ЗЕМЕДЕЛИЕ ПЛЮС ISSN 1310-7992 www.oralo.bg 3–4 (266) / 2015 www.pioneer.com/bulgaria тел. 02 489 98 75 3– 4 (2 66 ) / 2 01 5 ЗЕ МЕ ДЕ ЛИ Е 2 П ЛЮ С 2 Издание на „Ентропи 1“ ЕООД Цена: 5,00лв. София, ул. „Граф Игнатиев“ №4 e-mail:
[email protected] www.oralo.bg Съдържание Земеделието у наС Иновационни нагласи в земеделските стопанства . . . . . . 3 Биологичното производство и семейното земеделие . . . . 5 ЗемеделСки култури Избор на подходящи сортове зърнено-житни култури за биологично земеделие . . . . . . . . . . . . . . . . . 8 Ефикасност на хербицидни смеси и комбинирани хербициди при твърда пшеница . . . . . . 11 Стевия – технология . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 14 лоЗе и Вино Биологичното лозарство – възможност за диверсифи- кация на дейността в лозаро-винарския сектор . . . . 17 влияние на бактериален тор bio – one върху някои показатели на десертен сорт Приста . . . . . . . . . . . . . 20 оВощарСтВо Нови сортове касис . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 22 Препарати за биологична борба с антракноза и американска брашнеста мана по касиса . . . . . . 24 чувствителност на облачинската вишня към гъбни болести . . . . . . 26 еколоГиЯ Алелопатичен ефект на плевели . . . . . . . . . . . . . . . 28 Компостирането – средство за осъществяване на агроекологично земеделие . . . . . . . 45 ЦВетарСтВо Мини карамфил – продуктивност и качество в условия на засушаване . . . . . . . . . . . . 47 БиБлиотека химическа борба срещу плевелите при основните полски култури . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . 31 Главен редактор: инж . М . Милошова, GSM 0882 966 460 Отговорен редактор: Проф . д-р Ив . Трънков, GSM 0882 966 459 Редактор: М . Спасова PR и реклама: Ст . Пекова, GSM 0888 336 519 Предпечатна подготовка: "Ентропи 1" ЕООД, тел . +359 2 852 02 48 Редколегия: Акад . Ат . Атанасов, проф . д-р Т . Тонев, проф . д . ик . н . Пл . Мишев, проф . д-р Д . Домозетов, проф . д-р Т . Митова, проф . д-р Д . вълчев, проф . д-р С . Машева, доц . д-р Т . Колев, проф . д-р инж . М . Михов, доц . д-р Е . Станева, проф . д . с . н . М . Семков, доц . д-р в . Гайдарска Списание „Земеделие плюс” е продължител на най-старото земеделско списание в България – сп. „орало”, издавано от 1894 г. Земеделските стопани проявяват сериозен интерес към възможностите, предлагани от подмярка 4 .1 „Ин- вестиции в земеделски стопанства” от Приграмата за развитие на селските райони 2014–2020 г . Преобладаващата част от проектите са за инвести- ции в сектор „Растениевъдство“ с цел подобряване на производствения процес и повишаване обема на про- изведената продукция . Подадени са проектни предло- жения за земеделска техника, основно за производство на етерично-маслени, зърнено-житни култури, трайни насаждения, лозя . Пет от първите подадени проекти са за стопанства, намиращи се в Северозападна България . въведените до момента в ИСАК проекти са за над 13,7 млн . лв . Общият размер на финансовата помощ, за която кандидатстват, е близо 7,2 млн . лв . Приемът на заявления за инвестиции за закупуване на земеделска техника е до 18 май 2015 г . Ще се подпомага закупуването на техника, използвана за об- работка на почвата и прибиране на реколтата: само- ходна техника – колесни трактори, верижни трактори, специализирани самоходни машини (силажокомбайни, зърнокомбайни и др .), друг вид самоходни машини и прикачна техника . ДФ „Земеделие“ – Разплащателна агенция НовиНи от ДФ „ЗЕМЕДЕЛиЕ“ Списанието се издава с подкрепата на: По подмярка 4.1 са регистрирани още в първия ден от приема 18 проекта УТОЧНЕНИЕ в брой 2 (265)/2015, авторският колектив на статията „хуминов препарат за органично производство при твърда пшеница“ е: Доц . д-р Илияна Петрова, ИКхТ – София; доц . д-р Танко Колев, АУ – Пловдив; ас . Надя Павлова, ИКхТ – София 3–4 (266) / 2015 ЗЕМЕДЕЛИЕПЛЮ С 3 Зем едели ето у наС Доц . д-р Минка Анастасова Институт по аграрна икономика иновационни нагласи в земеделските стопанства Една от основните предпоставки за повишаване на конкурентоспособността и постигане на устойчи- во развитие на земеделските стопанства е степента на внедряване на иновации в тяхната дейност . За- това е особено важно да се знае каква е нагласата на земеделските производители да прилагат нови технологии, техника, селскостопански машини, нови сортове култури, породи животни и нови методи на производство и управление в агробизнеса . в тази връзка представяме резултатите относно иновационните нагласи на земеделските производи- тели получени при разработването на научен проект „Управление на иновациите в земеделието” с ръко- водител: проф . д-р Д . Николов (ИАИ; 2013–2014) . Използвани са данни от проведено в рамките на цитирания проект анкетно проучване сред 333 зе- меделски стопани със съдействието на НССЗ . Получените резултати са следствие от приложе- нието на адаптиран модел на Роджърс при групи- рането на стопанствата според равнището на ино- вационните им намерения . Обособени са четири основни групи земеделски стопанства: иноватори; ранно-възприемащи земеделските иновации; къс- но-възприемащи и инертни . Тяхното разпределение може да се проследи на фигура 1 . Както се виж- да преобладават стопанствата на ранно-възприема- щите земеделските иновации . Това са стопанствата, които по принцип достатъчно силно осъзнават не- обходимостта от въвеждането на иновации в зе- меделското производство, но все още не са взели решение да пристъпят към неговото осъществяване . Те по-скоро са склонни да инвестират в иновации ако имат такава възможност, отколкото да я прене- брегнат . Основната причина за недостатъчната решител- ност се корени в липсата на достатъчно финансови ресурси, която заема първо място (45,9%) сред посочените причини за евентуален отказ от използ- ването на иновационните технологии . Решение на този проблем земеделските производители възнаме- ряват да намерят във възможностите, които предос- тавят структурните фондове на ЕС . в структурата на демотивиращите фактори при групата на ранно-възприемащите стопанства на вто- ро място е липсата на достатъчно пазари за ино- вациите в земеделието (24,6%) . Налага се изводът, че предлаганите на пазара иновационни решения в областта на земеделието не подкрепят в необходи- мата степен формирането на категорична позиция относно закупуването и внедряването на земеделска техника, машини, оборудване и т .н . По-нататък на едно и също място сред факторите, които възпре- пятстват реализирането на изразената иновационна активност се нареждат нежеланието за поемане на риск от внедряването на каквато и да е иновация и липсата на необходимата квалификация и уме- ния с по 9,8% . Непосредствено след тях е поста- вен факторът „липса на необходимата информация” (8,2%) . Очевидно е, че въпреки активната дейност по разпространение на новите открития, знания, постижения и чужд опит на добри практики в об- ластта на земеделската техника, технологиите, патен- тованите нови сортове култури, методите за борба с неприятелите по растенията и авангардните сред- ства за лечение на животните не е достатъчна за да стигне цялата тази информация непосредствено до земеделските производители . втората по обхват група земеделски производи- тели е тази на късно-възприемащите земеделските иновации . Към нея се причисляват онези земедел- ски стопанства, които предпочитат старите тради- ционни подходи и методи в земеделското произ- водство . Те по-трудно възприемат новите открития на селскостопанската наука, техника и технологии Фиг. 1. Типология на земеделските стопанства според модела на Роджърс (%) Източник: Собствени изчисления 4 и не проявяват особено голям интерес към тяхното приложение в своята дейност . Тези фермери не отричат напълно иновациите в земеделието, но е си- гурно, че по-скоро ще предпочетат да не рискуват и да не внедрят иновации в земеделската практика отколкото да инвестират в нея . в структурата на демотивиращите фактори и тук централно място (54,2%) се пада на липсата на фи- нансови средства . За разглежданите фермери тази причина е с още по-голямо значение в сравнение с групата на ранно-възприемащите, при която по- соченият фактор също е с първостепенно значение . в групата на късно-възприемащите фермери фак- торът „липса на необходимата информация” оказва по-слабо влияние върху формирането на негативно отношение към прилагането на земеделските инова- ции в сравнение с групата на ранно-възприемащите лица (2,4 пъти по-слабо) . Едва ли този факт се дъл- жи на по-голяма информационна обезпеченост от страна на късно-възприемащите фермери относно възможните иновационни решения в областта на зе- меделието . По-скоро това е израз на незаинтересо- ваност към съществуващите авангардни технологии в отрасъла, породена от особено силното въздейст- вие и обсебване на липсата на парични средства за внедряване на каквито и да е земеделски иновации . Лицата от групата на късно-възприемащите земе- делските иновации, които все пак биха предприели стъпки към тяхното внедряване ще разчитат както и ранно-възприемащите земеделски производители преди всичко на структурните фондове на ЕС - 45,7% от тях са ги посочили като източник за осигуряване на необходимите пари за закупуване на желаната иновация . Съгласно получените резултати от модела на Роджърс съществуват още две групи земеделски стопани: т .нар . иноватори и инертни фермери . Де- лът на иноваторите представлява 8,3% от цялата съвкупност, което означава че на всеки 12 от ан- кетираните лица един от тях може да се счита за иноватор . Тези земеделски производители са много силно мотивирани да внедрят земеделски иновации . Това са фермери, които дълбоко вярват в предим- ствата на иновационните решения в областта на земеделието и ще направят всичко възможно за да ги въведат в своята дейност . Обемът на собствените парични средства явно и при иноваторите е недос- татъчен за да отговори на нуждите от финансиране при закупуване на земеделска иновация, тъй като и при тях преобладават очакваните парични средства да дойдат от структурните фондове на ЕС -34% . По този показател иноваторите почти са изравнени с групата на ранно-възприемащите фермери . в групата на инертните фермери попадат едва 4,9% от всички изследвани лица и това е най- малобройната част, който факт сам по себе си е достатъчно оптимистичен . Това са земеделски про- изводители, за които действието на демотивиращите причини върху вземането на решение за закупуване и внедряване на земеделска иновация е най-силно изразено . На практика нито един от тях не е по- сочил поне една причина, която може да породи желание за нововъведение в земеделската практика . Почти е сигурно, че тази група фермери много трудно биха променили отношението и формира- ните си нагласи към информационните и пазарни дирения на земеделските иновации . Основната роля за негативното иновационно поведение се пада на фактора „липса на необходимите финансови сред- ства” – на него се позовават 60% от инертните фермери . Очевидно е, че въпреки първостепенното значение на финансовите ресурси за всички изслед- вани групи, в последния случай те са с най-силно влияние . Освен това при реализирането на желанието за въвеждане на земеделски иновации фермери- те, независимо от групата към която принадлежат, в най-голяма степен ще разчитат на мерките от ПРСР и структурните фондове на ЕС . За новия период 2014-2020г. по-конкретни възможности в това отношение предлага Мярката 16 в ПРСР. Тази Мярка е предназначена за постигане на целите на Европейското партньорство за иновации (ЕПИ) за селскостопанска производителност и устойчивост посредством сформирането и функционирането на оперативни групи в рамките на ЕПИ . Оперативните групи ще се създават от земеделски стопани, из- следователи, консултанти и предприятия, в сектора на селското стопанство и храните по Закона за за- дълженията и договорите . Те ще се сформират за изпълнение на конкретен иновативен проект и за конкретен период на действие . Помощта по тази подмярка ще се отпуска като обща сума, която покрива разходите за сътрудничество и разходите за изпълнение на иновативните проекти съгласно предварително одобрени планове . Допустимите раз- ходи включват и разходите за стимулиране на инте- рес към осъществяване на иновативен проект . Резултатите от функционирането на оперативни- те групи се очаква да бъдат в следните посоки: увеличаване на иновационната активност на земе- делските стопани; повишаване на селскостопанската производителност и ефективно използване на ресур- сите; внедряване на нови продукти и услуги за раз- ширяване на пазарните възможности за първичното селскостопанско производство; производство на ка- чествени и безопасни храни осигуряващи здраво- словен начин на живот ; поддържане на биоразноо- бразието и оказване на екосистемни услуги . 3–4 (266) / 2015 ЗЕМЕДЕЛИЕПЛЮ С 55 Доц . д-р Пламена Йовчевска Институт по аграрна икономика – София Биологичното производство и семейното земеделие Промените в жизнената среда на човека, пре- дизвикани от все по-ускорено, понякога дори и необратимо изчерпване на ресурси, климатични промени, водещи все по-често до компрометира- не на реколтата, през ххI век се превръщат в ек- зистенциални проблеми на все по-глобализиращия се свят . Отговорът на научната общност, за разре- шаване на тези проблеми, се изразява в редица политики, насочени към все по-екологизирано про- изводство . Биологичното производство става нор- ма . То е припознато като технологично решение с щадящо отношение към околната среда . в статията представяме резултатите от емпирич- но социологическо изследване, проведено у нас през 2010 и 2012 г . на проблемите на семейното земеделие и биологичното производство . Анализът на въпросите, свързани с екологизацията на новата ОСП, с отношението към поземления ресурс и бъ- дещите намерения, разкриват устойчивост между нагласите на селскостопанските производители и политиките в посока опазване на околната среда и смекчаване на климатичните промени . Биологичното производство в българското земеделие и ОСП България започва да прилага европейското зако- нодателство в областта на биологичното земеделие през 2009 г . При приложението на първата за бъл- гарското земеделие бюджетна и програмна рамка на ОСП, биологичното земеделие е включено като подмярка към мярка 214 Агроекологични плаща- ния . Резултатите от прилагането на подмярката ре- гистрират съществен интерес сред продуцентите, част от които са фамилни земеделски стопанства . За период от пет години, през 2013 г . броят опе- ратори в системата на контрол е нарастнал над 6 пъти( по данни на МЗх) . Обществото оценява прилагането на технологични решения и практики, щадящи природния ресурс и околната среда като фактор с нарастващо значение за изпълнение на част от приоритетите на стратегията Европа 2020 . в тази връзка, стопанската активност на продуцен- тите в отрасъл селско стопанство, придобива все по-съществено значение . Предвид въвеждането на новата ОСП 2014- 2020, най-скъпо стуващата, най-старата и съще- временно, най-динамично променящата се общ- ностна политика, при поредната си реформа, се нуждае от общественото мнение на европейските данъкоплатци . За целта, през 2011 Евробарометър прави проучване сред гражданите на ЕС-27 (фиг .1) . Значението на селското стопанство и на селските райони е оценено като „много значимо“ от всеки двама от петима жители на континента . в България това мнение се споделя от всеки пети респондент . Почти всеки четвърти гражданин на ЕС-27 и на България определя значението на селското стопан- ство и на селските райони като „значимо“ . Това са резултати, подкрепящи общоприетото мнение, че сме аграрна страна с добри предпоставки за раз- витие на селскостопанско производство . Държим да отбележим, че не става дума само за прород- но-климатични дадености, а за наличие и на со- циален капитал, факт, чиято значимост предстои да анализираме . У нас през 2011 г . групата на респон- дентите дали отговор „без мнение“ е по-широко представена, в сравнение с ЕС-27 . Очакванията са този дял да претърпи промяна при все по-пълното и цялостно прилагане на общностната земеделска политика у нас . Резултатите от ОСП, независимо от това дали са удовлетворителни или не, ще повлия- ят оценката на българските граждани . Фамилно земеделие и биологично производство: части от една система През 2010 и 2012 г . се проведе емпирично социологическо изследване (по-нататък ЕСИ): „Екологичната култура на производителите на сел- скостопанска продукция“ . Първият етап се осъщест- ви в региона на област Благоевград . Резулатите са типични за дребноплощното производство, ха- „Селянинът „виси на зърното“ Иван Хаджийски(1907–1944) Източник: Проучване на Евробарометър, 2011 г., изчисления на автора Фиг. 1. 6 рактерно преди всичко за семейните земеделски стопанства . Националният етап на изследването се провежда през 2012 г . Резултатите са представи- телни за регистрирани земеделски производители . Анализът на данните от двата етапа на изслед- ването очертават някои проблемни области при усвояването на европейски средства в българското земеделие . Една от тях е регистрираният у нас дефицит по отношение информираността за ОСП на ЕС (фиг . 2) . Прилагането на общностната зе- меделска политика е сложна бюрократична про- цедура, съчетаваща изисквания и компетенции от разнородни административни структури, при това в динамично променящ се режим . „Зелените мерки“, които ще се прилагат от 2015 г ., изискват не само висока степента на ин- формираност на продуцентите, но и наличие на специфични знания от които, до голяма степен, зависи усвояването на финансовите потоци за под- крепа и просперитета на продуцентите в отрасъ- ла . Представителните за страната резултати (фиг . 2) разкриват известни „тесни места“ в работата на органите, администриращи ОСП . Същевременно, те са показателни за значението на нивото на ад- министративния капацитет за привеждане на тези специфични знания до производителите по места . Отговорностите на оторизираните с тази дейност структури са още по-значими, предвид декларира- ната от продуцентите потребност от допълнителна информация (фиг .3) . Резултатите от ЕСИ открояват съществен про- блем в това отношение . Девет от десет респон- денти при дребноплощното производство имат по- требност от по-висока информираност . Това, както вече отбелязахме, са преди всичко фамилни фер- ми, които в рамките на ОСП 2014+ се числят към малките земеделски стопанства, които са обявени за приоритетно подпомагане и прилагат биологич- но производство . Тази характеристика прави фа- милните земеделски стопанства съществен елемент в европейската система на земеделие (фиг . 4) . Нещо повече, известни техни когнитивни уме- ния дават основание да определим семейните сто- панства в селското стопанство като израз на биоло- гичното производство . Можем да направим моти- виран извод, че биологичното производство е об- разец на фамилното земеделие (фиг . 4) . Основание за това са резултатите от ЕСИ, показващи, че над 60% от продуцентите, занимаващи се с дребно- площно производство предпочитат да запазят ка- чествата на земята в бъдеще, пред алтернативата да получат повече реколта през текущата година . Това поведенческо предпочитание е белег за из- ключително познавателно ниво за значимостта на природния фактор в селскостопанското производ- ство . Същевременно, този резултат от представи- телното по своя характер изследване през 2010 и 2012 г ., е белег на силни синергийни възможности за успешно прилагане на зелени практики и щадя- що отношение към природния ресурс от страна на продуцентите при приложението на екологизирана- та ОСП 2014+ и по-специално на новата Мярка 1 . Биологично производство . в тази насока са и резултатите от отговорите на въпрос как се оценяват екологичните практики (Йовчевска, 2012) . За почти 54% от респондентите те са възможност за съхранение на околната среда . Следващият по значимост отговор е възможност за получаване на допълнителни доходи – почти 21% дават този отговор . Интерес представлява и про- филът на респондентите, отговорили, че екологич- ните практики откриват възможност за навлизане в нови пазарни ниши – над 16% . Едва един от 10 респонденти определя екологичните практики като ограничение в производствената дейност . Тези Източник: Емпирично социологическо изследване 2010 и 2012 г. Източник: Емпирично социологическо изследване 2010 и 2012 г. Източник: Емпирично социологическо изследване 2010 и 2012 г. Фиг. 2. Фиг. 3. Фиг. 4. 7 резултати потвърждават изказаното по-горе и оф- орменото като извод съждение, че биологичното производство може да се определи като образец на семейното земеделие . високото ниво на еколо- гична култура на българския производител на сел- скостопанска продукция се разкрива и при анализа на резултатите при отговора на въпрос дали се съ- образява с качествата на земята, която обработва . „Напълно“ отговарят над 66%, а отовор „по-скоро да“ дават над 30% от респондентите . Почти 72% отговарят, че се съобразяват с качествата на земята при сеитбообращенията, а над 63% се съобразя- ват с качествените характеристики на поземления ресурс при технологията за отглеждане на съответ- ната култура (Йовчевска 2012) . Представителният характер на резултатите от проведеното ЕСИ ни дават основание да предпо- ложим, че прилагането на новата ОСП 2014+ ще бъде по-успешно и ще допринесе до смекчаване на известни диспропорции и структурни проме- ни в българското селско стопанство, регистрирани при приложението на ОСП 2007-2013, които не са предмет на настоящия анализ . Съществена информация за перспективите пред семейното земеделие у нас и за развитие на би- ологичното производство е показана на фигура 5 . На въпрос: „Мислите ли и занапред да се зани- мавате със селскостопанско производство“, всеки пети респондент декларира намерение да разшири производството . Почти 45% ще запазят досегашни- те нива и обеми на производство . Следователно, седем от десет продуценти, представители на дребноплощното земеделие, ще продължават да се занимават и поддържат устойчиво производство . Само един от десет респонденти декларира отказ . Тези резултати са показателни за устойчивостта на този род дребно, семеен тип земеделие, което е основен фактор за поддържане на селските райо- ни, за осъществяване на биологичен тип производ- ство, щадящо околната среда и природния ресурс, благоприятстващо за съхраняване на екосистеми- те и ограничаващо загубата на биоразнообазие, съхраняващо ландшафта, както и предоставяне на редица други, т .нар . екосистемни услуги от об- ществен интерес, за което продуцентите получават подкрепа по линия на европейските финансови източници . Именно поради значимостта си, малките, се- мейни стопанства и биологичното земеделие са във фокуса на целевото подпомагане от ОСП 2014+ . Съчетаната подкрепа за най-малките стопански единици в земеделието и за най-трудоемкото про- изводство, към което се числи биологичното про- изводство е пример за преоткриване на известни ценности, който получиха известен шанс за рене- санс благодарение и на икономическата криза, по мащаб и обхват сравнима с Голямата депресия от 1929 г . в търсене на нови икономически решения и поява на все по-сериозни опасения от необрати- ми увреждания на природната среда, все пробле- ми с глобален характер, световната и европейска общественост търси и открива работещи решения в биологичното производство и в продуктите от това производство . Това е добър бизнес модел и пример за това как политиката и пазарното стиму- лиране водят до прилагане на устойчиви методи за производство, в т .ч . и до т .нар . зелен растеж, както и до икономически растеж посредством създава- не на добавена стойност . Конюнктурната среда за поддържане на подобен синхрон е налице, под- крепата й с подходящи политики й придава устой- чив характер . Резултатността е стимулиращ фактор за възобновяване и поддържане на бизнес модела в работещо състояние . Това са нови възможности за доходи, с цел из- ползването на конкурентното предимство на при- родно-климатичните дадености в нашата страна и подкрепата от европейските земеделски фондове да се рентират в икономически ползи от проду- центите . Това е възможност за спиране процеса на обезлюдяването на селските райони . Предвид нарастналия интерес на потребителите към консу- мация на „биопродукти“, на продукти от доказан регион и др . еко храни, семейното земеделие има възможност да поддържа своето възпроизводство в устойчиви граници, осигуряващи добри стопан- ски резултати на продуцентите от селските райони . Запазването и разширяването на възможностите за бизнес са съществен мотив за преодоляване на не- гативните демографски тенденции в тези региони . Обществото очаква предоставяне и поддържане на екосистемни услуги, за които има заделени фи- нансови инструменти . В заключение може да се направи извод за наличие на благоприятна реална възможност за повишаване качеството на живот на индивидуал- ния производител, на семейната ферма и на об- ществото като цяло . При приложението на новата ОСП 2014-2020, биологичното производство, като образец на семейното земеделие, има съществено място при реализиране на този успешен бизнес модел с висока екологична и стопанска значимост . Източник: Емпирично социологическо изследване 2010 и 2012 г. Фиг. 5. 3– 4 (2 66 ) / 2 01 5 ЗЕ МЕ ДЕ ЛИ Е П ЛЮ С 8 зе м ед ел ск и к ул ту ри (продължава от брой 2) всички, включени в сравни- телното изпитване сортове от шесте житни култури са характе- ризирани и по признаците темп на нарастване на кълновете и дължина на корените . Темпът на нарастване на кълновете е ва- жен признак, характеризиращ жизнеността на семената и оси- гуряващ бързо покълване и кон- курентност на растенията, което е от изключителна важност за условията на биологичното земе- делие . С най-бърз темп на нара- стване във фаза кълн от всички изследвани видове се характери- зира твърдата пшеница, следва- на от ечемик, тритикале, обик- новена пшеница и ръж . При всички изследвани видове се установи, че голяма част от сор- товете, които реализират най-ви- сок продуктивен потенциал при биологични условия се отличават и с по-бърз темп на нарастване или с по-дълги корени 120 часa след покълването на семената . Пет стари и съвременни сор- тове твърда пшеница са оценя- вани по агрономически призна- ци при биологични условия на отглеждане за период от две го- дини с цел да бъдат идентифи- цирани най-подходящите - висо- кодобивни и устойчиви сортове за тази система на земеделие . Най-новият сорт на института Предел показа най-висок добив – 207,1 кг/дкa средно за две го- дини, следван от стария българ- ски сорт А-233 със среден добив от 199,5 кг/дкa, но А-233 реа- лизира най-високия добив през 2012 г . – 233,1 кг/дкa (фиг . 4) . Най-високодобивните сорто- ве се оказаха и с най-стабилен добив . Стабилността е преценя- вана въз основа на вариацион- ните коефициенти . Те се харак- теризираха с най-голям брой продуктивни братя, брой зърна в един клас, тегло на зърната в един клас и с най-малка дължи- на на класа . Проведеният анализ на ва- рианса доказва значимостта на влиянието на генотипа, годините на отглеждане и взаимодействи- ето между тях върху варирането на добива и признаците, свърза- ни с продуктивността на класа (табл . 1) . Тези резултатити подкрепят широко разпространеното мне- ние, че условията на среда- та оказват значително влияние върху генотипния отговор при биологично или екологично от- глеждане на селскостопански- те култури (Wolfe et al . 2008) . Поради това, че при тази сис- тема на отглеждане условията на средата са много по-разно- образни в сравнение с конвен- ционалното земеделие, стабил- ността на добива е от по-голямо значение, отколкото величината му (Lammerts van Bueren, 2002) . Известно е, че условията на отглеждане в биологичното зе- меделие оказват негативно влия- ние върху някои качествени по- казатели на зърното и най-вече върху съдържанието на протеин, поради намалено количество на разтворим азот в почвата . Нашите резултати от двугодиш- ното изпитване показват, че при биологични условия при всички използвани сортове твърда пше- ница съдържанието на протеин и глутен в зърното е по-ниско в сравнение с това, което същите сортове реализират при конвен- ционални условия (фиг . 5) . Средното съдържание на протеин от всички сортове при биологични условия е 13,4 %, а на мокър глутен – 27,2, дока- то при конвенционални условия съдържанието на протеин е 16,3 %, а на мокър глутен – 32,1 % . Старият сорт А-233 се ха- рактеризира с най-високо съдър- жание на протеин и при двете Виолета Божанова, ИПК - Чирпан; Величка Котева, ЗИ - Стара Загора; Тодорка Савова, ИЗ - Карнобат; Марина Марчева, АУ - Пловдив; Галя Панайотова, ТУ - Стара Загора; Спасимира Недялкова, ИПК - Чирпан; Гинка Рачовска, ИРГР - Садово; Костадин Костов, Галина Михова, ДЗИ - Генерал Тошево избор на подходящи сортове зърнено-житни култури за биологично земеделие Фиг. 4. Добив зърно (кг/дкa) от български сортове твърда пшеница, отглеждани при биологични условия 9 системи на култивиране -17,59 % - при конвенционална и 14,2 % при биологична . Представените дотук резул- тати от сортоизпитването на го- лям брой сортове, създадени в различни периоди от 6 житни култури показват, че на първи- те позиции по високодобивност попадат, както по-стари, така и съвременни сортове . Тази кон- статация не подкрепя напълно разпространеното предположе- ние, че старите сортове, които са създадени при по-ниски нива на агротехника, са по-подходя- щи за условията на биологич- ното земеделие . Очевидно е, че и някои съвременни сорто- ве, селектирани за условията на конвенционалното земеделие, могат да проявяват високия си добивен потенциал и да бъдат стабилни при тези условия . Този извод е направен и от други из- следователи (Guarda et al ., 2004; Hildermann, 2010), но той не омаловажава необходимостта от създаване на специализирани селекционни програми за нуж- дите на биологичното земеделие (Löschenberger et al ., 2008) . Като първи етап от целенасочената селекционна работа по създа- ване на сортове за биологични условия бяха идентифицирани комбинация от признаци, под- ходящи за създаване на идиотип твърда пшеница, съответстващ на условията на биологичното земеделие . Генотипове, които притежават такива ценни при- знаци бяха включени в хибриди- зационна програма (Bozhanova et al ., 2012) . Проучена е възможността за повишаване на добива и качест- вото на зърното при биологично отглеждане на твърда пшеница чрез листно подхранване . Установено беше, че биопро- дуктите хумустим и Биохумакс влияят положително върху про- дуктивността на твърдата пше- ница сорт Прогрес . Двукратното листно подхранване с хумустим в дози 1 и 1,5 л/ха увеличава добива на зърно съответно с 9,1 и 13,7 % спрямо водна кон- трола, а Биохумакс, приложен в същите дози - с 8,6 и 14,1 % (табл . 2) . Приложените листни торове оказват положително въз- дейдтвие и върху някои качест- вени показатели на зърното като стъкловидност и съдържание на суров протеин . За осигуряване на ефектив- но биологично производство, освен подходящи сортове, от- говарящи на специфични ус- ловия, е необходимо да бъдат произвеждани и качествени се- мена от тях . Производството на биологични семена е много по-трудно в сравнение със се- мепроизводството в условията на конвенционално земеделие . Основните проблеми се свеж- дат до: отглеждането на здрави и жизнени семена; достигане на стандартите за качество на се- мената, дефинирани за конвен- ционалното семепроизводство; контрол на болестите, неприяте- лите и плевелите без използване на пестициди, като специално внимание трябва да се отделя на семенно-преносимите боле- сти; големи производствени раз- ходи и чистотата на семената . в Регламентите за биологично производство са налице и стро- ги изисквания по отношение на използваните семена, които на този етап в България все още не се спазват . Не е организирано производството на биологични семена в т .ч . и при житните ви- дове и поради липса на норма- тивна рамка за сертифициране на биологични семена като по- севен материл . в ИПК – чирпан през послед- ните години се произвеждат би- ологични семена от твърда пше- ница в ограничени количества, които са сертифицирани като биологична стокова продукция, но не и като семена, поради по- сочения по-горе проблем с нор- Табл. 1. Анализ на варианса на добива и елементите на добива при сортове твърда пшеница Фиг. 5. Съдържание на протеин и глутен % в сортове твър- да пшеница, отглеждани при конвенционални К и биологични условия Б 10 мативната рамка . в двегодишно изследване са анализирани по- севните качества на семената от 5 сорта твърда пшеница, отглеж- дани при биологични условия и са сравнени с посевните качест- ва на семената от същите сорто- ве, отглеждани при конвенцио- нални условия (фиг . 6) . Семената от всички сорто- ве, отглеждани при биологич- ни условия се характеризираха с по-висока кълняема енергия, в сравнение с тези, отглеждани при конвенционални условия . Кълняемостта при всички сорто- ве беше висока и не се раз- личаваше съществено, от тази на конвенционалните семена . Кълняемата енергия е един от най-важните показатели, харак- теризиращи посевните свойства на семената . Ниската кълняема енергия обуславя по-бавния първоначален темп на развитие на корените и колеоптила и е свързана с по-късно поникване при полски условия, по-слабо закаляване на растенията и по- голям риск от измръзване през зимата . във връзка с проблема със семенно преносимите болести и забраната за използване на кон- венционални фунгициди за обез- заразяване на семената е про- учена възможността за използ- ване на някои биофунгициди и физични средства като студена плазма . Получени са обнадеж- даващи първоначални резултати, като изследванията със студена плазма са изключително инова- тивни и трябва да продължат с прецизиране на параметрите и експозицията за получаване на ефективни резултати . в заключение трябва да се подчертае, че това са само първоначални изследвания във връзка с избора на подходящи сортове, осигуряването на фер- мерите с биологично произведе- ни семена от тях и стартиране на специализирани селекционни програми . За да се стигне по- бързо до ефективни решения и да се осигурят допълнителни фи- нансови средства за по-нататъш- ни изследвания, е необходимо да се задълбочат партньорски отношения между научната общ- ност и биофермерите . Бъдещите съвместни дейности по сортопо- държане, селектиране на нови сортове, подходящи за конкрет- ните ферми и региони и семеп- роизводството им могат да бъдат финансирани от Програмата за развитие на селските райони . ИЗВОДИ От проведеното сравнително- то изпитване на зимните зърне- но-житни култури: обикновена и твърда пшеница, ечемик, овес, тритикале и ръж при биологични условия се установи, че ръжта се отличава с най-висок потенциа- лен добив на зърно, следвана от тритикале и ечемик . Най-висок потенциален добив на слама е получен от тритикале, твърда и обикновена пшеница . Идентифицирани са най- подходящите за биологично отглеждане сортове по култу- ри, които се отличават освен с висок добивен потенциал, и с бърз темп на нарастване . Най- високодобивните сортове твърда пшеница се отличават и с най- стабилни добиви . Листното приложение на то- рове на органична основа през вегетацията е допълнителен фак- тор за повишаване добива на зърно и за стабилизиране на тех- нологичните свойства на зърното от твърдата пшеница . Семената от всички сортове твърда пшеница, отглеждани при биологични условия се характе- ризират с по-висока кълняема енергия, в сравнение с тези, от- глеждани при конвенционални условия . Кълняемостта на биоло- гичните семена е висока, отгова- ряща на изискванията . За да се задълбочат и кон- кретизират по култури научните изследвания по проблемите на специализираната селекция и се- мепроизводство и за да се оси- гурят допълнителни финансови средства, е необходимо да се изградят партньорски отношения между научната общност и био- фермерите . Taбл. 2. Влияние на биоторове върху добива и качеството на зърното от твърда пшеница Фиг. 6. Сравняване на посевни качества на семената от сортове твърда пшеница, отглеждани в различни системи на земеделие 3–4 (266) / 2015 ЗЕМЕДЕЛИЕПЛЮ С 1111 Доц . д-р Грози Делчев Тракийски университет, Аграрен факултет, Стара Загора ефикасност на хербицидни смеси и комбинирани хербициди при твърда пшеница Житните плевели са един от факторите, които ограничават получаването на високи и ста- билни добиви от твърда пшени- ца . в борбата срещу тях основ- но значение имат хербицидите, които поддържат полетата чисти от плевели през всички етапи от развитието на културата . Пора- ди непрекъснатото изменение в състава на плевелните асоциа- ции в посевите от твърда пше- ница и повишаване плътността на едногодишните житни плеве- ли, в частност на полската овси- га, през последните години се внедряват нови противожитни хербициди и техни резервоарни смеси с противошироколистни хербициди . Това поражда необ- ходимостта да се проучи тяхна- та ефективност и селективност при твърдата пшеница . За бор- ба с полската овсига и другите едногодишни житни плевели, при твърда пшеница сорт Дея- на са изпитани 8 различни хер- бицида и резервоарни смеси с участието на 4 нови продукта: Палас (пироксулам) - 200 и 250 г/хa, Аксиал (пиноксаден) - 600 и 900 мл/хa, Аксиал едно (пи- ноксаден + флорасулам) – 1 л/хa и Траксос (пиноксаден + клодинафоп) – 1,3 л/хa . Като еталон за хербицид със смесен спектър на действие бе използ- ван хусар макс (мезосулфурон + йодосулфурон) - 250 г/хa, а като еталони за противожит- ни хербициди бяха използвани Пума супер (феноксипроп-етил) – 1 л/хa, Грасп (тралкоксидим) – 1,2 л/хa и Топик (клодинафоп) - 450 мл/хa . Тъй като част от тези хербициди не притежават противошироколистен ефект, като партниращ продукт бе из- ползван новият противошироко- листен хербицид Дерби супер (флорасулам + аминопиралид) в доза 33 г/хa . Поради слабата си приле- пимост хербицидите Палас, хусар макс и Грасп са внася- ни съвместно с прилепителите съответно Дасойл - 500 мл/хa, Биопауър - 250 мл/хa и Атплюс – 1,2 л/ха . всички хербициди и съответните смеси между тях, са внасяни през фаза братене на твърдата пшеница . Опитът е изведен след предшественик маслодаен слънчоглед . Установена е висока херби- цидна ефикасност на хербици- да Палас срещу едногодишни- те житни плевели обикновен и южен див овес, райграс, житна пиявица, лисича опашка, вет- рушка (табл . 1) . Ефикасността му срещу тях е 100 % неза- висимо от дозата на третиране . Палас е ефикасен и срещу пол- ската овсига . По-ниската доза на хербицида от 200 г/хa кон- тролира този плевел на 90 %, а по-високата доза от 250 г/хa го контролира напълно на 100 % . хербицидът Аксиал в ниската доза от 600 мл/хa може да се използва само при наличие на двата вида див овес – обикно- вен и южен . в тази доза херби- цида е по-слабо ефикасен сре- щу райграса, житната пиявица, лисичата опашка, ветрушката . Ефикасността му срещу тях е незадоволителна и е в граници- те на 65 - 80 % . При наличие Табл. 1. Ефикасност на някои хербициди и хербицидни смеси срещу едногодишни житни и многогодишни широколистни плевели при твърда пшеница по 100 %-овата визуална скала на EWRS варианти Плевели об ик но ве н ди в ов ес юж ен д ив о ве с ит ал иа нс ки ра йг ра с жи тн а пи яв иц а ли си ча о па шк а ве тр уш ка по лс ка о вс иг а па ла ми да по ви ти ца Контрола – заплевелена 0 0 0 0 0 0 0 0 0 Палас – 200 г/хa 100 100 100 100 100 100 90 61 0 Палас – 250 г/хa 100 100 100 100 100 100 100 69 0 Палас – 250 г/хa +Дерби супер – 25 г/хa 100 100 100 100 100 100 100 100 0 Аксиал – 600 мл/хa 100 100 65 67 72 80 0 0 0 Аксиал – 900 мл/хa 100 100 100 100 100 100 0 0 0 Аксиал едно – 1 л/хa 100 100 100 100 100 100 0 100 0 хусар макс – 250 г/хa 100 100 100 100 100 100 40 100 0 Пума супер – 1 л/хa +Дерби супер - 33 г/хa 100 100 0 0 100 93 0 100 0 Грасп – 1,2 л/хa +Дерби супер - 33 г/хa 100 100 98 97 100 100 0 96 0 Топик – 450 мл/хa +Дерби супер - 33 г/хa 100 100 98 99 100 100 0 100 0 Траксос – 1,3 л/хa +Дерби супер - 33 г/хa 100 100 100 100 100 100 92 100 0 12 на тези едногодишни житни плевели трябва да се използ- ва по-високата доза на Аксиал от 900 мл/хa . хербицидът и в двете дози е неефикасен срещу полската овсига . Комбинираните хербици- ди Аксиал едно и хусар макс притежават много добро проти- вожитно действие срещу обик- новения и южния див овес, райграса, житната пиявица, ли- сичата опашка, ветрушката . Ак- сиал едно е неефикасен само срещу полската овсига, а ху- сар макс има незадоволителен ефект срещу този плевел на 40 % . Той унищожава главно рас- тенията, които се намират в по- ранни фази от своето развитие . хербицидът Пума супер при- тежава много добра хербицид- на ефикасност срещу лисичата опашка, обикновения и южния див овес и добра ефикасност срещу ветрушката . Този херби- цид е неефикасен срещу рай- граса, житната пиявица и пол- ската овсига . Противожитните хербициди Грасп, Топик и Траксос прите- жават много добра ефикасност срещу житните плевели обикно- вен и южен див овес, райграс, житна пиявица, лисича опашка, ветрушка . хербицидите Грасп и Топик не могат да контролират успешно само полската овсига . Комбинирането на активните вещества на хербицидите Ак- сиал и Топик - съответно пи- ноксаден и клодинафоп - при хербицида Траксос, води до си- нергизъм и добра хербицидна ефикасност срещу този плевел – 92 % . Освен че притежава отлично противожитно действие, херби- цидът Палас успешно контроли- ра и редица едногодишни ши- роколистни плевели - фасулче, полски синап, дива ряпа, ов- чарска торбичка, попова лъжич- ка (табл . 2) . По-слаб е херби- цидния ефект спрямо едного- дишните широколистни плеве- ли лепка, подрумче, врабчово семе, полско лютиче, скърбица, полска теменуга и многогодиш- ния плевел паламида . хербици- дът Палас не проявява херби- цидно действие срещу дивия мак и повитицата . Увеличението на дозата на хербицида от 200 г/ха на 250 г/хa води до уве- личение на хербицидната ефи- касност . Увеличението варира от 5 % до 20 % при различ- ните видове широколистни пле- вели . Като цяло този страничен противошироколистен ефект на Палас е незадоволителен и при наличие на устойчиви и умере- но чувствителни видове е нало- жителна употребата на ефика- сен партниращ хербицид сре- щу широколистните плевели . Комбинираните хербициди Аксиал едно и хусар макс, ос- вен добро противожитно, при- тежават и добро противоширо- колистно действие, като кон- тролират успешно и голям брой едногодишни широколистни плевели, в това число и мно- гогодишния плевел паламида . Тези хербициди имат незадово- лително действие само срещу повитицата . хербицидът Дерби супер приложен самостоятелно в доза 33 г/хa, практически контроли- ра напълно всички едногодишни широколистни плевели . Спрямо паламидата ефективността му е 96 - 100 % . хербицидът не е в състояние да контролира само повитицата . Дерби супер при- тежава най-силен инициален и хербициден ефект срещу ши- роколистните плевели в срав- нение с Палас, Аксиал едно и хусар макс . Ниската ефикасност срещу повитицата на всички херби- циди с противошироколистен ефект - Палас, Аксиал едно, ху- сар макс и Дерби супер - се дължи на факта, че масовото поникване на този многогоди- шен плевел е късно и става след момента на третиране с хербицидите . С едновременното внася- не на противошироколистния хербицид Дерби супер в доза 33 г/хa като резервоарна смес с противожитните хербициди Грасп, Топик или Траксос, се постига отличен противожитен и противошироколистен ефект . Резервоарната смес на Дерби супер в доза 33 г/хa с хербици- да Пума супер притежава мно- го висок противошироколистен ефект и по-слаб противожитен Табл. 2. Ефикасност на някои хербициди и хербицидни смеси срещу едногодишни широколистни плевели при твърда пшеница по 100 %-овата визуална скала на EWRS и селективност по 9-балната скала на EWRS варианти Плевели об ик но ве на л еп ка ле че бн а ла йк а ди в ма к об ик но ве на р ал иц а по лс ки с ин ап по лс ко п од ру мч е пр об ит ол ис тн а ск ър би ца по лс ко в ра бч ов о се ме се ле кт ив но ст Контрола – заплевелена 0 0 0 0 0 0 0 0 1 Палас – 200 г/хa 45 95 0 65 100 60 50 52 1 Палас – 250 г/хa 66 98 0 70 100 70 75 60 1 Палас – 250 г/хa +Дерби супер – 25 г/хa 100 100 100 100 100 100 100 100 1 Аксиал – 600 мл/хa 0 0 0 0 0 0 0 0 1 Аксиал – 900 мл/хa 0 0 0 0 0 0 0 0 1 Аксиал едно – 1 л/хa 100 100 100 100 100 100 100 100 1 хусар макс – 250 г/хa 100 100 99 99 100 100 100 100 1 Пума супер – 1 л/хa +Дерби супер - 33 г/хa 100 100 100 100 100 100 100 100 1 Грасп – 1,2 л/хa +Дерби супер - 33 г/хa 100 100 100 100 100 100 100 100 1 Топик – 450 мл/хa +Дерби супер - 33 г/хa 100 100 100 100 100 100 100 100 1 Траксос – 1,3 л/хa +Дерби супер - 33 г/хa 100 100 100 100 100 100 100 100 1 13 ефект, дължащ се на по-ниска- та хербицидна ефикасност на Пума супер срещу някои жит- ни плевели като райграс, житна пиявица и полска овсига . При резервоарната смес на Дерби супер в по-ниската доза от 25 г/хa с хербицида Палас в по-високата доза 250 г/хa се контролират практически всички житни и широколистни плевели при твърдата пшеница . Тази ре- зервоарна смес притежава най- висока хербицидна ефикасност и най-силен инициален ефект, независимо че хербицидът Дер- би супер участва с минимална- та си регистрирана доза . Противошироколистният хер- бицид Дерби супер проявява отлична смесимост с противо- житните хербициди Палас, Ак- сиал, Пума супер, Топик и Трак- сос . Препаратите не проявяват антагонизъм в своето хербицид- но действие при внасянето им като резервоарни смеси . Единствено при комбина- цията Грасп + Дерби супер е налице намаление на херби- цидната ефикасност на Дерби супер срещу паламидата с 4 % . Срещу останалите житни и ши- роколистни плевели не са отче- тени прояви на антагонизъм . всички изпитвани противо- житни, противошироколист- ни и комбинирани хербициди - Палас, Аксиал, Аксиал едно, хусар макс, Пума супер, Грасп, Топик, Траксос и Дерби супер, притежават много висока селек- тивност спрямо твърдата пшени- ца (табл . 2) . При нито един от хербицидите и при нито една от резервоарните хербицидни смеси, не са наблюдавани ви- дими признаци на фитотоксич- ност при културата - бал 1 по скалата на EWRS . Получените добиви на зърно са резултат от сумарния ефект на ефикасността и селектив- ността на проучваните хербици- ди и резервоарни хербицидни смеси (табл . 3) . Най-висок добив на зърно се получава при резервоарна- та хербицидна смес Палас + Дерби супер – 4613 кг/хa, или 115,2 % над заплевелената кон- трола . Това се дължи на факта, че тази резервоарна смес при- тежава най-висока хербицидна ефикасност и най-силен ини- циален ефект срещу плевелите . При нея се контролират прак- тически всички житни и широ- колистни плевели при твърдата пшеница, вследствие допълва- щия се ефект на препаратите . Много близки добиви се получават при комбинирането на противожитните хербициди Траксос и Топик с противоши- роколистния хербицид Дерби супер – съответно 4597 кг/хa и 4583 кг/хa, или 114,8 % и 114,5 % над нетретираната контрола . Много висок ефект върху до- бива на зърно се отчита и при употребата на комбинирания хербицид Аксиал едно – 4600 кг/хa, или 114,3 % . високи добиви на зърно се получават при резервоарната смес Грасп + Дерби супер и комбинирания хербицид ху- сар макс . Разликите в добивите между тези варианти са малки и не се доказват математически . Най-нисък е добивът на зър- но при самостоятелната упо- треба на хербицида Аксиал и в двете дози от 600 и 900 мл/хa – съответно 4160 кг/хa и 4287 кг/хa . Този хербицид е строго противожитен и причина за ни- ския добив е негативното вли- яние на неунищожените широ- колистни плевели . При наличие на едногодишни и многогодиш- ни широколистни плевели, Ак- сиал трябва да се комбинира с подходящ противошироколис- тен хербицид, подобно на про- тивожитните хербициди Пума супер, Грасп, Топик и Траксос . По-ниски са добивите и при самостоятелната употреба на хербицида Палас и хербицид- ната комбинация Пума супер + Дерби супер . При Палас причина за по-ниския добив е по-слабия му противоширо- колистен ефект, особено при по-ниската доза на хербицида от 200 г/хa . При резервоарна- та смес Пума супер + Дерби супер причина за по-ниския до- бив е по-слабия противожитен ефект на комбинацията, дъл- жащ се на неефикасността на Пума супер срещу житни пле- вели като райграс, житна пияви- ца и полска овсига . Таблица 3. Влияние на някои хербициди и хербицидни смеси върху добива на зърно от твърда пшеница Фактор А Фактор в 2010 г . 2011 г . 2012 г . Средно(Фактор в) кг/хa % кг/хa % кг/хa % кг/хa % Контрола – заплевелена 4560 100 3409 100 4040 100 4003 100 Палас – 200 г/хa 5002 109,7 3863 113,3 4545 112,5 4470 111,7 Палас – 250 г/хa 5048 110,8 3906 114,6 4585 113,5 4513 112,7 Палас – 250 г/хa +Дерби супер – 25 г/хa 5162 113,2 3993 117,1 4684 116,0 4613 115,2 Аксиал – 600 мл/хa 4665 102,3 3485 102,2 4330 104,7 4160 103,9 Аксиал – 900 мл/хa 4788 105,0 3714 108,9 4359 107,9 4287 107,1 Аксиал едно – 1 л/хa 5107 112,0 4009 117,6 4674 115,7 4600 114,9 хусар макс – 250 г/ha 5066 111,1 3905 114,5 4598 113,8 4523 113,0 Пума супер – 1 л/хa +Дерби супер - 33 г/хa 5039 110,5 3915 114,8 4585 113,5 4513 112,7 Грасп – 1,2 л/хa +Дерби супер - 33 г/хa 5107 112,0 3915 114,8 4628 114,5 4550 113,7 Топик – 450 мл/хa +Дерби супер - 33 г/хa 5125 112,4 3966 116,3 4658 115,3 4583 114,5 Траксос – 1,3 л/хa +Дерби супер - 33 г/хa 5153 113,0 3964 116,3 4674 115,7 4597 114,8 Средно (Фактор А) 4985 - 3837 - 4530 - - НСР / LSD, кг/хa: F .A p≤5%=54 p≤1%=72 p≤0,1%=94 F .B p≤5%=109 p≤1%=144 p≤0,1%=187 AxB p≤5%=188 p≤1%=250 p≤0,1%=324 3– 4 (2 66 ) / 2 01 5 ЗЕ МЕ ДЕ ЛИ Е 14 П ЛЮ С 14 I. ВлИяНИЕ НА ПОСАДъЧНИя МАТЕРИАл ВъРХУ РАСТЕжА И ПРОДУКТИВНОСТТА При наши условия са раз- работени различни звена от технологията на отглеждане (върбанов и др ., 1996, Крумов, и кол .,1984), което дава въз- можност за увеличаване на продуктивността и съдържа- нието на сладки вещества от стевия . върху добива и съдържание- то на сладки вещества влияят всички звена от агротехниката, като производството на разсад, срокове и гъстота на засажда- не, агротехническите меропри- ятия по време на вегетацията (Крумов и др . 1984) . в статията представяме ре- зултатите от изследване на продуктивните и стопански качества на посеви от стевия, чрез използване на различен посадъчен материал . Беше заложен опит с 6 ва- рианта посеви от разсад и ко- ренища първа (I) г ., коренища втора (II) г . и коренища трета (III) година . Разсадът (различни про- изходи) от стевия е произве- ден в лабораторията по тъ- канни култури и адаптиран за външни условия в оранжерия . Засаждането е извършено в началото на м . май на по- чвен тип карбонатен чернозем . Растенията са отглеждани при поливни условия . Разстоянието на засаждане е 50/30 cм . Коренищата са от съхране- ни растения, които са се раз- вивали в предходни години . Съхранението е извършено в избени помещения при тем- пература над 1оС във влажни дървени стърготини . По време на вегетацията във фаза бутонизация са извър- шени биометрични измерва- ния, които включват: височина на растенията, брой основ- ни стъбла, брой разклонения, общо тегло зелена маса, тегло зелени и сухи листа и ранде- ман . От различните варианти са определени съдържанието на стевиозид и ребаудизид А в г/100г суха маса . Резултатите от изпитването са посочени в табл .1 . Броят на основните стъбла при разсади- те е средно 1,5 броя . При ко- ренищата от III-та г . броят на основните стъбла се увеличава почти пет пъти . Това се дължи на големия брой адвентивни пъпки, които се намират по корените на стевията . Средната височина на рас- тенията от разсад е 36,2 см . При коренищата във всяка следваща генерация височина- та на растенията намалява . Като цяло увеличеният брой на основните стъбла довеж- да до намаляване на сред- ната височина на растенията . Констатира се, че при посева от коренища броят на допъл- нителни разклонения намалява, както и тяхната дължина . Добивите на зелена маса и на суха маса листа при съз- даване на посев от разсад и посев от коренища са предста- Таблица 1. Растеж и развитие на стевия при използването на различен по- садъчен материал – 2012г. вариант Произход осн . стъбла височина разклонения височина бр . отн .% см oтн .% бр . отн .% см отн .% 1 . разсад 210/2 1,6 106,7 96,1 103,4 32,1 106,2 36,5 100,7 2. разсад 210/9 1,4 93,3 88,3 95,0 26,8 88,6 37,1 100,0 3. разсад Ш-62 1,5 100 94,2 101,4 31,8 105,1 37,1 94,2 4. коренища Iг . 5,2 346,7 59,3 63,8 28,9 94,6 32,2 86,5 5. коренища IIг . . 6,2 413,3 58,6 63,2 24,1 79,7 30,4 81,6 6. коренища IIIг . . 7,6 506,7 55,2 59,4 20,1 66,4 27,1 72,8 вар . 1,2,3 1,5 100 92,9 100 30,2 100 36,2 100 GD-5% 16 .9 21 .8 19 .8 13 .9 Кулка Учкунова, Земеделски инситут - Шумен Илия Учкунов, Шуменски университет „Еп. К. Преславски” Ахмед Мехмед, Веселин Учкунов, Земеделски институт - Шумен Стевия – технология 3–4 (266) / 2015 ЗЕМЕДЕЛИЕПЛЮ С 1515 вени в табл . 2 . От анализа на данните може да се констатира, че като цяло добивът на обща маса средно от всички варианти е в рамки- те на 2631 кг/дкa . Най – висок добив се уста- нови при използването на ко- ренища от I-ва година, където превишението над разсадния посев е от 24,2% . Подобни са резултатите и при полученото количество зелени листа, като и в този случай разликите са доказани . От прегледа на данните за показателя тегло сухи листа може да се направи предвари- телния извод, че от коренища I-ва г . се получава най – висок добив (532 кг/дкa) . Със заста- ряването на коренищата доби- вът намалява (392-365 кг/дкa) . Рандеманът на сухи листа не зависи от вида на създаде- ния посев . Средният рандеман сухи листа е 16, 0% . Съдържанието на сладки ве- щества при използването на различни произходи посадъчен материал е представено на фиг . 1 . Най – високо съдържание на стевиозид е установено при ко- ренищата III-та г . Като цяло съ- държанието на стевиозид е 6,75 г/100 г . Съдържанието на реба- удизид А варира от 3,41 г/100г до 4,13 г/100г при коренища III-та г . От прегледа на данните може да се направи предвари- телния извод, че съдържанието на сладки вещества не се вли- яе от това по какъв начин е създаден посевът . ИЗВОДИ • При използването на коренища за създаване на по- севи от стевия се установи, че броят на основните стъбла се увеличава почти пет пъти . • Констатира се, че най-висок добив на суха лист- на маса се получава при създа- ването на посев от коренища първа година, където превише- нието е 28,9% в сравнение с посева от разсад . • Не се установи раз- личие в съдържанието на сте- виозид и ребаудизид А при различните типове посеви . II. ГъСТОТАТА НА ЗАСАж- ДАНЕ ЗА СТОПАНСКИТЕ КАЧЕСТВА НА СТЕВИя Кулка Учкунова, Веселин Учкунов, Земеделски инситут-Шумен върху добива на сухи лис- та, които се получават от едно растение стевия влияят всички звена на технология- та, включително и гъстотата на засаждане, за което има данни, че тя може да стиг- не 1000 растения на декар (Chan et . al . 1997) . Представяме резултатите от изследване продуктивнос- тта на стевията при различна гъстота на засаждане . Бяха използвани две гъсто- ти на засаждане – 50/30 cм и 50/50 см . Полският опит е изведен на карбонатен чернозем при условия на капково напоя- ване . Разсадът е от генотип 211/2, произведен от лабо- раторията по тъканни култури и адаптиран в оранжерия за полски условия . височината на разсада е 12–15 cм и за- саждането е извършено ръч- но в началото на месец май при tо на почвата над 10оС . На посева са извършени три ръчни окопавания, като поч- вената влажност е поддържа- на в рамките на 70-75% от ППв . Определени са показатели- те: общо тегло зелена маса, кг/дкa, тегло зелени листа, кг/дкa, тегло сухи листа в % . . в сухите листа е определено съдържанието на стевиозид и ребаудизид А в мг/100г . Растежът и развитието на растенията засадени при рас- тояние 50/30 cм е посоче- но на фиг . 1 . При разстоя- ние 50/30 см височината на растенията достига 66,0 cм, а при разстояние на отглеж- дане 50/50 см – 56,2 cм . Превишението на височина- та при първия вариант на за- саждане е 11,8% . Различията Таблица 2. Продуктивност на стевия при използването на различен по- садъчен материал - 2012г. № Произход общо тегло тегло зелени листа тегло сухи листа рандеман кг/ дка отн .% кг/ дкa отн .% кг/ дкa отн .% % отн .% 1 . разсад 210/2 2690 104,3 1506 103,8 436 105,6 16,2 101,2 2. разсад 210/9 2490 96,6 1381 95,2 403 97,6 16,2 101,2 3. разсад Ш-62 2555 99,1 1466 101,3 399 96,7 15,6 95,5 4. коренища Iг . . 3202 124,2 1604 110,5 532 128,9 16,6 103,8 5. коренища IIг . 2540 98,5 1389 95,7 392 95,0 15,4 96,2 6. коренища IIIг . 2311 89,6 1286 88,6 365 88,5 15,7 98,1 вар . 1,2,3 2678 100 1451 100 413 100 16,0 100 GD-5% 10 .2 8 .1 6 .9 3 .4 Фиг. 1. Съдържание на стевиол гликозиди в произходи стевия 16 бяха констатирани и при броя на основните стъбла – 1,63; 1,89 . Разклоненията от 1-ви порядък са в повече (18,7%) при разстояние на засаждане 50/50 см . Продуктивността на расте- нията отглеждани при различ- ни разстояния на засаждане са представени на таблица 1 . Установи се, че средно за двете изпитвани разстояния е получен добив 2500 кг в зеле- на маса от декар . Теглото на зелените листа при разстоя- ние 50/30 см е с 375 кг/дкa повече в сравнение с добива при разстояние на отглеждане 50/50 cм . Тази разлика е до- казана за GD 5% . Добивът на суха маса при по-голямата гъстота е доказа- но по-висока в сравнение с по-малката гъстота на засажа- дане . Съдържнието на слад- ки вещества в сухите лис- та е представено на фиг . 2 . Съдържанието на ребаудизид А и стевиозид е относително ед- накво . Общото съдържание на сладки вещества достига 12,38 г/100г . От изследването може да се направи предварителни- ят извод, че съдържанието на стевиозид и ребаудизид А не се влияят от разстоянието на засаждане . ИЗВОДИ: При създаване на посев от стевия при разстояние на за- саждане 50/30 cм и 50/50 cм доказано по-висок добив на зелена маса и зелени листа има при разстояние на засаж- дане 50/30 cм . Констатира се, че при раз- стояние на засаждане 50/30 cм добивът на суха маса лис- та е в повече с 37,84 % в сравнение с този при 50/50 cм . Разстоянието на засажда- не не влияе на съдържанието на стевизид и ребаудизид А . Табл. 1. Продуктивност на стевия при различни разстояния на засаждане Разстояния общо тегло тегло зелени листа тегло сухи листа рандеман кг/дкa % кг/дкa % кг/дкa % % % 50/30 см 2840 113,6 1732 112,2 492 116,0 17,32 101,5 50/50 см 2190 87,6 1357 87,9 357 84,2 16,81 98,5 средно 2500 100 1544 100 424 100 17,06 100 GD5% 532 21,3 226 19,6 71 16,8 1,34 3,9 Фиг. 1. Растеж и развитие на растението стевия отглеждано при различ- ни разстояния на засаждане Фиг. 2. Съдържание на сладки вещества при различни разстояния на засаждане 3–4 (266) / 2015 ЗЕМЕДЕЛИЕПЛЮ С 17 лозе и ви но Валерий Пейков, Даниела Димитрова, Владимир Димитров Институт по лозарство и винарство, Плевен Биологичното лозарство – възможност за диверсификация на дейността в лозаро-винарския сектор в историческия път на раз- витие на земеделието и храни- телно-вкусовата промишленост в България, лозаро-винарският сектор традиционно заема едно от водещите места . въпреки че, в продължение на десетилетия българското десертно грозде и вино имат сериозен принос за имиджа на страната ни на международния пазар, понас- тоящем лозарството се числи към един от изоставащите и уязвими подотрасли на селско- стопанското производство (Сла- вова и др ., 2011) . Причините имат комплексен характер и засягат всички звена по вери- гата на стойността . Осезаема е необходимостта от обновяване на производствения потенциал в сектора, повишаване на до- ходността и жизнеспособността на стопанските единици, подо- бряване възрастовата структура на собствениците на лозарски стопанства и рационализиране на цялостната организация на веригата на доставки, с цел ста- билизиране и разширяване кон- курентните позиции на страната ни в търговията с грозде и вино на вътрешния и международ- ния пазар . в този аспект, био- логичното лозарство, като про- изводствен метод, съчетаващ традиционните с иновативни технологични решения, пред- ставлява реална възможност за диверсификация на дейността и повишаване конкурентоспо- собността и устойчивостта на лозаро-винарския сектор (васи- лева и Иванова, 2005) . в статията представяме ана- лиз на състоянието и перспек- тивите пред бъдещото развитие на биологичното лозарство, и на стимулите и ограничителните условия, определящи потенциа- ла за тяхната реализация . Тенденции в развитието на биологичното лозарство в све- та, ЕС и България Анализът на официалната ста- тистическа информация очерта- ва позитивен тренд в развитието на площите с лозови насажде- ния, стопанисвани по методите на биологичното земеделие в световен мащаб . По данни на Международната федерация на органичните асоциации и дви- жения (IFOAM) и Изследова- телския институт за биологично земеделие в Швейцария (FiBL) към 2012 г . общата площ на ло- зовите насаждения, отглеждани съобразно методите на биоло- гичното земеделие възлиза на 284 265 ха и предстявлява 4% от стопанисваните площи с лозя в света . Наблюдаваното увели- чение е в размер на 348,5% през 2012 г . спрямо 2000 г . и на 7,4% спрямо 2011 г . Лозо- вите насаждения в период на конверсия заемат около 30% от посочените площи . в Европа е съсредоточена най-голямата част от биологич- но отглежданите лозя – 89% (Willer, 2013) . водещи в това отношение са трите държави - традиционни производители на грозде и вино – Испания (81 262 ха), Франция (64 800 ха) и Италия (57 347 ха), като делът на биологичните лозя в общата 18 площ на стопанисваните лозови насаждения е висок, съответно 7,9%, 8,0 и 7,3% . Освен трите държави от ЕС-28, силно разви- тие на биологичното лозарство се наблюдава и в Турция, къ- дето лозовите насаждения, от- глеждани по методите на био- логичното земеделие, предимно за производството на десертно грозде, достигат 8 871 ха . Извън границите на Стария континент, биологичното лозарство се раз- вива динамично и в САЩ (12 000 ха) и чили (4 600 ха) . На фона на постоянно нама- ляващата площ на винените и десертни лозя в страната ни, от- глеждани по конвенционалната технология, площта на насажде- нията за биологично производ- ство на грозде отбелязва стаби- лен темп на растеж . По данни на Министерство на земеделие- то и храните (2014), регистрира- ните биологични лозя през 2013 г . в системата на контрол са на площ от 3 871 ха или с 1 814 ха повече от отчетените през 2012 г . Основната част от тях е пред- назначена за производство на винено грозде . все още е малък делът на десертните лозя, но и в тази насока през последните няколко години се наблюдава нарастване на предприемаче- ския интерес . Сертифицираните за биологично производство на грозде насаждения, преминали Табл. 1. SWOT анализ на биологичното лозарство в България 19 преходния период през 2012 г . заемат площ от 546 ха, а про- изведеното количество на био- логичното вино, в съответствие с новите европейски правила е в размер на 489 т (Живкова, 2013) . Отчетената положителна тенденция се дължи в голяма степен на предоставяното фи- нансово подпомагане на произ- водителите по агроекологичната мярка от ПРСР 2007-2013 г . в размер на 729 евро на хектар за насажденията в преход и 613 евро на хектар за насажденията преминали конверсията . Запаз- ването на позитивния тренд и през следващите седем години изисква подробен анализ и пра- вилна преценка на основните стимули и ограничителни усло- вия пред развитието на биоло- гичното лозарство . Перспективи пред разви- тието на биологичното лозар- ство в България върху перспективите за раз- витие на биологичното лозар- ство в страната ни най-голямо въздействие оказват два основ- ни фактора – ситуацията и дина- миката на вътрешния и между- народния пазар на биологично грозде и вино и степента на финансова подкрепа, осигуря- вана на производителите . С по- мощта на метода SWOT-анализ са изведени силните и слабите страни, възможностите и запла- хите, от определящо значение за бъдещето на биологичното лозарство (табл . 1) . Подходящият агроекологи- чен потенциал от гледна точка изисквания за отглеждане на лозовата култура, в съчетание със съществуващите традиции в производството и потребление- то на грозде и вино, формират основата на развитието на био- логичното лозарство . Друга ва- жна част от установените силни страни на сектора представлява създадената нормативна база и институционална среда, регла- ментираща условията, в кои- то осъществяват дейността си производителите на органично грозде и вино . Освен общите изисквания, залегнали в Наред- ба №1 от 7 февруари 2013 г . за прилагане на правилата на би- ологично производство на рас- тения, животни и аквакултури, растителни, животински проду- кти, продукти от аквакултури и храни, тяхното етикетиране и контрола върху производството и етикетирането, на които след- ва да съответстват дейностите в обсега на биологичното лозар- ство, съществува и специфична правна уредба (Регламент № 203/2012 (ЕС) на Комисията за изменение на Регламент (ЕО) № 889/2008 за определяне на под- робни правила за прилагането на Регламент (ЕО) № 834/2007 на Съвета във връзка с подроб- ни правила относно биологич- ното вино), посредством коя- то се въвеждат нови и единни правила за държавите от Евро- пейската общност, определящи позволените технологични прак- тики при производството на би- ологично вино от биологично грозде . Освен, че създават яс- нота по отношение на позволе- ните технологични практики при производството на био-вино, посочените разпоредби осигу- ряват търсените от производи- телите гаранции за качеството и безопасността на продукцията . в страната вече има изградени и функциониращи администра- тивни структури, както и органи за контрол на производствения процес и сертификация на про- изведеното грозде и вино . в резултат от дългогодиш- ната изследователска дейност в областта на селекцията и меж- дувидовата хибридизация при лозата, страната ни разполага с богат набор от винени и де- сертни сортове лози, като осно- ва на инвестиционния избор в биологичното лозарство . Прило- жението на сортове с повишена устойчивост на вредители и ни- ски зимни температури, каквито има вече вписани в Официал- ната сортова листа на България е реална възможност, осигуря- ваща стабилност на реколтата, респективно предприемаческия доход (Симеонов и др ., 2010) . Установеният през изминалия програмен период интерес от страна на земеделските про- изводители към биологичното лозарство и винопроизводство следва да бъде подкрепен от научно-изследователските и об- разователни организации, оси- гурявайки достъп до получени- те резултати от изследванията си, обучения и консултантски услуги с оглед повишаване конкурентоспособността и ста- билността на този вид икономи- ческа дейност . виното и туризма са естест- вени партньори, като немалка част от българските вина се реализират посредством тури- зма, и по-специално чрез ви- нения . вече близо 100 изби са включили в дейността си винен туризъм1, като някои от тях (в района около Мелник, хаско- во, Ивайловград, Пловдивско) предлагат за дегустация и би- ологични вина . По този начин винпромите диверсифицират дейността си чрез енотуризъм, а собственият туристически продукт се разнообразява и обогатява включвайки в дегус- тационната си листа все по-тър- сените и предпочитани биоло- гични вина . високите разходи по кон- трола и сертификацията на дейността са фактор, с ограни- чително влияние най-вече по- отношение на дребните гроз- допроизводители . в този аспект като положителен момент може да се отбележи предложение- то на Европейската комисия за въвеждане на групово сертифи- циране на малките земеделски стопани . Преодоляването на посочената слабост зависи из- цяло от осъзнатата потребност и стремеж към интегриране по хоризонталната или вертикална линия на веригата „производ- ство на суровина-преработка- реализация” . (продължава в следващия брой) 1 Каталог на българското вино 2014 (двуезично издание), И . КА и ТА ООД . 3– 4 (2 66 ) / 2 01 5 ЗЕ МЕ ДЕ ЛИ Е 20 П ЛЮ С 20 Галина Дякова, Ралица Минчева, Светлана Стоянова, Веселин Дочев ИСЗ „Образцов чифлик”, Русе Влияние на бактериален тор bIo – oNe върху някои показатели на десертен сорт Приста Едно от изискванията за пре- ход към биологично земеделие е да се предприемат мерки за по- добряване на почвените условия и повишаване на съдържанието на хумус (Костадинова и Попов, 2012) . През последните години био- торовете се наложиха като обе- щаващ компонент на интегрира- на система за набавяне на храна в земеделието (Shehata and El- Khawas, 2003) . Биоторовете се определят като алтернатива на химичните торове за увеличаване на плодородието на почвата и добивите в устойчи- вото земеделие (Wu et al ., 2004) . Те съдържат формулировки от живи микроорганизми, които мо- гат да фиксират атмосферния азот в достъпна форма за растенията или чрез свободно съществуване в почвата, или чрез симбиотично- то им асоцииране с растенията (Shaheen et al ., 2007) . Прилагане- то на течни биоторове има за цел постигането на балансирано хра- нене на растенията (Alves et al ., 2009) . Според влахова и Попов (2013), употребата на биоторовете е реална възможност за реализи- ране на качествена и здравослов- на храна . Значителният растеж в сектора биологично земеделие и негови- ят принос за постигане на устой- чиво и рационално земеползване са едни от главните причини за честото сравнение между биоло- гичното и конвенционално земе- делие, като се посочват потенци- алните възможности пред биоло- гичните производители на грозде в сравнение с конвенционалните (Попов и др . 2010) . Предпоставките, които поз- воляват в отрасъла да се прила- гат принципите на биологичното производство в областта на ло- зарството, е подобряването на аг- рономическата характеристика на почвите, и на мерки за възстано- вяване качествата на земеделската земя чрез обогатяване на почвата с органични вещества и минерал- ни съединения, запазване на ак- тивната микрофлора, подобряване и регулиране на хранителния, во- дния, въздушния и топлинния ре- жим на почвата . в статията представяме резул- татите от изследване на ефекта от поддържане на почвеното плодо- родие със съвременни средства, като се установи влиянието на микробиологичния препарат Био едно (Bio one, Inc. USA) върху някои агробиологични и технологични показатели на лози от десертен сорт Приста, както и адаптиране на екологосъобразна технология за биологично производство на грозде на по-късен етап . Описание на сорт Приста – десертен лозов сорт . Узрява към 15 август, преди Кардинал . Гроздът е голям, 380 г, полусбит . Зърното е едро, 5,3 г, овално, зелено-жълто . Консистенцията е хрупкава, вку- сът – мискетов . Добивът грозде е 1,5 т на декар . Гроздето съдържа 16% захари и 4 г/л киселини . То е транспортабилно и с повишена устойчивост на сиво гниене . Сортът е подходящ за произ- водство на ранно грозде на от- крито и в оранжерии . Може да се отглежда и в полупланински места с надморска височина до 500-600 м . Описание на тор Био-едно (Bio- one, Inc. USA) - Състои се от живи организми и е 100% натурален течен концентриран микробиоло- гичен продукт . Бактериален ино- кулат включващ два вида микро- организми: аеробни (Azotobacter vinelandii) и анаеробни (Clostridium pasteurianum) . Прилага се почвено за увеличаване на азотната фикса- ция в почвата, осигуряващ 20 кг активен азот на декар, използва- ем както за биологично, така и за традиционно земеделие и е с рН 5,0 - 7,5 . Спомага за усвояването на остатъчния фосфор и калий и задържа влагата . Прилагането на BIO-ONE допринася за увелича- ване на органичното вещество в почвата и същевременно я пред- пазва от ветрова ерозия (Pachev, 2014) . Експериментът е проведен в периода 2012-2014 г . в Опитно Таблица 1. Показатели при лози сорт Приста, третирани с BIO-ONE, срав- нени с контролен, нетретиран вариант за периода 2012-2014 г. Показатели Лози сорт Приста вариант с BIO- ONE контрола брой гроздове на лоза 14,97 12,09 маса на 1 грозд, г 347,83 325,83 маса на 100 зърна, г 542,15 515,11 среден добив от 1 лоза, кг 4,58 3,75 21 лозово насаждение на ИЗС „Об- разцов чифлик” върху площ от 0,5 дка при десертен сорт Приста, с лози присадени върху подложка S04 . Третираните лози са плодо- даващи и с формировка сред- ностъблен Гюйо, при гъстота на засаждане 1,20 м /2,70 м . Опитът е извеждан в условия на конвен- ционално земеделие и включва вариант наторен с 25 % от азот- ната торова норма и с внасяне на бактериалния тор BIO-ONE (300 мл/дкa), смесен с 200 г хуминов киселинен активатор и контрола (нормално торена) . Натоварване на лозите с по 16 плодни очи е реализирано с 4 чепа на 2 плод- ни очи и една плодна пръчка с 8 очи . Почвеният тип е карбонатен чернозем върху дълбок льос . Отчитани са някои от показате- лите, отразяващи добива и качест- вото на гроздето от сорт Приста . характеристиката е извършена по утвърдената методика за агробио- логично и технологично проучване на сортовете ( Българска ампело- графия, том 1 ) . Статистическата обработка на експерименталните резултати за доказване на установените разли- чия при отделните показатели е извършена по метода на диспер- сионния анализ . Агробиологични показатели. Данните за броя на гроздовете от една лоза под влияние микробио- логичният препарат BIO-ONE при сорт Приста, през периода на на- шето изследване, са показани в таблица 1 . Отчетени са статисти- чески недоказани различия, като по-голям брой гроздове имат тре- тираните лози . По отношение масата на 1 грозд и на 100 зърна, също има статистически недоказани разли- чия, като по-високи стойности, в сравнение с контролния вариант, са отчетени при лозите третира- ни с бактериалния тор BIO-ONE . Тези разлики се проявяват като тенденция през целия период на проучването . Данните за добив грозде от лоза очертават тенденция за по- висок добив при третираните лози, като различията са малки и статистически недоказани . Химичен състав. Осреднените стойности за периода на проучва- нето на показателите на химичния състав и транспортабилност са представени на таблица 2. - съдържание на захари. в из- следваните от нас варианти не се наблюдава съществена зависи- мост на този показател от биотора (табл . 2) . Съдържанието на захари в гроздето се колебае в минимал- ни граници през отделните години в зависимост от условията през вегетацията . По-висок процент за- хари (17,47) за периода на изслед- ване е отчетен при гроздето на варианта с изпитвания препарат . При контролния вариант е отче- тено захарно съдържание 17,18% . Разликите между вариантите не се доказват статистически . - съдържание на общи киселини . При нашето проучване е отчете- но по-ниско съдържание на ки- селини при гроздето на третира- ния с BIO- ONE вариант (4,28 г/ дм3) (табл . 2) . Гроздето, добито от нетретирани лози е с 4,44 г/дм3 общи киселини . Разликите са минимални и не се доказват статистически . Транспортабилност на грозде- то. Освен механичният състав, за десертните сортове лози от изклю- чително важно значение са външ- ния вид на грозда и издръжливост- та на зърното на натиск и откъс- ване от дръжчицата . Последните свойства имат пряко отношение към напукването и загниването на гроздето и косвено към неговата траспортабилност, съхраняемост и органолептични качества . Според Катеров и Иванов (1967), типич- ните десертни висококачествени сортове притежават издръжливост на зърното на налягане над 1500 г и на откъсване от дръжчицата над 350 г . Консистенцията на зър- ната на тези сортове трябва да е месеста, месесто-хрупкава или сочно-месеста, кожицата – средно дебела, крехка, а семената – мал- ко на брой . - издръжливост на зърното на натиск . влиянието на микробио- логичния препарат върху издръж- ливостта на натиск на зърното е представено на таблица 2 . Да- нните сочат, че с по-висока из- дръжливост на натиск е зърното на третираните лози (1196,67 г), а нетретираните лози са с издръж- ливост на натиск 990,17 г . Разликите между вариантите, въпреки че са значителни, не се доказват статистически, но са про- явявани ежегодно като тенденция . - издръжливост на зърното на откъсване от дръжчицата . в срав- нение с контролния вариант, тре- тираните лози са с по-високи стойности на този показател, съот- ветно – 423,33 г и 550 г . влияние- то на бактериалния тор BIO-ONE върху този признак, в сравнение с контролните лози, не е доказано (табл . 2) . Изводи влиянието на микробиологич- ния препарат BIO-ONE при сорт Приста при всички разглеждани агробиологични и технологични показатели е положително и по- лучените стойности при всички проучвани показатели превишават отчетените данни при контролния (нетретиран) вариант, но разлики- те са статистически недоказани . Като се има предвид, че при проучването на разглежданите по- казатели са направени измервания и анализ на продукцията от всич- ки растения от повторенията на вариантите, би могло да се прие- ме, че представените данни очер- тават една тенденция . Таблица 2. Химичен състав и транспортабилност на гроздето при лози сорт Приста, третирани с BIO-ONE, сравнени с контролен, нетретиран вариант за периода 2012-2014 г. Показатели Лози сорт Приста вариант с BIO-ONE контрола захари, % 17,47 17,18 титруеми киселини, г/м3 4,28 4,44 издръжливост на зърното на натиск, г 1196,67 990,17 издръжливост на зърното на откъсване, г 550 423,33 3– 4 (2 66 ) / 2 01 5 ЗЕ МЕ ДЕ ЛИ Е П ЛЮ С 22 ОВ Ощ ар ст ВО Доц. д-р Недялка Стоянова, ИЗ - Кюстендил нови сортове касис През последните години започват да навли- зат нови, по-приспособени, привлекателни и по- устойчиви на болести сортове касис . Продължават да се отглеждат и някои стари сортове – Победа, Силвергитерс шварце, Болдуин и др . За да навля- зат в производството новите сортовете трябва да отговарят на редица изисквания . Съвременните изисквания към касисовите сор- тове са: да са родовити, едроплодни (над 1,2 г), самоплодни, скороплодни, студоустойчиви, устой- чиви на болести, да се отличават с дружно зреене на плодовете по гроздчетата и тяхната изравне- ност, да бъдат с изправенорастящи храсти, да са пригодени към машинна беритба на плодовете, плодовете да имат десертен вкус и високо вита- минно съдържание (повече от 150 мг% витамин С), да имат различен срок на зреене и др . От изучените през последните години сортове предлагаме следните: Titania (Титания) . Шведски самоплоден сорт, внесен у нас след 2000 г . храстът е средно висок и изправенорастящ, с умерен брой основни клони . Едногодишните издънки са сиво- белезникави на цвят . Листните петури са средно едри, зелени, на- бръчкани . Обра- зува средно дълги гроздчета, разпо- ложени рехаво по клоните . Плодовете зре- ят в началото на месец юли . Те са едри (0,90- 1,10 г), изравнени, заоблени, черни с лъскавина и със среднодебела кожица . Плодовото месо е зеленикаво, със сладко кисел вкус и умерен каси- сов аромат . Съдържанието на витамин С е сред- но (140-170 мг%) . При презряване плодовете не окапват . Много подходящи са за употреба в свеж вид, технологична преработка и замразяване . Сортът е средно родовит . Подходящ е за ме- ханизирана беритба, поради дружното зреене на плодовете . Устойчив на гъбни болести . Hedda (хеда) . Норвежки самоплоден сорт . храстът е средно висок до нисък, със сравнително голям брой тън- ки основни кло- ни . Едногодиш- ните издънки са сивобелезникави на цвят . Листните петури са сред- но едри до мал- ки, светлозелени . Образува средно дълги гроздчета, разположени ре- хаво по клоните . П л о д о в е т е зреят през тре- тото десетдневие на юни . Те са едри (0,90-1,10 г), изравнени, зао- блени, матовочерни и със среднодебела кожица . Плодовото месо е зеленикаво, със сладко кисел вкус и среден касисов аромат . Съдържанието на витамин С е ниско (100-120 мг%) . При презрява- не плодовете окапват слабо . Много подходящи са за употреба в свеж вид, технологична преработка и замразяване . Сортът е средно родовит . Подходящ е за ме- ханизирана беритба, поради дружното зреене на плодовете . Черешнева . Украински самоплоден сорт . хра- стът е силнорастящ, изправен . Образува среден брой едногодишни дебели издънки, които са с канеленокафеникаво оцветяване . Основните кло- ни са слабо разклонени . Гроздчетата са средно дълги (5-7 см), ра зположени по няколко за- едно . Листните петури са мно- го едри, зелени и дълбоко на- бръчкани . П л о д о в е - те започват да зреят към края на юни . Те са едри до много едри (1,5-1,8 г), закръглени, черни, мато- ви, с дебела, но еластична и здрава кожица, 23 дружно зреещи, но неокапващи . Плодовото месо е зеленикаво, сочно, с кисело-сладък вкус и слаб касисов аромат . Съдържанието на витамин С е средно (120-150 мг %) . Подходящи за преработ- ка, консумация в свеж вид и замразяване . Сортът е много родовит . Подходящ е за ме- ханизирана беритба, поради дружното зреене на плодовете . Устойчив на гъбни болести . Санюта . Укра- ински самопло- ден сорт . храстът е силнорастящ и компактен . Об- разува среден до малък брой де- бели сивокафе- никави издънки . Основните клони са слабо разкло- нени . Гроздчетата са къси до сред- но дълги (4-5 см), разположени по няколко заедно в групи . Листните петури са зелени, средно едри и набръчкани . Плодовете започват да зреят в началото на тре- тото десетдневие на юни . Те са едри до много едри (1,5-1,8 г), заоблени до удължено-заоблени, изравнени, матовочерни, с тънка, но плътна ко- жица . Плодовото месо е зеленикаво, сочно, с кисело-сладък вкус и лек касисов аромат . При презряване леко окапват . Съдържанието на вита- мин С е средно (140-180 мг%) . Много подходя- щи са за преработка, консумация в свеж вид и замразяване . Сортът е с добра родовитост . Подходящ е за механизирана беритба, поради дружното зреене на плодовете и лесното откъсване . Слабо се напа- да от брашнеста мана . Сюита Киевская . Украински самоплоден сорт . храстът е среднорастящ . Образува среден брой сивокафеникави издънки . Основните клони са слабо разклонени . Гроздчетата са средно дълги (5-6 см), разположени по няколко заедно и реха- во по клонките . Листните петури са средно едри, зелени и набръчкани . Плодовете започват да зреят в началото на тре- тото десетдневие на юни . Те са едри до много едри (1,4-1,8 г) закръглени до закръглено-овални, черни, лъскави със среднодебела здрава кожица . При презряване леко окапват . Плодовото месо е зеленикаво, с кисело-сладък вкус и слаб касисов аромат Съдържанието на витамин С е средно (140-170 мг%) . Много подходящи са за преработ- ка, замразяване и консумация в свеж вид . Сортът е с добра родовитост . Подходящ е за механизирана беритба, поради дружното зреене на плодовете и лесното им откъсване . Слабо се напада от брашнеста мана . Чернобилская . Украински самоплоден сорт . храстът е силнорастящ и средновисок . Образува среден брой сивокафеникави издънки . Основни- те клони са средно разклонени . Гроздчетата са средно дълги до къси (4-5 см), разположени по единично по клонките . Листните петури са средно едри до дребни, зелени и слабо набръчкани . Плодовете започват да зреят рано в края на юни . Те са едри (1,0-1,4 г), закръглени, черни със силна лъскавина, със здрава еластична кожица, дружно зреещи . Плодовото месо е зеленикаво, с кисело-сладък вкус и слаб касисов аромат . Съдър- жанието на витамин С е средно (140-170 мг%) . Сортът е с добра до много добра родовитост . Подходящ е за механизирана беритба, поради дружното зреене на плодовете и лесното им от- късване . Слабо се напада от брашнеста мана . 3– 4 (2 66 ) / 2 01 5 ЗЕ МЕ ДЕ ЛИ Е 24 П ЛЮ С 24 Петко Минков, Теодора Стоянова, Иван Минев Институт по планинско животновъдство и земеделие, Троян Препарати за биологична борба с антракноза и американска брашнеста мана по касиса черното френско грозде (Ribes nigrum) из- вестно още като касис е ягодоплодна култу- ра, която се нарежда на второ място в света след ягодата . У нас най-широко разпространен е през 60-те години на миналия век . Напосле- дък културата бележи ново развитие, което се определя от ценните й хранителни, диетични, терапевтични и стопански качества (христов, 1980 ) . Отглеждан при неподходящи условия – затворени и непроветриви месторастения ка- сисът се напада от редица болести в това чис- ло антракноза и американска брашнеста мана, които нанасят големи поражения, в резултат на което добивите намаляват значително, като по- вредите се отразяват на плододаването и през следващата година (Цонковски, Кръстева, 1970) . Развитието и степента на нападение от бо- лестите зависи от метеорологичните условия и биологичните особености на сортовете . За района на Троян е проучена чувствител- ността на някои новоинтродуцирани и перспек- тивни сортове към двете икономически важни болести по касиса – американска брашнеста мана и антракноза при естествен фон на за- раза . С комплексна слаба и средна чувстви- телност на изследваните болести са сортовете Ben Sarek, Неосипаюшчияся, Богатир, Titania, Ometa . (Стоянова и кол ., 2008) . Има разработена нова растително-защитна система за борба с някои неприятели по каси- са с приложение само на биологични средства (Минков, 2012) . в статията представяме резултатите от изпит- ване на някои нови биологични препарати за борба с икономически важните болести по ка- сиса – антракноза (Gloeosporium ribis ) и амери- канска брашнеста мана (Sphaerotheca mors-uvae) . Изследването е проведено в района на Ин- ститута при касисовия сорт Silvergieters schwarze, отглеждан в демонстрационно овощно насаж- дение, създадено през 2001 година . Изпитани са следните биологично сертифицирани регу- латори на растежа: Sectomyel, Grafox, Myelfos и Demolution MPT на GreenSmile . Препаратите Sectomyel и Demolution MPT са с инсектицидно действие, а Grafox и Myelfos – с фунгицидно . Заложени са 6 варианта със следните ком- бинации: I - ви вариант Sectomyel (400-500 мл/дка (на 100 л вода) + Grafox (в доза 0,2-0,3 л/дка) . II - ри вариант Sectomyel (400-500 мл/дка (на 100 л вода) + Myelfos (100-200 мл/дка (на 100 л вода) III - ти вариант Demolution MPT (400 мл на 100 л вода) + Grafox (в доза 0,2-0,3 л/дка) . IV - ти вариант Demolution MPT (400 мл на 100 л вода) + Myelfos (100-200 мл/дка (на 100 л вода) Таблица 1, Индекс на нападение (%) при касисовия сорт Silvergieters schwarze от антракноза (Gloeosporium ribis) и американска брашнеста мана (Sphaerotheca mors-uvae) (2011). Варианти Gloeosporium ribis Sphaerotheca mors-uvae I вариант 59,70 57,50 II вариант 41,70 37,50 III вариант 49,20 59,20 IV вариант 82,50 51,70 V вариант (химични препарати) 25,80 25,00 VI вариант - контрола 60,00 62,50 25 V - ти вариант - третиране с химични препа- рати – Систан супер в конц . 0,03% + Нуреле Дурсбан - 0,07% . VI - ти вариант - нетретирана контрола Проведени са 7 третирания от началото на вегетацията на всеки 10-15 дни . Третирания- та провеждахме едновременно с биологичните варианти, химичния вариант и контролата . Ре- зултатите сравнявахме с контролата и химичния вариант с приложение на пестицидите Систан супер и Нуреле Дурсбан . Отчитанията за нападението от болестите и ефекта от прилаганите препарати са направени съгласно Методиката за изучаване на растител- ните ресурси при овощните растения (Недев и кол ., 1979) . Индексът на нападение от про- учваните болести е изчислен по формулата на McKeney (1923) . Повишеното потребителско търсене на еко- логично произведени плодове и изискванията за опазване на околната среда налагат необходи- мостта от разработване на алтернативни методи за контрол на болестите като се ограничи упо- требата на химически препарати . Борбата с икономически важните болести по касиса е важен елемент за отглеждане и опазване на този овощен вид . През периода 2011-2012 година проведохме полски опити при касисовия сорт Silvergieters schwarze с ком- бинации от биологични препарати за защита на храстите от антракноза и американска бра- шнеста мана . Резултатите от проведените опити за установяване биологичната ефективност на проучваните биопрепарати, проведени с цел разработка на съвременни растително-защитни технологии за борба с икономически важните болести по касиса са представени в таблица 1 и таблица 2 . От изпитаните комбинации за борба с двете болести по-силно проявление е отчетено през първата година от залагане на опита . През 2011 година в периода на заразява- не се създадоха благоприятни условия за раз- витие на проучваните болести . Количеството на измерените валежи само за м . май беше 174,1 л/м2 . в съчетание с високата въздушна влага и умерени температури нападението от антракноза беше най-силно при IV-ти вариант (82,50% индекс на нападение) . И през втората година при тази комбинация беше отчетено силно проявление на болестта, като индекса на нападение превишаваше този на контролния вариант . При някои храсти беше отчетена фи- тотоксичност . Измереният по-нисък индекс на нападение (51,70%) през втората година е в резултат на по-малкото количество на валежите, трайното засушаване и създалите се условия по време на заразяване . От всички изпитани варианти IV-ти е с най-силно проявление на антракнозата, което показва че включените в тази комбинация биологични препарати не са подходящи за борба с болестта (табл . 1) . Сравнително по-нисък индекс на нападение е отчетен при II- ри вариант (41,70%), но и при тази комбинация през първата година от залага- не на опита поради създалите се благоприятни условия за развитие на антракнозата резултатите са незадоволителни . През втората година, поради настъпилото засушаване при почти всички варианти бяха отчетени сравнително по-ниски индекси на на- падение (от 8,30% при I-ви вариант до 17,50% при II-ри (табл . 2) в сравнение с първата година . Ефектът от изпитаните препарати е най-добър при I-ви вариант с използване на комбинацията от Sectomyel + Grafox . Резултатите от изпитаните комбинации с би- ологични препарати за борба с американската брашнеста мана по касиса са аналогични с тези използвани за борба с антракнозата . И тук по-високи стойности са отчетени през първата година от залагане на опита . Най-силно напа- дение е отчетено при III-ти вариант (59,20%), а най-слабо при II-ри - 37,50% (табл . 1), но полу- чените резултати са незадоволителни . През 2012 година и при тази болест сравнително нисък индекс на нападение е отчетен при II- ри вари- ант с използване на Sectomyel + Myelfos (табл . 2), което показва че при използването на тази комбинация резултатите са сравнително добри . ИЗВОДИ Силно проявление и на двете проучвани бо- лести по касиса е отчетено през 2011 година поради създалите се благоприятни климатични условия за развитието им . От изпитаните комбинации с биологични препарати за борба с антракнозата и амери- канската брашнеста мана добри резултати и през двете години на изследване са получени при II - ри вариант с използването на Sectomyel + Myelfos . Това проучване е основа за раз- работване на интегрирани растително-защитни технологии за борба с болестите по касиса . Таблица 2. Индекс на нападение (%) при касисовия сорт Silvergieters schwarze от антракноза (Gloeosporium ribis) и американска брашнеста мана (Sphaerotheca mors-uvae) (2012). Варианти Gloeosporium ribis Sphaerotheca mors-uvae I вариант 8,30 17,50 II вариант 17,50 12,50 III вариант 15,80 12,50 IV вариант 10,80 13,30 V вариант (химични препарати) 8,30 22,50 VI вариант - контрола 21,70 28,30 3– 4 (2 66 ) / 2 01 5 ЗЕ МЕ ДЕ ЛИ Е 26 П ЛЮ С 26 Теодора Стоянова, Иван Минев, Петко Минков ИПжЗ, Троян чувствителност на облачинската вишня към гъбни болести вишнята е един от ценните овощни видове и е разпростра- нена навсякъде в нашата стра- на, но заема ограничени площи . Към тази култура напоследък се проявява определен интерес като ценна суровина за консервната промишленост и най-вече в слад- карската - за приготвянето на шо- коладови бонбони, поради малка- та костилка на плода . Използва се и за преработка в сокове, компоти и сладка и за консумация в свежо състояние . вишневите пло- дове се препоръчват като лечебно средство при чернодробни заболявания, анемия, пясък и камъ- ни в бъбреците (Денков, Денкова, 1998) . вишнята е един от най-студоустойчивите кос- тилкови овощни видове . Има сравнително добра сухоустойчивост . вирее добре върху светлоси- ви, сиви и тъмносиви горски почви . Когато е на собствен корен (издънкова) дръвчетата понасят и по-тежки по механичен състав и влагоемност поч- ви ((Nikolić and all . 2000) . Основните гъбни болести при вишнята са ран- но и късно кафяво гниене, цилиндроспориоза, сачмянка . Ранното кафяво гниене (Monilinia laxa) се появява в особено големи размери по кайсия- та, черешата, вишнята и сливата . Степента на раз- витието й е висока, когато се създадат благопри- ятните условия – оптимални температури и чести превалявания . За „опожарени” леторасти до 80% съобщава Карова (1972) . Причинителят на болес- тта се развива в широк температурен диапазон и при висока относителна влажност на въздуха (Михайлова, 1993, 1995 ) . Повреди от късното ка- фяво гниене (Monillinia fructigena) се наблюдават от наедряването на плода до неговата консумация (Стоянова, Минев, 2000) . Сачмянката (Stigmina carpophila)(Lev Ellis) е сил- но вредоносна болест, която причинява сериозни щети при костилковите . При благоприятни мете- орологични условия през април, май и юни се забелязва масово загиване на леторасти с листа и плодове (Джувинов и кол ., 2006; Михайлова, 1962) . в статията представяме резултатите от проучва- не възприемчивостта към някои гъбни болести на сорт Облачинска вишня, отглеждан в Троянския регион . Изследванията са извърше- ни с вишневия сорт Облачинска в насаждение 14 дкa в района на ИПЖЗ - Троян . То е създаде- но през 2006 година с посадъ- чен материал внесен от Сърбия . Отглежда се върху собствен ко- рен на светлосива горска почва с плитък хумусен хоризонт и мо- щен глинест в хоризонт . Предпосадъчната подготовка на почвата включ- ва продълбочаване с отваряне на бразди с вна- сяне на 5 т/дкa оборски тор . Разстоянията на засаждане са 4/2 м . Дърветата са формирани по системата свободно растяща корона, с нисък ствол 40-70 cм . Насаждението се отглежда при неполивни условия и без прилагане на растителна защита . Изследвани са размерите на дърветата: висо- чина на дървото (м), височина на короната (cм), обиколка на ствола (cм), среден диаметър (м) и обем на короната (м3) . Установени са възприемчи- востта и проявлението на ранното и късно кафяво гниене (Monillinia laxa и Monilinia fructigena) и сачмянката ((Stigmina carpofila) (Lev .Ellis) . Изследванията са извършени съгласно Методиката за изучаване на растителните ресур- си при овощните растения (Недев и кол ., 1979) . Индекса на нападение от гъбните болести е из- числен по Mc Keney (1923) . Проучваният вишнев сорт Облачинска, отглеж- дан в условията на Троян има от средна до слаба сила на растеж . На осемгодишна възраст дървета- та достигат височина 2,80 м (± 0,253) и обем на короната 3,12 м3 (± 0,764) . Средният диаметър на короната е 1,99 м (± 0,188), при което засадените през 2 м дървета в реда допират короните и фор- мират слят кордон . Сортът формира кълбовидна корона, гарнирана с гъста обрастваща дървесина . Проявява повишена склонност към образуване на коренови издънки, което потвърждава установено- то и от други автори (Nikolić and all . 2000) . При почвено-климатичните условия на опита първите плодове бяха получени на третата година . Те достигат беритбена зрялост първата полови- на на м . юли . Имат овална форма, сравнително дребни са - с маса 3,5–4 г и с тъмночервено 27 оцветяване на плодовата кожица . При проучването на възприемчивостта на Облачинската вишня към икономически важни- те гъбни болести е установена пряка зависимост между конкретните климатични условия на место- растенето и силата на поражение от патогените . Почвено-климатичните условия на Троянския регион се характеризират със сравнително по-ни- ски зимни и пролетни температури и повише- на влажност на въздуха, което е предпоставка за масово разпространение на множество гъбни болести . През последните години с тоталната промяна на климата се наблюдава по-голямо количество на валежите, много често обилни и продължител- ни, което води и до промяна в епидемиология- та и развитието на икономически важните боле- сти при повечето овощни видове в това число и при вишнята . През периода на заразяване (м . май) и развитие на патогените за последните пет години валежите са значителни в количества от 69 л/м2 до 174,1 л/м2 . Последвалите оптимални температури за проявление на болестите създадо- ха благоприятни условия за развитието им, което позволи достоверна преценка на чувствителност- та на Облачинската вишня към монилинията и сачмянката . По отношение на ранното кафяво гниене (Monillinia laxa) е установено най-широко разпрос- транение . Определящ фактор за силното развитие на болестта е високата относителна влажност на въздуха . Количеството на падналите валежи по време на вегетацията през периода на изследване е със значителни стойности като пика е отбелязан през м . май 2014 година (фиг . 1), което създаде предпоставка за силното проявление на монили- нията . Подходящите климатични условия, натрупа- ната зараза от отглеждането на насаждението без провеждане на растителна защита доведе до епи- фитотийното є проявление . Загиването на млади леторасти е характерен признак при тази болест и особено при вишнята . Отчетохме по-силно на- падение на връхните леторасти, като при някои от дърветата поражението по цели клонки беше на 100% . Инфекцията достигна и до по-дебелите скелетни разклонения, при които се наблюдаваше изсъхване, смолотечение и уплътняване на пора- зените органи . При направените проучвания нападението през 2013 и 2014 година беше най-силно, като пораженията за 2014 година в насаждението са средно 45%, а при значителен брой от дърветата - 76-80% . През 2012 и 2013 година от насаждението се получи добър добив, но беше отчетено и силно проявление на Monilinia fructigena (над 30%) през втората година . вследствие на силната зараза дър- ветата се изтощиха и не заложиха плод за след- ващата вегетация . Благоприятните климатични фактори през пе- риода на изследване създадоха условия за разви- тие и на сачмянката (Stigmina carpophila) . в края на м . май отчетохме нападение от болестта по листата от втора степен – петната заемаха до ¼ от листните петури . При по-късните наблюдения в резултат на създалите се изключително благоприят- ни условия за развитие на гъбните болести – про- дължителен дъждовен период и оптимални темпе- ратури, вълната от зараза със Stigmina carpophila достигна до 70% . Бързото разпространение на сачмянката и силното поражение на листната маса което причини, я определят като икономически важна за този овощен вид . Облачинската вишня е силно чувствителен към гъбните болести сорт . ИЗВОДИ вишневият сорт Облачинска отглеждан в Троянския регион на собствен корен има от слаба до средна сила на растеж . Формира ни- ски дървета с височина на осемгодишна възраст 2,80 м, с кълбовидна, гъста корона . встъпва в плододаване на третата година, като плодовете узряват в началото на юли и са с маса 3,5-4 г, тъмночервено обагрени . Отглеждан без расти- телна защита в години със значителни валежи и благоприятни температури икономически ва- жните болести монилиния и сачмянка нанасят сериозни поражения, които при значителен брой дървета достигат 76-80% . При вътрередово раз- стояние 2 м короните на съседните дървета се допират . Поради ниските им стволове - 59,2 cм редовата ивица трудно се поддържа от заплеве- ляване . Това създава микроклимат с по-голяма влажност, което води до по-силни поражения от проучваните болести . За получаване на добри резултати Облачинската вишня е необходимо да бъде отглеждана при по-добра агротехника и подходяща растителна защита, особено в години с повече валежи . Фигура 1. Количество на падналите валежи за пери- ода 2012-2014 година 3– 4 (2 66 ) / 2 01 5 ЗЕ МЕ ДЕ ЛИ Е П ЛЮ С 28 ек ол ог и я Анна Пенева ИПАЗР “Никола Пушкаров”, София алелопатичен ефект на плевели част 1: алелопатичен ефект върху свиница Алелопатията е способността на едно растение да въздейства върху друго чрез произвеждане- то на химически вещества (але- лохимикали) . Алелохимикали се съдържат във всички части на растенията (листа, стъбла, корени, плодове, семена, полен) и могат да се извличат с вода, органични разтворители, киселини и основи . Свежи или изсушени части на растения, инкорпорирани в поч- вата, също проявяват алелопатич- но действие . При прилагането на алелопа- тията като екологосъобразен ме- тод за борба срещу плевелите, най-голям потенциал има инхи- биращото действие на плевели върху плевели и на културни рас- тения върху плевели . Така алело- химикалите се явяват естествена екологична алтернатива на синте- тичните хербициди, чрез което се намалява рискът от замърсяване на околната среда . През 2006-2008 г . бяха изведе- ни лабораторни опити за проуч- ване на алелопатичното въздейст- вие на студени водни извлеци и на инкорпориран сух и свеж растителен материал от здра- вец (Geranium spp .), татул (Datura stramonium), чер бъз (Sambucus nigra), рапица (Brasica napus var . oleifera), мушкато (Pelargonium spp .), червена детелина (Trifolium pratense), черно куче грозде (Solanum nigrum) и обикновен пе- лин (Artemisia vulgaris) върху кълня- емостта и динамиката на растеж (височина на пониците, дължина на корените, свежо и сухо тегло) на икономически важния за Бъл- гария плевел свиница (Xanthium strumarium) . Изпитване на алелопатич- ния ефект на водни извлеци и на стрити на прах сухи листа и корени от здравец (Geranium spp.) . Опитът включваше 5 вари- анта: 1- контрола (с обикновена вода); 2-воден извлек от сухи листа на здравец в съотношение 1:10; 3-инкорпориран прах от сухи листа на здравец в количе- ство, равно на това във водния извлек 1:10 (5 г); 4- воден извлек от сухи корени на здравец в съ- отношение 1:10; 5-инкорпориран прах от сухи корени на здравец в количество, равно на това във водния извлек 1:10 (5 г) . Изпитване на алелопатичния ефект на водни извлеци и на стрити на прах сухи листа и стъбла от мушкато (Pelargonium spp.). Опитът включваше 5 вари- анта: 1- контрола (с обикновена вода); 2-воден извлек от сухи листа на мушкато в съотношение 1:10; 3-инкорпориран прах от сухи листа на мушкато в количе- ство, равно на това във водния извлек 1:10 (5 г); 4 - воден из- влек от сухи стъбла на мушкато в съотношение 1:10; 5 - инкор- пориран прах от сухи стъбла на мушкато в количество, равно на това във водния извлек 1:10 (5 г) . Изпитване на алелопатичния ефект на водни извлеци и прах от смлени сухи листа на татул (Datura stramonium), на чер бъз (Sambucus nigra) и на воден из- влек и прах от смлени сухи цели растения рапица (Brasica napus var. oleifera), червена детелина (Trifolium pratense) и черно куче грозде (Solanum nigrum). Опитите включваха 3 варианта: 1 – кон- трола (с обикновена вода); 2 – воден извлек от смлените сухи растителни части в съотношение 1:10; 3 – инкорпориран прах от смлените сухи растителни части в количество, равно на това във водния извлек 1:10 (5 г) . Изпитване на ефекта на водни извлеци от свежи лис- та обикновен пелин (Artemisia vulgaris). Опитът включваше 2 ва- рианта: 1 – контрола (с обикно- вена вода), 2 – воден извлек от свежи листа от долния, средния и горния етаж на растенията в съотношение 1:10 (5 г в 50 cм3 вода) . При всички опити на 7-ия, 14- ия, 21-ия, 28-ия и 35-ия ден след третирането (ДСТ) беше отчита- на кълняемостта на свиницата, а на 35-ия ДСТ – и динамиката на растежа на плевела . Изведените опити бяха статис- тически анализирани чрез ANOVA и t-тест при ниво на значимост p < 0 .05 . Резултатите за влиянието (але- лопатичния ефект) на водни из- влеци (вИ) и инкорпориран прах (ИП) от свежи и сухи растителни части (листа – л, стъбла – ст, ко- рени – к и цели растения – р) върху кълняемостта на свиницата (Xanthium strumarium L .) са отразе- ни в таблица 1, а за влиянието върху динамиката на растежа на плевела – в таблица 2 . Инкорпорираният прах от смлени сухи листа от здравец 29 оказа отрицателен алелопатичен ефект върху кълняемостта на сви- ницата, а от смлени сухи корени - стимулиращ ефект по отноше- ние на динамиката на растежа на плевела . водният извлек и прахът от листа на татул оказаха слабо по- тискащо влияние върху кълняем- остта и динамиката на растеж на Xanthium strumarium. водният извлек и прахът от листа на чер бъз имаха слабо стимулиращо влияние върху къл- няемостта и динамиката на рас- теж на плевела. водният извлек и инкорпори- раният прах от сухи растителни остатъци от рапица оказаха сти- мулиращ ефект върху кълняем- остта и особено върху показате- лите за динамика на растеж на X. strumarium (т . нар . HEAR сор- тове зимна рапица са с високо съдържание на ерукова кисели- на и глюкозинолати, на които се дължат алелопатичните свойства на рапицата, а в изведения опит хибридът “Елвис” е от сорт 00 с ниско съдържание на ерукова киселина и се отглежда за про- изводство на екологично чисто биодизелово гориво – вероятно поради тази причина не се про- яви отрицателен алелопатичен ефект, а стимулиращо развитието на плевела влияние). Инкорпорираният прах от смлени сухи листа и стъбла от мушкато оказа отрицателен але- лопатичен ефект върху кълняем- остта на свиницата и стимулиращ ефект по отношение на дина- миката на растежа на плевела . Растенията успяха да преодолеят негативното влияние . Като ком- пенсация за по-малкия брой по- никнали растения, те се развива- ха по-добре от тези в контролата и показателите за динамиката на растежа имаха по-високи стойно- сти . водният извлек от смлени сухи растения червена детелина оказа- ха слабо потискащо влияние вър- ху кълняемостта и динамиката на растеж на X. strumarium, а инкор- порираният прах от сухите рас- тения имаше слабо стимулиращо Таблица 1, Влияние (алелопатичен ефект) на водни извлеци (ВИ) и инкор- пориран прах (ИП) от растителни части (листа – л, стъбла – ст, корени – к, цели растения – р) върху кълняемостта на свиница (Xanthium strumarium L,) вари- анти Дни след третирането (ДСТ) 7 14 21 28 35 водни извлеци и стрити на прах сухи листа и корени от здравец (Geranium spp,) 1(K) 33,33 66,67 73,33 73,33 73,33 % 100,00 100,00 100,00 100,00 100,00 2 - вИл 33,33 73,33 80,00 80,00 80,00 % към К 100,00 109,99 109,10 109,10 109,10 3 - ИПл 6,67* 40,00* 40,00* 40,00* 40,00* % към К 20,01 60,00 54,55 54,55 54,55 4 - вИк 46,67* 80,00 80,00 80,00 80,00 % към К 140,02 119,99 109,10 109,10 109,10 5 - ИПк 20,00 66,67 86,67* 86,67* 86,67* % към К 60,01 100,00 118,19 118,19 118,19 воден извлек и стрити на прах сухи листа на татул (Datura stramonium) 1(K) 20,00 86,67 86,67 80,00 80,00 % 100,00 100,00 100,00 100,00 100,00 2 - вИл 20,00 53,33 73,33 80,00 73,33 % към К 100,00 61,53 84,61 100,00 91,66 3 - ИПл 20,00 60,00 60,00 66,67 60,00 % към К 100,00 69,23 69,23 83,34 75,00 воден извлек и стрити на прах сухи листа на чер бъз (Sambucus nigra) 1(K) 20,00 86,67 86,67 80,00 80,00 % 100,00 100,00 100,00 100,00 100,00 2 - вИл 26,67 93,33 106,67 106,67 106,67 % към К 133,35 107,68 123,08 133,34 133,34 3 - ИПл 33,33 80,00 86,67 93,33 93,33 % към К 166,65 92,30 100,00 116,66 116,66 воден извлек и прах от смлени сухи цели растения рапица (Brasica napus var, oleifera) 1(K) 20,00 86,67 86,67 80,00 80,00 % 100,00 100,00 100,00 100,00 100,00 2 - вИр 33,33 86,67 93,33 100,00 100,00 % към К 166,65 100,00 107,68 125,00 125,00 3 - ИПр 20,00 86,67 86,67 86,67 86,67 % към К 100,00 100,00 100,00 108,34 108,34 водни извлеци и стрити на прах сухи листа и стъбла от мушкато (Pelargonium spp,) 1(K) 20,00 53,33 73,33 80,00 73,33 % 100,00 61,53 84,61 100,00 91,66 2 - вИл 26,67 93,33 106,67 106,67 106,67 % към К 133,35 175,00 145,47 133,34 133,34 3 - ИПл 16,67* 40,00* 40,00* 40,00* 40,00* % към К 83,35 75,00 54,55 50,00 54,55 4 - вИст 20,00 86,67* 86,67* 86,67* 86,67* % към К 100,00 162,52 118,19 108,34 118,19 5 - ИПст 33,33* 80,00* 86,67* 93,33* 93,33* % към К 166,65 150,01 118,19 116,66 127,27 воден извлек и прах от смлени сухи цели растения червена детелина (Trifolium pratense) 1(K) 73,33 80,00 80,00 80,00 86,67 % 100,00 100,00 100,00 100,00 100,00 2 - вИр 46,67 93,33 93,33 100,00 100,00 % към К 63,64 116,66 116,66 125,00 115,38 3 - ИПр 93,33 100,00 120,00 113,33 113,33 % към К 127,27 125,00 150,00 141,66 130,76 воден извлек и прах от смлени сухи цели растения черно куче грозде (Solanum nigrum) 1(K) 20,00 86,67 86,67 80,00 80,00 % 100,00 100,00 100,00 100,00 100,00 2 - вИр 26,67 80,00 86,67 93,33 93,33 % към К 133,35 92,30 100,00 116,66 116,66 3 - ИПр 33,33 86,67 93,33 100,00 100,00 % към К 166,65 100,00 107,68 125,00 125,00 воден извлек от свежи листа обикновен пелин (Artemisia vulgaris) 1(K) 90,00 100,00 86,67 86,67 86,67 % 100,00 100,00 100,00 100,00 100,00 2 – вИл 76,67 83,33* 66,67 66,67 66,67 % към К 85,19 83,33 76,92 76,92 76,92 * р < 0,05 30 влияние върху кълняемостта и ди- намиката на растеж на плевела. водният извлек и инкорпорира- ният прах от сухи растения черно куче грозде оказаха много слаб стимулиращ ефект върху кълняем- остта и показателите за динамиката на растеж на свиницата . водните извлеци от свежи лис- та на пелин проявявиха отрицате- лен алелопатичен ефект по отно- шение на плевела . ИЗВОДИ * Потискащо влияние (отри- цателен алелопатичен ефект) вър- ху кълняемостта на свиницата (Xanthium strumarium) оказват ин- корпорираният прах от смлени сухи листа от здравец, водният извлек и прахът от листа на татул, инкорпорираният прах от смлени сухи листа и стъбла от мушкато, водният извлек от смлени сухи цели растения червена детелина и водните извлеци от свежи листа на пелин . * Стимулиращо влияние (поло- жителен алелопатичен ефект) вър- ху кълняемостта на X. strumarium оказват водният извлек и прахът от листа на чер бъз, водните из- влеци и инкорпорираният прах от сухи растителни остатъци от рапи- ца и черно куче грозде и инкор- порираният прах от сухите расте- ния червена детелина * Потискащо влияние (отрица- телен алелопатичен ефект) върху динамиката на растеж на сви- ницата оказват водният извлек и прахът от листа на татул, водният извлек от смлени сухи цели рас- тения червена детелина и водните извлеци от свежи листа на пелин . * Стимулиращо влияние (по- ложителен алелопатичен ефект) върху динамиката на растеж на X. strumarium оказват инкорпори- раният прах от смлени сухи ко- рени от здравец, водният извлек и прахът от листа на чер бъз, во- дният извлек и инкорпорираният прах от сухи растителни остатъци от рапица и черно куче грозде, инкорпорираният прах от смлени сухи листа и стъбла от мушкато и инкорпорираният прах от сухи цели растения червена детелина . Таблица 2. Влияние (алелопатичен ефект) на водни извлеци (ВИ) и инкорпориран прах (ИП) от растителни части (листа – л, стъбла – ст, корени – к, цели растения – р) върху динамиката на растеж на свиница (Xanthium strumarium L.) вари- анти височина (cм) Дължина на коре- ните (cм) Свежо тегло (мг) Сухо тегло (мг) водни извлеци и стрити на прах сухи листа и корени от здравец (Geranium spp,) 1(K) 14,34 3,27 582,44 51,56 % 100,00 100,00 100,00 100,00 2 - вИл 15,25 4,23 686,67 68,67 % към К 106,35 129,36 117,90 133,18 3 - ИПл 15,38 3,83 718,33 65,00 % към К 107,25 117,13 123,33 126,07 4 - вИк 13,71 3,23* 545,67 52,00 % към К 95,61 98,78 93,69 100,85 5 - ИПк 16,03* 4,61 768,00* 61,33 % към К 111,79 140,98 131,86 118,95 воден извлек и стрити на прах сухи листа на татул (Datura stramonium) 1(K) 9,90 2,30 447,28 50,56 % 100,00 100,00 100,00 100,00 2 - вИл 9,65 1,89 405,67 76,83* % към К 97,47 82,17 90,70 151,96 3 - ИПл 9,30 1,71 437,50 89,17* % към К 93,94 74,35 97,81 176,36 воден извлек и стрити на прах сухи листа на чер бъз (Sambucus nigra) 1(K) 9,90 2,30 447,28 50,56 % 100,00 100,00 100,00 100,00 2 - вИл 10,04 2,92 425,67 58,00 % към К 101,41 126,96 95,17 114,72 3 - ИПл 12,29 2,55 531,83 48,43 % към К 124,14 110,87 118,90 95,79 воден извлек и прах от смлени сухи цели растения рапица (Brasica napus var, oleifera) 1(K) 9,90 2,30 447,28 50,56 % 100,00 100,00 100,00 100,00 2 - вИр 12,57* 3,23* 636,00 73,33 % към К 126,97 140,43 142,19 145,04 3 - ИПр 16,81* 4,83* 872,33* 67,17 % към К 169,80 210,00 195,03 132,85 водни извлеци и стрити на прах сухи листа и стъбла от мушкато (Pelargo- nium spp,) 1(K) 9,65 1,89 405,67 76,83 % 100,00 100,00 100,00 100,00 2 - вИл 10,04 2,92 425,67 58,00 % към К 104,04 154,50 104,93 75,49 3 - ИПл 15,38 3,83 718,33 65,00 % към К 159,38 202,65 177,07 84,60 4 - вИст 12,29 2,55 531,83 48,43 % към К 127,36 134,92 131,10 63,04 5 - ИПст 16,81* 4,83* 872,33* 67,17 % към К 174,20 255,56 215,03 87,43 воден извлек и прах от смлени сухи цели растения червена детелина (Trifolium pratense) 1(K) 16,29 3,58 717,00 76,33 % 100,00 100,00 100,00 100,00 2 - вИр 14,32* 3,12* 712,67 61,33 % към К 87,91 87,15 99,40 80,35 3 - ИПр 21,08* 7,27* 909,62* 74,73 % към К 129,40 203,07 126,86 97,90 воден извлек и прах от смлени сухи цели растения черно куче грозде (Solanum nigrum) 1(K) 9,90 2,30 447,28 50,56 % 100,00 100,00 100,00 100,00 2 - вИр 10,04 2,55 531,83 48,43 % към К 101,41 110,87 118,90 95,79 3 - ИПр 12,57* 3,23* 636,00 73,33 % към К 126,97 140,43 142,19 145,04 воден извлек от свежи листа обикновен пелин (Artemisia vulgaris) 1(K) 17,80 18,25 1438,33 179,33 % 100,00 100,00 100,00 100,00 2 – вИл 12,38 10,48 978,33 130,67 % към К 69,55 57,42 68,02 72,87 * р < 0.05 28 П ро ф . д- р То нь о То не в, гл .а с д- р Ан ьо М ит ко в А гр ар ен у ни ве рс ит ет – П ло вд ив ХИ М И Ч ЕС К А БО РБ А С РЕ Щ У П ЛЕ ВЕ ЛИ ТЕ П РИ О С Н О ВН И ТЕ П О ЛС К И К УЛ ТУ РИ A 61 БИ БЛ ИО ТЕ КА ЗЕ М ЕД ЕЛ ИЕ По лс ки ку лт ур и бр ой 3 –4 (2 66 ) 2 01 5 ЗЕ МЕ ДЕ ЛИ Е П ЛЮ С не кр оз а, к ат о пл ев ел ит е за ги ва т до д ве с ед м иц и. Л ау ди с им а от ли - че н ко нт ро л на б ял а ку ча л об од а, п ра ск ов ол ис тн о пи пе ри че , че рн о ку че г ро зд е, л ап ад ов ол ис тн о пи пе ри че , об ик но ве н щ ир , ра зс тл ан щ ир , ра ст ла на ло бо да , бу тр ак , ко ко ш о пр ос о и кр ъв но пр ос о. Д об ър к он тр ол н а па ча т ре ва , ла йк а съ щ ин ск а, а бу ти ло н, а м бр о- зи я, и е дн ог од иш на ж ив ол ин а. З ад ов ол ит ел ен к он тр ол н а ов ча рс ка то рб ич ка , об ик но ве на л еп ка , па ла м ид а, з ел ен а ко щ ря ва , тр ос ко т и ди во п ро со . Н ез ад ов ол ит ел ен к он тр ол н а ф ас ул че , др еб но цв ет - но ч ад ър че , по лс ка т ем ен уг а, п ер си йс ко в ел ик де нч е, п ре ш ле не ст а ко щ ря ва , по лс ка п ов ет иц а, б ал ур , ед но го ди ш на м ет ли ца и п ир ей . С ле д пр ил ож ен ие н а Ла уд ис О Д , ак о се н ал ож и ра зо ра ва не н а ца ре ви че н бл ок , сл ед е дн а се дм иц а м ож е да с е за се е ца ре ви ца , сл ед д ве с ед м иц и со рг о ил и па м ук . С ле д пр ил ож ен ие н а Ла уд ис О Д н ям а ни ка къ в ри ск з а сл ед ва щ ит е ку лт ур и в се ит бо об ор от а, ка то з им ни ж ит ни к ул ту ри ( пш ен иц а, е че м ик ), зи м на р ап иц а ил и пр ол ет ни к ул ту ри н а сл ед ва щ ат а го ди на . 2 27 РЕГИ С ТРИ РА Н И ХЕРБИ Ц И Д И П РИ С ЛЪ Н Ч О ГЛЕД За хим ическата борба с плевелите при слънчогледа у нас са ре- гистрирани и се прилагат голям брой хербициди с разнообразен спектър и м еханизъм на действие. За борба срещ у едногодиш ни двусем еделни плевели в слънчо- гледа м огат да се използват хербицидите А ф алон 45 С К, Линурекс 45 С К, Линурекс 50 С К ( А дам а) и Линурон 45 С К (И П и Ч и). В доза от 250 - 300 м л/дка, продуктите се прилагат след сеитба преди поникване на културата. Линурон е селективен, систем ен, почвен и вегетационен хербицид. А ктивното вещ ество е от хим ич- ната група производни на карбам ида. То се нам есва в процеса ф отосинтеза, потискайки реакцията на Хил при чувствителните растения. Хербицидите се абсорбират най-вече от корените, но същ о така и от листната м аса на плевелите. Ч увствителни плевели са: полски синап, дива ряпа, лайка, бяла лобода, обикновен щ ир, дребнолистна галинзога, м лечка, огнивче, пача трева, тученица, видове кощ рява, видове просо, обикновена коприва, пелин, и др. Линурон м ож е да се см есва с М етолахлор. За да бъдат селек- тивни продуктите, почвата трябва да бъде добре обработена, без едри агрегати, сем ената на слънчогледа да бъдат на дълбочина не по-м алко от 4 см . М аксим ален хербициден еф ект се постига при наличие на почвена влага. Ето защ о препаратите трябва да се прилагат преди прогнозирани валеж и. Калин Ф ло ( А риста Лайф сайънс) съдърж а 425 г/л линурон. В доза 250-300 м л/дка продуктът се използва за борба с едногодиш - ните ш ироколистни плевели в слънчогледа. Хербицидът се прилага след сеитба, преди поникване на културата. Ч увствителни плевели лодайна рапица. С лед прилож ение на Вентум ВГ ням а никакъв риск за следващ ите култури в сеитбооборота, като зим ни ж итни култури (пш еница, ечем ик) или пролетни култури на слeдващ ата година. О т групата на сулф онилуреите хербицидът М айстер О Д (Байер КропС айанс) съдърж а 30 г/л ф орамсулф урон + 1 г/л йодосулф урон + 30 г/л изоксадиф ен-ет ил (антидот). П ри царевицата той се използва в дози от 120 или 150 м л/дка за борба срещ у едногодиш ни ж итни и ш ироколистни плевели, вкл. балур от сем е и коренищ а, като се прилага във ф аза 3-ти - 8-м и лист на културата, от котиледони до 6-ти лист на едногодиш ните плевели, 3 – 4-ти лист на ж итните и 15-25 см височина на балура. П о-високата доза се използва при преобладаващ о заплевеляване с балур, бутрак, палам ида и кощ рява. П опаднал върху плевелите, хербицидът се поем а бързо от листата, стопира растеж а и развитието им веднага и ги унищ ож ава до 4 седм ици. Визуалните признаци на хербицидно действие са: пож ъл- тяване, хлоротични петна, последвани от некроза и пълно загиване на плевелното растение. М айстер О Д контролира и спящ ите м ерис- тем ни тъкани, като по този начин предотвратява повторния растеж на плевелите. Един от м алкото хербициди при царевицата, който им а две реги- стрирани ф орм улации е Лаудис (Байер КропС айанс). Този продукт се отличава същ о така от останалите препарати по това, че е селек- тивен и за сладка царевица (с изклю чение на хибрид Ерика). Ф ор- м улацията от водоразтворим и гранули съдърж а 200 г/кг т ембот рион + 100 г/кг изоксадиф ен-ет ил (ант идот ), а м аслената дисперсия съ- държ а 44 г/л т ембот рион + 22 г/л изоксадиф ен-ет ил. Хербицидът Лаудис се използва за борба срещ у едногодиш ни и м ногогодиш ни ж итни и ш ироколистни плевели вкл. балур от сем е и коренищ а и частично срещ у троскот, прилож ен във ф аза 2-ри - 8-м и лист на кул- турата и до 6-ти лист на ш ироколистните, 2 - 3-ти лист на ж итните плевели и 15-25 см височина на балура. Лаудис ВГ е регистриран в доза 50 г/дка + 200 м л/дка М еро или А ктироб Б (прилепители), а Лаудис О Д в доза 200 м л/дка. Н а полета теж ко заплевелени с балур от коренищ а продуктът не се препоръчва. Н овото активно вещ ество тем ботрион от хим ичната група на трикетон е с листно прилож ение. П родуктът е еф икасен и при сухи условия. О свен систем ното си действие притеж ава и силно контактно. Еф икасен е и срещ у добре развили се плевели. С лед вегетационно прилож ение, хербицидът Лаудис О Д бързо се поем а от листата и се транспортира до растя- щ ите части на растението. Н епосредствено след прилагането трети- раните плевели прекъсват растеж а си и след 3 до 5 дни се наблю - дава силно избеляване и обезцветяване на листата, последвано от 3 26 са : ов ча рс ка т ор би чк а, д ив с ин ап , ди ва р яп а, л ай ка , об ик но ве н щ ир , ог ни вч е, т уч ен иц а, б ял а ку ча л об од а, п ач а тр ев а, м аг ар еш ки бо ди л, д ив п ел ин , по лс ки к ос тр ец и д р. П ри з ас уш ав ан е хе рб и- ци дн ия т еф ек т се на м ал яв а, а пр и пр ол ив ни дъ ж до ве м ож е да до ст иг не д о дъ лб оч ин ат а на к ор ен ит е на к ул ту ра та и д а се н аб лю - да ва ф ит от ок си чн ос т. Ка ли н Ф ло н е би ва д а се п ри ла га н а ле ки и пе съ чл ив и по чв и. Га ли га н 24 0 ЕК ( О кс иг ан 2 40 С К) ( А да м а) с ъд ър ж а 24 0 г/ л ок - си ф лу ор ф ен и с е из по лз ва з а бо рб а ср ещ у ед но го ди ш ни и н як ои м но го го ди ш ни ш ир ок ол ис тн и пл ев ел и, ка то пр и сл ън чо гл ед а се вн ас я сл ед с еи тб а, п ре ди п он ик ва не н а ку лт ур ат а. Р ег ис тр ир ан ат а до за н а пр од ук та е 8 0- 10 0 м л/ дк а. С ле д тр ет ир ан е с Га ли га н е въ зм ож на п ро яв а на ф ит от ок си чн ос т, ко ят о вп ос ле дс тв ие с е пр ео - до ля ва . О кс иф лу ор ф ен е с ел ек ти ве н, к он та кт ен , по чв ен и в ег ет а- ци он ен х ер би ци д и е от г ру па та н а ди ф ен ил ни те е те ри . Н ам ес ва се в п ро це са ф от ос ин те за , пр ич ин яв ай ки н ео бр ат им и по вр ед и в кл ет ъч на та с тр ук ту ра и ф ун кц ия н а чу вс тв ит ел ни те п ле ве ли . П ро - ду кт ът м ож е да с е см ес ва с н як ои п ро ти во ж ит ни х ер би ци ди к ат о М ет ол ах ло р. Ч ув ст ви те лн и пл ев ел и са : ди ва р яп а, д ив с ин ап , ди в ф ий , ко пр ив а, ф ас ул че , ла йк а, л еп ка , ов ча рс ка т ор би чк а, п од ру м - че , ви до ве л об од а, б ут ра к, ч ер но к уч е гр оз де , м ле чк а, о гн ив че , та ту л, т уч ен иц а, щ ир , ам бр оз ия , по ве ти ца , и др . Хе рб иц ид ит е Го ал 2 Е (2 40 г /л о кс иф лу ор ф ен ) (Д ау А гр ос ай ън си с) и С м ер ч 24 Е К (Ф ен 2 4 ЕК ) (З ен ит К ро п С ай ън си с) м ог ат д а се пр ил аг ат до ф ен оф аз а пъ рв и съ щ ин ск и ли ст а на сл ън чо гл ед а и въ в ф аз а 2- 4 ли ст н а пл ев ел ит е. В ъв д оз а от 8 0 до 1 00 м л/ дк a, т е им ат д об ра е ф ик ас но ст с пр ям о ви до ве те л ай ка , ф ас ул че , по лс ки си на п, л еп ка , ов ча рс ка т ор би чк а, б ял а ло бо да , че рн о ку че г ро з- де , аб ут ил он , га ли нз ог а, ка за ш ки бо ди л, та ту л, об ик но ве н щ ир , па ла м ид а, по ве ти ца и др . Н ед ос та тъ к на пр од ук ти те е, че пр и по -ч ес ти п ре ва ля ва ни я по в ре м е на п он ик ва не н а сл ън чо гл ед а се пр оя вя ва ф ит от ок си чн ос т, ка то с ле д 8- 10 д ни т я се п ре од ол яв а, н о е до ка за но , че т ов а да ва о тр аж ен ие в ър ху д об ив а и оп ти м ал но то пр иб ир ан е на р ек ол та та . П ро ду кт ит е, п ри ло ж ен и сл ед с еи тб а пр е- ди п он ик ва не н а ку лт ур ат а, о бр аз ув ат х ер би ци де н ф ил м в ър ху п о- въ рх но ст та н а по чв ат а, к ой то с пи ра р аз ви ти ет о на ч ув ст ви те лн ит е пл ев ел и, п ре м ин ав ащ и пр ез н ег о. П ри л ис тн о пр ил ож ен ие , ак ти в- но то ве щ ес тв о (о кс иф лу ор ф ен ) пр ед из ви кв а не кр оз а по ли ст ат а, вс ле дс тв ие н а ин хи би ра не н а пр оц ес а ф от ос ин те за . В з ав ис им ос т от д оз ат а, п ер си ст ен тн ос тт а на о кс иф лу ор ф ен м ож е да п ро дъ лж и до 6 м ес ец а. Н а па за ра с е пр ед ла га и х ер би ци да Г оа л 4 Ф , ко йт о съ дъ рж а 48 0 г/ л ок си ф лу ор ф ен и е р ег ис тр ир ан в д оз а 40 м л/ дк а, дк а, к ат о ви со ка та д оз а се п ри ла га п ри п о- го ля м а пл ът но ст н а бя ла ло бо да , бу тр ак , ко щ ря ва , ба лу р и па ла м ид а. О пт им ал на та ф аз а на пр ил ож ен ие е 2 -р и - 8- м и ли ст н а ку лт ур ат а, о т ко ти ле до ни д о 6- ти ли ст н а ед но го ди ш ни те ш ир ок ол ис тн и пл ев ел и, 3 -4 л ис т на ж ит ни те и 15 -2 5 см в ис оч ин а на б ал ур а. П оп ад на л въ рх у пл ев ел ит е, Е ки п се по ем а бъ рз о от л ис та та , ст оп ир а ра ст еж а и ра зв ит ие то и м в ед на га и ги у ни щ ож ав а до 4 с ед м иц и. В из уа лн ит е пр из на ци н а хе рб иц ид но де йс тв ие с а: п ож ъл тя ва не , хл ор от ич ни п ет на , по сл ед ва ни о т не кр оз а и пъ лн о за ги ва не н а пл ев ел но то р ас те ни е. П ри з ас уш ав ан е во съ ч- ни те к ут ик ул и на п ле ве ли те с та ва т по -д еб ел и, у ст иц ат а се з ат ва ря т и пр еп ар ат ът п о- тр уд но с е по ем а от л ис та та . То зи е ф ек т м ож е да бъ де п ре од ол ян с д об ав ян е на м ал ки д оз и ам он ие ва с ел ит ра к ъм ра бо тн ия ра зт во р. Ви со ки те те м пе ра ту ри по вр ем е на пр ъс ка не се от ра зя ва т не бл аг оп ри ят но въ рх у еф ик ас но ст та на пр еп ар ат а и тр яб ва д а се и зб яг ва т. П ри в ис ок и те м пе ра ту ри и ли п ро дъ лж ит ел - но с ту де но в ре м е и пр ео вл аж ня ва не , ца ре ви ца та е с тр ес ир ан а и то ва м ож е да д ов ед е до п ро яв а на ф ит от ок си чн ос т - из ж ъл тя ва не . А кт ив но то в ещ ес тв о ф ор ам су лф ур он б ър зо с е ра зг ра ж да д о не ак - ти вн и съ ст ав ки в п оч ва та , в ре зу лт ат н а ко ет о ня м а ог ра ни че ни е на но рм ал но то с еи тб оо бр ъщ ен ие . Ку лт ур и ка то ц ар ев иц а и со я м ог ат да б ъд ат з ас ет и на р аз ор ан и пл ощ и, т ре ти ра ни с Е ки п. В си чк и ос - та на ли к ул ту ри м ог ат д а се с ея т 3 м ес ец а сл ед т ре ти ра не . С ре щ у ед но го ди ш ни ж ит ни и ш ир ок ол ис тн и пл ев ел и, в т .ч . ба лу р от се м е и ко ре ни щ а и др уг и м но го го ди ш ни (п ал ам ид а, пи ре й) , пр и ца ре ви ца та е р ег ис тр ир ан п ро ду кт ът В ен ту м В Г (Б ай ер К ро п- С ай ан с) , съ дъ рж ащ в с ъс та ва с и 30 0 г/ кг ф ор ам су лф ур он + 1 0 г/ кг йо до су лф ур он -м ет ил -н ат ри й + а нт ид от . Хе рб иц ид ът е с ел ек ти ве н, си ст ем ен , ли ст ен и с е из по лз ва в д оз а 10 -1 5 г/ дк а + 2 00 м л/ дк а пр ил еп ит ел М ер о. Т ре ти ра не то с п ре па ра та т ря бв а да с е из въ рш ва от 2 -р и до 6 -т и ли ст н а ку лт ур ат а, о т ко ти ле до ни д о 6- ти л ис т на ед но го ди ш ни те ш ир ок ол ис тн и пл ев ел и, 3 - 4 -т и ли ст н а ж ит ни те и 15 -2 5 см в ис оч ин а на б ал ур а. В ен ту м В Г е хе рб иц ид о т гр уп ат а на су лф ун ил ур еи те , съ с си ст ем но де йс тв ие . П оп ад на л въ рх у пл е- ве ли те п ро ду кт ът с е аб со рб ир а бъ рз о от л ис та та , ст оп ир а ра ст еж а и ра зв ит ие то и м в ед на га и г и ун ищ ож ав а на пъ лн о до 4 с ед м иц и сл ед п ръ ск ан е. В из уа лн ит е пр из на ци н а хе рб иц ид но то д ей ст ви е са по ж ъл тя ва не н а пл ев ел ит е, х ло ро ти чн и пе тн а, п ос ле дв ан и от н ек ро - за и пъ лн о за ги ва не на пл ев ел но то ра ст ен ие . Ве нт ум В Г ко нт ро - ли ра с ъщ о та ка с пя щ ит е м ер ис те м ни т ък ан и, к ат о по т оз и на чи н пр ед от вр ат яв а по вт ор ни я ра ст еж на пл ев ел ит е. С ле д пр ил ож ен ие на В ен ту м В Г, ак о се н ал ож и ра зо ра ва не н а ца ре ви че н бл ок , сл ед тр и м ес ец а м ог ат д а се з ас яв ат з ах ар но ц ве кл о, с лъ нч ог ле д и м ас - 3 26 са : ов ча рс ка т ор би чк а, д ив с ин ап , ди ва р яп а, л ай ка , об ик но ве н щ ир , ог ни вч е, т уч ен иц а, б ял а ку ча л об од а, п ач а тр ев а, м аг ар еш ки бо ди л, д ив п ел ин , по лс ки к ос тр ец и д р. П ри з ас уш ав ан е хе рб и- ци дн ия т еф ек т се на м ал яв а, а пр и пр ол ив ни дъ ж до ве м ож е да до ст иг не д о дъ лб оч ин ат а на к ор ен ит е на к ул ту ра та и д а се н аб лю - да ва ф ит от ок си чн ос т. Ка ли н Ф ло н е би ва д а се п ри ла га н а ле ки и пе съ чл ив и по чв и. Га ли га н 24 0 ЕК ( О кс иг ан 2 40 С К) ( А да м а) с ъд ър ж а 24 0 г/ л ок - си ф лу ор ф ен и с е из по лз ва з а бо рб а ср ещ у ед но го ди ш ни и н як ои м но го го ди ш ни ш ир ок ол ис тн и пл ев ел и, ка то пр и сл ън чо гл ед а се вн ас я сл ед с еи тб а, п ре ди п он ик ва не н а ку лт ур ат а. Р ег ис тр ир ан ат а до за н а пр од ук та е 8 0- 10 0 м л/ дк а. С ле д тр ет ир ан е с Га ли га н е въ зм ож на п ро яв а на ф ит от ок си чн ос т, ко ят о вп ос ле дс тв ие с е пр ео - до ля ва . О кс иф лу ор ф ен е с ел ек ти ве н, к он та кт ен , по чв ен и в ег ет а- ци он ен х ер би ци д и е от г ру па та н а ди ф ен ил ни те е те ри . Н ам ес ва се в п ро це са ф от ос ин те за , пр ич ин яв ай ки н ео бр ат им и по вр ед и в кл ет ъч на та с тр ук ту ра и ф ун кц ия н а чу вс тв ит ел ни те п ле ве ли . П ро - ду кт ът м ож е да с е см ес ва с н як ои п ро ти во ж ит ни х ер би ци ди к ат о М ет ол ах ло р. Ч ув ст ви те лн и пл ев ел и са : ди ва р яп а, д ив с ин ап , ди в ф ий , ко пр ив а, ф ас ул че , ла йк а, л еп ка , ов ча рс ка т ор би чк а, п од ру м - че , ви до ве л об од а, б ут ра к, ч ер но к уч е гр оз де , м ле чк а, о гн ив че , та ту л, т уч ен иц а, щ ир , ам бр оз ия , по ве ти ца , и др . Хе рб иц ид ит е Го ал 2 Е (2 40 г /л о кс иф лу ор ф ен ) (Д ау А гр ос ай ън си с) и С м ер ч 24 Е К (Ф ен 2 4 ЕК ) (З ен ит К ро п С ай ън си с) м ог ат д а се пр ил аг ат до ф ен оф аз а пъ рв и съ щ ин ск и ли ст а на сл ън чо гл ед а и въ в ф аз а 2- 4 ли ст н а пл ев ел ит е. В ъв д оз а от 8 0 до 1 00 м л/ дк a, т е им ат д об ра е ф ик ас но ст с пр ям о ви до ве те л ай ка , ф ас ул че , по лс ки си на п, л еп ка , ов ча рс ка т ор би чк а, б ял а ло бо да , че рн о ку че г ро з- де , аб ут ил он , га ли нз ог а, ка за ш ки бо ди л, та ту л, об ик но ве н щ ир , па ла м ид а, по ве ти ца и др . Н ед ос та тъ к на пр од ук ти те е, че пр и по -ч ес ти п ре ва ля ва ни я по в ре м е на п он ик ва не н а сл ън чо гл ед а се пр оя вя ва ф ит от ок си чн ос т, ка то с ле д 8- 10 д ни т я се п ре од ол яв а, н о е до ка за но , че т ов а да ва о тр аж ен ие в ър ху д об ив а и оп ти м ал но то пр иб ир ан е на р ек ол та та . П ро ду кт ит е, п ри ло ж ен и сл ед с еи тб а пр е- ди п он ик ва не н а ку лт ур ат а, о бр аз ув ат х ер би ци де н ф ил м в ър ху п о- въ рх но ст та н а по чв ат а, к ой то с пи ра р аз ви ти ет о на ч ув ст ви те лн ит е пл ев ел и, п ре м ин ав ащ и пр ез н ег о. П ри л ис тн о пр ил ож ен ие , ак ти в- но то ве щ ес тв о (о кс иф лу ор ф ен ) пр ед из ви кв а не кр оз а по ли ст ат а, вс ле дс тв ие н а ин хи би ра не н а пр оц ес а ф от ос ин те за . В з ав ис им ос т от д оз ат а, п ер си ст ен тн ос тт а на о кс иф лу ор ф ен м ож е да п ро дъ лж и до 6 м ес ец а. Н а па за ра с е пр ед ла га и х ер би ци да Г оа л 4 Ф , ко йт о съ дъ рж а 48 0 г/ л ок си ф лу ор ф ен и е р ег ис тр ир ан в д оз а 40 м л/ дк а, дк а, к ат о ви со ка та д оз а се п ри ла га п ри п о- го ля м а пл ът но ст н а бя ла ло бо да , бу тр ак , ко щ ря ва , ба лу р и па ла м ид а. О пт им ал на та ф аз а на пр ил ож ен ие е 2 -р и - 8- м и ли ст н а ку лт ур ат а, о т ко ти ле до ни д о 6- ти ли ст н а ед но го ди ш ни те ш ир ок ол ис тн и пл ев ел и, 3 -4 л ис т на ж ит ни те и 15 -2 5 см в ис оч ин а на б ал ур а. П оп ад на л въ рх у пл ев ел ит е, Е ки п се по ем а бъ рз о от л ис та та , ст оп ир а ра ст еж а и ра зв ит ие то и м в ед на га и ги у ни щ ож ав а до 4 с ед м иц и. В из уа лн ит е пр из на ци н а хе рб иц ид но де йс тв ие с а: п ож ъл тя ва не , хл ор от ич ни п ет на , по сл ед ва ни о т не кр оз а и пъ лн о за ги ва не н а пл ев ел но то р ас те ни е. П ри з ас уш ав ан е во съ ч- ни те к ут ик ул и на п ле ве ли те с та ва т по -д еб ел и, у ст иц ат а се з ат ва ря т и пр еп ар ат ът п о- тр уд но с е по ем а от л ис та та . То зи е ф ек т м ож е да бъ де п ре од ол ян с д об ав ян е на м ал ки д оз и ам он ие ва с ел ит ра к ъм ра бо тн ия ра зт во р. Ви со ки те те м пе ра ту ри по вр ем е на пр ъс ка не се от ра зя ва т не бл аг оп ри ят но въ рх у еф ик ас но ст та на пр еп ар ат а и тр яб ва д а се и зб яг ва т. П ри в ис ок и те м пе ра ту ри и ли п ро дъ лж ит ел - но с ту де но в ре м е и пр ео вл аж ня ва не , ца ре ви ца та е с тр ес ир ан а и то ва м ож е да д ов ед е до п ро яв а на ф ит от ок си чн ос т - из ж ъл тя ва не . А кт ив но то в ещ ес тв о ф ор ам су лф ур он б ър зо с е ра зг ра ж да д о не ак - ти вн и съ ст ав ки в п оч ва та , в ре зу лт ат н а ко ет о ня м а ог ра ни че ни е на но рм ал но то с еи тб оо бр ъщ ен ие . Ку лт ур и ка то ц ар ев иц а и со я м ог ат да б ъд ат з ас ет и на р аз ор ан и пл ощ и, т ре ти ра ни с Е ки п. В си чк и ос - та на ли к ул ту ри м ог ат д а се с ея т 3 м ес ец а сл ед т ре ти ра не . С ре щ у ед но го ди ш ни ж ит ни и ш ир ок ол ис тн и пл ев ел и, в т .ч . ба лу р от се м е и ко ре ни щ а и др уг и м но го го ди ш ни (п ал ам ид а, пи ре й) , пр и ца ре ви ца та е р ег ис тр ир ан п ро ду кт ът В ен ту м В Г (Б ай ер К ро п- С ай ан с) , съ дъ рж ащ в с ъс та ва с и 30 0 г/ кг ф ор ам су лф ур он + 1 0 г/ кг йо до су лф ур он -м ет ил -н ат ри й + а нт ид от . Хе рб иц ид ът е с ел ек ти ве н, си ст ем ен , ли ст ен и с е из по лз ва в д оз а 10 -1 5 г/ дк а + 2 00 м л/ дк а пр ил еп ит ел М ер о. Т ре ти ра не то с п ре па ра та т ря бв а да с е из въ рш ва от 2 -р и до 6 -т и ли ст н а ку лт ур ат а, о т ко ти ле до ни д о 6- ти л ис т на ед но го ди ш ни те ш ир ок ол ис тн и пл ев ел и, 3 - 4 -т и ли ст н а ж ит ни те и 15 -2 5 см в ис оч ин а на б ал ур а. В ен ту м В Г е хе рб иц ид о т гр уп ат а на су лф ун ил ур еи те , съ с си ст ем но де йс тв ие . П оп ад на л въ рх у пл е- ве ли те п ро ду кт ът с е аб со рб ир а бъ рз о от л ис та та , ст оп ир а ра ст еж а и ра зв ит ие то и м в ед на га и г и ун ищ ож ав а на пъ лн о до 4 с ед м иц и сл ед п ръ ск ан е. В из уа лн ит е пр из на ци н а хе рб иц ид но то д ей ст ви е са по ж ъл тя ва не н а пл ев ел ит е, х ло ро ти чн и пе тн а, п ос ле дв ан и от н ек ро - за и пъ лн о за ги ва не на пл ев ел но то ра ст ен ие . Ве нт ум В Г ко нт ро - ли ра с ъщ о та ка с пя щ ит е м ер ис те м ни т ък ан и, к ат о по т оз и на чи н пр ед от вр ат яв а по вт ор ни я ра ст еж на пл ев ел ит е. С ле д пр ил ож ен ие на В ен ту м В Г, ак о се н ал ож и ра зо ра ва не н а ца ре ви че н бл ок , сл ед тр и м ес ец а м ог ат д а се з ас яв ат з ах ар но ц ве кл о, с лъ нч ог ле д и м ас - 4 25 след сеитба преди поникване на културата и в доза 40-50 м л/дка, вегетационно за слънчогледа и ф аза 2-4 лист на плевелите. М одаон 4 Ф (ф . A дам а) съдърж а 480 г/л биф енокс. В доза 150 м л/дка хербицидът се използва за борба срещ у едногодиш ни ш ироколистни плевели. П родуктът се внася след сеитба, преди поникване или вегетационно във ф аза 3-5 лист на културата. Би- ф енокс е селективен, контактен, почвен и листен хербицид. П о м еханизъм на действие спада към групата на хербицидите инхиби- тори на ф отосинтезата и предизвикващ и разкъсване на клетъчните м ем брани. Ч увствителни плевели са: овчарска торбичка, росопас, синап, дива ряпа просф орник, бяла лобода, татул, черно куче грозде, щ ир и др. Д уал Голд 960 ЕК (С индж ента). П родуктът съдърж а 960 г/л S- м етолахлор и е регистриран при слънчогледа в доза 150 м л/дка. Хербицидът се прилага след сеитба преди поникване на културата. П рониква главно през колеоптила на покълващ ите плевелни сем е- на. Ето защ о плевелите се унищ ож ават преди или по врем е на поникване, т.е. в най-ранната ф аза от развитието им . Д ействието чрез корените е по-слабо изразено и значително по-нееф ектив- но отколкото при проникването чрез колеоптила. Д уал Голд осъ- щ ествява пълен контрол върху следните ж итни плевели: кръвно и кокош о просо, видове кощ рява, просо, балур от сем е и др. П родуктът им а непълен контрол срещ у овчарска торбичка, видове лайка, тученица, видовете щ ир, галинзога и др. П ри условия на повърхностно засуш аване продуктът трябва да се използва непо- средствено преди сеитбата с повърхностно инкорпориране (на не повече от 5 см дълбочина в почвата). За борба с плевелите при слънчогледа успеш но се използва и продукта Гардоприм П лю с Голд 500 С К (С илба С К) (С индж ента). Хербицидът съдърж а 312,5 г/л S-м етолахлор + 187,5 г/л тербути- лазин. И зползва се в доза 350 м л/дка, като се внася след сеитба преди поникване на културата. Гардоприм П лю с Голд е селективен, систем ен, почвен хербицид. А ктивното вещ ество S-м етолахлор се поем а основно от хипокотила и по-слабо от корените, а Тербути- лазин се поем а предим но от м ладите корени, листа и стъбла на растенията. П родуктът контролира следните двусем еделни плеве- ли: синап, лайка, м ъртва коприва, дива ряпа, овчарска торбичка, росопас, видове щ ир, лобода, татул, дива бам я, тученица, черно куче грозде, пача трева, прасковолистно пипериче, обикновено огнивче, галинзога и др. О т едносем еделните плевели чувстви- телни на хербицида са: полска лисича опаш ка, кокош о просо, кръвно просо, видове кощ рява, балур от сем ена и др. П родуктът пипериче, бутрак, палам ида, поветица и др. Ум ерено чувствителни плевели са татула и черното куче грозде. В случай на пропадане на културата, на полето третирано с Тарот П лю с, м ож е да бъдe засята сам о царевица. С лед прибиране на царевица, третирана с хербицида, ням а ограничения в сеитбооборота по отнош ение на следващ ата култура. Базис 75 Д Ф (Д ю П он) е селективен, систем ен, листен хербицид и съдърж а 500 г/кг римсулф урон + 250 г/кг т иф енсулф урон. Този херби- цид м ож е да се прилага за борба с едногодиш ни и м ногогодиш ни ж итни и едногодиш ни ш ироколистни плевели. Регистриран е при културата в доза 2-2,5 г/дка + Тренд (адж увант) – 0,1% . Ф еноф а- зата на прилож ение при царевицата е до 6-ти лист на културата и ф аза 2-ри -4-ти лист на чувствителните плевели, и 10-15 см височина на балура. Ч увствителни ж итни и ш ироколистни плевели: кръвно просо, кокош е просо, зелена кощ рява, пирей, балур от сем ена и коренищ а, щ ир, галинзога, бутрак, абутилон, коприва и др. Ум е- рено чувствителни плевели са: лападоволистно и прасковолистно пипериче, бяла и разтлана лобода, палам ида. Устойчиви плевели са: татул, тученица, пача трева, черно куче грозде, поветица, троскот. Базис 75 Д Ф е един сулф онилуреен хербицид съставен от два активни ком понента, чието поглъщ ане става от листата и корените. Ч увствителните плевели спират своя растеж скоро след прилагането на хербицида. Базис 75 Д Ф действа като инхибитор на ензим а на ацетолактазата и не позволява синтезирането на ам инокиселините – валин и изолевцин. Растеж ът на плевелите се преустановява няколко часа след третирането, но видим и сим птом и се появяват след 5 – 10 дни, а пълното загиване на плевелите става за 15 – 25 дни. П о-м алко чувствителните видове м огат да не загинат напълно, но забавят раз- витието си и не са конкурентноспособни за културата по отнош ение на вода и хранителни вещ ества. Базис 75 Д Ф е най-активен когато се прилага при активно растящ и плевели. Д ъж д паднал до 3 часа след третирането м ож е да нам али еф екта. В случай на пропадане на културата на полето третирано с Базис 75 Д Ф , след това м ож е да бъде засята сам о царевица. С лед прибиране на царевица, тре- тирана с Базис ням а ограничение за сеитбооборота по отнош ение на следващ ата култура. За борба срещ у кокош о просо, обикновен и разстлан щ ир, ов- чарска торбичка, бяла куча лобода, татул, пача трева, обикновено пипериче, черно куче грозде и др. при царевицата м ож е да се използва продукта Екип ( Байер КропС айанс) с новата О Д ф ор- м улация м аслена дисперсия съдърж ащ а22,5 г/л ф орамсулф урон + 22,5 г/л ант идот . П репаратът се използва в доза от 200 до 250 м л/ 4 25 след сеитба преди поникване на културата и в доза 40-50 м л/дка, вегетационно за слънчогледа и ф аза 2-4 лист на плевелите. М одаон 4 Ф (ф . A дам а) съдърж а 480 г/л биф енокс. В доза 150 м л/дка хербицидът се използва за борба срещ у едногодиш ни ш ироколистни плевели. П родуктът се внася след сеитба, преди поникване или вегетационно във ф аза 3-5 лист на културата. Би- ф енокс е селективен, контактен, почвен и листен хербицид. П о м еханизъм на действие спада към групата на хербицидите инхиби- тори на ф отосинтезата и предизвикващ и разкъсване на клетъчните м ем брани. Ч увствителни плевели са: овчарска торбичка, росопас, синап, дива ряпа просф орник, бяла лобода, татул, черно куче грозде, щ ир и др. Д уал Голд 960 ЕК (С индж ента). П родуктът съдърж а 960 г/л S- м етолахлор и е регистриран при слънчогледа в доза 150 м л/дка. Хербицидът се прилага след сеитба преди поникване на културата. П рониква главно през колеоптила на покълващ ите плевелни сем е- на. Ето защ о плевелите се унищ ож ават преди или по врем е на поникване, т.е. в най-ранната ф аза от развитието им . Д ействието чрез корените е по-слабо изразено и значително по-нееф ектив- но отколкото при проникването чрез колеоптила. Д уал Голд осъ- щ ествява пълен контрол върху следните ж итни плевели: кръвно и кокош о просо, видове кощ рява, просо, балур от сем е и др. П родуктът им а непълен контрол срещ у овчарска торбичка, видове лайка, тученица, видовете щ ир, галинзога и др. П ри условия на повърхностно засуш аване продуктът трябва да се използва непо- средствено преди сеитбата с повърхностно инкорпориране (на не повече от 5 см дълбочина в почвата). За борба с плевелите при слънчогледа успеш но се използва и продукта Гардоприм П лю с Голд 500 С К (С илба С К) (С индж ента). Хербицидът съдърж а 312,5 г/л S-м етолахлор + 187,5 г/л тербути- лазин. И зползва се в доза 350 м л/дка, като се внася след сеитба преди поникване на културата. Гардоприм П лю с Голд е селективен, систем ен, почвен хербицид. А ктивното вещ ество S-м етолахлор се поем а основно от хипокотила и по-слабо от корените, а Тербути- лазин се поем а предим но от м ладите корени, листа и стъбла на растенията. П родуктът контролира следните двусем еделни плеве- ли: синап, лайка, м ъртва коприва, дива ряпа, овчарска торбичка, росопас, видове щ ир, лобода, татул, дива бам я, тученица, черно куче грозде, пача трева, прасковолистно пипериче, обикновено огнивче, галинзога и др. О т едносем еделните плевели чувстви- телни на хербицида са: полска лисича опаш ка, кокош о просо, кръвно просо, видове кощ рява, балур от сем ена и др. П родуктът пипериче, бутрак, палам ида, поветица и др. Ум ерено чувствителни плевели са татула и черното куче грозде. В случай на пропадане на културата, на полето третирано с Тарот П лю с, м ож е да бъдe засята сам о царевица. С лед прибиране на царевица, третирана с хербицида, ням а ограничения в сеитбооборота по отнош ение на следващ ата култура. Базис 75 Д Ф (Д ю П он) е селективен, систем ен, листен хербицид и съдърж а 500 г/кг римсулф урон + 250 г/кг т иф енсулф урон. Този херби- цид м ож е да се прилага за борба с едногодиш ни и м ногогодиш ни ж итни и едногодиш ни ш ироколистни плевели. Регистриран е при културата в доза 2-2,5 г/дка + Тренд (адж увант) – 0,1% . Ф еноф а- зата на прилож ение при царевицата е до 6-ти лист на културата и ф аза 2-ри -4-ти лист на чувствителните плевели, и 10-15 см височина на балура. Ч увствителни ж итни и ш ироколистни плевели: кръвно просо, кокош е просо, зелена кощ рява, пирей, балур от сем ена и коренищ а, щ ир, галинзога, бутрак, абутилон, коприва и др. Ум е- рено чувствителни плевели са: лападоволистно и прасковолистно пипериче, бяла и разтлана лобода, палам ида. Устойчиви плевели са: татул, тученица, пача трева, черно куче грозде, поветица, троскот. Базис 75 Д Ф е един сулф онилуреен хербицид съставен от два активни ком понента, чието поглъщ ане става от листата и корените. Ч увствителните плевели спират своя растеж скоро след прилагането на хербицида. Базис 75 Д Ф действа като инхибитор на ензим а на ацетолактазата и не позволява синтезирането на ам инокиселините – валин и изолевцин. Растеж ът на плевелите се преустановява няколко часа след третирането, но видим и сим птом и се появяват след 5 – 10 дни, а пълното загиване на плевелите става за 15 – 25 дни. П о-м алко чувствителните видове м огат да не загинат напълно, но забавят раз- витието си и не са конкурентноспособни за културата по отнош ение на вода и хранителни вещ ества. Базис 75 Д Ф е най-активен когато се прилага при активно растящ и плевели. Д ъж д паднал до 3 часа след третирането м ож е да нам али еф екта. В случай на пропадане на културата на полето третирано с Базис 75 Д Ф , след това м ож е да бъде засята сам о царевица. С лед прибиране на царевица, тре- тирана с Базис ням а ограничение за сеитбооборота по отнош ение на следващ ата култура. За борба срещ у кокош о просо, обикновен и разстлан щ ир, ов- чарска торбичка, бяла куча лобода, татул, пача трева, обикновено пипериче, черно куче грозде и др. при царевицата м ож е да се използва продукта Екип ( Байер КропС айанс) с новата О Д ф ор- м улация м аслена дисперсия съдърж ащ а22,5 г/л ф орамсулф урон + 22,5 г/л ант идот . П репаратът се използва в доза от 200 до 250 м л/ 5 24 тр яб ва д а се п ри ла га в ър ху д об ре о бр аб от ен а по чв а, б ез б уц и и ра ст ит ел ни о ст ат ъц и. Г ар до пр им П лю с Го лд е с ел ек ти ве н за с лъ н- чо гл ед а и не п ре ди зв ик ва „ не га ти вн о за то рм оз ва не “ на р аз ви ти ет о на к ул ту ра та , до ри п ри е кс тр ем ни к ли м ат ич ни у сл ов ия . Хе рб иц ид а С пе кт ру м ( 72 0 г/ л ди м ет ен ам ид -п ) (Б А С Ф ) м ож е да се п ри ем е за д ос то ен за м ес тн ик н а ац ет ох ло ри те п ри с лъ нч ог ле - да . П ро ду кт ът е с ел ек ти ве н, п оч ве н, с ис те м ен и е р ег ис тр ир ан в до за 8 0- 14 0 м л/ дк а. И зп ол зв а се з а бо рб а с ед но го ди ш ни ж ит ни и ня ко и ш ир ок ол ис тн и пл ев ел и, к ат о се п ри ла га с ле д се ит ба п ре ди по ни кв ан е на к ул ту ра та и п ле ве ли те . С ле д тр ет ир ан е хе рб иц ид ът се р аз пр ед ел я ра вн ом ер но в ър ху п ов ър хн ос тн ия ( 2- 3 см ) по чв ен сл ой . Д им ет ен ам ид с е по ем а пр ед им но ч ре з ко ре ни те и ли к ол е- оп ти ла н а по ни кв ащ ит е чу вс тв ит ел ни п ле ве ли , в ре зу лт ат н а ко ет о те з аг ив ат п ре ди и ли в ед на га с ле д по ни кв ан ет о си . Ч ув ст ви те лн и пл ев ел и са : ли си ча оп аш ка , ко щ ря ва , ко ко ш о и кр ъв но пр ос о, ба лу р от се м е, щ ир , об ик но ве на га ли нз ог а, че рн о ку че гр оз де , бя ла к уч а ло бо да и д р. За бо рб а с ед но го ди ш ни те ж ит ни и ш ир ок ол ис тн и пл ев ел и в сл ън чо гл ед а м ож е да с е из по лз ва х ер би ци дъ т Уи нг П ( 21 2г /л д и- м ет ен ам ид -П + 2 50 г /л п ен ди м ет ал ин ) (Б А С Ф ). В д оз а 30 0- 40 0 м л/ дк а, п ро ду кт ът с е пр ил аг а сл ед с еи тб а, п ре ди п он ик ва не н а ку лт ур ат а. П ри по чв и съ с ср ед ен до те ж ък м ех ан ич ен съ ст ав и ви со ко с ъд ър ж ан ие н а ху м ус д а се п ри ла га в ис ок ат а до за . Хе рб и- ци дъ т де йс тв а на м ла ди те к ъл но ве к ат о пр он ик ва п ре з ко ре но ви я вр ъх и пр ез ко ле оп ти ла на чу вс тв ит ел ни те пл ев ел и и пр ич ин яв а тя хн от о за ги ва не . Ч ув ст ви те лн и пл ев ел и са : ла йк а, п од ру м че , ле п- ка , ф ас ул че , ви до ве щ ир , че рн о ку че г ро зд е, г ра ди нс ки к ос тр ец , ло бо да , пи пе ри че , па ча т ре ва , аб ут ил он , ко щ ря ва , ко ко ш о пр ос о, кр ъв но п ро со , ба лу р от с ем е и др . С ре щ у та ту ла х ер би ци дн от о де йс тв ие е н ез ад ов ол ит ел но . П ри о би лн и ва ле ж и хе рб иц ид ът н е се р аз тв ар я и не п ро ни кв а в дъ лб оч ин а, а о ст ав а в по въ рх но ст ни я сл ой . Уи нг П и м а пе рс ис те нт но ст в п оч ва та о ко ло 2 -3 м ес ец а и не п ре дс та вл яв а пр об ле м з а но рм ал но р ед ув ан е на к ул ту ри те в се ит бо об ра щ ен ие то . П ен ди га н 33 0 ЕК ( А да м а) с ъд ър ж а 33 0 г/ л пе нд им ет ал ин . В д оз а 40 0- 60 0 м л/ дк а, хе рб иц ид ът се из по лз ва за бо рб а ср ещ у ед но - го ди ш ни ж ит ни и ш ир ок ол ис тн и пл ев ел и. П ро ду кт ът се пр ил аг а сл ед с еи тб а, п ре ди п он ик ва не н а ку лт ур ат а. П ен ди га н е се ле кт и- ве н, с ис те м ен , по чв ен и л ис те н хе рб иц ид . Ч ув ст ви те лн и пл ев ел и са : ди в ов ес , ли си ча о па ш ка , ко щ ря ва , ко ко ш о и кр ъв но п ро со , ба лу р от с ем е, к ос тр ец , ла йк а, л еп ка , по др ум че , си на п, р ос оп ас , ф ас ул че , аб ут ил он , ло бо да , па ча тр ев а, пи пе ри че , та ту л, че рн о ве щ ес тв а - 92 г /к г ни ко су лф ур он + 2 3 г/ кг р им су лф ур он + 5 50 г /к г ди ка мб а. Р ег ис тр ир ан е в д оз а 44 г /д ка + 0 ,1 % Т ре нд . П ри н а- ли чи е на п ал ам ид а на п ол ет о оп ти м ал на та ф аз а на п ри ло ж ен ие е 4- ри – 6 -т и ли ст н а пл ев ел а. З а бо рб а с по ве ти ца та с е пр еп ор ъч ва пр од ук та д а се в на ся , ко га то п ле ве ла е о ко ло 1 5- 20 с м . Въ пр ек и че П ри нц ип ал П лю с съ дъ рж а в съ ст ав а си и а кт ив но то в ещ ес тв о ди ка м ба , то й е се ле кт ив ен з а ку лт ур ат а пр ил ож ен д о 6- ти л ис т от ра зв ит ие то й. П ри нц ип ал П лю с 66 ,5 ВГ се аб со рб ир а бъ рз о от ли ст ат а и ко ре ни те на пл ев ел ит е, ка то ин хи би ра де ле не то и на - ра ст ва не то на ра ст ит ел ни те кл ет ки . В ре зу лт ат от де йс тв ие то на ди ка м ба с е на ру ш ав ат р ас те ж ни те п ро це си н а тр ет ир ан ит е ви до ве . Ч ув ст ви те лн ит е пл ев ел и сп ир ат р ас те ж а си с ко ро с ле д тр ет ир ан ет о с П ри нц ип ал П лю с и пр ес та ва т да б ъд ат к он ку ре нт и на к ул ту ра та . Т и- пи чн ит е си м пт ом и (о бе зц ве тя ва не и х ло ро за ) се п оя вя ва т сл ед 3 -1 0 дн и, а п ъл но то з аг ив ан е на п ле ве ли те с та ва з а ед на д о тр и се дм иц и. С пе кт ър ът н а де йс тв ие по кр ив а вс ич ки и ко но м ич ес ки з на чи м и пл е- ве ли п ри к ул ту ра та . С ле д ца ре ви ца , тр ет ир ан а с П ри нц ип ал П лю с 66 ,5 В Г, пр ез е се нт а и пр ол ет та м ог ат д а се з ас яв ат в си чк и зи м ни и пр ол ет ни к ул ту ри , с из кл ю че ни е на т ю тю н и до м ат и. Н а вт ор ат а ес ен и п ре з пр ол ет та с ле д то ва м ог ат д а се з ас яв ат в си чк и ку лт ур и. А ко т ре ти ра ни ят ц ар ев ич ен п ос ев п ро па дн е ил и не с е ра зв ие п о ня ка кв а пр ич ин а, в ед на га с ле д из ор ав ан е на п ло щ та м ож е да с е за се е са м о ца ре ви ца . О т се ле кт ив ни те , ли ст ни , си ст ем ни хе рб иц ид и пр и ца ре ви ца та ре ги ст ра ци я им а пр од ук та Та ро т П лю с (Д ю П он ), ко йт о съ дъ рж а 3, 26 % р им су лф ур он + 6 0, 87 % д ик ам ба . Д оз ат а на п ри ло ж ен ие е 30 ,7 -3 8, 4 г/ дк а + 0 ,1 % Т ре нд ( пр ил еп ит ел ). П о- ви со ка та р аз ре ш ен а до за се из по лз ва пр и по -с ил но за пл ев ел яв ан е и пр и пр ер ас тн ал и пл ев ел и. П ре па ра тъ т се вн ас я за бо рб а ср ещ у ш ир ок ол ис тн и и ж ит ни п ле ве ли , в т.ч . ба лу р от с ем е, к ат о се п ри ла га в ъв ф аз а 2- ри – 6- ти л ис т на к ул ту ра та и р ан ни ф аз и на е дн ог од иш ни те п ле ве ли . Та ро т П лю с ВГ е х ер би ци д, к ом би на ци я от д ве а кт ив ни в ещ ес тв а - ди ка м ба , хе рб иц ид о т гр уп ат а на р ас те ж ни те р ег ул ат ор и и су лф о- ни лу ре ят а ри м су лф ур он . А бс ор би ра с е бъ рз о от л ис та та и к ор ен ит е на пл ев ел ит е, ка то ин хи би ра кл ет ъч но то де ле не в чу вс тв ит ел ни те ви до ве . Ч ув ст ви те лн ит е пл ев ел и сп ир ат р ас те ж а си с ко ро с ле д тр е- ти ра не то с х ер би ци да и п ре ст ав ат д а бъ да т ко нк ур ен ти н а ку лт ур а- та . Ти пи чн ит е си м пт ом и (о бе зц ве тя ва не и х ло ро за ) се п оя вя ва т сл ед 3 -1 0 дн и, а п ъл но то з аг ив ан е на п ле ве ли те с та ва з а ед на д о тр и се дм иц и. Ч ув ст ви те лн ит е пл ев ел и, к ой то с е ко нт ро ли ра т от х ер би - ци да с а сл ед ни те : кр ъв но и к ок ош о пр ос о, в ид ов е ко щ ря ва , ба лу р от с ем е и ко ре ни щ а, п ир ей , аб ут ил он , щ ир , ви до ве л об од а, в ид ов е 6 23 куче грозде, щ ир, тученица и др. Хербицидите С том п А ква (455 г/л пендим еталин) и С том п Н ов 330 ЕК (330 г/л пендим еталин) (БА С Ф ) м огат да бъдат използвани при слънчоглед, когато им ам е наличие на едногодиш ни ж итни и някои ш ироколистни плевели. И двата продукта се прилагат след сеитба преди поникване или в начало на вегетация на културата и до 2-ри лист на плевелите. Регистрираната доза на С том п А ква е 350-400 м л/дка, а на С том п Н ов е 400-450 м л/дка. В исоките дози на хербицидите се препоръчват когато културата се отглеж да на по-теж ки почви. Ч увствителни плевели са: лисича опаш ка, видове просо, див овес, кощ рява, балур от сем е, див синап, теснолистна лайка, подрум че, ф асулче, лепка, бяла лобода, черно куче грозде, видове щ ир, градински кострец, пипериче, пача трева, абутилон, татул, м лечок и др., като продукта е еталон за трудни за контрол плевели като бяла куча лобода и синап. Д руг хербицид, който м ож е да се използва както след сеитба, преди поникване, така и по врем е на вегетация на слънчогледа (2-4 лист) е П ледж 50 ВП (500 г/кг ф лум иоксазин) (С ум итом о Кем икъл). Той се използва в доза 8 г/дкa. А ктивното вещ ество действа контактно, като след поникването на плевелите, прониква в частта от растението, която се нам ира над почвата, главно в стъблото. Ф лум иоксазин причинява инхибиране на протопорф и- роген оксидазата. Това причинява пероксидация на липидите в клетъчната м ем брана, в резултат на което се наруш ават нейните ф ункции и структура. С им птом ите са некроза на стъблото, потис- кане растеж а на корените, избледняване последвано от некроза на тъканите на листата. Ч увствителни ш ироколистни плевели към продукта са: овчарска торбичка, синап, лайка, бяла лобода, галин- зога, лубеничник, пача трева, щ ир, черно куче грозде, абутилон, тученица и др., както и някои ж итни плевели - видове кощ рява, кокош о просо, кръвно просо, балур от сем е и др. П алам ида, бутрак и поветица се контролират от П ледж 50 В П при листно прилож ение и ранни ф ази на развитие на плевелите. В аж но е да се знае, че при вегетационно прилож ение при слънчогледа, П ледж не трябва да се използва във ф аза котилидони, поради опасност от ф итотоксичност за културата. Ф итотоксичността при вегетационно прилож ение се изразява в локални контактни пригори по листата (ръж диво-каф яви петна), които побеляват до 10 дни. П ри почвено прилож ение П ледж образува тънък слой върху почвата и за да се постигне оптим ален еф ект е необходим о тя да бъде добре обра- ботена, без бучки и растителни остатъци. П репоръчва се работни- ят разтвор да бъде 30-40 л/дка. П ерсистентността на хербицида в дка с препоръчителен работен разтвор 20-40 л/дка. Д руг продукт съдърж ащ 240 г/л никосулф урон, който е регистриран при царевицата е М истрал О пти 240 С К (Хем нико 24 С К) ( Хем инова). Хербицидът е регистриран в доза 21 м л/дка. Всички изброени до тук херби- циди на база никосулф урон се използват за борба срещ у балур от сем е и коренищ а, зелена и сива кощ рява, кокош о просо, кръвно просо, пирей, райграс, лисича опаш ка, див овес, кисели треви, си- нап, абутилон щ ир, бутрак, галинзога, видове пиперичета, тученица, черно куче грозде, пача трева, сам осевки рапица и слънчоглед и др. О птим алната ф аза на прилож ение е 15-25 см височина на балура, 1-ви - 3-ти лист на едногодиш ните ж итни плевели, 2-ри - 4-ти лист на чувствителните двусем еделни плевели и до 8-м и лист на културата. Един от сравнително ново регистрираните продукти при царевица- та е Елум ис О Д (С индж ента) (75 г/л м езотрион + 30 г/л никосулф у- рон), ф орм улация м аслена дисперсия (О Д ) с подобрена абсорбция и транслокация в плевелните растения. Хербицидът е селективен, листен и почвен, двойно систем ен. Елум ис О Д освен вегетационно действие, им а и допълнително почвено действие (осигурено от м езо- трион), при което се осигурява контрол на по-късно поникващ ите плевели след прилож ение. П рилага се еднократно в доза 130-200 м л/дка (според хабитуса на плевелите) или двукратно – 100 + 70 м л/дка и 130 + 70 м л/дка за борба срещ у едногодиш ни и м но- гогодиш ни ж итни и ш ироколистни плевели, в т.ч. балур от сем ена и коренищ а. И нтервалът м еж ду двете прилож ения трябва да бъде 8-10 дни. Н иската доза (130 до 150 м л/дка) обикновено се при- лага, когато плевелите са във ф аза 2-ри - 5-ти лист, а високата доза (150 – 160 м л за балур от коренищ а и палам ида до 200 м л/дка за къпина) - при заплевеляване с м ногогодиш ни и/или прераснали плевели. П ериодът на прилож ение на Елум ис О Д при царевицата е 3-ти - 7-м и лист. С рещ у едногодиш ни и м ногогодиш ни ж итни (в т.ч. балур и пи- рей от коренищ а) и някои ш ироколистни плевели, при царевица за зърно и силаж м ож е да се прилага хербицидът П ринципал (Д ю П он) (429 г/кг никосулф урон + 107 г/кг рим сулф урон). Регистрираната доза е 9 г/дка + 0,1 % Тренд (прилепител). Ф азата на прилож ение е 2-ри – 8-м и лист на културата, 1-ви – 3-ти лист на едногодиш ните едносем еделни плевели, 15-25 см височина на балура и 2-ри – 4-ти лист на ш ироколистните плевели. За контрол на всички иконом ически значим и ж итни и ш ироколист- ни плевели с цел допълване спектъра на действие на хербицида П ринципал спрям о ш ироколистните плевели е регистриран и друг продукт - П ринципал П лю с (Д ю П он). Той съдърж а трите активни 7 22 по чв ат а е от 4 д о 6 м ес ец а. П о вр ем е на в ег ет ац ия та н а сл ън чо гл ед а м ож е да с е тр ет ир а съ с хе рб иц ид и на б аз а кв из ал оф оп -п -е ти л (5 0 г/ л) - Т ар га С уп ер 5 ЕК ( Н ис ан К ем ик ал ), Ле оп ар д 5 ЕК ( Н ав иг ат ор 5 Е К) ( А да м а) , и Та йг ър П ла ти ни ум 5 ЕК (З ен ит Кр оп ), То рн ад о 5 ЕК (А гр ия А Д ). П ро ду кт ит е се и зп ол зв ат з а бо рб а с ед но го ди ш ни те ж ит ни пл ев ел и ка то с е пр ил аг ат в д оз а 15 0 м л/ дк а, а п ри н ал ич ие н а м но го го ди ш ни т ак ив а, д оз ат а тр яб ва д а се з ав иш и на 2 00 м л/ дк а. О пт им ал на та ф аз а на п ри ло ж ен ие е 3 -5 -т и ли ст н а чу вс тв ит ел ни те пл ев ел и (1 0- 20 с м в ис оч ин а на б ал ур а) . Ч ув ст ви те лн и пл ев ел и къ м из бр ое ни те х ер би ци ди с а: л ис ич а оп аш ка , ди в ов ес , ра йг ра с, к о- ко ш о и кр ъв но п ро со , ко щ ря ва , ба лу р, т ро ск от , пи ре й и др . С ре щ у ед но го ди ш ни и м но го ди ш ни ж ит ни п ле ве ли и с ам ос ев - ки о т ж ит ни к ул ту ри ( пш ен иц а и еч ем ик ) м ож е да с е из по лз ва хе рб иц ид а П ан те ра 4 0 ЕК ( П ан ар ек с, Р ан го 4 0 С К) ( Ке м пт ур а) . Хе рб иц ид ът съ дъ рж а 40 г/ л кв из ал оф оп -п -т еф ур ил . За бо рб а с ед но го ди ш ни те ж ит ни п ле ве ли п ро ду кт ът е р ег ис тр ир ан в д оз а 15 0 м л/ дк а, а п ри н ал ич ие н а м но го го ди ш ни ж ит ни - в д оз а 17 5 м л/ дк а. О пт им ал на та ф аз а на п ри ла га не е 3 -5 -т и ли ст н а пл ев ел ит е и 10 -2 0 см в ис оч ин а на б ал ур а. Х ер би ци дъ т се а бс ор би ра о т ли ст ат а на п ле ве ли те и п оп ад на л в тъ ка ни те н а чу вс тв ит ел ни те р ас те ни я бъ рз о се п ри дв иж ва в т ях , ка то у ни щ ож ав а на й- на пр ед м ла ди те ра ст ящ и ча ст и. П ър ви те си м пт ом и на хл ор оз а въ рх у пл ев ел ит е се п оя вя ва т на п ет ия -д ес ет ия д ен , а пъ лн ия т хе рб иц ид ен е ф ек т се н аб лю да ва н а дв ад ес ет ия д ен с ле д тр ет ир ан ет о. Ч ув ст ви те лн и пл ев ел и са : ди в ов ес , ко ко ш о и кр ъв но п ро со , ко щ ря ва , ба лу р, пи ре й, т ро ск от и д р. С ел ек т 24 0 ЕК (2 40 г /л к ле то ди м ) и С ел ек т С уп ер 1 20 Е К (1 20 г/ л кл ет од им ) (А ри ст а Ла йф са йъ нс ) се и зп ол зв ат з а бо рб а с ж ит - ни те п ле ве ли в с лъ нч ог ле да . С ре щ у ед но го ди ш ни е дн ос ем ед ел ни пл ев ел и до зи те н а дв ат а пр од ук та с а съ от ве тн о 40 и 8 0 м л/ дк а, а за б ор ба с м но го го ди ш ни те ж ит ни п ле ве ли - 8 0 и 16 0 м л/ дк а. О пт им ал на та ф аз а на п ри ло ж ен ие е 3 -5 -т и ли ст н а пл ев ел ит е и 10 -2 0 см в ис оч ин а на б ал ур а (с п ри ле пи те л А м иг о, А ка рз ин , М ас - ло РЗ ). Кл ет од им е м ер ис те м ен ин хи би то р, ко йт о де йс тв а чр ез пр ек ъс ва не н а ли пи дн ат а би ос ин те за . С ле д бъ рз от о аб со рб ир ан е от л ис тн ат а м ас а, д ос ти га йк и до в си чк и ча ст и на ч ув ст ви те лн ит е пл ев ел и, т ой с е ко нц ен тр ир а в м ер ис те м ни те т ък ан и, в з он ит е на на ра ст ва не . Та м т ой с е св ър зв а с ен зи м а А це ти л Ко А К ар бо кс и- ла за . То ва п от ис ка б ио си нт ез а на л ип ид ит е - ва ж на с ъс та вн а ча ст на кл ет ъч на та м ем бр ан а. П ър ви те си м пт ом и на по ра ж ен ие пр и чу вс тв ит ел ни те ж ит ни п ле ве ли в кл ю чв ат : сп ир ан е на р ас те ж а до 7 е ре ги ст ри ра н пр од ук тъ т Ка сп ър 5 5 ВГ ( С ин дж ен та ) (5 0 г/ кг п ро - су лф ур он + 5 00 г /к г ди ка мб а) . Хе рб иц ид ът е р ег ис тр ир ан в д оз а 30 г/ дк а и се п ри ла га в ъв ф аз а от 3 -т и до 8 -м и ли ст н а ку лт ур ат а и 2- ри - 4 -т и ли ст н а ед но го ди ш ни те п ле ве ли , 4- 6- ти л ис т (р оз ет ка ) пр и м но го го ди ш ни те п ле ве ли и 1 5 см н а по ве ти ца та ( до ц ъф те ж ). Ш и- ро ки ят п ро зо ре ц на п ри ло ж ен ие д о 8- м и ли ст н а ца ре ви ца та , да ва въ зм ож но ст з а гъ вк ав ос т на п ръ ск ан е. К ас пъ р 55 В Г съ щ о та ка и м а 10 0% к он тр ол ир ащ е ф ек т и въ рх у пл ев ел и с во съ че н сл ой п о ли ст - на та п ов ър хн ос т (б ял а ку ча л об од а) . Хе рб иц ид ът е д во йн о си ст ем ен , и се п ое м а от л ис та та и к ор ен ит е на р ас те ни ят а, с ле д ко ет о сп ир а си нт ез а на ен зи м а ац ет ол ак та т си нт ет аз а и въ зп ре пя тс тв а пр оц ес а на р ас те ж . То ва в од и до у ни щ ож ав ан е на ч ув ст ви те лн ит е пл ев ел и в ра м ки те н а 10 -1 5 дн и. П ро ду кт ът е е ф ик ас ен с ре щ у аб ут ил он , ви до - ве щ ир , ог ни вч е, о вч ар ск а то рб ич ка , си ня м ет ли чи на , бя ла л об од а, пе тн ис та б уд ар иц а, г ал ин зо га , лу бе ни чн ик , та ту л, п ач а тр ев а, л ап а- до во ли ст но и пр ас ко во ли ст но пи пе ри че , ф ас ул че , ту че ни ца , ди ва ря па , по лс ки с ин ап , гр ад ин ск и ко ст ре ц, ч ер но к уч е гр оз де , св ин иц а, са м ос ев ки о т сл ън чо гл ед ов и хи бр ид и, у ст ой чи ви н а су лф он ил ур еи и др . Ч ув ст ви те лн и м но го го ди ш ни ш ир ок ол ис тн и пл ев ел и са : ко зя бр ад а, л ап ад , ки се ле ц, п ел ин , си ня ж лъ чк а, п ов ет иц а, п ал ам ид а, ж и- ло вл ек , по лс ки к ос тр ец , ро ди лн а тр ев а и др . М ож е да с е см ес ва с пр ед ла га ни те н а па за ра б ал ур иц ид и на б аз а ни ко су лф ур он , ф ор ам - су лф ур он , ри м су лф ур он , бе з пр оя ва н а ан та го ни зъ м . Хе рб иц ид ит е на б аз а ни ко су лф ур он с е по ем ат б ър зо о т ли ст ат а на п ле ве ли те и с е пр ен ас ят п о пр ов од ящ ит е тъ ка ни д о ко ре ни те , ко ре ни щ ат а и ри зо м ит е, ка то ин хи би ра т де ле не то на кл ет ки те и ра зв ит ие то н а ра ст ен ия та ч ре з бл ок ир ан е си нт ез а на а м ин ок ис ел и- ни те . П ле ве ли те в ед на га с пи ра т св ое то р аз ви ти е, а у вя хв ат н ап ъл но в те че ни е на д ве -т ри с ед м иц и сл ед т ре ти ра не то . П ре ди д а на ст ъп и пъ лн от о им з аг ив ан е ш ир ок ол ис тн ит е пл ев ел и пр ом ен ят ц ве та с и до че рв ен о- ж ъл те ни ка во , а ж ит ни те п ри до би ва т ан то ци ан ов а ок ра ск а. О т ни ко су лф ур он съ дъ рж ащ ит е пр од ук ти м ог ат да се из по лз ва т: Ке лв ин Т оп ( БА С Ф ) 4 3 г/ л ни ко су лф ур он и Н ик ог ан 4 С К ( А да м а) 40 г /л н ик ос ул ф ур он . Те с е п ри ла га т в до за 12 5 м л/ дк а ср ещ у ед - но го ди ш ни и м но го го ди ш ни е дн ос ем ед ел ни , вк лю чи те лн о ба лу р от ко ре ни щ а и ня ко и ш ир ок ол ис тн и пл ев ел и (щ ир , си на п, а бу ти ло н) . За е дн ов ре м ен ен и п ъл ен к он тр ол н а вс ич ки е дн ог од иш ни и м но - го го ди ш ни ж ит ни и ш ир ок ол ис тн и пл ев ел и Ке лв ин Т оп м ож е да с е см ес ва с х ер би ци да К ам би о. М ис тр ал Е кс тр а 6 О Д ( С ам со н Ек ст ра 6 О Д ), (Ф ор не т Ек ст ра 6 О Д ), (Н иш ин Ек ст ра 6 О Д ) (И С К Би ос ай ън с) съ дъ рж а 60 г /л ни ко су лф ур он . П ри ца ре ви ца та то й се из по лз ва в до за 65 -7 5 м л/ 8 21 дни след третирането, тъканите в зоните на нарастване покаф еня- ват и загиват. П реди да загинат старите листа пром енят цвета си от оранж ев до червен и тъм нолилав. П родуктите не трябва да се см есват с листни торове и някои противош ироколистни хербици- ди (биф енокс, им азаквин и др.). С тратус Ултра (Ф окус Ултра) (БА С Ф ) съдърж а 100 г/л циклок- сидим + тензид. В доза от 100 м л/дка продуктът се използва за борба с едногодиш ните едносем еделни плевели, а при наличие на м ногогодиш ни ж итни плевели, дозата се завиш ава на 200 м л/ дка. Хербицидът се прилага във ф аза 3-5-ти лист на чувствителните плевели и 10-20 см височина на балура. Ч увствителни плевели са: див овес, овсига, обикновена и ливадна м етлица, кръвно и коко- ш о просо, зелена кощ рява, сива кощ рява, балур, пирей, троскот и др. За постигане на м аксим ална еф икасност при силно заплеве- ляване с пирей и троскот е препоръчително дозата на хербицида да се завиш и с 10-20 % . Ф узилад Ф орте 150 ЕК (С индж ента) съдърж а 150 г/л ф луази- ф оп-П -бутил + прилепител. П ри слънчогледа хербицидът е реги- стриран в доза 80 м л/дка (срещ у едногодиш ни ж итни плевели, в т.ч. балур от сем е) и в доза 100-130 м л/дка (срещ у м ногогодиш ни ж итни плевели, в т.ч. балур от коренищ а). П родуктът се прилага във ф аза 3-5-ти лист на чувствителните плевели и 10-20 см висо- чина на балура. Ф узилад Ф орте е селективен, систем ен, листен хербицид. Благодарение на ISO -линк технологията се поем а на- пълно от листата на плевелите и м ного бързо се разпространява в цялото растение, вклю чително и в коренищ ата. Развитието на ж ит- ните плевели спира незабавно, първите сим птом и се повяват след няколко дни, а загиването им - след приблизително 10 до 14 дни. Ф уроре С упер 7,5 ЕВ (69 г/л ф еноксапроп-п-етил) (Байер Кроп- сайанс) е регистриран в доза 120 м л/дка за борба срещ у едно- годиш ните едносем еделни плевели и в доза 200 м л/дка срещ у м ногогодиш ни ж итни плевели в слънчогледа. О птим ална ф аза на прилож ение е 3-5-ти лист на плевелите и 10-20 см височина на балура. П ървоначалните сим птом и са надлъж на хлороза, последва- на от антоцианово оцветяване и некроза. П левелите загиват за 3-4 седм ици. С пектърът на контролираните ж итни плевели е следният: балур от сем ена и коренищ а, ветруш ка, див овес, ю ж ен див овес, лисича опаш ка, м етлица, зелена кощ рява, кокош о просо, кръвно просо, сива кощ рява и др. Ф уроре С упер не контролира райграс, троскот и пирей. П репаратът е напълно селективен за културата, независим о от ф азата на развитието ù. Тъй като при конвенционалните хибриди слънчоглед никой от + 160 г/л дикамба и се използва за борба срещ у едногодиш ни ж итни и ш ироколистни плевели и палам ида при царевица. Реги- стрираната доза на С телар е 100 м л/дка с препоръчителен рабо- тен разтвор от 20 до 40 л/дка. П рилага се във ф аза 2-ри – 5-ти лист на културата и плевелите. С телар е двуком понентен систем ен вегетационен хербицид. А ктивното вещ ество от ново поколение – топрам езон, предизвиква блокиране и разграж дане на хлороф ила в клетките (тъканите побеляват), а дикам ба води до наруш ение във въглехидратно-белтъчния синтез и нивото на хорм она ауксин. В резултат на това плевелите спират своя растеж и развитие. П ри- знаците на хербицидната еф икасност са побеляване на зелените части на плевелите до 5 дни след третиране. П ълна некроза и загиване се наблю дава до 14 дни след прилож ението на продукта. С пектър на действие спрям о едногодиш ните ш ироколистни пле- вели: абутилон, видове щ ир, бяла лобода, татул, галинзога, пача трева, пипериче, тученица, див синап, черно куче грозде, бутрак, разстлана лобада – еф икасност по-голям а от 95 % . Едногодиш ни ж итни плевели – кощ рява, кокош о просо, кръвно просо, обик- новено просо - еф икасност по-голям а от 95 % . М ногогодиш ни ш ироколистни плевели – палам ида – еф икасност от 80 до 95 % , поветица – еф икасност по-м алка от 80 % . Н а площ и третирани със С телар 210 С Л, през следващ ата стопанска година м огат да се засяват слънчоглед, рапица и захарно цвекло, след извърш ване на основна обработка на почвата (оран). П ри царевицата м ож е да се използва същ о така и хербицида П ик 75 ВГ (С индж ента) (750 г/кг просулф урон). Хербицидът е се- лективен, листен, систем ен, като се прилага в доза 1,5 г/дка + 0,2 % Атплю с (адж увант) с 20 л/дка работен разтвор. П репаратът е за борба с едногодиш ни ш ироколистни двусем еделни плевели. П розорецът на прилож ение за пръскане е 3-ти – 8-м и лист на кул- турата, а оптим ална ф аза за плевелите е ф аза 2-ри – 4-ти лист. П ик 75 ВГ прониква в плевелното растение през листата и корените и бързо се разпространява до точките на растеж . С лед третирането растеж а на чувствителните плевели спира, сим птом ите (обезцве- тяване и некроза) стават видим и в рам ките на една седм ица, а пълното им унищ ож ение настъпва след 2-3 седм ици. И м а и инхи- биращ о действие върху палам идата, прилож ен във ф аза розетка на плевела. М ож е да се см есва с предлаганите на пазара балурициди на база никосулф урон, като при см есването не е нуж но добавя- нето на прилепител. П ри царевицата за зърно и силаж за борба с едногодиш ни и м ногогодиш ни ш ироколистни плевели, в т.ч палам ида и поветица, 9 20 се ле кт ив ни те х ер би ци ди н ям ат е ф ик ас но ст с пр ям о св ин иц ат а и па - ла м ид ат а, к ои то п ре з по сл ед ни те г од ин и се н ам но ж их а въ в ви со ка пл ът но ст , ал те рн ат ив а за то ва е т. на р. „E xp re ss Su nТ М ” те хн ол ог ия пр и сл ън чо гл ед а. П ри н ея с е из по лз ва х ер би ци дъ т Ек сп ре с® 5 0 С Г, ко йт о се п ри ла га с ам о пр и сл ън чо гл ед ов и хи бр ид и, к ои то с а то - ле ра нт ни н а пр од ук та . Хи бр ид ит е сл ън чо гл ед з а 20 15 -т а на ф ир м а Д ю П он П ио не р, з а ко ит о хе рб иц ид ът е с ел ек ти ве н са : P6 4L E2 5, P6 4L E9 9, P 64 LE 20 , P6 4L E1 9, P 63 LE 75 , ка кт о и дв а хи бр ид а на ф ир - м а С ин дж ен та – С уб ар о H TS и С ум ик о H TS . П ри т ез и хи бр ид и, пр од ук тъ т се и зп ол зв а в до за 4 г /д ка , с пр ил еп ит ел – Т ре нд ® 9 0 – 0, 1% . Н ай -п од хо дя щ ат а ф аз а за т ре ти ра не н а ш ир ок ол ис тн ит е пл ев ел и е 2- 6- ти ли ст (в т. ч. св ин иц а) и 10 -1 5 cм ви со чи на за па ла м ид а. П ре по ръ чв а се и зп ол зв ан ет о на х ер би ци да д а ст ав а до 8- м и ли ст н а сл ън чо гл ед а, т ъй к ат о сл ед т аз и ф аз а се п ол уч ав а т. на р. е ф ек т на ч ад ър а. Т ря бв а да с е из бя гв а пр ип ок ри ва не н а уч ас - тъ ци п ри т ре ти ра не с Е кс пр ес ® 5 0 С Г. П ри ба вя не то н о пр ил еп ит ел Тр ен д® 9 0 по до бр яв а зн ач ит ел но х ер би ци дн ия е ф ек т от п ро ду кт а, ка то сп ом аг а ра бо тн ия т ра зт во р да се ра зп ре де ли ра вн ом ер но въ рх у ра ст ит ел ни те ч ас ти и д а не с е от ти ча п од ф ор м ат а на к ап ки . То ва , ос об ен о ва ж и ко га то п ле ве ли те с а за то рм оз ен и от с уш а, н и- ск и те м пе ра ту ри и ли д ру г ст ре со в ф ак то р, и ли п ри п ле ве ли , чи ят о по въ рх но ст с е м ок ри т ру дн о, п ор ад и на ли чи ет о на в ла си нк и ил и во съ че н на ле п (п ал ам ид а, с ви ни ца , ло бо да и д р. ). В р ег ис тр ир ан ат а си д оз а хе рб иц ид ът е е ф ик ас ен с пр ям о сл ед ни те в ид ов е пл ев ел и: ов ча рс ка т ор би чк а, в ид ов е си на п, в ид ов е ла йк а, д ив а ря па , ле пк а, ф ий , аб ут ил он , по лс ко по др ум че , че рн о ку че гр оз де , ко м па сн а са ла та , ви до ве щ ир , ло бо да , та ту л, п ал ам ид а, с ам ос ев ки о т ко нв ен - ци он ал ен с лъ нч ог ле д и др . А кт ив но то в ещ ес тв о тр иб ен ур он -м ет ил (с ул ф он ил ур ея ) се м ет аб ол из ир а и ел им ин ир а бъ рз о от р ас те ни ет о. А бс ор би ра с е от л ис та та и к ор ен ит е на п ле ве ли те и б ър зо с е пр и- дв иж ва в ц ял от о ра ст ен ие . Бл ок ир а де ле не то н а кл ет ки те в т оч ки те на н ар ас тв ан е на к ор ен ит е и ст ъб ла та н а чу вс тв ит ел ни те р ас те ни я. Ра ст еж ът с пи ра н як ол ко ч ас а сл ед т ре ти ра не то , но в ид им и си м пт о- м и се п оя вя ва т 5- 10 д ни п о- къ сн о. П ъл но то з аг ив ан е на п ле ве ли те ст ав а за 1 5- 25 д ни , но п ре з то ва в ре м е те в еч е не с а ко нк ур ен тн и за ку лт ур ат а. П о- пр ер ас на ли те и по -м ал ко чу вс тв ит ел ни пл ев ел и ка то с ви ни ца , ди в ко но п, т уч ен иц а и др уг и пл ев ел ни в ид ов е м ог ат да н е за ги на т на пъ лн о, н о те о ст ав ат с то пи ра ни в с во ет о ра зв ит ие и не ко нк ур ир ат ку лт ур ат а по от но ш ен ие на хр ан ит ел ни ве щ е- ст ва и в од а. Е кс пр ес ® 5 0 С Г е ус то йч ив н а дъ ж д, п ад на л 2 ча са сл ед тр ет ир ан ет о. П ри из по лз ва не то на „E xp re ss Su nТ М ” те хн ол о- ги ят а ня м а ог ра ни че ни я за с ле дв ащ ат а ку лт ур а в се ит бо об ор от а, пр и ца ре ви ца та . Ре ги ст ри ра на та д оз а е 20 0 м л/ дк а. П ри ла га с е въ в ф аз а 3- 5- ти л ис т на к ул ту ра та и п ле ве ли те . Д ру г до бр е из пи та н хе рб иц ид з а бо рб а ср ещ у ш ир ок ол ис тн ит е, в т.ч . сл аб оч ув ст ви те лн и на х ор м он оп од об ни те х ер би ци ди п ле ве ли , е Ар ат (Б А С Ф ) (5 00 г/ л ди ка м ба + 25 0 г/ л тр ит ос ул ф ур он ). П ри ца ре ви ца та т ой м ож е да с е пр ил аг а в до за 2 0 г/ дк а са м ос то ят ел - но и ли с п ри ле пи те л Д ЕШ ( 10 0 м л/ дк а) . П ро ду кт ът т ря бв а да с е из по лз ва в ъв ф аз а 2- ри - 6- ти л ис т на п ле ве ли те . А ра т ко нт ро ли ра пл ев ел и ка то п ал ам ид а, л еп ка , ло бо да , об ик но ве н и ра зс тл ан щ ир , ту че ни ца , ба би ни з ъб и, л ю ти че , пи пе ри че , сп ор еж , бу тр ак , аб ут и- ло н, г ал ин зо га , та ту л, ф ас ул че и д р. Д ру г ре ги ст ри ра н пр од ук т пр и ца ре ви ца та е Б ук тр ил У ни ве рс ал (Б ай ер К ро пС ай ан с) ( бр ом ок си ни л ок та но ат /х еп та но ат – 4 00 ,8 г /л + 2 ,4 Д е ти лх ек си ле ст ер – 4 22 ,1 г /л ). П ри к ул ту ра та х ер би ци дъ т е ре ги ст ри ра н в до за 80 м л/ дк а ср ещ у дв ус ем ед ел ни п ле ве ли с 30 -5 0 л/ дк а ра бо те н ра зт во р. Б ук тр ил У ни ве рс ал е с ис те м ен х ер - би ци д ср ещ у ш ир ок ол ис тн и пл ев ел и в ж ит ни к ул ту ри . А кт ив ни те ве щ ес тв а се а бс ор би ра т бъ рз о от л ис тн ат а м ас а и ст ъб ла та н а пл е- ве ли те и п ре ди зв ик ва т си м пт ом и на о бе зц ве тя ва не , де ф ор м ац ия , сп ир ан е на р ас те ж а, у вя хв ан е и не кр оз а на п ле ве ли те д о ед на -д ве се дм иц и сл ед тр ет ир ан ет о. Ус ло ви ят а на ок ол на та ср ед а, бл аг о- пр ия тс тв ащ и ра ст еж а и ра зв ит ие то н а пл ев ел ит е ус ко ря ва е ф ек та от тр ет ир ан е с хе рб иц ид а. Ч ув ст ви те лн и пл ев ел и са : об ик но ве н щ ир , ов ча рс ка т ор би чк а, б ял а ку ча л об од а, п ач а тр ев а, д ив а ря па , по лс ки с ин ап , че рн о ку че г ро зд е, м ле чо к, и та ли ан ск а св ин иц а, п а- ла м ид а, п ол ск а по ве ти ца , по лс ки х во щ , си ня м ет ли чи на и д р. П ри пр оп ад ан е на т ре ти ра на та к ул ту ра и с ле д но рм ал на п ре дс еи тб ен а по дг от ов ка м ог ат д а се с ея т вс ич ки к ул ту ри б ез ф ур аж но бо бо ви . За вс ич ки ос та на ли ш ир ок ол ис тн и ку лт ур и тр яб ва да се из ча ка ин те рв ал о т 15 д ни . За б ор ба с ре щ у ш ир ок ол ис тн и, в т .ч . сл аб оч ув ст ви те лн и на х ор - м он оп од об ни те хе рб иц ид и пл ев ел и пр и ца ре ви ца та , се пр ил аг а М ус та нг 3 06 ,2 5 С К (Д ау А гр ос ай ън си с) ( 6, 25 г /л ф ло ра су ла м + 3 00 г/ л 2, 4 Д е ст ер ). П ро ду кт ът е р ег ис тр ир ан в д оз а от 4 0 ил и 60 м л/ дк а. П ри н ал ич ие н а па ла м ид а се и зп ол зв а ви со ка та д оз а. Хе рб иц ид ит е, ко ит о съ дъ рж ат ак ти вн от о ве щ ес тв о 2, 4 Д тр яб - ва с тр ог о да с е вн ас ят в ъв ф аз а 3- ти д о 5- ти л ис т на к ул ту ра та . П о- къ сн от о пр ил ож ен ие м ож е да пр ед из ви ка ф ит от ок си чн ос т за ку лт ур ат а из ра зя ва щ а се в ч уп ли во ст н а ст ъб ла та н а ца ре ви ца та . Та ки ва п ро бл ем и въ зн ик ва т ка кт о пр и по -с ил ен в ят ър т ак а и пр и из въ рш ва не н а м еж ду ре до ва о бр аб от ка . Х ер би ци дъ т С те ла р 21 0 С Л (Б А С Ф ) съ дъ рж а 50 г /л т оп ра ме зо н 9 20 се ле кт ив ни те х ер би ци ди н ям ат е ф ик ас но ст с пр ям о св ин иц ат а и па - ла м ид ат а, к ои то п ре з по сл ед ни те г од ин и се н ам но ж их а въ в ви со ка пл ът но ст , ал те рн ат ив а за то ва е т. на р. „E xp re ss Su nТ М ” те хн ол ог ия пр и сл ън чо гл ед а. П ри н ея с е из по лз ва х ер би ци дъ т Ек сп ре с® 5 0 С Г, ко йт о се п ри ла га с ам о пр и сл ън чо гл ед ов и хи бр ид и, к ои то с а то - ле ра нт ни н а пр од ук та . Хи бр ид ит е сл ън чо гл ед з а 20 15 -т а на ф ир м а Д ю П он П ио не р, з а ко ит о хе рб иц ид ът е с ел ек ти ве н са : P6 4L E2 5, P6 4L E9 9, P 64 LE 20 , P6 4L E1 9, P 63 LE 75 , ка кт о и дв а хи бр ид а на ф ир - м а С ин дж ен та – С уб ар о H TS и С ум ик о H TS . П ри т ез и хи бр ид и, пр од ук тъ т се и зп ол зв а в до за 4 г /д ка , с пр ил еп ит ел – Т ре нд ® 9 0 – 0, 1% . Н ай -п од хо дя щ ат а ф аз а за т ре ти ра не н а ш ир ок ол ис тн ит е пл ев ел и е 2- 6- ти ли ст (в т. ч. св ин иц а) и 10 -1 5 cм ви со чи на за па ла м ид а. П ре по ръ чв а се и зп ол зв ан ет о на х ер би ци да д а ст ав а до 8- м и ли ст н а сл ън чо гл ед а, т ъй к ат о сл ед т аз и ф аз а се п ол уч ав а т. на р. е ф ек т на ч ад ър а. Т ря бв а да с е из бя гв а пр ип ок ри ва не н а уч ас - тъ ци п ри т ре ти ра не с Е кс пр ес ® 5 0 С Г. П ри ба вя не то н о пр ил еп ит ел Тр ен д® 9 0 по до бр яв а зн ач ит ел но х ер би ци дн ия е ф ек т от п ро ду кт а, ка то сп ом аг а ра бо тн ия т ра зт во р да се ра зп ре де ли ра вн ом ер но въ рх у ра ст ит ел ни те ч ас ти и д а не с е от ти ча п од ф ор м ат а на к ап ки . То ва , ос об ен о ва ж и ко га то п ле ве ли те с а за то рм оз ен и от с уш а, н и- ск и те м пе ра ту ри и ли д ру г ст ре со в ф ак то р, и ли п ри п ле ве ли , чи ят о по въ рх но ст с е м ок ри т ру дн о, п ор ад и на ли чи ет о на в ла си нк и ил и во съ че н на ле п (п ал ам ид а, с ви ни ца , ло бо да и д р. ). В р ег ис тр ир ан ат а си д оз а хе рб иц ид ът е е ф ик ас ен с пр ям о сл ед ни те в ид ов е пл ев ел и: ов ча рс ка т ор би чк а, в ид ов е си на п, в ид ов е ла йк а, д ив а ря па , ле пк а, ф ий , аб ут ил он , по лс ко по др ум че , че рн о ку че гр оз де , ко м па сн а са ла та , ви до ве щ ир , ло бо да , та ту л, п ал ам ид а, с ам ос ев ки о т ко нв ен - ци он ал ен с лъ нч ог ле д и др . А кт ив но то в ещ ес тв о тр иб ен ур он -м ет ил (с ул ф он ил ур ея ) се м ет аб ол из ир а и ел им ин ир а бъ рз о от р ас те ни ет о. А бс ор би ра с е от л ис та та и к ор ен ит е на п ле ве ли те и б ър зо с е пр и- дв иж ва в ц ял от о ра ст ен ие . Бл ок ир а де ле не то н а кл ет ки те в т оч ки те на н ар ас тв ан е на к ор ен ит е и ст ъб ла та н а чу вс тв ит ел ни те р ас те ни я. Ра ст еж ът с пи ра н як ол ко ч ас а сл ед т ре ти ра не то , но в ид им и си м пт о- м и се п оя вя ва т 5- 10 д ни п о- къ сн о. П ъл но то з аг ив ан е на п ле ве ли те ст ав а за 1 5- 25 д ни , но п ре з то ва в ре м е те в еч е не с а ко нк ур ен тн и за ку лт ур ат а. П о- пр ер ас на ли те и по -м ал ко чу вс тв ит ел ни пл ев ел и ка то с ви ни ца , ди в ко но п, т уч ен иц а и др уг и пл ев ел ни в ид ов е м ог ат да н е за ги на т на пъ лн о, н о те о ст ав ат с то пи ра ни в с во ет о ра зв ит ие и не ко нк ур ир ат ку лт ур ат а по от но ш ен ие на хр ан ит ел ни ве щ е- ст ва и в од а. Е кс пр ес ® 5 0 С Г е ус то йч ив н а дъ ж д, п ад на л 2 ча са сл ед тр ет ир ан ет о. П ри из по лз ва не то на „E xp re ss Su nТ М ” те хн ол о- ги ят а ня м а ог ра ни че ни я за с ле дв ащ ат а ку лт ур а в се ит бо об ор от а, пр и ца ре ви ца та . Ре ги ст ри ра на та д оз а е 20 0 м л/ дк а. П ри ла га с е въ в ф аз а 3- 5- ти л ис т на к ул ту ра та и п ле ве ли те . Д ру г до бр е из пи та н хе рб иц ид з а бо рб а ср ещ у ш ир ок ол ис тн ит е, в т.ч . сл аб оч ув ст ви те лн и на х ор м он оп од об ни те х ер би ци ди п ле ве ли , е Ар ат (Б А С Ф ) (5 00 г/ л ди ка м ба + 25 0 г/ л тр ит ос ул ф ур он ). П ри ца ре ви ца та т ой м ож е да с е пр ил аг а в до за 2 0 г/ дк а са м ос то ят ел - но и ли с п ри ле пи те л Д ЕШ ( 10 0 м л/ дк а) . П ро ду кт ът т ря бв а да с е из по лз ва в ъв ф аз а 2- ри - 6- ти л ис т на п ле ве ли те . А ра т ко нт ро ли ра пл ев ел и ка то п ал ам ид а, л еп ка , ло бо да , об ик но ве н и ра зс тл ан щ ир , ту че ни ца , ба би ни з ъб и, л ю ти че , пи пе ри че , сп ор еж , бу тр ак , аб ут и- ло н, г ал ин зо га , та ту л, ф ас ул че и д р. Д ру г ре ги ст ри ра н пр од ук т пр и ца ре ви ца та е Б ук тр ил У ни ве рс ал (Б ай ер К ро пС ай ан с) ( бр ом ок си ни л ок та но ат /х еп та но ат – 4 00 ,8 г /л + 2 ,4 Д е ти лх ек си ле ст ер – 4 22 ,1 г /л ). П ри к ул ту ра та х ер би ци дъ т е ре ги ст ри ра н в до за 80 м л/ дк а ср ещ у дв ус ем ед ел ни п ле ве ли с 30 -5 0 л/ дк а ра бо те н ра зт во р. Б ук тр ил У ни ве рс ал е с ис те м ен х ер - би ци д ср ещ у ш ир ок ол ис тн и пл ев ел и в ж ит ни к ул ту ри . А кт ив ни те ве щ ес тв а се а бс ор би ра т бъ рз о от л ис тн ат а м ас а и ст ъб ла та н а пл е- ве ли те и п ре ди зв ик ва т си м пт ом и на о бе зц ве тя ва не , де ф ор м ац ия , сп ир ан е на р ас те ж а, у вя хв ан е и не кр оз а на п ле ве ли те д о ед на -д ве се дм иц и сл ед тр ет ир ан ет о. Ус ло ви ят а на ок ол на та ср ед а, бл аг о- пр ия тс тв ащ и ра ст еж а и ра зв ит ие то н а пл ев ел ит е ус ко ря ва е ф ек та от тр ет ир ан е с хе рб иц ид а. Ч ув ст ви те лн и пл ев ел и са : об ик но ве н щ ир , ов ча рс ка т ор би чк а, б ял а ку ча л об од а, п ач а тр ев а, д ив а ря па , по лс ки с ин ап , че рн о ку че г ро зд е, м ле чо к, и та ли ан ск а св ин иц а, п а- ла м ид а, п ол ск а по ве ти ца , по лс ки х во щ , си ня м ет ли чи на и д р. П ри пр оп ад ан е на т ре ти ра на та к ул ту ра и с ле д но рм ал на п ре дс еи тб ен а по дг от ов ка м ог ат д а се с ея т вс ич ки к ул ту ри б ез ф ур аж но бо бо ви . За вс ич ки ос та на ли ш ир ок ол ис тн и ку лт ур и тр яб ва да се из ча ка ин те рв ал о т 15 д ни . За б ор ба с ре щ у ш ир ок ол ис тн и, в т .ч . сл аб оч ув ст ви те лн и на х ор - м он оп од об ни те хе рб иц ид и пл ев ел и пр и ца ре ви ца та , се пр ил аг а М ус та нг 3 06 ,2 5 С К (Д ау А гр ос ай ън си с) ( 6, 25 г /л ф ло ра су ла м + 3 00 г/ л 2, 4 Д е ст ер ). П ро ду кт ът е р ег ис тр ир ан в д оз а от 4 0 ил и 60 м л/ дк а. П ри н ал ич ие н а па ла м ид а се и зп ол зв а ви со ка та д оз а. Хе рб иц ид ит е, ко ит о съ дъ рж ат ак ти вн от о ве щ ес тв о 2, 4 Д тр яб - ва с тр ог о да с е вн ас ят в ъв ф аз а 3- ти д о 5- ти л ис т на к ул ту ра та . П о- къ сн от о пр ил ож ен ие м ож е да пр ед из ви ка ф ит от ок си чн ос т за ку лт ур ат а из ра зя ва щ а се в ч уп ли во ст н а ст ъб ла та н а ца ре ви ца та . Та ки ва п ро бл ем и въ зн ик ва т ка кт о пр и по -с ил ен в ят ър т ак а и пр и из въ рш ва не н а м еж ду ре до ва о бр аб от ка . Х ер би ци дъ т С те ла р 21 0 С Л (Б А С Ф ) съ дъ рж а 50 г /л т оп ра ме зо н която идва на есен или следващ ата година напролет. Tехнологията контролира ш ироколистните плевели в слънчоглед и при наличие на заплевеляване и с ж итни, допълнително трябва да се използва противож итен хербицид. Експрес ® 50 С Г е см есим с вегетационни хербициди за допъл- нителен контрол на ж итни плевели при третиране на хом озиготни ExpressSun® слънчогледови хибриди на ф ирм а Д ю П он П ионер. П оради ф акта, че същ ествуват голям брой вегетационни проти- вож итни хербициди, съдърж ащ и в състава си различни коф орм у- ланти, Експрес ® 50 С Г м ож е да се прилага съвм eстно сам о с тези, които са разреш ени в Р.България при слънчоглед. В противен случай риска от резервоарното прилож ение на Експрес 50 С Г и противож итния хербицид се поем а от ф ерм ера. П рибавянето на противож итен хербицид не отм еня прибавянето на прилепителя Тренд ® 90 в 0,1% . С м есването на Експрес ® 50 С Г с вегетационни противож итни хербициди м ож е да доведе до нам аляване на еф екта върху ж ит- ните плевели с 8 до 10 % . Такова нам аляване на еф екта не се наблю дава, ако продуктите се внасят разделно, с 5-10 дни разлика м еж ду двете пръскания. Д руг начин за борба както с двусем еделните, така и срещ у едносем еделните плевели и всички възм ож ни раси на синя китка при слънчогледа е технологията Клиърф ийлд За борба с плевелите при слънчогледа тук се използва хербици- дът П улсар 40 Регистриран е при C learfield хибриди слънчоглед в доза 120 м л/дкa. За повиш аване спектъра на действие и да не се допусне ново поникване на някои плевели, П улсар 40 се ком би- нира със С том п Н ов (120 м л/дкa + 230 m м л/дкa), внесени във ф аза 4-6-ти лист на културата, след 2-ри лист на едногодиш ните плевели и 10-15 cм височина на балура от коренищ а и палам ида. П улсар 40 се поем а от надзем ните и подзем ни части на плевели- те. П ренася се по ф лоем а и ксилем а до всички растеж ни точки и предизвиква инхибиране на някои м астни киселини в клетките на плевелните растения. В следствие на това те спират своя растеж , некротират и загиват. Едноврем енното прилож ение на П улсар + С том п Н ов е оптим ално реш ение в случаите, когато им ам е нор- м ално във врем ето поникване и развитие на слънчогледа и плеве- лите, при наличие на почвена влага в м ом ента на третиране, или очаквани валеж и до 10 дни след пръскане. Хербицидът П улсар им а отлично действие спрям о следните видове ш ироколистни и ж итни плевели: свиница, овчарска торбичка, див синап, дива ряпа, подрум че, ф асулче, видове щ ир, галинзога, пипериче, ветруш ка, 10 19 във въглехидратния и белтъчния обм ен, като се потиска диш ането и деленето на клетките на чувствителните видове растения. П ри двусем еделните растения хербицидите причиняват епинастични изкривявания по дръж ките на листата и стъблата, тум ороподобни изм енения по стъблата и корените, деф орм иране на листата и др. О т групата на арилоксиоцетните киселини (хербицидите на база 2,4 Д ам. сол) м огат да се използват следните търговски продукти: С анаф ен (Д ау А гросайънсис), А м инопиелик 600 С Л ( А дам а), Д и- копур Ф (Хербоксон Топ) (Н ю Ф арм ), и Д иовид 60 С Л (Ю найтед Ф осф оръс) - регистрирани в дози от 120 м л/дка за борба срещ у ш ироколистни плевели (с изклю чение на плевели устойчиви на хорм оноподобните хербициди). С илно чувствителни едногодиш ни ш ироколистни плевели към изброените до тук хербициди са: дреб- ноцветна галинзога, черно куче грозде, обикновен щ ир, свиница, абутилон, бабини зъби, дива ряпа, лю тиче, овчарска торбичка, си- нап, черно куче грозде и др. Ум ерено чувствителни м ногогодиш ни ш ироколистни плевели са: палам ида, поветица, м лечок, глухарче, полски хвощ . С лабо чувствителни ш ироколистни плевели са: звез- дица, росопас, колендро, м ак, лайка, подрум че, лепка, петниста бударица, пипериче и лобода. О т групата на хлорф еноксиоцетните киселини хербицидът М а- тон 600 ЕК (Н ю Ф арм ) (600 г/л 2,4 Д ест ер) им а регистрация при царевицата. П ри нея дозата м у е 110 м л/дка за борба с ш ироко- листните плевели. За разлика от другите 2,4 Д ам инни соли М атон е естерна ф орм а, което го прави по-агресивен към чувствителните плевели: галинзога, лобода, пача трева, пипериче, свиница, черно куче грозде, щ ир, поветица, сам осевки рапица и др. За контрол на ш ироколистните плевели слабочувствителни на хор- м оноподобните хербициди м ож е да се използва препарата Уидм ас- тер 464 С Л (С индж ента) и Д иф ендър С Л (П асиф ик С Л, М агнето С Л) (Н ю Ф арм ). П репаратите се внасят в доза 120 м л/дка. П ри тях освен активното вещ ество 2,4 Д е добавено и дикам ба. П ри царевицата и двата хербицида са регистрирани в доза 120 м л/дка. Хербицидите се абсорбират предим но чрез листата, но проникват и през корените на чувствителните растения. П ридвиж ването в плевелите се извърш ва и в двете посоки – към кореновата систем а надолу и нагоре към надзем ните части. Растенията закърж авяват, листните им петури се стесняват, образуват се тум ори по листата и плевелите загиват. Кам био С Л (БА С Ф ) е хербицид, който им а както систем но, така и контактно действие. П репаратът съдърж а 90 г/л дикамба + 320 г/л бент азон. И зползва се за борба срещ у двусем еделни плевели ли си ча о па ш ка , ви до ве к ощ ря ва и д р. П о- ни ск а е еф ик ас но ст та сп ря м о пл ев ел и ка то ди ви я ов ес , та ту ла , па ча та т ре ва , аб ут ил он а, па ла м ид ат а, б ал ур а от к ор ен ищ а и ди ви я ко но п . Н а по ле та к ъд ет о им ам е по - го ля м а пл ът но ст о т бя ла к уч а ло бо да е ж ел ат ел но с ле д се ит ба , пр ед и по ни кв ан е да се из по лз ва хе рб иц ид а С то м п Н ов . П ри н ал ич ие н а по -г ол ям а пл ът но ст н а ба лу р от к ор ен ищ а, п ре по - ръ чи те лн о е да с е из по лз ва и н як ой о т ре ги ст ри ра ни те б ал ур иц ид и, за п ос ти га не н а ст о пр оц ен то ва е ф ик ас но ст . И п ри т аз и те хн ол ог ия съ щ о не б ив а да и м а пр ип ок ри ва не н а тр ет ир ан ит е уч ас тъ ци , за - щ от о то га ва и м а оп ас но ст о т ф ит от ок си чн ос т за к ул ту ра та . П ре з по сл ед ни те т ри г од ин и в оп ит ни те п ол ет а на А гр ар ен у ни - ве рс ит ет - П ло вд ив и н а пр ои зв од ст ве ни п ло щ и в Ю ж на Б ъл га ри я, по з ая вк а на ф ир м а БА С Ф , ак ти вн о из пи тв ах м е ус ъв ър ш ен ст ва - на та в ер си я на т ех но ло ги ят а - Кл иъ рф ий лд п лю с. С лъ нч ог ле до ви те хи бр ид и по т аз и т ех но ло ги я се п ре дл аг ат о т ня ко лк о с ем ен ар ск и ко м па ни и. Р аз пр ос тр ан ен и хи бр ид и на б ъл га рс ки я па за р са ф ир м а Ли м аг ре йн с х иб ри да L G 5 6. 31 C L Pl us , ф ир м а Еу ра ли с с хи бр ид ит е ЕС К ан ди ми с C L Pl us и Е С Г ен ез ис C L Pl us , ф ир м а Ко са д С ем ан с с хи - бр ид а C SF 1 29 02 C L Pl us и ф ир м а Ра пу л с хи бр ид ит е П ар аи зо 10 00 C L Pl us и Л уч ия C L Pl us . П ор ад и за си ле ни я ин те ре с къ м т ех но ло ги ят а Кл иъ рф ий лд п лю с, в п ро це с на и зп ит ва не и р ег ис тр ац ия с а ощ е м но ж ес тв о но ви х иб ри ди . О бе кт н а из пи тв ан е са и р аз ли чн и ф ор м ул ац ии н а им аз ам ок с- съ - дъ рж ащ ит е хе рб иц ид ни п ре па ра ти ( в т. ч. П ул са р и др уг и ощ е дв е по -н ов и ф ор м ул ац ии . Н а ед ин о т тр ит е пу нк та б еш е на ли це м но го си лн о за пл ев ел яв ан е с ба лу р от к ор ен ищ а. Н ай -в ис ок х ер би ци де н еф ек т ср ещ у ба лу ра се по лу ча ва от ре зе рв оа рн ат а см ес м еж ду П ул са р и С тр ат ус у лт ра . С ам ос то ят ел на та у по тр еб а на П ул са р бе з Д ЕШ в д оз а 12 5 м л/ дк а, р яз ко н ам ал яв а еф ик ас но ст та м у ср ещ у ба лу ра Н а оп ит но то п ол е в се ло К ру м ов о, о бл . П ло вд ив ск а в ус ло ви я на си лн о за пл ев ел яв ан е с по лс ки с ин ап , св ин иц а (б ут ра к) и д ив к о- но п и п о- сл аб о с бя ла к уч а ло бо да и зп ит ах м е 3 до зи н а пр од ук та П ул са р. П о от но ш ен ие н а еф ик ас но ст та с ре щ у ед но го ди ш ни те ш и- ро ко ли ст ни в ид ов е - по лс ки с ин ап и д ив а ря па н е се н аб лю да ва т ни ка кв и ра зл ич ия м еж ду д оз ит е 80 , 10 0 и 12 5 м л/ дк а, п ри ло ж ен и с и б ез п ри ле пи те ля Д ЕШ . П о от но ш ен ие н а бя ла та к уч а ло бо да ра зл ич ия та в е ф ик ас но ст та с а в по лз а на п о- ви со ки те д оз и на п ро - ду кт а П ул са р. В з ем ли щ ет о на с ел о Ра де цк и, о бл .С ли ве нс ка , по с ъщ ат а м ет од и- ка и зв ед ох м е оп ит а, в ус ло ви я на т еж ко з ап ле ве ля ва не с п ал ам ид а, по ве ти ца и па ра зи тн ия пл ев ел си ня ки тк а. В то зи оп ит на й- яс но 18 11 ро ко ли ст ни пл ев е- ли . А кт ив но ст та на хе рб иц ид а е ко м пл ек сн а, за - щ от о се ос ъщ ес т- вя ва по ср ед ст во м де йс тв ие п ре з къ л- на , ко ре на , ст ъб - ло то и ли ст ат а на пл ев ел ит е. С до за от 25 0 м л/ дк а Ка м ик с ус пе ш но ко нт ро ли ра п ле ве ли те п ре ди п он ик ва не , но и м а и си лн о де йс тв ие пр и ве ге та ци он но то п ри ло ж ен ие и о тл ич но п ое м ан е и тр ан сл ок ац ия в пл ев ел ит е. К ам ик с 56 0 С Е ко нт ро ли ра у сп еш но с ъщ о та ка б ут ра к и па ла м ид а, н о ко га то п ле ве ли те с а по ни кн ал и. П ри ла га с е сл ед се ит ба , пр ед и по ни кв ан е ил и в на ча ло н а ве ге та ци ят а на к ул ту ра та и ф аз и – до 2 -р и ли ст н а ж ит ни те и д о 4- ти л ис т на ш ир ок ол ис тн и- те п ле ве ли . П ри н ал ич ие то н а оп ти м ал на п оч ве на в ла га е ф ек та н а хе рб иц ид а е от ли че н. П ри н ис ка в ла га н а по чв ат а и су хи у сл ов ия Ка м ик с 56 0 С Е тр яб ва д а се п ри ла га р ан но в ег ет ац ио нн о за п о- го ля м а еф ик ас но ст . Хе рб иц ид ът Лу м ак с 53 8 С К (С ин дж ен та ) ре ги ст ри ра н пр и ца - ре ви ца та е с ел ек ти ве н, л ис те н и по чв ен , си ст ем ен и с ъд ър ж а тр и ак ти вн и ве щ ес тв а: 37 5 г/ л ме т ол ах ло р + 1 25 г /л т ер бу т ил аз ин + 37 ,5 г /л м ез от ри он . И зп ол зв а се з а бо рб а ср ещ у ед но го ди ш ни ж ит - ни и ш ир ок ол ис тн и пл ев ел и. Д оз ат а от 3 00 м л/ дк а е ре ги ст ри ра на ве ге та ци он но за ку лт ур ат а и в ра нн и ф аз и на пл ев ел ит е (1 -2 -р и ли ст н а ж ит ни те п ле ве ли ), а до за та о т 30 0- 40 0 м л/ дк а се п ри ла га сл ед с еи тб а, п ре ди п он ик ва не н а ца ре ви ца та . Ч ув ст ви те лн и ж ит ни пл ев ел и са : ви до ве к ръ вн и пр ос а, к ок ош о пр ос о, о ри з, д ив и пр ос а, ви до ве к ощ ря ва , ба лу р от с ем ен а. О т ш ир ок ол ис тн ит е пл ев ел и се за ся га т: а бу ти ло н, о би кн ов ен щ ир , ра зс тл ан а ло бо да , ко но п, о вч ар - ск а то рб ич ка , бя ла л об од а, т ат ул , др еб но цв ет на г ал ин зо га , ле пк а, об ик но ве на м ет ла , ла йк а, е дн ог од иш на ж ив ол ин а, п ов ет иц ов ид но ф ас ул че , пр ас ко во ли ст но п ип ер ич е, т уч ен иц а, п ол ск и си на п, ч ер но ку че г ро зд е, с ви ни ца , по лс ки к ос тр ец , па ла м ид а и др . П ри н ал ич и- ет о на о пт им ал на п оч ве на в ла га е ф ек тъ т на х ер би ци да е о тл ич ен . П ри н ис ка в ла га н а по чв ат а и су хи у сл ов ия Л ум ак с 53 8 С К тр яб ва да с е пр ил аг а ра нн о ве ге та ци он но з а по -г ол ям а еф ик ас но ст . Хе рб иц ид ит е съ дъ рж ащ и ак ти вн от о ве щ ес тв о 2, 4 Д на ру ш ав ат ау кс ин ов ия об м ен на ве щ ес тв ат а и пр ич ин яв ат ре зк и пр ом ен и сн . 1 ли си ча о па ш ка , ви до ве к ощ ря ва и д р. П о- ни ск а е еф ик ас но ст та сп ря м о пл ев ел и ка то ди ви я ов ес , та ту ла , па ча та т ре ва , аб ут ил он а, па ла м ид ат а, б ал ур а от к ор ен ищ а и ди ви я ко но п . Н а по ле та к ъд ет о им ам е по - го ля м а пл ът но ст о т бя ла к уч а ло бо да е ж ел ат ел но с ле д се ит ба , пр ед и по ни кв ан е да се из по лз ва хе рб иц ид а С то м п Н ов . П ри н ал ич ие н а по -г ол ям а пл ът но ст н а ба лу р от к ор ен ищ а, п ре по - ръ чи те лн о е да с е из по лз ва и н як ой о т ре ги ст ри ра ни те б ал ур иц ид и, за п ос ти га не н а ст о пр оц ен то ва е ф ик ас но ст . И п ри т аз и те хн ол ог ия съ щ о не б ив а да и м а пр ип ок ри ва не н а тр ет ир ан ит е уч ас тъ ци , за - щ от о то га ва и м а оп ас но ст о т ф ит от ок си чн ос т за к ул ту ра та . П ре з по сл ед ни те т ри г од ин и в оп ит ни те п ол ет а на А гр ар ен у ни - ве рс ит ет - П ло вд ив и н а пр ои зв од ст ве ни п ло щ и в Ю ж на Б ъл га ри я, по з ая вк а на ф ир м а БА С Ф , ак ти вн о из пи тв ах м е ус ъв ър ш ен ст ва - на та в ер си я на т ех но ло ги ят а - Кл иъ рф ий лд п лю с. С лъ нч ог ле до ви те хи бр ид и по т аз и т ех но ло ги я се п ре дл аг ат о т ня ко лк о с ем ен ар ск и ко м па ни и. Р аз пр ос тр ан ен и хи бр ид и на б ъл га рс ки я па за р са ф ир м а Ли м аг ре йн с х иб ри да L G 5 6. 31 C L Pl us , ф ир м а Еу ра ли с с хи бр ид ит е ЕС К ан ди ми с C L Pl us и Е С Г ен ез ис C L Pl us , ф ир м а Ко са д С ем ан с с хи - бр ид а C SF 1 29 02 C L Pl us и ф ир м а Ра пу л с хи бр ид ит е П ар аи зо 10 00 C L Pl us и Л уч ия C L Pl us . П ор ад и за си ле ни я ин те ре с къ м т ех но ло ги ят а Кл иъ рф ий лд п лю с, в п ро це с на и зп ит ва не и р ег ис тр ац ия с а ощ е м но ж ес тв о но ви х иб ри ди . О бе кт н а из пи тв ан е са и р аз ли чн и ф ор м ул ац ии н а им аз ам ок с- съ - дъ рж ащ ит е хе рб иц ид ни п ре па ра ти ( в т. ч. П ул са р и др уг и ощ е дв е по -н ов и ф ор м ул ац ии . Н а ед ин о т тр ит е пу нк та б еш е на ли це м но го си лн о за пл ев ел яв ан е с ба лу р от к ор ен ищ а. Н ай -в ис ок х ер би ци де н еф ек т ср ещ у ба лу ра се по лу ча ва от ре зе рв оа рн ат а см ес м еж ду П ул са р и С тр ат ус у лт ра . С ам ос то ят ел на та у по тр еб а на П ул са р бе з Д ЕШ в д оз а 12 5 м л/ дк а, р яз ко н ам ал яв а еф ик ас но ст та м у ср ещ у ба лу ра Н а оп ит но то п ол е в се ло К ру м ов о, о бл . П ло вд ив ск а в ус ло ви я на си лн о за пл ев ел яв ан е с по лс ки с ин ап , св ин иц а (б ут ра к) и д ив к о- но п и п о- сл аб о с бя ла к уч а ло бо да и зп ит ах м е 3 до зи н а пр од ук та П ул са р. П о от но ш ен ие н а еф ик ас но ст та с ре щ у ед но го ди ш ни те ш и- ро ко ли ст ни в ид ов е - по лс ки с ин ап и д ив а ря па н е се н аб лю да ва т ни ка кв и ра зл ич ия м еж ду д оз ит е 80 , 10 0 и 12 5 м л/ дк а, п ри ло ж ен и с и б ез п ри ле пи те ля Д ЕШ . П о от но ш ен ие н а бя ла та к уч а ло бо да ра зл ич ия та в е ф ик ас но ст та с а в по лз а на п о- ви со ки те д оз и на п ро - ду кт а П ул са р. В з ем ли щ ет о на с ел о Ра де цк и, о бл .С ли ве нс ка , по с ъщ ат а м ет од и- ка и зв ед ох м е оп ит а, в ус ло ви я на т еж ко з ап ле ве ля ва не с п ал ам ид а, по ве ти ца и па ра зи тн ия пл ев ел си ня ки тк а. В то зи оп ит на й- яс но 18 11 ро ко ли ст ни пл ев е- ли . А кт ив но ст та на хе рб иц ид а е ко м пл ек сн а, за - щ от о се ос ъщ ес т- вя ва по ср ед ст во м де йс тв ие п ре з къ л- на , ко ре на , ст ъб - ло то и ли ст ат а на пл ев ел ит е. С до за от 25 0 м л/ дк а Ка м ик с ус пе ш но ко нт ро ли ра п ле ве ли те п ре ди п он ик ва не , но и м а и си лн о де йс тв ие пр и ве ге та ци он но то п ри ло ж ен ие и о тл ич но п ое м ан е и тр ан сл ок ац ия в пл ев ел ит е. К ам ик с 56 0 С Е ко нт ро ли ра у сп еш но с ъщ о та ка б ут ра к и па ла м ид а, н о ко га то п ле ве ли те с а по ни кн ал и. П ри ла га с е сл ед се ит ба , пр ед и по ни кв ан е ил и в на ча ло н а ве ге та ци ят а на к ул ту ра та и ф аз и – до 2 -р и ли ст н а ж ит ни те и д о 4- ти л ис т на ш ир ок ол ис тн и- те п ле ве ли . П ри н ал ич ие то н а оп ти м ал на п оч ве на в ла га е ф ек та н а хе рб иц ид а е от ли че н. П ри н ис ка в ла га н а по чв ат а и су хи у сл ов ия Ка м ик с 56 0 С Е тр яб ва д а се п ри ла га р ан но в ег ет ац ио нн о за п о- го ля м а еф ик ас но ст . Хе рб иц ид ът Лу м ак с 53 8 С К (С ин дж ен та ) ре ги ст ри ра н пр и ца - ре ви ца та е с ел ек ти ве н, л ис те н и по чв ен , си ст ем ен и с ъд ър ж а тр и ак ти вн и ве щ ес тв а: 37 5 г/ л ме т ол ах ло р + 1 25 г /л т ер бу т ил аз ин + 37 ,5 г /л м ез от ри он . И зп ол зв а се з а бо рб а ср ещ у ед но го ди ш ни ж ит - ни и ш ир ок ол ис тн и пл ев ел и. Д оз ат а от 3 00 м л/ дк а е ре ги ст ри ра на ве ге та ци он но за ку лт ур ат а и в ра нн и ф аз и на пл ев ел ит е (1 -2 -р и ли ст н а ж ит ни те п ле ве ли ), а до за та о т 30 0- 40 0 м л/ дк а се п ри ла га сл ед с еи тб а, п ре ди п он ик ва не н а ца ре ви ца та . Ч ув ст ви те лн и ж ит ни пл ев ел и са : ви до ве к ръ вн и пр ос а, к ок ош о пр ос о, о ри з, д ив и пр ос а, ви до ве к ощ ря ва , ба лу р от с ем ен а. О т ш ир ок ол ис тн ит е пл ев ел и се за ся га т: а бу ти ло н, о би кн ов ен щ ир , ра зс тл ан а ло бо да , ко но п, о вч ар - ск а то рб ич ка , бя ла л об од а, т ат ул , др еб но цв ет на г ал ин зо га , ле пк а, об ик но ве на м ет ла , ла йк а, е дн ог од иш на ж ив ол ин а, п ов ет иц ов ид но ф ас ул че , пр ас ко во ли ст но п ип ер ич е, т уч ен иц а, п ол ск и си на п, ч ер но ку че г ро зд е, с ви ни ца , по лс ки к ос тр ец , па ла м ид а и др . П ри н ал ич и- ет о на о пт им ал на п оч ве на в ла га е ф ек тъ т на х ер би ци да е о тл ич ен . П ри н ис ка в ла га н а по чв ат а и су хи у сл ов ия Л ум ак с 53 8 С К тр яб ва да с е пр ил аг а ра нн о ве ге та ци он но з а по -г ол ям а еф ик ас но ст . Хе рб иц ид ит е съ дъ рж ащ и ак ти вн от о ве щ ес тв о 2, 4 Д на ру ш ав ат ау кс ин ов ия об м ен на ве щ ес тв ат а и пр ич ин яв ат ре зк и пр ом ен и сн . 1 проличава ползата от най-високата доза на П улсар (125 м л/дка), както и ползите от добавянето на прилепителя Д ЕШ . В ъпреки това, към края на вегетацията е налице същ ествено вторично заплевеляване, основно с поветица. С ам остоятелната употреба на П улсар без Д ЕШ в доза 125 м л/дка, го изравнява по еф икасност спрям о палам идата и поветицата, с П улсар прилож ен в доза 80 м л/дка съвм естно с 80 м л/дка от адж уванта Д ЕШ . За борба с плевели, вклю чително проблем ни като свиница и палам ида и всички раси на паразита синя китка при Клиърф ийлд слънчогледови хибриди, ф ирм а С индж ента предлага продукта Листего. Хербицидът съдърж а 40 г/л им азам окс, и е със систем но действие, който се поем а от листната м аса и корените на плевел- ните растения. П рилага се вегетационно, в доза 120 м л/дка във ф аза от 2-ри до 6-ти лист на културата. Контролира почти целия спектър от най-важ ните едногодиш ни ж итни и ш ироколистни пле- вели, балур от сем ена и коренищ а и палам ида. О птим ална ф аза за прилож ение срещ у едногодиш ните ш ироколистни плевели е 4-ти до 6-ти лист, а срещ у едногодиш ните ж итни плевели преди начало на братене, а за палам ида и балур от коренищ а височина на рас- тенията 10 до 15 см . Ф ирм ата изрично препоръчва прилож ението на Листего да е сам остоятелно и да не се см есва с никакви други продукти за растителна защ ита и листни торове. Д руго важ но изискване е Листего да не се прилага, когато културата е под влияние на стресови ф актори като голем и тем пературни ам пли- туди, м разове, обилни валеж и, суш а и др. Н а пазара хербицидът Листего се предлага в пакет с клиърф ийлд слънчогледовия хибрид Н еом а и с почвения хербицид Гардоприм плю с голд. За борба срещ у едногодиш ни и м ногогодиш ни плевели и като десикант предж ътвено при слънчогледа м ож е да се използва тотал- ният, систем ен хербицид Раундъп ( М онсанто). П родуктът съдърж а 360 г/л глиф озат + 180 г/л сърф актант. Регистрираната доза на прилож ение е 400 м л/дка, с препоръчителен работен разтвор 15- 20 л/дка. Раундъп Екстра ( М онсанто) съдърж а 540 г/кг глиф озат (= 662 г/л като калиева сол). В доза 270 м л/дка той се използва предж ътвено при слънчогледа като десикант и срещ у плевели. Тайф ун С Л (360 г/л глиф озат) (ф ирм и Ф айнкем и Ш вебда, А да- м а, М онсанто Ю ръп) е тотален, систем ен и листен хербицид. П ри културата, продуктът се прилага преди сеитба (300 м л/дка), като десикант и срещ у плевели, като се внася преди прибиране на слънчогледа, при влаж ност на зърното под 30 % и активна веге- тация на плевелите (400 м л/дка).12 17 Ф лекс е реактивиращ ият се еф ект, който се проявява след всеки паднал дъж д, като при добри условия (регулярни превалявания) и определен плевелен състав, царевицата остава чиста за м ного дълъг период от врем е. С пектърът на контролираните плевели е следният: абутилон, бутрак, видове лобода, галинзога, видове щ ир, лападоволистно и прасковолистно пипериче, татул, тученица, черно куче грозде, сам осевки от рапица и др. И м а странично, понякога доста силно и продълж ително действие и срещ у балура от коренищ а. В случаи на унищ ож аване на царевица, третирана с М ерлин Ф лекс в следствие на буря, град, пож ар и др., след извърш ване на норм ална предсеитбена обработка (преораване или друга обработка на поне 10 см ), м ож е да бъде презасявана царевица за зърно, за силаж и сладка царевица. Н е се препоръчва засяването на зам естващ и култури като: сорго, слънчоглед, зелен боб и соя. С лед реколтирането на царевица, третирана с херби- цида и след преораване или друга обработка на поне 10 см , като следващ и култури в сеитбооборота м огат да се сеят: зим на рапица (след интервал от 4 м есеца), м ека и твърда пш еница и ечем ик през есента, а напролет ечем ик, грах, слънчоглед, царевица, соя, картоф и, нахут, сорго. За борба срещ у едногодиш ните ж итни и ш ироколистни плевели, в т.ч. балур от сем ена, м ож е да се използва и новият продукт А денго 465 С К ( Б айер КропС айанс), който получи регистрация през 2014 г. Хербицидът е селективен, систем ен, почвен и листен и съдърж а 225 г/л изоксаф лут ол + 90 г/л т иенкарбазон-мет ил + 150 г/л ципросулф амид (антидот). П левелите поем ат продукта както през кореновата систем а, така и през листата при вегетационно третиране. П ри поем ане от м ладите поници, плевелите м ож е да загинат преди поникване, или да поникнат побелели. П ри вегет- ационно третиране м ладите плевели загиват от поем ането на ак- тивните вещ ества през листната м аса или през кореновата систем а след паднал дъж д. П ри царевицата препаратът се прилага в дози 35 и 44 м л/дка след сеитба, преди поникване или в доза от 35 м л/дка, прилож ен вегетационно до 3-ти лист на културата и ф аза 2-3-ти лист на чувствителните плевели. П ри клим атичните условия на 2014 г. еднократното прилож ение на А денго 465 С К реш и проблем а с наличните едно и двусем еделни плевели и балура в царевицата и не беш е необходим о да се прилага вегетационен хербицид. (сн. 1). Един от новите хербициди и с почвено и с листно действие е Ка- м икс 560 С Е (С индж ента) (60 г/л мезот рион + 500 г/л S-мет олахлор). Хербицидът се използва за борба срещ у едногодиш ни ж итни и ш и- РЕ ГИ С ТР И РА Н И Х ЕР БИ Ц И Д И П РИ Ц А РЕ ВИ Ц АТ А За хи м ич ес ка та бо рб а с пл ев ел ит е пр и ца ре ви ца та у на с са ре ги ст ри ра ни и с е пр ил аг ат г ол ям б ро й по чв ен и и ве ге та ци он ни хе рб иц ид и с ра зн оо бр аз ен с пе кт ър и м ех ан из ъм н а де йс тв ие . Уи нг -П ( ф ир м а БА С Ф ) (2 12 ,5 г /л д им ет ен ам ид -П + 2 50 г /л п ен - ди ме т ал ин ) е се ле кт ив ен , по чв ен , си ст ем ен х ер би ци д. Т ой с е из - по лз ва в д оз а 30 0- 40 0 м л/ дк а за б ор ба с ре щ у ед но го ди ш ни е д- но се м ед ел ни и дв ус ем ед ел ни пл ев ел и пр и ца ре ви ца та . П ри ла га се с ле д се ит ба , пр ед и по ни кв ан е на к ул ту ра та . П ри ло ж ен в ър ху по чв ен ат а по въ рх но ст , хе рб иц ид ът с е ра зп ре де ля в п ов ър хн ос тн ия 2- 3 см по чв ен сл ой , об ра зу ва йк и ст аб ил ен хе рб иц ид ен ек ра н. П он ик ва щ ит е пл ев ел и пр ем ин ав ай ки п ре з не го , вл из ат в к он та кт с хе рб иц ид а, п ри к ое то с е ин хи би ра т ех ни я ра ст еж и п ос те пе нн о за ги ва т пр ед и ил и сл ед п он ик ва не то . А кт ив ни те в ещ ес тв а де йс тв ат и въ рх у ве че п он ик на ли п ле ве ли , но в н ай -р ан ни ф аз и от т ях но то ра зв ит ие ( м ак си м ум д о 2- ри л ис т) . П ри п оч ви с ъс с ре де н до т еж ък м ех ан ич ен с ъс та в и ви со ко с ъд ър ж ан ие н а ху м ус се п ре по ръ чв а да с е пр ил аг а ви со ка та д оз а. О т гр уп ат а на из ця ло по чв ен ит е хе рб иц ид и, ре ги ст ра ци я пр и ца ре ви ца та в ст ра на та им а и пр од ук та Д уа л Го лд 96 0 ЕК (5 00 г/ л S- ме т ол ах ло р) ( С ин дж ен та ). Ре ги ст ри ра на та и из по лз ва на до за е 15 0 м л/ дк а, пр ил ож ен сл ед се ит ба пр ед и по ни кв ан е на ку л- ту ра та и пл ев ел ит е. П ре па ра тъ т им а еф ик ас но ст ср ещ у др еб но - се м ен ни те ед но го ди ш ни ж ит ни , в т.ч . ба лу р от се м е и ня ко и ед но го ди ш ни ш ир ок ол ис тн и пл ев ел и (в ид ов е щ ир , ту че ни ца , га - ли нз ог а) . Ун ищ ож ав а пл ев ел ит е, ка то сп ир а тя хн от о по ни кв ан е. Д ей ст ви ет о на Д уа л Го лд 96 0 ЕК се пр оя вя ва ощ е пр и по къ л- ва не то и пл ев ел а е ун ищ ож ен пр ед и да на вр ед и на ку лт ур ат а. П ле ве ли те са на й- чу вс тв ит ел ни , ко га то по ем ат хе рб иц ид а пр ез ко ле оп ти ла в на ча лн ит е си ст ад ии на ра зв ит ие . П ри на ли чи ет о на оп ти м ал на по чв ен а вл аг а еф ек тъ т на хе рб иц ид а е от ли че н. Кл ик 50 С К (ф ир м а О кс он ) е се ле кт ив ен , по чв ен , си ст ем ен хе рб иц ид п ри ц ар ев иц ат а. С ъд ър ж а ак ти вн о ве щ ес тв о – 50 0 г/ л т ер бу т ил аз ин . И зп ол зв а се з а бо рб а ср ещ у ед но го ди ш ни е дн ос е- м ед ел ни и д ву се м ед ел ни п ле ве ли в д оз а 20 0- 25 0 м л/ дк а, к ат о се пр ил аг а сл ед с еи тб а, п ре ди п он ик ва не н а ку лт ур ат а и пл ев ел ит е. Д ру га а лт ер на ти ва з а бо рб а с ед но го ди ш ни ж ит ни и ш ир ок о- ли ст ни п ле ве ли е Г ар до пр им П лю с Го лд 5 00 С К (С ил ба С К) ( С ин - дж ен та ), ко йт о съ дъ рж а 31 2, 5 г/ л S- ме т ол ах ло р + 1 87 ,5 г /л т ер бу - т ил аз ин . П ро ду кт ът е с ел ек ти ве н, с ис те м ен , по чв ен и л ис те н и е ре ги ст ри ра н в до за 4 00 -4 50 м л/ дк а, к ат о се п ри ла га о т пе ри од а сл ед с еи тб а, п ре ди п он ик ва не д о сл ед п он ик ва не н а ку лт ур ат а, н о 16 13 40 0- 60 0 м л/ дк а, в з ав ис им ос т от ф из ич ни я съ ст ав н а по чв ат а, к ат о пр и ца ре ви ца та м ож е да с е пр ил аг а ка кт о сл ед с еи тб а пр ед и по - ни кв ан е, т ак а и ра нн о ве ге та ци он но з а ку лт ур ат а (ф ен оф аз а В В С Н 10 -1 4) . П ен ди га н 33 0 ЕК с е по ем а от р ас те ни ят а чр ез к ор ен ит е, ко ле оп ти ла и л ис та та к ат о бл ок ир а ра ст еж а на п ле ве ли те . Ч ув ст ви - те лн и ж ит ни и ш ир ок ол ис тн и пл ев ел и са : ба лу р от с ем е, к ощ ря ва , ко ко ш е пр ос о, к ръ вн о пр ос о, а бу ти ло н, г ра ди нс ки к ос тр ец , ло бо - да , м ле чо к, п ач а тр ев а, п ип ер ич е, п од ру м че , си на п, с по ре ж , та ту л, ф ас ул че , че рн о ку че г ро зд е, щ ир и д р. М ер ли н Ф ле кс 4 80 С К ( Б ай ер К ро пС ай ан с) (2 40 г /л и зо кс аф лу - т ол ) е се ле кт ив ен , по чв ен и л ис те н, с ис те м ен х ер би ци д. В д оз а от 42 м л/ дк а то й се и зп ол зв а за б ор ба с е дн ог од иш ни ж ит ни и ш и- ро ко ли ст ни п ле ве ли п ри ц ар ев иц а за з ър но и с ил аж . М ож е да с е пр ил аг а сл ед с еи тб а, п ре ди п он ик ва не и ли в ег ет ац ио нн о въ в ф аз а 1- ви - 3 -т и ли ст н а ку лт ур ат а. П оп ад на л в по чв ат а хе рб иц ид ът с е по ем а от к ъл но ве те и к ор ен че та та н а пл ев ел ит е, к ат о ат ак ув а м е- ри ст ем на та т ък ан н а ко ти ле до ни те и м ла ди те л ис те нц а, в сл ед ст ви е на к ое то п об ел яв ат и з аг ив ат . То ва е р ез ул та т от и нх иб ир ан ет о на би ос ин те за н а ен зи м ит е, н ео бх од им и за о бр аз ув ан ет о на г ла вн ит е ра ст ит ел ни п иг м ен ти – х ло ро ф ил и к ар от ен ои ди . П ос ле де йс тв ие то е м ин им ум 6- 8 се дм иц и. А ко сл ед тр ет ир ан е с М ер ли н Ф ле кс им а пр од ъл ж ит ел ен б ез ва ле ж ен п ер ио д (1 0- 12 д ни ), пл ев ел ит е м о- га т да по ни кн ат , но го ля м от о пр ед им ст во на хе рб иц ид а е, че пр и пъ рв ия па дн ал дъ ж д, до ри по ни кн ал ит е, но не м но го пр е- ра сн ал и пл ев ел и (5 -6 с м ) би ва т ко нт ро ли ра ни , ка то с ле д 5- 6 дн и по бе ля ва т и до 1 0- 12 д ни з аг ив ат . В аж но п ре ди м ст во н а М ер ли н РЕ ГИ С ТР И РА Н И Х ЕР БИ Ц И Д И П РИ Ц А РЕ ВИ Ц АТ А За хи м ич ес ка та бо рб а с пл ев ел ит е пр и ца ре ви ца та у на с са ре ги ст ри ра ни и с е пр ил аг ат г ол ям б ро й по чв ен и и ве ге та ци он ни хе рб иц ид и с ра зн оо бр аз ен с пе кт ър и м ех ан из ъм н а де йс тв ие . Уи нг -П ( ф ир м а БА С Ф ) (2 12 ,5 г /л д им ет ен ам ид -П + 2 50 г /л п ен - ди ме т ал ин ) е се ле кт ив ен , по чв ен , си ст ем ен х ер би ци д. Т ой с е из - по лз ва в д оз а 30 0- 40 0 м л/ дк а за б ор ба с ре щ у ед но го ди ш ни е д- но се м ед ел ни и дв ус ем ед ел ни пл ев ел и пр и ца ре ви ца та . П ри ла га се с ле д се ит ба , пр ед и по ни кв ан е на к ул ту ра та . П ри ло ж ен в ър ху по чв ен ат а по въ рх но ст , хе рб иц ид ът с е ра зп ре де ля в п ов ър хн ос тн ия 2- 3 см по чв ен сл ой , об ра зу ва йк и ст аб ил ен хе рб иц ид ен ек ра н. П он ик ва щ ит е пл ев ел и пр ем ин ав ай ки п ре з не го , вл из ат в к он та кт с хе рб иц ид а, п ри к ое то с е ин хи би ра т ех ни я ра ст еж и п ос те пе нн о за ги ва т пр ед и ил и сл ед п он ик ва не то . А кт ив ни те в ещ ес тв а де йс тв ат и въ рх у ве че п он ик на ли п ле ве ли , но в н ай -р ан ни ф аз и от т ях но то ра зв ит ие ( м ак си м ум д о 2- ри л ис т) . П ри п оч ви с ъс с ре де н до т еж ък м ех ан ич ен с ъс та в и ви со ко с ъд ър ж ан ие н а ху м ус се п ре по ръ чв а да с е пр ил аг а ви со ка та д оз а. О т гр уп ат а на из ця ло по чв ен ит е хе рб иц ид и, ре ги ст ра ци я пр и ца ре ви ца та в ст ра на та им а и пр од ук та Д уа л Го лд 96 0 ЕК (5 00 г/ л S- ме т ол ах ло р) ( С ин дж ен та ). Ре ги ст ри ра на та и из по лз ва на до за е 15 0 м л/ дк а, пр ил ож ен сл ед се ит ба пр ед и по ни кв ан е на ку л- ту ра та и пл ев ел ит е. П ре па ра тъ т им а еф ик ас но ст ср ещ у др еб но - се м ен ни те ед но го ди ш ни ж ит ни , в т.ч . ба лу р от се м е и ня ко и ед но го ди ш ни ш ир ок ол ис тн и пл ев ел и (в ид ов е щ ир , ту че ни ца , га - ли нз ог а) . Ун ищ ож ав а пл ев ел ит е, ка то сп ир а тя хн от о по ни кв ан е. Д ей ст ви ет о на Д уа л Го лд 96 0 ЕК се пр оя вя ва ощ е пр и по къ л- ва не то и пл ев ел а е ун ищ ож ен пр ед и да на вр ед и на ку лт ур ат а. П ле ве ли те са на й- чу вс тв ит ел ни , ко га то по ем ат хе рб иц ид а пр ез ко ле оп ти ла в на ча лн ит е си ст ад ии на ра зв ит ие . П ри на ли чи ет о на оп ти м ал на по чв ен а вл аг а еф ек тъ т на хе рб иц ид а е от ли че н. Кл ик 50 С К (ф ир м а О кс он ) е се ле кт ив ен , по чв ен , си ст ем ен хе рб иц ид п ри ц ар ев иц ат а. С ъд ър ж а ак ти вн о ве щ ес тв о – 50 0 г/ л т ер бу т ил аз ин . И зп ол зв а се з а бо рб а ср ещ у ед но го ди ш ни е дн ос е- м ед ел ни и д ву се м ед ел ни п ле ве ли в д оз а 20 0- 25 0 м л/ дк а, к ат о се пр ил аг а сл ед с еи тб а, п ре ди п он ик ва не н а ку лт ур ат а и пл ев ел ит е. Д ру га а лт ер на ти ва з а бо рб а с ед но го ди ш ни ж ит ни и ш ир ок о- ли ст ни п ле ве ли е Г ар до пр им П лю с Го лд 5 00 С К (С ил ба С К) ( С ин - дж ен та ), ко йт о съ дъ рж а 31 2, 5 г/ л S- ме т ол ах ло р + 1 87 ,5 г /л т ер бу - т ил аз ин . П ро ду кт ът е с ел ек ти ве н, с ис те м ен , по чв ен и л ис те н и е ре ги ст ри ра н в до за 4 00 -4 50 м л/ дк а, к ат о се п ри ла га о т пе ри од а сл ед с еи тб а, п ре ди п он ик ва не д о сл ед п он ик ва не н а ку лт ур ат а, н о 16 13 40 0- 60 0 м л/ дк а, в з ав ис им ос т от ф из ич ни я съ ст ав н а по чв ат а, к ат о пр и ца ре ви ца та м ож е да с е пр ил аг а ка кт о сл ед с еи тб а пр ед и по - ни кв ан е, т ак а и ра нн о ве ге та ци он но з а ку лт ур ат а (ф ен оф аз а В В С Н 10 -1 4) . П ен ди га н 33 0 ЕК с е по ем а от р ас те ни ят а чр ез к ор ен ит е, ко ле оп ти ла и л ис та та к ат о бл ок ир а ра ст еж а на п ле ве ли те . Ч ув ст ви - те лн и ж ит ни и ш ир ок ол ис тн и пл ев ел и са : ба лу р от с ем е, к ощ ря ва , ко ко ш е пр ос о, к ръ вн о пр ос о, а бу ти ло н, г ра ди нс ки к ос тр ец , ло бо - да , м ле чо к, п ач а тр ев а, п ип ер ич е, п од ру м че , си на п, с по ре ж , та ту л, ф ас ул че , че рн о ку че г ро зд е, щ ир и д р. М ер ли н Ф ле кс 4 80 С К ( Б ай ер К ро пС ай ан с) (2 40 г /л и зо кс аф лу - т ол ) е се ле кт ив ен , по чв ен и л ис те н, с ис те м ен х ер би ци д. В д оз а от 42 м л/ дк а то й се и зп ол зв а за б ор ба с е дн ог од иш ни ж ит ни и ш и- ро ко ли ст ни п ле ве ли п ри ц ар ев иц а за з ър но и с ил аж . М ож е да с е пр ил аг а сл ед с еи тб а, п ре ди п он ик ва не и ли в ег ет ац ио нн о въ в ф аз а 1- ви - 3 -т и ли ст н а ку лт ур ат а. П оп ад на л в по чв ат а хе рб иц ид ът с е по ем а от к ъл но ве те и к ор ен че та та н а пл ев ел ит е, к ат о ат ак ув а м е- ри ст ем на та т ък ан н а ко ти ле до ни те и м ла ди те л ис те нц а, в сл ед ст ви е на к ое то п об ел яв ат и з аг ив ат . То ва е р ез ул та т от и нх иб ир ан ет о на би ос ин те за н а ен зи м ит е, н ео бх од им и за о бр аз ув ан ет о на г ла вн ит е ра ст ит ел ни п иг м ен ти – х ло ро ф ил и к ар от ен ои ди . П ос ле де йс тв ие то е м ин им ум 6- 8 се дм иц и. А ко сл ед тр ет ир ан е с М ер ли н Ф ле кс им а пр од ъл ж ит ел ен б ез ва ле ж ен п ер ио д (1 0- 12 д ни ), пл ев ел ит е м о- га т да по ни кн ат , но го ля м от о пр ед им ст во на хе рб иц ид а е, че пр и пъ рв ия па дн ал дъ ж д, до ри по ни кн ал ит е, но не м но го пр е- ра сн ал и пл ев ел и (5 -6 с м ) би ва т ко нт ро ли ра ни , ка то с ле д 5- 6 дн и по бе ля ва т и до 1 0- 12 д ни з аг ив ат . В аж но п ре ди м ст во н а М ер ли н до 1-ви - 2-ри лист на ж итните плевели. В аж но е да се знае, че при вегетационно прилож ение ням а значение ф азата на цареви- цата, а значение им а ф азата на плевелите. Гардоприм П лю с Голд 500 С К е ш ирокоспектърен хербицид, съдърж ащ две активни вещ ества, които им ат синергичен и взаим но допълващ се еф ект пом еж ду си и осигуряват оптим ално действие срещ у почти целия спектър от едногодиш ни ж итни и ш ироколистни плевели, конку- риращ и културата. Те се поем ат от хипокотила, м ладите корени, листа и стъбла на плевелните растенията. П оради ком бинираното им действие срещ у см есеното заплевеляване не е необходим о см есването на Гардоприм П лю с Голд 500 С К с други хербициди. П рилож ението м у осигурява достатъчно последействие и безопас- ност за царевицата. П ри наличието на оптим ална почвена влага, еф екта на хербицида е отличен. За постигане на по-голям а еф и- касност, при ниска влага на почвата и при сухи условия, хербици- дът трябва да се прилага ранно вегетационно. П родуктът П ледж 50 ВП (С ум итом о Кем икал) (500 г/кг ф лумиок- сазин) е селективен, почвен и листен, контактен хербицид. П ри ца- ревицата обаче препаратът м ож е да се прилага сам о след сеитба, преди поникване в доза 8 г/дка за борба срещ у ш ироколистни и някои ж итни плевели. А ктивното вещ ество действа контактно, като след поникването на плевелите прониква в частта от растението, която се нам ира над почвата, главно в стъблото. С им птом ите са некроза на стъблото, потискане растеж а на корените, избледнява- не последвано от некроза на тъканите на листата. П родуктът ням а систем но действие в растението. П ри почвено прилож ение П ледж образува тънък слой върху почвата и за да се постигне оптим ален еф ект е необходим о тя да бъде добре обработена, без бучки и растителни остатъци. Ч увствителни плевели са: щ ир, синап, ам бро- зия, татул, лобода, лападоволистно пипериче, лубеничник, черно куче грозде, абутилон, пача трева, тученица, бутрак, кощ рява, кръвно и кокош о просо, балур от сем е и др. П ерсистентността м у в почвата м ож е да продълж и от 4 до 6 м есеца. С лед отпадането от регистрация на ацетохлорните препарати, хербицидът С пектрум (БА С Ф ) (720 г/л димет енамид-П ) се явява един от техните основни зам естници при царевица. П родуктът е селективен, почвен, систем ен и е регистриран в доза 80-140 м л/ дка. И зползва се за борба с едногодиш ни ж итни и някои ш иро- колистни плевели, като се прилага след сеитба преди поникване на културата и плевелите. Д руг продукт, който съдърж а активното вещ ество дим етенам ид-П (720 г/л) и е регистриран в доза 80-140 м л/дка, срещ у едногодиш ни ж итни и някои ш ироколистни пле- вели при царевица е Ф ронтиер С упер (БА С Ф ). Хербицидът им а почвено действие и затова се внася след сеитба, преди поникване на културата и плевелите. Хербицидните препарати С том п А ква и С том п Н ов 330 ЕК (БА С Ф ) (330 г/л пендимет алин) м огат да бъдат използвани при ца- ревица, когато полето е потенциално заплевелено с едногодиш ни ш ироколистни и някои ж итни плевели. И двата продукта се при- лагат след сеитба преди поникване, както и в начало на вегетация на културата и до 2-ри лист на плевелите. Регистрираната доза на С том п А ква е 350м л/дка, а на С том п Н ов е 400-450 м л/дка. В исоките дози на хербицидите се препоръчват когато културата се отглеж да на по-теж ки почви. С том п А ква е най-новата, уникална ф орм улация, разработена от БА С Ф в областта на почвените хербициди. А ктивното вещ е- ство е затворено в м икрокапсули, които не позволяват бързото м у деактивиране и разграж дане при сухи условия. П ри поява на оптим ална почвена влага продуктът се активизира, капсулите се разтварят и бавно и поетапно освобож дават активното ве- щ ество в почвата. Разпределяйки се в повърхностния 2-3 см слой на почвата, С том п А ква образува стабилен хербициден ф илм . П рем инавайки през този ф илм , поникващ ите плевели влизат в контакт с активната субстанция, абсорбират част от нея и загиват. Благодарение на специалната си ф орм улация от м икрокапсули, С том п А ква осигурява задоволителни резултати дори при по-ло- ш а обработка на почвата, сухи условия и наличие на растителни остатъци. Капсулите не позволяват загуби на активното вещ ество при полепване по растителните остатъци и почвени буци, които са характерни за други почвени продукти. С том п А ква е с ино- вативна, висококачествена, лесна за работа ф орм улация, която не отделя неприятна м иризм а и не оцветява техниката и работните съдове. С том п А ква проявява добра еф икасност при лош о структурира- ни почви, но за пълно проявление на хербицидната м у активност се препоръчва да се прилага върху добре обработени почви. П ри недостатъчна влага в почвата или организационни причини е възм ож но да се прилож и в ранни ф ази от развитие на царе- вицата, но до ф аза 2-ри лист на плевелите. Разходът на работен разтвор е около 30 – 40 л/дка. Н а база пендим еталин м ож е да бъде използван и хербицидът П ендиган 330 ЕК (А дам а). П родуктът е селективен, систем ен, почвен и листен динитроанилинов хербицид и се използва за борба срещ у едногодиш ни ж итни и ш ироколистни плевели в доза 14 15 3–4 (266) / 2015 ЗЕМЕДЕЛИЕПЛЮ С 45 екологи я Поддържането на положителен баланс на хумуса в обработваемите земи е една от най-важните задачи на съвременното земеделие и може да се постигне само чрез системно органично торене . Поради недостига на традиционни органични торове се търсят нови източни- ци на органично вещество – селскостопански отпадъци, утайки от пречиствателни станции, битови и промиш- лени отпадъци и др . Директното им внасяне в почвата може да има отрицателен ефект (фитотоксичност, азот- на имобилизация, внасяне на токсични съединения и патогенни микроорганизми), който може да се избегне чрез предварителното им компостиране . Според съвременните изисквания за агроекологично земеделие е важно да се обобщи натрупания опит и се изяснят възможностите за аеробно компостиране на органичните отпадъчни материали . Компостирането е процес на биологично разлагане на органични материали и превръщането им в относи- телно стабилни хумифицирани крайни продукти, про- тичащо при повишена температура (при която загиват патогенните микроорганизми) и влажност в контроли- рани условия . Ефективна трансформация на свежата органична материя може да бъде достигната само при създаване на благоприятна среда за растежа и разви- тието на микроорганизмите, осъществяващи минерали- зационните и хумификационни процеси . Главните пара- метри, от които зависи интензивността и насоката на тези процеси са температурата, влажността и достъпът на кислород . Механичното разбъркване осигурява не- обходимия кислород и значително ускорява процеса на компостиране . Подходящата влажност е съществена за микробиологичната активност и варира от 50 до 60% от теглото на субстрата . Рециклирането на органични отпадъчни материали би трябвало да протича с малки загуби на органично вещество . в практиката се използ- ват животински и растителни остатъци от земеделието, градински отпадъци (листа и сено), битови отпадъци и други . Голяма част от растителните отпадъчни материали не могат да се използват за директно внасяне в по- чвата, тъй като са много обемни, с много хетерогенен състав, отделят фитотоксини при разлагането си и имо- билизират минералния азот . всички те имат обединя- ващ фактор – високо съдържание на целулоза и лигнин и са подходящи като субстрати за аеробно компости- ране . За осъществяване на по-бързото им разлагане е необходимо създаването на подходящи условия за по- активна дейност на микроорганизмите . Основен показател за устойчивостта на органичните отпадъчни материали към разлагане е съотношението на въглерода към азота в тях . Препоръчва се съотно- шението С:N в началото на компостирането да бъде около 25, което създава оптимални условия за дей- ността на микроорганизмите . Органични материали с високо съотношение на С:N (растителни остатъци, слами, рециклирани отпадъчни продукти от различни промишлености) са твърде устойчиви на разлагане и оказват слаб ефект върху подвижните съединения в по- чвата . възможността за тяхното ефективно използване се основава на предварителното им компостиране и намаляване съотношението на С:N чрез добавяне на минерален азот и стимулиране разлагането на целуло- зата с предварително селекционирани микроорганизми . Зрелостта на компостите е важен критерий за ефек- тивността при използването им като органични торове . внасянето в почвата на недостатъчно узрели компости затруднява развитието на растенията и влияе върху ка- чеството на почвите . Фазата, която определя зрелостта на компостите е все още дискусионен въпрос, тъй като се преследват различни цели . От една страна процесът на аеробното компостиране трябва да протича за мак- симално кратък период и да води до получаване на до- бре хумифицирани крайни продукти . От друга страна трябва максимално да се отстранят възможностите за загуби на органична маса и хранителни вещества . Направеният обзор за аеробното компостиране ни дава основание да обобщим и систематизираме усло- вията и факторите, оказващи влияние на протичането му . Основен показател за устойчивостта на органичните отпадъчни материали към разлагане е съотношението на въглерода към азота в тях, което е оптимално при стойности близки до 25:1 . Поради хетерогенната струк- тура на изходните материали и сложността на процеса на компостирането им, поддържането и контролиране- то на отделните параметри самостоятелно не е достатъ- чно, за да се предвиди качеството на крайния компост . Необходимо е комплексното изучаване на всички па- раметри, влияещи на микробиологичната активност . Ае- робното компостиране трябва да протича за максимал- но кратък период и да води до получаването на добре хумифицирани крайни продукти . Същевременно трябва максимално да се намалят възможностите за загуби на органична маса и хранителни вещества . Познанията за промените в състава на органичната материя по време на компостирането са от важно значение за контроли- ране на процесите на биодеградация на органичните отпадъци и получаване на богати на хранителни веще- ства компости . Компостирането и употребата на получените компости е препоръчително пред директното внасяне на различ- ните видове органични торове, тъй като това е съпро- водено не само с намаляване броя на плевелите, но и с намаляване на общата маса на тора и води съответно до по-ниски разходи за внасяне в почвата . компостирането – средство за осъществяване на агроекологично земеделие Доц. д-р Здравка Петкова, ИПАЗР „Н. Пушкаров” 3– 4 (2 66 ) / 2 01 5 ЗЕ МЕ ДЕ ЛИ Е 46 П ЛЮ С 46 ЦВ ет ар Ст Во Бистра Атанасова, Мария Йовкова Институт по декоративни растения – София мини карамфил – продуктивност и качество в условия на засушаване През последните години аномалиите в климата в световен мащаб стават все по-често явление, което налага да се разработват модели, които да характе- ризират глобалните промени . Климатичните прогнози за региона на Балканския полуостров се очаква да бъдат с по-високи годишни температури на въздуха от 2,0 – 2,5 oC и с по-малки годишни валежи през летния сезон и по-големи през останалите месеци на годината . При декоративната растителност научните изслед- вания, свързани с промените в климата и влиянието им върху растежа и развитието на растенията са ос- къдни . При мини карамфила е разработена моделна сис- тема за in vitro тестиране на сортове за сухоустойчи- вост (Йорданова и др ., 2009) . Резултатите от проучване влиянието на засуша- ването върху протичането на основните фенофази и продуктивността на отрязан цвят, както и върху устой- чивостта на български сортове мини карамфил към засушаване, представяме в статията . За целта през периода 2012 – 2013 г . в Института по декоративни растения – София е заложен опит в стоманеностъклена оранжерия за изпитване устойчи- востта на мини карамфила към засушаване . Проучени са 4 български сорта – Русалка, Биляна, Ира и Елмаз (междувидов хибрид - D . caryophyllus f . spray Hort . X D . gratianopolitanus L), отгледани като едногодишна култура . Опитът е изведен в незасенчено отделение на оранжерията, при което растенията са изложени на пряка слънчева светлина, при високи температури и ниска влажност на въздуха . Проучени са следните варианти: I вариант – 3 поливки седмично (контрола); II вариант – 2 поливки седмично; III вариант – 1 поливка седмично . Поливките са извършвани с 5 литра вода/м2 . Растенията са засадени през първата половина на май с гъстота на засаждане 36 бр ./м2 . До прихващането им се поливат 3 пъти седмично, след което броят на поливките намалява на 2 или 1 . Проследени са основните фенофази - бутонизация и цъфтеж . Извършена е биометрия на показателите, опреде- лящи качеството на цветната продукция – дължина на цветната дръжка и брой цветове на 1 цветонос, както и на диаметъра, височината и броят на венчелистче- та в 1 цвят . Измерванията са правени по време на масовия цъфтеж . За определяне на добива и качеството на отря- зания цвят периодично (през 3 дни) са извършвани беритби, като за качеството е използван БДС 5771-89 . Средната месечна температура (oC) и влажност на въздуха (%) са измервани на 30 см от повърхността на почвата всеки ден в 8, 10, 12 и 14 ч . На фиг . 1 и 2 са дадени средната месечна темпе- ратура и влажност на въздуха измерени в продълже- ние на 5 месеца (от юни – октомври) . С по-високи температури е 2012 г ., като най-топъл месец е юли, в който е отчетена и най-високата температурата – 42,2oC, за разлика от 2013 г ., с най-горещ месец - ав- густ и максимум на температурата - 41,6oC . И през двете години влажността на въздуха е най- ниска през месец август, през който е измерен и минимума, съответно - 21,9% и 25,2% . Най-горещите месеци за 2012 г . и 2013 г . се ока- заха юли и август с най-високи температури и най- ниска влажност на въздуха . Началните прояви на бутонизация и цъфтеж при вариантите с редуциран брой поливки (вариант II и III) избързват в сравнение с тези на растенията поливани 3 пъти седмично (контрола) - табл . 1 . Тази тенденция е най-добре изразена при вариант III, къ- дето бутонизацията настъпва с 5 до 11 дни по-рано, а цъфтежът - с 11 до 14 дни . Наблюдавана е сортова специфичност по отно- шение на началото на цъфтежа - най-рано зацъфтя- ват растенията на сорт Елмаз, а най-късно на сорт Русалка . Фиг. 1. Средна месечна температура на въздуха а/ ляво - 2012 г. б/ дясно – 2013 г. Фиг. 2. Средна месечна влажност на въздуха а/ ляво - 2012 г. б/ дясно – 2013 г. 47 При растенията, отгледани с редуциран брой по- ливки масовият цъфтеж е регистриран също по-рано . При вариантите с намален брой поливки продъл- жителността на цъфтежния период се удължава, което се дължи от една страна на ремонтантния цъфтеж на мини карамфила, а от друга - на по-ранния цъфтеж в резултат на засушаването . Потискащото влияние на засушаването се по- твърждава и при декоративните показатели на цве- тоноса (табл . 2) . Дължината на цветната дръжка при растенията поливани 1 път седмично (вариант III) е по-малка от тази на контролните растения с 8,9 см при сорт Биляна, до 11,0 см при сорт Русалка . Броят на цветовете при растенията на вариант III също е по-малък - с 0,5 бр . (сорт Елмаз) до 1,2 бр . (сорт Ира) в сравнение с тези, отглеждани при оптимален поливен режим . Разликите са доказани с изключение на сорт Елмаз (P≤0,05) . Показателите на цвета при вариантите с редуци- ран брой поливки при всички сортове са с по-ниски стойности от тези на контролните растения, вслед- ствие на което цветовете са по-дребни и по-малко кичести . При растенията поливани 1 път седмично разли- ките на диаметъра и височината на цвета с тези на контролата са доказани, с изключение диаметъра на сорт Русалка . Броят на венчелистчетата (кичестост) при всички сортове значително намалява във вариантите с реду- циран брой поливки . Получените от нас резултати при мини карамфи- ла, отглеждан в условия на засушаване (редуциран брой поливки и високи температури) подтвърждават наблюдения и при други цветни култури . При ви- соки температури броят на листата и дължината на цветната дръжка на розата намаляват, а при тагетеса се формират ниски растения с нетипичен хабитус (Yamaguchi and Hirata, 1998, Van Iersel and Nemali, 2004) . Засушаването влияе отрицателно и върху добива на отрязан цвят при всички изпитани сортове мини карамфил (табл . 3) . Най-нисък добив в сравнение с контролата е отчетен при вариант III, по-малко с: 39 бр ./м2 при сорт Елмаз, 48 бр ./ м2 при Ира, 59 бр ./ м2 при Русалка и 95 бр ./м2 при сорт Биляна . По отношение качеството на цветната продукция най-малък добив I-во качество при всички изпитани български сортове е получен при вариант III, при който растенията са поливани 1 път седмично . При същия вариант добивът на II-ро качество е с по-ви- соки стойности в сравнение с I-во качество, което се дължи на по-късата дръжка и по-малкия брой цветове вследствие засушаването . Най-толерантен към засушаване се оказа сорт Елмаз - междувидов хибрид, което може да се обяс- ни с неговия произход - по-добра устойчивост на бащиния родител - D . gratianopolitanus L . към небла- гоприятни климатични условия . ИЗВОДИ Стойностите на декоративните показатели на цветоноса при растенията отглеждани в условия на засушаване са по-ниски - цветовете са по-дребни и по-малко кичести, а цветните дръжки са с 8,9 до 11,0 cм по-къси и с по-малък брой на цветове, в сравне- ние с тези на растенията отглеждани при оптимален воден режим . При всички сортове добивът на отрязан цвят от растенията, поливани 1 път седмично е по-малък с 39 бр ./м2 при сорт Елмаз до 95 бр ./м2 при сорт Биляна от този на растенията, отгледани при оптима- лен воден режим . От изпитаните български сортове мини карам- фил най-толерантен към засушаване се оказа сорт Елмаз . Алтернативно решение за обезроговяване на Вашите животни ®