Римска империя била наречена Римската държава през столетията след реорганизацията осъществена при Октавиан Август. Векове преди автокрацията на Август, държавата преди него, се наричала Римска република. Разликата между Римската империя и Римската република е преди всичко в държавните органи и взаимоотношенията между тях. Дълги години историците поставяли граница между Принципата, периодът от Август до кризата от 3 век, и Домината, периодът от Диоклециан до края на Империята на Запад. Съгласно тази теория, по време на Принципата (от латинската дума princeps, „първи“, единствената титла, която си позволявал Август), реалността на диктатурата била умело прикрита зад републиканската фасада, докато при Домината (от думата dominus, „господар“) имперската власт се излагала в истинския си вид, със златни корони и усложнен церемониал. Днес се приема, че положението било далеч понюансирано - някои исторически форми се запазили и през византийския период, повече от хиляда години след създаването им, а проявите на имперска импозантност били обичайни от първите дни на Империята. В хода на историята си, Римската империя контролирала всички елинистични държави в средиземноморието, както и келтските области на Западна Европа. Администрацията на Римската империя постепенно се развивала в две отделни половини, източна и западна, следвайки приблизително културното разделение. По времето, когато Одоакър взел властта на Запад през 476 г., западната половина вече видимо се развивала по нов път - Църквата поемала основната част от административните и благотворителни функции, изпълнявани по-рано от светската власт. Източната половина на Империята с център Константинопол, градът на Константин Велики, оставала сърцето на Римската държава до 1453, когато Византийската империя била унищожена от османските турци. Влиянието на Римската империя върху управлението, правото и монументалната архитектура, както и на много други аспекти на западния живот било безспорно. Римските титли били възприети от следващите държави с имперски претенции - Франкското кралство, Свещената Римска империя, Руското царство и Германската империя. Римска република Ромул и Рем, кърмени от вълчицата753 г.пр.Хр. - Основан бил Рим - легендарния град, разположен на седем хълма, които били негово естествено укрепление. Основател на града бил Ромул. Той определил границите му и станал пръв негов цар. 509 г.пр.Хр. - Създала се републиканска власт, представена от двама консули и Сенат. Появили се и трибуните, изразяващи интересите на най-бедните слоеве от населението. В 451 г.пр.Хр. благодарение на трибуните били приети закони, ограничаващи произвола на магистратите, с което било сложено начало на римското гражданско право. 390 г.пр.Хр. - Рим бил опустошен от галите, нахлуващи от север. Около 270 г.пр.Хр. - целия Апенински полуостров бил завладян от римляните. Спартак, предводителят на въстаналите роби264 - 241 г.пр.Хр. - Първа Пуническа война с Картаген, завършила с победа на римляните. 222 - 219 г.пр.Хр. - Втора Пуническа война, завършила отново с победа на Рим. 149 - 146 г.пр.Хр. - Трета Пуническа война, след която Северна Африка и Македония станали римски провинции. Ханибал бил сразен на собствена територия. 73 - 71 г.пр.Хр. - Спартак оглавил въстанието на робите, но претърпял поражение от Крас и бил разпънат, заедно със сподвижниците си. 49 - 44 г.пр.Хр. - Цезар, заедно с верните му войски преминал реката Рубикон и влизайки в Рим, станал диктатор. Прекратили се гражданските войни и държавата се стабилизирала. 44 г.пр.Хр. - Цезар бил убит. Властта преминала в ръцете на Октавиан Август. Период на най-голямо могъщество на Рим. 30 г.пр.Хр. - След поражението на Клеопатра, Египет станал римска провинция. Римска империя Периодът на ранната римска империя бил наречен "Принципат". Това била специфична форма на монархия, при която формално били съхранени някои републикански учреждения, а иператорът бил наречен "принцепс" (първи гражданин). Октавиан Август - първият римски император Приема се, че Римската империя започнала съществуването си с конституционното споразумение след битката при Акциум през 31 г.пр.Хр. Всъщност републиканските институции на Рим били разрушени още през предходното столетие и управлението се осъществявало еднолично от времето на Сула. Въпреки това управлението на Август отбелазало важен обрат. По времето на Акциум нямало живи свидетели на функциониращите порано републикански институции или на време без гражданска война в Рим. Четиресет и пет години по-късно, след съмртта на Август, малцина помнели времето преди него. Средната продължителност на живота на римляните била едва четиресет години. Дългото управление на Август позволило на цяло едно поколение да живее и умре без да познава друга форма на управление и дори друг владетел. Това било изключително важно за създаване на нагласи, които позволили установяването на наследствена монархия в Рим. Независимо дали го одобрявали или не, едноличното управление било единственото, което хората от Века на Август познавали, и така щяло да остане още дълги векове. Управлението на Август било забелжително с няколко трайни постижения, които определили бъдещето на Империята: 1.- Била създадена наследствена длъжност, наречена "римски император"; 2.- Било фиксирано заплащането и продължителността на службата, с което бил отбелязан последния етап от реорганизирането на римската армия и превръщането й от гражданска в професионална; 3.- Била създадена преторианската гвардия, която издигала и сваляла императори през следващите векове; 4.- Империята била разширена до нейните „естествени граници“. (Границите, достигнати при Август, останали граници на Империята, с малки изключения, през следващите четиристотин години). Тиберий14 г. - 68 г. - Юлий-Клавдиите стават наследници на Август. Стратегията на Август за бракове между семействата Юлий и Клавдий, създало комбинация от семейни и политически връзки, известна като династия на ЮлийКлавдиите. Представители на династията са Тиберий, Калигула, Клавдий и Нерон. Повечето от тях били психически неуравновесени. Тиберий бил осиновен от Август. В началото управлявал добре, но по-късно станал безкрайно подозрителен и много жесток. В края на живота си се оттеглил на остров Капри, където се отдал на разюздан разврат и управлявал от там Рим с терор. КалигулаКалигула бил осиновен внук на Тиберий, когото наследил. Отличавал се с голямата си жестокост. За поданиците си казвал: "Нека ме мразят, стига да ги е страх от мен." Клавдий проявил качества на добър администратор в началото на управлението си, но по-късно попаднал изцяло под влияние на втората си съпруга Агрипина, която го отровила. Нерон бил син на Агрипина и осиновен от Клавдий. Станал император на 17 години и през първите 5 години от царуването си управлявал мъдро. След това обаче, се отдал на най-лошите си инстинкти. Отровил съперника си Британик, истинския син Клавдийна Клавдий, а след това и майка си Агрипина. По негова зповед бил подпален Рим, а след това обвинил за това християните и от тук започнало първото християнско гонение в Римската империя. Когато управителя на Испания, Галба бил издигнат за император в някои от римските провинции и преторианците се присъединили към него, Нерон избягал. Виждайки обаче, че не би могъл да се спаси, накараНеронл роба си да го убие с меч. През този период, централната власт затъвала в династични интриги, а политическия елит бил тероризиран от своеволията на императорите. Въпреки това системата, изградена от Август, се оказала достатъчно устойчива и периодът преминал без сериозни сътресения. Границата с Германия била укрепена, продължавало завоюването на Британия и няколко нови източни провинции били присъединени към Империята. В края на 60-те се надигнала вълна от бунтове по периферията - в Британия, Армения и Юдея. 69 г. - „годината на четиримата императори“, преминала в гражданска война и начело на Империята за кратко застанали императорите Галба, Отон и Вителий, а към края на годината, Веспасиан затвърдил властта си като римски император. 69 г. - 96 г. - Династия на Флавиите. ВеспасианМежду 69 г. и 96 г. управлявали последователно Веспасиан и двамата му сина Тит и Домициан - династията на Флавиите. Преди да стане император, Веспасиан бил военачалник, постигнал забележителни успехи във войните на Изток. Флавиите продължължили тендинцията от предишните десетилетия и се опирали повече на армията, отколкото на Сената и остатъците от републиканските институции. Монархическият характер на управлението станал все по-неприкрит, което предизвикало враждебността на римската аристокрация, особено при управлението на Домициан. Флавиите успели да стабилизират публичните финанси, да подтиснат бунтовете в провинциите и дори да постигнат известно териториално разширение в Германия и Британия. Били финансирани големи обществени строежи като Колизея в Рим, а жителите на Испания получили римско гражданство. 69 г. - 193 г. - Антонините - "петимата добри императори“. Император ТраянСледващият век бил известен като периодът на "петимата добри императори“ - Нерва, Траян, Адриан, Антонин Пий и Марк Аврелий. Антонините се опитали, поне привидно, да поддържат авторитета на Сената, което им осигурило относителна популярност всред римската аристокрация. Нерва бил консул, когото Сенатът провъзгласил за император, след смъртта на Домициан. Прекратил гонението на християните и преди да умре, осиновил Траян. Траян бил отличен организатор и строител. Освен многото големи строежи, създал и домове за отглеждане на бедни деца. Траян бил и отличен пълководец - победил даките и изместил границите на империята отвъд река Дунав. По негово време обаче, било подновено гонението на християните. Бил истински благодетел на Мизия и Тракия, за чието развитие и благоустройство положил огромни усилия. При Траян империята достигнала най-голямото си Марк Аврелийтериториално разширение, включвайки провинциите Дакия и Месопотамия. Адриан бил голям реформатор, покровителствал литературата и изкуствата. През царуването му, Римската империя преживяла 21 години в мир и благоденствие. Антонин Пий бил истински баща за народа си - намалил данъците, облекчил участта на робите, не преследвал християните, основал сиропиталища и реформирал законодателството. Марк Аврелий също подобрил положението на робите и водил успешни войни срещу варварите. Бил известен със страстта си към философията и литературата. Периодът на Антонините завършил с управлението на сина на Марк Аврелий Комод от 180 г. до 192 г. Той бил психически неуравновесен и върнал Рим към ексцентричностите от времето на Нерон. Бил убит и с подкрепата на армията, император станал Септимий Север. 193 г. - 235 г. - Династията на Северите. Септимий СеверСеверите били представени от императорите Пертинакс (признат за император от Септимий Север), Септимий Север, Каракала, Макрин, Хелиогабал и Александър Север. КаракалаСептимий Север бил способен пълководец. Закрилял писмеността и извършил голяма законадателна дейност. Но особено жестоко преследвал християните. Каракала бил син на Септимий Север. Убил брат си, за да царува самостоятелно. Бил неуравновесен и жесток като Калигула, но благосклонен към войниците. Възстановил фалангата, която се оказала по-удачна от легиона за воюване с варварите. Утвърдил северните граници на Империята. Бил убит от недоволен войник. Александър Север бил осиновен от братовчед си Хелиогабъл, когото наследил. Отличавал се с голяма толерантност. Отхвърлил германците отвъд Рейн. Бил убит при военен бунт. 235 г. - 284 г. - Период на Криза. Императори в периода на Кризата през III-ти век били: Максимин Тракиеца (235 г. - 238 г.); Гордиан I и Гордиан II (238 г.); Пупиен и Балбин (238 г.); Гордиан III (238 г. - 244 г.); Филип I Арабина (244 г. - 249 г.); Деций Траян (249 г. - 251 г.); Херений Етруск (251 г.); Хостилиан (251 г.); Требониан Гал (251 г. - 253 г.); Емилиан (253 г.); Валериан I (253 г. - 260 г.); Галиен (260 г. - 268 г.); Клавдий II Готски (268 г. - 270 г.); Квинтил (270 г.); Аврелиан (270 г. - 275 г.); Тацит (275 г. - 276 г.); Флориан (276 г.); Проб (276 г. - 282 г.); Carus (282 г. - 283 г.); Карин (283 г. - 284 г.). 284 г. - 305 г. - Тетрархия. ДиоклецианПериодът, започващ с Тетрархията на Диоклециан, до края на Западната империя, бил наречен "Доминат". Тетрархията била система на управление, въведена от Диоклециан, при която двама императори (августи) и двама подимператори (цезари) управлявали съответно по една част на Империята, но законите се издавали от името на целия колегиум. По този начин станало възможно за 20 години да се запазят съществуващите граници, а нашествията на варварите били неутрализирани. Това било едно наистина голямо постижение, като се има предвид, че Константин I Великипрез изминалия половин век в Рим управлявал средно всяка втора година нов император, а Империята била постоянно на ръба на гражданската война. Диоклециан започнал с радикални административни и данъчни реформа и намалил територията на провинциите. През 303 г. обаче, започнал последната и найжестока фаза на гоненията срещу християните. Гоненията траели до 311 г. и свършили с признаване на християнството, след като станало ясно, че не може да бъде унищожено. След оттеглянето си от властта, защото бил отвратен от нея (единственият император, оттеглил се доброволно), Диоклециан заживял в родното си място, където водел много скромен и прост живот. Теодосий IКонстантин I Велики, син на императора Констанций I Хлор, възстановил единството в Империята и продължил реорганизацията и укрепването й, започнато от император Диоклециан. Водил политика на веротърпимост. В 330 г. преместил столицата във Византион и била наречена в негова чест - Константинопол. След Константин I Велики, на власт се утвърдили династиите на Константин (337 г. - 364 г.), представена от императорите Констанций II, Юлиан и Йовиан и династията на Валентиниан (364 г. - 383 г.) - Валентиан I и Грациан. След тях управлявал Теодосий I (383 г. - 395 г.), който се покръстил и започнал гонения срещу езичниците. В предсмътния си час разделил Римската империя между синовете си. Единият му син - Хонорий станал император на Западната империя, а другият, Аркадий - на Източната империя, наречена по-късно Византия. В легендата за седемте римски рекса се влага свещен и етимологичен смисъл.Първият от рексовете,Ромул- построил и укрепил града.Според Тит Ливий той превърнал тълпата в един народ,като и дал закони.Вторият избран от римския народ рекс бил сабинянинът Нума Помпилий,който въвел слънчевият календар.Третият изборен рекс е Тул Хостилий,победил племенният съюз на сабините.Четвъртият римски рекс е Анк Марций.Той водил успешни войни с латините от Лациум,които преселил на незаселените римски хълмове.Петият е Тарквиний Луций-Стария.Шестият римски рекс е символ на създадената държавност.Той узурпирал наследствената власт на римския управител,укрепил града с мощна крепостна стена,разделил римското общество на осем класи и изградил римската войска.Последният седми рекс управлявал тиранично и бил прогонен.През т. нар. "царски период" римският народ бил разделен на две големи обществени групи - аристократични родове-патрициите и незнатните римляни плебейте.Произходът на плебейте е от неримско население и е с намалени граждански права.Политиката на римските рексове и римския народ била насочена към увеличаване на завоеванията на Рим и неговото население.Старите жители се обявили за патриций,а така се увеличили аристократичните родове.Плебейте,тъй като нямали земя,попадали в лична зависимост от едрите земевладелципатрицийте.През 510 г. пр. н.е. бил прогонен от Рим последният римски рекс Тарквиний Горди.Римската демократична република,която замества плутократичната плебейска република,предвождана от подкрепян от народното събрание рекс,била втората форма на римската държавна организация. Републиката Според традицията и по-късни автори като Ливий Римската република е установена около 509 г. пр.н.е., когато последният от Седемте царе на Рим, Тарквиний Горди, е свален от власт и е установена система, базирана на годишно избирани магистрати и различни представителни събрания.Конституцията е установила серия от проверки и баланси, както и разделение на властите. Най-важните магистрати били двамата консула, които заедно упражнявали изпълнителна власт като imperium (ролята на военното командване на държавата). Консулите е трябвало да работят със Сената, който първоначално бил консултативен съвет на благородниците или патрициите, но покъсно се разраства по големина и власт. Други магистрати в Републиката са преторите, едилите и квесторите. Първоначално магистратурите са можели да бъдат заемани само от патриции, но покъсно стават достъпни и за плебеите. Гласуващите събрания в Републиката включват центуриатно събрание (comitia centuriata), което е гласувало по въпроси, свързани с войната и мира, и е избирало мъже за най-важните постове, както и племенно събрание (comitia tributa), което е взимало решения за по-маловажните постове. Римска република е период в развитието на древната римска цивилизация, характеризиращ се в републиканска форма на управление. Републиканския период започва с падането на монархията през 510 пр.н.е. и продължава до установяването, след серия от граждански войни, на Римската империя. Има няколко интерпретации относно въпроса кой е точния момент, от който Римската република преминава в Римска империя: 1. датата, когато Юлий Цезар се обявява за доживотен диктатор (44 пр.н.е.) 2. Битката при Акциум (2 септември 31 пр.н.е.) 3. датата на която римския Сенат дава на Октавиан титлата "Август" (16 януари 27 пр.н.е.). Държавно устройство Най-висш държавен орган било народното събрание - комиции. Това била най-висшата съдебна инстанция. В него се избирали магистратите и се приемали законите. Друг важен орган бил Сенатът. Преди Народното събрание да разгледа даден законопроект, той се одобрявал от Сената, вече след като е приет от Народното събрание, ставал закон, само след повторно одобрение от Сената. Избраните от Народното събрание магистрати се отчитали пред Сената. Властта в Римската република била в ръцете на магистратите, които се избирали. Нямало постоянен чиновнически апарат. Всички магистратури били колегиални (от поне от 2 длъжностни лица). Консулите и преторите били по двама, квесторите и едилите - по 4, а народните трибуни - 10. Консулите, преторите, квесторите и едилите встъпвали в длъжност от 1 март и се избирали за една година. Народните трибуни се избирали от декември до декември. Римляните постепенно подчинили другите народи от италианския полуостров, включително етруските. Последната заплаха за хегемонията на римляните се появява, когато Таранто, основна гръцка колония спечелва помощта на Пир от Епир през 281 г. пр.н.е., но тази кампания се проваля също както и други. Римляните подсигурили техните завоевания, като основали римски колонии в стратегически райони и така установявали контрол над тях. През втората половина на 3 век пр.н.е. Рим се сблъсква с Картаген в първата от трите Пунически войни. Тези войни довели до първите презморски завоевания за Рим — на Сицилия и Испинаия — и възходът на Рим като значителна имперска сила. След като побеждават древногръцкото царство Македония (Държавата е ликвидирана в 148 пр.н.е с римското завоевание на Балканите, което 200 г. покъсно приключило с покоряването и на тракийското Одриско царство и последвалото в 107 г. от н.е завоевание на земите на тракийските племена отвъд Дунав гети и даки) и Селевкидското царство през 2 век пр.н.е. римляните се превърнали в доминираща нация в Средиземноморието. Пуническите войни са три войни между Древен Рим и Картаген състояли се в периода 264 -146 пр.н.е. Наричат се пунически защото римляните наричали картагенците пуни. Поводът бил борбата за сфери на влияние между Римската република и Картаген. Рим имал претенции към големите острови в Средиземно море и преди всичко към Сицилия, която попадала в сферата на влияние на Картаген. До 264 г. пр.н.е. между двете държави царял мир. Имали подписани междудържавни договори както в областта на търговията, така и в политиката. И двете държави се разраствали бързо. Римската република покорявала Апенините, а Картаген – Северна Африка. В Южна Италия и Средиземно море обаче интересите им вече се пресекли. * Първа пуническа война (264 пр.н.е. 241 пр.н.е.). Военните действия се водели както на остров Сицилия, така и в днешното тунизийско крайбрежие на Африка. Войната струвала скъпо и на двете страни, но Рим победил – завладял остров Сицилия. Решителната битка била дадена при Егатските острови през 241 пр.н.е. Сключен бил мир и Картаген трябвало да заплати и тежка контрибуция, както и да върне римските пленници. Той бил толкова отслабен от войната, че малко по-късно римляните завладели и други два картагенски острова – Сардиния и Корсика * Втора пуническа война (218 пр.н.е. - 202 пр.н.е.). Известна е с недостижимия подвиг на предвожданата от Ханибал картагенска армия, която преминава от Испания в Италия през Алпите. Загубите на Ханибал били огромни. В битката при Кана почти два пъти по-малката армия на Ханибал побеждава римляните. Ханибал успял да привлече за съюзници македонския цар Филип V, Сиракуза и някои гръцки градове. През 202 пр.н.е. се състояла битката при Зама, която Картаген загубил. * Трета пуническа война - (149 пр.н.е. 146 пр.н.е.). Римската армия се съсредоточила около град Картаген. Римляните обсадили и отрязали Картаген от външния свят както по море, така и по суша. През 146 пр.н.е. след щурм Картаген бил превзет и опожарен. Но външната доминация довела до вътрешни борби. Сенаторите забогатели за сметка на провинциите, но войниците, които били дребни фермери, и които били дълго време далеч от дома, не можели да запазят земите си, плюс увеличаващата се зависимост от чужди роби, както и увеличаващата се латифундия, всичко това взето заедно намалило възможността за заплатена работа. Приходите от военно плячкосване, меркантилизма в новите провинции, преотстъпеният данък създали нови икономически възможности за богатите, формирайки нова класа от търговци етруските. Lex Claudia (закон, предотвратяващ забогатяването на сенаторските семейства от презморска търговия) все пак забранявал на сенаторските синове да притежават търговски кораби с капацитет над 300 амфори. Сенаторите обаче често заобикаляли различните търговски забрани, а по отношение на конниците, които теоретично имали право да бъдат част от сената — влизали в непрестанни кавги, блокирайки нееднократно важни аграрни реформи и отказвайки на класата на конниците по-съществен глас в управлението. Банди от безработни от градовете, контролирани от съперничещи сенатори, сплашвали електората с насилие. Ситуацията ескалирала в късния 2 век пр.н.е. при братята Гракхи( Гракхите (лат. Gracchi, ед. ч. Гракх, лат. Gracchus) са древноримска знатна фамилия, от плебейски произход, издигнали се в новите оптиматски аристократични среди(Оптимати в политически живот на Древен Рим е партията на „най-добрите“, т.е. римската аристокрация през 2-1 в. пр.н.е. Към нея се отнасяли редица видни държавници като Сула, Катон Млади.), двойка трибуни, които се опитали да въведат реформа върху законодателството върху земите, което да редистрибутира основните собствености на патрициите между плебеите. И двамата братя били убити, но Сенатът приел някои от техните реформи в опит да омиротвори растящото недоволство на плебеите и класата на конниците. Отказът от Римско гражданство за присъединените италиански градове довел до Съюзническата война (91–88 пр.н.е.). Военните реформи на Гай Марий довели до това, че войниците често били по-лоялни на техния командир, отколкото на града и един притежаващ власт генерал могъл да шантажира града и Сената.Това довело до гражданска война между Марий и неговото протеже Сула, и кулуминирало в диктатурата на Сула от 81–79 г. пр.н.е. В средата на 1 век пр.н.е. трима мъже Юлий Цезар, Помпей и Крас - формирали таен пакт, Първи триумвират, да контролират Републиката. След завоеванието на Галия от Цезар, пререкание между Цезар и Сената довело до гражданска война, при която Помпей предвождал силите на Сената. Цезар излязал победител и е бил направен Римски диктатор. През 44 г. пр.н.е. Цезар е убит от сенаторите, които се противопоставяли на неговото встъпване в абсолютна власт и искали да възвърнат конституционното управление, но след това Втори триумвират, състоящ се от посоченият наследник на Цезар Октавиан и неговите поддръжници Марк Антоний и Лепид взимат властта.Въпреки това този алианс скоро залязал в нова борба за доминация. Лепид е изпратен в изгнание и когато Октавиан побеждава Антоний и Клеопатра в Битка при Акциум през 31 г. пр.н.е. той става неоспоримият владетел на Рим. Римска империя След като победил враговете си Октавиан приел името Август и си приписал абсолютна власт, запазвайки само претенция за републиканска форма на управление. Неговият посочен наследник, Тиберий, успява да вземе властта без сериозна опозиция, установявайки ЮлиевоКлавдиева династия, която продължила до смъртта на Нерон през 68 г. [38] Териториалната експанзия на това, което днес е познато като Римска империя продължило и държавата останала стабилна [39] въпреки серията от императори, които най-често са смятани като покварени и корумпирани (например Калигула според някои е бил луд и Нерон е имал репутацията на притежаващ жестокост и на притежаващ по-сериозен интерес от личните си дела, отколкото от въпросите на държавата [40]) Тяхното управление е последвано от Флавиева династия [41]. По време на управлението на Петимата добри императори (96–180), империята достигнала своя териториален, икономически и културен зенит. [42] Държавата била стабилна едновременно от вътрешни и външни заплахи и Империята просперирала по време на Pax Romana (римския мир). [43][44] Със завоеванието на Дакия по време на управлението на Траян империята достигнала своя пик на териториална експанзия; властта на Рим сега се разпростирала на 2.5 милиона квадратни мили (6.5 милиона кв.км)[45]. Антониновата епидемия, която се разпространила из империята през 165-180 г. убила вероятно около 5 милиона души. [46] Периодът между 193 и 235 е бил доминират от Династията на Северите и се е сблъскала с няколко некомпетентни управника, като Елагабал [47]. Това и увеличаващото се влияние на армията на имперското наследяване води до дълъг период на империален колапс и външни инвазии, известни като Криза на 3 век[48][49] Кризата била преустановена от покомпетентното управление на Диоклециан, който през 293 разделя империята на източна и западна половина, управлявани от тетрархия от двама съ-императори и техните младши колеги. [50] Различните съ-управници на империята се състезавали и борили за надмощие повече от половин век. На 11 май 330 г. император Константин I решително създава Византия като столица на Римската империя и я преименува на Константинопол. [51] Империята е била перманентно разделена на Източна римска империя (по-късно известна като Византийска империя) и Западна римска империя през 395. [52] Западната империя е била непрестанно тормозена от варварски инвазии и постепенния упадък на Западната империя продължил през вековете. [53] През 4 век миграцията на запад на хуните, накарала вестготите да търсят убежище по границите на Римската империя.[54] През 410 вестготите под ръководството на Аларих I разграбили Рим.[55] Вандалите нахлуват в Римската провинция Галия, Испания и в Северна Африка и през 455 г. плячкосват Рим. [56] На 4 септември 476 г. германския вожд Одоакър изтласква последния римски император на запад Ромул Августул да абдикира.[57] Така приключва продължилото 1200 години управление на Рим на Запад Векът на Август (31 г. пр. Хр. — 14 г. сл. Хр.) Приема се, че Римската империя започва с конституционното споразумение след битката при Акций през 31 г. пр. Хр.. Всъщност републиканските институции на Рим са разрушени през предходното столетие и управлението се осъществява еднолично от времето на Сула. Въпреки това управлението на Август отбелязва един важен обрат. По времето на Акций няма живи свидетели на функциониращите републикански институции или на време без гражданска война в Рим. Четиридесет и пет години покъсно, при смъртта на Август, малцина помнят времето преди самия него. Продължителността на живота на средния римлянин е само четиридесет години. Дългото управление на Август позволява на едно поколение да живее и умре без да познава друга форма на управление и дори друг владетел. Това е изключително важно за създаването на нагласи, които позволяват установяването на наследствена монархия в Рим, който убива Юлий Цезар заради царските му аспирации. Независимо дали го одобряват или не, едноличното управление е единственото, което хората от Века на Август познават, и така ще остане дълги векове. Управлението на Август е забелжително с няколко трайни постижения, които определят бъдещето на империята: * Създаване на наследствената длъжност, която днес се нарича римски император * Фиксирането на заплащането и продължителността на службата отбелязва последния етап от еволюцията на римската войска от гражданска в професионална * Създаването на преторианската гвардия, която издига и сваля императори през следващите векове * Разширението на империята до нейните „естествени граници“. Границите, достигнати при смъртта на Август остават граници на империята с малки изключения през следващите четиристотин години. * Създаването на civil service извън структурата на Римския сенат, което поставя началото на отслабване на сенатската власт. * Lex Julia от 18 г. пр. Хр. и lex Papia Poppaea от 9 г., които насърчават раждаемостта и осъждат безбрачието. * Провъзгласяването на култа към Божествения Юлий Цезар в цялата империя и насърчаване на полуобожествяването на самия него приживе в елинистичния Изток. Тази традиция оцелява до времето на Константин Велики, който при смъртта си става едновременно римски бог и „тринайдесети апостол“. Юлий-Клавдиите, наследниците на Август (14–68 г.) Стратегията на Август за бракове между Юлии и Клавдии създава комбинацията от семейни и политически връзки, известна като династия на Юлий-Клавдиите. Между 14 и 68 г. управляват последователно Тиберий, Калигула, Клавдий и Нерон, повечето от тях неспособни или психически неуравновесени. Централната власт затъва в династични интриги, а политическият елит е тероризиран от своеволията на императорите. Въпреки това системата, изградена от Август, се оказва достатъчно устойчива и периодът преминава без сериозни сътресения. Границата в Германия е укрепена, продължава завоюването на Британия, Тракия (в 45 г. сл. Хр. при император Клавдий) и няколко нови източни провинции са присъединени към Империята. Едва през 60-те се надига вълна от бунтове по периферията — в Британия, Армения, Юдея и по границата с Партия. Неспособността на Нерон да се справи с безредиците и общата му некомпетентност бързо стават очевидни и преторианската гвардия го отстранява. 69 („годината на четиримата императори“) преминава в гражданска война и начело на Империята за кратко застават императорите Галба, Отон и Вителий. Към края на годината Веспасиан затвърждава властта си като римски император. Флавиите (69 – 96) Между 69 и 96 управляват последователно Веспасиан и двамата му сина Тит и Домициан — династията на Флавиите. Преди да стане император, Веспасиан е военачалник, постигнал забележителни успехи във войните на Изток. Флавиите продължължават тенденцията от предишните десетилетия и се опират все повече върху армията, отколкото на Сената и остатъците от републиканските институции. Монархическият характер на управлението става все по-неприкрит, което предизвиква враждебността на римската аристокрация, особено при управлението на Домициан. Флавиите успяват да стабилизират публичните финанси, да потиснат бунтовете в провинциите и дори да постигнат известно териториално разширение в Германия и Британия. Финансирани са големи обществени строежи като Колизея в Рим. Жителите на Испания получават римско гражданство. Антонините — „петимата добри императори“ (96 – 193) Следващият век е известен като периодът на „петимата добри императори“ (Нерва, Траян, Адриан, Антонин Пий и Марк Аврелий). Антонините въвеждат практиката на осиновените наследници, която за известно време осигурява компетентно управление на Империята. Те се опитват, поне привидно, да поддържат авторитета на Сената, което им осигурява относителна популярност сред римската аристокрация. При Траян империята достига най-голямото си териториално разширение, включвайки провинциите Дакия и Месопотамия. Периодът на Антонините завършва с управлението на Комод от 180 до 192. Психически неуравновесен, той връща Рим към ексцентричностите от времето на Нерон . Той е убит и с подкрепата на армията император става Септимий Север. Северите (193 – 235) През 193 година римски император става Септимий Север. Той е сириец, женен за либийка. Издигнат е за император от източните легиони. С неговото управление започва доминацията на провинциите над Рим. Той провежда кампании в Месопотамия и Британия. Разрешава на войнишките семейства да живеят в близост до военните лагери. Не се разбира с римския Сенат и управлява почти самостоятелно. Наследен е от синовете си Каракала и Гета. Каракала обаче убива брат си и става еднолично владетел. През 212 година издава едикт, с който всички римски поданици се обявяват за римски граждани. През 217 година император става Елагабал, но той се интересува преди всичко от религиозни дела. Ето защо той е свален от престола от заговорници след петгодишно управление. На власт идва Александър Север. Той се оказва голям мечтател и иска да бъде велик пълководец. Води война с германските племена, но след като сключва позорен договор с тях е свален от собствените си легиони. Започва кризата в империята с края на неговото управление. На трона започват да се изреждат "войнишките императори". Кризата от ІІІ век (235–275 г.) След смъртта на император Александър Север на трона на Римската империя започват да се изреждат така наречените "войнишки императори". За много кратко време се изреждат много владетели. Легионите в отделните провинции избират различни императори. Варварите използват тази криза и нахлуват на територията на империята. През 251 г. при Абрит (днес Разград) готите побеждават император Деций Траян. От империята започват да отпадат някои провинции - Сирия, Галия. В Сирия за независим се обявява владетелят на Палмира, а в Галия се създава римска държава начело с управителя на тази област. Известно подобрение настъпва едва при император Клавдий II. Той разбива готите при Ниш. При сина му Аврелиан римляните побеждават нахлулите в Италия алемани и ги прогонва отвъд Алпите. Галия и Сирия отново се присъединяват към империята, след като са преодолени размириците там. Заради тези победи Сенатът му дава титлата "възстановител на света". Той освен това построява нови стени около Рим. Но истинско подобрение в Рим настъпва с управлението на Диоклециан. Тетрархията (284 – 313 г.) През 284 г. на власт идва Диоклециан. По произход бил илириец, издигнал се след като бил началник на личната стража на император Нумериан. От началото той се опитал да укрепи държавата. Ето защо той въвел системата на тетрархия - управление на четиримата. Властта била поделена между двама владетели, августи, които си избирали свои помощници - цезари. Единият август бил Диоклециан, а другият Максимиан. От своя страна те трябвало да си изберат цезари. Старши август станал Диоклециан. Разделил империята на два дяла - източен, който запазил за себе си, и западен начело с Максимиан. Той се опитал да проведе данъчна реформа, като въведе лимит за цените, но това се оказало несполучливо. Провел гонения срещу християните. Направил реформи в армията. През 305 година се оттеглил от властта. Възход на християнството и упадък на империята (313 – 395) След гражданската война в империята между наследниците на Диоклециан на власт дошъл Константин I. През 312 г. той победил претендента за престола Максенций и станал август заедно с Лициний. След една година те издали Медиоланския едикт, с който християнството станало равноправна религия. През 330 г. била завършена новата столица на империята, тъй като западният дял, където бил Рим, се оказал обхванат от жестока криза. Тя се казвала Константинопол по името на императора. След император Константин I станало ясно, че империята не може да преодолее кризата. Тя малко по малко започнала да се разделя. Дори и новата столица не могла да предотврати това. През 395 г. император Теодосий I обявил християнството за държавна религия. Малко преди да почине той разделил империята на Източна, начело със сина си Аркадий, и Западна с другия му син Хонорий. Държавата никога повече не се обединила.