната повърхнина на еволюционно развитие на управляващите параметри. 2. Основен клон на еволюционно развитие на конкретен управляващ параметър, описващ конусна повърхнина 1. 3. Разклонение на клон 2. 4. Вторично разклонение на клон 2. Тези сведения могат да се разглеждат като метафорично описание на канал за информационна връзка между битие и небитие (небето), който канал включва в началото и в края си 9 стъпала (разклонения). Съществува в някаква степен сходство между това описание и изображението на фиг.1. Всяко разклонение, изобразено на фиг.1 е процес, подчинен на доминиращ управляващ параметър (притежаващ минимална ентропия по отношение на останалите управляващи параметри) на развитие на средата. В процеса на еволюционно развитие на средата от пранебитие през небитие към битие се увеличават управляващите я параметри. По този начин се увеличават ограничителните условия за развитието на средата. Траекторията на еволюционно развитие на средата описва конусната повърхнина на еволюционното й развитие. Тази траектория се развива циклично по спирала на макро ниво: пранебитие (PNB), небитие (NB) и битие (B). На всяко от тези нива развитието протича също под формата на спирала. В древната книга „Дзиан”, създадена 2000 г. пр. Хр. пише: „Нямаше нищо. Само тъмнина изпълваше безпределното Всичко. Не съществуваше време. Нямаше Вселенски разум, защото нямаше същества, които да го вместват. Нямаше нито безмълвие, нито звук, тъй като не съществуваше слух, който да ги възприеме. Нямаше нищо освен вечното дихание, непознаващо дори самото себе си. Само една форма на съществуване – безпределна, безкрайна и безпричинна, се простираше в сън, лишен от сънища. Животът несъзнателно пулсираше във вселенското пространство” [Тихоплав, с.77]. Ако еволюционното развитие на управляващите параметри е съпосочно с еволюционното развитие на средата, която управляват, то еволюционните етапи на параметри и среда няма да се различават съществено. В резултат на това законите, които се формират от тяхното взаимодействие, няма да са съществено различни. В частност “Езотеричната наука учи, че всеки звук във видимия свят събужда съответния звук в невидимите сфери и привежда в действие една или друга сила на окултната страна на Природата. Освен това всеки звук съответства на цвят, число (духовна, психическа или 344 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. физическа мощ) и чувство на някакъв план” [Блаватска (3), с.158]. “Чувствата за зрение и слух ... се изострят и стават по-съвършени, отколкото при физическия живот” [Юрин, с.40, 41]. Противоположната тенденция на еволюционно развитие на управляващи параметри (фиг.1) и на управляваната от тях среда е предпоставка за възникване на съществено различие между законите, на които се подчинява развитието на средата на съседни етапи от този процес: пранебитие, небитие, битие. “Висшите форми на света не могат да я сведат изцяло (в абсолютен смисъл) до низшите форми. Това свеждане може да засегне само отделни аспекти на тяхното битие, но не и тяхната цялостна същност” [Палюшев, с.9]. Например “В света на чувствата (или астралния) и в света на мислите (или менталния) чувствата и мислите действат по между си също така, както във физическия свят чувствените неща” [Щайнер, с.27]. В частност “В много индиански наречия няма дума за описване на формата на предметите, а само за охарактеризирането им. [...] Американците отделили като подобни гребените с дръжки, индианците пък се спрели на пластмасовите!” [Маринов, с.7]. Образното мислене (изградено на базата на свойствата на обекта) предшества логическото мислене (изградено върху формата и съдържанието на обекта). Съответно мислите чрез образи от небитие са първични по отношение на мислите чрез логика в битие. За картините на Клод Моне големият критик Клемансо обобщава: “Пренебрегва формата за да следва изплъзващата се хармония”. Множество експерти констатират, че Моне рисува блуждаеща светлина във въздушната среда. Това означава, че импресионизмът наблюдава обектите през среда, която притежава различна пречупваща способност от действителната (размиване на образите). В резултат на това възприятията са ярки и емоционални, подобно на тези, които са описани при преход на душата на човека в астрала. Съответно в местата, където е известно, че постоянно пребивават призраци съществува “нагнетен в атмосферата хлад”, а тъмнината “изглеждаше някакси по-гъста и по-непрогледна” [Уорън, с.162]. “...Градът е обвит със странна тишина” [там, с.163]. Обектите от небитие могат частично да променят свойствата на средата от битие, в която пребивават. Ако формата е определяща характеристика за обект от битие, то свойствата на обекта са определящи го характеристики в небитие. Формата изразява състоянието на устойчивите вътрешни връзки в структурата на обекта. Свойствата характеризират устойчивото отношение на тези обекти към обкръжаващата ги среда, т.е. представлява най-вероятния начин на взаимодействие между обект и среда. Преходът от една към друга среда е преход от типичните характеристики на едната среда към типичните характеристики на другата среда. Съответно отделните клонове на развитие на управляващите параметри (фиг.1) могат да се проявят като съпосочни с тенденцията на развитие на средата в отделни етапи или подетапи от нейното развитие. Това обстоятелство обяснява защо в общия случай се различават аспектите или каналите за акумулиране на енергия в душата и за излъчване (отдаване) на енергия от нея [Ламбаджиев (3)...(7)]. Приемствеността в еволюционните процеси във веществената (битиейната) сфера показва, че малка част от еволюционното множество структурни връзки преминава устойчиво към по-високо ниво на организация, т.е. към ново качество или количество на взаимовръзки. Новите взаимовръзки се формират в подобласт от старите структурни взаимовръзки. Утвърждаването на новите взаимовръзки потиска (ограничава, забавя) развитието на старите взаимовръзки в структурата на системата. Промяната на приоритетните вазаимовръзки променя структурата на закона, на който се подчинява поведението на системата. По този начин той еволюира. В Брахма-сутра ІІІ.2.31. е записано: “Съществува някаква реалност, по-висша от Брахман, защото се споменава за бент, мяра, връзка и разлика” [Ачаря, с.507]. В Чхандогя-упанишада 345 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. VІІІ.4.1. се уточнява, че: “...Аз-ът е бент, опора (или преграда)” [там]. Ачаря заключава, че “...щом като... Брахман има граници, трябва да има нещо друго, по-висше от Брахман, което да е безгранично” [там]. По емпиричен път мексиканските магьосници са стигнали до извода, че пътят към другия свят е преграден от завеса [Кастанеда, с.54]. Един от авторите на Пураните заключава, че “Природата на нещо, което е непостижимо за мисълта, се свежда именно до това, че то е различно от нещата в Природата” [Ачаря, с.286]. С други думи мисълта на човека се подчинява на закономерностите на заобикалящата го природа. Това, което го няма в природата го няма и в мисълта. Според тибетските представи душата на човека в небитие е изградена от пустота, която е израз на състояние на разума. “Пустотата има природа на Светлина, а Светлината има природа на Пустота; Светлината е неделима от Пустотата...” [Басаргина, с.150]. Според митовете на Черна Африка “светът на мъртвите е сякаш обърнато копие на човешкия” [Соколевич, с.223]. Липсата на “преобърнати” представи в човешката мисъл поражда необходимостта от “преграда” между информацията, а също така и между енергията на битие и небитие. Тази информационна преграда не позволява директно да се екстраполира знанието за средата на битие (вещественият свят) в знание за небитие (невеществения свят). В този смисъл теорията за торсионните полета може да бъде ефективна само за описание на етерния слой на аурата на човешкото тяло, съответното ниво на организация от небитие и произтичащите от тях необичайни свойства, проявяващи се в битие. В следващите слоеве на аурата на човека и в по-отдалечените от битие нива на организация от небитие все по-малък е относителният дял на торсионните полета при формиране на техните свойства и затова във все по-малка степен те могат да се използват като познавателно средство за обясняване на явления и процеси, произтичащи от тези нива на организация на небитие. Различието между еволюционно обусловените закони, управляващи средата е предпоставка за възникване на информационна бариера между съседни еволюционни нива на организация. По този начин се гарантира устойчивостта на достигнатото ниво организация. Ускореното развитие на средата, т.е. съкращаването на еволюционните цикли може да се представи като резултат от конусна повърхнина 1 (фиг.1), около която протича процеса на еволюционно развитие. Всеки клон на еволюционно развитие е конусна повърхнина около която по спирала протича конкретен процес на развитие. Всяка спирала се разклонява фрактално. Например делението на клетката протича като лавинообразен процес: “След като сперматозоида проникне в яйцеклетката и ядрата им се съединят, оплодотворената клетка започва да се дели на 2, след това на 4, 8, 16 и така нататък еднакви клетки. Но общият обем не се увеличава, а просто с всяко деление клетката става все по-малка и по-малка. При това [клетките] се делят не произволно, а в определен ред: от началото по меридиана (във височина), след това пак по меридиана, но перпендикулярно на първия, а след това – по ширина. Понататък – в същия ред, в триизмерни плоскости. Делейки се, клетката образува струпване, наречено морула. След това някаква невидима сила започва да раздвижва клетката в страни, стеснявайки я към периферията и по такъв начин образува бластула – зародиш във формата на мехур, стената на която е образувана от един слой клетки, а вътре в кухината е запълнена с течност. След това... клетките се делят не всичките, а избирателно и започват да се преместват, да се сортират по някаква ... схема...” [Юрин, с.335]. Двуаспектният (параметрично-структуиран) принцип на еволюционно развитие на средата в някаква степен представлява аналог на двуфакторният (божествено-природен) принцип на развитие на тази среда: божественият фактор стимулира развитието на природата, а нейното развитие допълнително я усъвършенства. 346 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Електрически модел на енергообмена между битие и небитие Нека да си представим енергопотокът между битие и небитие като електрически ток, протичащ през последователно свързани кондензатор С и резистор R. Кондензаторът в тази схема моделира енергоповедението на небитие, а резисторът – на битие. Известно е, че променливият ток преминава през резистор и кондензатор, а постоянният ток зарежда кондензатора, т.е. не осъществява протичане през него. Това явление, пренесено към енергоканалите между битие и небитие показва, че енергообменът между тях протича като колебателен (взаимообменен) преходен процес. Ако енергопотокът е еднопосочен, той зарежда с енергия само небитие. Известно е, че реалният кондензатор притежава малко по големина омично съпротивление. Съответно небитието включва малки компоненти, които го свързват с битието. Тази теза съответства на съдържанието на химн 129.4. на Ригведа, в който се казва, че “Взирайки се премъдро в сърцето си, поетите напипали струната на битието в не-битието” [Напърт, с.179]. Още по-нагледно в еволюционно-енергиен аспект е посочено в Шримад Бхагаватам, песен І, част І, ІІІ.2. : “Паруша ляга във водата на вселената, от пъпа на тялото Му като от езеро израства лотосовото стебло, а от лотосовия цвят на върха на стеблото се появява Брахма, господарят на всички създатели на вселената” [Бхактиведанта, с.125]. От енергетичен център (символизиран чрез пъпа, тъй като близо до него се намира енергетичния център на човешкото тяло) се формират последователно и циклично различни качествени образувания, включително и Брахма. Метафората илюстрира, че качествено новото е нищожна част от старото. В аналогичен аспект е и информацията, че “по-малко от 2 % от небесните тела са пришълци от други галактики” [От космоса..., с.3]. Според философията на Самкхя всичко – от най-грубата материя до съзнанието, е еволюционен продукт на пракрити. Отвъд пракрити лежи пуруша, т.е. душите, които нямат никакви качества” [Раджа-Йога, с.152]. Следователно лотосовото стебло и Брахма възникват на базата на първични души (пуруша) и представляват частен случай на тяхното развитие, т.е. еволюционно издигнати души. Всички съображения свързани с еволюционния преход към ново качество показват, че както в битиеен, така и в небитиеен аспект качествено новото съставлява нищожна част от цялото. Това обстоятелство ни дава основание в електрическия модел на връзката битиенебитие да разглеждаме омичното съпротивление на електрическия кондензатор като имитационен модел на битиейни характеристики по отношение на капацитета на кондензатора, имитиращ небитиейни характеристики. Установихме, че се различават в общия случай каналите за транспорт на енергия на душата на човека към обекти от битие и към обекти от небитие [Ламбаджиев (5)]. Съответно: различават се енергийните канали за пренос на енергия от небитие към битие и за пренос на енергия от битие към небитие. Ако резисторът се проявява като модел на текущ консуматор на енергия, а кондензаторът – модел на акумулатор на потенциална енергия, то следва, че индуктивността е модел на източник (излъчвател) на енергия. В общия случай енергообменът между обекти от битие и небитие се осъществява полево, както се имитира от симулативния им модел – индуктивност, формираща електромагнитно поле около себе си при протичане на променлив ток през него. Ако токът е постоянен, то индуктивността се трансформира в незначително по стойност активно съпротивление (резистор). 347 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Тъй като променливият ток се проявява като модел на енергообмен между битие и небитие, а постоянният ток като процес на акумулиране на енергия от небитие, то индуктивността се проявява като атрибут на модела, както на битие, така и на небитие. От това следва, че електрическият модел на битие може да се разглежда като бобина с достатъчно голямо по стойност омично съпротивление, а небитие като последователно свързани бобина и кондензатор. Известно е, че в електрическа верига, съставена от последователно свързани резистор, бобина и кондензатор, в която токът и напрежението притежават еднаква фаза, се намира в състояние на напрежителен резонанс. В този случай токът притежава максимална стойност и поражда електромагнитно поле, което се разпространява на големи разстояния. От този модел следва, че при фазово синхронизиране на енергопотоците между битие и небитие възниква максимална пропускателна способност на енергия между тях, която може да се реализира при транспорт на енергия на големи разстояния. !1! От електрическото условие за възникване на напрежителен резонанс (равенство на индуктивното и капацитивното съпротивление) следва, че при строго определена честота на колебания на енергопотока възниква максимална пропускателна способност на енергийните канали, свързващи битие и небитие. Формализация Колкото са по-прости (по-елементарни), по-ограничени по обхват (по-изолирани) свойствата на градивните елементи, от които е изградена една система, толкова са по-сложни връзките между тези елементи в структурата на системата, която те формират, за да се запази непроменена функцията на тази система. Полагаме, че: 1. Свойствата С на елементите на конкретна система се измерват чрез безразмерни стойности от 1 до 10, характеризиращи нарастващото качество на тези стойности за функционирането на системата, 2. Степента на сложност V на система, изразяваща броят на връзките, които формират нейната структура, се оценява по безразмерна скала от стойности от 1 до 10. В природата : “Ако един закон не може да постигне очакваните резултати, тя привежда в действие втори на сцената” [Дънов, с.55]. Намаляването на значението на един закон е в такава степен, че да компенсира степента на нарастване на значението на друг закон, който управлява процесите в средата. Управлението на процесите на средата чрез система от закони е признак, че неравномерното увеличаване на някои от тях поражда съответно намаляване на степента на значимост на други закони. На тази основа постулираме, че: (1) F = C.V, където F – функция на системата, оценена в относителни единици. Функцията F, свойствата C и сложността V на система се проявява по отношение на външната и вътрешната организация на тази система: (2) (3) Fвт = Cвт . Vвт , Fвн = Cвн . Vвн , където Fвт , Fвн – вътрешна (вт) и външна (вн) функция F , 348 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Свт , Свн – вътрешни (вт) и външни (вн) свойства С на системата, Vвт, Vвн – вътрешна (вт) и външна (вн) степен на сложност (взаимосвързаност) V на системата. От (1), (2) и (3) следва, че (4) F = Fвт . Fвн , (5) С = Свт . Свн , (6) V = Vвт . Vвн . От !1!, (4), (5) и (6) следва, че условията за възникване на максимална пропускателна способност на каналите, които свързват битие с небитие са: (7) Fвт = Fвн , (8) Свт = Свн , (9) Vвт = Vвн . Свойствата на конкретна система се определят от управляващите я параметри. Сложността на системата се определя от броя на вътрешните и външните й връзки. На тази основа следва, че качественият скок в развитието на система (еволюцията й) се формира от промяната на свойствата й, а количественият скок (усъвършенстване на структурата й) се определя от усложняването на връзките й. Ето защо в рамките на битие се усложняват взаимовръзките, а в рамките на прехода небитие-битие се променят свойствата на системите. Дискретната структура на битието се изгражда на базата на относително непрекъснати (продължително функциониращи) връзки между градивните й елементи. Това е друг аспект на проява на единство на противоположни по характеристика категории. При условията на екстремални стойности на управляващите параметри: температура, налягане, гравитация, концентрация и други възникват отклонения от известните физически закони, на които се подчиняват процесите при нормални условия за биологично съществуване. Значително по-високата степен на ограничение при функциониране на системите от битие в сравнение със системите от небитие поражда необходимостта от ускорено усложняване на взаимовръзките между структурите, изграждащи битие. Увеличаването на броя на взаимовръзките в системите от битие поражда освобождаване на част от потенциалната им енергия и превръщането й в кинетична енергия. В резултат на това небитието има възможност да акумулира част от кинетичната енергия на битие за да компенсира частично вътрешната си ентропия. “...Физическите закони, които управляват Вселената, се променят радикално в света на елементарните частици. Лъчът светлина в Космоса винаги се движи по права линия и изминава пространството по най-краткия път. Но същия лъч, разбит на фотони (най-малките частици на светлината), не се съобразява със законите на физиката. Единичният фотон, оставен сам, започва внезапно да “мисли”, като си избира най-добрия път към целта – може да се “огъне” и всеки път да е различен, макар условията на преминаване да са едни и същи. Фотонът преди да вземе каквото и да е решение, комуникира с милиарди други фотони, без оглед на това какво разстояние го отделя от тях. Когато по обратен път се събере с тях в един лъч, той се подчинява на физическите закони на цялото. Разглеждайки тези случаи Роджър Пенрос стигнал до извода, че на мястото, където микросветът преминава в макросвят, настъпва блокиране на физическите закони, дори за кратко те прекъсват своето действие. Заедно с това изчезва времето и пространството” [Крачунова, с.5]. За илюстрация на качествения скок в свойствата на средата (системата) при преход от битие в небитие може да сравним някои основни свойства на душата на човека с основни свойства от теорията на Айнщайн за поведение на система при скорост близка до светлинната 349 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. (табл.1). От таблицата следва, че присъщите свойства за небитие могат да се достигнат теоретично при екстремални стойности на основните параметри в битие (в разглеждания пример този параметър е скорост на преместване на обект в пространството). Небитиейните свойства изглеждат абсурдни от битиейна гледна точка. Например духовна същност споделя, че: “Аз живея в цялото пространство и извън него, през цялото време и без него” [Монро (1), с.80]. Преходът от свойства, които са присъщи на небитие към свойства, които са присъщи на битие се осъществява последователно стъпално. Например в Брахма-сутра ІІІ.1.22. е записано, че “[По време на слизането си] душата придобива прилика [с пространството, въздуха и т.н.]; защото това е приемливо” [Ачаря, с.464]. Монро пише, че физическите недъзи на човека изчезват след смъртта му. Колкото по-рано в индивидуалното му развитие е бил придобит този недъг, толкова в по-късен етап от пребиваване на душата му в небитие, този недъг ще изчезне. Например тридесет и пет годишен мъж, който е бил роден със зачатъци на крака, поради използване на лекарството талидомид от майката, във Фокус 23 (ниво на организация от небитие, което е близко до организацията на битие) той все още е деформиран. Обаче на поотдалечено ниво (наречено Фокус 27) от нивото на битие “...той бе посрещнат от майка си и бе цял и в добра форма, какъвто никога през физическия си живот не е бил” [Монро (2), с.214, 215]. Жените (модели на системи от небитие) в процеса на търсене на решение първоначално приоритетно използват дивергентно мислене (разширяване на областта на търсене на решение), а след това използват конвергентно мислене (конкретизация на търсеното решение чрез отстраняване на незадоволителни варианти на решение). Мъжете (модели на системи от битие) в процеса на търсене на решение първоначално използват приоритетно дедуктивно мислене (конкретизация на общовалидни принципи или постановки), а след това, ако резултатът е незадоволителен се опитват да изведат този по-общ принцип индуктивно (обобщавайки известният им опит). Смяната на начина на търсене на решение, използвани от системи, принадлежащи към небитие към системи, принадлежащи към битие, е признак за кардинална промяна на главните управляващи параметри на развитие на средата при прехода от небитие към битие. Съответно от равенства (1)...(6) следва, че функцията на душата се определя от вътрешни (генетично обусловени) и външни (обстоятелствени) фактори. Външните фактори (под формата на нива на организация в небитие) променят качествено свойствата на душата, докато индивидуалното й развитие променя степента й на сложност. На този основа от равенства (1) следва, че функцията на душата на човека се променя за всяко от нивата на организация на средата, през която преминава. Адекватно на тази функция се променят свойствата и реализиращата ги структура на душата. Табл.1. Сравнение между основни свойства на материален обект при скорост близка до светлинната и основни свойства на душата на човека Основно свойство на Общо материална система при свойство скорост близка до светлинната, съгласно теорията на относителността Основно свойство на душата на човека извън тялото му, съгласно литературни сведения 350 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Липса на време Пространството е деформирано Пространството е компактно Масата на обекта е практически равна на нула Времето спира за Поведение на душата на човека в нива на веществено тяло със скорост организация от небитие, в които времето близка до светлинната. е практически спряло от гледна точка на процесите в битие. Размерите на телата в битие Изкривен образ на обекти от небитие, се скъсяват в посока на като че ли са наблюдавани през тънък движението им със светлинна поток от вода. скорост. При скорост на тяло със Автономната душа има неограничен скоростта на светлината достъп до всяка точка на пространството пространството е свито и е в момента, в който пожелае това. достъпно във всяка негова точка. Автономната душа не се влияе от Фотоните нямат маса в гравитацията при движението си в покой. пространството. Еволюцията от небитие към битие поражда нови свойства за битие, които не са присъщи на небитие. Ако Свт изразява свойствата на битие, а Свн изразява свойствата на небитие, то съгласно (5) те се допълват до единно цяло на средата, като Свн ограничава Свт . Съответно обектите от битие притежават значително по-ограничен диапазон от свойства в сравнение с тези от небитие. Например максимално възможната скорост на транспорт в битие (скорост на светлината) е многократно по-малка по стойност в сравнение с максимално възможната скорост на транспорт в небитие. Това свойство може да се обясни с обстоятелството, че на подсистемата битие й е необходима значително по-малка скорост на информационен транспорт, за да си гарантира надеждността, в сравнение с обхващащата я система от небитие. По този начин небитието практически без загуба на време може да регулира процесите във всяко от изграждащите я подпространства от среда от битие (например материя, формираща известната ни вселена). (10) Ŧ B ≥ Ŧ NB ≥ Ŧ PNB , където Ŧ B , Ŧ NB , Ŧ PNB - времеконстанта на най-бързо протичане на информация по условния диаметър на среда от битие (B), небитие (NB) и пранебитие (PNB), На тази основа може хипотетично да се положи, че съществува обективно необходимо съотношение (мяра) между условният (усреднен) диаметър D на средата и скоростта υ на разпространяване на информация в нея. То осигурява координация между области от битиета в рамките на конкретно небитие, както и координация между области от небитиета в рамките на определено пранебитие (подобно на синхронизация между осъзната информация по отношение на масив от неосъзната информация, която е свързана по същество с осъзнатата): (11) DB / υB ≥ DNB / υNB ≥ DPNB / υPNB , където DB, DNB, DPNB – условен (усреднен) диаметър на пространство, обхващащо среда от битие (B), небитие (NB) и пранебитие (PNB), υB, υNB, υPNB – условна максимална по стойност скорост на разпространяване на информация в пространство, обхващащо среда от битие (B), небитие (NB) и пранебитие (PNB). Ако външният диаметър на пространство от определено еволюционно ниво е израз на негова основна външна характеристика, а максималната скорост на разпространение на информацията в това пространство е основна негова вътрешна характеристика, то 351 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. съотношението им определя баланса между външното и вътрешно качество (свойство) на това пространство. В този смисъл (11) се явява конкретизация на (8) при съпоставка на основни свойства на съседни в еволюцинно отношение среди. На този принцип е логично, че биха могли да се формулират и съотношения за тези среди, свързани с тяхната сложност (9) и функция (7). Основни изводи 1. Има основание да се разглежда еволюционното развитие на управляващите параметри на средата като фрактален процес. 2. Тенденциите на еволюционно развитие на управляващите параметри на средата могат да бъдат съпосочни, противоположни или неутрални по отношение на тенденцията на еволюиране на средата. 3. От електрическия модел на енергообмен между битие и небитие следва, че в общия случай той се подчинява на колебателен (взаимообусловен) процес, а в частност се проявява като еднопосочно енергозареждане на небитие от битие. 4. От електрическия модел следва, че транспортът на енергия между битие и небитие се осъществява чрез полева форма на енергия. При строго определена честота на колебание на енергоносителя възниква максимална пропускателна способност на енергийните канали, които свързват битие с небитие. 5. Функцията на система, изразена в относителни единици, може да се представи като произведение от свойствата и степента й на сложност, представени чрез относителни единици. 6. От извод 5 следва, че функцията на душата на човека се променя за всяко от нивата на организация на средата, през което тя преминава или в което пребивава. Литература 1. Ачаря Ш. Брахма-сутра на Бадараяна с коментарите на Ш. Ачаря, Евразия-Абагар, С.,1992. 2. Басаргина Е. Жизнь за гранью жизни, Диамант, Санкт-Петербург, 1997. 3. Блаватска Е. (1) Разбулената Изида, т.2, кн.1, Астрала, В.Търново, 1995. 4. Блаватска Е. (2) Тайната доктрина, т.3, кн.1, Астрала, С., 1995. 5. Блаватска Е. (3) Тайната доктрина, т.3, кн.2, Астрала, Хасково,1996. 6. Бхактиведанта Ш. Ш. Шримад Бхагаватам, Първа песен, Бхактиведанта Бук Тръст, (1990). 7. Дегтярева Е. Справочник необычных явлений и невероятных фактов, Рипол классик, М., 2004. 8. Денинг М., Филипс О. Творческая визуализация, Изд. „София”, М.,1998. 9. Дънов П. Науката и възпитанието, Сила и живот, Бургас, 1996. 10. Кастанеда К. Огънят отвътре, Петрум Ко, С., 1994. 11. Крачунова Ю. Съзнанието е деформация, в. Мистерии на цивилизацията, № 7, 2006. 12. Кюнстлер М. Митология на Китай, Български художник, С. 1987. 13. Ламбаджиев Г. (1) Разпределение на семантични структури, започващи с фактор Р, Изследовател, №5, С., 2006, с.36-49. 14. Ламбаджиев Г. (2) Разпределение на семантични структури, започващи с фактор р, Изследовател, №5, С., 2006, с. 49-59. 15. Ламбаджиев Г. (3) Душата на човека акумулира енергия на обекти в битие, Изследовател, т.6, 2009. 352 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. 16. Ламбаджиев Г. (4) Душата на човека акумулира енергия на обекти в небитие, Изследовател, т.6, 2009. 17. Ламбаджиев Г. (5) Душата на човека излъчва енергия към обекти от битие, Изследовател, т.6, 2009. 18. Ламбаджиев Г. (6) Душата на човека излъчва енергия към обекти в небитие, Изследовател, т.6, 2009. 19. Ламбаджиев Г. (7) Развитие на потока енергия, протичащ през душата на човека, Изследовател, т.6, 2009. 20. Маринов М. Да виждаш с езика, в. Мистерии на цивилизацията, № 30, 2003. 21. Монро Р. (1) Далечни пътувания, Гуторанов и син, Ловеч,1993. 22. Монро Р. (2) Пътуване извън тялото, ч.3, Гуторанов и син, С.,1994. 23. Напърт Д. Индийска митология, Абагар Холдинг, С., 1994. 24. От космоса ни атакуват микроби, в. Мистерии на цивилизацията, №5, 2006. 25. Палюшев Б. Светът като равновесие или хаос и ред в обществото и природата от гледна точка на философията на либерализма, ИПК “Родина” АД, С., 1993. 26. Раджа - Йога. Йога – сутра [на Патанжали] с коментарите на Вивекананда, или Изкуството да победим себе си, Евразия Абагар, София, Плевен, 1991. 27. Сатпрем. Шри Аутробиндо или путешествия сознания, Изд. Ленинград. У-та, Ленинград, 1989. 28. Соколевич З. Митология на Черна Африка, Български художник, С., 1990. 29. Тихоплав В., Тихоплав Т. Учението на Грабовой, НСМ, Медиа, С., 2005. 30. Уорън Е., Уорън Л. Ловци на духове, Хипопо, В.Търново, 1995. 31. Щайнер Р. Път към познанието на висшите светове, Одисей, С., 1991. 32. Юрин В. К. В поисках души, СВ-96, Екатеринбург, 2001. Количество на движение на средата и еволюция проф. д-р Георги Ламбаджиев e-mail: [email protected] В процеса на еволюция на средата се изменя съдържанието на количеството на движението на обекти в нея, но големината на това количеството на движението остава непроменена. Ключови думи: количество на движение, еволюция, среда, формализация. Въведение Целта на статията е да се определи аналитично в първо приближение измененията в количеството на движение на средата в процеса на нейната еволюция. Теоретични предпоставки „...Съвкупността от галактики постоянно се разширява, при което скоростта на отдалечаване на галактиките от наблюдателя е право пропорционална на разделящото ги 353 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. разстояние: при двукратно увеличение на разстоянието скоростта също се увеличава два пъти. Това утвърждение е вярно не само за нашата галактика, но и за всички останали. ...Скоростта на движение на най-далечните галактики се доближава към скоростта на светлината” [Капра, с.173]. Това е признак, че максималната скорост на движение на обекти от битие е равна на скоростта на светлината. „Физикът Хоратиу Настасе от американския университет „Браун” в Провидъс (Роуд Айлънд) участвал в експеримент по сблъскване на ядра от злато при скорости, близки до светлината, открил, че сърцевината на образувалото се огнено кълбо има параметри сходни с космическата черна дупка. [...] Плазменото кълбо погълнало десет пъти повече частици спрямо предсказаните от изчисленията. Настасе установил, че погълнатите частици материя изчезват в сърцевината на кълбото и се появяват отново, но вече във вид на топлинно излъчване. Този процес много напомня на космическите дупки, описани от британския астрофизик Стивън Хокинг” [Създадоха..., с.16]. Следователно взаимодействията на материални обекти със скорост близка до светлинната (максимална скорост на разпространение на информация в битие) създава ефект, подобен на прехода на материя в друго измерение (предполагаемо – небитие). По-общо: !1! крайните (екстремални) стойности на управляващи параметри от определено измерение на средата при определени условия могат да се проявят като мяра за прехода на средата към друго (съседно) измерение. Пътешествайки в небитие Монро забелязва, че: „Формата изтърколи едно кълбо информация към АА, който предпазливо го хвана” [Монро, с.172]. Това наблюдение показва, че в небитие информацията се проявява като квант (кълбо), така както енергията в битие. С други думи: главният атрибут на еволюционния процес в пранебитие (информация) се проявява в небитие така, както главният атрибут на еволюционният процес на средата от небитие (енергия) се проявява в следващото еволюционно ниво на организация на средата – битие. Това е признак за: !2! приемственост на формата на проявление на главните атрибути на еволюционния процес на средата. Формализация Главните управляващи фактори (атрибути) на еволюционния процес на средата са информация І, енергия Е и маса М. Атрибутите информация І и енергия Е формират прехода от пранебитие към небитие. От условието да запазване на количеството на средата (по-обща характеристика на закона за запазване на енергията) следва, че в процеса на прехода от информационен към енергиен атрибут тяхното съвместно действие върху средата остава неизменно, т.е.: (1) G = І.Е, където G – обобщена функция на главните атрибути на еволюционния процес на средата от пранебитие към небитие. Съответно при прехода от енергиен атрибут към маса (преход от небитие към битие) съвместното действие на енергия и маса върху средата остава неизменно, т.е.: (2) L = Е.М, където L – обобщена функция на главните атрибути на еволюционния процес на средата от небитие към битие. Съгласно Айнщайн: 354 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. (3) Е = М.С2, където С – максимална скорост на светлината в среда от битие. По-общо скорост С може да я означим с VB, т.е.: (4) ЕB = МB. VB 2, където ЕB – енергия на система от битие, МB – маса на система от битие, VB – максимална скорост на разпространение на информация в среда от битие. От (2) и (4) следва, че (5) LB = (МB. VB) 2 , където LB – обобщена функция на главните атрибути на еволюционния процес на система от битие по отношение на главните атрибути от средата от небитие и от битие. Полагам: (6) QВ = МB. VB, където QВ – количество на движение на система от битие. От (5) и (6) следва, че: (7) LВ = Q В 2 . На основата на (4) полагам по аналогия, че: (8) ІNB = ЕNB. VNB2 , където ІNB – информация на система от небитие, ЕNB – енергия на система от небитие, VNB – максимална скорост на разпространение на информация в среда от небитие. На базата на принципа !2! и равенство (6) полагам, че: (9) QNB = ЕNB. VNB , където QNB – количество на движение на обект в средата на небитие. От (1), (8) и (9) следва, че: (10) GNB = QNB 2 , където GNB – обобщена функция на главните атрибути на еволюционния процес на система от небитие по отношение на главните атрибути от средата от небитие и от пранебитие. На базата на принципа !2! и равенства (9) и (10) полагам, че: (11) QPNB = ІPNB. VPNB, където QPNB – количество на движение на система от пранебитие, ІPNB – информация на система от пранебитие, VPNB – максимална скорост на разпространение на информация в среда от пранебитие. От условието за осигуряване на надеждна комуникация между системи от определено еволюционно ниво на средата, така че да се гарантира информационна устойчивост (съгласуваност, управляемост) на процесите в по-високи нива на тази среда, следва че: (12) VB « VNB « VPNB . Ако количеството на движение на обект не се изменя при прехода му към друго (съседно) еволюционно ниво на средата, т.е.: (13) QPNB = QNB = QB , то от (6), (9), (11) и (13) следва, че: (14) МB. VB = ЕNB. VNB = ІPNB. VPNB. Равенство (14) изразява прехода на информационния атрибут от пранебитие ІPNB в енергиен атрибут от небитие, а след това в атрибут маса от битие. От (12) и (14) следва, че: (15) МB » ЕNB » ІPNB. Неравенство (15) може да се разглежда като израз на съотношение между концентрации на атрибути на еволюционния процес на средата в средно статистична точка от пространството на битие (включваща по условие нива на организация от небитие, пранебитие и т. н.). 355 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Неравенство (15) е в съответствие с парадигмата за последователна концентрация на подпространствата на средата в процеса на тяхното еволюционно развитие. На тази основа следва, че в процеса на еволюция на средата се изменя съдържанието на количеството на движението на системи в нея, но големината му остава непроменена. Количеството на движението включва в себе си главния управляващ параметър (атрибут) на еволюционните процеси във всяко ниво на средата. От (13) следва, че в процеса на еволюция на средата постепенно се променя съдържанието на атрибута на развитието й. В този смисъл еволюцията на средата се проявява като еволюция на нейните атрибути. В процеса на развитие на знанието от древни времена се е запазило правилото, то да се предава само на „посветени”, т.е. на хора които са настроени да го запазят и предадат на следващото поколение по същия начин. Този принцип може да се разглежда като проекция на (13) в познавателния процес на човечеството. По аналогичен начин преходът на процеси от един ранг към съседен ранг (например от процес на търсене на решение към процес на взаимодействие между системи, от процес на взаимодействие на системи към процес на индивидуално развитие на конкретна система и така нататък) се осъществява като процесът от по-нисък ранг се включва като подсистема на процеса от по-висок ранг [Ламбаджиев, с.192195]. Количеството на движението включва в себе си скоростта на разпространение и изменение на основния управлявящ параметър на развитието на средата. Тази скорост е резултат от колебателни процеси в средата. В този смисъл количеството на движението е израз на амплитудно-честотното модулиране на еволюционния процес на средата. На тази основа от (12) следва, че (16) fB « fNB « fPNB , където fB , fNB , fPNB - собствена честота на главния управляващ параметър на развитието на среда от битие (B), небитие (NB) и пранебитие (PNB). Установено е, че всички хора, които не проявяват екстрасензорни способности, излъчват в честотния диапазон от 0,1 до 10 гигахерца, а екстрасенсите излъчват сигнали с честота от 12 до 38 гигахерца [Хинев, с.44,45]. Свръхвъзприятията се доближават до свойствата, присъщи на свободната душа в небитие, съгласно (16). Полето „...е достигнало степен на организация, при която може да синтезира и разгражда вещество...” [Делян, с.68]. Еволюцията на честотата на главния управлявящ параметър е свързана с еволюция на средата. Основни изводи 1. Законът за запазване на количеството на средата е по-общ от закона за запазване на количеството на енергията. 2. В процеса на еволюция на средата се изменя съдържанието на количеството на движението на обекти в нея, но големината на количеството на движението на обекти в нея остава непроменена. 3. Количеството на движение на обект от средата е произведение от главния атрибут на еволюционното й ниво и от максималната скорост на разпространение на информацията в средата от същото еволюционно ниво. 356 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. 4. Съществува приемственост на формата на проявление на главните атрибути на еволюционния процес на средата. Еволюцията на средата се проявява като еволюция на нейните атрибути. Литература 1. Делян Д. Извънземие, Астрала, С., 1993. 2. Капра Ф. Дао физики, Орис, Санкт-Петербург, 1994. 3. Ламбаджиев Г. Модел на синтез на хипотеза по ранг във фазово пространство, Контакт`09, С., 2009. 4. Монро Р. Далечни пътувания, Гуторанов и син, Ловеч, 1993. 5. Създадоха изкуствена черна дупка, в.Мистерии на цивилизацията, № 12, 2005. 6. Хинев М. Що е екстрасенс и има ли почва той у нас?, Пловдивско унивеситетско издателство „П.Хилендарски”, Пловдив, 1992. Еволюционна връзка между основни управляващи параметри на средата проф. д-р Георги Ламбаджиев e-mail: [email protected] Информационният фактор на развитието възниква в прапранебитие и управлява прабитие. Енергийният фактор на развитието възниква в пранебитие и управлява небитие. Материалният фактор на развитието възниква в небитие и управлява битие. Абсолютният бог има фиксирана структура в прапранебитие. Ключови думи: еволюция, среда, битие, небитие, параметри, категории, закони, графики, информация, енергия, материя, абсолютен бог. 357 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Въведение Целта на статията е да се идентифицира единният принцип, на който се подчинява еволюционното развитие на управляващите параметри на средата в процеса на развитието й от прапранебитие, през пранебитие и нeбитие към битие. За целта е построен теоретичен графичен модел на фиг.1. Предпоставки за синтез на графиките на фиг.1 1. Известно е, че науката изразява своите резултати чрез три основни категории: информация, енергия и материя. Техните промени се представят като функции на категориите пространство и време. 2. Съгласно теорията на Айнщайн съществува взаимна обратна връзка между енергия и материя. 3. Съществува хипотеза, че част от информацията поражда енергия, а част от енергията – материя [Тихоплав (1), с.50]. 4. Няма сведения, че в битие информацията може да образува енергия, но има сведения, че информацията може да управлява енергия. 5 Сведенията на хора, върнали се от небитие при условие на риск за живота им показват, че в небитие съществува друга среда, различна от материалната в битие. 6. Сведенията показват, че в небитие съществува енергия и информация. 7. Сведенията показват, че в небитие тактически необходимата (текуща) информация се предава с много висока скорост дистанционно (телепатично или резонансно). 8. Сведенията показват, че в небитие автономната човешка душа обитава пространство, което е относително близко до битиейното пространство (в което живее човекът), но въпреки това само при определени обстоятелства (инцидентно) възниква информационен обмен между дух и човек. 9. Възникването на множество феноменални явления, свързани с човешката душа, има предпоставки да се обяснят в системно единство, ако се възприеме тезата, че съществува прапранебитие, което включва множество пранебитиета, като всяко пранебитие включва множество небитиета и всяко небитие включва множество битиета (вселени), при което прапранебитие еволюира в пранебитие, пранебитие еволюира в небитие, а небитие еволюира в битие. 10. Всяка еволюционно по-късно възникнала система притежава по-тесен спектър от стойности на управляващите я параметри, в сравнение с еволюционните й предшественици. 11. Фазовото пространство, формирано от спектрите на проявление на управляващите параметри на средата се стеснява нелинeйно в процеса на нейното еволюционно развитие [Ламбаджиев, с.171]. 12. Еволюционно по-късно възникналата система е структурно и параметрично посложна от еволюционните й предшественици. Сложността на средата нараства от пранебитие към битие. Енергийната мощ на средата нараства от битие към небитие. 13. Еволюционният процес на всяка система протича фрактално от същността към формата й на проявление. В този процес скалите от стойности на управляващите параметри на системата се развиват (усложняват) от центровете им към тяхната периферия, така че обхващащото ги 358 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. фазово пространство се разширява така, както се осъществява при ствола на дърво в процеса на индивидуалното му развитие. 14. Поле съществува, както в битие, така и в небитие. Веществото съществува само в битие. Полето на веществен обект в общия случай се простира в по-голямо пространство от веществената му структура. В частност полето е връзка на материалния (веществения) обект с небитие. 15. От предпоставка 10 следва, че скалите от стойности на управляващите параметри на полето на материален обект притежават по-широк диапазон, отколкото скалите от стойности на управляващи параметри на материалния обект. 16. Преходът от едно еволюционно ниво на организация на обект или на среда към повисоко еволюционно ниво е реализиран чрез кинетична енергия, тъй като са необходими промени в структурата и функцията им. От предпоставка 13 следва, че промените се пораждат от същността, представена чрез кинетичната енергия на системата. От предпоставка 10 следва, че скалите от стойности на управляващите параметри на кинетичната енергия притежават поширок диапазон, отколкото скалите от стойности на управляващите параметри на потенциалната енергия на същата система. “Само Святите и Мъдрите са постигнали метод за преобръщане на посоката на движение на Живота, за да го върнат към Изходния източник. За възстановяване на един Източник те подбирали 5, настройвали 4, събирали 3 и съединявали 2 подразделения на една Жизненост “ [Юй, с.203]. Повишаването на нивото на организация на конкретно преобразувание намалява броя на факторите на преобразуване (категории, понятия, термини и т.н.). 17. По аналогични съображения на предпоставка 15 следва, че скалите от стойности на управляващите параметри на тактическа информация притежават по-широк диапазон, отколкото скалите от стойности на съответните управляващи параметри на стратегическата информация на същата система. “Според съвременните научни изследвания, Съзнанието трябва да се разбира като форма на развитие на информацията. Носител на информацията в Тънкия свят са торсионните полета, които се разпространяват мигновено и без загуби на енергия” [Тихоплав (2), с.64]. Пространство и време Пространството е изходна характеристика на съществуващото. Пространството във физически смисъл съществува там, където съществува среда. Измененията на средата може да се възприема като мярка за време. Синтезирането на среда е синтезиране и на пространство, в което тя е разположена и на време на индивидуалното й развитие. Веществената (материалната) среда е формирана от небитиейна среда. Съответно – небитиейната среда е логично да се формира от пранебитиейната среда. Пранебитиейната среда - от прапранебитиейната среда и т.н. Пространството и времето на развитието им започва от момента на формирането им. В древната книга „Дзиан”, създадена 2000 г. пр. Хр. пише: „Нямаше нищо. Само тъмнина изпълваше безпределното Всичко. Не съществуваше време. Нямаше Вселенски разум, защото нямаше същества, които да го вместват. Нямаше нито безмълвие, нито звук, тъй като не съществуваше слух, който да ги възприеме. Нямаше нищо освен вечното дихание, непознаващо дори самото себе си. Само една форма на съществуване – безпределна, безкрайна и безпричинна, се простираше в сън, лишен от сънища. Животът несъзнателно пулсираше във вселенското пространство” [Тихоплав (1), с.77]. В процеса на индивидуалното си развитие материята осъществява разнообразни преобразувания, които завършват с формирането на топлина. Топлината е форма на енергия, а 359 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. енергията е основен управляващ параметър на небитиейната среда. На тази основа може да се предположи, че енергията като фактор на развитието се формира в пранебитие, реализира се като главен фактор в небитие и се проявява като финализиращ фактор на развитието в битие. Съответно: информацията, би следвало на този принцип, да е възникнала в прапранебитие, да се реализира като главен фактор в пранебитие и да се прояви като финализиращ фактор в небитие. Ето защо в битие информацията се разглежда като абстракция от висока степен. По отношение на небитие това означава, че в процеса на деградацията си факторът енергия се трансформира във фактор информация, т.е. същността на индивидуалното развитие на обектите от небитие се свежда до деградация на енергията им в информация. По подобен начин материята в битие се очаква да деградира в топлина (енергия). Според акад. Грабовой във всяка информация съществува сегмент на друга информация [Тихоплав (1), с.166]. Ако се екстраполира този закон на Грабовой, то следва, че информацията включва в себе си компонента от енергия, а енергията включва в себе си компонента от материя. В частност тази теза произтича и от Общата теория на относителността. Айнщайн допуска съществуването на „ходове на дървояди” или коридори, свързващи паралелни вселени. Астрофизиците вярват, че черните дупки, образуващи своеобразни „фрактури” във времепространството, са именно такива проходи към други светове. Според Харалд Фритч новите вселени образуват „пяна от мехурчета” по повърхността на Вселената прамайка [Бягство..., с.9]. Според моите представи тези коридори между вселените са разположени в среда от небитие. Те свързват области, управлявани от различни управляващи параметри. Принципно различните области са вградени една в друга, а модификациите им същесвуват паралелно в пространството. Фиг.1. Скали от стойности на основни управляващи параметри Означения на фиг.1 Нива на организация: i - битие, 360 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. i –1 - небитие, i – 2 - пранебитие, i - 3 - прапранебитие. Скали от стойности на основни управляващи параметри на: 1. Тактическа информация преобразувания) 2. Стратегическа информация преобразувания) 3. Кинетична енергия 4. Потенциална енергия 5. Физическо поле 6. Вещество. (информация, използвана за тактически (информация, използвана за стратегически Колапсът на материя в края на съществуването на конкретна вселена трансформира материята (посредством превръщането й в енергия) в небитиейна среда. По аналогичен начин небитиейната среда деградира до пранебитиейна среда, а тя от своя страна – в прапранебитиейна среда. Деградацията на една среда в друга е деградация на пространството и времето (те прекъсват да съществуват) на деградиралата среда. Степента на деградация на средата може да се определи чрез съотношението между изходния (финализиращия) и входния (главния управляващ) фактор на развитието й. За материята (битиейната среда) степента на деградация й може да се определи като съотношение между енергия (топлина) и материя (маса). “Топлинната смърт” на вселената се очаква да възникне при максимална топлина за единица маса на битиейната среда. За небитиейната среда степента на деградация й може да се разглежда като съотношение между енергия и информация. За пранебитиейната среда степента на деградация й може да се разглежда като съотношение между информация и еволюционно предшестващата я категория. Известно е, че в битие топлината протича самостоятелно (естествено) от по-топлото към по-студеното тяло. Съответно енергията протича от по-високия потенциал към по-ниския. Следователно връзката между два обекта от една и съща среда (битиейна, небитиейна, пранебитиейна и т.н.) е устойчива, ако структурата на тези обекти притежава еднаква степен на деградация. Степента на деградация на средата едновременно се проявява и като степен на деградация на нейното пространство и време. Следователно в битие, небитие, пранебитие и т.н. еволюционни среди пространството и времето зависят от различни фактори. Независимо от това среда с по-голяма степен на деградация влияе деградиращо на среда с по-малка степен на деградация. Ето защо еволюционното развитие на средата (от прапранебитиейна към праненебитиейна, от пранебитиейна към небитиейна, от небитиейна към битиейна и т.н.) под формата на създаване на нови връзки е средство за компенсиране на деструктивния ефект на деградацията, независимо от формата на нейното проявление. Акад. Шипов счита, че “И без всякаква пресиленост на Абсолютното Нищо може да се даде статут на Твореца или Създателя, защото с Него започва всичко. …И това Нищо твори не материя, а планове-идеи” [Тихоплав (2), с.134]. Според проф. Е.Мертон “Огромна област от плътния океан от енергията на Абсолюта се трансформира (или кондензира като мъгла) в дискретни частици енергия – монади, всяка от които е равнозначна по мощност на цялата област на Вселената и е свързана с нея с общ замисъл. Такива отделили се монади са надарени 361 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. със Съзнание” [Тихоплав (2), с.136]. В този смисъл Абсолютът провеждайки фрактално еволюционен процес на средата, в която се реализира, сам разклонява фрактално своята структура, управлявяща тази среда. Основни изводи 1. В процеса на еволюция на средата паралелно на стесняване на областта, в която протича еволюционния процес, се стеснява и диапазона от стойности на управляващите я параметри. 2. В процеса на еволюция на средата скокообразно (стъпаловидно) се променя структурата й: от структура с разпределени параметри към структура със съсредоточени параметри. 3. От извод 1 следва, че еволюционният процес на средата е насочен към пределно стесняване на диапазоните на параметрите, управляващи средата и към пределно сближаване на диапазоните им, т.е. към ентропия на значимостта им за развитието на средата. 4. Стръмността на функцията, която свързва аналогични позиции в скалите от стойности на управляващите параметри на съседни еволюционни нива (фиг.1) е различна за всяка стойност на тези параметри. 5. Връзката между два обекта от една и съща среда (битиейна, небитиейна, пранебитиейна и т. н.) е устойчива, ако степента на деградация на структурите им е еднаква. По този начин възниква естествена информационна бариера между съседни еволюционни нива на организация на средата. 6. Графиките на фиг.1 формират конфигурация, която е аналогична на разрязан по оста си лотос – индуистки символ на еволюционен етап от развитието на средата. Ускореното разцъфване на лотоса илюстрира ускореното еволюционно развитие на средата от ниските нива (широките листа на лотоса, символизиращи широкодиапазонни скали на управляващи параметри) към високите нива на организация (тесните листа на лотоса, символизиращи тяснодиапазонните скали на управляващите параметри). 7. От графиките на фиг. 1 следва, че на всяко еволюционно ниво на организация възникват едновременно двойка противоположни по значение категории: информация (тактическа и стратегическа), енергия (кинетична и потенциална) и материя (поле и вещество). 8. Съгласно извод 7 от фиг.1 следва, че процесите в битие се подчиняват на категорията материя, процесите в небитие се подчиняват на категорията енергия, а процесите в пранебитие се подчиняват на категорията информация. Всяка от тези категории възниква от еволюционно предшестващото ниво на организация: материята възниква от небитие, енергията – от пранебитие, а информацията – от прапранебитие. 362 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. 9. От извод 7 следва, че Абсолютният бог е позициониран като фиксирана структура в ниво на организация прапранебитие, а в небитие управлява процесите чрез информационния фактор. Управлението на процесите в битие се осъществява косвено. 10. От извод 8 следва, че в процеса на еволюционно развитие на средата се увеличава степента на вътрешна свързаност между отделни фактори, които я управляват. По този начин локално се намалява нейната ентропия, което се проявява като ново свойство (например свойството плътност на материята от битие се различава от аналогичното й свойство в небитие). В резултат на това се стабилизира текущо ентропията на средата за сметка на еволюционното й развитие. 11. От изводи 9 и 10 следва, че Абсолютният бог стимулира еволюционното развитие на средата. Следователно Той е заинтересован от еволюцията на средата. Следователно средата и Абсолютният бог се подчиняват на обща антиентропийна цел (закономерност). 12. От извод 11 следва, че системата среда-Абсолютен бог се стреми към устойчивост със средствата на еволюционно (качествено) развитие на взаимовръзките на елементите, които я изграждат. 13. От извод 12 следва, че средата и Абсолютния бог са двоица взаимодопълващи се категории подобно на системата веществено тяло на човека и неговата душа. От това следва, че изучаването на системата тяло-душа е средство (модел) за изучаване на системата среда-Абсолютен бог. 14. От изводи 12 и 13 следва, че не само средата, но и структурата на Абсолютния бог еволюира. 15. От извод 14 следва, че в процеса на еволюция на средата и на Абсолютния бог техните структури се концентрират във все по-малки пространства. 16. От извод 15 следва, че в началния период на еволюция на средата и на Абсолютния бог техните структури са били практически равномерно разпределени в цялото пространство. 17. От извод 16 следва, че в настоящия етап от еволюцията на средата и на Абсолютния бог техните структури са практически равномерно разпределени в цялото пространство, принадлежащо на първичното ниво на организация на съществуващата среда. 18. Евалюционно генериращата функция на Абсолютния бог постепенно се разпределя между реализиращите я участници от средата. В резултат на това стимулирането на еволюционния процес на средата постепенно се превръща от единичен в групов, екипен, йерархично системен регулатор, т.е. превръща се във втора природа на тази среда. 19. От извод 18 следва, че функцията на Абсолютния бог постепенно се разтваря във функцията на средата, от която е произлязъл. Функцията на Абсолютния бог се е превърнала в органично част на средата, нейна вътрешна природа. 363 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Литература 1. Бягство в паралелна вселена, в. Мистерии на цивилизацията, № 19, 2005. 2. Ламбаджиев Г. Формализация на преобразуваща способност в йерархичен аспект, Контакт’99, С.,1999. 3. Тихоплав В., Тихоплав Т. (1) Учението на Грабовой, НСМ Медиа, С.,2005. 4. Тихоплав В., Тихоплав Т. (2) Физика на вярата, “Данграфик”, Варна, 2005. 5. Юй Л.Г. и др. Даоская йога, МК “Одисей”, Бишкек, 1993. Схеми на нива на организация в еволюционния интервал битие-небитие проф. д-р Георги Ламбаджиев e-mail: [email protected] Плътността на средата в основните нива на организация в небитие съответства на плътността на средата в съответните нива (тела) на аурата на човека. Ключови думи: душа, нива на организация, небитие, схема, еволюция. Въведение Целта на статията е да се структурират нива на организация в еволюционния интервал битие-небитие. Причината за поставянето на тази цел е разноообразието от схеми на нива на организация в диапазона битие-небитие. В тези схеми са използвани в качеството си на означения метафори за различни светове, тела, обекти, състояния и други. В част от схемите означенията за едни нива се отнасят до обекти, за други – за състояния, за трети – за нива и т.н. Задачата на статията е да се формира единна скала за целия спектър от нива в диапазона битие-небитие на базата на плътността на изграждащата ги среда. 364 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Сравнение между схеми на нива на организация в еволюционния интервал битие-небитие Основните схеми са съпоставени в табл.1, като е запазен хронологичния ред на позициите и те са съгласувани по отношение на значението, вложено в тях. Идентифицирани са 8 основни и 16 второстепенни нива на организация в еволюционния интервал битие-небитие, като крайните от тях имат хипотетичен характер, поради липса на достатъчно информация за техните признаци. Базовите нива на организация с номера от 1 до 8 са подредени последователно по хронологичен ред на тяхното еволюционно възникване. От табл.1 се вижда, че основното ниво 8 още не е възникнало, а ниво с номер 1 е значително отдалечено от нивото на организация на битие и затова няма достатъчно сведения за него. Сравнение между нивата на организация на човешка душа и на небитиейна среда Утвърдила се е представата, че “…преминавайки от един свят към друг духът сменя обвивката, както вие си преобличате дрехите” [Кардек, с.113]. “Според Гуидо фон Лист вярата в живота след смъртта е съществувала и у германските племена. Отвъдният свят е от шест сфери (Домове на боговете), като от всяка от тях (с изключение на най-низшата и най-висшата) душата можела да се завърне на земята” [Пасиан, с.21]. От парадигмата, че в процеса на своето развитие в небитие душата на човека последователно се освобождава от принадлежащите й “тела”, за да премине към по-първично ниво на организация следва, че броят на тези “тела” съответства на броя на нивата на организация, в които тя може да пребивава. От табл.1 следва, че тези тела притежават нива на организация с поредни номера от 1 до 6 включително. Съгласно концепциите на различни доктрини, посочени в табл.1, нивата на организация с поредни номера от 1 до 6 принадлежат към еволюционното ниво на небитие. Тази постановка се потвърждава от факта, че вещественото тяло на човека не може да премине в небитие, т.е. то може да съществува само в материалната среда, в която е формирано. Аналогично: душата на човека, зародена в условията на небитиейна среда не може да премине в еволюционно по-първична среда - пранебитие. “Менталният Свят произхожда от Света на Божественото и е възприемчив към него; освен това той въздейства на Астралния Свят и изпитва влияние от страна на този свят. Астралният Свят произхожда от Менталния Свят, но получава вибрации от Материалния Свят. Материалният Свят изпитва непосредствено влияние от този свят” [Денинг (2), с.92]. В статията “Душа и енергия” [Ламбаджиев] са посочени сведения в полза на тезата, че както душата на човека, така и небитиейната среда, в която тя съществува, са форми на проявление на енергията. От този извод следва, че посочените в табл.1 нива на организация от 1 до 6 включително, са енергийни форми на еволюционно развитие на средата в небитие. Еволюционната приемственост е вътрешно присъщо свойство на средата и на нейните свойства. В частност еволюцията на формите на проявление на енергията също следва да притежава приемственост. Това означава, че върху формите на енергийно проявление в материята оказва влияние еволюционната им предистория в небитие. На този исторически етап са известни четири агрегатни състояния: твърдо, течно, газообразно и плазма. Всяко едно от тях притежава специфична форма на проявление на енергия. От табл.1 следва, че тези форми на енергия са подсистеми на ниво на организация №7 365 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. – физическо тяло. Останалите шест нива на организация (табл.1) също трябва да имат проекции в ниво 7. Логично е да се очаква, че ще бъдат открити и останалите форми на енергия във материалния свят. Органичната връзка между различните форми на енергия в битие се регламентира от закона за запазване на енергията. Аналогична на тази концепция е представата на теософите, че енергията на “тялото на абсолюта... се състои от съвкупност от енергията на другите тела. Всички източници доказват задължителната пропорционолност на “тялото на абсолюта” с развитието на другите тела..” [Мандаджиева, с.183]. Това съображение приведено към условията на материалния свят означава, че с определянето на енергийния баланс само на базата на енергията на известните ни до сега агрегатни състояния не може да се осъществи на базата на закона за запазване на енергията. Необходимо е да се отчете и участието на неоткритите още форми на енергия. От същото съображение следва, че неоткритите форми на енергия съставляват незначителна част от енергийния баланс на енергия във веществения свят. Тези форми на енергия са отражение на най-отдалечените в йерархично отношение нива на организация в небитие (нива 1,2 и3). В този случай отново се проявява принципа: колкото по-отдалечено е конкретно ниво на организация от нивото на организация на човека, толкова по-късно то става обект на откритие. С други думи: изследванията проникват последователно от 7,6,5 към 4,3,2, и 1 ниво на енергийно проявление. Бог Вишну е натоварен с еволюционно развиваща функция. Според древноиндийската митология “само с две крачки Вишну прекосил Вселената и я завладял. За третата нямало място” [Уйилкинс, с.99]. Тази метафора може да се разглежда като послание, че материалният свят (битието), в което съществува земната цивилизация, не е достигнала до края на еволюционното си развитие. От табл.1 следва, че следващата еволюционна стъпка (в резултат от формиране на нови вселени от материя) средата ще бъде свръхплътна. Табл.1. Основни схеми на нива на организация в еволюционен интервал битие-небитие 366 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. № 8 7 6 Древна източна космологична схема [Стульгинскис, с.22] Плътен свят Фин свят Кабалистична Схема [Денинг (1),с.19,22,23] Физическо тяло Нефеш: инстинкти и емоции (астрално тяло, астросом) Руах: рационално ръководещо съзнание (номосом) Нешма: Дух, Висше Аз, Висше Подсъзнание, Божествен и Духовен Свят Окултна схема [Блаватска, с.142] Физически свят Елементален свят Астрален свят Психически свят Манастичен Свят Духовен свят Прототипен свят Абсолютен свят Християнска схема Физическо тяло Духове Ангели, Чистилище Рай Божествен свят Свети дух 5 Огнен свят 4 3 2 1 Свят на интуиция Свят на нирвана Монадически свят Божествен свят Табл.2. Основни схеми на нива на организация в еволюционен интервал битие-небитие 367 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. № Окултна схема Теософска схема [Тухолка, с.31] - Индуискотеософска схема [Тухолка, с.31] - 8 7 - - Схема Лидбитер – Трояновский [Лидбитер, с.7,8] Физически план Схема на Рудолф Щайнер [Чивишев, с.65] Физическо тяло Етерно тяло Физическо тяло Етерно тяло Физическо Рупа тяло (формен план) Етерно тяло Джива и лигна шарира 6 Астросом Астрално тяло Ментално тяло Астрално тяло Причинно (основно) тяло Интуитивно тяло Астрален план Долен (низш) манас (ум) Горен (висш) манас (ум) Буддхи (интуиция) Ментален план Бодхи Нирвана Духовно или монадно тяло Атма Божествен план на любов и мъдрост Божествен план на разума Астрално тяло 5 Кармично тяло Интуитивно тяло Казуално тяло Висше Аз Азът Духовното Себе ДухЖивот ЧовекДух 4 3 2 1 Табл.3. Основни схеми на нива на организация в еволюционен интервал битие-небитие 368 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. № 8 7 Схема на Ламбер [Приор, 1992, с.120] Физическо тяло Жизнена душа (етерно тяло) Чувствително тяло (астрално тяло) Интелигентна душа (аура с мисловно кълбо) Причинна душа Нравствена душа Интуитивна душа Схема на Барбара Бренън [ Бренън, с.61 67] Физическо тяло Ефирно тяло Схема на Розенкройцерите [Богданович, с.53] Физически свят Свят на Желанията Типична плътност на средата Свръхплътна Среда Веществена Среда Течаща среда 6 Емоционално тяло Ментално тяло Астрално тяло Ефирно матрично тяло Небесно тяло Кетерна матрица (казуално тяло) Космическо ниво Космическо ниво Свят на Девствения Дух Свят на Бога Поле високочестотно Свят на Божествения Дух Поле нискочестотно Свят на Конкретната и Абстрактно мисъл Газова среда 5 Плазма Свят на Жизнения Дух 4 3 2 Съзнайна душа Дух 1 Поле свръхвисокочестотно Табл.4. Корелация между основни доктрини за душата на човека и нивото на организация на небитие Доктрина ПоследоваКонцепция Коралция с ниво Коралция с 369 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Индуизъм Гръцка Митология Християнство Ислям Комунизъм (Социализъм) телнос т на възник ване 1 2 за душата на организация от небитие/битие ниво на организация на битие - 3 4 5 Множество прераждания на душата Не се коментира преражданет о Няма прераждане на душата Няма прераждане на душата Няма душа Ментално нивонебитие Астрално нивонебитие Емоционално нивонебитие Веществено тяло на човека Етерно нивонебитие Материално нивобитие Във времето последователно са възниквали концепции, чийто устойчива тенденция се характеризира с отдалечаване от нивото на организация на душата на човека (табл.4). „И докато в гръцката митология се сблъскваме с хора герои, които стават полубогове или дори богове, то в Китай процесът е обратен: боговете с течение на времето се превръщат в обикновени хора, императори или техни васали” [Кюнстлер, с.60]. Всеки обект във вселената притежава етерно тяло, което се променя непрекъснато [Бейли, с.168,169]. „25% от неразположението на плътта възникват в етерното тяло; 25% - в менталното тяло; 50% произхождат от емоционалното тяло” [Бейли, с.185]. Предисторията във висока степен управлява процесите в по-късно възникналите нива на организация на средата. „Невролозите преценяват, че една личност усвоява около две хиляди бита информация в минута, преработена от мозъка. ...Извън осъзнатото от нас мозъкът всъщност обработва четиристотин милиарда бита информация в минута. ... Той запазва контрол над всеки един и филтрира всичко освен мъничка част, която ни е необходима, за да бъдем в света и да следваме своите течения на мисли и желания” [Чопра, с.227]. Основни изводи 370 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. 1. Основните схеми (създадени от древността до началото на 21 век) за нива на организация на средата в еволюционен интервал битие-небитие в преобладаващата си част се съгласуват по съдържание, вложено в различни термини и названия. 2. От съпоставките на енергийните аспекти на средата следва, че: 2.1. твърдото агрегатно състояние е уникална еволюционна форма на битие, 2.2. течното агрегатно състояние е проекция на етерното и астралното поле на човешката аура в битиеен аспект, 2.3. газообразното агрегатно състояние човешката аура в условията на битие, е проекция на менталното тяло на 2.4. плазмата е проекция на индивидуалното духовно тяло на човека в условията на битие. 3. Плътността на средата, която изгражда базовите нива на организация в небитие, съответства във висока степен на разпределението й в аурата на човека, съгласно извод 2.2. Литература 1. Бейли А.А. Посланията на тибетеца, ч.1, Гуторанов, ловеч, 1996. 2. Бренън Б. Ръце от светлина, Кибеа, 2000. 3. Богданович В.И. Психокоррекция в повседневной жизни, Респекс, Санкт – Петербург, 1993. 4. Блаватска Е. Тайната доктрина, т.3, кн.2, Астрала,С., 1996. 5. Денинг, М., Филипс О. (1) Астрална проекция, Аратрон, С., 1977 6. Денинг, М., Филипс О. (2) Творческая визуализация, “София”, М., 1999.. 7. Кардек А. Книга духов, Ренессанс, М., 1993. 8. Кюнстлер М. Митология на Китай, Български художник, С., 1987. 9. Ламбаджиев Г. Душа и енергия, Изследовател, т.6, 2009. 10. Лидбитер. Ментальный план, ЕГО, Ленинград, 1991. 11. Мандаджиева М., Великото единство на природата и човека, Изсл. Център, Варна, 1997. 12. Пасиан Р. Прераждане. Един или няколко живота, Изд. Жар, С., 1994. 13. Приор Ж. Аурата и безсмъртното тяло, Гуторанов и син, С., 1992. 14. Стульгинскис С.А. Космические легенды Востока, Сфера, М., 1992. 15. Тухолка С. Окултна енциклопедия, редакция “6 плюс”, С., 1991. 16. Уйлкинс У.Д. Митология на древна Индия, Аргес, Клуб- 90, С., 1993. 17. Чивиев К. За смисъла на живото, “Н.Рилски”, Благоевград, 1994. 18. Чопра Д. Живот след смъртта. Тежестта на доказателствата, РАРД, С., 2007. ANNOTATIONS 371 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Regulation of the behavior Assoc. Prof. Nina Lambadjieva, Assist. Milena Shkodrova, Jana Rashcova The results of the study on the relationship polyamines – nonreproductive behavior of rats in prematuration show sex dimorphism in the modulation effects of the polyamine spermidine (in a dose of 0,6 mg / 100 g b.w. 2,5 and 24 hours after its i. p. introduction) on the emotional state, the exploration and the pain reaction. The effects are put to a photoperiodical modulation. The behavioral effects of the polyamines are probably connected with some changes of the neuroexcitability by photoperiodical and polyamine modulation of the neurohumoral status of the organism. Key words: behavior, polyamine, spermidine. Psy-surgery Julia Logodajka Blagoevgrad, Ohrid street, № 6 When I operate bloodlessly, I receive an external (nonidentified) help without losing my control upon my work. Key words: psy-surgery, operate, control. Soul and behavior Prof. Georgi Lambadjiev e-mail: [email protected] The building of a soul set up from general to complicated structures and the destruction goes in an opposite order. The soul of human is phase space of his states. The man takes head position in the phase space of the state of the plants, animalls and people. The biofield of every material structure is a form of manifestation of its soul. Key words: soul, behavioral, plants, animals, people, phase space, assembly point. Рerceptions and thought Prof. Georgi Lambadjiev e-mail: [email protected] 372 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. The direct contact between souls increases the precision of the information that they change betheen themselves. The speed of the information in a soul is bigger than that in the human body. The creative process is an evolutional jump in the medium. The thought modulates processes in being and in notbeing. Key words: perceptions, thought, notbeing, soul, creativity. Мanipulation of the behavior Prof. Georgi Lambadjiev e-mail: [email protected] The signals of soul to body are different compared to the signals of „body to soul”. The primary structures of the soul are at lower level of organization compared to structures, that are formed later. The souls of the humanity look for their decision by modelling of problems of notbeing and prenotbeing. Key words: manipulation, behavior, soul, body, notbeing. Set Prof. Georgi Lambadjiev e-mail: [email protected] The stimulating factors are stronger than the delaying factors. The human set may be moulded by the behavior of an electrical chain. The asynchronous electromotor could be used as a physical model of the human soul-body system. The results of the study: formalization and dinamics of the set and mathematical model of the quantity of human souls. Key words: soul, synthesis, degradation, electrical model, control, factors, psychovortex. Macroregulator Prof. Georgi Lambadjiev e-mail: [email protected] The hierarchical structure of the Absolute God has a fractal form. The Absolute God accelerates the evolutional development of the medium. It is possible that the Absolute God, examined in His start position doesn’t exist any more. His functions are taken by others, who have the same name. The function of the human soul changes itself at every level of notbeing thought which it passes. Key words: Absolute God, medium, evolutional development, basic levels. 373 ИЗСЛЕДОВАТЕЛ, България, София, т.6, 2009 г. Бъдете здрави, щастливи, успешни, благословени ! Хомо Институт Be healthy, happy, successfull, blessed ! Homo Institute 374