Притчите на Крион Лий Каръл Посвещава се на всички онези хора, които са прочели тези истории и са почувствали любовта, с която ни бяха изпратени... и енергията, изпълнена с живото-променящи възможности. УВОД Определението за притча е кратка история, целяща да илюстрира някакъв урок или поука. В случая с притчите на Крион историите са прости - понякога даже детински - но обикновено изискват многократно и задълбочено вникване, за да бъде открито истинското им значение. Във фактите около всяка история е скрита голяма мъдрост, а често най-кратките притчи носят найдълбок смисъл. Всички истории в тази книга са разказани по време на ченълинг на живо пред стотици хора, посетили семинарите на Крион. Някои от тези притчи са публикувани в трите предишни книги на Крион, но повечето се представят за първи път тук. Крион внесе някои промени и в притчите, които вече са били публикувани, за да ги поднесе с ново разбиране в тази по-чиста енергия. Не се учудвайте, че хуморът играе толкова важна роля в някои от тях. Тема на историите или "пътешествията", както понякога ги нарича Крион, винаги е отделният човек и начинът, по който реагираме при специфични обстоятелства. Крион говори за нови дарби от Бог с приближаването на новото хилядолетие и "новата епоха". Обещава добри новини за бъдещето и изтъква, че ние сме променили вибрацията на планетата, спечелвайки си тези нови духовни атрибути. Пред лицето на "мрачните страховити" предсказания, които винаги съпътстват всяко ново хилядолетие, Крион ни уверява, че този път положението е различно. Ние сме осъществили промяна и можем да отхвърлим предсказанията за Армагедон и повсеместна разруха. Бог ни обича от все сърце, тъй като сме се "редили на опашка", за да дойдем на Земята сега! В отговор на нашата работа Крион е тук, за да свърши работата си по магнитната мрежа и междувременно да ни съветва и информира... и да ни обича, всички до един, със състрадание, което идва от работилницата на Създателя. Въпреки че аз съм писателят, историите, които транскрибирах за Крион, бяха прекрасен извор на уроци и вдъхновение за мен. Аз естествено си имам любими притчи, които ще споделя с вас в хода на книгата. Всяка история съдържа увод и послепис, тъй като държа да споделя с вас какво е усещането да ги превеждаш на живо и какъв смисъл придобиха след време за мен. Както и другите, тази книга е създадена с любов към човечеството в тази Нова епоха. Лий Каръл 1. ПРИТЧА ЗА КАТРАНЕНАТА ЯМА Бележка на писателя: Беше мразовит ноемврийски ден, когато ни поканиха заедно с моята съпруга Жан да представим преводи на Крион на живо в Обединените Нации (ООН) в Ню Йорк. Обществото за просветление и трансформация, медитативно подразделение на ООН, се събира редовно за просветление на делегатите и техните гости. Крион представи няколко кратки притчи и една, която обобщава как, променяйки себе си, това променя и всичко останало! Това беше и една от първите притчи, разказвани някога пред група слушатели. *** Представете си, че заедно с много други човешки същества се намирате в яма с катран, оцапани от главата до петите, неспособни да се придвижвате бързо от едно място на друго, понеже катранът е гъст и лепкав. Докато се тътрите насам-натам, започвате да свиквате с това положение и си живеете така година след година заедно с другите. Също като гравитацията на тази планета: просто приемате бремето на катрана - житейски факт за всички. Това е вашето въображаемо състояние. Но ето че изведнъж, без много шум, получавате дар от Бога. Това е "магически" инструмент, който очиства тялото ви и го поддържа чисто дори когато сте вътре в катрана! Подобно на енергийно поле, той буквално отблъсква катрана, докато вървите през него. Вие приемате дара и работата, която върви заедно с него, и започвате да се учите да го използвате. Малко по малко вие сте променяте. Започвате да се откроявате сред околните, понеже сте различни - чисти и свежи, www.spiralata.net 1 докато те обикалят около вас, омазани в черен катран. Постепенно осъзнавате, че сте съ-творили това за себе си, но си давате сметка също, че това е един много личен подарък, затова не казвате нищо. И така, как мислите, дали ще останете незабелязани за околните, докато се разхождате свободно, без катранът да полепва по вас и да спъва краката ви? Хората ще гледат как катранът докосва тялото ви, но никога не го цапа. О! Вижте! Те ще се променят! Първото нещо, което ще се случи, е, че където и да отидете, около вас ще се образува празно място, понеже те ще ви правят път. Второто е, че ще започнат да ви питат как е възможно подобно нещо. А когато научат за "магическия инструмент от Бог", всеки един от тях ще започне да го използва за себе си и все повече хора ще се "очистват" - и всеки ще сътворява чистотата лично за себе си, както направихте вие за вас самите. Докато продължавате да живеете мирно и кротко, вижте какво ще се случи с околните! Повече от половината от тях ще бъдат "чисти" и свободни от катрана. Спрете и се замислете какво се е случило всъщност. Вие не сте проповядвали вашия дар, нито сте поискали от тези хора да се променят, но въпреки това те са се променили. Ето как резултатът за един-единствен човек... създава промяна за мнозина! Ние ви казваме, скъпи, че когато променяте себе си, поставяте началото на промяна за всички около вас. Човешките същества не могат да останат равнодушни, когато виждат, че от вас се излъчва мир и любов. Това е едновременно обезоръжаващо и прекрасно. Като магнит сред други магнити, вашата нова притегателна сила в крайна сметка ще повлияе на хармонията на всичко наоколо, а съществуването ви повече никога няма да бъде същото. Послепис на писателя: Вгледайте се в тази кратка притча, която съдържа някои от най-ясните отговори за процесите на енергията на Новата епоха на нашата планета. В тази история Крион поставя хората в катранена яма, "оцапани от главата до петите, -неспособни да се придвижвате бързо от едно място на друго, понеже катранът е гъст и лепкав". В такова положение се намираме в обичайния живот в старата енергия, оковани в старите си кармични уроци, бавни и тромави, понеже ги мъкнем като вериги с нас. После Крион изрича пет думи, които са част от неговия космически хумор. Той казва: "Това е вашето въображаемо състояние." По този начин той ни напомня, че земното изживяване не е реалност и че нашата двойственост е илюзия. Истинската вселена е онази, която изживяваме, когато не сме тук! В притчата "магическите инструменти от Бог" са дарбите на новата енергия, за които говори Крион. Изведнъж, когато получавате даровете, катранът престава да полепва по вас и вие се разхождате необременени и чисти. Това е силна препратка към въздействията на новата енергия. Вие вече не сте обвързани с кармични договори и можете да се придвижите напред по планетата към сливане с вашия Висш Аз, а оттам към статута на извисяването (завършено обучение). Крион споменава уж мимоходом, че ние сме "съ-творили" този магически инструмент. "Чакай малко! Аз си мислех, че магическият инструмент е дар от Бог", може да кажете вие. Крион отново държи да запомним, че той ни нарича "частици от Бог, които вървят по Земята и си учат урока". С други думи, ние представляваме Божията цялостност и любов. След това той ни поставя в състоянието да се движим, без катранът да полепва по нас, което показва, че е отпаднала не само старата ни карма, но и нашите кармични връзки с онези, които са имали възможност да взаимодействат с нас. Това естествено е целта на притчата: да покаже как нашите решения пораждат промени в по-голям план от този на собствения ни малък живот. Крион се впуска в описание на случващото се на хората около нас. Това е много важна концепция, тъй като разглежда енергията на Новата епоха и даровете от Бог. Дали ако приемем енергийните дарове на Новата епоха ще загубим приятелите си, децата си, работата си и т.н.? Ще бъдем ли отхвърлени от околните? Вслушайте се в повествованието на притчата: "Как мислите, дали ще останете незабелязани за околните, докато се разхождате свободно, без катранът да полепва по вас и да спъва краката ви?" Първо, всички ще забележат, че сте различни, но вместо да ви отхвърлят, може да се случи точно обратното. Хората ще видят как живеете вие и ще реагират. Някои ще поискат същото и ще ви попитат какво ви се е случило, а други пък ще се зарадват, че сте се променили. Колкото до партньорите и децата ви, те първи ще забележат промените във вас и ще се запитат какво се е случило, че внезапно сте се превърнали в такъв прекрасен, уравновесен човек! www.spiralata.net 2 Когато сте уравновесени духовно, физически и ментално, става нещо чудесно: всички искат да бъдат ваши приятели! Хората съзират вашата уникалност и не се чувстват застрашени по никакъв начин от вас. Представяте ли си как ще повлияе това отношение на работата, брака, приятелствата или разликата в поколенията (без да я унищожава)? Ще обидите само онези, които са ви сърдити, че сте се променили - а повярвайте ми, това са хората, чиято компания и без това не ви е необходима. Когато всичко бъде казано и направено, дори да сте единственият, който реши да приеме даровете на новата енергия, вашият избор ще повлияе на десетки хора около вас. Това е част от начина, по който Бог използва индивидуалния човешки избор, за да създаде енергия, от която ще се облагодетелства мнозинството. Сигурно виждате динамиката на тази концепция и наистина разбирате как индивидуалното решение за просветление е много по-важно, отколкото изглежда. 2. УО И СТАИТЕ НА УРОКА Бележка на писателя: Обещах ви да споделя моите любими притчи с вас и тази е една от тях. Въпреки че тази притча е една от първите, дадени от Крион, тя си остава много силна препратка към ежедневния ни живот. Целият стремеж на Крион е да ни даде инструментите, с които да повишим собствената си вибрация и вибрацията на планетата - да бъдем всичко възможно, докато сме тук. Историята носи дълбок скрит смисъл, който ни позволява да видим възможностите пред нас. Освен това докосва сърцата ни и ни моли да си "спомним" кои сме в действителност. *** Имало едно време едно човешко същество, което ще наречем Уо. Полът на Уо няма значение за тази история, но тъй като вие нямате адекватно понятие за човек с неутрален пол, ще го наречем Уо - за да обхваща човека на име Уо или Уо-ман1. Но за целта на настоящия разказ ще кажем, че Уо е "той". Като всички хора в неговата култура Уо живеел в къща, но на практика се грижел само за стаята, която обитавал, понеже си била лично негова. Стаята му била красила и той бил отговорен да я поддържа в изряден вид. Уо си живеел добре; съществувал в общество, където храната не липсвала, а била в изобилие. Освен това никога не му било студено, понеже си имал завивки. Колкото повече растял Уо, толкова повече неща за себе си научавал. Научил кои неща го правят щастлив и намирал предмети, които окачвал по стените си и ги гледал, за да го карат да се чувстват щастлив. Уо научил и кои неща го натъжавали и започнал да окачва и тях на стената, когато му се тъгувало. Уо научил още и кои неща го ядосвали и си намирал разни неща, които измъквал навън и ги окачвал на стената, за да ги гледа, когато му се приискало да се ядоса. Като всички останали хора, Уо изпитвал много страхове. Въпреки че имал всичко необходимо, той се страхувал от другите хора и от някои ситуации. Страхувал се от хората и ситуациите, които можели да породят промяна, понеже се чувствал сигурен и стабилен с настоящото положение на нещата, а освен това се трудил усърдно, докато го постигне. Уо се страхувал от ситуациите, които привидно имали контрол над неговата стабилна стая, и се страхувал от хората, които контролирали тези ситуации. Той научил за Бог от другите хора. Те му казали, че да бъдеш човешко същество е нещо съвсем дребно и Уо им повярвал. В края на краищата, той се оглеждал наоколо и виждал милиони човешки същества, но само един Бог. Казали му още, че Бог бил всичко, а той самият бил нищо, но Бог в своята безкрайна любов ще отговори на молитвите му, ако Уо се моли усърдно и живее праведно. И понеже Уо бил духовен човек, той се молел на Бог хората и ситуациите, които го изпълвали със страх, да не пораждат промени, така че неговата стая да си остане непроменена - и Бог чул неговата молба. Уо се страхувал от миналото, понеже то някак си му напомняло за неприятни неща, затова се помолил на Бог да блокира тези неща от паметта му - и Бог чул молбата му. Уо се страхувал и от бъдещето, защото то съдържало потенциал за промяна и било мрачно, несигурно и скрито от него. Затова се помолил на Бог бъдещето да не внася промяна в неговата стая - и Бог чул молбата му. Уо никога не се осмелявал да навлезе много навътре в своята стая, понеже като човек един ъгъл му бил напълно достатъчно. Когато приятелите му идвали на гости, той им показвал своя ъгъл и бил много доволен от това положение. 1 Man (англ.) – човек, мъж; woman – жена. (Бел. прев.) www.spiralata.net 3 Когато навършил 26 години, Уо забелязал някакво движение в другия ъгъл. Изплашил се много и тутакси се помолил на Бог движението да престане, понеже предполагало нечие чуждо присъствие в стаята, а това било крайно неприемливо положение. Бог изпълнил молбата му и движението престанало, така че Уо се успокоил. Когато станал на 34, движението се появило отново и Уо пак помолил да престане, понеже умирал от страх. Движението спряло, но преди това Уо видял нещо, което дотогава не бил забелязвал в този ъгъл -друга врата! На вратата имало странен надпис и Уо се страхувал от смисъла му. Уо разпитал религиозните водачи за странната врата и движението, а те го предупредили да не доближава до нея, понеже това била вратата на смъртта и той със сигурност щял да умре, ако се поддадял на любопитството си. Казали му също така, че надписът на вратата бил лош и той повече никога не бивало да го поглежда. Вместо това го посъветвали да участва в ритуал заедно с тях и да дари своя талант и спестявания на групата - за което щял да бъде възнаграден богато. Когато Уо навършил 42, движението се възобновило. Въпреки че този път не се уплашил, той отново се помолил шаването да спре - и то спряло. Бог имал добрината да го чуе веднага и да изпълни молбата му. Уо се почувствал упълномощен от резултатите на своите молитви. Когато станал на 50, Уо се разболял и умрял, макар че всъщност не разбрал какво точно се случило. Отново забелязал движението в ъгъла и отново се помолил то да спре, но вместо това то станало по-ясно и се приближило. Изплашен, Уо се надигнал от леглото си, но открил, че неговото земно тяло останало там, а той вече бил дух. С приближаването на движението той започнал да го разпознава. Страхът му се заменил от любопитство, а духовното тяло му се струвало напълно естествено. Сега Уо видял, че движението идвало от две същества, които се приближавали към него. Представлявали бели фигури, които сияели, сякаш били осветени отвътре. Накрая застанали пред него и Уо се удивил от величието им - но не се уплашил. Едната фигура.заговорил а и му казала: "Ела, скъпи, време е да вървим." Гласът на фигурата бил нежен и някак познат. Без колебание Уо тръгнал с тях. Постепенно започнал да си спомня колко познато му било всичко това, а после се обърнал назад и видял тялото си, сякаш заспало в леглото. Обзело го прекрасно чувство, което не можел да обясни. Едното създание го уловило за ръката и го повело директно към вратата със странния надпис. Вратата се отворила и тримата минали през нея. Уо се озовал в дълъг коридор с много врати, които водели към различни стаи. "Тази къща май е много по-голяма, отколкото си представях!", помислил си той. Забелязал първата врата, на която имало още по-странен надпис. Уо се обърнал към едната бяла фигура. "Накъде води тази първата врата вдясно?" Без да каже нищо, бялата фигура отворила вратата и му направила знак да влезе. Уо прекрачил прага и се удивил. Стаята била пълна от пода до тавана с най-несметните богатства, които можел да си представи! Вътре имало златни кюлчета, перли и диаманти. Само в единия ъгъл имало достатъчно рубини и скъпоценни камъни за цяло кралство. Уо погледнал своите бели сияещи спътници и попитал, "Какво е това място?" По-голямата бяла фигура отвърнала, "Това е твоята стая на изобилието, ако беше пожелал да влезеш в нея. Тя ти принадлежи дори сега и ще остане тук за теб в бъдеще." Уо бил изумен от тази информация. Когато се върнали в коридора, Уо попитал какво имало в първата стая вляво - друга врата с надпис, който постепенно започвал да добива смисъл. Когато бялата фигура отворила вратата, тя казала на Уо: "Това е твоята стая на мира, ако беше пожелал да я използваш." Уо влязъл вътре с приятелите си и веднага го обгърнала гъста бяла мъгла. Мъглата била като жива, понеже моментално обвила тялото му и Уо я вдъхнал. Обзело го пълно спокойствие и той разбрал, че повече никога нямало да се страхува. Почувствал покой в най-тревожните кътчета на съзнанието си. Приискало му се да остане, но неговите другари го повикали да продължат и отново поели по дългия коридор. Но отляво имало още една врата. "Каква е тази стая?", попитал Уо. "Това е място, където само ти можеш да влезеш", казала по-малката бяла фигура. Уо влязъл в стаята и веднага го обляла златна светлина. Той знаел какво представлява тя. Това била неговата същност, неговото просветление, неговото познание за миналото и бъдещето. Това било неговото хранилище на духа и любовта. Уо заплакал от радост и дълго стоял, приемайки истина и разбиране. Другарите му не влезли; чакали го търпеливо навън. www.spiralata.net 4 Накрая Уо се върнал в коридора. Той се бил променил. Погледнал спътниците си и ги познал. "Вие сте ангели водачи", отбелязал спокойно той. "Не", казал по-големият, "ние сме твоите ангели водачи." В съвършена любов те продължили: "До теб сме от момента на раждането ти по една-единствена причина: да те обичаме и да ти покажем вратата. Ти се страхуваше и искаше да стоим далеч и ние те послушахме. Ние ти служим в любов и зачитаме твоята инкарнация на изражението." Уо не доловил укор в думите им. Осъзнал, че те не го съдели, а го уважавали, и почувствал любовта им. Уо погледнал вратите и установил, че вече може да разчете надписите! Докато вървели надолу по коридора, минавали покрай врати с надпис Лечение, Договор, а също и Радост. Уо видял повече, отколкото би искал, понеже надолу имало врати с имената на неговите неродени деца - и дори една, на която пишело Световен водач. У о започнал да осъзнава какво е пропуснал. И сякаш прочели мислите му, водачите казали: "Недей да укоряваш духа си, понеже е излишно и не подхожда на величието ти." Уо не ги разбрал: Обърнал се назад и видял вратата, от която бил излязъл, и надписът, който първоначално го бил изплашил. Там пишело неговото име! Пишело неговото име, истинското му име ... и сега той разбрал всичко. Уо знаел какво следва, понеже сега той си спомнил всичко и вече не бил Уо. Сбогувал се със своите водачи и им благодарил за предаността. Стоял дълго и ги гледал с любов. После се обърнал и поел към светлината в края на коридора. Той вече бил идвал тук. Знаел какво го очаквало през краткото тридневно пътуване до пещерата на сътворението, където щял да си възвърне своята същност - и после в залата на почестите и тържествата, където го очаквали най-любимите му същества, включително онези, които той бил обичал и загубил, докато бил на Земята. Той знаел къде е бил и знаел къде отива. Уо се прибирал у дома. Послепис на писателя: Когато представя героя на тази история Уо, Крион се опитва да обрисува човек без пол. Уо може да е и жена, и мъж. Крион иска да избяга от половата принадлежност, която би ви попречила да разберете пълния смисъл на притчата или да се поставите на мястото на Уо. В притчата домът на Уо очевидно е животът му или неговата "изява" (както Крион нарича живота) на Земята. Аналогията с различните стаи е препратка към различните възможности, които получава всеки един от нас, а те идват заедно с нашия договор, нашата карма и следователно са нашият потенциал, докато сме тук. Абзацът за Уо, който научава какво го прави щастлив, тъжен и ядосан, а после окачва разни неща на стената, за да се почувства по съответния начин, е много прозорлива информация за човешките същества. Тя съответства на онези части от нас, които се ровят в миналото и пресъздават стари събития, за да се почувстваме по съответния начин. Това обикновено не е правилно, просветлено поведение, понеже съживява стари спомени, така че да "почувстваме" гняв, омраза, мъст или самосъжаление. Понякога е просто доброто старо желание да се озовем на мястото, където сме били щастливи - например детството ни. Фактът, че Крион разказва как Уо "окачвал разни неща на стената" за тази цел, също има дълбок смисъл. Когато влезете в моя дом, предметите по стената са пред очите на всички. Това са моите семейни снимки и украшения. С други думи, аз съм окачил тези неща на стената, за да привлека вниманието към тях, дори вниманието на непознатите, понеже ги смятам за специални. Затова Крион кара Уо да окачва чувствата си на показ, така че околните да откликнат на неговото учебно "табло". Подобно на повечето хора, Уо иска да въвлече околните в своя собствен процес, понеже така му става по-леко. Той все още не знае нищо за отговорността. Въпреки това по-нататък научаваме, че независимо на какво ниво на просветление се намира Уо, Бог не го осъжда и преценява - никога. Виждаме, че Уо има страхове, най-големият от които е във връзка с контрола. В живота си той явно се страхува от ситуации, при които някой може да промени стаята му (живота му). Неговата реакция на повечето от тези страхове е да си остане същият. Следователно истинският му страх е от промяната и той копнее за стабилност или статично съзнание. Освен това се страхува от миналото, но не знае защо. Обръща се към другите хора, за да научи за Бог, и използва наученото като защита от промяната. Това е великолепен пример за онова, което проповядва съвременната религия. При нас Бог изпълнява ролята на отговорен закрилник от злото, а вярващите се насърчават да следват своя пастир-закрилник през долината на сянката на смъртта. Това изобщо не поощрява хората към духовен размисъл. Нито пък подхранва концепцията за поемане на отговорност за случващото ви се, www.spiralata.net 5 както ни съветва Крион. Най-прекрасното в тази история е, че макар Уо да се "вписва" в тази средностатистическа, нормална религиозна доктрина, молитвите му не остават без резултат! Той получава закрилата, която иска, и действително бива защитен от промяната и смущаващото движение в другия ъгъл. И отново, Крион ни е казвал, че механизмите на Божия Дух са абсолютни, а любящата енергия на доброто молитвено намерение дава резултати. Спомняте ли си поговорката: "Внимавай какво си пожелаваш, защото може да го получиш"? Тя е вярна! И тази притчи е доказателството за това. Ние получаваме различни шансове за упълномощаване и самооткриване във всеки живот, така и Уо получава своя. Макар да се чувства доволен, Бог го удостоява със "смушкване" от страна на неговите водачи. Това е дразнещото движение, което е видял в ъгъла, плюс някакво видение на врата. Това са усилията на неговите водачи да го въведат в друга реалност, а следователно и заслужената възможност за промяна - и шанс да се изпрати срещу своя страх. Крион отново проявява прозорливост и описва обясненията на религиозните фигури: те казват на Уо, че движението е дело на злите сили. До ден-днешен това е най-обичайният отговор за всичко, което противоречи на общоприетата доктрина, независимо от изповядваната религия. Накрая Уо умира и се случва онова, от което се страхува най-много: движението в ъгъла става реалност. Но той някак си го разпознава и не се изплашва. После Уо поема по коридора с много врати и ние споделяме неговите открития. Обиколката на стаите е преглед на земния договор (който той сам е изготвил) и неговото потенциално просветление - с блага, мир и личната вътрешна същност на индивидуалната сила, неговата "частица от Бог". Междувременно той разпознава водачите си, което ни показва, че ние всъщност познаваме нашите водачи, но крием това от себе си в рамките на престоя ни тук. Представете си какво е да вървите през живота с двама или трима приятели, които са готови да ви помогнат и да ви обичат на всяка крачка - а вие да ги пренебрегвате! Уо постъпва по същия начин и въпреки това неговите водачи не го осъждат. Ето каква е Божията любов. Постепенно Уо схваща картината и разбира, че не се е представил добре. Но водачите веднага го подкрепят с думите: "Недей да укоряваш духа си, понеже е излишно и не подхожда на величието ти." Това е кръстопътят на Уо. В този момент той се превръща от "починал човек в урок" в онова, което винаги е бил: частица от Бог, универсално създание. В следващия момент той вижда истинското си име на вратата и си спомня всичко. Когато Крион представя пътешествия и притчи, той всъщност ме отвежда "там" по време на посланията на живо. В хода на тази притча аз усещах вятъра и времето и т.н. Крион често ме оставя да описвам каквото "виждам" като допълнение към неговите мисловни групи, които ми се дават за транскрибиране. Но аз междувременно бивам силно повлиян, често плача от радостта на пълното разбиране на онова, което се представя, докато си седя на стола. Не мога да сравня това изживяване с нищо друго, освен с усещането за много, много жив сън. Аз стоях рамо до рамо с Уо, на една крачка от дома - окъпан в любов. Почувствах притеглянето на любовта от онези, които вече са там, и закопнях за моите приятели от другата страна. Видях моите блестящи, сияйни водачи и почувствах любовта им, а после улових Крион за ръка и се върнах в стола си на събирането в Дел Мар, Калифорния. 3. ГОЛЯМАТА МЪХНАТА ГЪСЕНИЦА Бележка на писателя: За децата тази притча вероятно има непогрешимо послание. Когато беше представена на живо, недоверчивата гъсеница имаше дълбок, изморен глас. Възможно е дори да я познаете, докато четете тези редове - повечето от вас ще я познаят. Тази история също ми е една от любимите. *** Гората кипяла от живот, а под ниската тучна растителност на земята голямата мъхната гъсеница говорела на своята групичка от гъсеници-последователки. В обществото на гъсениците почти нищо не се променяло. Работата на голямата мъхната гъсеница била да следи групата, така че старите традиции да се почитат и спазват. Защото те били свещени, в края на краищата. "Говори се", казала голямата, мъхната гъсеница между две хапки зелено листо, "че има един дух на гората, който предлага на всички гъсеници една голяма, нова сделка." Мляс-мляс. "Аз реших да се срещна с този дух, а после ще ви посъветвам какво трябва да направим." "Къде ще намериш духа?", попитал един от последователите. www.spiralata.net 6 "Той ще дойде при мен", казала голямата, мъхната гъсеница. "Както знаете, не мога да се отдалечавам много. Извън горичката няма храна. Не мога да остана без храна." Мляс-мляс. Така че когато останала насаме, голямата мъхната гъсеница извикала с пълно гърло горския дух и след малко големият тих дух й се явил. Горският дух бил много красив, но голямата мъхната гъсеница не успяла да го види добре, понеже не й се надигало от уютното легло от листа. "Не ти виждам лицето добре", казала голямата гъсеница. "Качи се малко по-високо", казал горският дух с благ глас. "Аз съм тук и те чакам." Но гъсеницата си останала където била. В края на краищата, това била нейната къща, а горският дух бил на гости. "Не, благодаря", отвърнала голямата мъхната гъсеница. "Излишно усилие е. Кажи ми, какви са тези приказки за някакво голямо чудо, което е достъпно само за гъсениците - не за мравките и стоножките -ами единствено за гъсениците?" "Вярно е", казал горският дух. "Вие си заслужихте един удивителен дар. И ако решите, че го искате, ще ви обясня как да го получите." "Как така го заслужихме?", попитал голямата, мъхната гъсеница, дъвчейки вече третото листо от началото на разговора. "Не помня да съм подписвала каквото и да е." "Заслужихте го с прекрасните си отколешни усилия да запазите гората свещена", рекъл духът. "Хайде, бе!", възкликнала гъсеницата. "Че аз правя това всеки ден, всеки ден. Аз съм водачът на групата, ако искаш да знаеш. Тъкмо затова разговаряш с мен, вместо с някоя друга гъсеница." Като чул тази хвалба, горският дух се усмихнал на гъсеницата, макар че тя не могла да види това, тъй като упорито продължавала да седи на листото. "От доста време поддържам гората свещена", заявила гъсеницата. "И какво ще получа?" "Един изумителен дар", отговорил горският дух. "Сега можеш, благодарение на собствените ти усилия, да се превърнеш в красиво крилато създание и да полетиш! Ще притежаваш прекрасни цветове, а подвижността ти ще удивява всички, които те видят. Можеш да отидеш където си пожелаеш в гората и да политнеш над нея. Ще можеш да намираш храна където си поискаш и да се срещнеш с нови, красиви крилати създания. Можеш да постигнеш всичко това незабавно, ако пожелаеш." "Летящи гъсеници!", замислила се мъхната гъсеница. "Не може да бъде! Покажи ми няколко такива летящи гъсеници, ако е вярно. Искам да ги видя." "Лесна работа", отговорил духът. "Просто отиди на някое високо място и се огледай. Те са навсякъде, пърхат от клон на клон и водят прекрасен, пълноценен живот на слънце." "Слънце!", възкликнала гъсеницата. "Ако ти наистина си горският дух, значи знаеш, че слънцето е прекалено горещо за гъсениците - то направо ни опича - съсипва ни косъмчетата, както знаеш... затова трябва да стоим на тъмно - няма нищо по-лошо от гъсеница с разрешени косъмчета." "Когато се превърнете в крилати създания, слънцето ще подчертава красотата ви", казал любезно и търпеливо духът. "Старите ви начини на съществуване ще се променят коренно и вие ще захвърлите старите навици на гъсениците на земята, за да се зареете във висините на крилатите същества." Гъсеницата замълчала за миг. "Ти искаш да напусна удобното си легло тук и да поема на път до някое огряно от слънцето възвишение, за да видя доказателството?" "Ще трябва да го направиш, ако искаш доказателство", отговорил търпеливият дух. "А, не", казала гъсеницата, "не мога да го направя - трябва да се храня, както знаеш. Не мога да ходя на разни непознати слънчеви хълмове и да зяпам, когато тук ме чака работа. Прекалено опасно е! Освен това, ако ти наистина беше горският дух, щеше да знаеш, че очите на гъсениците сочат надолу, а не нагоре. Големият земен дух ни е дал хубави очи, които гледат надолу, за да си търсим храна - всяка гъсеница знае това. Ти ме караш да върша крайно неуместни за гъсениците неща", заявила подозрително мъхнатата гъсеница. "Ние никога не гледаме нагоре." Тя отново замълчала. "Та, как ще стане тази работа с летенето?" Тогава горският дух й обяснил процесът на метаморфозата. Разказал й как гъсеницата трябвало да вземе сериозно решение за промяната, тъй като веднъж започнал, процесът не можел да се върне назад. Обяснил как гъсеницата може да използва собствената си биология, докато е в пашкула, за да се превърне в крилато създание. Обяснил как промяната изисква саможертва, период на притихване и мрак вътре в пашкула, докато всичко стане готово за израстването й в красиво, пъстроцветно крилато създание. Гъсеницата го изслушала кротко, без да го прекъсва и без да спира www.spiralata.net 7 да мляска. "Дай да се разберем", заявила най-безцеремонно гъсеницата накрая. "Ти искаш всички да легнем и да се подложим доброволно на някакъв биологичен процес, за който никога не сме чували. После трябва да се съгласим този биологичен процес да ни обгърне в непрогледен мрак месеци наред?" "Да", казал горският дух, разбирайки много добре накъде отива разговорът. "И ти, като големия горски дух, няма да направиш това вместо нас? Ние трябва да го направим сами? Нали каза, че сме си го заслужили!" "Заслужихте си го", отвърнал тихо духът. "И си спечелихте силата да се промените в новата горска енергия. Дори докато седиш на това листо, тялото ти е готово да го направи." "Какво стана с дните, когато храната падаше от небето, водите се разделяха, а градските стени падаха - и други такива неща? Аз не съм глупава, така да знаеш. Може да съм голяма и мъхната, но не съм вчерашна. Духът на Земята винаги върши тежката работа, а от нас се иска само да изпълняваме указанията. А ако направим каквото искаш ти, ще умрем от глад. Всяка гъсеница знае, че трябва да яде непрекъснато...", мляс-мляс, "за да оцелее. Твоята голяма нова сделка ми се вижда много подозрителна." Гъсеницата помислила малко и заявила на горския дух: "Отхвърля се!", а после се огледала да види кое листо да захапе. Горският дух се обърнал да си върви н чул гъсеницата да си мърмори: "Летящи гъсеници! Как пък не!" Мляс-мляс. На другия ден гъсеницата издала указ и събрала последователите си на конференция. Всички гъсеници притихнали и заслушали внимателно какво е научила за бъдещето голямата, мъхната гъсеница. "Горският дух е зъл!", заявила гъсеницата на своите последователи. "Той иска да ни подмами на едно много тъмно място, където със сигурност ще умрем. Иска да повярваме, че собствените ни тела ще се превърнат някак си в летящи гъсеници - трябва само да престанем да се храним за няколко месеца!" Тази забележка предизвикала силен смях. "Здравият разум и историята ще ви покажат как постъпва големият земен дух", продължила голямата мъхната гъсеница. "Никой добър дух няма да ви отведе в непрогледния мрак! Никой добър дух няма да ви накара да направите нещо толкова ужасно със себе си! Всичко това са уловки на големия лош горски дух." Гъсеницата се надула от собствената си значимост, готова да продължи речта си. "Аз се срещнах със злото и го разкрих!" При това признание останалите гъсеници полудели от възторг и понесли голямата мъхната гъсеница на малките си космати гръбчета в кръг, възхвалявайки я, че ги е спасила от сигурна смърт. Напускаме това тържество на гъсениците и се издигаме леко над гората. Докато бурните възгласи отшумяват, ние се издигаме над покрива от листа, който скрива най-долния пласт на гората от слънчевите лъчи. Издигаме се полека над листния покрив и се озоваваме в просторите, запазени за онези, които могат да летят. Радостното ликуване на гъсениците отслабва и ние се потапяме във великолепния свят на летящите. Там, под топлите слънчеви лъчи, от дърво на дърво прелитат десетки пъстри летящи гъсеници, които се наричат пеперуди, всяка една накипрена във великолепието на цветовете на дъгата, някои от тях са дори стари приятелки на голямата мъхната гъсеница долу - всяка една усмихната и без грижа за прехраната си - всяка една преобразена от големия дар на горския дух. Послепис на писателя: Като много други притчи, тази кратка история за една най-обикновена гъсеница носи многопластови послания и някои прозрения за това как Бог се отнася към нас с безусловна любов. Тя разказва и за настоящите земни промени. Крион избира гъсеницата, понеже всички ние знаем от деца, че гъсениците преминават през удивителна метаморфоза и се превръщат в летящи, пъстроцветни пеперуди. Това е класическата приказка на природата, където един грозен, дебел и космат червей с много крака се превръща в красива, летяща в мир пеперуда - първото буди в нас отвращение (и писъци у момичетата), а второто ни изпълва с възхищение! Така че фактите са познати на всеки, а притчата придобива специално значение. Тази притча разказва за нещо, което е реално, но изглежда страховито или нелогично, когато се анализира по стандартите на един интелект, благоговеещ пред старите методи. Гарантирам ви, че ако гъсениците наистина можеха да мислят и да провеждат събрания, някои от тях никога нямаше да www.spiralata.net 8 се подложат на метаморфозата! Освен това щяха да се разделят на две политически групи, за и против метаморфозата - и вероятно изобщо нямаше да се огледат, за да видят какво се случва с поддръжниците на промяната. Типично за човешката природа е да се окопаеш в горичката и да останеш там, стига положението да те устройва поне мъничко. Дори на най-тъмните места има съпротивление към промяната, понеже понякога ние се заравяме в нашите дупки и се обграждаме със старите си навици. С течение на времето старите навици стават свещени, а новите се превръщат в богохулство. За жалост глупостта на гъсеницата, която отказва да се превърне в пеперуда, се наблюдава ежедневно при хората! На всичкото отгоре на някои не им стига просто да отхвърлят духовната промяна, ами сформират организации и проповядват наляво-надясно да следват техните стъпки. Чувстват се посилни, когато се обграждат с единомишленици - особено ако са ги убедили сами. Историята е пълна с трагичните възходи и падения на различни култове, което продължава до и днес. Колко от вашите собствени познати са отхвърлили нещо ново по единствената причина, че онова, което вече имат, е "достатъчно добро"? Дори когато им поднасят дарове, някои хора се чувстват недостойни да ги приемат или се опасяват, че има някаква уловка. Това се дължи на основаното на страха мислене и взимане на решения, което е стожерът на старата земна енергия. В случая с гъсеницата, тя се страхуваше, че ако напусне убежището си, няма да може да продължи да се храни както е свикнала - дори за да се увери, че гъсениците могат да летят! Метафорично това означава, че ние взимаме решения въз основа на страха, който ни пречи да прекрачим уверено на следващото ниво на съзнание. Някои от нас отказват да отидат дори на събиране, пазар или гости, за да видят нещо, което са им похвалили. Ние си мислим: не може да е вярно, следователно не е вярно. После се залавяме за работата си и пак оставаме на тъмно. Как се отнася към нас Бог, когато постъпваме по този начин? Тази притча, наред с много други истории на Крион, ни показва безусловната любов на Бог. Тя разказва за факта, че Бог е тук с прекрасна информация и енергийни дарове в Новата епоха за хората, които желаят да ги приемат. Никой не осъжда онези, които не искат, и никой не покръства онези, които избират да не повярват. Забележете, че макар да познаваше нагласата на гъсениците, горският дух не се опита да защити новите дарове, нито да убеждава гъсеницата. Горският дух просто обичаше голямата мъхната гъсеница, независимо от постъпките й, и й каза истината. Гъсеницата беше оставена да реши сама дали да приеме тази истина в живота си, или да се придържа към ставите си порядки. Забелязахте ли, че духът на гората помоли гъсеницата да направи нещо, за да намери доказателството? Старите методи бяха в разрез с това. В старото време доказателството винаги ни се даваше на готово. Затова гъсеницата предпочете да не го търси. Ако има нещо тъжно в тази история, то е във факта, че лидерът на гъсениците влияеше върху живота на всички околни. Той спря растежа им с основано на страха послание и им попречи да вземат сами това важно решение. Така че мнозина никога няма да видят слънцето, свободата и цветовете. Много ще бъдат отнесени от дъждовете, които заливат гората, вместо да полетят към заслона на някое сухо дърво. Крион ни е казвал, че се намираме в разгара на най-голямата духовна промяна, която се е случвала някога, и че Земята ще затрепти с нашата нова вибрация. Огледайте се наоколо. Как мислите, дали нещо се променя на тази планета? Например: (1) Съзнанието на мира: Днес, когато древните текстове вещаеха, че пустините ще подгизнат от кръв, две държави преговарят за правото да ползват общи води. Политическите затворници, хвърлени в тъмница навремето от разни диктатори, сега са президенти на своите страни. "Империята на злото" се прекатури неотдавна. Забелязахте ли? (2) Природните стихии: Да сте забелязали нещо различно в смяната на сезоните? Крион ни каза, че цялата последователност на отглеждане на реколтата ще се промени. Направиха ли ви впечатления наводненията? Ами зимните студове през пролетта? Или силните ветрове, каквито не сте виждали през живота си? Или вулканите, които трябваше да са угаснали? Помислете за това. (3) Земната честота: Знаете ли, че основната честота на Земята, наричана резонансът на Шуман, открай време е 7.8 цикъла в секунда? Армията изгражда всичките си комуникационни системи на общоприетата константа на Шуман. И изведнъж тя скочи на 8.6 и продължава да расте. (4) Магнетизмът: Знаете ли, че магнитният север се измества? Знаете ли, че силата на земното магнитно поле намалява? Какво означава всичко това? Крион ни казва, че Земята реагира на факта, че ние повишаваме вибрацията на планетата и че сме получили нови дарове от Бог, които да ни www.spiralata.net 9 помогнат. Какво мислите за хората, които пренебрегват тези знаци и се вкопчват в старите положения, когато всичко наоколо на планетата крещи: нещата се променят? Гъсеницата постъпи точно така и повлече много други със себе си. Мляс-мляс... 4. ЛИПСВАЩИЯТ МОСТ Бележка на писателя: Колко от нас се доверяват наистина на интуицията си? Или пък на колко от нас им е трудно да повярват и да се доверят? Обърнете внимание, моля, че аз самият вдигам ръка. "Имай вяра в невидимите неща" е един от най-трудните постулати на всяка религиозна или философска система, която ни кара да се доверим на Бог и себе си за бъдещето. Тази история е от типа, който Крион често дава по-скоро като указания, отколкото като притча. Прочетете историята за "Липсващият мост". *** Скъпи мои, единственото нещо, което ви разделя от Божия ум, е дуализмът, който сами сте създали за вашата инкарнация тук. Когато се протегнете и се доверите на онази част от вашия дух, която живее над вас, използвате новите дарове на Бог в тази Нова епоха. *** Хенри бил на път и напредвал бързо. Пътувал към отсрещната страна на долината и тъй като бил много просветлен човек, помолил Бог да съ-твори това пътуване заедно с него. Интуитивно знаел, че това действие е правилно и уместно за него, затова го предприел. Вървял по пътя, но ето, че се натъкнал на съвсем реален проблем: някога на пътя имало мост към отсрещната страна на долината, който от известно време липсвал. Но Хенри продължил напред, макар да бил съвсем наясно, че мост няма. Виждате ли, Хенри бил в процеса на създаване на чудото на доверието по отношение на своето бъдеще и се бил посветил на процеса на вярата. Да не се е побъркал? Какво би помислил всеки нормален човек в подобен момент? Човешкият ум прави предположения: "Мостът го няма, следователно ще загина."; "Мостът не може да бъде възстановен толкова бързо - нямаше го, когато снощи минах оттук! Значи и тази вечер няма да има мост." Предположението е, че човек очаква мостът да бъде същият както преди, съграден от други хора със стомана и бетон, на старото си място. "Колата ми няма как да премине, ако няма мост", казва човекът. Хенри, от друга страна, се опитвал за първи път в живота си да съ-твори своето бъдеще с новите дарове на Бог в Новата епоха. Бил научил, че вече не е жертва на живота или заобикалящите го обстоятелства - включително липсващия мост - и напредвал по начин, който щял да го отведе на места, където никога не бил стъпвал или на които преди се страхувал да отиде. Хенри за първи път се доверявал на Бог! Пътувал смело напред и оглеждал зейналата пропаст, където по-рано се намирал мостът. Каква била тайната на Хенри, непозната на повечето хора? Ето предупрежденията на вярата в тази Нова епоха: (1) Не мисли като човек по отношение на Божиите неща! Мисли както би мислил Бог. Случват се толкова много неща, за които ти нямаш представа, когато Бог съ-творява заедно с теб, за да направи големи промени в живота ти. Нещата, които изглеждат съвършено невъзможни, ще направят неизброими завои, за да станат твоя действителност. (2) Не прави продиктувани от страха промени в движение! Виждаш ли, ако мислиш като човек, първото, което ще създадеш, ще бъде страх. Интелектът ти ще работи срещу теб при тези обстоятелства, крещейки в ушите ти да свърнеш вляво или вдясно от пътя -и да хукнеш към моста, който го няма. Може да предпочетеш да спреш въобще и да изоставиш пътуването си заради желязната хватка на страха около сърцето ти. (3) Поеми отговорността за пътуването! Слушай внимателно, понеже това е важно качество. Ако мислиш като човек и се страхуваш като човек, няма да имаш вяра и ще обвиняваш Бог за всичко, което ти се вижда като негативна ситуация. "Ето ме на пътя, устремен към моята гибел! Господи, ти ме измами! Господи, ти ме предаде! Със сигурност ще се пребия в пропастта, която зее под мен!" Въображението ти ще заработи на бързи обороти, за да те убеди, че не можеш нищо да промениш - такъв е дуализмът, с който сте се въоръжили за престоя си на Земята. Ако поемете отговорността за пътуването, тогава Бог нищо не може да "ви направи". Вие сте част от Бог! Вие съ-творявате на пътя, мислейки както мисли Бог: без да се страхувате, убедени, че на мястото на някогашния мост ще има нещо друго, което да го замести, без да предполагате какво www.spiralata.net 10 точно. Докато пътувал през долината, Хенри изведнъж видял точно това, което очаквал - мост все още нямало. Хората не биха могли да го съградят за един ден и Хенри знаел това. Изплашил се. Това бил последният миг, часът на неговото изпитание, но знаете ли какво още видял Хенри? На пътя стояли хора, които ръкомахали и му сочели завой към място, където никога не бил минавал - и не след дълго в далечината се очертал чисто нов мост - мост, който бил строен цяла година! Този мост се изграждал много преди Хенри да се помоли за него или да стане необходим! Освен това бил поширок, отколкото той очаквал. Бил снабден с лампи, които да го осветяват нощем, и превел безопасно Хенри до отсрещната страна на долината. Бил построен далеч от погледа и се разкрил една сега - когато бил най-необходим. Хенри спрял колата си от другата страна на долината и изпълнил кратка церемония. Благодарил на Бог за силата на съ-творяването, а Бог откликнал, като благодарил на Хенри за това, че е повишил вибрацията си - и тази на планетата - като повярвал в "реалността на невидимото". Послепис на писателя: Ако разбирате тази притча, ще разберете какво ви е приготвил Бог в новата енергия. Крион ни разказва, че времето на Бог не е линейно! То е "сега" в смисъл, че миналото, настоящето и бъдещето не спадат към онази права линия, която познават и усещат хората. Бог всъщност съгражда отговорите, преди да сме задали въпросите си! Също като с моста, Бог съ-творява решенията, преди да се помолим за тях. Това става по най-уместния начин, тъй като ние сами сме планирали прозорците на възможност за себе си, преди да започнем живота си тук. Не бъркайте това с предопределението. Ние сме на планетата на свободния избор, но Бог има преимуществото да знае "предварително" какво ще ни трябва в нашата времева линия, ако случайно си направим труда да го поискаме. Има подготвени ситуации за всичко, което ще съ-творим и проявим утре - за изцеление, за изобилие, за партньорство и за най-трудните моменти в живота. Тези ситуации са създадени от Бог в чест на исканията, които все още не са ни хрумнали да отправим! Такива са чудните механизми на вярата и онова, което Крион нарича "съ-творяване с Бог". Това вероятно ще ви даде различна гледна точка за причините, поради които доверието (или вярата) действат въобще. Тази притча ни показва, че строежът на моста бил започнал една година преди Хенри да се помоли за него. Има ли в живота ви неща, които ви се виждат невъзможни да бъдат създадени поради обстоятелствата, възприемани от вас като установени за цял живот например работата, която "никога няма да стане по-добра", или семейни обстоятелства, които "никога няма да се променят"? Чувствате ли се в безизходица поради липса на средства или сте на път, който очевидно не ви отвежда до никъде? Как щяхте да се почувствате, ако узнаехте със стопроцентова сигурност, че отговорите на тези невъзможности са били в процес на промяна в този момент - и просто очакват да изявите намерение да ви се случат. Прегледайте още веднъж трите предупреждения в притчата, понеже дори да не се казвате Хенри, тази история е за вас. Не е ли време да проумеете защо сте тук? 5. БАЩАТА И СИНЪТ Бележка на писателя: Това е история, която ще събуди реакция в много мъже. Вие сте бащата... или синът? Дори да не сте нито един от двамата и изобщо да не сте мъж, тази притча разказва за нашата планета. Това е разказ за омразата - онази омраза, която продължава цял живот - едно от най-големите изпитания за човешката природа. Омразата е като навита пружина. Това, което повечето хора не знаят, е, че когато бъде развита, тя притежава потенциала да се превърне в любов! *** И така, живеел на планетата Земя един баща. Той все още не бил баща, но му предстояло да стане, тъй като наближавало раждането на детето му. И той се надявал да бъде син, защото имал големи планове за своята мъжка рожба. Бил дърводелец и искал да предаде занаята на сина си. "Ех, мога да го науча на толкова много неща. На тънкостите на занаята, който той със сигурност ще обикне и ще го предаде на следващите поколения от рода ни", мислел си той. И така, когато детето се родило и наистина се оказало момче, бащата бил пиян от радост. "Ето го моят син!", провикнал се той. "Сега той ще продължи нашия род. Ще продължи име ми. Ще стане велик дърводелец, понеже ще му предам всичките си знания. Ще ни бъде толкова хубаво заедно с моя син!" Детето пораснало и много обичало своя баща. Защото той му треперел като на писано яйце и www.spiralata.net 11 при всяка възможност му повтарял: "Сине, само почакай да споделя тези неща с теб! Много ще ти харесат. Ще продължиш рода и занаята ни и ние ще се гордеем с теб дори след смъртта ми." Но постепенно се случило нещо непредвидено. Защото малко по малко синът започнал да се задушава от бащиното си внимание и да усеща, че има свой собствен път, макар да не го осъзнавал с точно тези думи. В сина започнал да назрява бунт. Когато станал юноша, вече не проявявал никакъв интерес към бащините си наставления за дърводелството и родовата традиция. Той казал почтително на баща си: "Татко, моля те, разбери ме; аз имам мои желания и мечти. Влекат ме други неща, а не дърводелството." Бащата не повярвал на ушите си и възкликнал: "Но сине, ти не разбираш! Виж, аз съм помъдър от теб, затова ще реша вместо теб. Дай да ти покажа тънкостите на занаята. Довери ми се. Послушай ме, аз ще ти бъда учител и двамата заедно ще постигнем много." "Аз не виждам нещата така, татко. Не искам да стана дърводелец, нито пък искам да те обидя, сър. Но аз имам свой собствен път и искам да го извървя." Това бил последният път, когато синът нарекъл баща си "сър", защото уважението между тях постепенно отслабнало и изчезнало, докато накрая се превърнало в черна бездна. Синът възмъжавал, а бащата продължавал да му вади душата да стане нещо, което той не искал да бъде. Затова синът напуснал дома си, без дори да се сбогува с баща си, ами вместо това оставил бележка, на която пишело: "Моля те, остави ме на мира." Бащата бил съкрушен. "Синът", мислел си той, "за когото се грижих цели двадесет години. Той трябваше да бъде всичко: дърводелец, признат майстор в занаята и да продължи името ми. Срамувам се. Той ме опозори!" А синът на свой ред си мислел: "Този човек ми съсипа детството и ме превърна в нещо, което не исках да бъда. Нямам никакви чувства към него." Така между бащата и сина се породил гняв и омраза, които останали до края на живота им, чак до смъртта им. А когато на сина му се родило дете, красива дъщеря, той си помислил: "Може би трябва да поканя баща ми да види внучето, което ще продължи рода му." Но после размислил: "Не, той ми съсипа детството и ме мрази. Няма да споделя нищичко с него." Така старецът никога не видял внучето си. Бащата умрял на 83-годишна възраст. На смъртния си одър той се обърнал назад и си рекъл: "Може би сега, когато смъртта наближава, трябва да повикам сина си." Така, в този момент на мъдрост, близо до смъртта, усещайки наближаващата интуиция и познание, той изпратил да повикат сина му. Синът му изпратил по пратеник следния отговор, "Не ме е грижа за теб, ти съсипа живота ми. Стой далеч от мен." А после добавил: "Радвам се, че умираш!" О, каква огромна енергия на омразата имало в ума и думите на бащата, когато поел последния си дъх, мислейки си за своя презрян син! Синът имал хубав живот. Той също умрял на осемдесетгодишна възраст, заобиколен от близки, които го обичали искрено и които скърбели, че вече напускал планетата Земя. И точно тук, скъпи мои, започва историята. Защото синът се върнал в пещерата на сътворението. Предприел тридневното пътуване, където взел своята същност и името си и пристигнал в залата на почестите. Там дълго се оглеждал с възхита, защото се озовал сред милиони създания, на стадион, който изобщо не можете да си представите, аплодиран и почитан за онова, което бил преживял на вашата планета. Виждате ли, скъпи, всички вие сте били вече там, но ние не можем да ви го покажем, защото ще развалим изненадата и ще ви припомним неща, които не бива. Но някой ден отново ще се озовете там, за да получите следващия си цвят. Защото всички същества във вселената виждат цветовете ви при среща с вас. Вашите цветове са вашият личен пропуск, показващ, че сте воин на светлината на планетата Земя. Сега ви е трудно да го осмислите, знам, но все пак е точно така. Нямате представа колко са важни тези уникални значки от Земята. Някой ден ще си спомните думите ми, когато ме видите сред публиката в залата на почестите. И така, синът се радвал на поздравленията, а енергията му се обогатила с новите цветове, които се преплели с предишните, за да показват на околните кой е. Когато церемонията приключила, синът, обгърнат в мантията на истинската си същност на универсално създание, се озовал на едно място, където незабавно видял своя най-добър приятел Даниъл - с който се бил разделил, за да дойде на планетата Земя. Щом зърнал Даниъл от другата страна на бездната, той извикал: "Ето те и www.spiralata.net 12 теб! Толкова ми липсваше!" Двамата се приближили, така да се каже, и се прегърнали, сливайки енергиите си. После заговорили радостно за старите универсални времена, прекарани заедно, преди синът да дойде на Земята. И както се разхождал из Вселената със своя приятел Даниъл, един ден той му казал: "Знаеш ли, Да-ниъл, ти беше страхотен баща на Земята." "Приятелю, ти беше прекрасен син", отвърнал Даниъл. "Не е ли изумително какво изживяхме като човешки същества? Колко силна беше двойствеността, че ни раздели на Земята." "Как беше възможно подобно нещо?", попитал някогашният син. "О, воалът беше толкова плътен, че ние не знаехме кои сме всъщност", отвърнал някогашният баща. "Но планът се получи добре, нали?", попитал синът. "Да, така е", отговорил Даниъл, "защото нито веднъж не прозряхме истината за това кои сме." Тук оставяме тези две създания, които се отправят да планират следващото си пребиваване на Земята. И ги чуваме да казват: "Хайде да го направим пак! Само че този път аз ще съм майката, а ти дъщерята!" Послепис на писателя: Тази безценна история се разказва специално за онези читатели, които все още не са осъзнали дара на онова, което се случва в живота им - или все още не са разпознали своя най-добър приятел. Вижте колко силна е била любовта на тези две създания, за да се съгласят да преживеят всичко това! Притчата дава пример за гняв и омраза, но това са само кармични качества. Те са страхове за преодоляване и ви уверявам, че ако синът или бащата бяха разпознали в този живот истинската си същност, щяха да влязат в страха от омразата и гнева и да излязат с любов. Другият не би могъл да устои и нещата щяха да се развият различно. Това е урокът за човека от Новата епоха. Независимо какво си мислите, че има пред вас, и независимо как изглежда, то може да е тънък като хартийка страх, готов да бъде преодолян, готов да се превърне в любов. Таите ли непреодолим гняв към някого? Това е изпитание на кармата и урок за вас, тъй като знаете колко енергия ви отнема и как се подклажда сякаш от само себе си. Не е ли време да се освободите от него? Любовта е най-великата сила във вселената. Тази енергия на любовта не ви вдъхва просто покой и упълномощаване. Енергията на любовта е отговорна и за мълчанието ви в лицето на обвинението - мъдростта и осъзнаването, че вие сте участвали в планирането на всичко около вас. Странно, но същата тази любов е отговорна и за най-непросветлените неща на тази планета, които можете да си представите, защото източникът на вашия кармичен план също е любовта. Понякога може да приема странен облик, например омраза и гняв към някой член на семейството, но любовта е основната фигура в плана - и се е стаила в очакване да я откриете в решението на вашия страх. Тя притежава сила и плътност. Има логика и смисъл. Тя е същността на вселената и ви беше предадена със словата на тази история. 6. САРА И СТАРАТА ОБУВКА Бележка на писателя: Готови ли сте за една кратка история? Обичам тази притча, понеже на моменти откривам собственото си мислене в нея. Наистина си представям как мога да свикна с... почти всичко! Защо да се променям, щом нещата си вървят? Какво? Казвате, че не вървят? Колко глупаво. *** Сара била просветлена жена от Новата епоха. Тя разбирала, че трябва да поеме отговорността за живота си и да открие мисията си на тази планета. Затова Сара попитала своите водачи как да открие своето "блажено място" (онова, за което била сключила договор) и те й дали достатъчно информация. Сара проумяла процесите и започнала да съ-творява онова, което било нейната страст. Сара искала да се занимава с екологията на планетата - да се грижи за Земята и всички нейни обитатели. Затова чрез една отворила се възможност, която се появила изневиделица (съвпадение?), Сара имала шанса да попадне точно там. Възможността дошла под формата на работа във фирма, която работела с високотехнологични екологични системи - нещо, което силно вълнувало Сара и я убеждавало, че можела да промени много неща. Новата работа изисквала всеки ден тя да пътува до другия край на града, където работела в хубав офис и можела да постигне целта на живота си. "Точно затова съм тук", казвала си тя. "Тази работа е моята страст." Била въодушевена и www.spiralata.net 13 спокойна. В новата работа всичко се развивало добре, с изключение на едно нещо. Виждате ли, когато влязла в тази инкарнация на планетата, Сара получила страх от тесни пространства. За да стигне до службата, тя трябвало да вземе метрото и това преживяване я парализирало два пъти на ден. Всяка сутрин Сара влизала в метрото и започвала да се пържи на слаб огън в собствения си страх. Треперела от притеснение, стискала тръбата с потната си ръка, а сърцето й блъскало цели 25 минути, докато пристигнела в хубавия си офис. След един месец Сара застанала пред водачите си и признала болезнено: "Нищо не се получава. Трябва да си намеря друга работа." "Как така?", попитали я нейните водачи. "Нали ти съ-твори точната ситуация, която поиска? Нима това не е победа?" "Моят страх от малки пространства не ми позволява да ходя на работа", отвърнала Сара. "Пътуването съсипва целия ми ден - два пъти - на идване и на прибиране." "Сара", посъветвали я водачите й, "защо не опиташ да изкорениш страха, вместо да бягаш от работата си?" "Не знам", казала колебливо Сара. "От 35 години се страхувам от малки пространства; а тази работа я имам едва от един месец." Та, както виждате, Сара била свикнала със своя страх. Като стара обувка, той й бил нещо като приятел - познато качество - нещо, което винаги я съпътствало. И също като стара обувка, макар страхът да бил грозен и очукан, тя го била носила толкова дълго, че никак не й се искало да го променя. Послепис на писателя: Това отново е истинска история. Сара е реална жена, а страхът от затворени пространства, работата и проблемът също са реални. Сигурно ще ви стане приятно да научите, че Сара влезе смело в страховете си и сега вече пътува ведро и спокойно с метрото до своята хубава работа. Но имаше време, когато се съмняваше, че това би могло да се случи. Тогава тя би казала: "Какво? Този психически проблем ме съпътства откакто се помня. Как е възможно да изчезне? Това е немислимо!" Накрая Сара реши, че работата е по-важна от страха, и откри с огромно удивление, че нейното намерение да се избави от клаустрофобията беше зачетено от Бог с почти незабавен резултат. Така, както умът й притежаваше настройката да поражда страх от затворени пространства, той притежаваше настройката и способността да се избави от този страх - и Сара овладя положението! Каква смела постъпка. 7. ДВЕТЕ ГРУПИ ВОИНИ Бележка на писателя: Тази кратка малка притча ми е една от любимите. Тя крие много от нещата, които трябва да направим с Божиите дарове в тази Нова епоха. *** Имало две групи воини някъде на планетата Земя. И двете групи знаели за новите Божии дарове в Новата епоха, и двете групи били съставени от воини на светлината. Те разбирали своите договори и знаели за съществуването и работата на тъмните сили, които се стремели да им попречат да осъществят личните си цели. Затова се помолили на Бог за даровете на новата енергия и всеки воин получил своя набор от средства. Всеки набор от дарове бил индивидуален и всеки съдържал три неща: меч, щит и броня. Мечът символизирал истината и по никакъв начин не можел да бъде счупен. Истината е чиста, както и мечът, който осигурявал идеална защита от коварството на тъмните сили. Щитът символизирал познанието - познанието за слабостите на врага, а също и прастарото знание от архивите на древните народи. Никоя енергия не можела да проникне през щита, понеже познанието развенчавало всякакви тайни и заговори. Тайните и заговорите не могат да съществуват в ярката светлина на знанието, тъй като черпят силата си от мрака на невежеството. Ризницата символизирала "плаща на Духа Божий". Това била мъдростта на духовното осъзнаване, което упълномощавало хората като "частиците от Бог", каквито са всъщност. Затова представлявала Божията мъдрост във всички неща -особено мъдростта да отстояваш истината и да поддържаш знанието въпреки нападките. Но ето че един ден тъмните сили подели много масирана атака. И двете групи работници на www.spiralata.net 14 светлината се чувствали готови и бързо се въоръжили със своите могъщи дарове, за да отблъснат врага. Когато тъмните сили приближили, първата група отворила амунициите си и се вторачила с невярващи очи в съдържанието. Всичко било на части! Имало и наръчник с бележка, на която пишело: "Оръжието трябва да се сглоби." Нямали време да се приготвят, за да посрещнат врага, затова бързо паднали победени и се предали в ръцете на тъмните сили. Огорчили се и повярвали, че Бог ги е подлъгал с фалшива надежда и чувство за сигурност. Но най-странното е, че дори след поражението те запазили амунициите си, само че смятали инструментите си за безполезни. Другата група отдавна била отворила своите амуниции. Те отрано били сглобили оръжията си и се били упражнявали с тях. И добре направили, понеже установили, че мечът е толкова бърз, че е направо неуправляем. Открили още, че щитът имал толкова много приложения, че им било трудно да схванат как точно трябва да го държат, а ризницата била страшно тежка! С практика и медитация воините накрая се научили да балансират и овладяват всичко до пълна бойна готовност. Междувременно осъзнали, че нито един инструмент не работел без другите два. Ризницата, която се намирала най-близо до кожата, била от основно значение, понеже им давала мъдростта как да владеят меча и щита. Щитът пък се използвал по най-различни начини в зависимост от ситуацията, а с меча се боравело съвсем лесно, когато щитът се използвал правилно. В часа на атаката врагът зърнал тази въоръжена до зъби войска и побягнал. Битка на практика нямало, а воините ознаменували с ликуване победата си. Нямало нито сблъсък, нито ранени. Послепис на писателя: Все още има някои много духовни хора, които чакат Бог да "направи нещо" за тях. Когато се нуждаят от лечение, те молят Бог да ги излекува, а после се надяват и надяват, и надяват. Когато искат ситуациите около тях да се променят, молят Бог да го свърши и сядат да чакат. Причината за това произтича от факта, че навремето така ставаше и древните текстове го доказват. Всъщност историята за Мойсей е ярък пример за този факт. Бог свършил цялата работа, а Мойсей и народът му получили указания да поемат на път, когато им се каже. От епидемиите до разделянето на водите и изсечените в камък завети, всичко се правело от Бог. Дори когато израилтяните се скитали в пустинята, пак Бог ги хранел всеки ден, спускайки им манна небесна. Такава била старата енергия, преди момента, когато ние, хората, получихме позволение да носим по-голяма енергия и способности. Когато великият юдейски учител на любовта, Исус, тръгнал по Земята, той бил вестоносецът, който ни предал словото, че всичко се променя. Ерата на Божията любов лежала пред нас. Той ни разказал за духовните дарове и ни ги показал. Изнасял прекрасни беседи, извършил велики чудеса, показал на рибарите как се ходи по водата и даже изрекъл думите: "Вие можете да сте като мен!" Неговото послание е съвсем ясно: ние сме новоупълномощени духовни същества, ако изберем да бъдем такива, със силите на самия извор на любовта. Сега се озоваваме на прага на новото хилядолетие и ни се дават още повече дарове, понеже по думите на Крион сме си ги заслужили в тази епоха на любовта. Дори сега, обаче, някои хора смятат, че старите начини на очакване Бог да свърши цялата работа продължават да са в сила - но не е така. В новата енергия ние сме длъжни да съ-творяваме нашата реалност. Сътворяването изисква две същества (за да се получи "съ-то"). Изисква сътрудничество между Божествения източник и Божествената частица в човека, наречена Висшия Аз. Ние сме длъжни да овладеем новите начини за духовна работа в новата енергия на нашата планета. Потресаващите предсказания на Нострадамус ще минат и ще заминат и мнозина ще осъзнаят, че Крион е бил прав. Ние сме в една съвършено нова парадигма за планетата Земя и докато задминаваме предречения край на света, не е зле да започнем да проумяваме как допринасяме духовно за цялостния план и да открием целенасочени начини за работа с Бог, така че да превърнем тази планета във величествено място. Който не направи това, ще бъде много разочарован и няма да разбере какво се е случило. Научете повече за даровете. Вземете набора и го използвайте! Вижте как истината, знанието и мъдростта действат заедно, за да ви дадат по-голяма сила в тази Нова епоха! 8. ДЖЕЙСЪН И ПЕЩЕРАТА Бележка на писателя: Това е разказ за една игра, водена между Джейсън и пазителя на пещерата на сътворението. Джейсън изживява изпитание за своя самоконтрол, маскирано като най-обикновено www.spiralata.net 15 предизвикателство. Виждате ли връзката с нашия живот? *** Джейсън имал видение. Всъщност то било сън, но в случая на Джейсън това било без значение. Джейсън бил много просветлен и често имал видения в сънищата си. Това обаче било много живо и ярко. Джейсън се озовал на входа на голяма пещера и веднага я познал. Това била пещерата на сътворението, хранилището на Акашовите записи, където се пазели всички подробности за човешките същества, които идвали и си отивали от планетата. "О, аз познавам това място!", казал си той. На входа на пещерата стоял нейният пазител. Той явно никак не се впечатлил, че Джейсън се озовал изневиделица пред нея; всъщност, дори го очаквал! Пазителят заговорил: "Джейсън, радвам се да те видя тук. Приготвили сме ти една гатанка - игра за твоята душа." Пазителят се усмихнал и Джейсън разбрал, че го очаква някакво забавление. "Това е чудесно", отбелязал той. "Обожавам игрите." "Хвърли един поглед на пътя", казал пазителят, като открехнал с лекота голямата порта на пещерата. Джейсън видял, че през пещерата минавала права и тясна пътека. Видял, че в другия край на пещерата имало изход, от който прониквала светлина. Пещерата можела да се прекоси съвсем лесно. "Каква е играта?", попитал Джейсън. "Искаме да минеш през пещерата и да стигнеш до изхода, като ще ти дадем един земен час за това", отвърнал пазителят. "Няма проблем", казал Джейсън. "Какво ще получа, ако успея?" "Тук не става въпрос за награда. Смисълът е в самата игра. Самото ти влизане в пещерата е голяма чест. Да извървиш пътеката е изпитание, чиято цел е да стигнеш до изхода. Можеш ли да се справиш?" "Ще успея", казал Джейсън, завладян от спортен дух. Тогава пазителят се отместил, а Джейсън започнал пътуването си. Той влязъл в пещерата. Отново погледнал напред и видял, че изходът се намирал на не повече от един километър пред него. Осъзнавайки, че разполага с предостатъчно време, той спрял за момент, така че очите му да привикнат към приглушеното осветление в пещерата. Поел напред и се възхитил от различните цветове, които виждал. Не след дълго Джейсън започнал да чува различни звуци. Отляво и отдясно долитали звуци от различни събития. "Имам цял час", помислил си Джейсън. "Трябват ми само 15 минути, за да стигна до изхода, така че ще спра и ще проверя какви точно са тези звуци." Той спрял и се обърнал надясно. Тутакси видял рафт, отрупан с блестящи кристали. Джейсън се отклонил внимателно от пътеката и отишъл да разгледа интересните предмети. Върху всеки един от подобните на жезли кристали имало специален надпис. Джейсън уловил полека един, без да го вдига. Моментално се озовал в събитието, описано от тайнствения надпис. Джейсън видял удивителни неща, за които изобщо не подозирал, че съществуват. Видял войни. Видял големи пожари. Видял светлина на фона на мрака. Видял имената на много създания. Какво изживяване! Той наистина бил там! Джейсън не разбирал какво вижда, но се удивил на информацията и му било трудно да пусне кристала - толкова бил завладяващ. Припомняйки си за играта и ограниченото време, Джейсън оставил кристала, все още развълнуван от емоцията на току-що видяното. Когато се върнал на пътя, той осъзнал, че преживяването с кристала му било отнело едва няколко минути. А му се сторило толкова по-дълго! Разполагал с предостатъчно време. Джейсън отново тръгнал напред, но не след дълго чул някакво тънко гласче и спрял. "Какъв е този глас?", запитал се той. "Звучи ми познато." И тогава си дал сметка, че това бил гласът на майка му! Обърнал се вляво и видял друга група кристали на няколко крачки встрани от пътеката. Приближил се до тях и интуитивно познал кристала на майка му, макар че гравираното на него име му се сторило непознато. Застанал пред него, опитвайки се да чуе какво казва тя, но не могъл. Майка му била починала отдавна, но ето че все още я имало - или това било само кристал? Джейсън имал избор. Знаел, че иска да докосне кристала на майка си. Нещо друго му казвало, че това е прекалено интимна постъпка. Джейсън взел да размишлява: "Това е моето семейство, а тя сигурно иска да имам спомен от нея. Така че ще го докосна." И така, той докоснал кристала и моментално попаднал в реалността на многобройните животи на своята майка, а Акашовите www.spiralata.net 16 записки на нейните изживявания се разгърнали пред него. Видял многобройните й животи и всички години, които била прекарала на планетата, а също и годините, които била прекарала на други места, включително и този, в който присъствал той. После видял и живота, в който тя понастоящем била дете - и той не бил част от него. Всичко било толкова завладяващо, че Джейсън се разплакал при спомена и радостта от нейната служба. "О, това е прекрасно! Каква чудна игра!", възкликнал той в пещерата. И с известно усилие отдръпнал ръцете си, но в този миг осъзнал, че кристалът в съседство принадлежи на баща му. И Джейсън докоснал и него и изживял подобни неща, а после отново си казал: "Това е прекрасно. Какъв урок. Каква чест е всичко това за мен. Аз съм щастливец." Времето вече напредвало. Джейсън знаел, че трябва да побърза, иначе нямало да успее да стигне навреме до изхода. Затова поел бързо по пътеката и почти бил стигнал до изхода, когато чул още един глас. Този път го разпознал като своя собствен! Джейсън се обърнал надясно и видял още един сияещ кристал. Този път разпознал името, понеже върху кристала било гравирано някакво тайно духовно име, което много приличало на арабско писмо и обозначавало неговото астрално име. Джейсън погледнал към изхода на пещерата, който се откроявал на няколко метра пред него, и размислил. Просто не можел да пропусне такава възможност. Свърнал надясно и докоснал кристала със собственото си име. Излишно е да казваме, че Джейсън не успял да излезе от пещерата навреме, за да завърши успешно играта. Той останал там, потънал в собствените си минали животи с голямо разбиране за това кой е и кой би трябвало да бъде, с невероятно разбиране за равносметката кои са били майка му и баща му в неговите минали животи и кой е бил той в техните. След което Джейсън се събудил. Той си помислил: "Какъв чуден сън беше това!" После си спомнил всичко. "О, колко жалко, че не спечелих играта", въздъхнал той. И така, Джейсън продължил живота си постарому, без да разбере истинския смисъл на този сън, но без никакво осъждане на страна на пазителя. Понякога си казвал: "Ех, ако можех да я изиграя отново, щях да постъпя различно. Сега знам къде са уловките." Джейсън така и не разбрал, че играта все още продължавала. Послепис на писателя: Много от четящите тази кратка история сигурно смятат, че пътеката през пещерата символизира човешкия живот, а изходът е краят на живота. Всъщност обяснението на Крион е, че пътят наистина е животът, но изходът представлява озарението, самоосъзнава-нето, просветлението и промяната в бъдещето. Така че притчата ни представя едно човешко същество с привидно ясна задача: да извърви пътя от началото до края, без да губи прекалено много време да се оглежда - и ще стигне до края навреме. Всъщност информацията е много по-дълбока. Крион ни разказва, че ние сме възвишените същества, които вървят по планетата, и че докато сме тук, усещаме точно обратното и прекарваме твърде много време в изследване на миналото. Цитирам от Крион, Книга 2: "Крион иска да знаем, че ако звездният играч на играта се замае и застине в неподвижно благоговение пред своите съотборници... играта никога няма да бъде изиграна, още по-малко пък спечелена. Ние трябва да събираме информация като инструмент за собствените ни действия. Никога не бива да изучаваме членовете на нашата поддържаща група до такава степен, че да преустановим собственото си развитие." Регресията е хубаво нещо, стига да не се изкушите да заживеете постоянно в миналото. Изучаването на историята на метафизичната вселена е просветлява-що, стига да не се превърне в единственото ви занимание. Крион знае, че сега по тези теми има повече информация от когато и да било в историята на света - и тя е увлекателна поради нашите нови способности за преценка и интуиция. Но ако целта в живота е да открием нашите лични причини да бъдем тук, да повишим вибрацията на планетата и да продължим самоосъзнато напред, тогава не можем да прекарваме цялото си време във взиране в миналото. Какво бихте направили вие на мястото на Джейсън? Щяхте ли да спрете, когато видите вашия кристал? Знам, че щяхте да го направите. Понякога развлеченията са почти неустоими. Предполагам затова Бог нарича "работа" онова, което правим. 9. СЪРДИТАТА ДЖЕСИКА Бележка на писателя: Преобразяването на гнева и страха в мир и радост е една от любимите теми в историите на Крион. Ето една притча, която ще допадне на много жени, понеже е случай от истинския живот и мнозина са го изпитвали - и продължават да го изпитват. Мъжете също трябва да вникнат в www.spiralata.net 17 историята, защото може да им бъде от полза в общуването с партньорката. *** Джесика била много мила жена, но била изключително гневлива. Дълбоко под сладката външност врял и кипял гняв, който се самоподклаждал при всяка възможност. Див, отмъстителен и разрушителен гняв. Освен това й пречел и непрекъснато й нашепвал, че не заслужава да живее на този свят. Малцина успявали да видят гнева на Джесика под нейната мила външност. Отстрани тя изглеждала една, но отвътре била съвсем друга, а гневът избивал на най-неподходящи места и моменти. Тези изблици сякаш я ядосвали още. повече - Джесика като че ли се ядосвала, че е разгневена! Тя за нищо на света не искала физиономията й да излъчва гняв, затова го криела и потискала, знаейки, че никак не подхождал на представата за нежна жена в нейната култура. Връзките и взаимоотношенията й били катастрофални. Всяка една завършвала с някое гневно избухване на Джесика - и мъжът повече никога не се връщал. Тя просто не можела да се въздържи. Ядосана за едно или друго, Джесика се чувствала несигурна и въпреки това сърдита. После отново ставала мила и кротка, до следващия път, когато излизала от кожата си и избухвала в гняв. Изблиците били яростни и грозни, а Джесика нямала никаква власт над тях и го знаела. Тя потърсила помощ и малко след това осъзнала, че гневът й се дължал на един инцидент от детството й, понеже Джесика била жертва на сексуален тормоз. Начинът, по който я малтретирал емоционално баща й, бил непростим! Всеки път, когато си спомняла онези моменти, я обземал още по-силен гняв. Ах, как го мразела! Джесика напуснала родния си дом при първата удала й се възможност и оттогава не била виждала баща си. За голяма мъка на вече починалата си майка, Джесика никога не казала защо си е тръгнала толкова сърдита. Майката не била част от проблема, смятала тя, но все пак не можела да й се довери. Джесика се ядосвала и от това. Майка й така не успяла да се превърне в онази най-близка приятелка, както става често в живота. Случило се така, че опитът да намери помощ отвел Джесика до истинско просветление. Тя срещнала приятелка, която изразявала радостта, любовта и покоя, за които Джесика толкова копнеела. Жената я запознала с някои стряскащи концепции за самоуважението и отговорността, които действително звучали логично, но били толкова трудни за усвояване. Но Джесика осъзнала^, че животът имал много по-дълбок смисъл от това да крачиш ядосано насам-натам и се надявала, че ценностната система на тази жена ще й помогне да се освободи от гнева и да се отърве от него веднъж завинаги. И така, по своя нов просветлен път тя попитала една вечер своите ангели и водачи: "Какво да направя, за да се освободя от гнева? Как да постъпя?" И нейните ангели застанали пред нея и казали: "Намери баща си и го погледни в очите!" О-о-о! Това били най-ужасните думи, които била чувала някога Джесика. После я налегнал мракът на страха. Да намери баща си и да види отново лицето му било последното нещо, което би искала да направи! Джесика се ядосала дори на ангелите си, че й предложили такова нещо. Толкова безсънни нощи се измъчвала и терзаела как да избяга от спомена за баща си -а сега ангелите я съветвали да го намери? Никога! Така че попитала отново: "Ангели и водачи, какво да направя, за да намеря покой?" "Намери баща си и се изправи лице в лице с него!", пак отвърнали те. И Джесика отново била обзета от страх. Сякаш отново била дете и видяла противните черни и похотливи очи на баща си. Долавяла алкохола в дъха му и се разтреперила от ужас. Въпреки това тя решила да изпълни заръката на своите водачи. Казала си: "Ще отида там, в най-мрачното място от моето съществуване действията на баща ми съсипаха живота ми. Не знам какво ще постигна, но поне ще опитам." Издирила баща си и открила, за свое огромно разочарование, че той все още живеел в родния й град. Щяло да бъде много по-лесно, ако се бил запилял нанякъде, но не станало така. Така че страховете й щели да оживеят. Джесика си казала: "Ще го изчакам да се прибере вкъщи, без да е имал време да се напие. Виждам се как ще застана на прага. Ще почукам без страх, а когато отвори, ще му кажа каквото мисля! Ще му кажа колко ужасно постъпи с мен. Ще му кажа, че унищожи моята близост с мама, че съсипа детството ми, а също и връзките ми с мъжете! Ще му кажа всичко, каквото мисля. После ще бъда свободна." Но вечерта преди планираното посещение на Джесика й се случило нещо странно. Бог се намесил в най-критичния час, както често постъпва. Подобно на ангела, който отклонил ръката на Авраам в мига, когато щял да се изправи пред своя най-голям страх, Джесика получила www.spiralata.net 18 забележително видение. Тя видяла нещата отдалеч. Видяла как двама много добри приятели сключили договор, преди да дойдат на Земята. Успяла да види ролята на съществото, което сега било неин баща, в миналите й животи - като любящ партньор в последния; чудесна, грижовна сестра в живота преди него; и добър приятел още преди това. Видяла, че и двамата били изпълнили своите договори на планетата. Понеже той бил дошъл и извършил презрени дела и бил принуден да живее със спомена за тях. Като най-добри приятели с ума на Бог, те били преп-лели животите си в съвсем логичен договор, преди да дойдат тук, и сега изживявали земната пиеса, която сами били режисирали. Истинността на видението оказало силно въздействие на Джесика. Нима било възможно да е така? Нима всичко това било изпитание между двама предрешени приятели ангели? В отговор на въпроса си тя почувствала зашеметяваща вълна от любов от своите ангели и разбрала, че наистина е така. Джесика разбрала, че е свободна. Разбрала, че гневът е изчезнал, понеже успяла да види любовта в смисъла на своя житейски опит. Бащата бил допринесъл за гнева на нейното изпитание, точно по плана. Сега тя виждала призрака на страха си, който не можел да издържи светлината на истината. Гневът бил отсечен, а Джесика се почувствала съвършено свободна от страха от баща й. Самото й намерение да се изправи срещу страха било достатъчно - като чистото намерение на Авраам да изпълни Божията повеля. В този момент Джесика имала възможността да реши да не се изправи в реална конфронтация със своя баща. Знаела, че вече е изпълнила задачата си и е влязла право в страха си. Изразила искрено намерение да се срещне с него и била удостоена с видението. Получила Божията перспектива и мъдрост. Била преодоляла един житейски урок и сега изпитвала невероятен покой. Но Джесика се почувствала тласната от любовта да стигне докрай. С новопридобита сила и без никакъв гняв или мъст, тя застанала пред вратата на баща си и позвънила. Когато той отворил, Джесика видяла един обрулен, преждевременно състарен човек. На главата му не бил останал нито един косъм, а в очите му се появил шок, когато я познал. Докато стояла пред него, Джесика видяла вътрешната борба в очите му. И му казала искрено, преди да е успял да заговори: "Татко, аз те обичам. Благодаря ти, че направи онова, което трябваше да направиш. Простено ти по всички възможни начини. Аз съм твоята дъщеря, която е спокойна в живота си." Без да каже нищо повече, тя го оставила там да се чуди и мае над случилото се. Джесика нямало как да знае, че баща й бил потиснат и отчаян човек. Преди много години той се бил отказал от някогашните навици, за да остане жив, но животът му бил изпълнен с печал и презрение към самия себе си. Виждате ли, бащата имал проблеми със самоуважението си в своя живот. Той бил изпълнил своята роля и се измъчвал от нейния ужас. Знаел, че постъпката му била непростима, но всяка нощ мечтаел как неговата мила дъщеря ще се върне някой ден при него, за да може да й поиска прошка. Той не намерил сила да я потърси, тъй като много се страхувал, че ще го прогони. Бленувал как дъщеря му ще застане някой ден на прага и ще каже: "Татко, прощавам ти." И ето, че това се случило. От този миг животът му се променил из основи и той си възвърнал способността да се смее. Молитвите му били чути. Получил прошка от единственото същество в Божия план, което можело да му прости, и бащата възвърнал самоуважението си. Тази нощ били спасени два живота - спасени от черната негативност и страха, които толкова дълго ги държал оковани, изцяло благодарение на мъдрите действия на една просветлена дъщеря. Много години по-късна двамата ангели приятели щели да ликуват заедно сред звездите и да разказват как някога са били баща и дъщеря и са издържали с отличие изпита, разбирайки кои са въпреки човешкия си облик. И че истината никога не може да се скрие, когато искаш да бъде разкрита, и как Божията любов винаги побеждава над мрака. Послепис на писателя: Наистина ли можем да се освободим от отколешните страхове или дългогодишния гняв чрез самоосъзнаване? Попитайте Джесика, понеже историята е истинска, както и нейната победа. Писмото, което получих след сеанса на живо с Крион, потвърди, че историята действително е описала живота на една от присъстващите. Много мъже и жени успяха да разберат, че когато става въпрос за насилие, жертви няма. Налице е уговорка, като изпитанието е дали човекът ще успее да преодолее смазващото въздействие на гнева и страха. Позволявате ли на тези емоции да ви погълнат и да контролират действията ви, или молите Бог да ви помогне да откриете същността на изпитанието? Откриването на Аза включва разбирането защо сте тук и защо ви се е случило всичко това. www.spiralata.net 19 Питали ли сте се някога: "Защо точно на мен?" Истинският отговор може да ви срази! Ами ако отговорът гласи: "Понеже сам си го планирал"? Крион казва, че насред най-ужасния страх и гняв се намира най-големият възможен потенциал за любов. Изпитанията са трудни, но наградите при тяхното преодоляване са изпълнени с великолепие и надежда. Способни ли сте на подобно нещо? Със сигурност. Крион ни уверява, че тук идват само най-стойностните същества, за да извървят изпитанията на тази планета. 10. ВЪПРОСИТЕ НА МАЛКОТО ДЕТЕ Бележка на писателя: Почти на всяка майка с малко дете тайничко й се е искало да може да проведе пълноценен, двупосочен и смислен разговор с това безценно създание. Има толкова много неща, които трябва да се кажат на детето! Вижте дали ще успеете да съзрете истинския смисъл на тази притча за магическия разговор между майката и нейния невръстен син. Това е забавна история с много важно послание. *** Човешката майка много се стреснала, когато в пералното помещение се появил един голям ангел. "Какво правиш тук?!" "Ти в кухнята ли ме очакваше?", попитал ангелът. "Не, изобщо не те очаквах!", отвърнала майката. "Защо си тук?" "За да изпълня молбата ти", казал ангелът, сякаш било най-нормалното нещо на света да се появи в дома на някой човек. "Не помня да съм отправяла някаква молба!", възкликнала майката. "Надявам се, че съм поискала нещо добро, а не че си ме дочул да ругая. Когато се ядосам, приказвам какви ли не врелинекипели." "Не, не", отговорил ангелът. "Помниш ли, когато се вгледа в очите на сина си и прошепна: "Ех, де да можехме да си поговорим"? Ами, аз съм тук, за да уредя това. Утре вечер, когато влезеш в детската стая на детето, аз ще бъда там и ще ви позволя да разговаряте един с друг. Ще разполагаш с малко време, в което той ще може да разговаря с теб с интелекта и езика на възрастен човек. Ще ти кажа повече, когато се видим утре." И с тези думи ангелът изчезнал - тихо заобиколил сушилнята и се изнизал през вентилатора. Майката не се изплашила. В края на краищата, тя вярвала в ангелите и неведнъж била посещавала местния ангелски магазин. Нямало откъде да знае, че истинските ангели не обичат ангелски магазини. Изкуствената популярност им отнела удоволствието да се явяват изневиделица пред хората. Някои майки даже искали да научат откъде ангелът си купувал костюмите - страшна обида за един истински, жив ангел. Майката не спала добре тази нощ, а когато сложила своето шестмесечно бебе в креватчето същата вечер, надникнала дълбоко в очите му и казала: "Утре двамата с теб наистина ще си поговорим!" Много се вълнувала. А бебето изгукало в отговор. Майката се заела да обмисля внимателно нещата, които щяла да му разкаже. Откъде да започне? С колко време щяла да разполага? Дали щяла да успее да му разкаже за трудностите в живота? Най-напред обмислила всички неща, които искала да каже на детето, което правело първите си плахи стъпки в живота - че печката пари, а красивият огън боли - но чакай! Ангелът споменал, че детето щяло да разговаря с ума на възрастен човек. Това променяло всичко! Трябвало да му каже как да се държи с момичетата и как се лекува разбито сърце, а също и да не се доверява на всекиго, и да не кара прекалено бързо. О, Боже! Трябвало да му разкаже още толкова други неща за живота като човек. Настъпила следващата вечер и часът за магическия разговор започнал да наближава. Майката чакала в детската стая, приседнала до креватчето на сина си, докато настъпил уреченият час и ангелът отново се появил. "Радвам се да ви видя и двамата", казал бързо ангелът. "Ето правилата на разговора. Мамо, ти можеш само да отговаряш. Синко, ти можеш да зададеш само три въпроса. После всичко свършва." И с тези думи ангелът отново изчезнал - този път през комина на камината. "Това променя всичко", помислила си майката, загледана в сина си. "Сигурно имам халюцинации. Обзалагам се, че синът ми всеки момент ще заспи." Вместо това бебето се надигнало! "Майко", казало детето, "това наистина е вълшебен ден, щом ни събра така. Колко е хубаво да www.spiralata.net 20 мога да разговарям с теб на този етап от живота ми!" Майката се сепнала и зяпнала от учудване. Даже слюнка й потекла. "Мога да ти задам само три въпроса", продължило малкото момченце от люлката. "Искам да науча толкова много неща!" И докато момченцето обмисляло първия си въпрос, майка му се дивяла на случващото се. "Това е истина", мислела си тя. "Моята син ми говори като голям човек! Какво чудо. Какъв дар." Нямала търпение детето да й зададе първия си въпрос. Дали щял да се отнася до философията, или религията? Сигурно щял да й поиска най-мъдрия съвет, който да го насочи към добра професия или пък щял да я попита как да избере своята спътница в живота - която да му бъде вярна докрай. Момченцето погледнало майка си в очите и задало първия си въпрос. "Майко, когато ме изнасяте вън от къщата, легнал по гръб, се удивлявам от небето. Защо то е синьо?" На майката й идело да изкрещи: "Ти пропиля първия въпрос! Кой го е грижа защо е синьо небето!" Но майката толкова много обичала сина си, че търпеливо отговорила на въпроса според правилата. Обяснила, че атмосферата и кислородните молекули пречупват слънчевата светлина и я правят синя - доколкото й било известно. Отговорът звучал логично. Майката чакала притеснена следващия въпрос. Той сигурно щял да е по-смислен, казала си тя. Сигурно малкият щял да поиска да знае какво да направи с живота си, за да не се окаже без дом или да попадне на лоши другари. "Майко, вторият ми въпрос е следният. Въпреки че съм тук едва от шест месеца, забелязвам, че понякога навън е горещо, а друг път студено. Защо е така?" Майката била сразена. Още един въпрос, пропилян за глупости! Как било възможно, зачудила се тя. Синът й бил невинен и наблюдателен. Въпросът му бил важен за него и тя ценяла този магически момент, който споделяли. Затова се опитала да му обясни за Земята и Слънцето и как Земята се накланя леко, докато обикаля около Слънцето, предизвиквайки зима и лято, студ и горещина. Накрая настъпил моментът за последния въпрос. Разговорът продължавал вече тридесет минути, а те не си били казали почти нищо. "Мамо, обичам те!", възкликнал синът. "Но как да разбера, че наистина си моята майка? Имаш ли някакво доказателство?" Що за въпрос бил това? Откъде дошъл? Коя друга би могла да е майка му? Не се ли била грижила за него всеки ден от живота му? Какво разочарование се оказал целият този разговор. На майката чак й се приискало да излезе и да изтича в пералнята, където започнало всичко. Представила си как щяла да натика ангела в сушилнята следващия път, когато го видела. А синът й, ококорил широко невинните си очи, очаквал отговор. Майката заплакала, но протегнала ръце и казала: "Погледни пръстите ми; те са същите като твоите. Краката и лицето ми приличат на твоето. Изражението ми на радост и любов е същото като твоето. Аз наистина съм твоята майка. Имаме еднакви очи и уста - виж!" Детето останало доволно от отговора, затова се катурнало полекичка в креватчето си и заспало. Това ли било всичко? Чудото на общуването минало и заминало, а майката не успяла да проведе смислен разговор със своя красив син. Какво станало? Какво се объркало? Тя прекарала много време в мисли за това и оплакала безцелното пропиляване на подобно събитие. И тогава ангелът отново се появил - през сифона в банята. "Върви си", казала майката, още преди той да заговори. "Ти се оказа голямо разочарование." "Дадох ти предостатъчно време", казал кротко ангелът. "Не аз измислих въпросите." "Какъв беше смисълът? Защо синът ми не попита нищо значимо? Ти ми каза, че ще разсъждава с ума на възрастен, но той ми зададе детски въпроси. Ти ме измами с твоето таканаречено чудо." "Скъпа моя", отвърнал ангелът, "въпреки че на ( сина ти му бяха дадени езикът и интелектът на възрастен, той притежава мъдростта и опита на шестте месеца, през които е бил на Земята. Затова неговите въпроси бяха най-значимите, които можеше да измисли, а ти успя да им отговориш. Дори на последния, който ти беше зададен със страх, ти отговори правилно. Освен това му предаде любовта си, докато бяхте заедно и не прояви нетърпение. Той направи всичко по силите си и беше честен. Какво по-добро от това?" Майката седнала от слисване. Не била помислила за това. Синът й бил измислил най-умните въпроси в рамките на способностите си. Как можел да знае какво да попита, щом не притежавал нейната мъдрост? А ако по някакъв начин бил получил тази мъдрост, нямало да попита нищо! Без повече приказки, ангелът си тръгнал за последен път - но този път излетял през прозореца. www.spiralata.net 21 Майката се върнала до креватчето и дълго време съзерцавала своя скъпоценен син. "Ти се постара много, сине", прошепнала тихо тя. "Хубаво е, че можахме да си поговорим." Послепис на писателя: Е, схванахте ли истинския смисъл на тази забавна историйка? Ние с вас не притежаваме Божия разум, докато сме тук на планетата, но все пак ни е позволено да разговаряме с нашите учители. Колко ли търпеливи трябва да са с нас, докато им задаваме разни глуповати въпроси без никаква връзка с истинските причини за пребиваването ни тук. Но откъде да знаем какво да попитаме? Крион ни даде магическия въпрос веднага след като тази притча беше споделена в сеанс на живо (и който ей-сега ще научите). Интересното в тази история е, че Бог отговаря на нашите въпроси, макар да са безсмислени за живота ни или за мисията ни на планетата. Чели ли сте някога книга за родословието на огромния брой същества около нас? Някои книги ви засипват с подробности -имена и битки и как се е появила Земята. Разказват кои са били играчите и какво им се е случило много преди на планетата да е имало дори атмосфера. И когато сте чели такива книги, породиха ли те във вас едно топло, приятно вътрешно усещане? Накараха ли ви да проумеете какво да правите с живота си? Имате ли сега ясна насока по кой път да поемете, за да разрешите проблемите на човешкото съществуване в тази нова епоха? Съмнявам се. Книгата просто е отговорила на вашия метафизичен детски въпрос "Защо небето е синьо?" Толкова често се изкушаваме да караме Бог да ни доказва, че наистина е Бог. Покажи ми това, покажи ми онова. Как да разбера, че си истински? Откъде да знам, че си Бог? Точно тогава получаваме обяснение на израза "създаден по Негов образ" и разбираме метафората на любовта, с "Божия образ", като отпечатък на любовта и състраданието, с които идваме на тази Земя. Помислете колко обиден е този въпрос за ангелите и извисените същества, които ни съпътстват от мига на нашето раждане, но въпреки това отговорите винаги са състрадателни и любящи. Само че дори тези отговори не ни отвеждат от А до Б, нито ни помагат в нашите незадоволителни взаимоотношения, безсмислени професии, здравословни проблеми, финансови, семейни или обществени проблеми. Крион ни казва, че всъщност има само един истински въпрос, който може да промени из основи живота ни и нас самите. Когато седим пред Бог, потънали в медитация и молитва, се получава двупосочно общуване. Някои казват, че при молитвата ние говорим на Бог, а при медитация само слушаме. Следващия път, когато имате възможност да говорите и слушате, задайте следния въпрос: "Мили Боже, какво искаш да знам?" Няма по-велик въпрос от този и той единствен отразява мъдростта на вашето духовно осъзнаване. Ако детето беше попитало същото, майката щеше да продължава да му отговаря, а то щеше да е много по-мъдро за възрастта си. 11. МИШКАТА МАРЛА Бележка на писателя: Бях в Сиатъл пред голяма аудитория от много настойчиви, сериозни метафизици, когато Крион реши да им разкаже детска приказка! Призля ми, но последвах указанията му. Крион каза, че събраният тази вечер метафизичен елит е съвсем наясно, че младите хора притежават доста от детските качества на повечето извисени учители. Затова ще ви разкажем приказка за една мишка. *** Мишката Марла била добра мишка, която живеела с много други мишки в мишия град. Марла разполагала с обилна храна и водела хубав миши живот. Освен това обаче тя често сънувала сънища, които не разбирала. Сънувала как сякаш се носи във въздуха и се чувствала различно, и просто не го разбирала. Затова, като една любознателна мишка, Марла призовала Бога на мишките и казала: "Цър-цър." (Ей-сега ще го преведем.) "Какви са тези мои сънища, понеже много ме интересуват?", попитала Марла. Тутакси пред нея се появили два миши ангела с пухкави крила. "Марла, искаме да ти покажем какво означават твоите сънища", казали мишите ангели. "Ела с нас, ако искаш, и ние ще те отведем на едно забележително пътешествие." "Да, много искам да дойда!", отговорила Марла. "Известно време ще отсъстваш от града на мишките", изцвърчали мишите ангели, "и ще срещнеш известни трудности, понеже има планини за катерене." "Чудесно. Идвам с вас", изцвърчала развълнувана Марла. www.spiralata.net 22 И така, мишите ангели уловили Марла за крачето и поели на път. Тя напуснала града на мишките, а мишите ангели излезли прави, понеже на моменти на Марла й идело да се върне. Но макар че би било лесно да подвие опашка между краката си и да се върне обратно, тя не го направила. Продължила да върви напред ден след ден, въпреки трудностите. Междувременно Марла забелязала, че и други мишки били поели на същото пътешествие, понеже били отправили същите въпроси като нея. Всяка следваща мишка се нареждала в редицата, някои на по-високи места от онова, от което била започнала Марла. Някои мишки отпадали от пътуването, решавайки, че е прекалено трудно. Други тъгували за приятелите и близките си в града и избирали да се върнат. Все пак имало много мишки, които продължавали да следват мишите ангели водачи, за да научат повече за своите чудни сънища. Накрая стигнали до върха на една величествена скала. Отнело им доста време, за да се изкачат там, но мишките не били изморени, понеже нямали търпение да научат какво означават сънищата им. Всички мишки интуитивно усещали, че там е скрито някакво тайно послание, нещо специално, нещо великолепно - и не били разочаровани. Наредили се на върха на скалата и видели пред себе си огромен океан, водна шир, за чието съществуване изобщо не предполагали. Марла никога не била виждала океан и изпаднала в мише благоговение. Ах, колко хубаво миришело! Марла никога не била вдъхвала по-прекрасно ухание от соления дъх на океана. Всички били много развълнували, понеже знаели, че им предстои някаква промяна. "Имаме за вас информация, която сега ще осмисли вашите сънища", казали мишите ангели. "Вие изобщо не сте мишки. Вие сте риби!" Марла се изумила от това откритие и се замислила. "Не съм убедена, че искам да бъда риба", казала тя на околните мишки. Но тогава мишите ангели й показали що за риба имали предвид. Тя била сто пъти по-голяма от Марла. Огромна, сребриста, искряща, величествена, сияйна риба! Марла отново изпаднала в мише благоговение. После осъзнала, че сънищата действително били като на риба - която се реела във висините, на стотици километри в океана, над и под повърхността, съвършено свободна, с големи, прекрасни рибешки мускули! Едно замахване на опашката изтласквало рибата на метри напред. Каква свобода е да плаваш във водата! После Марла почувствала, че наистина била дошла оттук. Това бил нейният дом! И сякаш осъзнали това едновременно, всички мишки тутакси погледнали към океана и видели рибите там, подали глави над водата, да им махат с перки и да викат: "Помните ли ни, ние сме вашите приятели мишки от едно време." Марла разпознала неколцина от тях и казала: "Да, така и не разбрах къде отидохте. Но сега зная." И тогава водачите съобщили на групата нещо изумително. "Това не само е тълкуванието на вашите сънища, ами и пътуването дотук беше награда. Достатъчно е да поискате и ще се превърнете във великолепна риба и ще можете да се гмурнете в този океан, да се присъедините към приятелите си и да заживеете пълноценен живот. Изборът е ваш." Марла видяла как три други мишки моментално направили това. Какво чудо! Сякаш разкъсали своите миши костюми и се гмурнали в огромното море. После обаче на Марла нещо й хрумнало и тя попитала своите миши ангели: "А какво ще стане с другите -онези, които останаха в града? Те също ли ще дойдат?" "Не", отвърнали мъдрите мише-рибешки ангели. "Това не е за всички мишки. Те трябва да отправят молба като вас и да осъзнаят вътрешните си търсения." "Ами как ще научат за тях?", попитала Марла. "От своите сънища и чрез мише просветление", казали мише-рибешките ангели. И тогава Марла задала един важен въпрос. "Ами ако върна и им помогна в тяхното мише просветление, мога ли пак да стана риба?" "Когато пожелаеш", отвърнали мише-рибешките ангели. "Всъщност, можеш да станеш риба сега и пак да им помогнеш в града." "Как е възможно да бъда на две места едновременно?", учудила се Марла. "Няма ли да се изплашат от моето рибешко присъствие?" "Приеми го като началото на твоето обучение за мише-рибешки ангел! Скоро всичко ще разбереш. Ако се върнеш като риба, те няма да виждат твоята рибя същност. Ще те възприемат само като различна и странна. Трудно да бъдеш на две места едновременно. Зависи от теб, Марла - ще се www.spiralata.net 23 присъединиш ли към нас?" Тогава мише-рибешките ангели се превърнали в риби и скочили в океана заедно с другите. На този етап в детските приказки се казва, че всичко станало по мед и масло и Марла заживяла щастливо като риба. Но в тази история мишите ангели поискали от Марла да вземе решение, и тук приказката свършва. Скъпи наши, искаме да вникнете в смисъла на "Мишката Марла". В новата просветлена енергия някои от вас ще се разкъсват между две желания: да се променят и да се присъединят към другите със статут на завършено обучение, оставайки на планетата; или да останат в настоящото си положение и да работят в полза на човечеството. Не всички са поканени на това място. Не се заблуждавайте. Каквото и да бъде вашето решение, то ще бъде зачетено безусловно. Всеки един от вас е сам в този процес и ще разбере как да постъпи. Така че отговорът на Марла се крие в собственото ви сърце. Такъв е процесът на извисената душа в новата енергия. Послепис на писателя: Тази притча илюстрира един от най-мощните и извисени дарове на новата епоха - статута на извисяване. Но той може да причини и голямо объркване. Мнозина смятат, че този нов дар изисква от хората да преминат през процес на вибрационна промяна и действително да се възкачат на небето и повече никой да не ги види. Което наистина е възможно. Крион обаче ни казва, че при реалния статут на извисяване в Новата епоха хората остават на планетата в ново вибрационно състояние. Оставаме човеци, но с качествата на извисените учители. Освен това ни казва, че пътят е труден, но достоен, и не е за всеки. Всичко това е част от енергията и вибрацията, които ще бъдат необходими на планетата, за да премине в новото хилядолетие. Ние ще се нуждаем от определен брой извисени същества, които да вървят сред нас и да притежават вибрационната честота, характерна за отвъдната страна на воала, докато са тук, на Земята. Няма гаранция, че ще бъдат приветствани, тъй като ниската вибрация на повечето хора няма да се съчетава добре с висшите вибрации на статута на извисяването. Това е роля, така че изисква известна саможертва. Примерът с рибите? Това е нашата същност когато не сме тук. Това е нашето естествено състояние в океана на космоса. Можем ли да бъдем риба и да останем в човешки облик (или миши облик)? Да, можем, и това е предизвикателството на статута на извисяване. С предизвикателството обаче идва увереността, че по този начин ще се дистанцираме от повечето наши близки и приятели, които не знаят нищо за тези неща и вибрират различно. Поради промяната във вас някои дори ще ви обявят за проявление на злото. Този статут започва да се проявява в много извисени учители и ще се открои по-ясно с течение на времето. Крион избра да ни поднесе тази притча като детска приказка, за да започне да ни осведомява по една сложна тема - и то така, че да ни стане понятна. 12. АНГЕНОН И ВЕРЕХУ Бележка на писателя: Една от любимите теми на Крион е свързана с изпитанията за жените в нашата култура и какво означават тези уроци лично за тях. Подобно на Бог, Крион не е "той" или "тя". Неговата същност е тази на учител според човешкото разбиране, който ни дава любяща информация за настъпващата нова епоха. Като мъж аз отначало се смущавах да превеждам думите на Крион, които често изглеждат толкова персонално отправени към жените. Сега не само се чувствам удобно, но и разбирам шегата. На всеки един от нас му идва редът и най-вероятно всички мъже, които четат тази история, ще реагират на някакво ниво - тъй като върволицата от животи неминуемо ще обхваща редица женски инкарнации. В преводите на тези истории аз схванах, доколкото ми беше възможно, какво е да имаш някои от типично женските проблеми в нашето общество. Това изживяване ме смири и ме направи по-мъдър мъж. Тази история се разказва от позицията на двама ангели водачи (нещо, което Крион е правил и преди). Техните имена звучат като Ангенон и Вереху. Поставих ударението върху второто "е" във Вереху, понеже ми беше дадено като ВЕР (звучи повече като "вър") -Е (както в "хей") - ХУ. Те са водачите на жена на име Уо. В хода на тази книга ще открие Уо в още две други притчи. "Това един и същи човек ли е?", може да попитате вие. Точно така, но както ни обясняват тук, Уо всеки път е в различен живот. *** Ангенон и Вереху били водачи. Ангенон бил различен, понеже бил водил човешки живот и www.spiralata.net 24 притежавал някои човешки черти. Вереху никога не бил съществувал като човек, а открай време принадлежал към групата на ангелите водачи. И двамата съпровождали хората живот след живот, и двамата много се вълнували. Тъкмо се готвели да влязат на планово съвещание, което да отбележи започването на още един човешки живот - а това винаги било празник. Двамата щели да се срещнат за кратко с назначеното им същество - едно от онези, които щели да бъдат изпратени на Земята като пазители на любовта, човек, предназначен за воин на светлината. Тези двама водачи, Ангенон и Вереху, вървяли рамо до рамо на път към плановото съвещание, за да се срещнат със същество на име Уо. Чували сме за Уо и преди, в една предишна притча, дадена преди една година в същата тази стая. Сега Уо стои в плановата зала, близо до портала, който води към пещерата на сътворението. Уо е готов да вземе своята същност и да се завърне с непокътната карма на планетата Земя. Ангенон и Вереху участват в планирането и ето че Уо и всички останали планират породените от кармата (миналите животи) уроци и настоящите изживявания. Планирането е ясно, но не бива да се бърка с предопределение. Уо отново ще се спусне на земно ниво, където ще се подложи на съответната карма и ще има шанс да я неутрализира (както е правил неведнъж в миналото). По този начин У о има шанс да повиши вибрацията на планетата чрез своите усилия. Така че Уо се подготвя на това планово съвещание да продължи откъдето е спрял (от гледна точка на кармата) и да се завърне на Земята. Тук Уо планира заедно с другите същества, на които им предстои да влязат в урока - и с висшите души на онези, които вече са на Земята и овладяват урока си. Така че мъжът Уо решава да се върне с Ангенон и Вереху, но този път като Уо-ман (жена). Водачите с радост предприемат своето пътуване, за да се спуснат на Земята заедно с нея, а тя избира и особеността да се роди в първия ден от месец септември (така че ще има проблеми с контрола). През първите години от живота си Уо е малтретирана от своя баща, малтретирана е от своя пастрок и даже е малтретирана от брата на своя пастрок. Когато става на единадесет години, тя носи тежката карма на дълъг цикъл - според плана. Междувременно Ангенон и Вереху стоят до нея, наблюдавайки как се разгръща нейната предварително планирана карма на избора. Скъпи мои, предопределение просто не съществува. Вашите уроци са решени и подготвени предварително, но решенията са ваши, докато сте на Земята. Ето как стоят нещата: ако изпратите същества на Земята под облика на чукове и ги посетите след няколко години, едва ли ще се учудите, ако ги намерите в компанията на гвоздеи. Това е логично, а не предопределено. Така че качествата на хората, родени на 1 септември, са известни и вие няма да се учудите на проблемите, на които се натъкват, или на уроците, които трябва да овладеят. Уо има проблеми с мъжете. Затова пък няма проблеми с изобилието, тъй като не носи такава карма. Парите сами идват при нея, а в областта на земния бизнес Уо се радва на успехи и се издига до върха. Става злобна, поради гнева и енергията на кармичния си урок, и смазва самочувствието мъжете около себе си - като се наслаждава на играта на бизнеса и победата над своите колеги и конкуренти мъже. Прави три опита за сериозна връзка, но нито една от тях не оцелява - поради нейния гняв. С напредването на възрастта здравето на Уо се влошава, а неравновесието й е благоприятно за болест на нервна почва. Ангенон и Вереху я наблюдават с любов, понеже знаят, че всичко това е умишлено подготвено за следващия етап, тъй като Уо и останалите са решили, че това може да се окаже много важна инкарнация, която ще бъде запомнена поради новите земни качества. И през 47-та й година Уо "случайно" се запознава с една просветлена жена - на един от онези бизнес семинари, където хората прекарват заедно по една седмица, неспособни да се измъкнат (в името на ефективността). Ангенон и Вереху веднага разпознават жената, понеже тя е същество от същото планово съвещание, на което са присъствали преди 47 години. Това е създанието, насрочено да се появи тази година и ако Уо е готова, да й разкаже за Божиите дарове в Новата епоха. По силата на съдбата Уо е заинтригувана от тази жена. Уо иска да разбере защо се различава от всички останали и сякаш по силата на съдбата (космическа шега) Уо се доближава до жената една вечер и й задава въпросите: "Как така имаш душевен покой? Защо проявяваш такава търпимост към мъжете? Каква е твоята тайна?" Ангенон и Вереху застават "на нокти"! В рамките на един миг е събрано всичко, което са чакали. И двамата усещат потенциала на случващото се и знаят, че това е голямата възможност, за която са се подготвяли. Никога в историята на тяхната водаческа мисия не се било случвало нещо подобно! Докато жената разкривала истината, Уо запазила самообладание и слушала внимателно. www.spiralata.net 25 Повратът настъпил по-късно същата вечер. Когато останала сама в стаята си, Уо заплакала, вдигнала ръце в явно отчаяние и помолила Бог да я чуе. И в този миг Ангенон и Вереху се заловили за работа. Уо била изразила намерение! Ура! Вселената чула молбата й. Ура! Съществувало нещо по-велико от човешкия интелект и, да, тя можела да намери покой в рамките на своята инкарнация. Ангенон и Вереху ликували, а Уо не могла да мигне цялата нощ поради трескавата дейност, която кипяла около леглото й! Нещата бързо започнали да се променят за нея. Уо се срещнала с жената още много пъти и двете бързо се сприятелили. Запознала се и с други, които я превели през съответните процеси и й дали нужната информация. През цялото време Ангенон и Вереху се радвали на новото общуване, което можели да водят с Уо и нейния Висш Божествен Аз. По-късно трети ангел-водач от групата на учителите водачи се присъединил към Ангенон и Вереху, а Уо могла да влезе директно в своята карма и да прости на онези, които й били навредили навремето. Така тя придобила мъдрост и осъзнала отговорността си за всичко станало. А заедно с мъдростта дошла и любовта. А след любовта настъпило действието! После дошло време, когато Уо можела не просто да търпи мъжете в живота си, но даже и да създаде партньорство с един - успешна и любяща връзка. Това било удивително, като се има предвид коя "била по-рано" Уо. През 53-тата година на Уо Ангенон и Вереху трябвало да си тръгнат. Уо била придобила такава вибрация, че се нуждаела от службата на съвсем нови водачи. Когато старите й водачи се оттеглили за период от 90 дни, Уо останала без подкрепа, но въпреки големия стрес тя разбрала какво ставало и се заела спокойно с други човешки дела, и преживяла периода без никакви трудности. Ангенон и Вереху отново ликували. Вие може би си помислихте, че ангелите приятели на Уо са били нещастни, че са изпитали тъга и мъка от раздялата с тяхната обична приятелка - за която толкова дълго са кроили планове и са се подготвяли! Но Ангенон и Вереху знаели, че всички части са в равновесие, а извисяването на един извисява цялото, така че си тръгнали на драго сърце без негодувание, а изпълнени само с любов. Оставяме Уо тук, понеже нейното бъдеще все още не се е реализирало - също като вашето собствено. Послепис на писателя: В тази история Уо е "тя", а целият разказ се води от позицията на нейните водачи. Тази притча съдържа важна информация за работата на водачите. Помните ли, че в по-ранните писания Крион ни е споменавал факта, че всички ние идваме тук с поне двама водачи, които са неотлъчно до нас, а някои получават дори трети, а също че просветлението носи потенциала за пълна смяна на водачите. Тази пълна смяна на водачите често представлява 90-дневно изпитание, за което също вече сме чували. Крион веднага ни обяснява за двамата водачи, които ще бъдат назначени към "Уо". Единият водач е живял като човек, а другият не е. Тази информация показва, че човешките същества не винаги се завръщат като хора. Питали ли сте се някога дали вашият "ангел пазител" не е някой, който сте познавали? Тази история е свидетелство, че може да е точно така! Информацията разкрива, че ангелите водачи са служители- специалисти, които ни подкрепят в урока, и че групата на водачите включва същества, които винаги са били водачи и други, които навремето са били хора. От следващия откъс разбираме, че водачите участват в планирането на нашите договори. Крион ни казва от самото начало, че ние сме част от Божията енергия - че ние, докато сме в Божието съзнание (нещо, което хората не могат напълно да проумеят), планираме нашите инкарнации и възможностите за уроци в тях. Това, между другото, ни прави напълно отговорни за абсолютно всичко, което ни се случва по пътя, тъй като в не едно послание са ни казвали, че "няма нищо случайно" и "съвпадения" не съществуват. И така, водачите отиват на планово съвещание, за да се запознаят с човека, който ще придружават, и да планират възможностите за следващия живот! Това е чудесна информация и ни помага да разберем защо са важни водачите - защото ни съдействат в осъществяването на плана, който всички заедно сме начертали. Крион иска отново да направим разлика между онова, което се случва на това планово съвещание, и предопределението. Предопределението е човешка концепция и не е духовна реалност. Нашите планови сеанси са просто сценография на уроците. С други думи, когато сте в училище на вашия чин, можете да направите всичко, каквото искате с теста пред вас: да го изхвърлите, да го направите на лястовица и да го пуснете през прозореца или да се съсредоточите и да го издържите www.spiralata.net 26 успешно! Всичко зависи от вас. В този случай тестът е съставен от вас, когато сте били в "Божественото съзнание", но вие изобщо не си давате сметка за този факт. Виждате ли колко различно е това от предопределението? Ние разполагаме с напълно свободен избор през цялото време. Крион отново проявява чувство за хумор с аналогията за чуковете и гвоздеите във връзка с обяснението как протича планирането. Следващото смайващо разкритие е, че плановото съвещание включва "висшите думи на онези, които вече учат урока си на Земята". Вгледайте се внимателно! Това е първото указание на Крион, че кармичното планиране включва съществата, които вече живеят и вървят по Земята. Ето как работи "двигателят" на груповата карма. Иначе казано, ако групата за кармично планиране трябваше винаги да изчаква хората да преминат от другата страна, преди да се планират следващите инкарнации, процесът щеше да е крайно неефективен. Съществата буквално щяха да се "мотаят наоколо" в очакване на другите да умра, преди да могат да планират как да си взаимодействат с тях следващия път. Помислете: вие си взаимодействате кармично с родителите и децата си; следователно има големи възрастови разлики. Това обяснява как е възможно някое дете да дойде на този свят и да умре печално, но уместно, заради урока на своите родители, а след това да се роди отново като следващото дете на същите родители (ако е уместно). Не казвам това като намек, че Бог използва подобен сценарий, а като илюстрация за планирането. Как е възможно планирането да включва живите, ще попитате вие? Крион неведнъж ни е разказвал за свръхдушата или Висшия Аз на всеки един от нас. Всъщност вашият стремеж към просветление и извисяване трябва да се свърже с вашия Висш Аз и да остане на планетата като могъщ работник (вижте притчата "Мишката Марла"). Очевидно този Висш Аз е част от нас, в непрекъснат контакт с Бог, но неговата енергия не е изцяло в телата ни. Следователно общуването с Бог по кармични въпроси (поне) не престава. Това обяснява и как сложните кармични взаимодействия могат да продължат да се променят, докато хората около нас отработват собствената си карма, а ние отработваме нашата. С други думи, ние променяме учебния план с успешното преминаване на всеки един изпит. Част от нас следи резултата! Историята ни представя Уо като малтретирано дете, подложено на сексуален тормоз от неколцина мъже, които би трябвало да са част от семейната опорна група. Това трябва да ви помогне да видите как се натрупва кармата на изоставянето и до формирането на какъв тип характер може да доведе. Виждаме, че Уо става свръхамбициозна жена без никакви финансови затруднения, която обича да се съревновава с мъжете (действителният превод беше, че тя обичала да ги побеждава в собствената им игра). Тя има три провалени брака или връзки и носи в себе си много гняв, което впоследствие й причинява заболявания на нервна почва. Но къде са Ангенон и Вереху през цялото това време? Каква е ползата от всичките тези ангели пазители, ако не си помръдват пръста да помогнат на човек, затънал в такава бъркотия? Е, тези въпроси са на шега, тъй като в действителност "Ангенон и Вереху я наблюдават с любов, понеже знаят, че всичко това е умишлено подготвено за следващия етап..." Всичките 47 години от живота на тази жена са подготовка за предстоящото голямо изпитание. Помислете за това - търпението на ангелите! "Планираната душа" се появява на сцената. Водачите веднага я познават и започват да се вълнуват. По-нататък въпросната планирана жена, която се появява в живота на Уо, се оказва част от плановото съвещание на договора отпреди 47 години. Представете си колко сложно е това! Уо също разпознава жената по свой начин, понеже се казва, че е заинтригувана от нея и я заговаря. Това е една коренно различна жена - катранът не полепва по нея! Това е препратка към друга история от тази книга, "Притча за катранената яма". Вижте как тези притчи се преплитат с една и съща информация: ето една просветлена жена, която се появява в живота Уо и я подтиква да се промени дори самото й присъствие е достатъчно! По-нататък Уо научава за душевния покой и радост на безименната жена - и за нейното търпение към мъжете. Спомнете си, че сега Уо е в дисбаланс и е болна. Това е състоянието, което й е необходимо, за да се откаже дотолкова от егото си, че да попита друга жена за тези непонятни неща. Забележете още как историята използва едната жена като вестоносец за другата, въпреки че всички сме човешки същества и полът ни не би трябвало да е от значение за Бог. Но все пак има, когато става дума за карма, понеже голяма част от нашата карма представлява енергията, генерирана около другия пол (проблеми с майката и бащата, и т.н.). Наскоро науката също откри, че нашите мозъци са биологично свързани по различни начини и най-накрая се призна, че действително мислим www.spiralata.net 27 различно. (Хайде бе! Чудно ми е колко пари са били похарчени за този проект? Аз щях да го потвърдя без пари, ако ме бяха попитали.) Жената споделя своята духовна мъдрост с Уо. Водачите са нащрек и готови за това събитие. Това е изпитанието, което открай време са очаквали. Притчата ни разказва как Уо поискала помощ, когато останала насаме в стаята си и като изразила на глас намерението си, поставила началото на удивителния процес, който последвал. По-нататък научаваме за промените в живота на Уо и третия водач, който се присъединява към Ангенон и Вереху. Този водач е от "групата на учителите водачи". Крион отново споменава, че водачите учители се различават от обикновените водачи. За някои това е все едно да получиш по-висш разред ангел в живота си. Цялата тази номенклатура е необходима, понеже моят превод на Крион използва само собствените ми думи. Вярвам, че човек може да използва думите водачи или ангели като взаимозаменяеми, ако пожелае, и че всъщност няма значение как ги наричате, щом разбирате невероятния механизъм на тяхното присъствие тук и любовта, която изпитват към нас. Накрая Уо се превръща в просветлен човек -който прощава на хората, които са й навредили в миналото и разбира, че тя е отговорна за всичко и най-сетне постига истински мир. В този момент тя вече може да си намери партньор и връзката да сполучи - истинското изпитание. Вижте какво се случва след това: нашите герои Ангенон и Вереху са заменени! Що за история е това, щом добрите ги разкарват по средата? Във филмите никога не става така. Как според вас са се почувствали Ангенон и Вереху? Не са ли били достатъчно добри, за да останат с Уо докрая? В края на краищата, те изтърпяха 47 години гняв и неудовлетворение! Нима не заслужиха шанс да се порадват на резултатите от плана, в който участваха? Уо е изразила намерение за просветление и се придвижва към статут, който изисква водачи учители, а Ангенон и Вереху го знаят и ликуват. Те си тръгват с много любов и без капка тъга. Били са част от земната история и ознаменуват събитието. Божественият разум е такъв, че едно същество може да отпразнува радостта на друго като своя собствена. Щом видите общия план, можете да отпразнувате късмета на вашия съсед и то искрено, дори да смятате, че вашият живот не върви по мед и масло. Някои хора не могат да проумеят подобно нещо. Крион често ни призовава да наметнем "Мантията на Божествения Дух". Това означава да носим с нас връзката с Висшия Аз и да постигнем такова равновесие, че първите ни чувства към всички хора да се базират на любовта, без да мъкнем никакъв друг багаж. Зачитайте човека до вас, тъй като неговият процес е тясно свързан с вашия, дори да ви се струва съвършено различен. 13. ПРИКАЗКА ЗА ДВАМАТА ЗЕМЕДЕЛЦИ Бележка на писателя: Повечето от вас не са земеделци; всъщност, те са изчезващ вид в нашата култура! Но историята със сигурност е за вас и носи страхотно, любящо послание за новата енергия и земните промени, които се случват около нас. *** Имало едно време двама добри земеделци. И двамата земеделци притежавали посеви, които можели да обработват сами, без чужда помощ. Но това отнемало цялото им време и те работели здраво, за да ги приберат. И двамата земеделци били Богоугодни хора и обичали и ценели земята. Земята била доволна от това партньорство и ги възнаграждавала с изобилна реколта всяка година, така че те можели да осигуряват себе си и семействата си. Част от реколтата използвали за собствени нужди, друга част продавали на пазара, за да осигурят стоки и изобилие за семействата си. И двамата живеели добре. Един ден в полята и на двамата се появил помазаник, който твърдял, че носи Божие послание. Двамата земеделци се заинтересували и изслушали внимателно посланието: вестителят им казал, че били много обичани и че благодарение на усилената си работа са си спечелили силата да увеличат десетократно реколтата си! Това била тяхната награда и сега те притежавали силата да я постигнат. За да активират новата сила, те трябвало само да изкоренят старите посеви, които растели в полята им. После трябвало да изорат земята отново и да я обърнат изцяло. Освен това трябвало да прочистят почвата от паразити и вредители и да изхвърлят всички нечистотии, които намерят. Щом направели това, трябвало веднага да засеят нова реколта. Вестителят добавил, че като приготовление за тяхната сила Бог щял да промени сезоните, като им изпрати повече слънце и валежи и www.spiralata.net 28 ги защити от сушата - буквално пренареждайки компонентите на земеделието, за да улесни проявлението на тяхната нова дарба. Земеделците пак щели да се трудят усърдно, но благодарение на новия дар щели да добиват много по-богата реколта. Само че това се случило малко преди жътвата на старите посеви. И двамата земеделци имали избуяла пшеница, готова да бъде ожъната и продадена, осигурявайки им средства за цялата година и за купуването на семена за идната сеитба. Двамата земеделци се поколебали да унищожат узрялото жито и да изгубят сигурността си за следващия сезон. В края на краищата, помислили си те, какво лошо имало да ожънат сега и да се възползват от информацията на вестителя по-късно? Зърното било почти узряло, а никой не сеел по това време на годината. Всеки земеделец знаел, че посевите не биха пораснали. Първият земеделец се допитал до семейството си и поискал съвета им. След като обмислили посланието на вестителя, той и близките му решили, че Бог никога не би им навредил, затова щяло да е най-добре да изпълнят посланието "дословно". Затова той унищожил узрялото зърно, както му било заръчано и преорал земята. Прочистил я от всякакви замърсявания, изхвърлил ги внимателно, а после незабавно засял отново полята си. Вторият земеделец не повярвал на вестителя и се приготвил да ожъне реколтата както обикновено. Малко след това заваляли поройни дъждове. Това много шокирало и двамата стопани, тъй като дотогава никога не било валяло по това време на годината. Валежите напоили посевите на първия земеделец и огрухали високите житни класове на втория. После задухал силен вятър, какъвто дотогава не били виждали. Посевите на първия стопанин тъкмо били започнали да покълват след обилния дъжд, така че вятърът изобщо не ги засегнал. Но онова, което било останало от житото на втория стопанин, било натежало и високо, така че силните ветрове тутакси го помели. Така посевите на първия земеделец пораснали гъсти и високи и той се зарадвал на своята нова сила да отглежда богата реколта - точно както бил предрекъл вестителят. Вторият стопанин изгубил всичко и зачакал да се ориентира в новите сезони и да засее отново земята си, изпълнен с неувереност и тревога поради новите, непредсказуеми промени в годишните времена. Като Богоугоден човек, първият стопанин отпразнувал своето изобилие като го поделил с втория труженик, който пък разбирайки законите на Земята, приел предложението на първия стопанин без никакво его или угризения за решението си. Те двамата заедно със своите семейства се заловили да обработват земите си, докато вторият земеделец отново могъл да засее полята си. Послепис на писателя: Тук земеделецът очевидно символизира човека и неговата връзка със Земята, обработвайки я в хармония с природата, за да си осигури препитание. Освен това двамата стопани са независими, способни да я "обработват сами, без чужда помощ". Така че виждаме двама човека в земен урок, които зависят от планетата за своето препитание и които са напълно отговорни за всичко около себе си. Звучи ли ви познато този сценарий? Той е силна метафора на начина, по който живеят повечето от нас. Земеделците представляват хората, които вървят по Земята сега. Следващата част на постановката се отнася до онези от нас, които живеят в относителна сигурност. Крион излага тази идея, когато разказва как стопаните водят общо взето щастлив живот и обикновено добиват богата реколта. Това е описание на живота на голяма част от нас, които се трудим усърдно и успяваме да водим добър живот година след година. Крион разкрива още, че действието се развива в свободна икономика, където "част от реколтата използвали за собствени нужди, друга част продавали на пазара, за да осигурят стоки и изобилие за семействата си". Тези думи са много важни, тъй като свързват историята с нашето общество на свободната икономика. Най-голямото откровение обаче са изреченията: "Един ден в полята и на двамата се появил помазаник, който твърдял, че носи Божие послание. Двамата земеделци се заинтересували и изслушали внимателно посланието." Това е удивителен ориентир за кого точно говори Крион! Как биха постъпили повечето хора, ако някой съсед дойде да им разправя, че носи послание от Бог? Щяха да го изхвърлят и да му се присмеят (такава е културата, в която живеем). Но тези земеделци са различни, понеже "се заинтересували и изслушали внимателно посланието". Забележете, че техният интерес не е пасивен, ами внимателен и целенасочен. Повечето от вас, читателите, сигурно разбират намека - Крион се кани да ни разкаже притча за две просветлени човешки същества, които живеят в Новата епоха. После историята описва как вестителят съобщава на стопаните, че се задава голяма промяна, но за да я приемат, те трябва да направят нещо различно и на пръв поглед нелогично. Това е нещо, www.spiralata.net 29 което не са правили дотогава, и то противоречи на всичко, което знаят за земеделието. Вгледайте се внимателно в заръките на вестителя и тяхното значение: (1) Изкоренете старите посеви -освободете се от всички стари методи и похвати. (2) Изорете я - заровете старите си навици толкова дълбоко, че на практика да изчезнат. (3) Изхвърлете нечистотиите и паразитите, докато я преоравате - изкоренете старите привързаности и зависимости, включително онези неща в живота ви, които мъкнете открай време, макар интуитивно да знаете, че не са добри за вас. (4) Незабавно засейте отново - тутакси започнете да растете с новата енергия и новите положения. (5) Вестителят им казал, че Земята около тях ще се промени, така че това ново положение да стане нормално и да ги подкрепи. После виждаме, че на земеделците им е трудно да приемат тази новина, тъй като пшеницата е готова да бъде ожъната, а пък те нямат кой знае каква вяра на обещанията на вестителя. Крион ни разказва как двамата стопани се колебаят да унищожат узрялото зърно и подчертава, че дори на онзи, който накрая изпълнил заръката, не му било никак лесно. Това означава, че от нас се иска нещо трудно! На никой няма да му бъде лесно да отхвърли старите подходи за действие и да възприеме новите. Дори при обещаното щедро възнаграждение (десетократно по-богата реколта), пак е трудно, тъй като не виждаме какво ни предстои. Но винаги, когато съм се замислял над тази притча, съм се чудил как е възможно Божият вестител да бъде пренебрегнат. После се разсмивах наум, понеже си спомних как се питах същото в неделното училище, слушайки историята за фараона, който упорито оставал сляп и глух за "разтърсващите" доказателства на Мойсей в полза на освобождаването на поробения народ. Фараонът глупав ли е бил, или какво? Сега Крион ми показваше същото "твърдоглавие" във всички нас! Наистина е трудно да променим навиците и методите си, които са ни толкова скъпи, понеже са изпитани във времето. В притчата единият стопанин се вслушва в съвета, а другият не. Малко след това и двамата са потресени от земните промени (невиждани дотогава дъждове и ветрове по това време на годината). Земните промени се оказват благоприятни за посевите на първия земеделец, който е послушал съвета на вестителя, и те порастват високи и тучни. Реколтата на другия стопанин е напълно унищожена (въпреки че класовете са високи и здрави при идването на вестоносеца). Предупреждението тук е съвсем ясно: Старите подходи повече няма да вършат работа. Земните промени ще ги повалят също като зърното на обрулената земя, и те повече никога няма да пораснат. Ще отпаднат дори най-здравите и успешни методи на старата енергия. Ще успеят единствено новите, често различни подходи, които са "непозната земя". Това са методите, които са изпълнени с любов, изобилие и положителни резултати. Накрая човекът с богатата реколта я споделя с другия, който не е послушал заръката! Тук няма нито осъждане, нито "посочване с пръст". Вторият стопанин, който очевидно се е изложил, не се поддава на гордостта и не отказва помощта на своя преуспяващ другар. Тази проста история съдържа толкова дълбок смисъл, че могат да се изпишат томове с тълкувания на нейната мъдрост в тази Нова епоха. И двамата земеделци поемат отговорността за постъпките си и работят заедно в хармония и съобразителност, за да постигнат еднакво печеливша ситуация за всички участници. Тази притча беше предназначена директно за просветлените - учителите и работниците. Удивителните потвърждения на представения в нея урок се проявиха по най-различни начини, показвайки, че тя не бива да се омаловажава. На практика тя представлява сценарий за промяната, която се случва на планетата в този момент. Отделете няколко минути и я прочетете още веднъж. Историята съдържа прекрасно и дълбоко послание. 14. АНДЖЕЛА И НЕЙНИТЕ ПРИЯТЕЛИ ВОДАЧИ Бележка на писателя: Това е една от първите истории, разказани от Крион, която илюстрира житейското пътуване с нашите ангели водачи. Първоначално озаглавена "Обичната Анджела", притчата разказва за договорите, взаимодействието с водачите и Божията любов към жените и мъжете в нашето ежедневие. *** Скъпи мои, плътно до вас и обвързани с вашата най-съкровена същност седят създания, които познавате не по-зле от самите себе си. Някои ги наричат ангели или духовни водачи и те са вашите най- добри приятели. Те ви подкрепят в моменти на радост и страх, назначени са ви за цял живот и www.spiralata.net 30 ви обичат най-искрено. Това е история за механизмите на инкарнацията, поднесени достоверно и с любов за вашето обучение... Имало някога три ангела. Те били повикани на голямо събиране, където щяло да се планира създаването на една планета на свободния избор. Вселената се нуждаела от ситуация, при която съществата щели да бъдат оставени сами, за да потърсят собственото си ниво на вибрация, така че вселената - цялата вселена - да измери резултатите след известно време и да види накъде да поеме. Така че на това събиране щели да се обсъдят механизмите на един прекрасен експеримент на любовта, като тук думата експеримент се използва в своя най-висш и достоен смисъл. Анджела, като един от ангелите, била силно заинтригувана от новата планета. Тя чула за плана и си казала: "Това наистина е велико събитие. Иска ми се да бъда част от него." Двама нейни приятели също решили да участват и въпреки че приготовленията отнели много време в човешките понятия, според универсалното време (което винаги е "сега") всичко протекло съвсем бързо и настъпил часът на плановото съвещание. И така Анджела, нейните приятели и други ангели, които изявили желание да участват, се включили в това велико събитие. Седнали и оформили своите договори, тъй като планът за всеки един от тримата бил да се инкарнират на тази нова планета и докато пребивавали на нея, тяхната истинска същност щяла да бъде напълно скрита от тях. За да обвържат своите изпитания, те трябвало да ги планират в екип. Затова Анджела и нейните приятели посветили доста време за планирането на тези неща. Плановете и договорите били сложни, тъй като включвали много други същества освен двамата приятели на Анджела - и всички те взели участие в планирането - като всеки си имал и свои собствени изпитания. Щом уроците и изпитанията били уговорени, дошло време за действие. Много от съществата от плановото съвещание пристигнали на Земята първи. После в подходящия момент Анджела и двамата й приятели се спуснали заедно на земно ниво. Анджела се била уговорила с другите да се инкарнира като жена. Освен това планът изисквал да й се даде възможност да има баща-насилник, който се бил съгласил да изиграе тази роля. На всичкото отгоре Анджела трябвало да носи тежка карма, тъй като от тримата, които се спуснали на Земята, тя притежавала качеството на дълъг времеви цикъл (неин универсален атрибут), затова щяла да бъде идеалният човек с тежка карма. Планът изисквал също така през 13-та й година тя да се натъкне на сериозно изпитание - да загуби майка си. Съществото на майката също участвало в планирането и се съгласило да съдейства в урока. Тормозът на бащата и смъртта на майката били много тежки изпитания за малкото човешко същество и били уместно включени в общия план. Тук трябва да подчертаем, че не присъства никакво предопределение. Това били предизвикателства за Анджела и нейното човешко семейство. Онези, които щели да се появят и да изпълнят най-тежките изпитания около нея, го правели по свой избор и предварително споразумение. Всеки един от тях имал възможност да влезе или излезе от собствения си план по свое желание, щом станел част от Земята. Следователно възможностите, които щели да създадат тези неща, били уговорени по взаимно съгласие. Изпитанието било как хората щели да се възползват от всяка една възможност. Всеки човек разполагал с напълно свободен избор - да осъществи плана или да се откаже от него. И така, Анджела се родила на земното ниво и двата ангела, които били нейните най-добри всемирни приятели, я придружили като земни водачи - невидими, но неотлъчно до нея, за да поддържат равновесието на енергията по време на биологичния й живот. Следвали я на всяка стъпка. Анджела се родила като човек през месец септември. Планът започнал да се разгръща и декорите на нейната карма и кармата на групата около нея били по местата си. Бащата изиграл уговорената си роля, тъй като неговата карма била да я тормози и той го направил, избирайки с цялата си астрална мъдрост да допринесе за кармичните качества на Анджела. Това било труден момент за малката Анджела. Всеки ден тя се скривала в килера с надеждата баща й да не се прибере, свивала се в тъмното и се тресяла от страх от онова, което можело да се случи. Но бащата се прибирал и започвал да вилнее из къщата в пристъп на пиянски гняв, докато я намерел притаена в малкото й скривалище - а после следвали ужасни неща за Анджела, чиято енергия я съпътствала цял живот. Тя помнела миризмата на баща си, грубите му думи и сковаващия страх. Нощ след нощ тя била жигосвана с клеймото на малтретирано дете. Анджела търпяла безропотно, докато навлязла в 13-та си година, когато умряла майка й. Анджела изпаднала в шок и не знаела какво да прави оттук нататък. Чувствала се напълно www.spiralata.net 31 изоставена. Избягала от дома си, залутала се в гората и дълго време седяла на един пън, оплаквайки участта си на дете с непосилен товар. Приятелите й - нейните ангели водачи -били неотлъчно до нея, давали й енергия, държали я за ръката, плачели и я обичали през тези мъки и изпитания за човешкия дух. Анджела успяла да преживее този труден момент, но после се случило нещо интересно. Тъй като планът се развил точно според уговорката и онези, които се били съгласили да изпълнят поддържащите роли, се представили блестящо и междувременно създали нова карма за бъдещи инкарнации за всички тях. Какво щяла да направи Анджела с кармичния атрибут на баща насилник и рано починала майка? Какво щяло да означава това за живота й по-нататък? Нейното кармично изпитание било задвижено и влязло в действие. Колкото и странно да звучи, когато Анджела пораснала, тя най-напред си намерила партньор също като баща си! Нейните ангели приятели били съвсем наясно с причините и я подкрепили безрезервно. Станало така, че партньорът й също започнал да упражнява насилие над нея. И така, в хода на това пътуване настъпил момент, когато партньорът си тръгнал, а Анджела отново се оказала изоставена. Агресивният й баща я бил изоставил в ролята си на родител, майка й я била изоставила със смъртта си, а сега партньорът й я изоставил в любовта! Анджела била на кръстопът в живота си. Дали щяла да се обърне навътре и да обвини Бог за злочестината си? Дали отсега нататък щяла да "играе" ролята на жертва? Анджела била изправена пред избор - и то решаващ за причината да бъде на Земята. Постъпката й сега щяла да се отрази върху битието на цялата планета. В разгара на това изпитание Анджела изпитала потребността да си направи равносметка. Мъдростта й, произтичаща от срещата със смъртта и насилието на толкова ранна възраст, й давала перспектива, която й помогнала да нагоди своята реакция към житейските изпитания. Това развълнувало ангелите водачи около нея! Те знаели, че нещо ще се случи. А Анджела се вгледала навътре, за да види коя е в действителност, и поела по духовен път, който накрая щял да я отведе до мирен живот - и опрощение за онези, които я били наранили. Междувременно кармата й се разсеяла... и Анджела повишила вибрацията си, което се отразило върху всички човешки същества по света. Анджела умряла на 83 години, след като завършила много ценна инкарнация на Земята - както за нея, така и за цялото. Нейното себеоткриване допринесло за повишаването на вибрацията на планетата, а Анджела умряла спокойна. Скъпи мои, тук започва хубавата част на историята, понеже след изживяването на смъртта и пътуването до пещерата Анджела влязла в голямата зала на почестите. Вие, хората, никога не сте виждали нещо подобно на Земята, нито пък го помните отпреди, понеже е блокирано от паметта ви. Но аз ви казвам, скъпи мои, че там ще получите цветовете си след като завършите тази инкарнация. Там ви дават почетната лента, така че цялата вселена да види какво сте заслужили. И където и да отидете от този момент нататък, всички универсални същества ще разберат къде сте били. И планетата на свободния избор, на която сте работили доброволно, ще бъде запомнена и почитана завинаги. Мнозина ще искат да общуват с вас и ще ви молят да им разказвате какво е да участваш във величествения проект на име Земя! Други ще стоят встрани и ще ви почитат отдалеч - но всички ще знаят за вашето пътуване - и всички ще ви обичат заради любовта и саможертвата ви. Защото това, което се случва на Земята, се отразява върху цялата вселена. Затова и Бог ви почита толкова много! Защото това, скъпи мои, е работата, която вие лично избрахте да свършите. И макар да звучи грандиозно, на церемонията за връчването на цветовете присъстват десетки милиони същества, всички в голямата зала, за да отпразнуват почестите, отдавани на всеки един от вас. Понеже това е нова почетна лента, каквато не е съществувала досега във вселената. Вие, които сте се инкарнирали многократно на тази планета, сте част от уникален набор от същества, които са се редили на опашка за тази цел, и вашият процес ни изпълва (Крион) с благоговение. Затова седим в краката ви. Затова ви обичаме толкова много! Анджела застанала пред множеството и приела своите цветове, а нейните ангели водачи тържествували рамо до рамо с нея и също били удостоени с цветове. След тържествената церемония Анджела останала насаме с нейните приятели. Тримата започнали да разговарят за прекрасните неща, които били видели на планетата Земя. Нейните приятели, водачите, се надпреварвали да й говорят, докато се държали за ръце, подскачали нагоре-надолу, ликували и танцували на фона на www.spiralata.net 32 галактиката от светлини. "Анджела, помниш ли как се криеше от баща си в килера? Помниш ли как седяхме от двете ти страни и те държахме за ръка и те прегръщахме? Помниш ли? Подхранвахме енергията ти, за да издържиш. Обгръщахме те с безусловна любов. Поддържахме те, когато ти беше твърде слаба, за да се съпротивляваш. Прегръщахме сърцето ти, когато ти се струваше, че ще се пръсне от мъка!" А Анджела отвърнала: "О, да. Спомням си. Мили приятели, благодаря за любовта ви. Спомням си, да!" "Анджела", попитали те, "помниш ли, когато умря скъпата ти майка, а ти побягна сама в гората и се питаше какво те очаква в живота - къде да отидеш и какво ли ще бъде твоето бъдеще? Помниш ли, че тогава седяхме до теб и те държахме за ръка и ти давахме енергия и те обичахме? Помниш ли как плачехме заедно с теб и си поделяхме товара? Помниш ли?" А Анджела казала, "О, да. Спомням си. Да!" А нейните приятели я попитали: "Анджела, помниш ли колко беше хубаво, когато празнувахме сватбата ти и колко беше радостна в онзи миг на твоята младост? Спомняш ли си веселието и щастието си по онова време? Ние те държахме за ръка и те прегръщахме и ти изпращахме енергия и танцувахме заедно с теб. Помниш ли?" "О, да, скъпи мои приятели, спомням си", отвърнала Анджела. "Беше прекрасно, нали?" И изведнъж Анджела притихнала. После заговорила загрижено. "През всичките тези моменти, приятели мои, не зачетох присъствието ви нито веднъж. Никога не ви казах колко високо ви ценя. Усещах някак, че сте до мен. Вие сте най-добрите ми приятели, но аз дори не ви казах, че ви обичам." А нейните приятели скочили и казали: "Анджела, моля те, спомни си, че ти беше в дуализма на човешката същност. Ти беше в помазаното положение на урока. Беше в разгара на договорените изпитания. Не се укорявай, понеже ти беше и си великолепна! Тържеството ознаменува пътуването и труда ти. В нашите очи няма провал, а само възхищение от извървения път." Анджела разбрала, че забележките им са на място, но все пак нещо я подтикнало да каже: "Има още нещо, което трябва да се направи." И тогава, с пълното съгласие на другите около нея, тя казала: "Хайде да го направим още веднъж! Хайде да се върнем на Земята! И този път, може би поне този път, аз ще ви видя и ще позная кои сте. И това ще бъде чудесно, нали?!" Тук историята свършва, като Анджела влиза на планови съвещания с приятелите си, за да види дали ще може да участва още веднъж в уроците на човешката същност и този път да се представи още по-добре. Такъв е механизмът на порива, който ви подтиква да се връщате тук отново, отново и отново. Понеже работата, която вършите за Земята, е дело на любовта и е натоварена с огромен замисъл и значимост. Когато не сте на столовете, в които седите сега, и не сте в телата, които обитавате сега, притежавате балансирания ум на Бог, а знаете ли колко уважавани са тези неща! Ах, скъпи мои, ако можехте да видите онова, което вижда Крион, щяхте да съзрете една стая изпълнена със създания, които ви обичат и са буквално свързани с вас. Да, говоря за всеки един от вас. А на онези, които смятат, че не могат да усетят тези ангели или водачи, поднасяме този дар: покъсно вечерта, когато останете сами, осмелете се да помолите създанията, които са ви съпътствали през всичките тези години, да ви прегърнат лекичко. Позволете си да почувствате тяхното емоционално присъствие. Защото тази човешка постъпка е огромна чест за водачите и ангелите, които ви заобикалят! Нямате представа колко ще се зарадват те на молбата ви и какво пърхане на криле ще усетите. Когато започнете да зачитате онези, които са ви съпровождали от мига на вашето раждане в качеството на ваши най-добри приятели, животът ви ще започне да се променя. Повярвайте го. Защото е точно така! Послепис на писателя: Към тази история не мога да добавя почти нищо, което да не е очевидно. Понякога Крион дава зашифровани притчи, които се нуждаят от анализ, а друг път ги разяснява в хода на разказа, за да разтълкува на какво точно ни учи. Това е една от онези истории, които съдържат фокуса на цялата ни работа на планетата - и все пак истинската история тук се илюстрира от въпроса: "Днес прегърнахте ли вашите ангели?" 15. ИНДИАНЕЦЪТ ДЕЙВИД Бележка на писателя: www.spiralata.net 33 Това е разказ за един индианец, който си живеел на прекрасен остров с всичко необходимо - но неговата любознателност да научи повече за заобикалящия го свят го отделила от останалите. *** На един остров живеел индианец на име Дейвид. Онези от вас, които се интересуват защо един индианец ще се казва Дейвид, оставяме се да си блъскате главите по-късно (космически смях). Островът, на който живеел Дейвид, бил хубав и плодороден. А Дейвид бил от царско потекло, понеже дядо му бил вожд. Дейвид си живеел добре на острова; храната била изобилна, виреели всякакви култури. Селото и племето на Дейвид открай време си живеели славно. Само че островът имал една странност - на 4-5 километра от брега се спускала плътна мъгла. Тя заобикаляла острова от всички страни и тъй като никога не се доближавала до брега, дните били общо взето слънчеви и ясни. От незапомнени времена мъглата си стояла на същото място като злокобна поличба и отвъд нея не се виждало нищо. Дейвид израснал с тази мъгла, а жителите на селото я познавали от поколения. Те-не я разбирали, но се страхували от нея, тъй от време на време се случвало някой селянин да доплава близо до нея и повече никога да не се върне. Дейвид помнел как в детството му един старец от племето, който усетил, че краят му наближава, предпочел да се качи в кануто си и да отплава в мъглата. Носели се най-различни истории какво се случвало, когато навлезеш в мъглата, и обикновено ги разказвали вечер край лагерните огньове. Съществувало поверие, че ако някой някога попаднел в мъглата, останалите селяни трябвало да се скрият по къщите си и да не гледат, защото се случвали страшни неща. Понеже бил от кралско потекло, като дете и юноша Дейвид имал правото да наблюдава тези събития заедно със старейшините. Но той помнел само как онзи старец се доближил до началото на мъглата, вдигнал греблото и кануто се плъзнало плавно в мъглата, за да изчезне завинаги. Точно както казвали старейшините: "Никой, дръзнал да се доближи до мъглата, не се връща оттам." А кралското семейство останало да наблюдава брега с часове, в очакване да се сбъдне някое предсказание. Защото често след потъването на човека в мъглата се чувал мощен сподавен звук, страховит рев, който сковавал сърцата им, глух тътен, който хората не разбирали. Дейвид го запомнил за цял живот. Какво ли било това? Може би от другата страна на мъглата живеело чудовище? Може би имало гигантски водовъртеж или водопад, в който смелчаците губели живота си? Може да ви се стори странно, но когато навършил трийсет и четири години, Дейвид изпитал непреодолимо влечение към мъглата! Той почувствал, че в живота му липсвало нещо. Може би някаква истина, която лежала заспала години наред и чийто отговор се криел в мъглата? Вярно, оттам никой не се бил връщал, но това не означавало непременно край, разсъждавал Дейвид. И така, той поел смело, без да каже на никой от старейшините, да види какво има от другата страна на мъглата. Качил се на кануто си и изпълнил церемония за успеха на начинанието. Благодарил на Бог за живота си и за предстоящото откровение. Знаел, че каквото и да му се случело, поне щял да добие познанието, и това му давало сила. Дейвид загребал безмълвно и полека към началото на мъглата. Никой не го гледал, защото той изобщо не съобщил намеренията си. Скоро наближил линията на мъглата. И тогава Дейвид забелязал нещо странно; дотогава никой не бил дръзвал да се доближи толкова много, но мъглата сякаш имала притегателна сила! В този момент страхът го сграбчил. Греблото вече било излишно, затова Дейвид го вдигнал и го положил в лодката. Кануто потънало в мъглата. Отвсякъде го заобикалял покой и тишина, а течението продължавало да го тегли напред. Започнало да става все по-тъмно и по-тъмно и Дейвид взел да преосмисля постъпката си. "Аз съм млад мъж и предадох предците си, защото съм наследник на кралския трон, а извърших такава глупост!" Сега той се изплашил и страхът го обгърнал като смъртен плащ, в мозъка му се спуснал мрак, а тялото му се разтреперило от студ и ужас,, докато кануто се плъзгало тихо напред. Дейвид плавал часове наред през мъглата и накрая взело да му се струва, че никога няма да излезе от нея. Треперел от страх, защото знаел, че е сгрешил. "Ами ако нищо не се промени?", питал се той. "Ами ако остана тук завинаги и умра от глад в това кану?" Изведнъж му се привидяло как всички онези, дръзвали някога да се доближат до мъглата, се носели наоколо в своите лодки като скелети в черната мъгла. Дали щял да зърне стареца от детството си? Дали някога щял да се измъкне оттук? "О, къде е истината, която търся?", провикнал се Дейвид в мъглата. И тогава се случило чудото. Дейвид излязъл от другата страна на мъглата! Изумил се от гледката, защото пред него се открил цял един континент: красив и покрит с хора и селища, www.spiralata.net 34 докъдето му стигали очите! От комините излизал пушек, от брега се носели песни. Часовоите, разположени по протежение на мъглата, веднага го забелязали. Щом зърнали Дейвид, те надули роговете в знак на приветствие, за да съобщят на останалите, че още някой е преминал през мъглата. И тогава цялата земя се разтърсила от мощен рев. Възглас за поздрав! Възглас за почест! И те го наобиколили с лодките си и започнали да му хвърлят цветя. Когато стигнал до брега, хората го заобиколили, вдигнали го на рамената си и ознаменували преминаването му през мъглата. От този ден Дейвид заживял нов, просветлен живот. Послепис на писателя: Вие може да кажете: "Знам за какво се говори в тази притча. За смъртта, нали?" Но не е така. Тази притча разказва за навлизането в новата енергия и даже за извисяването. Тя разказва какво е да се задоволяваш с мъничкия си свят и никога да не дръзнеш да пристъпиш извън него от страх от "мъглата" на неизвестността. Разказва какво ви предстои, ако решите да извървите пътя. Защото пред всеки един от вас се простира мъгла, която понякога е вашият страх, а друг път е собствената ви неизменна природа. Защото всеки човек си има своя мъгла, която е различно предизвикателство и урок. Какво ви изпълва с най-голям страх? За мнозина от вас подсъзнателно това е страхът от успеха и страхът да поемете по предопределения ви път - страхът от изобилието! Може би е страхът от самото просветление. Може би е страхът от промяната? Съветвам ви смело да навлезете в този страх. Трябва да пристъпите със смело вдигната глава в онова, което ви вдъхва най-голям страх и което е вашият житейски урок, защото то е просто фасада. Мъглата в притчата символизира страха, а от другата страна е победата. Но когато навлизате в мъглата, понякога попадате в мрак - преходен период, който ви позволява да се нагодите към предстоящото. Хората около вас ще ви предупреждават да не го правите, ще се опитват да ви разколебаят. Но част от вас знае истината и ще се устреми към нея. Защо Крион ни разказва тази притча? За да даде пример за отговорността в нашата Нова епоха. Сега е времето на упълномощаването, на отговорността за цялата енергия на планетата и вие трябва да разпознаете пътя си. Време е да надзърнете в очите на противниците си и да кажете: "Познавам те! Зная кой си и избирам да се откъсна от твоята енергия." Така се издържат изпитите и така се повишават вибрациите на планетата! Защото няма по-голямо блаженство на тази планета от умението да видите кой сте. Защото всички неща, които ви наскърбяват, могат да се променят по силата на собственото ви намерение за промяна. 16. МИНАЛИ ЖИВОТИ, НАСТОЯЩИ СТРАХОВЕ Бележка на писателя: Това е поредица от четири истории, базирани на четири типични страхове. Различава се от всички други разкази и притчи в тази книга. По онова време Крион седеше пред събралото се множество в крайморското градче Дел Мар, Калифорния. Сред слушателите имаше четирима човека, които Крион удостои с честта да им опише обстоятелствата или изживяванията от техен минал живот - понякога дори подробностите около смъртта на човека в съответния минал живот. Причината беше да се даде пример за това как енергията от минал живот допринася за кармата на настоящия и спомага за оформянето на индивидуалните ни уроци днес. Разказите са сериозни и се отнасят до реални хора. Преди самата история Крион дава кратка представа как се развива кармата и защо присъства въобще. Посредством всичко това Крион ни подканва да видим невероятната победа, която можем да постигнем, осъзнавайки нашия житейски урок като цяло - защото това е тайната на бързото овладяване на тези уроци и воденето на много по-спокоен живот. *** Някои от вас седят пред Крион и казват: "Разкажи ни за страха и вярата, и гнева и смелостта. Разкажи ни за последователността. Как могат да се овладеят тези неща? Те притежават ли своя енергия?" Отговорът е да. Вие ги виждате ежедневно и всички те ви принадлежат в степента, която е уместна за кармичния отпечатък, за който сте се приготвили, когато не сте били тук. Вашата карма е вашият житейски урок и се осъществява чрез магнитния отпечатък върху една от скритите ви нишки на ДНК. Смятате, че това са фантасмагории? Днешните фантазии ще станат утрешната наука и тогава ще можете да прегледате отново тези писания и да откриете тяхната скрита мъдрост. Някои питат: "Искаш да кажеш, че биологичният пакет съдържа духовен аспект?" Да. Аз ви www.spiralata.net 35 казвам, че вашата карма, духовен аспект, включва пряко вашата биология. Страхът поражда химични промени - кара сърцето ви да бие по-бързо, а дланите ви да се потят. От него ви заболява главата, а може и да припаднете. Науката открай време изучава влиянието на тревогата върху човешкия организъм. Причината зад тези привидно нелогични чувства се крие в набора указания от миналите животи. Вашата ДНК съдържа много набори указания, които са магнитни. Когато се научите да преодолявате тези основни шаблони, същата тази информация ще престане да ви изглежда фантастична и ще стане съвсем реална. Цялата тази информация и нейното съвсем практично приложение са буквално на прага ви! Преди да пристигнете тук, вие сте взели решение да преминете през изживявания, които да създадат днешните ви уроци. В настоящия ви живот пред вас се отварят възможности да изживеете неща, които ще неутрализират уроците и ще ви издигнат над тях. Вие наричате това карма и разрешаване на кармата. То е предварителният сбор на всички ваши страхове и много от качествата ви в този живот. Така че ние искаме да ви разкажем за четирите най-типични човешки страхове и начините за тяхното преодоляване. Аз заставам пред вас с любов, за да ви дам тази информация, и ще го направим по уникален и много интересен начин. Понеже искам да илюстрирам четирите страхове като ви отведа на четири малки пътешествия - пътувания, които илюстрират миналите животи на четирима от тук присъстващите. Няма да посоча никого с пръст. Ако описваният минал живот ви се стори познат, чувствайте се удостоени с честта да бъдете избрани, защото Бог ви почита дълбоко за вашата служба. Това ще бъдат най-значимите минали животи в тази стая. Имайте предвид, че описваните страхове могат да се дължат на най-различни неща. Никой от тях не е задължително да бъде чак толкова драматичен или сериозен като тях. Но тези конкретни страхове ще ви опишат човешките типове, които са сред вас, и техните преживявания. Тъкмо затова Бог ви почита толкова много, понеже сте се съгласили да дойдете тук и да повишите вибрацията на тази планета! СТРАХЪТ ОТ ИЗОСТАВЯНЕ Обръщаме се към една от присъстващите тук тази вечер, която изпитва ужасен страх да не бъде оставена - напълно изоставена. Макар че в сегашния й живот няма нищо, което да й дава основания за подобни опасения. Призовавам я да си спомни нещо - нещо, което ще породи емоция, а също и разбиране дълбоко в сърцето й. Ти си деветгодишна, скъпа моя, жена, също както сега. Събуждаш се и се оказваш пасажерка в малка лодка с още 14 други човека. Лодката се носи по водите на спокойното море, ти вдишваш соления въздух и усещаш топлината на изгряващото слънце, което милва лицето ти. Само че тази ведрина не продължава дълго, тъй като умът ти се втурва да си спомни защо си тук! И ти полека си припомняш всичко, а сърцето ти натежава от скръб. Последното ти видение е как родителите ти се втурват на палубата, понесли те на ръце, преследвани от страшен пожар. Огнените езици ви пресичат пътя, а ти си се вкопчила в гърдите на баща си. Усещаш страха в дъха му. Спомняш си писъците и риданията - паническите викове около теб. Спомняш си как политаш във въздуха, как баща ти не успява да се хване за перилата. После потъваш в спокойните води на океана. Когато изплуваш на повърхността и избърсваш очите си и привикваш към студената вода, инстинктът те подтиква да заплуваш и ти се носиш насам-натам, докато накрая те вдигат в малка лодка с други хора. Поглеждаш назад към големия дървен кораб, сега напълно погълнат от пламъците, а родителите ти ги няма. Те са спасили животи ти, но е било твърде късно да спасят своя. Оглеждаш другите хора в малката лодка, всичките възрастни, и им изкрещяваш да направят нещо! Съзираш само отраженията на огнените езици по лицата и очите им, тъй като те също са шокирани и ужасени от онова, което виждат. Не правят нищо, само гледат. Лека полека големият кораб потъва в морето, а пушекът замъглява залязващото слънце, сякаш подчертавайки красотата на обагреното в алено и жълто небе. Чува се съскане, докато вълните някак на шега угасяват унищожителния пожар. После се възцарява тишина. Вихрушка от мехурчета показва мястото, където същата тази вечер е пресекнал удобният живот на любов, очакване, обещания и нежност. Всичко е свършено. Няма сълзи. Настъпва един миг, проблясък, когато ти разбираш интуитивно с твоя деветгодишен Висш Аз, че това е договорът ти -че това е споразумението, което си сключила с твоите родители. Но логичният ред и духовният замисъл ти убягват, когато усещаш безпределната празнота на изчезналата любов. Малкото момиче изведнъж е пораснало, а детето като www.spiralata.net 36 че ли е умряло. За момент се изкушаваш да ги последваш в морските води - топлите води на Балтийско море. Но за децата самоубийството не е изход. То идва едва по-късно с интелектуализацията, която използва мозъка на възрастния. Всички предпоставки са налице, така че това чувство и тази сцена да те преследват живот след живот, понеже са много драматични, а съдържаният в тях урок трябва да бъде разгледан и осъзнат. Става така, че ти живееш, заобиколена от хора, които никога не проявяват към теб любовта, която си получила от твоите специални родители. Струва ти се, че си на лодка с непознати - до края на живота ти. Ти, скъпа моя, знаеш коя си в тази група, тъй като атрибутът на кармата, който все още носиш със себе си, е страхът от изоставяне. В настоящия ти живота той не е логичен, понеже не си го изживявала тук - но въпреки това ти се страхуваш. Като малка ти създаваше големи проблеми на родителите си, понеже се вкопчваше в тях като лепка и ги следваше като сянка. Дори сега се обаждаш на майка ти по два пъти на ден, за да провериш дали е добре. Взаимоотношенията ти са краткотрайни и мимолетни, понеже никога не успяваш да повярваш, че партньорът ще остане до теб - а отказваш да изживееш неприятна раздяла - така че предпочиташ да си останеш сама. Пламъците на горящия кораб са отпечатани върху твоята ДНК като белези по дърво, а ти цял живот преминаваш през тях, сякаш тъчеш паяжина около отровна нишка, която не бива да се докосва. Скъпи мои, тази вечер ви приканваме да преодолеете тази карма. Виждате ли, сред събраните тук, а също и сред четящите тези редове, има хора, чийто живот е белязан от страха от изоставяне. Пред вас се отварят възможности да го преодолеете, но вие не успявате да се възползвате от тях. Защото това би означавало да предприемете действие, което ще събуди този страх, ще докосне скритата нишка, затова често се чувствате контролирани, без да знаете защо. Така действа кармата. Когато се озовете в подобно положение, призоваваме ви да навлезете смело в него! Вашият най-силен инструмент е любовта на Бог в новата енергия. Тази любов ви заобикаля отвсякъде. Вашите водачи и ангели стоят до вас и ви държат за ръцете, независимо дали се намирате в найбезплодната пустиня на Земята, или в най-населената долина. Почувствайте как ви обгръща тази блажена любов. Потърсете я! Прекосете този болезнен мост, почувствайте как любовта се влива във вас и осъзнайте, че изоставянето вече не е част от програмата ви. Почувствайте разсейването на магнетичния код, докато се освобождавате от този призрак, и разберете, че за вас се грижи енергия, която никога няма да ви напусне. Усилията ви ще бъдат възнаградени с успех, понеже това е урокът, а неговото овладяване ще повиши вашата вибрация и вибрацията на цялата планета! СТРАХЪТ ОТ КОНФРОНТАЦИЯ Сред вас има един човек, който се страхува от всякаква конфронтация. Сега ще разберете защо. Ти си на 32 години, скъпи - мъж в разглеждания живот. Макар че сега, докато седиш в тази група, си жена. В този минал живот стоиш скован заедно с другарите си в студената нощ и очакваш да излезеш на бойното поле и да се биеш. При всяко движение ризницата се врязва в тялото ти, понеже дотогава не си слагал подобно нещо. Шлемът, който стяга главата ти, ти стои като чужд и не ти приляга по мярка. Щитът е тежък, а мечът - нямал си представа, че бойните мечове са толкова тежки! Нареждат ти да се изправиш, а ти едва се надигаш заради огромната тежест. Изпращат те в битка като следно усилие да спасите страната си. Тя е нападната от варварите, завоевателите, онези, които заграбват земята ти и ти отнемат всичко, което притежаваш. Сега водачите искат от теб - в последен, отчаян опит - да излезеш пред врага, който настъпва към вас. Само преди три дни дойдоха хора от войската и те взеха направо от нивата, понеже ти си стопанин по природа и разбираш от животни, посеви и растения. Сега стоиш до твоите въоръжени до зъби съселяни, с които до вчера сте пасли овцете, козите и останалия добитък. Поглеждаш тежкия меч в ръката си и си даваш сметка, че не знаеш как да го въртиш и не притежаваш нито капка от уменията на воините, срещу които ще се изправиш. Страх те е! Тялото и умът ти крещят: "Бягай назад!", но същевременно осъзнаваш безмълвната обич към земята и родината - затова оставаш на мястото си. Време е! Слънцето изгрява и осветява утринната роса, а от другия край на полето долитат звуците на приближаващия враг. Надзърташ над окопите и виждаш напредващите редици, тропота и грохота на бойните машини. Някой надува тръба в знак, че трябва да станете и да поемете напред. Поглеждаш човека до теб, дългогодишен съсед, стопанин, който отглеждаше прекрасна реколта плодове, които си опитвал неведнъж на празненствата с прекрасното му семейство - и виждаш www.spiralata.net 37 страха и тъгата в очите му. Той отклонява погледа си, за да не видиш сълзите му. Двамата вдигате едновременно тежкото снаряжение, изправяте се и поемате към войската отсреща. Нито за миг не ви хрумва да побегнете, да кажете не на родината. Врагът така или иначе ще унищожи чифлика ви, затова не ви остава нищо друго, освен да умрете в бой. А въздухът е наситен с миризма на страх, скъпи мой, докато крачиш към бойната линия и сега смъртта ти е неизбежна! Няма връщане назад. Не поглеждаш околните в лицата - съседите, които открай време познаваш и обичаш, онези, чиито деца познаваш по име, защото знаеш, че ще видиш страх, а искаш да пожалиш достойнството им в последния час. Колкото повече наближавате врага, толкова по-бързо крачите. Варварите нямат търпение да ви посрещнат. Те знаят, че победата им е сигурна. Тутакси връхлитат върху вас! Виждаш лицето на онзи, който ще влезе в бой с теб. Той също те вижда и веднага те измерва с очи. Знае, че си селянин и се ухилва, разкривайки липсващите си зъби. Всичко сякаш става в забавен кадър, докато ти се питаш дали някога е израждал теленце, или се е грижил за стадо, или е засявал реколта. Дали е имал семейство, или е хранил болно животно, макар и в труден момент? Той вдига брадвата високо над главата си, а ти инстинктивно вдигаш щита, за да се предпазиш от удара му. С другата си ръка той забива меча под щита ти, дълбоко в плътта ти. Подлъгал те е с този изпитан ход, пронизва те остра болка и краката ти се разтреперват. Всичко става бързо и отмерено. Той те събаря с щита си и надава победен вик. Заплюва те в лицето и изкрещява на някакъв непонятен език - а после поема към следващата си жертва. Проснат в калта, вдъхваш уханието на земята и се вслушваш в грохота на многочислената сган, която напредва към фермата ти. Преди боя ти си скрил семейството си на сигурно място и си пуснал на свобода животните си. Обзема те усещане за покой. Всичко свърши. Ти направи каквото можа, оттук нататък другите да му мислят. "Сбогом, скъпи мои същества", прошепваш с глас, който като че ли не е твой. "Ще се видим когато настъпи времето за това." Това е краят и ти интуитивно разбираш, че си отиваш вкъщи. Усещаш как топлината на жизнената ти течност изтича от теб и напоява земята, която обичаш и си обработвал толкова години. Болката трае кратко; после настъпва мрак. Скъпи присъстващи в тази стая, нека ви кажа: тъкмо затова Бог ви обича толкова много! Понеже ето такива събития създават уроците ви, а това са уроците, които повишават вибрацията на планетата! Нима тогава е чудно, че седим в нозете ви с благоговение, затова че сте избрали да свършите такава работа? Това болезнено събитие от прастаро време събужда във вас днес, след много животи, страха от конфронтация. Освен това ви обяснява защо се колебаете да подкрепите правителството в което и да е начинание, понеже последния път това ви коства живота! Моля ви, осъзнайте, че не е задължително да встъпвате в битка с беззъби великани, за да се страхувате от сблъсък. Пак ви казвам, тази вечер илюстрирахме най-драматичния случай, така че всички да оцените кой седи до вас. Насърчаваме онези от вас, които имат желание да преодолеят този кармичен страх от конфронтация, да надянат Божията ризница! Следващия път, когато се озовете в някаква конфронтация, която буди страх в тялото ви - който кара сърцето ви да бие учестено или раздвижва вашата химия, за да ви изпълни с тревога - влезте смело в нея! Почувствайте се обгърнати от Божията мантия. Тази нова ризница на Божия Дух е съвършено различна отпреди, тъй като правилата се промениха в тази Нова епоха. Това е епохата на сътворяването с Бог - епоха, в която вашата сила е абсолютна, стига намерението ви да е чисто. Това е мантията на любовта и мечът на истината. Нищо не може да им излезе насреща! Хората от другата страна на вашата нова енергийна конфронтация веднага ще доловят кармичната ви промяна, докато навлизате в събитието - и също ще се променят. Наблюдавайте внимателно. Вижте как реакциите им няма да са същите, когато облечете вашата духовна броня и развъртите меча на истината. Понеже вашите действия ще тласнат любовта към човека, срещу когото сте се изправили - и не само това. Ще разрешат битката, без да наранят воина... защото ще променят онзи, с който воювате, а заедно с това ще променят и вас! Независимо пред каква конфронтация се изправяте, встъпвайте в нея с увереност и любов. Вашият сблъсък вече не е битка, където винаги има победител и победен, защото сега конфронтацията носи решения и за двете страни. Божията мантия съдържа бронята на мъдростта, щита на познанието и меча на истината. Затова пристъпете към нея с мир и спокойно изражение на www.spiralata.net 38 увереност. Когато направите това, вашият кармичен възел ще се развърже и вие повече никога няма да се страхувате от този атрибут. ЧУВСТВОТО ЗА МАЛОЦЕННОСТ Почти всеки един от вас е имал живот, съответстващ на онзи, който ще опишем сега. Последвайте ме за миг в този живот. Ако сега ви помолим да погледнете краката си, ще видите в смътната светлина на коридора, че носите сандали - сандали, които сами сте си направили. Някои от вас изобщо не виждат краката си, понеже коремът им пречи, толкова са дебели от тъпкане с хляба, който месят и пекат в манастира! Носят се слухове, че висшите духовници измислили постенето, за да не се пръснат монасите. Преценете сами. Всички вие сте имали животи в служба на Бог. То се вижда, понеже е нещо нормално за хората, които седят пред мен в тази група - търсещи просветление, готови да седят цял час или повече, заслушани в моите духовни истории. Това говори за вашата същност и илюстрира живота ви. Но виждате ли, в този минал живот има нещо много интересно. Защото в служенето на Бог намерението било обърнато с краката нагоре! Вие се подценявате във вашата служба на Бог - някои от вас в течение на много животи. Прекланяте глави като овце ;пред доктрината - понеже смятате, че тя е вашата мисия и понеже са ви казали, че така трябва и така е наредил Бог. Няма нищо е по-далеч от истината! Скъпи мои, вие дойдохте в този живот като просветлени същества с много цветове, показващи вашето величие - показващи колко сте важни в общия план на нещата. Вече сме ви казвали това и затова ви мием нозете! Така че не е полезно за вашето величие да пропилявате живота си, сврени в някакви неосветени килии, за да преписвате Божието слово. Защо е станало така? Как така голямата новина за вашето пристигане като почтени хора с Божи облик, овладяващи своя кармичен урок, се е изопачила в този сценарий? Нека да ви подскажа как е станало това, как прекрасната вест за човешката почест и упълномощаване от великия Учител на любовта в Новата епоха се е изопачило до неузнаваемост. Помислете за следното: векове наред вашите духовни водачи са били и ваши държавници. Седели са на челното място и са издавали политически и духовни закони. Какво правят обикновено мъжете, за да печелят власт? Оставям ви сами да си отговорите на този въпрос, тъй като той ще ви покаже защо държавниците не бива да бъдат свещеници. Това обърнато наопаки боготворене е характерно и за вашето време, въпреки че религията вече не е свързана с политическия елит. Вслушайте се какво ви . казват сега вашите религиозни водачи. Думите им наистина ли звучат като истинското послание за човешкото упълномощаване, замислено от Учителя на любовта? Съвременните религиозни водачи продължават да ви убеждават, че вие сте нищо, родени в един свят, където не можете да спечелите - свят, където вече сте извършили нещо ужасно, от което трябва да се срамувате. Те ви казват, че трябва да вложите вашето доверие и вяра (и изобилие) в една доктрина - тогава можете да бъдете нещо. Това послание, скъпи мои, не отговаря на вашето величие! Това послание, скъпи мои, не е вярна информация, защото вие действително сте специални, когато пристигате. Така че каква карма се натрупва чрез животите наред, прекарани в манастирите? Поражда се тревога и страх от властта. Създава се чувство за малоценност и убеденост, че не можете да направите нищо добро. Смятате, че само висшите духовници могат да направят нещо значимо. Когато животи наред са ви втълпявали, че сте нищо и сте овце, вие свиквате постоянно да търсите пастира и не се осмелявате да помислите, че вие заслужавате да бъдете пастирът. Съвременните религиозни водачи ви казват кой е пастирът, а повечето от тях непрекъснато спорят помежду си. Но въпреки това ви контролират. Казват ви какво да правите. Те съдържат вашето просветление. Това е погрешно! То е основен страх, причиняван от хилядолетия, прекарани в неразбиране на човешката същност! Самият учител ви казваше, че сте пастири в обучение и сте равни. Прочетете отново словата! Тази карма ви отклонява от вашето величие. Пречи ви да се възползвате от възможностите, които се отварят пред вас, понеже вие не се чувствате достойни за успеха! Често ви се струва, че не можете да направите определени неща и не можете да имате изобилие, докато вървите по тази планета. Заявете вашата сила! Бог е ваш партньор в тази Нова епоха, а вашето намерение трябва да бъде да общувате и различавате - а не да падате по очи и да редите молитви, вместо да вършите работата. Нашият съвет е да извадите огледалото на Божия Дух и да погледнете в него. Вижте кой сте. Вижте www.spiralata.net 39 собствените си блестящи цветове. Вижте почестите си. Насладете им се! Вие наистина сте достойни и Божията любов и указания ще ви подкрепят! Бог не иска да ви контролира! СТРАХЪТ ОТ ПРОСВЕТЛЕНИЕ И ОБВЪРЗВАНЕ Действието се развива преди повече от 4000 години. Ти, скъпа моя, си жена и участваш във великолепна процесия. Шествието е започнало в двореца и след като се е точило няколко часа по тесните улици, накрая се озоваваш до крайната цел. Отвсякъде те обсипват с цветя и всички те възхваляват. Ти си облечена в дълга бяла роба, обточена с чисто злато, добито в далечни страни. От двете страни те съпровождат други жени, облечени също толкова великолепно. Въпреки че тълпата те обожава, ти не се усмихваш. Протоколът е строг, а церемониалните правила трябва да се спазват. Процесията напредва бавно под звуците на десетките барабани на музикантите, които крачат зад вас. Точно пред теб носят грамаден предмет, който води шествието. Тежък е, понесен на рамената на много слуги. Въздухът в пустинята дразни гърлото, а горещият сух вятър духа както обикновено. Но теб не те е грижа за изтощението, понеже утре всичко ще свърши. Продължаваш да крачиш, изморена, но достойна. Чувстваш се поласкана, понеже ти си духовната водачка на останалите жени. Ти и останалите жени от свитата ти ще бъдете удостоени с почести и ще бъдете възнаградени богато преди всички останали. Шествието бавно си проправя път към специалното място, където трябва да спре. Музикантите поемат нагоре по стълбите, като не спират да бият барабаните. Накрая стигат на площадката и се обръщат с лице към теб, застинали. Единствено вятърът се чува и усеща. Много горещо е. Теб са те подготвяли дни наред. Кралските прислужници са те изкъпали, намазали са те с благовонни масла и са те превърнали в произведение на изкуството. Лицето ти никога не е било толкова красиво. Сега сияе и е изящно гримира-но. Косата ти е отрупана с украшения; злато и скъпоценни камъни украсяват шията и ръцете ти. Накитите и дрехите започват да ти тежат след дългото пътуване пеш от двореца, но гордостта не ти позволява да го покажеш. И ето те тук, застанала на входа на гробницата на фараона. Знаеш какво следва. Някой изшътква, после музикантите подхващат песента на извисяването. Тържественият ритъм изисква да вървиш съвсем бавно. Ти и останалите пристъпвате полека зад саркофага със заучени стъпки, докато се спускате по дългата рампа, която ви отвежда във вътрешността на подготвената пирамида. Хората продължават да хвърлят цветя. Навсякъде са запалени благовония и ти се спускаш полека по рампата към подземния вход. Докато свитата ти пристъпва по плавния наклон, стените на рампата ти дават малко сянка и прохлада за първи път от часове наред. Изведнъж се оказваш вътре. Тук наистина е прохладно! Усеща се влага, има и вода, а звуците на тълпата отвън полека отслабват. Когато стигате до тунела, преминавате в индианска нишка - друг отработен ход. Сега пътят се осветява от факли, а последното нещо, което чуваш отвън, е приглушеното биене на барабаните. Обзема те страхопочитание, а жреците те повеждат към последната зала, където описвате церемониалния кръг на вечния живот - и чакате. Никога не си била в истинска пирамида. Никога не са те допускали. Всички упражнения са били в двореца в една зала, почти същата като този церемониален кръг - и сега разбираш защо. Позлатеният ковчег се полага в огромна каменна камера, а капакът се спуска. Механиците свалят въжетата и лостовете от каменния капак и бързо се изтеглят по обратния път, почти тичешком в желанието си да се махнат час по-скоро. Отново сигнал и вие сядате. Приятно е да поседнеш, но все още не бива да се усмихваш. Жреците също заемат местата си и застиват неподвижно. Всичко притихва, после го чуваш - звук, който малцина са чували от същото това място и който никой не е доживял да опише. Това е звук, който знаеш, че ще бъде последният чут от теб като човек. Отвъдният живот те очаква, лодките, които ще те отведат до него, са наблизо. Години наред си се готвила за този момент, но въпреки това в теб става нещо - страх! Дали и другите го усещат? Сега ще умреш! Това се случва наистина! Звукът продължава дълго. Ту далечно, ту близко плъзгане на спускащи се капаци, затваряне на врати, камък след камък се полага на мястото си от хидравличните механизми, които се движат само в една посока. Щом пясъкът изтече по улеите, камъните ще паднат - и по никакъв начин не могат да бъдат вдигнати. Дори крадците няма да успеят да проникнат в каменното подземие. Механиците на фараона се залавят на работа отвън, за да засипят тунелите и да прокопаят нови, които да заблудят онези, които биха се опитали да ограбят скъпоценната камера на фараона. Знаеш, че много преди работниците да www.spiralata.net 40 приключат със запечатването на гробницата, ти ще си мъртва. Факлите бавно догарят, а ти осъзнаваш, че скоро ще потънете в пълен мрак. Това е последната светлина, която някога ще видят очите ти. Въздухът става застоял. Никога не си се страхувала от затворени помещения, но това тук е различно. То е ковчегът ти! Седиш неподвижно, но вече трепериш. Дочуваш наоколо тихо хлипане и ридания и осъзнаваш, че не си сама в ужаса и страха си. Ех, колко беше хубаво да си в духовната свита на фараона, но всъщност не вярваше, че този ден ще настъпи. Смяташе, че той ще умре много стар; само че смъртта му настъпи толкова рано! Знаеше, че всички от обкръжението му, включително ти, ще го последвате в гроба, но то беше някак нереално - нещо в далечното бъдеще. Ти се посвети на духовното търсене и години наред оглавяваше двора му. Сега седиш в почти непрогледен мрак в малката зала, в която повече никога няма да проникне въздух и слънце. Мъчиш се да се пребориш с обземащата те паника. Не можеш да излезеш навън! Става трудно да дишаш! Тъмно е! Сякаш прочел мислите ти, един жрец се надига. Едвам различаваш движенията му в мъждивата светлина. Той коленичи и вади някакви треви от кесията си, после ги стрива на каменния под. Светлината почти е угаснала. Той взима последната догаряща факла и запалва листата. За миг проблясва по-силна светлина, когато малката купчинка листа припламва на пода. За миг зърваш другите в техните в ниши; някои са с разширени очи и изпълнени с ужас. Долавяш сладко ухание и разбираш какво е. Колко хуманно, мислиш си. Никой не ни е казвал за това. Благодаря ти, скъпи свещенико, изпращаш мисли към жреца, обзета от странно спокойствие. Вдишваш дълбоко пушека на листата и главата ти олеква. Още няколко дълбоки вдишвания и изгубваш съзнание. Край на страха. Наркотикът те е приспал, така че да преминеш безгрижно от живота в смъртта. Най-накрая на лицето ти разцъфва усмивка - и такава ще те намерят крадците, когато някой ден издълбаят камъка, за да отмъкнат съкровищата от ръцете и шията ти - онези, които избра твоят цар, за да ги отнесе със себе си във вечността. Скъпи мои, вие току-що станахте свидетели на смъртта на цяла свита прислужници на великия фараон, понеже такъв е бил обичаят. Когато фараонът умирал, неговите духовни служители били длъжни да го последват в гроба, за да му прислужват в отвъдното. Тази вечер тук има една жена, която толкова се страхува от посвещаването и просветлението, че би предпочела да си плюе на петите, отколкото да потърси отново Бог. В момента тя се чувства неудобно и помни, че доближаването до някое духовно намерение е равносилно на смърт! "Никога не допускай да се случи отново", крещи вътрешното ти същество. Твоята карма е установена. Духовното посвещаване е равно на смърт! Време е да се промениш. Пак ти казвам, Божията любов ще усмири страха ти. Време е метафорично да влезеш отново в гробницата, защото този път тя няма да се затвори. Този път можеш да преминеш през нея и да продължиш да живееш на Земята. Бог те моли да помислиш и да изразиш намерение за първо просветление в същия този момент. Присъедини се към групата служители на Царя на Царете, но този път живей свой собствен величествен живот на тази планета. Няма да те сполети ужасна, преждевременна смърт, ако решиш да направиш това, а кармата ти ще бъде разчупена! Вслушай се в гласа на любовта, който ти говори сега, и знай, че тези чувства повече никога няма да се повторят. Не се страхувай от духовния страх, защото в призрака на твоя кармичен страх се крие енергията на дома! Наистина е така! Послепис на писателя: Тези истории са много значими за присъстващите тук тази вечер. Когато Крион приключи да говори, в залата се възцари пълна тишина. Лицата на слушателите показваха, че някои от тях са откликнали на тези сценарии, макар да не са били хората, описвани от Крион. Толкова много от нас са преминавали през подобни ситуации в миналите си животи, че тези истории обикновено събуждат някакви неясни и далечни чувства и за момент онази част от нас, която е Бог и знае всичко, резонира с истината на нашата истинска същност и минали изживявания. Някои от нас се инкарнират в групи и затова много от тук присъстващите тази вечер може действително да са били там и да са преживели същите събития по друг начин. Позволете ми да цитирам отново Крион: "При всичко това, нима е чудно, че Бог ви обича толкова много!" 17. ДЖОН ЛЕЧИТЕЛЯ Бележка на писателя: Тази история притежава потенциала да събуди реакция в много от вас, читателите, понеже е www.spiralata.net 41 ясно, че който проявява интерес към настоящата книга, вероятно работи и като лечител. Тя не само обрисува много от нещата, които се случват с лечителите в момента, но описва и "златното правило" на лечението. Знаете ли кое е то? *** Джон Лечителя бил духовен човек. Имал чудесна практика и бил вещ в своята наука. Мнозина идвали при Джон и си тръгвали излекувани; все пак винаги имало и такива, на които не успявал да помогне. Но Джон започвал да се чувства неудобно; защото усещал новата енергия и знаел, че Новата епоха е тук. Джон се смущавал по ред причини. Главната била фактът, че неговата лечителска практика вече не му се виждала толкова успешна както едно време. С други думи, той изгубил вътрешния си мир. Постигал все по-малко изцеления. Това го карало да се пита дали изобщо трябва да бъде лечител! Джон медитирал често, защото умеел да го прави добре. Медитацията направлявала живота му, тъй като той разбирал общуването с Бог и се вслушвал внимателно в думите Му. Дотогава медитацията винаги му била помагала и Джон знаел, че отново ще му помогне. Сега ще ви позволим да проследите разговора между Джон, неговите водачи и неговия Висш Аз. Това ще ви донесе просветление и е важно за разказа. Щом Джон седнал, неговите ангели водачи казали: "О, Джон, здравей! Как си!" (Те били много дружелюбни и грижовни водачи - както всички водачи.) Джон не им обърнал внимание и започнал дихателните си упражнения (без да ги слуша). След няколко минути бил готов, затова пристъпил към медитацията. Краката му били в точната поза. Седял обърнат на север. Ръцете му били изпънати. Главата му била в правилната позиция. "О, Господи", започнал Джон, а водачите го прекъснали: "Здравей, Джон, как си?" Джон казал: "Имам нужда от помощ. Нищо не се получава", и назовал поименно хората, които били идвали при него за лечение. Той попитал: "Какво ще кажете за еди-кой си? От толкова време работя върху гърба му, а нищо не се получава! Сега ви моля за помощ. Излекувайте този човек. Помогнете ми: дайте ми това - направете онова." Джон не знаел откъде да започне, искал да отправи толкова много молби. А неговите ангели водачи казали: "О, Джон, ние те обичаме! Цялата сила, която ти е необходима, е тук и ние сме готови да ти я дадем." После го заляла такава невероятна любов, че Джон веднага разбрал, че се намира в присъствието на Бог. Той почувствал, че разполага с отговорите и че нещата ще се променят. Но следващия път, когато видял човека с болния гръб, осъзнал, че състоянието му се е влошило. Джон приложил всичките си умения, но изцеление не настъпило. Той отново се отдал на медитация със същите резултати. Седял дълго време, докато се почувствал в правилната позиция, Бог се явил и той усетил любовта на своите ангели водачи и Висшия си Аз. Те казали: "О, Джон, ние наистина те обичаме. Ти си толкова силен." А Джон помолил Бог: "О, моля те, покажи ми какво да направя в моя лечителски кабинет." И животът продължил да си тече по този начин. Джон имал сестра. И му било много болно и обидно, че тя също имала здравословни проблеми, а той не можел да й помогне. Затова седял с нея и се молел и й изпращал енергия. Прилагал целия си опит, всичките си умения, но сестра му не оздравявала. Непрекъснато страдала от болки. Накрая, след много време, на Джон му дошло до гуша. Ядосан, той се втурнал в стаята за медитация, седнал на фотьойла и казал: "Омръзна ми! Къде сте?" "Здравей, Джон, как си?", тутакси му отговорили неговите ангели. Джон бил толкова шокиран, че едва не паднал от стола. "Как е възможно да дойдете толкова бързо? Аз не съм готов." "Ние винаги сме били тук, Джон", отговорили водачите. "С теб сме дори в лечебния кабинет." "Вие ми казахте, че съм силен", започнал Джон. "Дадохте ми невероятни отговори. Почувствах ги в любовта, която ми пратихте. Но нищо не се получава! Вече съм на ръба на лудостта! Какво да направя?" Водачите на Джон застанали през него и казали: "О, Джон, толкова се радваме, че дойде. Слушай, Джон: няма значение колко добра е печката; храната никога няма да се сготви, ако котлоните не са включени." И тъй като Джон не бил глупав, рекъл: "Котлоните - това съм аз?" "Да", отвърнали благо ангелите водачи. "Какво да направя?", попитал Джон. www.spiralata.net 42 "Ти какво избираш да направиш?' "Искам да осъществя договора си!", заявил високо Джон. Ах, каква радост настъпила при тези думи! Защото точно това искали да чуят. Този път Джон не уточнил чий гръб трябвало да се излекува. Не посочил какво точно искал, нито откъде да дойде силата, нито в кой ден пациентът да оздравее. Най-накрая Джон казал: "Искам да излекувам себе си. Искам да изпълня моя договор. Искам страстта ми да се осъществи. Искам да правя онова, за което съм дошъл тук." Чрез неговите ангели Бог му отвърнал: "Джон, толкова време ти трябваше, докато го поискаш. Ще го имаш! Вече е твое, още докато отправяш молбата." Когато се надигнал от медитацията си тази вечер, Джон осъзнал, че нещата се били променили, понеже изпитвал непознат покой. Още преди да отиде в лечителския кабинет, той знаел, че нещата ще са различни. Духът му казал, че трябвало само да се погрижи за себе си и всичко останало щяло да се нареди само. Когато Джон влязъл в кабинета, започнали да се случват удивителни неща, защото бил получил ново познание. "Днес ще положа ръцете си тук", казал си той. "Това е различно. Никой не ми го е казвал, но аз знам, че така трябва." Резултатите настъпили незабавно. Джон усещал, че Бог стои зад рамото му и му казва с намигване: "О, да, точно така. Сега опитай това." Джон започнал да постига невиждани дотогава резултати. Казвал на хората, които идвали при него за лечение, да се приготвят за изцеление. Провеждал с тях церемония, преди да ги докосне. Те го мислели за луд - докато не видели как оздравяват. Тогава при него започнали да идват все повече и повече хора -при Джон, могъщия лечител. И така, Джон отишъл да види сестра си. Влязъл с танцова стъпка в стаята й, целият сияещ, убеден, че изцелението ще настъпи незабавно. Видял как лицето й просветнало! Измъченото й изражение се стопило, а той дори не я бил докоснал. "Джон, какво стана?", попитала го тя. "Толкова се тревожех за теб!" Всичко спряло. Тогава Джон осъзнал, че собственото му терзание се предавало на онези, които се опитвал да излекува. Колко пъти бил влизал в стаята й, повлякъл със себе си собственото си притеснение. На практика влошавал здравето й със своите тревоги. Нищо чудно, че нищо не се получавало! "Бог ми каза, че ще оздравееш", съобщил сърдечно Джон. Провел церемонията със сестра си и почувствал как Божият мир ги обгърнал и двамата. Заплакал със сълзи на радост в новооткритото си познание и благодарил на Бог за помощта, която породила такива чудесни резултати. Сестра му наистина оздравяла, защото била готова и защото Джон вече се бил погрижил за себе си - неговата сила и мъдрост се били увеличили многократно. Неговото намерение променило не само собствения му живот, но и живота на всички, които се докосвали до него от този момент нататък. Послепис на писателя: Много хора си задават въпроса: "Каква е тайната на силния лечител?" Опознайте науката на вашия занаят, а после балансирайте себе си! Поискайте договорът ви да бъде изпълнен. Това равновесие поражда ново познание, нови инструменти и способността да виждате дали полюсите са разменени. Всичките тези прекрасни лечителски дарби са ваши, но първо трябва да се погрижите за себе си. Когато медитирате, не е нужно да измолвате изцелението на вашите пациенти. Оставете това за груповите медитации, когато се събирате с други хора, за да изпращате положителна енергия на околните и на цялата планета. Вашето познание е основата на вашето лечение, а намерението ви е вашата сила. Когато медитирате самостоятелно, грижете се за вас самите. Вашият договор на лечител поражда силата да прочиствате пътя към лекуването на другите. Колкото повече го осъществявате, толкова по-силен лечител ще ставате. Съ-творете пълното обвързване с вашия договор и вижте какво става! 18. ПЕТ КАРМИЧНИ УРОКА Бележка на писателя: Когато бяхте още малки, имали ли сте усещането, че сте родени, за да извършите нещо? Може би сте наблюдавали как някой майстори нещо или сте помирисвали нещо познато на някакво странно място и тези неща са създавали у вас чувството за "дежа вю"? Ако всички ние сме имали минали животи, логично е, че бихме могли да имаме силни, пренесени отпреди спомени, които не играят непременно важна роля в този ни живот - но те все пак присъстват в нас на клетъчно ниво. Аз зная, че някои от вас още от петгодишна възраст са били наясно какво трябва да правят и www.spiralata.net 43 след това са го постигнали успешно. Каква е разликата? Това са разкази за пет души, които имали силни кармични чувства, свързани с техни предишни животи. Тук се разкрива какво са направили с тях (или какво не са) и как тези атрибути са повлияли техните животи. Нещата не винаги са такива, каквито изглеждат, затова Крион ще коментира случващото се във всяка една история. БЕЗПЛОДНАТА МЕРИ Сега ще ви разкажем за Безплодната Мери. Още от малка Мери интуитивно знаела, че е родена да бъде майка. Когато останалите малки момиченца на нейната възраст си играели с кукли, те взимали по една кукла, а Мери си играела с шест. Виждате ли, тя знаела всичко за децата. Умеела да ги забавлява и да се грижи за тях. Имала опит в това отношение, защото и преди била майка. Живот след живот след живот, Мери била отглеждала деца. Понякога до единайсет на брой. Мери била родена за майка! Когато пораснала, Мери си намерила партньор, мъж, който казал: "Искам голямо семейство." Мери си помислила: "Това е човекът за мен." Двамата заедно крояли планове и заживели в много голяма къща в очакване на своите деца. Но за жалост се случило така, че Мери не могла да родила дете, понеже била безплодна. И всичките й знания за децата били безполезни. Тя била разстроена и нещастна. Разсърдила се на Бог, понеже й погодил такъв номер: да дойде на тази планета с толкова познания за децата, а те да й бъдат отказани! Ами другарят й? Той я напуснал след по-малко от година. Защото виждате ли, той искал свои собствени биологични деца, също както искала Мери. Искал да се вглежда в ръчичките и пръстчетата им и да вижда, че са същите като неговите, и че неговата биология е тяхна биология. Мери останала сама. Мери преодоляла гнева си към Бог, защото била духовно осъзната и го знаела. Пред нея се била отворила възможността да научи повече за чувствата, които изпитвала. Не й било ясно защо Бог я подлагал на толкова голямо изпитание, затова започнала да търси отговори. Загърбила гнева и потърсила Духа и в компанията на хората, които й давали информация, намерила себе си. Първата важна крачка на Мери била решението да поеме отговорността за онова, което й се случило. Научила и разбрала, че лично била планирала живота си. Не проумявала защо и продължавала да плаче нощем за своите неродени деца, но поела отговорността за това. Не след дълго Мери имала видение, което й показало каква е нейната мисия. Защото видението показвало други майки по целия свят, които четели нейните думи и мъдрост. Виждате ли, Мери трябвало да публикува информация за отглеждането на човешки деца и тя го направила. А когато настъпил моментът да се върне в пещерата на сътворението и в залата за почести, тя била написала общо седем книги, които били преведени на много езици. Десетки хиляди майки имали полза от творбите на Мери, от прозренията и опита й. В ретроспекция, застанала от другата страна, Мери разбрала какво се било случило. О, да, тя била дошла със знанието, с "наследството" от многобройните си минали животи, но го била изтълкувала погрешно. Не трябвало да има свои деца, защото нямало да успее да изпълни истинската си мисия! Трябвало да осмисли отговорността за своята същност и проблемите, с които се сблъскала, за да се осъзнае и да види какво да направи с познанието си. Имайте това предвид, защото ще ви разкажем и за други. БОГАТИЯТ ДЖОН Сега ще ви разкажем за Богатия Джон. Всеки един от вас познава този Джон. Той се родил на тази планета със способността да създава богатство. Всичко, до което се докосвал, го правело богат, защото такава била неговата карма. И много хора го гледали и казвали: "Сигурно е бил добър човек в предишния си живот, щом има толкова добра карма." Но изобщо не разбирали същността на неговия урок. Още от малък Джон събирал пари от останалите деца за това и онова - услуга тук, помощ за някой там. Когато завършил училище, когато другите тепърва започвали, Джон вече бил на път да забогатее. Така бързо натрупал и умножил състоянието си. Богатството му било толкова голямо, че Джон не би могъл да го похарчи, докато бил жив. Въпреки това той постоянно трупал още и още, и започнал да се чувства нещастен. И сърдит. Защото Джон нямал ясна представа за мисията си. Било твърде лесно да трупа богатство. Постепенно Джон станал раздразнителен, постоянно оплакващ се човек. Толкова бил сърдит и намусен, че хората започнали да го отбягват. Край него останали само онези, на които плащал, за да го търпят - което пък било тяхната карма. И така, Джон умрял като нещастен човек. Едва когато се отзовал от другата страна, той си дал сметка за същността да урока си. Бил избрал един от найтрудните уроци, с който така и не успял да се справи. Скъпи мои, в Евангелието се говори за това и тази вечер искаме да разясним значението му. www.spiralata.net 44 Защото текстът гласи: "По-лесно е камила да мине през иглени уши, нежели богат да влезе в царството Божие"2. Позволете на Духа да ви каже какво означава това. Ето какво: изключително трудно е човек с голямо богатство да стигне до просветлението. Това бил урокът на Джон. Дали можел да дойде на планетата, да се нагърби с тази живот и все пак да намери просветление? Защото възможностите да намери просветление минавали бързо край него, а той дори не се огледал наляво или надясно. Стремежът към богатство го бил погълнал изцяло. Само че някои са взели цитата и са създали цял сценарий от зле измислени правила около въпроса за богатството. "Бог всъщност иска да каже", твърдят те, "че не е възможно да си едновременно богат и просветлен! Така че", продължава неубедителната логика, "щом си богат, не си просветлен. Следователно", завършва този ред на мисли, "за да намериш Бог, трябва да раздадеш богатството си." (За предпочитане на някоя организация, готова да го приеме с намерението да ти помогне да се отървеш от това духовно бреме.) "Само тогава ще постигнеш просветление." Същите тези хора (което е още по-лошо) отъждествяват бедността с просветлението. Повярвайте ми, скъпи мои, изобщо не е така. Молим ви да видите здравия разум. Вече сме ви казвали, че искаме да имате изобилие. В други ченълинги сме ви отвеждали на пътешествия, където сте отваряли вратите към стаите на вътрешния ви духовен живот и една от тях винаги е пълна догоре с красиви неща -злато и богатства (вижте "Уо и стаите на урока"). Защо да ви показваме тези неща, защо да ви приканваме да съ-творявате собствената си реалност, а после да ви изправяме пред постулата, че не може едновременно да сте просветлени и богати? Истината е следната: вие можете да сте напълно просветлени и да притежавате безмерно богатство. Единственото трудно нещо е, че човекът, който се ражда на планетата да трупа лесно богатство, има изключително тежка карма. Дали той ще успее да се обърне, да се вгледа в своята духовна страна и да постигне просветление? С други думи, раздвоението е почти непреодолимо. Това е. Всеки един от вас заслужава изобилие. Евангелието просто посочва трудността и предупреждава за нея. Постигането на просветление и земно богатство изисква голямо равновесие и истинско пречистване на егото. Тези качества рядко съществуват заедно. А когато се срещат, значи сте срещнали много стара душа. Блажен е онзи, който познава Бог и се радва на изобилие! РИБАРЯТ ФИЛИПЕ Сега искаме да ви разкажем за Рибаря Филипс. Филипс не живеел на този континент, но неговата история е истинска. Още от съвсем малък Филипе искал да стане рибар. Защото донесъл в този живот наследството от много, много рибарски животи. Животи наред той бил рибар, общувал с групите рибари наоколо и познавал тънкостите на занаята. Когато бил малък, той обичал да ходи на брега и да се върти край старите рибари. Нямал равен в завързването на моряшките и рибарските възли. Интуитивно надушвал кое е най-подходящото време за риболов. Интуитивно усещал какво да направи и кога да го направи, за да изтегли мрежата пълна. Само че баща му бил заможен човек, при това юрист. Той не искал синът му да стане рибар, защото макар двамата да не го съзнавали, те имали споразумение от другата страна, според което бащата трябвало да изпълни тази мисия. Бащата се ядосвал, че Филипе искал да стане прост рибар, защото той имал за него далеч по-амбициозни планове. И така, той откъснал Филипе от крайбрежието, завел го във вътрешността на страната и го записал да учи право. Така Филипе станал юрист, при това много добър. С течение на времето заобичал правото. Понякога си мислел за риболова, но го превърнал в свое хоби. Често излизал в морето с лодката, която си бил купил. Така за един-два дни замирисвал на рибар и се потапял в изживяването. След време Филипе постъпил на работа в съдебната палата на своята страна, където също преуспявал. Защото бил честен и последователен. Бил израснал сред рибари! Обичал природата и нейните създания, обичал самата Земя. Филипе прилагал своята мъдрост в работата си и станал важен човек в страната си, издигайки се до ръководна позиция. Народът го обичал. По някакъв начин Филипе им приличал на обикновен рибар и това им харесвало. Така разбирате, че ако не бил баща му, наследството от миналите животи на Филипе можело да го задържи край морето като рибар. Защото мисията на бащата била да възпита Филипе за мъдър държавник и той се справил блестящо. Мисията на Филипе била да използва качествата на рибаря и да ги приложи в управлението на народа. Филипе и баща му имали общ астрален план; той се наричал "карма" и двамата го изпълнили идеално. Като резултат от това помогнали на много хора и променили вибрацията на планетата. 2 ) Евангелие от Матея, 19:24. (Бел. прев.) www.spiralata.net 45 КРАЛИЦА ЕЛИЗАБЕТ Сега ще ви разкажа за Кралица Елизабет. Още щом се родила, Елизабет вирнала високо глава. Повечето от вас знаят, че това не е обичайно поведение. Бебетата имат слаба мускулатура и не могат да си държат главата изправена. Но Елизабет държала своята точно така. Да, тя била родена за кралица и го знаела. Единственият проблем, скъпи мои, бил, че нейните родители не го знаели. Елизабет се родила в бедна група; и колкото повече растяла, толкова повече се ядосвала, защото знаела, че е специална. Тя била принцеса на път да стане кралица, но нищо около нея не потвърждавало това нейно чувство. Затова тя дразнела останалите деца с надменността си, а покъсно вбесявала възрастните, понеже искала всичко да става по нейния начин. Държала се като кралица, попаднала в бедно семейство. И подобно на първата история с Безплодната Мери, един ден пред Елизабет се отворила златна възможност. Защото една нейна приятелка я дръпнала настрана и й обяснила пътищата на Духа. А Елизабет се вгледала в живота си и казала: "Поемам отговорност за начина, по който се чувствам - родена съм за принцеса, но без кралско семейство. Но каква е моята мисия?", запитала се тя. После осъзнала: "Може би не е необходимо да имам кралско потекло, за да бъда кралица." И така, Елизабет решила сама да си създаде положение. И всичко, каквото опитвала, се получавало! Пред нея се отваряли десетки възможности, когато тя повела своята група и съ-творила собствената си реалност. На 43 години Елизабет се радвала на всеобща почит и възхищение. Благодарение на таланта и същността си, тя действително сътворила собствената си реалност. Така че наследството от миналите животи й послужило, но не както тя си мислела. Алхимията в тази история е очевидна. Защото Елизабет влязла в потенциално разочароваща ситуация, но с разбиране и просветление я превърнала в достойна за уважение. Кралица Елизабет... наистина била кралска особа. И така, скъпи мои, тези четири истории сигурно са породили във вас въпроса: "Как да направя разлика между наследство от минал живот и договор или мисия? Защото те си приличат." Безплодната Мери смятала, че ще бъде майка; Джон знаел със сигурност, че е роден да бъде богат; Рибарят Филип мислел, че е роден да лови риба; а Елизабет била убедена, че трябва да е кралица! Лесно е да направите разликата по следните отличителни белези. Всички планови съвещания на кармата, дори онези, които текат в момента за вас, се основават на възможностите за действия, които трябва да направите лично. С други думи, те са планирани с любов към вашето просветление и се изправят пред вас в значими моменти. Някои възможности са поставени, за да ви покажат какво не бива да правите. От друга страна, действията, които опитвате и се получават добре, очевидно са вашите мисии. Призоваваме ви, ако не можете да направите разлика между клетъчно интуитивно усещане и мисия, да влезете смело в изпитанието и да проверите сами. Някои от вас смятат, че трябва да са такива или онакива. Може би трябва да отидете тук или там, но не сте уверени. Мнозина ще трябва да проявят смелост, за да открият разликата между наследство от минал живот и кармичен договор или мисия, защото границата между тях често е неясна. Именно тази неясна граница ви приканва кармично да дръзнете да познаете разликата. Не се страхувайте да отделите време или средства за нещо, което ви се струва провал, защото тъкмо то може да ви покаже истината! Именно това действие или намерение да дръзнете дава сигнал на Духа, че сте решили да осъществите плана си! Виждате ли иронията тук? Ако седите и се вайкате и се страхувате какво да направите, нищо няма да се случи. Едва когато превъзмогнете страха и предприемете действие, се включва "двигателят" на урока ви. Понякога вашето действие изглежда в резултат на провал, но истината е, че сте установили дали чувството е наследство, или мисия. Глупак е само онзи, който все отново и отново се вкопчва в наследството. Това просто не се получава. Например, ако Филип беше опитал да стане рибар, нищо нямаше да излезе. В биологията му имаше скрито нещо, за което той така и не научи. Ако беше станал рибар, щеше постоянно да страда от морска болест. По този начин Духът щеше да му помогне да намери своята мисия. Нищо нямаше да се получи; и ако не се беше намесил баща му, Филип пак щеше да има възможност да преосмисли решението си. Вместо това той бързо се насочи към мисията си, благодарение на свой близък човек, дошъл със същата тази цел. Виждате ли колко са важни хората около вас за постигането на вашата мисия? Духът не ви съди дали преминавате през кармата, или не, когато се озовавате от другата страна с привидно неуспешен житейски изпит. Както при Богатия Джон, никой не го осъди, дори той www.spiralata.net 46 самият не осъди постъпката си. Вместо това в тържествената зала го посрещнаха като герой, подобно на всички останали. Всяка инкарнация заслужава почести. Духът никога не съди и преценява по овладяването на урока. Важен е извървеният път, а не неговата посока. ОБИЧНИЯТ ДЕЙВИД И накрая искаме да ви разкажем за един човек, който идва на Земята без карма, а само с мисия. Ще ви разкажем за Обичният Дейвид. И така, Дейвид се родил с мозъчно увреждане. Той бил интелигентно дете. Съзнанието му било непокътнато, но онази част от мозъка му, която контролирала растежа, липсвала. Лекарите знаели, че той нямало да живее дълго, защото физически не би могъл да се справи. Единственият смисъл на съществуването му била неговата мисия. И макар все още да не била очевидна, тя щяла да се прояви. Родителите на Дейвид били млади и много го обичали, наоколо имало и други хора, които също много го обичали. Станало така, че Дейвид имал удивителен живот за няколкото години, които бил на планетата. Близките му го водели на места, на които обикновено не ходели деца. Дейвид се къпел в любов и имал най-различни възможности за учене. Но когато навършил 12 години, той починал. Защото мисията на Дейвид на тази планета била да поднесе дар на родителите си. О, ако кажехте на родителите му, че това било дар, те щяха да се обидят! Смъртта му им причинила неописуема мъка. Едва ли щяло да им стане по-леко, ако знаели за мисията на Дейвид. Също както и вие, скъпи мои, когато знаете, че някой умира, не ви става по-леко от мисълта, че това е в реда на нещата. Защото когато настъпи моментът, болката идва и никаква астрална мъдрост не може да заглуши емоцията. Всички тъгували за милия малък Дейвид. Родителите му скърбели за него, както става обикновено. Но виждате ли, Дейвид имал договор с тези родители, а те също имали договор с Дейвид. Смъртта на Дейвид представлявала възможност: макар да били на дъното на отчаянието, и двамата млади родители открили пътя, към ускореното просветление, крачка, която предприели в търсенето на вътрешен мир и която никога не биха направили, ако не беше подаръкът на Дейвид. Така двамата родители водили много просветлен живот и станали лечители, помогнали на мнозина през годините. Така мъката се превърнала в радост и изцеление. И просветлението им било пълно. А кармата им се осъществила, благодарение на подаръка на Обичния Дейвид. Цялата мисия на Дейвид била да направи възможно просветлението и изцелението на стотици хора в едно бъдеще, където той никога нямало да бъде. Неговата любов била дарът му към младите му родители, а тяхната любов била способността им да видят дара му и да се възползват от него. Така че привидната саможертва на единия създала радост за мнозина. Духовната красота тук е, че Дейвид е вечен, а дванайсетте години, които прекарал, раздавайки своя дар, били само миг от времевата линия на много по-голямо събитие - извисяването на планетата Земя. Послепис на писателя: Още от малък исках да бъда служещ. Моята съпруга Жан ще потвърди, че до ден-днешен когато видя униформени мъже и жени, изпитвам силно желание да съм като тях. На осем години постъпих във военно училище и прекарах три години съвсем сам в пансиона. Знаех какво е да бъдеш на служба, но все пак никога не бях служил. Когато се качих на мостика на един кораб в Сан Диего, моментално разпознах стола, на който някога съм седял, и разбрах, че съм бил военноморски капитан. Бях убеден, че съм открил призванието си, и в гимназията започнах да се подготвям за военноморското училище, като кроях планове след колежа да стана военноморски офицер, за да направя кариера на морски капитан. Но това беше наследство от минал живот и Бог направи изумителни неща, за да ме задържи далеч от военноморските сили! Най-напред се появиха алергиите. В колежа ме повикаха за мобилизацията във Виетнам, но изследванията ми се оказаха лоши. "Не можеш да постъпиш на служба, понеже си алергичен", казаха ми. Сега знам защо Духът ми даде алергиите. По-късно открих, че страдам от морска болест! (Представяте ли си как великият военноморски офицер се надвесва над борда насред някоя битка? това е космическа шега!) На всичкото отгоре миналата година (на 50-годишна възраст) открих, че съм се родил с един бъбрек. Никога не бих издържал изпитите за военноморското училище. Просто нямаше начин да постъпя на военна служба за родината ми, а аз само за това мечтаех! Животи наред бях служил в армията. Беше естествено и този път да се опитам да направя същото. Фактът, че се бях родил в моята кармична група във военноморския град Сан Диего беше истинско предизвикателство за човек с кармично военноморско наследство, но с друга духовна www.spiralata.net 47 мисия. Затова Бог постави пречки по пътя ми, за да ми покаже разликата между наследство от минал живот и договор. И аз изчаках да наближа 50-те, преди да намеря мисията си - все се питах дали не е трябвало да стана морски офицер. А човекът, с когото имам споразумение, е тук до мен (става дума за съпругата на Лий, Жан Тоубър). Тя ме крепи през цялото време и ме доведе дотук - също както бащата на Филип. Така че сега вие сигурно разбирате защо преди време споменах за участието на Жан в работата с Крион. То е дълбоко. Кармичен договор. Това е мисия и се радвам, че Бог ме удостои с препятствията, които ми попречиха да поема по грешен път, и с партньорка, която да ми покаже моята друга половинка. 19. АРОН И СФЕРАТА НА СЪЩНОСТТА Бележка на писателя: Това е една кратка история, споделена от Крион пред слушателите в Седона, Аризона, за търсенето на един човек на младост, изцеление и мъдрост. Парите не били проблем, понеже той обикалял света в търсене на мечтата, която постоянно му се изплъзвала. *** И така, Арон бил богат човек на Земята и когато навършил 40 години, се разтревожил от онова, което видял в огледалото. Защото оттам го гледал един мъж, който започвал да се променя и да остарява. Навсякъде около него приятелите му се разболявали от различни болести, а много от тях умирали. И той си казал: "Какво мога да направя, за да променя това? Все трябва да има някакъв отговор. Знам, че това богатство не ми е дадено случайно." Арон бил вярващ човек с голямо семейство. Той си казал: "Ще използвам богатството си, за да открия онова, което наричат фонтана на младостта." Отишъл при един мъдрец и го попитал: "Съществува ли фонтанът на младостта?" Шаманът му казал: "Не точно, но има нещо, което наричаме "сферата на същността". Тя е реална и физическа; ще удължи живота ти и ще излекува болестите ти. Освен това ще те дари с голяма мъдрост." "О, мъдрецо," рекъл Арон, "кажи ми, къде мога да намеря тази сфера на същността?" А мъдрецът отвърнал: "Ами, един от начините е да намериш чашата на Христос." "О, не!", възкликнал Арон. "Това е Светият Граал, а аз не вярвам в него. Моята религия не подкрепя такива неща." Тогава мъдрецът се усмихнал и отвърнал: "Арон, ако щеш вярвай, но сферата на същността и чашата на Христос и Светият Граал са били пренесени в кивота на завета." "Как е възможно", учудил се Арон. Кивотът предшествал значително раждането на Христос. Той отхвърлил последните думи на шамана и се втурнал в преследване само на онова, което го интересувало. "Кажи ми, къде мога да намеря тази сфера на същността?" Шаманът отговорил: "Можеш да я имаш, ако решиш, защото ясно виждаме твоя договор и знаем, че можеш да я намериш. Трябва само да започнеш търсенето и да оставиш Бог да те води." Арон много се развълнувал, защото го изтълкувал в смисъл, че той е предопределен да изнамери сферата на същността за планетата! "Щом веднъж открия сферата на същността", мислел си Арон, "ще помогна и ще излекувам хиляди хора." Той самият щял да живее дълго, а също и близките му, приятелите, роднините му. Това било по-хубаво, отколкото си представял. И Арон повярвал на мъдреца, защото нямал причина да се съмнява в него. И така, той започнал търсенето, мислейки: "Къде да отида най-напред?" Отговаряйки интуитивно на въпроса си, той си казал: "Първо ще посетя онези места на планетата, които се отличават с най-силна енергия." Дошъл в Седона (смях откъм аудиторията). Търсил навсякъде и разговарял с пазителите на каньоните. Пазителите казали: "Не е тук. Потърси другаде." Пътуването му го отвело до някои от най-светите места на планетата. "Кое е най-висшето религиозно място?", запитал се Арон. И си отговорил: "Моят дом! Ще отида там." Така Арон отишъл в свещената земя и посетил много религиозни водачи, някои от които никога не били чували за сферата на същността, а други казвали: "Да, чували сме и знаем. Продължавай да търсиш, ти си този, който ще я намери." Така Арон стигнал до други места, до съседната земя Египет. И там задал същите въпрос и получил почти същите отговори. Отишъл в Перу, а после и в Индия. Срещнал хора, които твърдели, www.spiralata.net 48 че те самите са сферата на същността; че трябвало само да остане при тях и да им отдаде предаността и имуществото си. Те представлявали сферата на същността и той щял да има дълъг живот, стига да останел при тях. Арон не бил глупав и знаел, че сферата на същността била нещо материално, което можело да бъде докоснато и било предназначено за цялото човечество, а не само за група избраници. Търсенето на Арон продължило много, много години; междувременно той остарявал и се променял. Това го плашело и той взел да се тревожи. Тревогата смущавала функциите на тялото му и той се разболял. Лежал на смъртния одър, заобиколен от хората, които го обичали. Знаел, че не успял да намери сферата на същността. Бил сърдит на мъдреца, който му казал, че ще я намери. "Що за номер е това?", питал се той. "Какво направи с мен Бог?" Арон бил болен и потиснат от факта, че сферата на същността му се изплъзнала. Близките му били свидетели на безплодните му търсения и му казвали неведнъж да прекрати издирването за свое добро. Той бил много изморен и копнеел за сън. На следващата сутрин се събудил и станал. Чувствал се чудесно, но някак различно. Когато водачите му се доближили до него, той осъзнал, че е умрял. В този момент изпитал негодувание и казал на водачите си: "Зная кои сте и зная къде отивам. Беше много глупав номер мъдрецът да ми каже, че ще намеря сферата на същността, а аз да не успея да я открия. Защо ме измамихте?" Водачите му се усмихнали и в съвършена любов го обгърнали в енергията си. И го помолили да се обърне и да погледне назад. Там, на мястото, където доскоро Арон лежал, била сферата на същността! Там била! Била материален обект и Арон можел да я докосне, защото през цялото време лежала в сърцето му. Арон онемял от благоговение пред видяното. Той погледнал към струпаните наоколо роднини и се изумил! Защото тези живи човешки същества, които ридаели и скърбели заради смъртта му - във всяко едно от тях лежала същата сфера на същността. Тогава Арон разбрал, че сферата на същността не била само една. "Тя е за цялото човечество", бил казал старият мъдрец. "Ще я намериш, ако я потърсиш." Но никога не бил казвал, че тя е само една! И тогава Арон разбрал. Погледнал водачите си и проумял. Усмихнал им се и казал: "Благодаря ви. Защото сега разбирам договора и урока си." После се обърнал и поел между своите ангели приятели към светлината - към мястото, което бил посещавал много пъти. Не искал да остава нито миг повече в тази ниска вибрационна енергия. Дори за това кратко време в новата вибрация, Арон разбрал още, че всичко научено в този живот щяло да премине в следващата му инкарнация и нямал търпение. Защото познавал пътуването през тунела - през пещерата, където се пазят хрониките на инкарнациите. После залата за почести, а след това плановите съвещания и завръщането на планетата. И знаел, че когато се върнел, щял да успее да намери сферата на същността. Щял да го направи още като дете и щял да живее много дълго. Защото този път щял да си спомни; щял да запомни урока, че сферата на същността е дарът на скъпоценната частица от Бог във всеки един човек. Послепис на писателя: Смисълът на тази притча е ясен за всекиго. Крион казва, че всички вие четете тези слова по предварителна уговорка! Бог ви дава способността да се протегнете и да откриете Светия Граал, защото сферата на същността е Бог във вас. Тя е частицата от Бог, която живее във всеки един от вас и която мнозина наричат Висшия Аз. Тази притча скандира: "Протегнете се, вземете я и бъдете здрави. Живейте дълго. Бъдете на вашето блажено място. Бог иска да останете тук и да живеете дълго." Някои от вас казват: "Това не може да бъде, защото се оглеждам наоколо и не виждам доказателства за вашите думи." Но Крион ви казва, че когато достатъчно хора направят това, вие наистина ще видите промяната навсякъде около вас. Но тя трябва да започне тук, в стаята, където седите в момента, и в стаите като нея по цялата планета. Във вашето смирение можете да потърсите онова, което носите още от раждането си, и чрез личното ви откритие можете да промените хода на процесите около вас, които на свой ред ще повлияят на другите и накрая ще променят областта, където живеете! Вие носите в себе си семената на универсалния Божи Дух и съпътстващата го мъдрост и изцеление. Бог ви призовава да се протегнете навътре в себе си и да откриете истината и мира, който върви с нея - и планетата ще се промени благодарение на онова, което правите в миговете на покой. www.spiralata.net 49 20. УО И ГОЛЕМИЯТ ВЯТЪР Бележка на писателя: Бог ни е обещал, че да бъдем "в нашия договор" означава да бъдем в нашата страст. Означава също така, че ще бъдем на точното място в точното време за всичко, което сме планирали да свършим в този живот. Това е нашата последна история - и сигурно ще ви накара да премислите отново какво според вас е "точното място в точното време". *** Вече сме споменавали едно създание, което наричаме Уо. Уо е името, което даваме на това човешко същество, крачещо по планетата. Уо не е замислен да представлява мъж или жена, защото когато не сте тук, вие нямате пол. Но за целта на тази история и за по-лесно разказване Уо ще бъде мъж. А заглавието на тази история и на това пътешествие е "Уо и големият вятър". Уо бил просветлен човек и живеел на съвсем малък остров заедно с много други хора. Уо водел добър живот, защото наистина следвал пътя си. Ще го наречем воин на светлината, защото съвестно медитирал и следвал Духа. Имал добри деца, които бил възпитал с любов в същността на Духа. Всички съседи обичали Уо, защото виждали, че е добър човек. Живеел си той на острова и всеки ден казвал: "О, Боже, аз те обичам. Толкова много искам да осъществя договора си - на точното място в точното време. Само това искам." Животът му минавал, година след година, а Уо всеки ден отивал на брега, вслушвал се в шума на вълните и сядал колкото може по-близо до водата. Казвал: "О, Боже, постави ме там, където ми е мястото. Дори да е далеч оттук. Искам да се озова на моето блажено място - според моя договор." Виждате ли, Уо постъпвал правилно, затова заслужавал голямо уважение. Той казвал още: "И в тази Нова епоха, о, мили Боже, имам едно голямо желание в тази Нова епоха. Знам, че някои хора никога не получават този дар, но ако ми е съдено, позволи ми да видя моите ангели водители - поне веднъж." Сега познавате съкровените процеси в живота и ума на Уо. Това е Уо. Но ето, че към острова приближила свирепа буря. Уо се изплашил, защото бурята като че ли щяла да помете дома му. От стотици години не се била извивала толкова силна буря. Междувременно много хора напуснали острова. Но Уо останал, убеден, че ще бъде на точното място в точното време, точно както бил съ-творил. Той очаквал всеки момент да стане чудо и вятърът да промени посоката си. Но не станало така. Вместо така вятърът се усилвал все повече и повече. Призовали хората да се затворят в домовете си и им казали: "Не излизайте навън, защото ще пострадате." И хората се затворили в къщите си, откъдето наблюдавали вилнеещите ветрове и надигащите се вълни. Видели как от домовете им започнали да се откъртват цели парчета и много се изплашили. Но Уо мълчал. Вече не разговарял с Бог за случващото се. Понеже бил сърдит. Даже бил бесен, защото се чувствал предаден. "Колко години се молих за едно-единствено нещо, а когато моментът дойде, не го получих?", оплаквал се Уо и колкото по-свирепи ставали ветровете, толкова повече се ядосвал. "Бог не избави мен и семейството ми от това опасно място!", крещял Уо в отчаяние, докато чувал и усещал как верандата на дома му се откъртила от къщата. Междувременно прекъснало електричеството. Уо чул как на улицата спрели камиони, за да натоварят хората. Извикали им по високоговорителите: "Тук не сте в безопасност. Качвайте се в камионите, докато е време. Ще ви отведем в училището, защото сградата е солидна. Там ще имате сигурен подслон." Големите камиони събрали всички жители на острова и ги откарали в различни училища и църкви. Уо се озовал в едно от най-големите училища, близо до дома му. Влязъл вътре с много други съседи и се вгледал в лицата им. Хората били пребледнели и изплашени, но в очите на Уо се четял само гняв към Бог. Те наклякали в мазето, където си мислели, че са в безопасност, но токът и там спрял - и останали на тъмно. Запалили свещи, но в това време започнала да нахлува вода, а ветровете взели да събарят стените. Хората чували стенанията на цимента и дървото. Седели скупчени в тъмното, обзети от ужас, без да издават никакъв звук. И тогава Уо стигнал до удивително заключение. Осъзнал, че не се страхува. Бил много ядосан, но не и изплашен. Огледал се и видял скупчените хора, нагазили до глезените във вода, треперещи от студ без никакво отопление и светлина. Видял ужаса им. Повечето били убедени, че тази нощ ще загинат. Отвсякъде се чувало, че бурята все още не се е разразила с цялата си мощ. Ако училището рухнело, те щели да останат на произвола на стихиите, вятъра и дъжда. Дотогава никой човек не бил изпитвал силата на природата с такава сила. www.spiralata.net 50 А Уо се надигнал от мястото си, кипнал от гняв. Прегърнал близките си и им казал: "Чака ни работа. Не се бойте." Вгледал се в очите на децата си и промълвил: "Вижте, в моите очи няма страх, защото ми е обещано, че ще се спасим." Тогава той тръгнал от съсед на съсед и от група на група. Разказал им за своята любов към Бог и ги уверил, че Бог никога не го бил предавал. Казал им, че ще се спасят, и споделил с тях любовта, която излъчват само просветлените хора! След всеки разговор Уо виждал как ужасът се разсейвал като черен облак, а на негово място се появявала надежда. Някои от хората запели и постепенно ужасяващата тишина била заменена от песни. Някои от хората започнали да разказват анекдоти и да се смеят, а страхът намалял. Ужасът си отишъл. Така, обикаляйки от група на група, Уо изпълнил своята мисия тази вечер. И сякаш по някакво чудо бурята ги отминала. Вместо да помете острова, тя минала встрани и вместо да се усили, тя отшумяла. Така че, когато Уо привършил обиколката си, бурята била утихнала достатъчно и хората се прибрали по домовете си със същите тези камиони, които ги докарали в училището. Слънцето изгряло и Уо осъзнал, че изкарали цялата нощ в мазето. Когато излезли навън, ветровете почти били стихнали. Колко бързо се развиделило! Птичките чуруликали, слънцето греело, а хората поели към домовете си. Вярно, някои от тях се натьжили, когато видели разрушенията. Покривът на Уо също бил отнесен, а водата била унищожила повечето покъщнина. През следващите седмици хората започнали да възстановяват разрушенията и всичко вървяло гладко. Постепенно на острова се понесла една история. Появили се репортажи и разкази за случилото се онази нощ в училището. Хората казвали, "Имаше един човек и неговите помощници, които дойдоха при нас в най-черния мрак. Те ни казаха, че ще се спасим и ни вдъхнаха надежда. Осветиха мрака с любов и спокойствие. Внесоха надежда в ужасеното ни съзнание и дори ни разсмяха. Накараха ни да запеем и ни промениха, защото престанахме да се страхуваме. Първи откликнаха децата ни, защото в техните очи видяхме, че няма от какво да се страхуваме и се успокоихме. Името на този човек е Уо." Десетки семейства разказвали тази история и за огромно смущение на Уо го поканили на церемония, където да бъде удостоен с почести. Уо отишъл с нежелание на церемонията и изслушал разказите на съседите за това как той и другарите му им помогнали в страшната нощ. След церемонията Уо отишъл на брега и седнал край водата. Там осъзнал какво означавало "да бъде на точното място в точното време". Осъзнал, че всичките му молитви и цялата му способност да съ-творя-ва като човешко същество в Новата епоха били дали плод. Виждате ли, Уо се. молел да се озове на точното място в точния момент и точно това станало! Осъзнал, че молитвите му били чути сто процента. И заплакал, защото разбрал, че 100-процентовото сътворяване означавало, че онази нощ хората били видели неговите водачи. Всяка група съседи била видяла трима: Уо и неговите "двама другари". Уо знаел, че онази нощ обикалял в тъмното сам - поне така си мислел. Но всички били видели неговите ангели. Бог бил откликнал на молитвите му - на всичките до една. Така че, макар да не го съзнавал, неговите ангели водачи се виждали ясно на светлината на свещите. Съседите ги били видели и благодарение на тяхното описание Уо видял водачите си! Вярно, изгубил дома си, къщата пострадала, но договорът, който бил обещал да изпълни, преди да дойде на Земята, бил изпълнен и в сравнение с това всичко бледнеело. Всичките му молитви за сътворение били свързани с желанието да бъде на точното място в точното време. Уо осъзнал, че Бог го бил удостоил с пълното, истинско чудо на съ-творението. От този момент Уо знаел какво е да съ-творяваш и да се молиш за договора си. Знаел, че това не те освобождава от изпитанията. Нито спестява на някого земните сътресения. Означавало, че ще бъде на своето блажено място и ще изпитва душевен покой в разгара на тези събития. А също и че ще може да помага на другите хора в нужда. Животът му се променил из основи, понеже той открил своята страст - да съумява да внася мир в живота на другите, на точното място и в точното време. Послепис на писателя: Когато се съгласих да работя с Крион, очаквах да попадна директно в моя договор. Очаквах моето "блажено място" на страстта да ми позволи да бъда "на точното място в точното време", а всички неща в живота ми да са идеални и уместни. Бог така обещаваше. В моето неведение за механизмите на духовните неща аз не разбирах, че попадането на моето блажено място изискваше най-напред да издържа изпитанията на мрака. Харесваше ми, че десетки хиляди хора на Новата епоха от цял свят оценяваха книгите и ми изпращаха отзиви и писма. Това наистина беше блаженство! Изумих се, когато получих покана от Обществото за просветление и трансформация (S.Е.А.Т.) към Обединените Нации, а после отидох www.spiralata.net 51 там и говорих... и се запознах с толкова чудесни работници на светлината. Не повярвах на очите си, когато излезе първият брой на списанието на Крион и хиляди читатели се абонираха за него - и когато моята страница в Атеrica Оп-line стана най-популярната ню ейдж територия в историята на сайта. Последваха атаките към моята работа и също като Уо аз се разсърдих. "Как е възможно години наред да нося кутия с бяла боя и изведнъж някой да я провъзгласи за черна? Как е възможно един работник на светлината да нападне друг? Къде е любовта?" Не разбирах защо мнозина олицетворяваха името на Крион с нещо зло и коварно. Изопачените цитати, изкривените думи "Какъв е смисълът човек да го прави?" Сега, в ретроспекция виждам, че Бог е хвърлил честността на работата право в огъня! А това накара хората да премислят какво им се предлага. Така преценката се превърна в ключов въпрос в тази Нова епоха. Всички ние започнахме да се замисляме много сериозно, преди да повярваме на някое послание, идващо от извънземна същност. След цялото това обмисляне Крион се доказа като любящ вестоносец, както сам казваше, и хиляди хора от всички краища на страната потвърдиха това със своите писмени и устни благодарности. Аз минах през моя "голям вятър" и седях на брега заедно с Уо, и плаках от радост при мисълта, че съм се озовал точно там, където ми е мястото. ПОСЛЕСЛОВ Приказките са прекрасен начин за предаване на житейски послания! Двайсетте притчи, които прочетохте в тази малка книжка, представляват две години от работата на Крион пред големи групи слушатели по цялата планета. Крион е вестител на любовта и държи лично да знаете, че неслучайно сте прочели тези думи. Тук имаше нещо за вас - открихте ли го? с Любов... Лий Каръл ЗА ПИСАТЕЛЯ Лий Каръл е писателят на поредицата КРИОН -преливащи от любов творби, които разказват добрите новини за планетата Земя. Разпространявани в метафизичните магазини по цялата планета, тези книги са се превърнали в източник на нова надежда, докато навлизаме с несигурни крачки в следващото хилядолетие. Уебсайт: www.kryon.com www.spiralata.net 52